6,K

Посвещение

Преди всичко отдавам слава и благодарение на моя Господ и Спасител Исус Христос, без чиято мъдрост никога ни бих се опитала да извърша това паметно дело. Благодаря на църква “Вечен живот” в Тулса за техните молитви, време и подкрепа. Също бих искала да благодаря на моите служители, особено на Беки, за това, че тя неуморно и доброволно жертваше себе си, за да види тази книга завършена, както и на Шери, която допринесе за това книгата да бъде изключителна.

Още искам да благодаря на моята дъщеря Тала и на моята дъщеря в Духа Тами, за тяхното окуражаване и помощ по време на работата върху тази книга, и на пастор Кен и Ян, които воюваха рамо до рамо с мен за тази публикация. Накрая искам да благодаря на моя съпруг Том, човекът, който е жертвал неизразимо повече от всеки друг за изключителния призив върху моя живот.

 

Предговор

Д-р Паула Прайс е направила доста задълбочено изследване и е вложила творческа мисъл, за да напише Речникът на Пророка. В този речник има толкова много думи, че едва ли някой средно статистически човек може да ги употреби през живота си. Въпреки това, както в Речника на Уебстър за често използвани фрази, така и този речник пояснява основните думи и фрази, използвани от пророците.

За да може да има правилно разбиране между хората, думите, които се използват, трябва да носят едно и също значение за всяка от участващите страни. Всяка професия има своя собствена терминология, която е специфична за нея. Д-р Паула Прайс е написала речник с терминология, специфична за пророческото служение. Тя е включила термини, които не винаги се използват от всеки съвременен пророк. Въпреки това е много важно да знаем изразите, които са използвани от фалшивите и измамни пророци, за да можем да разграничим истинското Богопомазано пророчество от окултното пророчество, от ясновидството и демоничното.

Много от днешните пророци не използват всички пророчески термини, когато обясняват тяхното служение и начина, по който функционират. Ето защо Речникът на Пророка е ценен инструмент за тялото на Христос. Надявам се този речник да доведе до по-голямо разбиране, до мъдрост, баланс и единство между всички пророци и тези, които желаят да черпят от благословенията от съвременните пророци на Бог и пророческото служение като цяло. Нека Божието благословение да почива върху това изключително произведение. Д-р Паула заслужава уважение за нейния новаторски подход и безкрайните часове работа върху Речникът на Пророка.

Д-р Бил Хамън

Основател и Президент на

Международна Християнска мрежа

 

УНИКАЛНОСТТА НА ПРОРОЧЕСКИЯ РЕЧНИК

Речникът на Пророка ни дава определения, съответстващи на термините и фразите от пророческата област в християнското служение. Значенията са дадени според както Създателят Бог ги е установил и употребил, за да бъдат използвани в сферата на пророческото. От тази книга ще можете не само да проверите значението на съществени пророчески фрази, но където е възможно ще добиете представа за тяхното практическо приложение в нашия съвременен свят. От речника ще получите разбиране за пророчески сънища, за духовни спрямо човешки сънища, за пророчески видения в общия им смисъл и ценни съвети в тълкуването на техния символизъм, на картини и знаци от определенията им.

Речникът на Пророка ни дава духовното и символично определение на думи, използвани всеки ден от нас – често използвани заради тяхното вечно, минало или съвременно пророческо значение. Ключовете, часовниците, небесата и елементите например, са някои от термините, използвани за да опишат пророческия инструментариум на Създателя Бог. Древните езически обичаи и техните божества са описани, за да помогнат на пророците да познаят тяхната история и съвременното им проявление, особено стратегическото им влияние в днешния свят на развлечения. Всеки термин е дефиниран за Вас в пророчески контекст, за да могат да бъдат разбрани неговите значения и пророчествата от Библията. Пророчески обяснения показват как Бог използва творението Си, за да изяви Своето действие в духовния свят – “зад завесата”, което впоследствие наблюдаваме като проявление във видимия свят. Ще добием представа за това как и защо Господ използва природата, цялото творение и всички живи същества, за да каже пророчески това, което иска да каже. Определенията включват метода, по който Той използва Своите невидими сили и божествени служители като например Неговите святи ангели, за да предаде и изпълни пророчествата Си

Вие сте на път към едно необикновено образоване в свръхестественото, дори само да погледнете значението на пророчески думи и фрази в тази книга, които са представлявали интерес за Вас преди или такива, които ще дойдат към вас в бъдеще.

Естествено не всичко може да бъде включено в книга като тази, нито пък е необходимо. Включени са само тези субекти и обекти, които имат изявена пророческа употреба и динамично въздействие. Целта на речника е да ви помогне да изследвате вашите пророчески преживявания и да изостри проницателността ви относно духовната дейност на Създателя Бог. Докато използвате  тази книга, трябва да имате предвид, че всичко, което Бог е направил или ще направи, има пророческо естество и пламък, но въпреки това не всичко е с пророческо предназначение. Поради това трябва да бъдете внимателни, когато използвате този материал. Той е предназначен само за пророчески цели. Ето защо читателят трябва да внимава да не придаде на определенията неоснователни пророчески значения. Избягвайте да правите изводи и заключения, които не са библейски издържани или нямат видима връзка с пророчествата на Господ Исус Христос.

Въпреки това като инструмент за справка, Речникът на Пророка помага на пророци, пророкуващи и пророчески хора, псалмисти, хора с видения и сънища, ходатаи и пастори да разберат ума на Бог за Неговото духовно и свръхестествено творение. Пророческото като цяло е начинът, по който Бог задвижва и води до изпълнение Своето вечно слово във всяко едно поколение. Този речник е незаменим инструмент за всеки, който е търсил надежден източник за основни откровения и ясни пророчески дефиниции.

Хора от всички сфери на живота могат да извлекат полза от тази книга. За тези, които изучават Библията, това ще бъде едно мощно допълнение към тяхното познание и подготовка за служение. Училища и образователни институции могат да използват тази книга, за да подсилят тяхното поучение върху определени теми, свързани с пророческото.

 

СТОЙНОСТТА НА ПРОРОЧЕСКИЯ РЕЧНИК

Ключът към успеха за всяка професия или индустрия е повсеместно и правилно разпределяне на конкретна за нея мъдрост и знание. Най-добрият начин за стандартизация в конкретна сфера на знание и дефиниране на нейните области е, като се уеднакви терминологията и. Дефинициите, които улесняват точната употреба на специфичната лексика и жаргон, са сигурен метод за унификация и хармонизиране на потока от информация за конкретна област. В случая с пророческото като Божествена институция, нещата стоят по същия начин. Мъдростта в тази област също трябва да се събере, организира и подреди в ясно дефиниран вид, така че да се увеличи ползата за Божиите служители и тези, на които се служи.

За да могат пророците и хората, опериращи в тази област да бъдат зачетени и да влязат в пълнотата на тяхното призвание, трябва да се съберат и обособят термините и фразите, характерни за пророческата сфера на действие. По този начин знанието за дадената област ще бъде ярко илюстрирано и концентрирано. Такъв инструмент ще допринесе за изостряне разбирането от неговата необходимост, за поколението, към което е насочен. Най-доброто решение в случая е речник. Този подход към пророческото, ефективно установява стандартизация, която да доведе до стабилност в пророка и да легализира неговите правомощия.

Поради тези причини, пророците имат нужда от унифицирани и съгласувани средства за пренос и употреба на информация и знание от откровение. Така също те имат нужда да узаконят техния пророчески мотив, преди да го освободят към този, на който служат. Тази нужда изисква речник, който да включва в себе си най-често употребяваните и основни термини и изрази. Сам Господ говори по уникален начин на Своите пророци, защото Неговия начин на обръщение е това, което установява същността на мантията на техните служения. Тези, които Той е призовал да бъдат в пророческо служение, трябва да бъдат в съгласие по отношение на това, което Той е изрекъл, казва или предстои да изговори.

Ето защо всички термини, типични за Създателя и често срещани и употребявани в пророчески контекст, са събрани и дефинирани за ваша употреба в Речникът на пророка. Един сигурен начин да засилите и укрепите дадено пророческо служение, е да изучите и използвате включената лексика.

Изразите и фразите в този речник имат духовно и символично значение, което е много важно, защото бедната терминология и фразеология могат сериозно да намалят и възпрепятстват проявлението на пророческия потенциал в пълнота. Имайки предвид, че комуникацията е може би най-съществената част в пророческата област, една посредствена комуникация на откровение може лесно да създаде “пророческа бариера”, която намалява ефективността на пророка. Твърде често неопитността на съвременните пророци е породена от липсата на адекватна пророческа лексика. В резултат на това, много от тях са ограничени в служенията си. Пророческият набор от фразеология и терминология е важен, защото това е специфичен език, който дефинира същността на тази област. Той също трябва да бъде професионално обособен и затвърден като достоверен и надежден, което е целта на този инструмент за справки.

Автентичните пророци признават, че има специфично задвижване и пророческа активност в тяхното служение. Тези специфики в повечето случаи са неуловими като проявление и ефект, затова често са неясни и трудни да бъдат определени или категоризирани според тяхната цел и действие. Тези действия, които са уникални за това служение, трябва да бъдат обяснени някъде, така че хората, имащи контакт с пророци и особено, когато има лично служение, да могат да направят справка относно тяхното пророческо преживяване. Например сънищата и виденията по подразбиране са приети като най-високото проявление на пророческото. Във връзка с това по света има много речници, които дават обяснение на видения и сънища за конкретни професии, така че хората да могат да имат тълкувание. За пророците това изискване е още по-важно. Всъщност то е много ключово за техните действия, след като Господ използва този начин на говорене непрекъснато и това е сърцевината на пророческото призвание. Пророците не могат да си позволят невежество относно начина, по който Бог използва всички пророчески дейности, за да делегира права и да дава назначения. За много пророци тази истина често е оставала неразбрана, въпреки че виденията и сънищата са опората на тяхната професия. Речникът на пророка запълва тази празнина, като позволява сънищата и виденията лесно да бъдат изследвани и разбрани. Сънищата и виденията са най-важното духовно средство за комуникация, което Господ използва, за да въведе пророците в служение. Тази книга дава възможност за едно по-дълбоко разбиране върху сънищата и виденията, което е от жизнено значение за успеха на всяко пророческо служение.

Книгата помага на активните пророци да предадат тези значения в техните служения и да разширят своя спектър от съвременни пророчески активности. Речникът допълва екипировката на пророка, за да може той да бъде по-компетентен, изпълнявайки Божия призив за своя живот.

Друга важна точка са цветовете. Те също са често употребявани при тълкуването на бъдещи събития. Цветовете имат специфична употреба при откровенията. Отчетливите цветове откриват и са пряко свързани със свръхестествено присъствие или духовна сила в ръцете на Божиите помазани служители или на Неговите свръхестествени помощници.

Един ясен пример за връзката между цветовете и дейността на Бог е Неговата дъга. Някои казват, че дъгата първо е служила на Господ като оръжие. След като бе извършила Неговото намерение да прочисти земята от безбожната тирания на бунтовната, хуманистична и демонична раса на Сатана, Бог се закле да не атакува повече земята по същия начин. Тази клетва е записана в Битие, като завет, чийто символ е дъгата в небето – една многоцветна арка, която се появява след буря, за да успокои земното население. Припомнянето на това как бурята тотално изличи от лицето на земята всяко живо същество, можеше да причини страх от повторен потоп. Господ искаше да премахне този страх, който би се появил, всеки път, когато гръмотевична буря или проливен дъжд се излива от небето и затова Той постави дъгата. Цветовете, включени в дъгата, са приети за основни цветове и от тях са направени всички други – така наречените съставни цветове.

Наред с цветовете, виденията и сънищата, пророкуването е и най-главния инструмент на пророка. Основни познания относно това как Божиите посланици получават тяхното пророческо послание, са много важни за тях и за тези, на които те говорят. Такова познание подсигурява пророка по отношение на това той акуратно да получи и предаде словото, което Господ е вложил в него. Интересното е, че виденията и сънищата като средство за пренос на информация изплуват отново в тази област, защото пророческите сънища правят картината цветна. Те се прибавят към вербалната комуникация, за да допълнят средствата, чрез които Бог комуникира с пророците Си. Тази книга описва някои типични методи на пророческо влагане и подготовка, използвани от Господ.

 

ПРОРОЧЕСКИ ЕЗИК И ПРОРОЧЕСКИ УРОЦИ

В Библията можем да намерим обяснени подробно и в пълнота, пророческото зачеване и действие. В Нея виждаме описани видения и сънища на пророци, които им носят информация от духовния свят. По този начин пророческите съдове научават тяхната цел, роля и задачи на земята. Това, което често не е ясно обяснено, е как работата на Бог в областта на духа може да се преведе като пророчество. По какъв начин тези образи и събития, получени по време на сън, транс или размишление, могат да бъдат разтълкувани като точно и ясно слово от Господ?

Отговорът на този въпрос е символизма. Неговите преобрази свидетелстват на пророците за това, че Господ е проговорил. Тези преобрази са също и носителите на информация, чрез които пророците разбират какво трябва да изговорят. Точно затова начинът, по който тези образи и преобрази се тълкуват и използват, трябва да бъде ясно дефиниран. Така хората, докоснати от пророческото служение, ще могат да имат едно по-добро и по-дълбоко разбиране за работата на пророческия дух (пнеума). Като следствие, един по-широк спектър от съвременното общество ще може да бъде докоснат и променен от хората с пророческа екипировка.

Способността на пророка да разбира и тълкува правилно словото, което Бог му дава, спомага за правилното и успешно прилагане на Божията мъдрост. Това е основата пророкът да бъде професионалист. Този термин означава, че Господ майсторски е обучил и тренирал Своя посланик, за да може той или тя да бъде ефективно употребен в единство с Неговите свръхестествени сили. Като следствие на това, пълнотата на Божията воля ще бъде съвършено изпълнена, тук на земята. Основният товар на това обучение започва с пророческо общуване от страна на вечността към земята. За да може пророческият офис, който Бог издига в днешно време да функционира в достоверност и истина, е необходим съответен стандарт. Всъщност пророческото образоване, допълнено с уеднаквен речник и терминология, е това, което помага най-много за единен пророчески стандарт.

Пророците (и пророческото) имат специфичен начин на изразяване, който е от много голямо значение, а понякога дори съдбоносен за изпълнение на техните пророчества. Хората с пророчески дух и тези, на които Святият Дух е дал откровение (чрез пророческо обучение и наставление), инстинктивно имат разбиране за този специфичен начин на изразяване. Пророческите уроци представляват съществена част от екипировката на пророка, така че той да може да предава акуратно словото от Бог. А също да може да използва и прилага духовните откровения, получени от Господ, за тези ситуации, за които неговата или нейната мантия на власт се отнася. Необходима е правилната комбинация и употреба на думи, за да мобилизира и активира силите, съответстващи на конкретната човешка или земна ситуация.

Нека да разгледаме като пример пророческите наставления на Бог в книгата Изход, когато Той инструктира Мойсей. Бог даде на Своя посланик няколко пророчески урока, преди да го прати при египтяните, за да изиска освобождаването на израелтяните. Божията подготовка включваше нагледни целеви уроци, които освободиха в действие Неговата мощ да призовава и активира конкретни свръхестествени сили. Посредством тези сили Бог демонстрира Своята ненадмината мощ и превъзходство над египетските “богове”. Мойсей беше научен на тайната сила, която Бог вложи в неговия жезъл (тояга), като получи няколко бързи урока за това как да накара природата да се подчинява на неговите думи. Той се запозна с духовните сили, които щяха да извършат чудеса и му гарантираха божествен достъп до мощта на Бог на боговете. Всичко това той получи, преди да бъде изпратен, за да извърши тази паметна задача – да освободи хората на Йехова от Египетското робство. Тази гаранция представляваше завета на неговото служение и потвърждение за властта му в духовния свят. Бог изпрати множество от Своите ангели-служители, за да подкрепи свръхестествено това начинание. Тези ангели трябваше да участват в тази невидима за човешкото око духовна битка, която служението на Мойсей разпали при неговата конфронтация с Фараона. В Библията, тази сложна битка е описана с различни детайли на много места. Например събитието е споменато в Осия 12:12-13 и също в Деяния 7 от Стефан. Павел черпи вдъхновение от тази битка в писмото си до Тимотей, когато говори за Яний и Ямврий. Битката също е разгледана в Евреи 3 и 11.

Амос е друг случай на пророческо обучение. Преди да бъде изпратен към израилевите бунтовни и нечестиви владетели, той също трябваше да премине през няколко пророчески урока, фокусирани върху тълкуване на сънища и видения. Бог използва символизъм в начина Си на изразяване и подготовка на Своя посланик. Тук ще наблегнем на начина, по който това се случи. Бог даде на Амос сънища, които той трябваше да разтълкува и после да ги предаде като пророчество. След като му показа тези символични образи, Бог попита Амос какво вижда. След като Амос разпозна какво му се показва във видението, Бог му даде пророческото значение, което той да отнесе до царя. Еремия, Езекиил и Исая – всички те бяха подготвени за техните съответстващи служения по подобен начин.

Ето защо, за да се узакони и потвърди пророческото служение, е необходимо уеднаквяване и стандартизиране. Неговият специфичен език, терминология и начин на обучение трябва да са общодостъпни. Това важи особено за хората, пряко свързани с офиса на пророка и тези, които са били повлияни по един или друг начин от мантията на пророка. Когато този общоприет стандарт липсва, става почти невъзможно да се направлява действието на пророческата мантия в съответствие с Божиите цели и намерение. Също така намалява и вероятността да бъдат разкрити тайните, които Бог дава на носителите на тази мантия.

Чрез инструмент като Речникът на Пророка, много от тези непреодолими в миналото пречки за успешно и ефективно пророчество, могат да бъдат елиминирани. За повече подробности и разбиране по какъв начин и защо, разгледайте дефинициите на Пророчески език и Видения и Сънища.

 

КАКВО ПОЛУЧАВАТЕ ОТ ТОЗИ РЕЧНИК

Както по рано беше споменато, Речникът на Пророка дава определения на думи, които имат отношение към пророците и пророческото служение. Речникът съдържа дефинициите на над 1600 думи и фрази, касаещи всеки, който по някакъв начин е обвързан или докоснат от пророческото. Може да бъде от полза и за хората, които биха желали да получат по-дълбоко разбиране за тази наситена с Божията мощ, област от земното служение. Много потребители ще намерят тази книга, полезна в областта на пророческо съветване и молитвени събирания. Последните две са функции на пророческо управление, които са подробно разгледани в тази книга като Пророческо третиране. По този начин книгата освен речник, може да бъде използвана и като наръчник на пророка.

Когато изучавате дефинициите от речника, древното и съвременно значение на терминологията, това ще направи революция във вашето пророческо служение. По този начин ще бъдете ефективно екипирани за вашето настоящо и бъдещо служение.

Речникът на Пророка осигурява полезна информация и за промените и трансформацията, която се случва с вас, ако имате пророчески призив върху живота си. Това, което Духът на Бог активира във вашия живот, е обяснено по достъпен и разбираем начин. В книгата ще прочетете за езика на тълкуване, обясняване и разбиране за пророческото съветване и откровение, чрез който насоките за ежедневно пророческо общуване и комуникация са ясно очертани.

В случай, че вие не сте пророк, но се допитвате до такъв за водителство или потвърждение от Господ, ще получите разбиране за пророческото слово, когато то е освободено към вас. Без значение дали това слово ще дойде под формата на притча, паралел или символ, Речникът на Пророка ще ви помогне много при тълкуването.

За тези от вас, които не са били призвани да бъдат пророци, речникът може да се окаже също доста полезен. От него може да се получи предварително информация за това, какво може да очаквате от пророците или тяхното служение. Речникът демонстрира как да преценяваме акуратността на пророците и пророчествата, които ни засягат. Той също ни показва нашето място в Божия свят на пророческото. Когато изучавате речника внимателно и се обръщате за справки към него, ще получите потвърждение за пророчески проявления в живота си. Също така ще може да прецените и да дадете законно право на тези, на които се доверявате, да покриват вашия живот пророчески.

Материалът в речника може да ви помогне да различите пророчество от магьосническо врачуване, така че да може ясно да се обосновете, къде и как точно се различават. Речникът спомага да бъдат разпознати пророците, които са от Господ Исус Христос, от когото е Духът на Пророчество и тези, които са самозвани.

Вие ще можете лесно и бързо да направите справка за значението на пророчески термини и фрази, които разкриват основополагащи Библейски истини. Собственоръчно ще можете да изследвате духовна информация, която дава отговори на въпроси, отнасящи се до пророчески символизъм и притчи. Ще може да проникнете в същината на свръхестествената работа на Бог и начинът, по който Той организира Своите пророчески дела. Ще тълкувате образите, използвани от Него, за да изяви Словото Си на земята. Ще откриете по какъв начин и защо сънищата и виденията се различават. Защо тези разлики са толкова важни. Ще добиете познание относно древните езически божества и техните ритуали и обичаи. Ще видите как тези божества и обичаи са интегрирани в днешното съвременно общество. Ще можете на практика да приложете това знание за бъдещата работа в пророческото служение. Много от информацията, която ви е необходима да знаете и разбирате относно пророческото – минало, сегашно и бъдещо, е покрита в този речник.

 

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ РЕЧНИКА

Думите в Речникът на Пророка са класифицирани по азбучен ред, като с цел улесняване на справките, всеки термин или израз е номериран. Всъщност този уникален пророчески ресурс, може да бъде разглеждан едновременно като професионално ръководство и наръчник за справки. Неговото главно предназначение е да помага в изследването на пророчески детайли, които са били неуловими до този момент. Каквато и да е вашата функция или призив в тялото на Христос, Речникът на Пророка ви дава изключително предимство в пророческите проявления на предстоящия век. Учители, пастори и личности от всяка сфера на живота, могат също да ползват този набор от свръхестествено знание като важен и достоверен източник за справки и изучаване.

Най-главната цел на този труд е да насърчи и поощри пророческата ерудиция. Пророците и апостолите са единствените служители днес, които нямат общоприета образователна система, която да използват в подготовката си за второто пришествие. Съществената част от пророческото обучение започва на прага на практикуването и по-точно умението да пророкуваш. И докато тази изходна точка е била приемлива преди, днес е необходимо много повече, за да могат пророците и апостолите да бъдат ефективни в битката с нарастващата демонична активност, която залива земята. На пророците, които са опитни в получаването и освобождаването на пророчество, често им липсва поддържаща мъдрост и разбиране, с които да потвърдят тяхната пророческа експертиза, когато някой разчита на тях или бъдат предизвикани.

Най-честото оплакване срещу съвременните пророци и пророчества е това, че на тях им липсва баланс. Повечето хора, срещнали съвременен пророк, казват, че той е твърде театрален, начинът по който действа е повече като шоу, има предразсъдъци и му липсва божествена мъдрост. Един общоприет пророчески курс на обучение ще бъде добро начало към разрешаването на проблема с духовната неадекватност. Започвайки с универсалните думи и фрази, които се отнасят за пророческото дело и служение, е важен фундамент. За съжаление поради разпокъсана информация, пророческото обучение е неефективно разпределено. Обикновено съвсем малко пророческо знание е наблъскано в няколко дни или седмици, докато това не е така по отношение на духовните ученици в други области. Днешните пророци се влачат далеч назад след техните окултни имитатори, като изостават сериозно в областта на духовно знание, достъп и опериране в свръхестествените ресурси, предоставени от Създателя. Най-добрият начин да се промени това за тези опериращи с пророческата мантия или докоснати от нея, е чрез пророческо обучение, което наистина запознава служителя с реалните цели на Господ.

 

РЕЧНИКЪТ НА ПРОРОКА ИЗОБЛИЧАВА ДРЕВНИ РЕЛИГИОЗНИ ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

В днешно време варварските обичаи, окултното и идолопоклонството намират широка приемственост в световен мащаб. В сегашния мрачен духовен климат за всеки служител на Господ Исус Христос, пророк или призван към пророческото, е от съществено значение да разбира опасните стратегии, вплетени в съвременния бит и ежедневие. Литературата за така нареченото “духовно просветление” на много от известните модерни автори, всъщност е вдъхновена от древните религии и култове. Съвкупността от обичаи и традиции е старателно оформена, така че да пасне на нашето съвремие, като ни се подава от медиите дори и под формата на развлечение.

Като пример ще разгледаме рекламата и поощрението към безвъзмездния и необвързващ секс. Запитвали ли сте се, защо повече от деветдесет и пет процента от филмите и музиката, популяризирани и разпространявани от съвременния медиен свят, съдържат в себе си някакъв вид сексуален акт или прелюдия към него? Дори самите компании, заети в тази област на бизнеса, наричат сексуалния акт – необвързващ, свободен от задръжки, първичен, защото това всъщност е съвременен вариант на древни езически обичаи за плодородие. Едно от значенията на думата необвързващ е “нежелан”. Така че защо всъщност непрекъснато сме бомбардирани с този “нежелан” секс? Отговорът е – поклонение към древни демони. В миналото е имало публично извършване на сексуален акт, като принос за божество на град или село. Това е един от греховете на синовете на Илий, записан в 1 Царе 2:22  (1 Самуил 2:22 англ.).

Друго значение на думата необвързващ е „допълващ”. В светлината на това пояснение идва въпросът: кой точно допълват с тези покварени, порнографски актове. И на последно място, може би най-важно, ще разгледаме към кого точно е насочена тази специфична форма на поклонение, която ни се предлага, дегизирана като развлечение. Хората, участващи в тези сексуални сцени, привличат зрителя в своите интимни светилища, за да може той да стане свидетел на тяхното поклонение към конкретни божества.

Защо илюзорното, мистичното и магическото имат толкова голяма власт и популярност в днешни дни? Защо така усилено са пропагандирани  чрез медиите като единствената разумна алтернатива? Като пример за това е как и защо точно Гръцката митология, древните богове и култове на тази култура, са си спечелили правото да бъдат изучавани като стандартен предмет в повечето висши учебни заведения? И въпреки това човек не може да каже и една дума за Христос? Учудва ли ви факта, че разделянето на управленска власт и църква, работи само в посока на Християнската църква? Астрология и хороскопи ни се натрапват от всички страни, като че ли техния корен не е изобщо религиозен. В тази книга ще разберете, че всичко това е ритуален принос и форма на поклонение, извратено пророчество, което работи в памет на древни божества и отдавна забравени, но неспиращи да работят духове.

Като продължение на това, ще ви попитам: помисляли ли сте, колко много съвременни филми и програми са наситени и изпълнени с насилие, вулгарност и цинизъм? Тези програми ни дават портрет и представа за истинската същност на древни богове и богини. Всичкото това насилие и вулгарност е с цел да повлияе върху начина ни на мислене, което под една или друга форма да доведе до задоволяване на желанията на тези божества.

Както ще научите от Речникът на Пророка, вулгарността, насилието, ритуалния секс, голотата и пиянството са били изисквани от древните божества като форма на поклонение. Тази истина обяснява защо има толкова силна тенденция в световните медии, известни личности да бъдат представяни като богове и богини.

Много от създателите на тези програми са си свършили работата професионално. Те са влезли в завет с тъмните сили на нечестието, които от своя страна ги възнаграждават пребогато за тяхното демонично свещеничество. Техните така наречени развлекателни програми, не са нищо друго освен маскирани древни езически обичаи. Всъщност същите тези стари обичаи и практики са довели до падението на древни цивилизации и култури, които медиите се опитват днес да копират. Болшинството от медиите са вдъхновени от същите духове, които заемат същите места в духовните сфери на Божието творение, от самото падение на Адам. Тези демони са движещата сила зад това принудително възраждане на древните ритуали и обичаи в днешни дни.

Новата тактика е да се проникне и контролира ума на днешното поколение, с помощта на облечено в Ню Ейдж форма, древно и средновековно идолопоклонство. Единствената разлика сега е, че в момента формата на поклонение не е толкова очевидна и буквална, тъй като източника и корените й са забулени и скрити.

Прегрешението на Адам и духовете, родени от него, изковаха фаталната връзка на атеизма, между демоните от духовния свят на Създателя и тъмната страна в хората. Тази връзка е нещо, с което пророците на 21-ви век трябва да се борят, според Откровение 9:20.

Докато изучавате Речникът на Пророка, ще видите, че това, към което ние се приближаваме с пълна сила, е още една мощна конфронтация от типа на тази, която Илия имаше на планината Кармил. За да успеят Божиите пророци, те трябва да са екипирани със съответното пробивно знание, информация и прозрение. Всъщност, не е ли това една от основните цели, към която Бог ни призовава в този век на информационните технологии – да имаме познанието и ума на Царя, което е истинското и неподправено разбиране за нещата. Речникът ще ви помогне в придобиването на този тип знание, а и за много други неща.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАНТИЯТА НА ПРОРОКА?

В тази книга фразата пророческа мантия е използвана в много от дефинициите. За по-голяма яснота и разбиране пояснявам, че пророческата мантия представлява наметалото или облеклото на пророка. В повечето случаи то може да бъде разпознато само духовно, рядко има и физическо проявление. За Божиите създания, мантията представлява отличителен белег, символ на офиса на пророка. Мантията отразява пророческата сфера на власт, степента на отговорност и областите на пророческо служение, към които пророците са назначени от Бог.

Мантията съдържа помазанието, има капацитета да поеме неговото увеличаване и е източника, който определя диапазона на пророкуване и целите, към които даден пророк е призован или ограничен да действа. Силата на пророка и източника на тази сила са загърнати в мантията. За подробности, разгледайте действията на Елисей, когато получи мантията на своя наставник и предшественик Илия, описани в 3-та и 4-та Книга на Царете (1 и 2 Царе англ.). Повече подробности, можете да намерите в речника при дефиницията на думата мантия

А – Аарон до Ащорет

 

1. Аарон – Брат на Мойсей, когото Йехова определи да бъде пророк на Мойсей. Името Аарон означава “носител на светлина”. Изход 4:14.

2. Аароново свещенство – Точното наименование на свещениците, които служиха на олтара в eврейската религия според Стария завет, имащи изключителната привилегия да докосват святите предмети в храма на Йехова и да разполагат с тях. Свещениците са отговаряли за всички приноси и жертви, като има ясна граница между тях и Левитите, които са били техни служители.

1. Абидос – Свят храм на Озирис, а също и неговия гроб. Мястото, където са погребани много от фараоните.

4. Абракадабра – А-Бра-Ка-Дабра всъщност са първите букви от древната финикийска азбука. Събрани заедно, буквите съставят името на демон на заразите и болестите. Думата е използвана в миналото от заклинателите, за да декларират “нека нещото да бъде разрушено”. Думата е заимствана от техните съвременни последователи, в смисъл “да стане”, когато правят нещо да произлезе от нищо, което всъщност е още един опит за магическо призоваване. Други източници определят основното значение на думата като “проклятие”.

5. Абсу – Халдейски духовен термин, означаващ пространство.

1. Абук – Първата жена, според народа на пигмеите. Нейната емблема като жена-богиня, е била малката змия.
2. Авадон– В книгата Откровение, това име се отнася за Сатана, носителят на смъртта и погубителят на изгубените. Той е инструмента за съд на Бог и задачата му е да премахне всички невярващи от земята – съществува, за да погубва и разрушава. Божият съд на смърт и разруха се изпълнява чрез него. Най-много тази дума е употребена в книгата Йов. Йов 26:6, 28:22, 31:12; Псалм 88:11; Притчи 15:11, 27:20; Откровение 9:11.

Преди Създателят Бог да даде откровение относно истинската същност на това духовно създание, древните култове са виждали Авадон като положително, даващо мъдрост божество. Името Авадон е било използвано като название на яма или пещера, в която последователи на мистични религиозни учения се влизали, за да се срещнат с божествата, на които ще служат. Това преживяване е разглеждано като ритуално въвеждане в тайнствата на учението, където “божеството” дава откровения на последователите си. Търсещите духовно просветление чрез този ритуал, са приемали билки, предизвикващи халюцинации. Състоянието на транс им позволявало да почувстват присъствието на невидима сила, която им давала духовно наставление.

Често това наставление е било под формата на ужасяващи и кървави видения. По този мъчителен начин, кандидат-служителят на бога или богинята, се е запознавал с духовните сили, стоящи зад конкретното божество.

Терминът ад се свързва с Авадон, поради болезнената и ужасяваща среща със свръхестественото по време на това посвещение. Тези срещи са част от процеса, при който падат всякакви пречки и задръжки в човешкия ум, така че той да се издигне до ума на божеството. Господ Исус Христос подчертаваше точно това относно ада, когато обясняваше как хората трябва да се подготвят за живота в отвъдното. Той описа съдбата, очакваща тези, които отхвърлят милостта и изкуплението от Неговия Отец за сметка на това да робуват на греха, на Сатана и неговите демони. Господ дори подчерта, че ада всъщност е създаден за дявола и за неговите ангели, но впоследствие измяната на Адам отвори ада и за хората. Последователите на мистичните учения и религии по онова време, които са минавали през посвещението Авадон, без съмнение са виждали паралела между техните преживявания в пещерите и това, което Исус говореше. Една от главните цели на Господ, когато поучаваше за ада, беше да направи най-точно описание, което да бъде адекватно на преживяванията на хората в религиозните общества по онова време. Той искаше тези хора да разберат, че поробването на плътта в името на извратено благочестиви, лицемерно свещенически или други подобни причини, е нищо в сравнение с това, което очаква тялото и душата на обречените през вечността в ада. За справки Матей 25:41.

Като Създател съвместно с Най-Великия Бог, Исус несъмнено знаеше, какви бяха мотивите на Отец, както и факторите, които изискваха създаването на място като ада – затворът за вечността. Неговата мисия като Спасител, беше да избави хората от вечна присъда в ада, тъй като Отец от самото начало не го е предвидил за тях. Случката в Матей 25, разкри Авадон и неговата измама, като показа основната характеристика на Сатана – баща на лъжата. Покварената лъжа, която дяволът беше прокарал относно същността на Авадон, е просто хитро изработена измама. По такъв начин Сатана си осигурява поданици за своето царство на мрака, над които ще владее за вечността като принц на тъмнината. Темата е засегната в Исая 28:11-19 (сравнете с Битие 3:22) и Езекиил 28:11-19. Следователно, когато апостол Йоан, чу името Авадон, споменато по време на видението за апокалипсиса, той много добре знаеше за кого му говори Исус. В откровение 9:11 се казва: “И имаха над себе си цар – ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион”.

Йоан беше поучаван директно от Исус. Поради същността на неговата подготовка, той много добре разбираше кой и какво е всъщност създанието Авадон, както и първоначалната цел, с която е било създадено от Бог. Йоан беше наясно с лукавата стратегия, чрез която дяволът подмамва свободната воля на хората, изкушавайки ги да направят ада своя избор за вечността. Това знание в апостол Йоан, вдъхнови неговото тълкование на видението за бездната. За справки – дефиницията на Ад.

8. Авакум – Един от малките пророци от халдейския период, който е функционирал приблизително между 655 и 600 година преди Христа, при царете Манасия или Йодай. Той дава свобода на обърканото си словоизлияние пред Бог относно Неговото декларирано разрушение за хората Му. Неговото многословие свършва с това, че Авакум отива да търси убежище в своето пророческо място на страж, където да чуе отговора на Бог. Това, че той направи така, казва много за природата и условията за пророческата свобода на действие и толерантност от страна на Бог.

Излиянията на Авакум можеха да бъдат строго съдени и може би наистина щяха да бъдат, ако някой друг изискваше отговори по такъв начин от Бог. Поради това, че пророците са всъщност устата на Бог, объркването и скърбенето на Авакум, е съвсем възможно да отразява това на Бог. Въпреки всичко, той постъпи разумно, като се върна на мястото си на страж в своята пророческа кула. Заставането му в тази позиция, с цел да чуе от Бог, показва разбирането на Авакум за неговите ограничения пред Бог. С почит и внимание, пророкът демонстрира разбирането си за приемливо поведение пред Господ, дори и под стреса на такива тежки пророчества.

9. Авва – А) Древна арамейска дума, означаваща баща. Б) Използвана от Спасителя като обръщение към Неговия Баща – Създателя Бог. В) Записана, за да можем да разбираме взаимоотношението, което християните имат със Създателя Бог, според откровението, което са получили чрез Неговия Син, Исус Христос, при новорождението и изпълването със Святия Дух. Марк 14:36; Римляни 8:14; Галатяни 4:6.

1. Авгур – Буквално “птицегадател”. Предсказване и гадаене чрез знамения (предполагаем глас, който говори на жреците от обекти, животински или човешки вътрешности/черва и природни явления). Законова институция в древен Рим, авгурството е било извършвано от член или група членове от специфично обучени жреци в Рим. Чрез авгурство те са разкривали бъдещето и са се допитвали до Аполо като бог на пророчеството.

Авгурите са били опитни в тълкуването на нощни видения и често са били прикрепяни към генерали, които придружавали по времето на военни походи. Те са били винаги на разположение, за да дадат съвета на боговете за конкретна военна операция или стратегия. Техните предсказания са включвали гадаене на базата на изучаването на дадени обекти и предположения на основата на очевидно знаменателни предчувствия. Авгурството е вид чародейство, което е действало в служебните места и позиции в Римския съд, палатите и храмовете. Разликата между авгурите и официалните пророци е била в това, че авгурите винаги са имали нужда от дадени окултни предмети, за да получат откровение.

От друга страна, пророците на Дагон са били известни с това, че са били обладавани от духовете на посланията им. Много от тези състояния са били предизвикани по химичен път, така че пророкът да влезе в транс и див екстаз, за да може да освободи словото на божеството. В нормални условия, за тези пророци не е имало необходимост да търсят слово чрез обекти, въпреки че много от тях са използвали магьосничество или друг вид магически елементи, за да получат знание. Виж Левит 19:26; Второзаконие 18:10; 4 Царе 21:6; 2 Летописи 33:6; Езекиил 21:21.

11. Авгурство – Вид чародейство, което предрича наближаващи събития, като извлича знаменията си от полета на птиците или поведението на животните. Предсказанията на авгурството се основават на ежедневни ситуации, които се случват по необичаен начин и оттам се приемат за знамения и поличби. Древен Рим е имал специална каста от жреци, посветена на авгурството. Тя е трябвало да следи и информира държавата, правителството, военните и обществото за предстоящото бъдеще и успехи в различни начинания.

Думата авгурство идва от “полета на птиците”. Вярвало се е, че полета и поведението на птиците при конкретни обстоятелства, безмълвно са отразявали насоката и волята на невидимите богове, за които се е смятало, че направляват и определят пътя и полета на птиците. Това поверие е довело впоследствие до убеждението, че божеството или неговия дух е обитавал в избрани птици.

12. Авдия – Един от Малките пророци, който е бил в активно служение в интервала между 852-841 преди Христос. Обадия е бил изпратен да се занимае с враждата между едомците, които бяха наследниците на Исав и израелтяните, наследници на брат му Яков. Конфликтът бушуваше и беше подхранван поради непрекъснатото напомняне и предъвкване на Якововата кражба на първородството от неговия брат-близнак. И двете страни използваха тази история от миналото си като гориво за непрекъсващата вражда помежду им. Обадия е написал най-късата книга от Стария завет, като времето, по което е служил е преди Еремия.

1. Авел – Вторият син на Адам и Ева. Роден след тяхното прегрешение към Бог, когато са вън от Едемската градина, Авел е убит от по-големия си брат поради ревност. Авел имаше духовно разбиране относно правилната жертва, отредена от Господ за греха на баща му. По-големият брат, Каин, презря покорството на брат си и го уби, след като Бог отказа да приеме приноса му от плодовете на земята. Днес ние разбираме това като поклонение към природата, където създаденото се почита вместо Създателя.

Кръвта на Авел шокира цялото творение на Бог. Като резултат Господ наказа Каин, изпращайки го в изгнание. Неговата смърт бе записана като мъченическа. Името на Авел като модел за подражание от времето на Едемската градина, е единственото отбелязано в Божията хроника на вярващи. За справки – Евреи 11.

Името Авел се среща дванадесет пъти в Библията. Два от тях са в евангелията, където Господ Исус говори за Авел. Святият Дух ни го припомня в Евреи, също два пъти. За справки погледнете Матей 23:35; Лука 11:51; Евреи 11:4 и 12:24. От това става ясно, че Господ намира Авел за праведен и го вижда като жертва в тази ситуация. Останалите бяха маркирани и спомняни в Божиите хроники за техния живот само като престъпници. Книгата Евреи ни открива, че единствено Авел наследи вечен живот. Земното заточение и изгнание на другите – Адам, Ева и Каин – показва тяхното вечно отхвърляне от присъствието на Бог. Да бъдеш включен или изтрит от Божиите земни хроники, означава да бъдеш записан или зачеркнат от Неговите книги, което води до вечен живот с Него, или до лишаване от присъствието Му за вечността. В Битие 5:3 нито едно от двете деца на непокорното семейство не е отбелязано. Името на Адам е споменато и след него раждането на сина му Сет, което дава началото на богоугодни хора. Мойсей е наясно с това, колко е важна Божията книга на вечността, което се вижда от Изход 32:32-33. В допълнение към това, вижте Откровение 3:5,8 и 17:8. Друг случай, който подкрепя тази теза е този на  Витсавее. Когато се проследява родословието на Христос, тя е описана просто като “жената на Урия” – Евангелие на Матей 1:6.

14. Авен – Нищо, прах, руини. Библейската дума, използвана основно за руини. Виж Бет Авен.

1. Авеста – Свещените писания на религията Зороастрианизъм

16. Авраам – А) Емигрант от Ур Халдейски, южен Вавилон, който поради завета с Всемогъщия Бог, чрез Исак и Яков стана баща на нацията Израел. Б) Вторият пророк на Йехова. В) Името му означава “баща на множествата”.

За справки към всичките определения – Битие; 4 Царе 13:23; Неемия 9:7; Матей 1:1; Йоан 8:39; Галатяни 3:8-9; Римляни 4:20.

17. Авраамовото лоно – Терминът, който Господ Исус употреби в Лука 16:22-33 за временния рай, който се намираше в ада. Това бе мястото, където тези, които отговаряха на стандартите на Стария завет за “Авраамово потомство”, бяха държани, докато Господ не отвори път за вечно изкупление. Новорождението, което позволяваше на починалите, напускайки този свят да идат направо при Бог, все още не беше достъпно. Исусовото дело на кръста направи достъпен за тях вечния рай, който е всъщност живот в присъствието на Господ Бог. Това е работата, която Исус извърши по време на тридневния Си престой в ада. 1 Петрово 3:20; Матей 27:52-53.

1. Автократ – A) Този, който има пълно самоуправление, неограничен монарх, тиранин. Б) Негативен термин, който може да се приложи към безскрупулни апостоли. В) Ровоам е един от многото автократи в Библията.
2. Автопророкуване – Практика на Новозаветната църква, основана на погрешното вярване, че всеки, който е познал Святия Дух и е кръстен в Него, може да си самопророкува и не се нуждае никога от пророк. Като под пророк тук се има предвид този, който стои в официалната, недостъпна за всеки длъжност, в офиса на пророка. Проблемът на Господ с това вярване е изявен от пророк Еремия, който казва в 17:9 – “Сърцето е измамно повече от всичко” и следователно не може да бъде познато от своя притежател.  Еремия 10:23 дава още светлина по въпроса, като ни казва, че не е за човека да оправя сам стъпките си. Господ проектира Христовото тяло да функционира като Негово, тоест да има взаимозависимост между всичките му части, която да осигури изпълнение в пълнота на подкрепа, служение и поддръжка за всички, които са зависими от това.

Това, което хората чуват директно и точно от Святия Дух, е словото на Господ за техния личен живот. Това не е изненадващо, след като тези, предаващи се на самопророкуване, са стриктно насочени в чуването на слово от Бог за лични и често егоистични причини. В светлината на тези обстоятелства 1 Солунци 5:21 ни увещава да изпитваме всички неща. Това изискване за “изпитването на всичко” е невъзможно да се спази при автопророчествата. 2 Коринтяни 13:5 е в съгласие с това поучение, като там се казва да изпитваме себе си, дали сме във вярата на Господ Исус Христос. Библията ясно казва, че има много гласове в света – свят, който е пълен с много лъжепророци и ежедневно се появяват нови. Ето защо е опасно за човек да уповава само на своя си дух за чуване от Господ, когато няма в себе си пророчески дух. Това е особено вярно в случая, когато Господ каза, че е много лесно за официалните пророци да последват своя си дух и да пророкуват суетни видения и въображения. Колко повече това е вярно за тези, които никога не искат да бъдат разочаровани.

Хората търсят пророците на Бог, когато те наистина искат да чуят и да разберат Божия ум и сърце по отношение на тяхната ситуация. Хората, които не приемат тази важна институция на откровение (пророческата), за сметка на техните собствени мнения и заключения, всъщност търсят собствения си съвет под прикритието на духовно откровение. Виж Езекиил 14:1-12. Реакцията и отношението на Бог към пророците на Израел, които пророкуваха от собствените си сърца и дух е описана в Езекиил 13:1-9. Той осъди тяхното автопророкуване, защото те не следваха Святия Му Дух, но според собствените си разбирания говориха, като смятаха, че носят словото на Господ.

Когато Бог осъди тези пророци и тяхното лъжливо пророкуване, Той ни показа къде е проблема с такъв вид действия. Освен  че ги сравни с лисици (образно за измамници, лъжци и разрушители), Господ описа тяхното отрицателно влияние. Според обвинението на Бог, в Езекиил 13:5 е ясно посочено, че пророците, които говореха според собствения си дух и сърце: “ Не се изкачиха в проломите и не издигнаха ограда около Израилевия дом”. Те не се погрижиха за пробивите в защитните стени на земята. Не бяха издигнали защитната преграда и стена на държавата си, което се отнасяше за Божията свръхестествена стена на закрила. Виж Йов 1:10.

Суетни видения, лъжливи чародейства, очаквани пророчества и непотвърдено от Бог слово, което няма никаква надежда да се изпълни, са обвиненията на Бог срещу тези посланици. Те оглавяват опозиция срещу Бог и застават срещу Него като противници. Езекиил 13:9 описва тяхното наказание; те незабавно са изгонени от общото събрание на Бог. След като отиват в изгнание, имената на обречените пророци са изличени от книгата на Божиите заветни хора.

На последно място, тези пророци се отстраняват и им се забранява да влязат отново в земята на Божия народ. Тяхното небесно обвинение е обявено еднозначно – те са съблазнили хората на Бог с мир, когато не им е бил отреден мир. Израел беше съгрешил, те се бяха отвърнали от Йехова, за да служат на езически божества. Лъжливите пророчества, както научаваме от Езекиил 13:13, запалват стратосферична война, която се проявява чрез опустошително време и разрушителни градушки, показателни за Божия съд срещу греха, идолопоклонството и чародейското пророкуване. Бог изпраща този съд, за да разруши земята, като възмездие за нейното отстъпничество и отказ от Неговото царуване.

20. Агав – Новозаветен пророк, които пророкува световен глад и каза на апостол Павел, че ще бъде арестуван в Ерусалим. Името Агав означава “скакалец”. Виж Деяния 11:28 и 21:10.

1. Агей – Първият от пророците след изгнанието по време на царуването на Дарий около 520 година преди Христа, Агей е имал относително кратка пророческа дейност. Смята се, че е бил доста възрастен, когато е влязъл в служение към Господ. Като пророк с манталитет на свещеник, той е бил изпратен да вдъхновява хората на Бог, докато те са възстановявали храма в Ерусалим и да подпомогне възвръщането на Святата Земя на израелтяните. Неговите пророчества завършват със силно окуражаване, защото първоначалните опити за покорство към Божията заповед, бяха посрещнати от силна съпротива на силите, окупирали тази земя.

Тогава хората реагираха, изоставяйки задачата и обърнаха своето внимание към себе си и към личните си цели, които бяха да строят домовете си и да гледат семействата си, а бяха стигнали само до основата на Божия дом. Агей ги смъмри за тяхното безделие и страх, като ги подкани да се заемат отново със строежа и този път да го завършат докрай. Неговото служение беше паралелно с това на Захария, много по-млад пророк, с който като пророчески екип те надзираваха, вдъхновяваха и пророкуваха завършването на този проект за период от четири години.

Завършването е било около 516 година преди Христа. Служението на Агей също така даде начало на възстановяването на монархията в Ерусалим с Зоровавел. Пророкът подчертава връзката между възстановяването на храма и правилното поклонение на хората, приемливите ритуали и съответстващия на тях просперитет.

22. Агне – Невинна, чиста и безгрешна жертва, определена като приемлива за омилостивяване на божество. Агнетата са били най-честите животински жертви в древността, избирани поради тяхната абсолютна зависимост и покорство към пастирите си. Това най-ясно се вижда в характерното за тях нямо покорство при заколването им. Невинността на младостта е направила от агнето ефективна, чиста и безгрешна жертва.

Агнетата са били постоянно използвани в ежегодните пролетни жертви. Изборът на животно и времето за жертва са били подбирани поради съвпадението с две важни събития. Първото е била възрастовата граница на агнето за жертване. Според възрастта им, веднъж след като са прясно отбити от майките си, те вече са били годни да бъдат принасяни в жертва. След като са били току-що отбити от мляко и често пъти преди да минат на друга храна, агнетата са били смятани за достатъчно чисти да участват в предвоенните жертвени ритуали. Вторият важен фактор е бил времето на тяхното отбиване, което често е съвпадало с пролетта, времето когато царете отивали на война, което е било ежегодния царски военен поход.

Древните царе са отивали на война през лятото (2 Царе 11:1) и за да подсигурят успеха си, те са принасяли жертви на боговете си през това време на годината. Органите на заколеното агне са били използвани като начин за предвиждане на изхода на предстоящата битка, както и стратегии за нея. Богът на Израел, нареди на народа Си веднага да изгаря органите като принос към Него, тъй като техните знамения идваха от Всезнаещия, Всевиждащия и Всемогъщия Бог на цялата Земя, Господ Саваот. За езическите царе, изследването на органите и вътрешностите на мъртвото животно им е било показател за това дали планираните от тях походи ще бъдат успешни.

Предпочитан орган за предсказване е бил черния дроб на агнето. Виж Дроб. Примитивните окултисти са вярвали, че вътрешната направа на дроба е наподобявала малък човек, който им е казвал тайните на бъдещето. Виж 4 Царе 3:11 за подробности по отношение на ежегодните военни походи на царете. Поради това, че дробовете са смятани като знамения за възстановяване и конфронтация, жертвите са били правени винаги по това време. Още от дълбока древност агнетата имат статут на предпочитана жертва в повечето религии.

Умалителният термин на Създателя за Неговия Син Исус Христос, е Агнето на Бог, поради Неговото покорство да бъде божествена жертва за изкуплението на човечеството. Създателят Бог като Цар тръгваше на война срещу силите на мрака, които щяха да бъдат изгонени от тяхната дълга позиция на власт. За тази цел Бог снабди за Себе Си жертва за война, която жертва да бъде последна и абсолютна. Единствената жертва, достойна за Бог на боговете, беше Бог равен на Него. Поради това Неговия Син беше единственото същество, достатъчно безгрешно, което да превъзхожда агнето, заколено в Едемската градина след прегрешението на Адам.

Агнетата като жертви са предвидени в Стария завет. Всичките ежегодни ритуали на Израел са изисквали жертви на агнета. При празника на безквасните хлябове е трябвало да бъдат жертвани седем мъжки агнета(овни), точно по време на порастването им на рога. Това е била необходимата възрастова граница за навлизането им в териториални конфликти. Числа 28:11 до 29:36 дава инструкции за това агнетата да бъдат жертвани ежегодно в началото на всеки месец заедно с другите месни жертви. Интересно е да отбележим, че в този пасаж от словото, жертването на агнета е свързано с десятъка. На последно място, седемте агнета, принасяни ежегодно на празника на безквасните хлябове, съвпадат със седемте духа, стоящи пред престола на Бог и оттам със седемте църкви, които произлязоха от любовта и предаването на Христос.

Една десета от ястието (жито или брашно) е трябвало да бъде смесена със святото миро и принесена на Бог. По този начин допълнително е подчертана връзката между десятъка и Църквата на Христос. Всяка година седем агнета е трябвало да бъдат жертвани по установения начин, което ни показва не само, че Христос е жертвеното Агне, но отразява и Църквата като Негово седмократно увеличение и потомство. Вижте връзката, която е красиво описана в Числа 28:26-29: “Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос на Господ, през празника на седмиците, да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа. И за благоухание на Господ да принасяте всеизгаряне две телета, един овен и седем едногодишни мъжки агнета. А хлебния им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло,… и по една десета за всяко от седемте агнета”.

В този пасаж от Словото се явява същото приложение за първите плодове към Новозаветната църква. Очевидно повтарящата се жертва на седемте агнета е била предвестник не само на разпятието на Христос, но и на първите плодове от Неговата жертва. За пълна картина, прочети дефиницията на числото осем. Христос плюс седемте агнета прави осем, както и Давид беше осмия син, от който започна новия ден за Израел, като монархическа нация на Бог. Това съвпада и с Битие 2:7, деня след първия Шабат, когато Бог сътвори човека от пръстта на земята и му даде да владее над нея. По същия начин Христос е Царят на света чрез седемте църкви, покриващи земното кълбо. Те от своя страна са подкрепяни от седемте духа от престола на Бог, които са изпратени в света. Виж Михей 5:5 за подобни връзки. Виж дефиницията на Святи числа в Библията, Седем и за Седемте Духа на Господ.

23. Ад – Названието на ужасното място във вечността, в което са определени да идат обречените хора и ангели, отхвърлили Бог като свой Създател и Господар. Второзаконие 32:22, разкрива това място като отдушник за пламтящия гняв на Бог, който да не разруши земята преди времето й. Библията учи, че ада е дълбок и има различни нива (споменава се до дъното на ада), както и че е подвластен и уязвим пред своя Създател – Бог.

Адът е достъпен само чрез смъртта и само душата може да влезе там. Има пазач и ангели, които ескортират и отвеждат обречените души дотам. В съседство с ада е Авадон, скитащият се разрушител, чиято единствена цел е да мами и съблазнява хората, така че те да идат в ада. Христос каза, че това място е огнено, където отиват обречените и проклетите от Бог. Място, което Създателя по принцип е приготвил за дявола и неговите ангели. Виж Матей 25:41. Исая 14:9 също е в съгласие с това описание.

Еврейската дума за това място е шеол. Според всички пасажи от Словото, ада е за боклука, гнева и разрушението на Бог. Адът е приел гореописаните в очакване на падението на дявола и използването на свободната воля на човечеството, с която много отхвърлят Божието изкупление от греха.

24. Адад – А) Наричан още и Хадад, което е и името на асирийския бог на дъжда. Б) Другото му име е Римон, като и двете са използвани в съюз – Адад-Римон, според Захария 12:11.

1. Адрамелех – А) Създание от ада, с много висок демоничен ранг. Б) Този демон е наричан, съветника на Сатана и е източник на женкарския дух, изпратен от ада и работещ при мъжете като пожелание и похот. В) Адрамелех е древно вавилонско божество, на което се приписва силата, караща жените да се сношават с животни, както и да се принасят човешки жертвоприношения. За справки виж Зоофилия. Г) Месопотамски вариант на сирийския бог Хадад, почитан с човешки жертвоприношения. Окончанието “мелех” означава цар. Бог на сефаруимците според 4 Царе 17:31.
2. Азария – Пророк, чието име означава “помощ от Яхве”.
3. Азия – Великден, място за главния или арх.
4. Айда Ведо – Змията, жена на Дамбала, върховния бог на вуду религията, който също е змия. В Хаити е позната като змия на дъгата, еквивалент на гръцката Ирис. Айда Ведо се присъединява към Дамбала в управлението и господството над водите, реките и изворите. Почитана е като помощник-сътворител, участващ в творението.
5. Айон – Името на финикийска богиня на отминаващото време и живот. Също е известна, като майката-богиня на древна Турция. Съвременната форма на тази дума е еон и се използва за означаване на векове и ери.
6. Акад – Един от вавилонските градове, построен от Нимрод. Дъщерен град от Вавилонската група – Ерех, Акад и Халне в земята Сенаар – шумерската люлка на древните цивилизации. Акадиа, друго име за същия град е разклонение (издънка) на Шумерия, древния град, които е известен с въвеждането на образованието, астрономията, астрологията и медицината. От тях идва знанието, което по-късно Вавилон доразвива и в последствие е предавано до днешни времена. От Акадиа идват аморейците, които владееха земите, по времето, когато Всемогъщият повика Аврам. Битие 10:10.
7. Акадийски – Означава език, а също и хора от древния град-област Акад, които се появяват след падането на шумерите. Библейски – Акад.
8. Акан – Богът на виното в културата на маите
9. Акациево дърво – А) Думата означава “под покрова на богинята Саосис”. Б) Дървото е било боготворено като място, където са се раждали богове и богини. В) Наричано е дърво на божиите деца Г) Акациевото дърво е било символ на живота след смъртта при египтяните. Почитано е от тях като магическо дърво за изцеление.
10. Активиране – А) Това, което се случва, когато пророческото слово се изпълнява. Б) Средствата и ресурсите, които пророците използват, за да отключат и задвижат неразвити или латентни дарби и заложби в човека. Също и стартирането на определени природни процеси. В) Начинът, по който пророците дават живот и проявление във физическия свят, на словото на Бог. Виж Пророческо мобилизиране. Езекиил 37:4;Яков 5:17-18; Еремия 23.
11. Активиращи пророчества – Действието на пророческата мантия, което служи като движеща сила за пророческите думи и дела. Този термин характеризира допълнителните ресурси, сила и мъдрост, дадени на пророка от Бог, за да може Неговия служител да задвижи изпълнението на словото Му. Само тези, опитни и калени в практиката пророци, които имат разбиране за иначе неуловимите и тайни подробности от офиса на пророка, както и за властта на този кабинет, могат успешно да изпълняват този прерогатив (изключително право) на мантията. Виж Ездра 5:1.
12. Алла – Еврейска дума за пророческото дело и работа по предаването и освобождаването на тези, които са предопределени за конкретно, издигнато място в Бог. Специфично използвана в Осия 12:13 и Езекиил 13:5.
13. Аллах – Богът на мюсюлманите. Божество, съществувало още в миналото, преди учредяването на мюсюлманската религия, на което са служели трите му дъщери-богини. Те са били наричани дъщерите на Аллах и са били почитани с присъщите за отминалите времена езически скверни ритуали. Всъщност символът на Аллах – полумесеца, е бил символ на няколко богини от древността.
14. Алегория – Начин на изразяване чрез преобрази, използван на публични места, за да обобщи и илюстрира общоприети истини за хората. Терминът е полезен при тълкуване на пророчески послания, имащи символичен характер. Алегорията на апостол Павел, която той направи с Агар и Сара като двете майки на Авраамовото потомство в Галатяни 4:24-31, е един библейски пример за това.
15. Амазонка – Жена от нация на жени-войни, възхвалявани от древна Гърция за техните бойни умения и сила. Името буквално означава “безгърдите”. Амазонките убивали мъжките си деца, за да поддържат тяхното феминистко общество и тренирали техните дъщери да воюват. Виж Артемида (Дияна).
16. Аметист – Камък на сънищата, свързан тясно с пророческото. Цветът му – пурпурен (кървавочервен), е цветът на епископа и апостола. В древността аметиста е считан за камък на здравомислието и трезвеността, поради това е логично, че го виждаме като дванадесетия камък в основата на Новия Ерусалим, според Откровение  21:20. Интересното е, че в Старият Завет, върху нагръдника на първосвещеника, аметистът е бил на третата редица камъни, като е бил девети по ред. След делото на Христос, той се издигна до позицията на дванадесети камък, най-високия етаж от Новото Творение на Бог. Промяната на неговата позиция свидетелства, че здравомислието и трезвеността е връхната точка на Новото Творение.

Аметистът, камъкът на здравомислието, още е наричан камък на сънищата, в смисъл на пророчески сънища и видения. Свещеническия, апостолски и епископски камък показва целта на тези служения – да изчистят объркани и еретични доктрини в Църквата. Виж Трезвеност.

41. Амон – А) Богът на тиванците, библейския Но-Амон на амонците. Б) Впоследствие слят и почитан като Амон Ра, Египетския бог на слънцето, наричан още скрития. Еремия 46:25.

1. Амон Ра – Върховен египетски бог на слънцето.
2. Аморейци – Едно от десетте древни племена, което Авраам, патриархът на Израел, трябваше да изгони от земите му, чрез потомството си. Аморейците са били сложна смесица от две древни вавилонски племена – шумерите (жители на древен Сенаар), които са се смесили с акадианците (от библейския Акад). Като краен резултат от това смесване, бил могъщият Вавилон, където е имало поклонение към ред божества, което впоследствие проникна в Израел, след като те завзеха обещаната земя.

Племето на Дан беше погълнато от тях и накрая изгуби своето място в Божието вечно наследство, според Откровение 7. Израел така и не успя да забрави аморейското влияние и обичаи. От всички ханаански племена, аморейското поклонение включваше най-широкия пантеон от божества за тогавашното време. Множеството езически божества, разпространени в тогавашния свят, са почти изцяло заимствани от аморейските ритуали и обичаи. Тяхното поклонение е оформило ритуалите на всички други религиозни системи по онова време, както и за много векове напред. Неизбежно то е било заимствано под една или друга форма и прилагано от следващи нации и световни сили.

В добавка на поклонението към природата, аморейското идолопоклонство е включвало астрология, човешки жертвоприношения, обожествяването на животни и ритуални оргии. Тяхното поклонение, беше изявено по времето на Езавел, Еровоам и известния с позорна слава Манасия.

Днес ние можем да видим възобновяването на това поклонение в религията Ню Ейдж, която разпространява широкия спектър от ритуали и вярвания, които процъфтяваха по време на древните аморейци. Справки за Манасия : 4 Царе 21. Виж Мари. Библейските евейци и амаличани са всъщност част от аморейците. Виж Битие 34:21 и 48:22; Числа 14:45. Също народът на Санир от Второзаконие 3:9. Хълмовете на Юда, преди да бъдат завладени от Израел, са били наричани Планината на аморейците.

44. Амос – Най-старата пророческа книга от Стария завет. Амос е бил пророк от Северен Израел, активен във времето около 750г. преди Христа, за кратък период от приблизително 10г. За него се твърди, че дава началото на редица пророци от 8-ми век преди Христа. Името Амос означава “този, който носи товара(бремето)”. Той идва от Юда, където е бил говедар, когато Господ го призовава да влезе в служение. Като един напълно трениран от Господ пророк, който не беше част от признатите лидери по онова време, Амос беше призован и изпратен да убеди неговите сънародници да се покаят и така да предотвратят бедствието, което Господ се канеше да изпрати за техните престъпления. Той беше обучен да освобождава пророческо слово, като използва земеделски преобрази. Неговите послания са били посрещнати с неодобрение и гонение, поради призива за покаяние, предвещаните бедствия, изобличаването на хедонистичните разточителства в нацията, от царя до подчинените, и дори до обикновените хора. Амос е служил по същото време с Осия, Михей, Исая и Йона, посочен като малък пророк.

1. Амулети – Гравирани предмети, често от метал и злато, носени от хората, като се е смятало, че те придават на притежателя си божествена сила, чрез която могат да бъдат променяни съдби и събития. В днешно време носенето на амулети се практикува от уиканите (езическа политеистична религия, свързана с магии и почит към майката земя) и Ню Ейдж последователите, заимствали и възобновили древни религии и ритуали. Те са съживили тези практики и обичаи, търсейки власт, известност и просперитет. Тази информация е полезна за израсналите пророци, когато трябва да разпознаят окултно проникване в църквата, също и в разясняването на заблудени християни корените на произхода на съвременните мании и фетиши. Силата, която се е вярвало, че амулета съдържа, била извличана чрез ритуали и медитация, в която йога е заемала централно място. За подробности, виж дефиницията за Йога.
2. Анамелех – Вавилонски бог на небето за региона на Самария. След депортирането на израилтяните във Вавилон, Анамелех е приет като местен бог от тях. Това божество е сродник на Молох, който е бил почитан с детски жертвоприношения. Виж  Молох. Амос 5:26; Деяния 7:43.
3. Анания – Лъжепророк, който открито конфронтира Еремия, като даде фалшиво пророчество, с което контрира словото на разорение, дадено от пророка. Йехова показа кое слово беше истинско, като порази лъжепророка, според пророчеството на Еремия. Виж Еремия 28 за подробности. Смъртта на Анания беше директен резултат от противопоставянето му на Еремия, който стоеше в истинския пророчески завет, докато всъщност Анания беше замислил и говореше бунт срещу Бог.
4. Анат – А) Богинята на секса при финикийците и ханаанците, чиято същност е идентична с тази на “небесната царица”. Поклонението към нея е ставало чрез разврат, голота и сексуални оргии. Нейното изображение е било винаги голо, за да демонстрира сексуалната и сила, както и за да вдъхнови и подтикне нейните поклонници към съвкупление и взаимно възпроизводство, така че земята да даде изобилен плод. Тя понякога е бъркана с Ищар и други божества от типа на “майката богиня”. Ирония е, че Анат е също и ханаанската богиня-девственица на плодородието. Еремия 44:19. Б) Покровителка на секса и войната, любовница на Ваал. Като небесна царица, тя е образа, отговарящ на Ашера и Ащорет от Стария завет. Разврата и голотата са основни белези на религията, насочена към поклонението на богинята на плодородието
5. Ангел – А) 1.Небесно(духовно същество). 2. Божествен пратеник. 3. Представител на Бог, изпратен като посланик или емисар да извърши конкретна работа в света на хората. Б) Може да бъде позициониран като териториален управник или деспот в държави и нации като тяхна духовна сила и власт. В) Еврейската дума за ангел е малак. На гръцки е агелос. Ангелите съставляват Божиите “протократични сили” на творението. Тъй като хората умират, ангелите съществуват, за да преразпределят назначения, както и да привдигат тези, които са избрани да заместят умрелите в конкретните времена на света. Бог не позволява те да бъдат елиминирани всеки път, когато хората (било то лидери или други), към които ангелите са прикрепени, умрат. Виж Протократичен.

50. Ангел на сънищата – Ангелско същество, за което хората от древността са вярвали, че е преносителя, чрез който техните сънища, видения и други свръхестествени феномени са се случвали. Според словото Гавриил е създание от такъв характер. Виж срещите на Даниил, Захария и Мойсей с Йехова. Ангелът на сънищата беше посредник за цялата книга Откровение. Господ Исус каза, че това беше Неговия ангел. Виж Захария 1:9, 4:4 и 6:4; Откровение 22:16.

1. Ангелска делегация – Свръхестествена стража или контингент от духовни същества, изпратени от Бог да подсилят и подпомогнат пророческо или друг вид служение. Делегацията представлява свръхестествените сили, които правят духовния свят да се проявява по съответния начин в материалния физически свят. Тяхната сила и право като жители на невидимите светове от творението на Бог е да свидетелстват чрез материално проявление или форма за Божието снабдяване на земята. Цялата свита се състои от духовни наблюдатели, ангели пазачи, небесния Санхедрин – състоящ се от двадесет и четирите стареи на творението, земни и небесни ангелски сили. Всичките тези представляват протократичните пазители на земята (виж следващите определения). Битие 28:12; Йоан 1:51.
2. Ангелска стража – Ангели, изпратени от Бог към специфична личност или организация, за да пазят, просперират и изпълняват тяхното дело. Това са святи ангели, които се противопоставят на демоните на Сатана и защитават светиите и делата им. Също така те следят за това снабдяването от духовните съкровищници на Създателя Бог да бъде изпратено към съответните хора, организации или дела. Виж Деяния 12:6-19, също Езекиил 9.
3. Ангелите на седемте църкви – Седемте ангела, към които бяха адресирани подробностите за Апокалипсиса, във видението на апостол Йоан. Обръщението беше към ангели, поради свръхестествената същност на Църквата и съответната й нужда от свръхестествена сила и възстановяване на земята. Ангелите, подобно на назначението на Михаил над нацията Израел, са разпределени от Господ Исус да покриват, служат и посредничат от Негова страна буквално като партньори с ранното Църковно лидерство, в неговото установяване и растеж на земята. Това е значението на Евреи 1:14.

Във всички главни събития на земята, предците ни бяха често представяни на духовните сили, които ги подкрепяха и те ги познаваха (Исус Навин 5:14-15). Когато Господ изведе Израел от Египет, Той им каза, че изпраща ангела Си пред тях да ги пази и води в присъствието Му. На базата на този вечен протокол, Господ Исус ни гарантира, че без значение от продължителността на живота на Неговите земни лидери, Църквата е винаги в пълен състав, управлявана и ръководена от седем ангела. Изход 23:23, 32:34 и Откровение 22:16 постановяват този вечен принцип, като ни показват невидимите протократични сили, които извършват Божията воля и дела на земята.

Когато Израел се отклони от това да следва заветния си Бог, този който свали Божията дисциплина върху тях, беше ангел (Съдии 2:1,4). За Бог е практика да назначи ангели към делата Си, за да подсигури успешното изпълнение на Неговата воля. Първата причина за това е, че естествената сила трябва да бъде подпомогната от свръхестествена мощ, за да извърши свръхестествени дела. Втората причина е, смъртността на човек. Господ не може да допусне делото Му да зависи от смъртни хора, затова всяка задача първо се делегира на ангел и след това се предава на човек или хора, които да я извършат на земята.

Раждането и живота на Господ Исус Христос бяха съпроводени на земята от присъствието на Неговите ангели. Същата е ситуацията и при апостолите. Ангели бяха изпратени от Господ да упълномощят и съдействат на апостолите в делата им. Напълно вероятно е ангелите, които ги освободиха от затвора и извършиха други чудни дела, да са същите, които са назначени към установяването на Църквата на Новото Творение.

Това, което е съществено за ангелите на седемте църкви, е съвпадението на седемте ангела със седемте континента на земята, които Църквата на Новото Творение трябваше да насели. Също така има съвпадение със седемте духа, седящи пред престола на Бог, които бяха изпратени по цялата земя. Пророците виждат това ясно като друго измерение от плана на Всемогъщия да примири всички земни и небесни неща със Себе Си.

Обяснението за това като делото и целта на Исус Христос, е дадено в Колосяни 1:20. На последно място можем да отбележим, че има седем ангела, които извършват финалния съд над земята, бидейки едновременно свидетели и посланици на Божия гняв. Виж Откровение 8:2,6. Виж дефинициите за Ангели и Протократичен. Дейността на седемте ангели по отношение на последните дни, започва едва след като Църквата, поверена им за закрила, е грабната от земята. Виж Откровение 7:9.

54. Ангелско въздействие – Области от творението, над които ангели или духовни същества, имат властта да управляват, насочват и отсъждат. Това включва огън, вода и други природни елементи, хора и техния живот, нации и държави, управници, духовни или сферични територии. Виж Изход 23:23 и 32:34, Откровение 22:16.

1. Анна пророчицата – Новозаветна пророчица, която потвърди детето Исус като Христос, Помазаника и обещания Месия. Виж Лука 2:36-38.
2. Анубис – Египетски бог на отвъдния свят и балсамирането. Божеството е било изобразявано като човек с глава на чакал, и почитано като водач към отвъдното. За подробности относно пророческото значение на това същество, виж Михей 1:8. Също чакал (виж по долу) е бил често разглеждан като дракон, за да покаже, че двете същества, въпреки физиологическите разлики, са имали еднаква демонична цел, едното на земята, другото във водата.
3. Апокалипсис – А) Откровение Б) Терминът, използван за събитията в последните дни, предречени за земята, според както е описано в Библията. Най-често се има предвид, страшния съд, последните дни и катаклизми от такава величина. Апостолската доктрина е наситена с откровения от този тип, което слага ударението на финализиране, транзиция и обновяване.
4. Апокалиптични числа – В контраст със свещени числа, апокалиптични са тези, които в Библията се отнасят за конкретно време от историята и обхващат целия спектър от пророчески събития, съдържащ се в този интервал. Апокалиптичните числа са свързани с началото на Божия съд, когато Той започва Своята програма по разнищване на творението Си, за да го замени с ново. Тези числа отмерват вградените кодове, които Бог е втъкал в творението, така че то да се покори на Неговата заповед за разпадане, в пълнотата на отреденото от Него време или чрез човешки дела, или с тези на Господ.

Виждаме ги най-често в апокалиптични писания. Тези числа са: четири, което отразява глобално влияние и въздействие; седем, да покаже, че това, което се случва, е инициирано и активирано от Господните духовни власти. Най-често използваното апокалиптично съединение, е използвано и за отмерване на седмицата. То също символизира шабата (еврейската събота) и пнеума-небесното и божественото. Шест, да покаже, че разрушението, което идва, е поради хората и падналите ангели, които са заели тяхното място на земята.

Три и половина е друго апокалиптично число, което представлява трикратно нарушен завет; между хората, между небето и земята, между дух и плът. Основано е на пълнотата на седем, като образец за завършен цикъл и духовно наложен земен период, съпоставен към непълната седмица (1/2). Десет, като апокалиптичен ключ, говори за завършеното създаване и изпълнение на човека според неговия Създател. Ето защо това е числото, избрано за десятък, за връщане обратно към Бог, числото на работата на един пръст от ръката на хората и плода от техния труд.

Дванадесет е важно календарно число в системата на творението. Има дванадесет часа в деня и дванадесет месеца в годината. Поради тази причина то отговаря на човешките власти, установени от Бог, дванадесетте племена на Израел и дванадесетте апостоли на Исус Христос. Дванадесет е два пъти числото, което Господ определи за човека, за фалшивия пророк и звяра, което означава, че техният ефект и сила са ограничени, според определеното от Създателя поле и спектър на действие за всички земни управници. Дванадесет е винаги свързано с дневните, месечните и годишни функции на творението. Месеците съставляват лунните цикли и соларните години.

Четиринадесет е друго апокалиптично число, защото то се отнася за Църквата на Новото Творение на Христос, според реда на Мелхиседек – седемте църкви под пнеума-ръководството на седемте ангела на Христос. Тази връзка е основана на базата на седемте духа пред престола на Господ и седемте континента на земята, което свързва Божиите вечни духовни сили с Неговите земни управници.

Тридесет като апокалиптично число се отнася за цял месец и възрастта, която дава право на човек да встъпи в свещеническо служение. Четиридесет като апокалиптичен код, говори за божествено пречистване чрез изпитания, с цел да направи човек, годен за Божието повишение и духовна употреба. То е удължено до четиридесет и две в Откровение, като пълната мярка на естественото и свръхестествено участие. Виж Откровение 11:12-14. Петдесет е числото на освобождението, Петдесятница; Шестдесет съответства на плътско лидерство и съветничество, което е с десет по-малко от Божието лидерство и съветници – седемдесет.

Милениум, т.е. хиляда, е равнозначно на един ден на Бог. Също така означава денят на Господ. Милениумите са мерилото за това как Бог разпределя Неговите закодирани превратни точки в историята, така че да съвпадат с конкретните времеви цикли и зони на земята. Хиляда е десет пъти по сто процента божествена заповед към човека, и пълната мярка на десятъка от момента на създаването до безкрая на вечността.

Всяко едно от предходните числа, свързано с хиляда, дава смисъл за вечността и световно значение в контекста с денят на Господ. Исус ще царува на земята за един божествен ден – хиляда години. Сатана ще бъде окован за хиляда години. Двамата свидетели от Откровение 11:3 ще проповядват и пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, което са три години и половина, преди да бъдат убити и оставени на улицата като жертва за празнуване. Храмът на Бог ще бъде осквернен за четиридесет и два месеца, което е точното време, през което свидетелите ще пророкуват – три години и половина или хиляда двеста и шестдесет дни. Това число символизира денят на Бог, изчислен на базата на Неговата слънчева година, както и плътската управа, властваща в Неговия храм през този период.

За да завършат значимостта на апокалиптичните числа, три групи от по седем ангела ще излеят съд на земята. Има седем печата, седем тръби, седем бокала и три пъти горко, за да се извърши този съд на земята. Седемте тръби на седемте ангела се отнасят за тяхното проповядване, което звучи като глас на тръба. Всичките тези неща са закодирани в творението и са назначени към ангели за изпълнение, което не е зависимо от човечеството или това кой умира или живее на земята. Като пример виж Откровение 9:14-15. Пророческата употреба на тези духовни подробности е очевидна.

Необходимо е осъзнаване и разбиране от страна на пророците за тези кодировки, които мобилизират невидимите сили на Господ, за да извършат Неговата воля на земята. Когато пророците имат такова разбиране, тяхното пророкуване ще бъде в хармония с дейностите, които Господ е предопределил от и във вечността. Те също трябва да наблегнат на това, на което и Исус Христос наблегна по  време на своето пророческо служение тук на земята, че това което е предопределено и закодирано в творението, ще бъде изпълнено, без значение от човешки животи, планове, усилия или грандиозни разписания и прогнози.

59. Апокалиптично пророчество – Пророчество, което се отнася за последните дни. То определя това, което Бог е планирал за края на човешката ера, предстоящото царуване на Исус Христос и Божият финален съд. Освен в книгата Откровение, проповедите на нашия Господ бяха пълни с апокалиптични пророчества за последните дни. Всъщност когато Той предаде видението за апокалипсиса на апостол Йоан, това беше просто разширена версия на Неговите проповеди, които са записани в четирите евангелия. Освен това преди Христос, Еремия, Исая, Езекиил, Даниил и Захария бяха някои от големите фигури, чиито предсказания съдържат в голяма част апокалиптични пророчества.

1. Аполон – Наричан богът-гадател, син на Зевс, почитан като бог на светлината. Вярвало се е, че той е източника и дарителя на светлината. Брат на Артемида, Аполон е бил почитан под много форми през вековете, като дори е бил призоваван на сватбите, за да благослови съюза на младоженците със сила и плодовитост. Аполон е брат-близнак на Диана, считан за убиеца на дракони и е вдъхновението стоящо зад празненствата на Делфийските оракули. Най-вече е считан за бог на изкуплението и пророчеството, което обяснява неговата връзка с Делфийските оракули.
2. Аполион – Същото като Авадон. Виж Откровение 9:11.
3. Апостол – Специално изпратен посланик на Господ Исус Христос. Бог е дал на апостолите суверенна власт и статус. Също е делегирал сферични началства и власти, над които те да владеят. Апостолите са Христовите стратосферични войни и губернатори на земята. Виж Деяния и писмата на апостолите в Новия завет.
4. Апостолите – Начинът, по който са наричани дванадесетте ученици на Христос, издигнати в апостолския офис от Него, по време на Неговото земно служение. Техните имена са Симон Петър, Андрей, Йоан, Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон Зилот, Юда, брат му Яков Алфеев и Юда Искариотски. Техният еврейски еквивалент от древността се е наричал Шалиах. Това са били емисари на храма, пратени да обикалят и да събират десятъците и даренията на разпръснатия еврейски народ, както и да разпространяват поучения от храма. Матей 10:1-5.
5. Апостолос – Гръцката дума за апостол, използвана в Новия завет. Титла на военачалник-завоевател в Римската империя. Виж Апостол и Шалиах.
6. Апостолски – Свързан с апостол или отнасящ се за апостол.
7. Апостолски дом – Локалната еклесиална институция, която служи в пълнотата на Новозаветната диспенсация, представлявана от всички служители, изброени в Ефесяни 4:11. Църквите в Ерусалим и Коринт са силни библейски примери за апостолски домове. В книгата Откровение, четем че Ефес е бил известен апостолски център.
8. Апостолски съвет – Представен в книгата Деяния, като управляваща еклесиална група, на която Господ Исус е дал духовна и управленческа власт над Новозаветната Църква. Деяния 2:41.
9. Апостолско воюване – Поради спецификата на апостола като стратосферичен служител, влиянието от неговата дейност се усеща най-вече в духовните места. Неговата агресия е концентрирана и насочена предимно към небесната област. Павел увещаваше Тимотей да воюва с пророчествата, които беше получил, като използваната тук гръцка дума е стратея, което означава апостолско воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.
10. Апостолско лидерство – Като основа на Църквата, апостолското лидерство е крайъгълния камък на новозаветната жизнеспособност. Откровението, размишлението и образованието са важни ключове за апостолското развитие, като се набляга много на развитието. Поучението чрез въпроси и отговори за духа и вярата (катехизис), както и еклесиалната организация са едни от първите задачи на апостолския лидер. Запазването на организацията чрез подготовка и поставяне на правилните хора на правилни места е от съществено значение. Произход, история и древни институции са твърдо свързани със съответните апостолски поучения от конкретното време.

Апостолите са тези, които предизвикват хората към постоянен растеж, да развиват себе си във вярата и да се издигнат над обикновеното светско ежедневие, за да служат на Бог на Неговото ниво. Апостолите са строители. Те са изобретателни, отворени за иновации, тласкащи непрестанно напред. Апостолите проповядват и установяват божествен ред, поклонението към Бог и свещенослужението на хората към техния Цар. Техният ум е фокусиран към вечността, като те желаят да свалят Христовата вечност тук на земята и да живеят в нея всеки ден. Като велики губернатори, управлението им не се ограничава просто до рутинно поддържане на Църквата, но се простира отвъд това като управление на част от Царството.

Апостолските водачи са интелигентни, организирани и информирани. Обучението и поучението са важни за тях, така че те да трансформират хората, от това което се случва с тях на кръста, към това, за което Бог ги е направил и призовал да бъдат във вечността. Тяхното интимно взаимоотношение с възкресения Христос ги прави убедителни водачи, ревностни работници, които пламенно освобождават Божията истина и демонстрират с авторитет и сила, славата на идващото Царство.

70. Апостолско потвърждение – Чудеса и знамения. 1 Коринтяни 12:12; Деяния 4:30, 5:13 и 16:20; Римляни 15:18; Евреи 2:4.

1. Апостолско-пророческо сътрудничество – Споразумение и съгласие на апостоли и пророци, назначени към едно начинание, да се обединят и да си сътрудничат, така че да доведат пълнотата на Божията сила, личност и мъдрост в постигането на общата им цел. Такова сътрудничество обикновено се развива от предшестващо разпознаване от страна на пророка и свързване с апостола, на когото той или тя (пророчицата) е свидетелствал. Всъщност тези предвестяващи пророци представят и въвеждат апостолите, към които техните мантии от Бог са изпратени, за да могат да проправят пътя им. От Авраам, пророкът който проправи път за Мойсей шалиаха (старозаветен прототип на апостола), до Йоан Кръстител, който беше изпратен да оповести и проправи път за Исус Месията, този метод на действие е установен в Словото. В новозаветния модел, след като Филип евангелизира дадена територия, апостолите и пророците отидоха, за да поучават и наставляват новоповярвалите в пълнотата на Божията истина. Първоначалното групиране от двойка апостоли, е било променено с цел формиране и изпращане на по-ефективен екип, а именно този на апостола и пророка. Предпоставката за това начинание е разгледана в Деяния 8:13. Виж Сътрудничество и Шалиах.
2. Апостолско управление – Това е духовна и свръхестествена хегемония (господство), установена и поддържана от Създателя Бог и Христос. То функционира като сферична власт, надзиравана от апостолските ангели на Христовата църква. Тези ангели направляват Христовите апостоли в тяхното управление на Църквата. Виж в книгата Откровение, ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос. В областта на духа, където вечните неща преобладават и доминират, се спазват правилата и границите на областно управление и господство. Библията ни казва, че Господ побеждава чрез Неговите мощни принцове. Друг термин за апостолско управление, можем да видим в Галатяни 6:16. Това е тази сфера от новозаветното творение, която наричаме канон. Също виж отношението на Павел за неговата апостолска област (сфера), друг начин да се изрази канон и управление в 2 Коринтяни 10.
3. Аптекар – Който се занимава с миризми и билки. Този, който приготвя благоуханни смеси за свята употреба като маслото за помазване. В днешно време – фармацевт. Виж още Фармакея. Изход 30:25, 35 и 37:29; Еклесиаст 10:1. Също 1 Летописи 9:30 и Езекиил 24:10.
4. Ариел  – Божий лъв или лъвица. Символично име за Ерусалим. Лъвски.
5. Ариес – Произнасяно още и Арес. Това е гръцкия бог на войната и кръвопролитието, наричан още Марс. Ареопагът на Марс е хълм, посветен на него. Деяния 17:22.
6. Арка – Полуовална форма (овален свод), която е символ на превъзходството и съвършенството, излизането извън границите на земното към небесното . Йов 22:14; Амос 9:6.
7. Арктурус – Най-яркото тяло (звезда) от групата на Малката мечка. Използвано също и като събирателно за цялото съзвездие.
8. Армагедон – Името на финалната битка между силите на доброто и злото, между Бог и дявола. Времето на тази битка е след хилядата години управление и царуване на Господ Исус Христос и повторното населяване на земята с духа и силите на Сатана, заедно с неговите човешки служители. Откровение 16:16.
9. Артемида – А) Гръцката богиня на природата, войната и ловуването. Също почитана като богиня на светлината и нощта. Съответно приета и за богиня на луната (подобно на римската Диана, изобразявана с лък и стрела, поради предполагаемата и военна мощ). В ролята си на богиня на луната, тя е управлявала нощта, така че винаги да бъде срещуположна на Аполо, владетеля на деня, според вярванията на техните поклонници.

Артемида е богиня на природата, почитана чрез животни, които са били специално прибавени към поклонението на млади момичета. В древността поклонението към нея е изисквало кърваво пребиване до смърт на млади момчета, вързани за нейния олтар в Ефес. Тя е била Азиатско божество, свещениците, на което са били евнуси. В по-старите религии, Артемида заменя статуса си на девственица с този на многогърдата богиня-майка.

На нея са приписвани заслугите за зачеването, безопасността и здравето при раждането на деца. Поклонението към Диана е същото като към Артемида и Астарта, копие на поклонението на древните амазонки. Те са били преобладаващо лесбийско общество и култура, които са изхвърляли новородените деца от мъжки пол. Брутално са малтретирали тези, които не са могли да се върнат в селата на бащите си. Както във всички древни религии, които преди са били отхвърляни просто като митология, знанието за ритуалите на това божество и начина на поклонение към него позволява на пророците да разпознаят проявленията им в модерното общество. Обикновено то се поднася под формата на ефектни забавления или възвишена духовна форма на знание и учение. Виж Диана, Небесна царица и Венера.

80. Артемида от Ефес (Диана) – Гръцка богиня на девствеността, сексуалното блаженство при новобрачните, женска младост и детеродство. В древността тя е изисквала човешки жертвоприношения, особено боя с пръчки до смърт на малки момчета. Азиатската богиня със свещеници-евнуси, която се изобразява като многогърдата богиня-майка на зачатието. Като Ащорет, тя отново ни връща към амазонките и техния начин на поклонение.

1. Арфа – Инструмент на небесна музика, идваща от божествени хорове.
2. Архангел – Терминът, използван за главните ангели на Божието творение. Библията нарича архангели Михаил и Гавриил. Други с този ранг освен тях, няма упоменати. 1 Солунци 4:16 и Юда 9.
3. Арх(архи) – Гръцки префикс, обозначаващ най-висок ранг в политически или военен аспект. Лука 20:1 и 20:20.
4. Архистратег – А) Генерал, главнокомандващ над всички военачалници. Б) Титла, с която е наречен Архангел Михаил.
5. Архонт(Властелин) – А) Пръв по ранг и власт. Б) Думата архонт идва от древното предание, че земята е управлявана свръхестествено от седем властващи началства. Вярвало се е, че над всяко едно от тези началства, стои като надзор един от седемте архангела. Названието за тези духовни началства е архонт, откъдето идва и сборното название– седемте архонта на творението. На базата на това древно предание, са били приети и земни архонти като вид институция.

В) Архонт също се свързва с ранга на ангелите, отговорни за закрилата и защитата на тези сфери от човешкото съществуване, които отговарят на поверените им земни съответствия. Виж Юда 6. Г) Ангелите, които оставиха първичната си служба, бяха ангелски началства, отговарящи за конкретни сфери от Божието творение. Д) Духовно, терминът се прилага за седемте управляващи сили на творението. Христос, като вечният Архонт е показан в Откровение 1:5. Е) Политически управник, властващ над другите като върховен принц. Ж) Член на специален съвет, високопоставени служители в древна Гърция. Виж Лука 18:18. Имащите този ранг, са служили като управници и главни магистрати.

Архонтите в древен Рим са служили и като върховни жреци освен длъжността им на управители, тъй като са били участници в святите церемонии на съответната Римска провинция. Донасяли са информация на царя, като са упражнявали власт от негово име, особено когато страната се намирала между монархии. Лука 11:15, показва идентично приложение сред духовните началства на творението. Също Йоан 12:31 и 16:11.

86. Архонти на Сътворението – Седемте архангела, назначени за управници над творението на Всемогъщия. Те съвпадат със седемте континента на планетата и са изражение на седемте духа, седящи пред престола на Бог. Те също подкрепят ангелите на седемте църкви на Господ Исус Христос.

1. Аса – Цар на Израел от девети век преди Христа, които детронирал баба си, която беше издигнала олтар на идол в земята. За справки 3 Царе 15:13. Мощен цар на реформация, който се е борил, за да върне Израел към истинското поклонение към Яхве. Името Аса означава:“лекар, изцерител”.
2. Асад – Акад в съвременния език. Един от градовете, съграден от могъщия ловец Нимрод, от времето на Стария завет. За справки, виж дефиницията за Акад и Нимрод.
3. Асирия – А) Древна Сирия, наричана още Ашур, родина и местообитание за древните семити и митаняни. Б) Голям център на древното поклонение към Ищар и родината на печално известния град Ниневия, към който пророк Йона беше пратен. В) В духовно отношение Асирия е символ и преобраз на насилие и тирания, подбуждани от вражески заплахи. Показателно за наближаващ плен и опресия. Виж Битие 10:11-14.
4. Астарта – Ханаанска богиня, почитана също и в някои Арабски области като богиня на плодородието. Идентифицира се с планетата Венера, като нейна емблема, която впоследствие става част от самата и същност. Това божество е същото като Вавилонската Ищар, Диана и Артемида. В Рас Шамра, тя е известна като Ащарту. В исторически план се появява на различни места под различни имена. Астарта е почитана като богиня-майка и небесна царица. Навсякъде, където има движение и подбуждане на божества от женски характер(богини), духът отговорен за него е на това божество.
5. Асторет – Звезда. Финикийската богиня Ащорет, променена в дните на Соломон. Виж 3 Царе 11:5; 4 Царе 23:13.
6. Астрален – Това, което се отнася за звездния небосвод, небето и всички небесни тела (слънцето, луната, звездите и планетите)
7. Астрални божества – Планетите, звездите и небесата, почитани като богове. Веелзевул е пример за това. Матей 10:25 и 12:24; Лука 11:19.
8. Астрология – А) Изучаването на планетите и звездите с цел предсказване на бъдещето. Забранено от Създателя Бог. Б) Почитане на небесните творения над Създателя като форма на астрално и божествено поклонение. Астрологията се появява в Библията като съзвездието Мазарот (виж по долу). Като небесното множество в днешни дни, това е изучаването на зодиака. Астрологията е забранена от Създателя Бог, защото това човешко служение, което Той никога не е изисквал или очаквал от хората, няма нищо общо с разрешението или способността да се предрича бъдещето на Неговото творение.

Първите сведения за астрологията датират от времето на древен Вавилон. Тя е била използвана за предсказване на бъдещето и извличане на небесна информация за хората, техния живот и насока в делата им. Това се основава на идеята, че всяко съзвездие или друга дадена група звезди на определено място в небето, появяващи се в определено време в годината, отговарят и владеят над живота на съответна група хора. Небесните тела са считани като обикалящи и пътуващи духовни форми, всъщност символи на стоящите зад тях паднали ангели, които действат под прикритие. Смятало се е, че тези форми и тела обитават в живота на конкретна група хора, които са се родили на земята във времето на преминаването на съзвездието в небето.

Това вярване е основата, поддържаща съвременните практики, чрез които голяма част от човечеството се опитва да получи информация за своето бъдеще и съдба от изпадналите духове. Последните, от своя страна използват звездните форми в небето, които отговарят на животни, хибриди между хора и животни и уреди с всекидневна употреба (Голямата и малката Мечка, Водолей, Везни, Стрелец и т.н.), така че да придадат обем на невидимото за човека, който вярва в това. Смисълът на тези образи е да даде на поклонника/вярващия идея за небесните сили, контролиращи неговата съдба.

В подкрепа на това поверие, древният свят е бил убеден, че тези небесни същества носят дори пряка текстова информация за съдбите на индивидуалните личности, над които те са владеели. Точно тази информация е била използвана от астролозите и майсторите на хороскопи, с цел да предадат знанието от духовния свят към човека, чийто зодиакален знак те претендират да тълкуват. Виж по-долу Хороскопист като форма на чародейство. Всяко съзвездие в зодиака е било считано като библиотека от съдби, получена от съвета на боговете. Смятало се е, че там е била информацията за всяко човешко същество (било то родено или не), като тези съзвездия са надарени със силата да декларират и изпълняват тези съдби, като чрез тяхната висша мощ и власт могат да изпълнят техните декрети в живота на съответните, подвластни на тях хора.

За да спечели светско приемане и да избегне последствията от това да бъде отхвърлена като форма на религия, модерната астрология, се е съблякла от своите религиозни(но не и духовни) корени. Преименувани са много от нейните практики и обичаи, махнати са отявлено идолопоклонническите белези и постепенно е придобила форма на поредната наука. По този начин астрологията е успяла да се наложи в училищните часове като предмет, а също е станала приемлива и за интелектуалците. Хората започват да гледат на астрологията като на нерелигиозна форма и алтернатива на духовността.

Модерните образователни системи съдействат за прокарването на този вид мислене. Те изискват обучение на учениците им за древните божества като вид митология, както и древни форми на поклонение, преподавани под формата на изкуство, археология и антична история. Следвайки този път, който разделя краищата на духовността и религията, астрологията добива широка приемственост като съвременен битов източник на информация, за планиране на бъдещето и предсказване на резултата от работата и начинанието на даден човек. Този вид мислене е разгласяван непрекъснато в медиите и от известни модернисти във всяка област и сфера на човешкото съществуване. Виж Второзаконие 4:19; 4 Царе 21:3; Деяния 7:42.

95. Астролози – Старозаветното разбиране за тази дума е било: този, който разделя или разрязва небесата. Терминът описва небесни предсказвачи, които са търсили и извличали техните предсказания от небесните тела и тяхното разположение в небесата. Поклонението към луната често е било ярко изявено в техните практики, тъй като много от предсказанията им са базирани на движението и позицията на луната в различни моменти.

Исая 47:13 ни казва, че астролозите, разделят небесата, за да проследят вървежа им и после да назначат това движение към бъдещето на човека, който се ползва от услугите им. Тези, които разчитат основно на лунното движение, са видени от пророка като предсказвачи(предвещатели). Този вид дейност (хитро измислена човешка заблуда) е популяризирала врачуването още повече от просто стандартното предричане на бъдещето. Друга дума за астролог е “взиращ се в звездите”, което напълно свързва дейността на астролозите с тази на звездите. Това също е форма на врачуване и гадателство .

96. Астрономия – Гръцки термин, които буквално означава “законите на звездите”. Астрономията е започнала като древна халдейска наука, практикувана в античността от жреците. В началото си, свързана с астрологията, на тази наука се е разчитало за чародейство, предсказания и пророчески знамения. Историческата информация за тази наука датира от началото на втори век преди Христа. Астрономите са записвали положението на небесата, планетарната и звездна активност и движението на съзвездията. Историята показва, че халдейските астрономи са развили много прецизна наука за предсказване на появата и приближаването на затъмненията. Словото ги нарича звездобройци/астролози. Виж Исая 47:13. От това просто и незначително начало, астрономията е превърната в сложна наука от съвременните астрономи, които не я свързват непременно с религия, предсказване или астрология.

1. Атеизъм – А) Нерелигиозно разбиране, което твърди, че не вярва в съществуването на Създатели или на какъвто и да е бог. Б)Крайно отхвърляне на съществуването на Бог. Отказ да бъде прието съществуването на Създател с духовна власт над делата на земята и човечеството. Атеизмът води началото си от парализиращо разочарование от Бог, молитва, религия или наследствена вяра. Като отмъщение за предполагаемото равнодушие и безразличие на Бог, атеистите просто създават начин на живот, който игнорира Господ. Друг корен на това неверие е прекомерното и небалансирано излагане на човек на дадена форма на поклонение или спазването на някаква форма на наложена религия.
2. Атена(Атина) – Гръцка богиня на мъдростта. Минерва е Римската и версия, чиито символи са сова, маслинено клонче и змия.
3. Аура – А) Нимбус, излъчващ сияние около дадена личност, символ на присъствието на божествена сила и власт. Б) Човек, облечен с духовна власт. Думата има латински корен, който означава “корона от злато”. Наричан още ореол. Виж Притчи 4:9; Исая 28:5 и 62:3; 1 Петрово 5:4. В) Духовен термин за излъчването на духовна сила, с която е облечен човек. Разкрива се чрез цветовете, които показват природата и вида на духовната сила (славното помазание), която е дадена на човека да освобождава чрез божествено назначение. Виж Цветови символизъм и Нимбус.
4. 100.Афродита– Богинята на любовта, по модел на финикийско божество с подобни атрибути. Наричана дъщеря на Зевс и Дияна, Афродита е свързана още с Уран, поради властта над небето и неговите промени, което се счита за нейна територия. Победата, войната и природата, също са се смятали за нейни сфери на влияние и мощ. Афродита е била жена на Адонис и върховна богиня на Атина, Коринт, Сицилия и Лесбос. В нейна чест, в Коринт е бил празнуван всяка година Афродизиак Фестивал. Култът към проституцията е бил в нейна чест и с него Коринт е бил известен в древния свят. Богинята е била почитана като красиво божество, отговорно за сексуалната наслада при хората. Нейното име означава “родена от пяната” и тя е била и богиня на суетата. Огледала и други атрибути за разкрасяване са били част от нейните ритуални предмети.

Тази богиня е отговорна за организирането на общество от проститутки, където блудниците са наричани хетери. Те са били много популярни в Коринт, като при тях са ходили неженените мъже, търсещи удоволствие. От време на време, и женени са ходили да се “поклонят” на тези олтари, въпреки общественото неодобрение. Тези жрици на храма на Афродита, са живеели в нещо като съвременните бордеи, като по-изисканото име за тях е било куртизанки. Били са лесно разпознавани по техния стил на обличане, който е бил оскъден, обещаващ задоволяване на сексуалните нужди на мъжете от обществото във всеки един момент.

Афродита родила син, Ерос, наричан още Амур или Купидон, което означава “силно желание(страст)”. Нейният култ е изисквал от жриците й да се съвкупяват с поклонниците и покровителите на храма, за да може тя да умножи жътва на земята. Тя е старата азиатска богиня Ищар от древна Месопотамия.

Поради произхода на Ерос, поклонението към Афродита се е прехвърлило също и към него. Ерос, богът на плодородието и еротичната любов, още се нарича Купидон. В негова чест се празнува на всеки 14 Февруари – Денят на Свети Валентин, счита се за вдъхновител на страстното похотливо желание. Странно защо е свързан с Арес (богът на войната) и с боговете на страха (Фобос) и тревогата (Деймос).

Анимализмът (теория, отричаща духовната същност на човека) е една от основните и черти, тъй като нейните поведенчески мотиви са свързани със зверовете, които съставляват нейната компания. Афродита е наричана още и богиня на промискуитета (честа смяна на сексуалния партньор). Гръцката поетеса лесбийка Сафо, се е покланяла и е имала интимно познаване на Афродита. Виж Сафо, Лесбос, Диана и Астарта.

101. 101.Ахав – Седмият цар на Израел, които вкара нацията в абсолютно идолопоклонство, което доведе до гибел и упадък на народа. Ахав извърши това, сключвайки брак на политическа основа с Езавел, принцеса от Финикия (и върховна жрица на Ваал). Тя обърна и замени поклонението на народа към Йехова с почитане на нейните национални божества. Виж 3 Царе 16 до 22 глава.

1. 102.Ахия – Пророк по времето на царуването на Еровоам. Името Ахия означава “брат на Яхве”.  Той пророкува разделянето на Израел по времето на управлението на Еровоам, като съд за отстъпничеството на Соломон от Яхве, към боговете на неговите езически жени. Виж 3 Царе 11:29-30 и 14:2-6.
2. 103.Ахура Мазда – Върховният бог на доброто в религията на Зороастрианизма.
3. 104. Ашера – Езическа богиня от Рас Шамра, древен Сирийски Угарит. Ханаанска богиня на Тир, владееща морето. Жена на Ел, злият бог на войната и секса и по-конкретно на странните и ексцентрични сексуални ритуали. Името означава “дамата на морето”. Ашера е била от време на време и придружител на Ваал, бог на гърма. Като неин символ и емблема е бил порнографски изобразен, дървен женски полов орган, в добавка към женски гърди.

Тя често се е появявала като гола жена, обградена от ляво и дясно с лъв и лилия. Асоциацията с лилията за сексуална красота е служила, за да подчертае змийски обичаи за плодородие и садистична сексуалност. Ашера е била още изобразявана, привлекателно еротична със змия, усукана около нея, представляваща репродуктивните сили на божеството, в качеството си на богиня на плодородието.

Култът към Ашера е бил в основата си свързан с мъжка проституция, където свещеници, наричани кадешими, са се отдавали на хомосексуализъм с поклонниците на божеството. Думата кадешим означава содомит. Ритуалите за плодородие на Ашера са включвали перверзни секс оргии, наситени с хомосексуализъм, които често са завършвали с избиване на участниците. Тези кървави ритуали са унищожавали мъжките поклонници на религията и най-точно се характеризират с масовите човешки жертвоприношения. Поклонението към Ашера, извършвано чрез ужасните човешки избивания, е позволявало на богинята,(за която се е смятало, че обича кървави дарове), да гази в кървавата баня на умиращите в нейните ритуали. 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7; 2 Летописи 15:16.

Ашера е била богиня на брега, която е управлявала и моретата. Смятало се, че е можела да отнема и да дава късмет и сполука на мореплавателите. С течение на времето се превръща в жена на Ваал. Ашера е имала собствена група пророци, както е отбелязано в 3 Царе 18:19. Като образ и идол, тя е била поставяна непосредствено до образа на Ваал, чиято природа и нрав са били подобни. Ашера също се е считала освен като жена и сестра на Ел.

Тя още е Астарта и Анат, като други нейни изображения я представят като гола жена, яздеща звяр и държаща змия. В този си образ, тя е била представяна и позната, като святата(посветена) куртизанка на храма. Проститутки и поквара са основните насоки на нейното храмово поклонение, с възвеличаване на похотта, а убийството е издигнато в церемониална форма на поклонение. Кървави оргии с клане на хора, най-вече мъже, са били правени, за да задоволят ужасния и апетит и желание за човешки части и кръв. Често жреците на богинята се е случвало да ядат от човешките части на закланите поклонници.

105. 105.Ашур – Черен.

1. 106.Ащорет – Ханаанска богиня, идентифицирана с Венера и Вавилонската богиня Ищар. Това лунно Финикийско божество е синоним на бременността, чувствената любов и плодовитостта. Тя е изисквала развратно и безнравствено поклонение, почитана е като богинята покровителка на войната и секса. Често Ащорет е била изобразявана чрез крайно неприлични дървени образи, които са показвали формата на нейното поклонение. Това са били сексуални оргии под дърветата, предполагаеми места на нейното обиталище.

Аталия, дъщерята на Ахав, с предполагаема майка Езавел, от която най-вероятно се е учила на безбожните ритуали, е била отявлен последовател на поклонението към Ащорет. Библията нарича техните ритуали и обичаи, идолопоклонство и блудстване “под всяко зелено дърво и на всяко високо място”. Дърво и високо място са синоними, главно използвани да обозначат поклонението, конкретно към това божество.

 

Б – Бадем до Бяло

 

107. 107.Бадем – Бадемите в древността са били преобрази на спермата и оттам на възпроизводство и безсмъртие. Вярването е свързано с Еврейското свещено бадемово дърво, което за тях е представлявало очевидното възпроизводство на последователите.Това беше предпоставката за Аароновия жезъл, който разцъфна. Числа 17:8.

Концепцията за самовъзпроизводствената сила на бадемовата пъпка е потвърдена от знамението на Бог към Неговите хора. Разцъфването като подкрепа към избора на Йехова за Мойсей и Аарон, представлява Неговата невидима сила и Божественост, които стоят зад свещеничеството на Аарон и Мойсей като негов избран водач.

Бадемовият символизъм говори за обновяване, бдителност и нежност. В конкретния пример с жезъла, бадемът също представляваше власт над политически размирици, автентичността на родовото управление и ликвидирането на бунтовници, които се съпротивляват на Божието теократично управление.

108. 108.Базилиск(Усойница;Аспида) – А) Вид змия, споменавана в някои Библейски пасажи като огнена. Б) Символично, базилискът е посочен като змията със смъртоносен поглед. Този поглед е свързан със злото око, завистта и нейните пагубни последствия, често свързвани с влечугото. Виж Исая 11:8 и 14:29. В) Усойницата е смятана за змията-вестител, която е плод на дракона.

1. 109.Бакхус – Гръцки и римски бог на виното и пиянството. Счита се, че оргиите в негова чест, са повлияни до голяма степен от древното ориенталско поклонение към Ваал. Вино или понякога бира са били консумирани от поклонниците, докато са стигнели до пияно състояние на интоксикация, след което са се предавали на разврат и оргии. Даниил 11:31. Виж Дионисий и Таверна.
2. 110.Банкрут – Състояние на тотална липса и лишаване от финанси, морал, етичност, духовност или физическо състояние. Без средства, безхарактерен, липса на душевно и емоционално отношение или чувствителност, духовно празен от всичко, отнасящо се до живота, съществуването и просперитета. Виж определението за Духовен Банкрут. 1 Тимотей 6:5; Матей 5:3; Лука 12:21.
3. 111.Баня – На езика на сънищата, банята говори за отмиване на стари преживявания, замърсявания или плът, като подготовка за нов ден, за промяна или подобряване на начина на живот.
4. 112.Бар – В древността, място на интоксикация и проституция, където боговете на бирата, виното и гуляите са били празнувани и почитани. Виж Таверна.
5. 113.Бащински – Това, което се отнася за бащата и бащинството.
6. 114.Баяч – Шаман, вълшебник, знахар, човек, който призовава духове.
7. 115.Бдение – Пазене, стоене на щрек с цел предупреждение и/или реакция на някаква активност.
8. 116. Бебе – В пророчески аспект (особено сънища), бебето символизира младите, незрелите и растящите. То отразява още началото на нещо започнато скоро или новородено. Бебе означава обещание. Когато не е използвано в буквален смисъл, символизира съответния потенциал на нещо, което е планирано или започнато. Поради тази причина, Библията нарича децата наследство, дар от Бог, който да предпазва родителите от тогавашните разрухи и опустошения. Най-великите пророчески примери за бебета като изпълнени обещания са: Исак, Яков, Мойсей, Самсон, Самуил и Исус.

Бебетата от мъжки пол, говорят за семена, тъй като са семеносители или образ на посаденото в земя, което става дърво. Дърветата, разглеждани в този контекст, символизират нации. Исая ги нарича “посаденото от Него” (Исая 60:21-22 и 61:3-5). Бебетата от женски пол, говорят за плод, който е продукт на посадено и пораснало семе. Плод като резултат от справяне с Божиите задачи, според обещаното. Мъжкото бебе отразява потенциал, ако бъде гледано и хранено правилно. Нови проекти и начинания в зачатието си, често са представени пророчески като бебета. Когато начинание е обрисувано като или в комбинация с бебе, това е, което се има предвид. Ако младенец е показан като управляващ, строящ или участващ по някакъв начин в контекста на дадено начинание, това говори за малкото начало, но и за предстоящ успех и завършек.

117. 117.Бедро – В тялото, плешката е преобраз на сила, основа и подвижност. Символи на стълбове на мощ, които могат да бъдат използвани за воюване, маневриране и предвижване. Освен тези области, бедрата представляват пътя към плодовитостта и размножаването. В духовен смисъл, бедрото е преобраз на царския или свещеническия дял. В древността бедрата са били смятани за мощни крайници на човешките способности, възможности и функции.

Тогавашните божества са усвоявали жертвите и даровете като форма на възвишаеми приноси за умилостивение и примирение. Делът от жертвата, който по право се е падал на свещениците, е бил от плешката и гърдите, поради месестите им части и връзката с размножаването на човека. По здравата от двете части е била плешката и поради това е почитана, като частта, която дава сила за воюване. Поради тези причини порцията от плешката на животното е била сервирана на бъдещия цар или управник, преди или по време на банкета в чест на неговото назначаване. Целта е била символично да им бъде предадена духовната сила за естествено размножаване. Смятало се е, че по този начин тяхната династия и военно могъщество ще могат да оцелеят и победят.

Поднасянето на плешката като жертва е представлявало преобраз на задължението на ръкополагания служител. Той е трябвало да освети всички свои размножителни и военни сили за божеството, което го е издигнало до тази висша позиция на служение. Виж 1 Царе 9:24; Левит 7:28-35, 8:25-26 и 10:14-15. Като символ на силата за воюване, в Библията често се говори за оръжия, които висят на бедрото. Оттук идва и неговата функция като подкрепа в битката. Това се отнася и за завръщането на Господ Исус Христос за Неговата последна битка на тази земя.

При жените, оголеното бедро е бил задължителен реквизит на храмовите проститутки, чието служение е било да задоволят сексуално поклонниците на техния храм. Тази практика в миналото и сега в настоящето, е равносилна на робство. За проститутката това е било робство към храма и неговия бог; а за жените днес също няма голяма разлика, тъй като храма представлява тяхното тяло, което е обитавано от същите богове. Съблазняването е представлявало важна точка от услугите на блудницата, тъй като заплащането за сексуалния акт е представлявало съществена част от храмовите приходи. В по-голямата си част, болшинството езически храмове в древността са се издържали от проституция. Содомитите (мъжките проститутки, работещи обикновено в храмовете на богини), също са били длъжни да се обличат оскъдно, с цел да демонстрират готовността си да служат на поклонниците.

В Стария завет, формата на Божията проверка и наказание за невярната жена или неморалната дъщеря, е включвала женски проблеми в слабините на жената, утробата и коремната област. За всички тези места се е смятало, че се поддържат от размножителните сили на бедрата, които също са били покосявани от болести и недъзи. Виж Числа 5:21-22.

В свещенически и царски освещавания, жертването на плешката като движим принос към небесните, а не към земните божества, е представлявало установяването на мир между новия служител и неговия бог. Това е било вид установяване и празнуване на новия мандат на служение. Поради това плешката е имала значението на специално съглашение за мир. Чрез този вид умилостивение между божеството и новопостъпилия служител се е постановявала заветна хармония, благоразположение, снабдяване и закрила.

Непрекъснатите жертви на владетеля са поддържали този завет подобно на съвременните застрахователни вноски, които осигуряват покритието на полицата. Служението на свещеника към царя, в негово отсъствие е било главно да поддържа мира и общението между поклонниците и техния бог. В случай на неуспех, последствията са можели да бъдат войни, бедствия, глад или други национални или обществени бедствия.

118. 118.Безглав – В пророчески смисъл, появата на безглава личност означава загуба на сила или власт. Това също така говори за нестабилност, страхливост и глупост. Когато е свързано с бизнес и организации, да бъдеш безглав означава липсата на каквото и да било или на качествено лидерство, което отваря врата за проклятия или превземане. В църквите на Господ Исус Христос, липсата на глава във видение означава изоставяне, бунт или съд. Той например изяви, че овцете ще бъдат без пастир. Виж Числа 27:17; 2 Летописи 18:16; 3 Царе 22:17; Матей 9:36 и Марк 6:34. Всички тези пасажи от словото показват според Господ, трагедията на стадата да бъдат без глава.

1. 119.Безкраен – Съединяването и спояването на вечното с преходното в сферата на безкрайността в Бог. Безкрайно е мястото на налагането на небесното върху земното и естественото. Разликата с вечното е тази, че безкрайното има начало, но няма край. Виж Исая 9:6; Даниил 4:34; Йоан 6:40.
2. 120.Безплоден – А) Състояние на невъзможност да родиш или възпроизведеш. Б) Да бъдеш неспособен или без ресурси, да не можеш да извършиш нещо или дадено начинание да не даде жътва от семето или вложеното в него. В) Празен – лишен от власт, сила и енергия.
3. 121.Безплодие – Липсата на плодовитост, неуспех на нечии усилия или неспособността да бъде произведен доходоносен и ползотворен плод. Безплодието може да бъде по наследство или резултат от външно, вторично влияние. Според Библията във Второзаконие 7:13-15, Бог установи безплодието като резултат на проклятието. Има няколко жени в Библията, чието безплодие беше отмахнато от Бог, за да се изпълни пророчество от Неговото обещание.

При всички тези случаи, Божието слово беше изпратено, за да промени състоянието на жената и да премахне пречките за нейното забременяване. Виж Галатяни 4:27-29; Псалм 113:9. Разорението, което е резултат от безплодието е описано в Притчи 30:16 – “Шеол и безплодната утроба, земята, която не се насища с вода и огънят, които не казва: Стига !”. 4 Царе 2:21 – “И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него и каза: Така казва Господ: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие по земята”.

122. 122.Безсмъртие– Състоянието на вечен живот. Безкраен, който не може да погине. Безсмъртието е било символизирано чрез скъпоценни камъни, които са бляскали и отразявали в различни цветове светлината. Думи като светлина, яркост и бляскавост са били използвани, за да илюстрират трудната за обясняване концепция за безсмъртието. Златото, което е смятано за духовен метал, означава присъствие и осветяване на духа над душата и също е един от символите за безсмъртието. Друга субстанция, която е използвана като подобен преобраз е емайла, поради бляскавия му вид. Всичко, което е емайлирано в пророчески преживявания, сочи към безсмъртие. Виж Безкраен и Вечен.

1. 123. Бел(Вил) – Богът на Вавилон, който е преобраз на Ваал. Наричан още Мардук или Меродах, той е бил главното божество на тамошния пантеон. Този бог на слънцето е бил честван и празнуван през пролетта, за да бъде почетено събуждането и зачеването на природата. Средновековните друиди, според които името означава “блестящият”, са възприели поклонението към това божество. Бел е спечелил високата си позиция в пантеона на Вавилон, след като е убил богинята на хаоса Тиамет. Исая 46:1; Еремия 50:2 и 51:44.
2. 124. Белегът на звяра – Терминът за числото 666, написано на дясната ръка или на челата на последователите и поклонниците на звяра, дракона и лъжливия пророк от книгата Откровение. Числото е трикратно установяване на духа на човек, който беше създаден на шестия ден, въпреки че беше поставен в тялото му на осмия ден, откакто Господ го създаде. Драконът от Откровение означава духовния контрол, звярът е душевното проявление, а лъжепророкът е физическото проявление на съществото. Заедно те съвпадат с тристепенната структура на човека: дух, душа и тяло. Целта на белега на звяра е да доведе докрай конфликта между Създателя Бог и Неговото създание Луцифер, (който беше понижен в Сатана). До края на тази ера разделението между хората е било на базата на култура, традиции, религия или икономика.

След началото на ерата на звяра, всичко това ще се промени. Тогава цялото население на Земята ще бъде разделено по два признака: тези, които вярват в Живия Бог и Неговия Спасител Исус Христос и тези, които вярват в дракона, звяра и лъжливия пророк. Човешкото ежедневие се дефинира с “тук, сега и веднага“. Хората желаят, това, което искат, когато го поискат, както го поискат и да стане незабавно. Скверната триада има силата на живота и смъртта, успеха и провала, просперитета и бедността, като цената за тях е идолопоклонства. Поклони се на звяра, публично засвидетелствай своята преданост към него и ще живееш и просперираш. Ако не го направиш, ще те очаква най-лошото. Виж Жаби, Нечист и Шест, Шест, Шест.

125. 125.Бели дрехи – А) Праведните дела на Божиите светии, които се споменават в книгата Откровение. Б) Облеклото на прославените светии на Бог, което символизира тяхната победа в духовни битки и наградата да властват, поради това, че са победили.

1. 126.Берил– Яркозелен скъпоценен камък – хрисолит(смарагд). Изход 28:20; Откровение 21:20; Езекиил 1:16 и 10:9.
2. 127.Берит(Верит) – Буквално означава завет. Отнася се за бога на сихемците. Виж Съдии 9:46.
3. 128.Бехемот – Воден вол. Възможно е да е бил хипопотам. Египетска дума за едър бозайник, често свързван с дракон или смятан за такъв. В древността, бехемота е смятан за земния еквивалент на левиатана.
4. 129.Библия – Святото писание на Създателя Бог, написано чрез Неговите съдове и канонизирано и затвърдено чрез Неговия Син Исус Христос. Виж Лука 24:44-49.
5. 130.Библейски пророци – Пророците трябва да познават историята на пророкуването. Това включва познаването на пророците от Библията и на това, което те извършиха или им бе отредено да извършат. Списъкът на пророците от Библията дава името на пророка, което е показател за вида помазание и пророческа дейност, в които той е призван. Авдия – Той е възстановил; Ахазия – Бог вижда; Захария – Яхве си спомни;  Самая – Йехова е чул; Садок – праведен; Даниил – Бог е мой съдия; Натан – дар; Гад – Щастие от Бог; Авия – Брат на Яхве; Идо – Тържествен; Азария – Яхве помогна; Ханани – Милостив; Ииуй – Яхве е Той; Илия – Яхве е Спасител; Михей – Кой е като Яхве; Йона – Гълъб; Исая – Яхве е спасение; Осия – Спасение; Амос – Който носи товара; Наум – Изпълнен с мир; Йоил – Яхве е Бог; Софония – Скрит от Яхве; Едутун – Хвалещ; Еремия – Яхве установява; Авакум – Прегръщане; Енох – Посветен; Ной – Почивка; Авраам – Баща на множествата; Яков – Изместващ; Аарон – Светъл; Мойсей – Изваден; Йешуа – Яхве избавя; Йосиф – Нека Той(Яхве) добави; Авдия – Слуга на Яхве; Езекия – Бог заздравява; Додо – Възлюбен от Яхве; Агей – Празничен; Малахия – Мой вестител; Йоан – Яхве е милостив; Агав – Възлюбен; Павел – Малък Урия – Яхве е светлина; Петър – Канара; Варнава – Син на увещание; Юда – Хвала; Сила – Дървен; Мириам – Упорство; Девора – Пчела; Ана – Милост; Олда – Къртица, скрита.  От времето на Стария завет до сега, имената не са без значение. В Библията има още много имена, между които и тези на дванадесетте апостоли на Исус, които бяха и пророци. Изучаването на имената на пророците ни дава разбиране за делото, за което те бяха призвани да извършат и причината, поради която Господ ги избра за конкретната Му работа.
6. 131.Библейски числа – Виж дефиницията за Свещени числа.
7. 132.Библейско пророкуване – Термин, въведен специфично, за да идентифицира обхвата и да подчертае важността от изучаването на пророческата област според словото на Бог.
8. 133.Бира – А) Питието, предпочитано от племенните вождове и войни, поради ефекта от него, върху пиещия – освобождаване на агресия, гняв и притъпяване на задръжките. Нещо обичайно е било да се пие бира, преди бой или военни действия. Смята се, че произхода на бирата е свързан с Египетския бог Озирис, който е предполагаемия снабдител на съставките, и той е благословил производството на питието. Бирата често е била използвана като част от ритуала на израстване(възмъжаване), пиршество в чест на боговете. Б) Една от напитките, виновна за пиянството и разгула, които Павел осъди в Римляни 13:13.
9. 134.Блудник – Скитник, безделник. Думата идентифицира мъж, които се препитава, предоставяйки сексуалните си услуги в замяна на издръжка. След време, очернящите удоволствия на греха са се отразили отрицателно на паричния елемент, който е придобил по-дискретна форма и в някои случаи е изчезнал. Блудството обаче е останало, тъй като мъжете са търсили най-различни причини и начини да придобият повече сексуални партньори.
10. 135.Блудница – Личност, която поддържа сексуални връзки с множество хора. Първоначално думата е било употребявана, за да опише мъж, който е скитник и безделник. Той е предлагал сексуални услуги срещу заплащане, за да може да преживява и поради това думата е станала нарицателна за личности и от двата пола, които живеят така. Впоследствие мощното влияние на проституцията е наложило употребата на думата към жените-проститутки. Много от проститутките в древността са работили към езическите храмове, където са използвали телата си, за да носят печалба на институцията на даденото божество. По-високопоставените са обслужвали жреците и влиятелните посетители на храма.

Разликата между блудница и проститутка се състои в няколко неща. Първата може и да не бъде част от храмов персонал, като освен да действа независимо, е възможно и да бъде дългосрочна спътница само на един мъж в замяна на неговата грижа. Въпреки това в миналото блудството почти винаги е било свързано с поклонение към някакво божество. Поради това в Библейски аспект и употреба блудството е равнозначно на идолопоклонство. Същността на поклонението се заключава в реалното влизане и контрол на божество в човешки живот, който му е дал пълен достъп до тялото и душата си.

Близостта и интимността, породени от физическия сексуален контакт, са отражение на дух, който се заселва и се съединява с живота на поклонника. Поради това Господ посочва блудството като основния начин за предаване на духове от едно създание в друго. В качеството си на главната причина за това, идолопоклонството представлява приемането на живота и силата на божеството на даден човек и предаването му на друг.

136. 136.Блудство (1) – Институция, в която проституцията и разврата са превърнати в обект на търговия като част от индустрия или бизнес. В общества, където съществува политеистично идолопоклонство, особено популярни са прелюбодейството и блудството, като форма на поклонение към природата и/или божествата. Цялата книга Осия е посветена на блудството на Израел. В нея Бог детайлно описва мъката и болката Си, чрез брака на пророка за проститутка, което е преобраз на брачната неверност на Израел към нейния заветен Бог.

1. 137.Блудство (2) – Секс извън брака, като вид поклонение към проституиращи богове или богини. И еврейския, и гръцкия термин за блудство, свързват думата с култова проституция и ритуално сношение, в което участниците се покланят на боговете си или на боговете на тези, с които имат полов контакт. Сексът заради самия секс или така наречения в днешно време секс за удоволствие, никъде в словото не е посочен като такъв, дори и там, където се отнася за прелюбодейство и кръвосмешение. В нашето съвремие, можем да дефинираме това като порнография, което произхожда като дума от гръцките термини порнео, порнеос и порнейа. Всички тези думи се обединяват под общия знаменател порнография – виж дефиницията в речника. Синоними на блудство са разврат и прелюбодейство. Виж 2 Летописи 21:11; Исая 23:17; Матей 5:32; 1 Коринтяни 5:1; Юда 7; Откровение 2:20.
2. 138.Бог – Създателят, Неговият Син Исус и Святия Дух. Виж Битие 1:26; Деяния 17:29; Римляни 1:20; Колосяни 2:9.
3. 139.Богиня– Женски божества, почитани от древните и ранни цивилизации, поради вярването в техните сили на плодородие. Формите на поклонение са включвали проституция, оргии, хомосексуалност, лесбийство и травестизъм. Главни култови божества, приемащи тези форми на поклонение са Изис, Ищар, Венера, Астарта и Ащорет. Най-общо във всяка една култура, където се надига окултизма, следва възстановяване на движенията и обръщането към женските божества. Когато тези две движения (окултизма и поклонението към някаква богиня), преобладават в дадено общество или култура, следва възстановяване със зловеща решителност и мащаби на същите древни хомосексуални фетиши, които са доминирали и измъчвали отминалите цивилизации.
4. 140.Богинята майка – Съществена фигура в езическото, неоезическото, друидското и викканското познание и учение. Майката богиня или Великата богиня-майка е земята и женския дух, за който се предполага, че е нейн създател. Поради това, че земята ражда в определените за нея сезони, варварските и езически умове са стигнали до заключението, че тя е женско божество, сама по себе си. Сравнявайки земята и жътвата с раждането на деца от утробата, те приписали на земята мистериозна женска сила.

Произлизайки от древна религия на Средния Изток, богинята-майка е трябвало да бъде почитана като богиня на плодородието. С течение на времето, когато е била установена връзката между забременяването на жената и нейните взаимоотношения с мъж, на богинята-майка и е намерен и съпруг. Така към женското божество се е присъединило мъжко божество, формирайки свещен съюз, от който е бил зачеван и е произлизал плода на земята. Известни имена на богинята-майка са Вавилонската Ищар, Сирийската Астарта, Египетската Изис, а най-популярната е Гая (земя). В допълнение към Ефеската Диана, гърците добавили още Хера, Реа, Афродита и Деметра. Римляните променили имената им на Мая/Майа, Телус, Серес и Опс.

При всичките тези превъплъщения и имена, това обаче си остава все същата духовна фигура на мнимия женски дух (тъй като няма женски ангели или съответно женски духове). Той просто се прехвърля през вековете, приемайки образа, съответстващ на дадената култура и общество, през които той преминава. Имената на мъжките спътници, които богинята-майка е приемала през годините при себе си (корена и източника на духовните хомосексуални взаимоотношения) са Думузи, Адонис, Атис и Озирис. Тяхно е семето, депозирано в майката-земя, за да доведе до ежегодното изобилие.

Съревнованието им с Библейското християнство, произлиза от факта, че те в качеството си на богове на природата, са смятани за непрекъснато умиращи в края на сезона си(зимата) и възраждащи се отново през пролетта. Оттук произлиза и езическата концепция за прераждането или техния вариант на Християнското новорождение. В невежеството си, езичниците свързват древните религиозни вярвания с еднократното умиране, погребване и възкресение на Исус Христос.

Възприемането на измислената фигура на богинята-майка в християнството е станало, чрез поклонението към дева Мария като Божия майка. Това е спомогнало за подхранване на заблудата и е направило още по-трудно за грешника да изостави Геа/Гая и нейните сподвижници и да избере спасението. По очевидни причини, много магьосничество, чародейство и вещерство са основни съставки в ежегодните ритуали, чрез които се празнуват прераждащите се богове и богини, с цел добиването на изобилна жътва.

Тези ежегодни събирания се празнували, когато се е вярвало, че божествата се издигат от мъртвите отново или се появяват от небето за пореден път. Празненствата съвпадат със сезонните промени и движението на планетите и звездите, това което ние сега наричаме равноденствия и слънцестоене. Оттук можем да получим и обяснение за Халоууиин (деня на вси светии), когато всички вещици празнуват, защото това е един от най-известните и популярен в днешни дни езически празник, съпътстван от изпълнение на конкретни ритуали и обичаи.

В Галатяни 5:19-21 се казва, че чародейството и идолопоклонството са дела на плътта, като се има предвид точно участването в такъв вид поклонения и чествания. Поклонниците на езически религии възприемат множество от антични ритуали, които имат за цел да призоват невидимите духове, за да им помогнат в конкретния случай или ситуация. За да си осигурят трайното благоволение на духовете, регулярно са били извършвани ритуали, които да скрепят неразрушима връзка между жреца-поклонник и духа, на който той служи поради предполагаемите му магически сили. Символът на богинята-майка е полумесеца. Всяка религия, която използва тази емблема, съзнателно или не, е поклонник на това божество. Виж Магьосничество, Чародейство, Богини, Шаманизъм, Религии на богини и Умиращият бог.

141. 141.Богове – Идоли, почитани от непросветените и обречените.

1. 142. Богове на плодородието – Езически идоли, изобразявани като символи на дърветата, природата, елементите, животните и дори звезди и планети, на които хората да се покланят и служат, очаквайки да получат в замяна свръхестествени сили за умножаване в земеделието, животновъдството и човешката раждаемост. Виж 3 Царе 15:13; 4 Царе 21:7 и 23:4.
2. 143.Богохулен – А) Нарочния, престъпен и срамен акт на оскверняване на Бог, словото Му и Неговата святост. Б) Това, което преминава през защитата, стояща между праведността и греха, за да нарани, опетни и оскверни святото. В) Проституиране и омърсяване на човек или хора чрез ритуален секс. Г) Да нарушиш завета, в който стоиш, като по този начин се лишаваш от ефекта и преимуществата му в живота си. Д) Да сведеш святото до светско и обикновено. Е) Безбожен и покварен живот. Ж) Прекосяване прага на святото като преминаване от него към поквареното, с цел да се оскверни нещо или някой. З) Думата се отнася за неморални дела и действия, правени вътре или пред храма, за да бъде развалена неговата святост и да бъде омърсен. И) Описва светското или това, което се прави чрез него. Й) Духовно и морално мъртъв; опетнен от духовна рана. К) Това, което е забранено от Създателя Бог. Л) Духовно пробит, болен, износен и наранен. М) Омърсен/а, чрез употреба в култова проституция. Н) Блудство, прелюбодейство, кръвосмешение и лицемерие. Виж Левит 19:29; Исая 9:17; Числа 18:32; Езекиил 7:21.
3. 144.Божествен мандат – Мандат, издаден от небесна власт към човек, чрез сън или видение  като предопределен за него. Обикновено те се издават и получават чрез духовен феномен. Въпреки  че гореописаното става в духа, то често е съпътствано от знаци и белези в реалния свят. Те са, за да уверят получаващия, че това, което той или тя получават духовно, със сигурност ще се прояви при упражняването на техните права и задължения, назначени от Господ. Тези знаци и белези са едноминутни или кратки версии на това, което Господ им поверява свръхестествено. Те рано или късно се потвърждават от Неговите съществуващи власти, които свидетелстват, че посветения и въведения в даденото служение е одобрен и утвърден от Бог.
4. 145.Божествен нагледен урок – Важен термин, който обяснява ситуациите от живота, които Господ използва, за да обучи Своя пратеник(или служител) в класните стаи на света. Най-често, пророците са обучавани на съзряване по този начин от Господ. Божествените нагледни уроци са ситуациите, в които учащите са поставени и буквално въвлечени и които ги предизвикват към действие и научаване на житейските уроци чрез опит, а не само на теория. Това е същността, която Господ иска да схванем и да научим от Неговото училище. Обикновено тези уроци се оказват трамплина, който оттласква служителите към бъдещите им служения и назначения. В пророчески контекст, този вид нагледни уроци могат да приемат формата на видения, сънища, символизъм и преобрази от Създателя или буквалните проявления и изпълнение на пророческо слово, което да е изговорено или да трябва да бъде изговорено от служителя.
5. 146.Божествен план – Термин, който се използва, за да опише предопределения календар на Бог за събитията, които има да се случат, за да бъдат земята и човечеството синхронизирани с Неговия часовник. Пророчеството е свързано с Неговия план, а пророческото схващане и зачитане на Божието време е от съществено значение за успеха на пророците в служение към Създателя. Пророческо слово, което е изговорено, без да бъде съобразено с конкретното време и сезон, е опасно и оставя получателя на такива думи, уязвим за демонично влияние. Тези атаки най-често се изразяват в опит да се съблазни човека с фалшиво изпълнение на пророчеството, преди неговото време, което отвлича хората надалеч от истинското поклонение към Създателя Бог. Исус многократно говореше за това как словото на Бог трябва да се изпълни. Повече от веднъж Той подчерта, че писаното трябва да се изпълни. Докато времето се приближаваше към момента на кръста, Той съзнателно и непрекъснато наблягаше на учениците Си, че всичко това, което се случваше в живота Му, е според написаното слово и предопределената воля на Бог.

Исус беше роден в Божия план и време. Той започна Своето служение в Израел според определеното Си време. Исус поучаваше, пътуваше, спеше и се покланяше в пълен унисон със словото на Бог за Своя живот. Той организира вечерята на общение там, където Господ Бог на Израел Му показа, знаейки много добре, че това, което е необходимо за изпълнението на Божиите воля и заповеди, е вече приготвено за Него. Исус тръгна от едно място, за да служи в друго, където трябваше да бъде по точно това време, според Божия план, за да поучава върху конкретната тема, която Отец беше предопределил за хората на това място. Когато Го арестуваха, Той напомни на тълпата и учениците Си, че те всички са част от глобалния, вселенски план, чийто край изобщо няма да е според техните очаквания.

Когато застана пред Пилат, Господ Исус продължи към определената Си съдба, като поясни на управника, че той не би имал никаква власт над Него, освен ако не му е била дадена от Създателя. Той информира Пилат, че може да предизвика моментална намеса от страна на Бог, която да Го избави от смъртта, ако само пожелае. Исус каза, че може веднага да призове дванадесет легиона ангели, които биха Му дошли на помощ, за да предотвратят смъртта Му, освен ако не беше вече писано. Най-вероятно тази забележка е била отправена към силите на мрака, които знаеха наистина кой беше Исус, а не към Пилат, който изглежда си нямаше представа, какво се случва в момента.

При всяко положение, Господ подчерта, че всичко, което се случваше и имаше да случи в живота Му, е според плана на Бог, който не може да бъде променен или отменен. “Лошият късмет” и очевидно неправилното отсъждане и избор, всички са описани и предопределени от Бог в Неговия календар на творението и нищо не се случва вън от Божествения план за събитията, които Той е предопределил за вечността.

Пророк Исая, подобно на много други, е схванал и много точно е изложил тази истина за нас. Той подчертава предсказанията на Бог, които се редуват в апокалиптични и пророчески откровения. Бог назовава края на нещо още от началото му. Той извиква поколенията по име. Пророкът пише, че всяка звезда, която Той някога е създал, е наименувана от Него и нито една от тях не липсва. Бог декларира още от древността какво има да се случи, като задържа известно количество информация за последния момент, така че да не могат непочтените да я използват и да приемат слава за себе си. Тези и още много други подобни изявления направи пророк Исая в своите пророчески писания, за да ни изяви това, което Господ прави зад сцената на света, отвъд рамките на нашето време. Виж цялата глава Исая.

147. 147.Божествен пратеник(посланик) – Един, който предава информация на Бог или от Него. Това може да е ангел, пророк, служител или светия. Виж Притчи 13:17; Исая 42:19; Агей 1:13.

1. Божествена собственост(имот) – Духовна територия, която отговаря на сфера от човешкия живот и съществуване, над която пророк или апостол имат власт и контрол. Тази територия е под пророческо настойничество или апостолска сфера на влияние. Стражата, поверена на пророка в Авакум 2:1, е Библейско описание за откровението на Бог. Авакум казва, че ще се върне към стражата си(поста си), за да види, какво Бог ще отговори на укора му. Обикновено това означава началство от типа, който Стария завет нарича в някои пасажи – височини. Виж Авакум 3:19; 2 Царе 22:34 и Псалм 18:33. Височините в Стария завет, отговарят на небесните места или небесата, за които се говори в писанията на апостолите. Божествената собственост, базирана на тази дефиниция е това, което се споменава в Юда, където автора напомня за ангелите, които не опазиха първото си състояние, но напуснаха жилището си(имота си). В този контекст, фразата се отнася за територия, област, сфера, диспенсация, дом или обиталище.
2. 149.Божествено предопределение – Никой пророк или пророческа душа не би разглеждала живота от друга перспектива освен през призмата на Божието време. Библията многократно споменава назначеното от Бог време, когато Той подчертава Своята суверенна власт над всичките дела на ръцете Си и всички световни събития. Пророчески, словото на Бог е упълномощено чрез две неща: Божието посвещение за изпълняването му върху творението и разписанието на Неговите събития, които са вградени в творението.

Само по себе си, пророчеството е материала, чрез който предопределените от Създателя събития се активират. Виж Пророчески активатори. Амос 3:7 недвусмислено пояснява това с твърдението, че Господ Бог не прави нищо, без да го открие преди това на Своите слуги – пророците. Когато намерението на Бог бъде открито на пророка, отново Амос казва: ”Господ Бог говори – кой няма да пророкува?”. Поради Неговите думи, които са живи и мощни, светът се върти и преобръща, като се случват безброй много събития всяка секунда, както във видимата, така и в невидимата сфера. Виж Пророческо задвижване. Важен ключ за тези, които желаят Бог да им довери Своята пророческа сила, е изостреното чувство за времената и сезоните на Бог. В тези пророци са депозирани определени инстинкти, които да ги държат нащрек за променящите се настроения, тенденции и обрати, които Всемогъщия възпламенява. Докато календарните дати могат да бъдат или не са от някакво значение за дадени събития, то сезонните промени на Бог стартират и отекват чрез Неговите пророчески съдове. Исус наблегна на това, когато предизвика слушателите си да разпознаят лицето на небето, за да разберат пророческия сезон на Бог, по същия начин, както предсказваха нормалното време. Спасителят им даде принцип, чрез който те да разтълкуват естествените събития в свръхестествени знамения. Пророците на Бог са опитни в разпознаването на Божиите суверенни движения и промени на времето. Те знаят, че Неговата сила и присъствие, не са ограничени само в земните епохи, но се изпълняват и върху индивидуалните времена и сезони за животите, върху които те пророкуват.

Бог учи посланиците Си своевременно, за видимите и невидимите белези и знаци, които показват начина, по който Той ще се задвижи и как точно ще се променят нещата. Най-чувствителните в тази област пророци, предусещат и разпознават много от делата на Бог, без да са получили от Него някаква пряка информация като сънища, видения или пророчество. Божиите предопределени дела се извършват чрез словото, което Той е задвижил предшестващите пророци да запишат за Него, по време на техните служения. Техните писания освобождават и задвижват Неговите невидими протократи, които да извършат делата в определените ери от времето на творението, това което Той е предопределил, още преди да е съществувало времето.

Авакум 2:3 е точно такъв пример. Виденията от Бог, веднъж ясно написани и детайлно обяснени, носят силата на небесни укази. Те могат да бъдат разглеждани като свръхестествени “задачи за правене” в програмата на пророците Му. Тези пророчества, разпределят специално назначени ангели, които да следят и помагат за тяхното изпълнение. Това са не само добрите и святи служители на Бог, но и демоничните духове, които Бог също използва, за да изпълни и тъмните предопределения на Своя план. Библейски пример за това е Даниил 8:19, където се говори за времето, определено за края. Еремия 8:12, споменава времето на Неговото посещение и наказание. Псалм 103:13, говори за времето на Божието благоволение. Изход 9:5,18, набляга върху Божиите насрочени събития за определеното им време в историята. За допълнителни подробности виж Софония 2:2; Псалм 75:2; Исая 60:22; Матей 8:29 и 26:18. Еклесиаст 3:1-17 е място в словото, където е подробно описано Божието конкретно прилагане и налагане на Неговите сезони върху човешките събития и живот. Тридесет типично човешки събития и моменти от живота са описани, като направлявани от предопределеното време на Бог, като са дадени двете противоположни страни на всяко едно. Например Бог в мъдростта Си не ни е казал само, че има време за живеене, но го е балансирал с времето за умиране. Това е обяснено още и в Еклесиаст 8:9-10 и 9:12.

Като обобщение на всичко това, можем да заключим, че Господ не прави нищо без предварително да не го е предопределил и заложил в даденото време и сезон. По това се отличават пророците Му – чрез думите, изговорени от тях, които се изпълняват на определеното или предопределеното им време. Божиите пророци, тези които почитат Исус-Логосът, като Духът на пророчество, знаят, че да кажат, че нещо ще бъде или ще се случи, но Бог не го е говорил (или не е писано), е равносилно на магьосничество и чародейство.

150. 150.Божествено пълномощно – Думата пълномощно тук се отнася за позволението, дадено от властимащия въз основа на неговото делегирано право или сила върху друг, който от негово име да извърши някаква дейност или да упражни съответно право или власт. Пророчески, терминът божествено пълномощно се отнася за правото да се действа от името или според волята на Всемогъщия. Свободата да бъдат извършени свръхестествени неща чрез божествено одобрение. Виж Матей 21:23; Лука 20:8; Съдии 9:37.

1. 151.Божество – Безлично название, което не е конкретно използвано да определи произволно духовно създание, обикновено почитано като бог.
2. 152.Божията майка – Свързана е с постоянно натрапващия се мит за това, че боговете се раждат от жени, и създатели и създателки са източници на по-низши божества. Всяка богиня-майка в историята е смятана за източник на божествено поколение, нещо, което митологията изявява като отговор на това, какво е началото на творението и как то съществува. Възприемането на този упорит мит в светските религии, може да бъде ясно видяно от твърдението, че девицата Мария е издигната в божествен статус, поради ролята й на майка на Исус Христос. Да приемем това за вярно, означава да заявим, че земята е богиня, защото ражда плод. Това е напълно в унисон с твърдението на вещиците, окултистите, езичниците и политеистите, които вярват в съществуването и функционирането на богинята-майка в различните и форми и проявления.

Някои от най-известните исторически имена на божества, които са смятани за майки на богове или още за небесни царици са: Ищар, Анат, Инанна, Диана и Венера. Със сигурност Христос знаеше за тази упоритост (едно от еврейските значения за Мария е упорита), здраво вкоренена в религиозните вярвания и положи голямо старание, публично да предаде своята земна майка на апостол Йоан, който да се грижи за нея, като за своя родна майка, а той да и бъде като син. По този начин Господ показа, че ролята на Мария като Негова земна майка е свършила и това не означава нейното обожествяване. Виж Йоан 19:25-27.

Истината по този въпрос е подкрепена още от факта, че тя беше в горницата с другите ученици в деня на Петдесятница, когато Святия Дух дойде в Ерусалим. Тя също трябваше да бъде новородена. В допълнение към това, преди да беше отишъл още на кръста, Исус направи така, че Неговите книжници да запишат за идните поколения факта, че след като Той се роди, Мария роди още синове и дъщери. Виж Матей 13:55-56. Подобно на Анна, която след като посвети сина си на Господ, зачена и роди още деца. Също така Авраам, който след раждането на Исаак и смъртта на Сара, се ожени отново и имаше още едно семейство.

Поради политически причини и изгоди, Римската след-апостолска църква, промени ролята на Мария, от тази на земна майка на Спасителя, в подобна на езическите богини-майки, които са доминирали масово със светските религии през вековете. Виж Религии на богини, Небесната царица, Богиня-майка, Умиращият бог и Митове за сътворението.

153. 153.Бойна секира – А) Емблема на божествено въоръжение, особено на Ваал. Б) Оръжията на божества като например бойната секира, са били изработвани и връчвани на жрици и жреци, при посвещаването им в служение в храма на божеството. Еремия 51:20.

1. 154.Ботуши – А) Символично за приготовление относно трудна работа, задачи или път в живота. Б) Ботушите означават безопасност за краката, които могат да бъдат разглеждани като основа за движението, прогреса и силата в живота. В) Основата на живота на човек. Г) Предстояща работа, война или изкачване по стръмен склон, могат да бъдат причини за обуването на ботуши.
2. 155.Брадва – В допълнение към това, че е работен инструмент, той също е символ на необратимо решение, вкарано в действие от и чрез божествена сила. Разрешение на проблем със сила. Емблема на божество. Исая 10:34; Матей 3:10.
3. 156.Брак – А) Символичен образ във видения или сънища, който се отнася за завет, съюз, сътрудничество и смесено предприятие. Б) Означава интимни взаимоотношения и тайни съюзи.
4. 157.Бременност – Във видения и сънища, бременността е символ на надежда, възраждане и безсмъртие. Присъствието на бременна жена във видение, означава среща с възможност и голямо обещание. В случай, че жената е здрава, обещанието ще бъде изпълнено и ефекта от него ще бъде дълготраен. Ако тя е болнава, обещанието, на което е преобраз нейната бременност има проблеми или недостатъци, като може да има проблеми, докато се изпълни или изобщо да не успее да стане. Всичко от горепосоченото е в случай, когато не става въпрос за буквално предаване на реална ситуация. Виж Откровение 12 и Бебе.
5. 158.Бронз – Метал, който е символ и показател на понижаването на нещо или някой в безславно или бедствено положение. По-малка или по-низша небесна власт. Бронза представлява остаряла система за защита, преобраз на примитивното и непречистеното. Като метал, той е древен символ на мощ. Замяната на злато и сребро с бронз се е смятало за последствие от грях. В Библията бронза символизира разврата и блудството. Виж 3 Царе 14:25-27.
6. 159.Бронзова змия – Медна змия, изработена от тъмен метал. Образът и е бил символ на изцелението от проклятието на греха. Идеята за нея е дошла от това, че змията е причината за всички болести, които са пряк резултат от греха в човек. Източникът на този грях е първия грешник – древния дракон, лукавата змия от Едемската градина.

Поради това, Мойсей беше инструктиран да я направи в пустинята, така че когато израелтяните гледаха към нея, да се изцеряват. Впоследствие през управлението на Цар Езекия, змията стана обект на поклонение. Символизмът на бронзовата змия е пренесен през вековете, дори и до днес, където е символ на медицинската индустрия. Още наричан нехущан на еврейски, което означава: нещо от мед. Виж 4 Царе 18:4; Числа 21:9.

160. 160.Бряг, Брегова линия – Пророчески, бреговете символизират границите, пристанищата, през които завръщащи се или вражески сили (включително демонични духове) влизат в дадена територия. Всички брегови линии са били и продължават да бъдат центрове за търговия. Тъй като много от пътуванията са били правени с кораби и големи обеми от внос и износ са разчитали на тях, бреговете станали известни с бизнеса, търговията, идолопоклонството и проституцията.

Оттам идва и връзката между търговията и проституцията, написана за последните времена. Моряците, които са далеч от дома, пътувайки по моретата, се нуждаят от всякакъв вид освежаване и разтуха. Проституцията е процъфтявала около пристанищата, където ритуалните блудници са припечелвали добре за храмовете и боговете си, обслужвайки зажаднелите за секс търговци и моряци.

Жриците на Небесната царица, владетелката на земните царства или Вавилон, всички са били всъщност проститутки в бреговите публични домове. Тези домове възникнали поради търговския трафик и международната търговия, съчетани с езическите, идолопоклоннически обичаи, стоящи зад голяма част от този трафик. В Исая 47:5-7, Халдея, което е синоним за Вавилон, е наречена господарка на царствата, препратка към описанието на апокалипсиса в Откровение 18:3-23.

161. 161.Буда – Основателя на Будизма като религия.

1. 162.Будизъм. Основна черта на тази политеистична религия е необходимостта от непрекъснато прераждане с цел придобиване и проявяване на разбиране и мъдрост. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане.
2. 163.Будизъм – Вярване, много подобно на Хиндуизма, но различаващо се по начина на възникване. Един от основателите, Кралица Мая, майката на Сидхарта Гаутама, твърди, че е заченала своя син – Буда, в съня си. Тя твърди, че е забременяла от бял слон, който поставил детето в утробата и, преди тя да го износи и роди. Вследствие на това, детето се ражда със специални заложби и призив към аскетичен живот на мистичен учител. Обезпокоен от това, което Библията нарича заплатата на греха (или на закона на греха и смъртта) и нейните три разорителя – зарази, остаряване и смърт, младият мъж изоставил своето царско наследство.

Той станал свят човек, посветен на издирването на вселенската мъдрост, която щяла да освободи хората от тяхната ужасна участ. Оттам е бил роден и мита за Нирвана. Дълбокото търсене и дългите пътешествия възнаградили неговото издирване – Буда вярвал, че е открил отговора на живота. Той измислил нещо, което нарекъл дарма (dharma – закона на истината, която води към Нирвана) и започнал да проповядва своята нова религия. Естествено, той се нуждаел от някакво божество, което да “осветява пътя”. Тогава той се обърнал към Хиндуиския пантеон, чиито божества нарекъл покровители.

С течение на времето неговия живот на факир, го довел до място, където той постепенно приел качествата на божество, откъдето и произлезли съвременните образи на тази религия. Базирана на човешки дела, тази религия прокламира осмократен принцип на живота. Неговата цел е да научи поклонниците и последователите си на правилния начин на живот на земята. Чрез него те трябвало да избегнат трите разрушителя, които ужасявали Буда: заразата, остаряването и смъртта.

Системата на Буда духовно провъзгласява човешкото знание и интелект като пътя към просветлението и истината, която води до Нирвана. Според Буда монотонното напяване, подобно на това от йога, отваря врата за духовно общуване. То се извършва с цел да съедини звука на поклонниците с духовете на вятъра, които от своя страна да отнесат молитвите им в небето. Виж Хиндуизъм и Йога.

164. 164.Буря – А) Естествен знак за духовно воюване, наближаващи неприятности и божествен тласък. Б) Символ на небесния съд и смяна на свръхестествени парадигми. Преназначаване на силите на природата и нейните изпълнителни агенции. В) Очистване, премахване и замяна на свръхестествените сили на Създателя. Това може да означава и изтриването и елиминацията им. Виж Наум 1:3 и Псалм 83:15.

1. 165.Бъбреци – Филтриращите органи в организма. Духовно символизират емоционалното въздържание и вътрешен себеконтрол Гръцката дума е нефрос, което означава юзди. Това, което проверява, оседлава и контролира емоциите. Виж Откровение 2:23.
2. 166.Бял облак – А) Сън и спокойна почивка. Б) Славното присъствие и проявление на Святия Дух като част от Троицата. В) Управлението и защитата на Господ. Г) Подготовка за пророчество. Д) Показател за приближаването на Всемогъщия. Виж Откровение 14:14.
3. 167.Бял слон – Свещено животно в Будизма, за което се вярва, че е оплодило майка си, царица Мая в нейн сън. Слонът е бил почитан за добър късмет и просперитет. Виж Буда и Будизъм .
4. 168.Бяла свиня – А) Символ на Изис. Б) Животно, което е символ на плодородието. В) Богинята майка на Хорус, Египетския бог на слънцето.
5. 169.Бяло – Цвят, който е символ на триумфа, праведността, чистотата и победата в конфликт. Той говори още за святост и успех. Виж Откровение 7:9 и 19:14.

 

В – Ваал до Вятър

 

170. 170.Ваал – Древно вавилонско божество, поклонението към което е включвало разврат, кървави оргии, човешки жертвоприношения и церемониална проституция. Ваал е бил непрекъсната примка за заветните хора на Бог, които нееднократно се покланяха на това божество, поради неговото плътско и сладострастно привличане. Значението на думата Ваал – съпруг, господар и господ, е било прикрепено към Яхве, за да може да изгради неговото поклонение в Юдаизма. Идеята, че Яхве е съпругът на Израел (иши на иврит, Осия 2:16) е спомогнала за това дублиране и е улеснила поклонението към Ваал в религиозната система на народа на Бог. Развратното поклонение, съчетано с многократните сексуални контакти с различни партньори, представлява сериозна съблазън в допълнение към естествената склонност на околните езически народи да блудстват и да се кланят на идоли.

Поклонението към тялото, което върви в комплект с обичаите за плодородие и човешките жертвоприношения, е било в добавка към мъжката проституция (кедешим) и ритуално блудстване на жени (кедешот). Този вид поклонение е свързвало поклонниците и жреците в перверзни сексуални оргии. Техните ритуални церемонии са били съставени от хомосексуални актове между содомитите и поклонниците. Вярвало се е, че юница е забременяла от Ваал, като му е родила смесено потомство, което е основата на неговия култ, ритуали и церемонии. Зоофилията също е била част от това поклонение, нещо което Бог забрани на хората си. Този обичай е бил тясно свързан с поклонението към свещената крава в древността. Фактът, че главния бог Ваал се е съвкупил с юница, е дал възвишен статус на това животно в очите на поклонниците му. Най-вероятно съвременното почитане на кравата в някои места по света, води началото си точно от горното вярване. 3 Царе 14:23; 4 Царе 23:7.

Пророческата стойност на тези исторически факти, е разпознаването на подобни практики и обичаи, които се популяризират днес като мода, права за женска свобода и забавление. Въпреки, че името на Ваал е свалено, за да ги направи светски и общодостъпни, а не религиозни, това си остават същите дела под ново име. Те биват замаскирани като сексуална свобода и секс за развлечение. Всичко в този свят има корени в духовния свят. Тези обичаи са били внесени от ангелите, които са отпаднали от първото си призвание. В посланията на Петър и Юда, се говори за тези същества и техния сегашен статут. Чрез тях, древната стратегия на дявола да наложи неговата поквара и разруха на всяко поколение, продължава да се развива, още от времето на Едемската градина. Тези обичаи и ритуали, подпомагат за изпълнението на вечната му цел, да провокира проклятията на Бог и съответния съд, за да бъдат извършени върху греха и перверзията. Виж Ритуали за плодородие.

171. 171.Ваал от Пеор – Моавско двуполово(хермафродит) божество, представяно като мъжко и женско тяло едновременно. Този дух съблазни младата нация Израел, когато тя преминаваше през Моавската земя, да се съединят с боговете на тази земя и така те разгневиха Йехова. Този инцидент провокира гнева Му, така че хиляди измряха в пустинята. Виж Числа 25 и 31:16. Исус Навиев 22:17.

1. 172.Ваалзевул – Филистимската версия на Ваал. Смятал се за източника на мухите и е почитан като господар на чумата. В Новия завет, Ваалзевул също означава “господаря на небесните обиталища”, той е разпознат като владетеля на демоните. Виж Матей 12:24.
2. 173.Вааловата планина – Фразата се използва за планината Кармил в Библията. Това е мястото, където пророк Илия предизвика Езавелините пророци на Ваал и Ашера да се преборят с Господ. Победата на Илия беше последвана от избиването на цялата пророческа каста на тези две фалшиви божества и за известно време обърна поклонението на хората на Господ към Него.
3. 174.Ваалови пророци – Това са били посланици на наби институцията на Ровоам, Езавел и други поддръжници на фалшивите пророци, като под фалшиви се има предвид, че те са служили само за пари и за тях заплащането е било най-важно. Те са били викани тайно, като са скланяли да служат само на тези, които ги подкрепят финансово. Виж Наби Институция. 3 Царе 18:18, 25, 40; 4 Царе 10:19; Михей 3:5-8; 2 Петрово 2.
4. 175.Ваалово поклонение – То датира още от първото поколение на човека, когато Каин беше прокуден от бащината си земя и принуден да прекара живота си в изгнание, създавайки свои собствени правила. Най-известните имена, с които Ваал е почитан в Тир са Мелкарт и Меродах. Дори поклонението към Зевс е заимствано от тези отвратителни ритуали. Преобладаващи в древността и най-известни като поклонение на Вавилон, този вид ритуали и обичаи са оказали влияние на почти всяка култура, съществувала през историята.

Името Ваал означава: “собственик, стопанин на дома, съпруг, притежател и  господар”. Поради тези епитети, божеството никога не е било в недостиг от поклонници. Първоначално Ваал е бил локално божество, чиято власт е била ограничена до селата. Впоследствие думата Ваал е придобила значението “господар” и е била добавена като представка към имената на много градове, които са го избрали за техен покровител и бог.

Властта на божеството се е простирала над земята и прилежащите области от живота на хората. Ваализма (поклонението към Ваал) е изисквал човешки жертви, обикновено това е било първородното дете, според 4 Царе 16:3 и 21:6. Ваалите (господарите) обикновено са имали спътници (наложници), наречени Ащорет. Поклонниците на гореспоменатата наложница са гледали на нея, като на отражение на Вааловото лице, по същия начин, както луната отразява слънцето. Вааловото поклонение в Израел датира от времето на Йонатан и Давид, чиито синове имаха имена, получени от комбинацията с това на божеството. По време на Езавеловата тирания, ваализмът придоби същинските си финикийски черти. Впоследствие Ерусалим се превърна в столица на Ваал, когато поклонението към Яхве беше заменено с вааловото по време на династията на Ахав.

Когато Ахав беше цар, удивителната бройка от четиристотин пророци служеха на жена му Езавел, а четиристотин и петдесет бяха пророците на Ашера, спътницата на Ваал. Освен тях е имало безброй жрици, жреци и содомити, служители на религията. Пророците на Ваал, неизменно са пророкували в посока към обичаите за плодородие, предричали са изходите от неправедни воини, насърчавали и подкрепяли демоничните ритуали като път към висшите сили на Израилевия Бог. Виж Левит 17:7; Второзаконие 32:17; 2 Летописи 11:15.

Поклонението към Ваал е изисквало от жреците да изпадат в екстатично безумие и ритуални оргии. Каденето на благоухания е символизирало молитвите на поклонниците, също са били принасяни и цели всеизгаряния. Обичайно е било кръвопускането, което е трябвало да привлече вниманието на божествата, за да отговорят на молитвата. Като богове на природата, Ваал и жена му Ашера, са били празнувани и почитани с множество безсрамни ритуали за плодородие.

В някои исторически текстове, Ваал е считан за син на Дагон и бог на бурите. Ваализмът има силно притегателна сила и хората са се пристрастявали лесно към него, поради перверзно-еротичното поклонение, извършвано от жреците и жриците на високите места.

Фразата “високи места” е показателна поради това, че религията е изисквала нейните поклонници да извършват публично сексуални актове на високите хълмове, където всички могат да видят. Виж синовете на Илий в 1 Царе 2:22. Днес можем да видим еквивалента на тази показност, когато публично се демонстрира страстна любов и привързаност или се гледат филми с голи сцени.

Белегът на всички Ханаански религии е крайното и често пъти садистично ударение и наблягане върху секса и правенето му на публични места. Божеството също е изисквало свещени ястия, вечери и похотливи танци (в съвременен вариант, извършвани в стриптийз барове и клубове). Обикновено е трябвало да се заколи нещо или някой, за да се покрие олтара с кръв. Подобно на спътницата си Ашера, храмът на Ваал е прототип на днешните бордеи(публични домове), а високите места, които бяха мерзост пред Господ, са еквивалента на съвременната порнография.

Древните храмове са имали стаи за проститутките, содомитите и блудниците, където да могат да бъдат обслужвани поклонниците, Виж 3 Царе 14:23-24; 4 Царе 23:7. Гуляи, развлечения и разпуснатост са основните черти на Вааловото поклонение. Това обяснява, защо Йехова имаше такъв проблем с тази религия и нейния ефект върху здравето, благосъстоянието и хигиената на Своя народ. Библейската версия на ваализма от Сокхот(още Сихем), е включвала заколване и принасяне в жертва на магарета, като мъжете поклонници са кръщавани “синове на магаретата”, което свързва тези обичаи с Аморейското и Марииското поклонение.

176. 176.Ваалфегор – Моавско божество, известно и почитано още като Чемош. Това е просто тяхната версия на древното поклонение към Ваал. Числа 25 описва историята на Израилевото съблазняване от това божество и цената, която платиха за това хората на Бог.

1. 177.Вавилон – Древен град в Месопотамия, описан в Библията като “началото на царството на Нимрод”. Първоначално наречен Бабел(объркване), този град е пораснал на големина, в сила и известност, под управлението на аморейския цар Хамураби. Означава още “портата на бог”, но не на Всемогъщия Бог. Това е мястото, където Господ разбърка “значението на думите”, езика на народите, които се опитаха да съградят кула, която да стигне до небесата. Областта също се нарича “земята на Сенаар” и мястото на великата порта на Ищар. Битие 10:10 и 11:9; Даниил 1:2; Захария 5:11.
2. 178. Вавилония – А) Библейския Сенаар(Шина). Б) Източният регион на Плодородния полумесец. Вавилон е бил негова столица по времето на шумерите. По-късно акадианците дошли и чрез размирици, войни и насилие, двата народа се смесили и станали известни като аморейци. Под управлението на Хамураби, приемат названието вавилонци. Битие 10:10, 11:2 и 14:9; Исая 11:11; Даниил 11:2; Захария 5:11.
3. 179.Вавилонска астрономия – Най-древната известна наука за изучаване на звездите и планетите. Заслугата за въвеждането и усъвършенстването на това изкуство се приписва на вавилонците. Това дава основа и начало на астрологията, популярното в света врачуване и гадаене, пророческите оракули и предсказатели. Предпоставката за всички тези дейности е, че това не е просто естетическа украса на творението, а небесните тела имат по-голямо и дълбоко значение. Жителите на Вавилон са вярвали, че звездите и планетите са влияели на човечеството и неговото ежедневно съществуване. Смятало се е, че чрез внимателно изучаване на движението и активността на небесните тела, е можело да се даде обяснение за земните събития или да се предрече техния край и изход.

Вавилонците са избрали числото седем като основно число с духовно значение и важност. Впоследствие то е било пренесено в Израел, който като нация получава обяснение за числото, чрез предаденото от Мойсей знание за сътворението. Слънцето и луната са били разглеждани като по-значими и специално отделени от другите седем планети. За всяко от тези небесни тела се е смятало, че е във владението на мощни духовни същества, имащи власт да влияят и манипулират хората и човешкия свят. Корените на модерната астрология, произлизат от тази древна цивилизация, както и голяма част от съвременното пророческо движение.

180. 180.Вавилонска блудница – Буквално термина описва древната “владетелка на нациите” и се отнася в последните дни за града на блудство и разврат, осъден от Господ като мерзост в последната книга от Библията. Като голям търговски център, този град,(духовно означаващ майка с деца), е отговорен за падението на целия свят в идолопоклонство и блудство. Той е бил център на храмовата проституция на физическо и духовно ниво. Порнография, прелюбодейство, кръвосмешение и всяка друга сексуална и социална мерзост се е срещала в културата на тази земя. Вавилонската блудница още е наситила обществото с магьосничество, чародейство и фалшива духовност.

Чрез въвеждането на тези древни религиозни форми и ритуали, тя ги е направила доходоносни в търговски аспект. Това е спомогнало за появата на гилдии, специализирани в разработването и внедряването на обектите на поклонение в търговията. Конкретни ритуали и молитви са били отправяни от тези професионалисти, за да подсигурят успеха и просперитета на членовете на гилдията. Виж Наум 3:1-6, където тя е наречена господарката на Ваал и с това е сложена под същия знаменател като древната Езавел. Това слово от пророка, описва една, която предава нациите на грях, магьосничество и чародейство, заедно с техните деца  (идни поколения). Хомосексуалисти, проститутки и идолопоклонство, са социалните стандарти на нейното време. Виж Откровение 17:1-8.

181. 181.Вавилонски плен – Терминът, който описва седемдесетгодишния период, когато нацията на Бог беше в робство на Навуходоносор, цар на Вавилон, поради упоритата им невярност и непокорство към Господ. Като резултат от тяхното неуморно вървене по пътя на идолопоклонството, израилтяните бяха осъдени да бъдат роби на Вавилонците. Езекиил 1:2 и 39:28.

1. 182.Вавилонски религии – Древна религия, основана на сбор от разнородни форми на поклонение и фетиши, създадена от ранните цивилизации на Близкия Изток. Това са били арукейците, шумерите, акадианците и аморейците, всъщност групите, които заедно съставляват древна Вавилония. Те разпространили и разработили религията и духовния контакт в региона на Библейския Сенаар.

Техните вярвания и ритуали се основавали на опитите на предците им да обяснят обстоятелства в живота си и да намерят отговори за мистериите на техния свят. Те също са искали да влязат в контакт с невидимите сили на творението, които без съмнение са се възползвали от тяхното невежество. Хората са си измислили множество божества, на които да се покланят и редица перверзни ритуали, за да ги умилостивяват. По този начин те са намерили разрешение на ежедневните си конфликти и объркване, свързано с човечеството и областите от творението, над които нямали контрол.

Тези култури също са се опитвали чрез суеверията си да повлияят на своя свят и така да си осигурят прехрана от земята. Надявали са се да запазят животите си дори и след смъртта, чрез тяхното поклонение и жертвени ритуали. Всеки акт на поклонение е бил немощен жалък опит да участват или по някакъв начин да контролират и направляват силите на природата, които са имали власт над хората.

Често употребявания термин вавилонски, обикновено използван за древните езически религии и поклонение, е бил свързван с разновидностите от ритуали, дарения, жертви и поведение, което хората си измислили и определили като начин за умилостивяване на боговете. Чрез техните идоли, духовните сили, които ги владеели и контролирали тях и земите им, били молени за намеса и просперитет. Вярвало се е, че този пантеон от богове е имал власт и контрол върху времето, жътвата, благоуспяването, живота и смъртта

Според това, което божеството е изисквало, поклонението на хората се е състояло от чародейство, авгурство, астрология, магьосничество, гадания и различни примитивни животински и човешки жертвоприношения. Този за плодородието е бил един от най-известните и важни ритуали, където човешкото съвкупяване е обединено и пряко свързано с жътвата, което е бил опит да се накара земята да даде изобилен прираст. В добавка към плодородието, древните религии са възхвалявали смъртта, понеже са вярвали, че това е изход от болката и страданието на света, както и потенциално издигане и еволюция на мъртвия в статус на божество.

Много от тези ритуали и церемонии са били безсрамно разпуснати, съпроводени от пиянство и наркотизиране. Обектите на това поклонение са били почти всичко и навсякъде. Хората разделили божествата си на три групи – небесни богове(властващи над небето), земни богове(управляващи на земята), богове на смъртта (отговорни за живота в отвъдното – след смъртта на човека).

Когато плодородието(живота) не е било обект на поклонение, хората са превъзнасяли смъртта чрез редица погребални ритуали, за да подсигурят просперитета и известността си в отвъдния живот. Тази концепция постепенно се вплела с Египетската религия, което от своя страна установило мистичното вярване в прераждането, като друг начин да се обясни мистерията на смъртта. Това впоследствие е станало един широко разпространен начин за успокояване и намаляване на мъката и скръбта от загубата на близки и обичани хора. Смятало се е, че те ще се върнат на земята под друга форма или в тялото на друго създание.

Целта е била да се докаже, че смъртта е началото, а не края. С цел задоволяване на божествата на смъртта, често са били правени човешки жертвоприношения. Това се е правило с цел божеството да получи живот, идеално чист и безгрешен, (обикновено детски или девически), в замяна на благоволение, победа, успех и просперитет или просто за да може този, който жертва, да запази живота си.

Небесното поклонение е било отправяно към върховните богове, които са били отговорни и властващи над най-важните области в живота. Тези божества са помагали на хората да печелят воини, да предизвикват дъжд, да се свързват с мощните духовни сили на творението и да придобиват свръхестествена информация за пророкуване и чародейство. Култът към смъртта е дефиниран чрез древните погребални ритуали. Прекалената сексуалност се свързва с ритуалите за плодородие на езичниците. Това, което остава да бъде обяснено е упоритото поклонение към небесата, което изплува поколение след поколение и в множество пророчества.

Тук ще допълним дефиницията за Наследствено поклонение (вариация на поклонението към предците). Това е вярване, според което боговете са слезли на земята, сношили са се с хората и в резултат се е появило поколение, което е дало на хората правото да действат на божествено ниво. От тази презумпция е създадена институцията на окултизма, където чародейство, магия, ясновидство и астрология са властващи сили. Смята се, че силите, стоящи зад горепосочените дейности, са предадени от децата на боговете, смятани още за герои – полу-хора и полу-богове. Оттам се създали множества фамилиарни духове, които се свързали с дадени семейства, за да предават тяхното божествено знание и мъдрост от вечността на простосмъртните от земята.

Пророчеството, в светлината на тези обстоятелства, е било усъвършенствано като институция, без която никоя нация не е могла да устои. Царят най-често е бил избиран чрез някои пророчески аспекти – авгурство, знамение или чародейство. Преди да бъдат взети важни решения или да се предприемат действия, хората са се консултирали с духовните сили. Военните, хората от палата, съда и всяка прослойка на обществото имат своя дял в различни нива от пророческото, като са се допитвали до боговете за важни работи и въпроси. Старият Завет от начало до край, описва тези събития, разказани от Самия Господ. Аморейците, едни от древните израилеви врагове и съблазнители, са споменавани непрекъснато, тъй като те са били първоначалните жители на Ерусалим. Вярва се, че шумерите представляват древен Сенаар (Шинар). Ур Халдейски е регион от Вавилон. 4 Царе 21 е едно от най-подробните описания на поклонението, възгледите и мирогледа на тези антични култури. За повече информация виж дефинициите на Шинар и Ур Халдейски.

183. 183.Валаам – Древен езически пророк, който беше нает да съблазни младата нация Израел, да изостави Йехова за сметка на Моавските религии. Моавският цар Валак плати на Валаам да прокълне Израел чрез магьосничество, чародейство и други окултни сили. Йехова се намеси и застави пророка да благослови нацията Му. По-късно Валаам се обърна отново към заплатата на Валак и завърши работата, която беше започнал преди намесата на Бог на Израел. Той ги съблазни да съгрешат, като участват в ритуалните оргии на моавците, когато те се покланяха на техните си богове. Валаам накрая бива убит от армията на Израел, описано в Исус Навиев 13:22. Виж още Второзаконие 23:4-5 и  Числа 24:1.

1. 184.Варнава – Петнадесетия Новозаветен апостол, спътник на апостол Павел.
2. 185.Васан – Аморейски град, който беше един от първите Ханаански градове, превзет от Исус Навин. Важен в пророчески аспект поради аморейската религия, която спъваше нацията на Израел през всичките и дни в древността. По времето на своето управление Манасия възстановява в пълнота обичаите и ритуалите на това поклонение. Това негово действие, предвеща гибелта на нацията, тъй като Израел не успя да се възстанови от влиянието на местните, което беше просмукано с мръсотия и деградация. Виж дефиницията за Аморейци. Наум 1:4 и  2 Царе 21.
3. 186.Вграден(Запечатан) – Нещо, което е сложено в приготвена, подкрепяща субстанция. Обект или качество, в повечето случаи невидимо, което е съществено и неделимо от цялото като част от него. Често то действа под повърхността или е незабележимо на фона на очевидните дела и операции на цялото. Активира се чрез тайни сигнали или чрез тихи, или безшумни импулси. В пророчески аспект, терминът се използва, за да идентифицира обекта на пророческа активация и задвижване, които следват изговореното слово и осигуряват изпълнението и проявлението му в реалния физически свят. Думата е описателна за духовния депозит на Създателя, който Той е вградил в земята при сътворението й. Виж Яков 1:21; Римляни 5:13; 1 Йоан 2:5; Битие 28:12-13; Еремия 4:28; Йоан 12:48.
4. 187.Веве – Магическа пентаграма, използвана от вуду жреците или жриците, чрез която те са призовавали духовете на предците, боговете на мъртвите и демонични духове, влияещи на природата и/или нейните елементи. Ритуалът на призоваване включва танцуване и пеене, което да подсили молитвата на поклонника за материализиране и служение на духовете.
5. 188.Веелзевул – А) Дяволът, Сатана, който е паднал херувим, трансформиран от падението си в зъл дух. Виж Откровение 12:4 и Лука 10:18. Б) Титлата на езическо божество, което се смята за покровител и господар на злите духове. В) Главният дух на злото, който съблазнява човечеството. Г) Противник на Създателя и първия жител на ада, който става и негов началник. Д) Същото като Ваалзевул, което буквално означава “господаря на мухите”. Отговаря на Библейски акаронски “бог на бунището”, поради афинитета на мухите към боклука и ларвите, които те снасят там, за да се умножат. Виж Ваалзевул.
6. 189.Везни(Люспи) – А) Инструмент на баланс, използван най-често, за да отмерва тегло. Символ на непредубеденото правосъдие, истина и божествен съд. Балансът и потенциалния дисбаланс, който може да бъде предизвикан поради изобилие или недостатъчност. Духовен преобраз за претеглянето на човешките дела и начин на живот. Б) Библейски термин за щит, броня, предпазител, защита или покритие. Използван, за да покаже природата и силите на Левиатана в Йов 41.
7. 190.Венера – Ищар, за която се е смятало, че е богинята на едноименната планета. Наричана е още и утринна звезда, което е било едно от многото имена на тази многолика богиня на войната. Виж Диана и Артемида.
8. 191.Венец – А) Духовен символ на жива корона, наречен така поради това, че е направен от цветя и растения. B) В миналото хората са вярвали, че венците дават божествени сили на закрила и размножаване на техните преносители. Те са били атрибути, правени, за да засвидетелстват позицията и преимуществата на святите хора. В много случаи венците са били давани като трофеи, особено за победителите в игрите на древна Гърция. Виж Корона и Деяния 14:13.
9. 192.Вестибюл(антре) – Дължината на вестибюла, подобно както и при коридора, е показател за продължителността на пътуването на субекта на съня или видението от началото до края му. Това е времевия период, които определя пътуването на транзиция. Осветлението говори за степента и природата на откровение, което човека получава по пътя си. Различните цветове осветление имат различно значение, тък като те говорят за вида на светлината, която може да бъде срещната по време на пътуването.

Ширината на антрето, от своя страна дава прозрение за мястото, което е достъпно за маневриране по време на вървенето. Конструкцията на вестибюла също е важна, защото тя говори за природата, стила и вида на направлението, към което се пътува. Подът говори за основата на преминаване, върху която ще бъде извършен прехода.

Дали това е откровение или предсказание, можем да съдим по това, какво се случва при влизането и при излизането от вестибюла. Времето на преход, също може да бъде приблизително измерено от тези две подробности, както и какво води човек към антрето и какво се случва, след като той завърши пътя си. Виж Коридор.

193. 193.Вет Авен (Бет Авен) – А) Дом на идоли. Б) Един от двата главни центъра на идолопоклонство по времето на цар Еровоам. Там е било мястото на храма, където са се покланяли на златното теле. Преди Израел да превземе земята, областта е била използвана за същите идолопоклоннически цели. Едно от местата, където шпиони отидоха да разузнаят по заръка на Исус Навиев. Еровоам се възползва от историческото минало на тази област и възстановява и дори легализира идолопоклонството, в качеството си на управник на земята. Виж Ветил.

1. 194.Вет семес (Бет Шемеш) – Дом на бога на слънцето. Виж Исус Навиев 15:10.
2. 195.Ветил – Първоначално е означавало “домът на Бог”. Впоследствие става едно от двете основни места за идолопоклонство. Те са издигнати от Еровоам, бунтовния цар на Израел, които прави това, страхувайки се народът на Израел да не отиде в Юда, за да се покланя на Яхве. Еровоам постановил поклонението към телето, за да отклони поклонението на хората от Йехова. Другото подобно място е било в Дан. Виж Битие 12:8 и 3 Царе 12-13.
3. 196.Вещерското кредо – То гласи “прави каквото искаш, но не наранявай никой”. Този древен постулат е известен като основен закон, който регулира практикуването на окултните сили на вещиците. Всеки логично разсъждаващ човек може да види, че това не е нищо повече от хитроумен капан, който да заблуждава хората. Позовавайки се на свободната си воля и това кредо, те безотговорно нахлуват в чуждите съдби. Един прост разбор на това твърдение, което да бъде сравнено с делата, мотивите и целите на вещерството, напълно изключва възможността то да бъде реално спазено.

Поради това, че всичките им действия се въртят около налагането на своята (в частност чужда) воля върху други хора, това предварително гарантира, че някой ще пострада или ще бъде ощетен от техните магии, отменени благословения и разнообразни похвати. Вещерството, магьосничеството и чародейството са похвати за пресяване на предопределените човешки съдби, като вещицата избирателно ги манипулира за свой собствен интерес. Тя узурпира, отменя и погазва личните прерогативи на другите, за сметка на изпълняването на своята лична воля чрез различни форми на манипулация и контрол върху хора и обстоятелства.

Към това се включва нуждата от заблуждаване на жертвата, за да може да стане уязвима спрямо това, което вещицата иска да направи. В Библията в 1 Йоан 2:21 се казва, че никоя лъжа не е от истината. Манипулацията винаги е основната цел на вещерството, тъй като естеството му се състои в това да променя естествения ред на събитията за човечеството. Без значение от каква гледна точка се преценява, невъзможно е да се нахлуе в сферата на личния живот на друг човек, без това по някакъв начин да не разстрои или отмени курса на човешкия живот за нечия вреда. Ако изключим всички възможни потенциално вредни последствия, практикуването на вещерство е вредно, дори поради самия факт, че Всемогъщия е предопределил път на съществуване за всяка душа, която е направил. А това е знание и информация, които са недостъпни за магьосниците, вещиците и чародеите.

От казаното дотук можем да видим, че е невъзможно да се изолира едно човешко същество, върху което да се въздейства чрез магии и това да не повлияе отрицателно на него или на тези, с които е свързан. Поради всички тези причини, Господ осъди магьосниците, вещиците и чародеите. Техните действия никога не биха могли да бъдат безвредни, а мотото им е логически неизпълнимо. Потенциалните проблеми и последствия водят към незабавни или предстоящи щети и вреда за субектите на вещицата, както и за тези, свързани с тях.

197. 197.Вещерство – А) Занаятът на агентите на дявола, които упражняват неговите тъмни сили с цел изпълняване на волята му. Б) Институция на сатанински жреци и жрици на мрака. В) Проявление на мъжката похот, практикуването на спиритизъм и некромансия. В духовен смисъл, вещерството представлява злоупотреба с творението за постигане на собствени цели. Това става чрез налагане на демонични желания върху волята и живота на други посредством магия, вълшебство и други окултни средства. Виж 1 Царе 15:23; 2 Летописи 33:6 и Наум 3:1-6.

1. 198.Вещица – А) Магьосница, Вълшебница. Жена, която се осланя на окултни методи, магьосничества и вълшебства, чрез които се манипулира свръхестественото. Личност, която влияе чрез горепосочените методи върху Божието творение. Б) Нелегална употреба на духовното творение с цел въздействие върху естествени форми или обекти от страна на невидимите сили на творението. В) Човешки съдове, които се противят на силата и властта на Христос и Неговата църква на земята, използвайки тъмни и жестоки похвати на воюване срещу тях и срещу Божията истина. Виж Изход 22:18 и Второзаконие 18:10.
2. 199.Вечен – А) Сферата и областите на творението, които се намират извън видимия свят и са неограничени от параметрите време и пространство. Б) Вечността е мястото, където Създателя Бог обитава и откъдето Той извършва волята Си. Това още е сферата и територията на духовното творение. Виж Второзаконие 33:27; Йоан 5:39; Римляни 6:23.
3. 200.Видение – Виждането на събития или проявления на свръхестествения свят в будно състояние, с духовно активирана и повишена сетивност. Виж Битие 15:1; Исая 1:1; Даниил 9:23.
4. 201.Видения и сънища – Обичайният начин, по който Господ събужда духовете на пророците, за да им покаже, че те са призвани за този кабинет. Според Числа 12:6, това са основни пророчески възприятия и сетивности, без които един пророк не може да бъде пълноценен. Следователно липсата на такива при установен пророк, е показател за Божието наказание за непокорство, бунт или злоупотреба с дарбите. Виж Даниил 1:17.
5. 202.Виждащ пророк – А) Надзираващ пророк, който получава информация от Бог предимно чрез видения. Мантията на виждащия пророк съдържа в себе си силен пасторален елемент. Б) Такива пророци спадат към категорията Рое Пророк. Това название има за цел да покаже надзорническите атрибути на мантията, които я разграничават от Шозех.
6. 203.Вино – Алкохолна напитка, за която се вярва, че притежава животворна сила и способност да пренася духовни благословения. Преди Новия завет на Исус Христос, виното е било символ на спасение, веселие, истина, духовно просветление и изцерение. За да активира или придаде тези резултати, виното се обединява с водата. То е било ценено още и поради това, че хората са смятали, че то има трансформиращи свойства. Презумпцията за тях е произлизала от промяната на гроздето в напитка. Тези са някои от причините, правещи виното символ на божествено благословение.

Виното е било предпочитано питие от духовно-ориентирани или пророчески хора, които са го използвали като своеобразен катализатор за видения и пророчества. Тази група от хора са вярвали, че напитката е изявител на истината и води към духовно просветление и разбиране. Виното е било използвано и за ритуални възлияния, където поклонниците са го поглъщали, за да влязат в общение с духовете, обект на тяхното поклонение и търсене.

В Новия завет виното е преобраз на Святия Дух, заедно с водата, която го допълва. Поради това Духа на Истината символично е сравнен с вино. Аналогията произлиза от добре известните ефекти на виното, което отваря сърцето и отпуска хората, като променя тяхното нормално поведение. В миналото тези свойства на виното са били смятани за продукт на възвишения съюз на пияния с неговия или нейния бог. Приликата по цвят на виното с кръвта, която е смятана от древността за източник на живота и деликатес за божествата, допълнително е придавала духовна значимост на питието. Виж Левит 23:13; Ефесяни 5:18. В Библията виното като продукт на лозата, е също и преобраз на Божия гняв.

Както споменахме по-горе, виното е преобраз на истината, поради ефекта, който оказва върху сърцето и волята на пиещия. Древните хора са отчитали факта, че виното прави човека по-възприемчив към духа и по-податлив на невидимо влияние или нахлуване в тялото му. От тези архаични вярвания от Близкия изток е извлечено сравнението с влиянието на Святия Дух в живота на новородения християнин. Павел увещава Новозаветната Църква в посланията си вместо с естественото вино да се изпълва с Духа на Бог, Който е Истинският Дух на промяна. Като символичен ритуал, изливането на вино на земята е имало за цел да й придаде живот, който да гарантира плодовете и по време на жътва. Мотивът, стоящ зад изливането на кръв върху земята по време на жертвоприношения, е бил същия както при виното.

В древен Израел, изливането на вино по земята е действало и като вид спирачка за изпиването му, както е било обичая при поклонение към Египетските богове. Господ заповяда да не се извършват такива неща с цел да бъде чут гласа Му, въпреки че виното беше част от техните обичайни ритуали като напитка на общение. Виж Матей 9:17; Ефесяни 5:18.

204. 204.Винопийство – Опиянение с цел плодородие и придобиване на свръхестествена мъдрост. Пример за този ритуал може да бъде намерен в Числа 28:7. На много места словото съветва против опиването с вино. Виж Притчи 31:4 и Езекиил 44:21.

1. 205.Виолетово – Цветът на аметиста. Цветът символизира скромност, сдържаност и трезвеност. Също така той е показател за промяна от рязкото, грубото и бруталното към спокойното и ясното. В науката за скъпоценните камъни, аметистът е камъкът на трезвеността, който е вдъхновение за пророчески сънища. В книгата Откровение, аметистът е дванадесетия основен камък в Новия град на Бог. Това също е цвета и камъка на епископа(апостола). Виж Откровение 21:20.
2. 206.Високи места – Върхове на хълмове, където е било извършвано поклонението към езически божества. Самуил отведе Саул до своето високо пророческо място, за да му говори за призива му да бъде първия цар на Израел. Също така в Авакум 3, терминът е използван отново като определящ сферата на власт, сила и служение, над които е поставен да отговаря служител на Бог. Виж 1 Царе 9:13; Псалм 18:33; 2 Царе 22:34; Авакум 3:19.
3. 207.Вихрушка(Вихър) – А) Божествена сила и инициатива в действие. Демонстрация на Божията намеса в дадена ситуация. Може също да бъде инструмент на божествен съд, особено такъв, който води до очистване. Б) Бог я използва като средство за разпръскване или очистване на нещо, обикновено нация или народ, които са осъдени от Него като неверни. В) Може да бъде разглеждано като символично на колело. Виж Захария 7:14; 4 Царе 2:11.
4. 208.Власт – А) Законно право и сила да наложиш покорство на човек или група от хора, за да контролираш или промениш поведението му/им. Б) Правото да наложиш специален ред на поведение, корекция, глоби или да накажеш неправилно поведение. Притчи 29:2; Матей 20:25; Лука 4:36; 1 Коринтяни 15:24; 2 Коринтяни 10:8.
5. 209.Вода – Думата се среща в Библията почти хиляда пъти. Човек не може дълго да издържи без вода, която е древен символ на освежаване, напояване и растеж. В Библейски времена, водата често е била оскъдна и поради това в словото много пъти е използвана такава символика. В Библията пише, че човек може да живее и чрез словото на Бог, чийто преобраз е водата. Без съмнение тя е преобраз на живота, тъй като е от съществено значение за пиене, готвене и чистене. Виж Йоан 3:5 и Ефесяни 5:26.

Най-важният символ, който представлява водата, е Божието слово. То е духовен поток, знание, учение, духовна или религиозна доктрина. Пример за последните две е Откровение 12:15, когато змея изпусна от устата си вода като река, за да завлече жената със своята нечистота. В случая става въпрос за еретична доктрина, която е различна от тази на жената, която е преобраз на Църквата на Новото Творение, проповядващо Божието слово. Фалшивата доктрина може да бъде разпозната по това, че е строго интелектуална или мистична по характер. Водата е сравнена с животоспасяващата сила на изкуплението и човешките духове, които тя отвежда при Христос, за да се превърнат в Негови кладенци на спасение. Виж Исая 12:3.

210. 210.Водач(Съветник) – Популярно в Ню Ейдж и други окултни жанрове, водач е названието на духовете-измамници, които се явяват на хора, (особено скърбящите, наранените и обърканите) като помощник, който да ги подкрепи и да им даде сила да преминат през делата на този живот и да ги позиционира правилно за следващия. Тези демонични духове се представят като любезни помощници от духовния свят, които поради причина на престорена щедрост, са назначени към техните повереници, за да им осигуряват достъп до духовния свят и неговите ресурси.

Тези духове дават способност на хората чрез духовните сили и мъдрост на творението да оказват влияние върху делата на този свят. Обикновено наричаните духове-водачи, а всъщност нечистите духове, описани ясно в Библията, се появяват в живота на хората в много уязвим момент. Тогава предлагат услугите си като облекчение и подкрепа в кризисния момент, под претекст – божествена намеса. При по-младите хора и децата, те могат да се появят под форма на въображаеми приятели, които бързо се възприемат от детето като отговор за самотата, отхвърлянето, малтретирането или несигурността.

Тези паднали ангели, които минават под знаменателя на духовни водачи, използват своите духовни сили чрез хората, с които са свързани, на базата на нещо като извратен завет. В последствие те толкова дълбоко се установяват в човешката личност, че след няколко години е трудно да се разбере кой, кой е. Практикуващите некромансия, шаманизъм, астрално проектиране и извън телесни преживявания са свързани и действат с помощта на някакъв водач. Магьосници и вещери оперират по същия начин и черпят от същите източници на сила.

Важно е да се отбележи разбира се, че най-често водачите получават достъп в живота на хората, които са призвани да оперират с тъмните сили на творението, чрез някаква форма на наследственост от предците им или фамилиарен дух, като по-често е втория случай. Това означава, че фамилна фигура с позиция на авторитет или е обещала тези качества за поколението си или конкретно семе от потомците си, или просто човекът несъзнателно е послужил като проводник за преминаването и предаването на духа надолу по родословното дърво на фамилията. Виж Йоан 8:44; Захария 13:2; Лука 11:24; Откровение 18:2. Също така виж 1 Царе 16:12-16, 18:10 и 19:9; Деяния 19:15-16.

211. 211.Воду – Наименованието на вуду пантеона от духове на предците, които са издигнати до вуду статут. Базира се на вярването, че починалите от даден род хора преминават в ранг на божество след смъртта си. За тях се е смятало, че продължават да наблюдават, управляват и напътстват семейния род от своята възвишена духовна позиция за вечността. Виж Вуду и Духове на предците.

1. 212.Военен данък – Дял от завладяното по време на война, който отивал за свещениците и Левитите, които са отговаряли за храма, светилището и Божиите предмети, докато армията е била на бой в името на Господ и е спечелила войната. Военният данък е подобен на десятъка в това, че се изважда от цялото и се дава на Божиите представители и техните служители, вместо на Бог. Това е знак на признателност и почит към Бог, за това, че е помогнал да бъде спечелена битката. Данъкът е бил взиман от войниците и победителите, които са спечелили богатство от техните победи за общото благо на народа, към който принадлежат.

Този вид данък е бил разделян по следния начин: след като двете групи са получавали дяловете си от триумфалното завръщане, останалото от плячката е било разделяно още веднъж. Една петстотна е отивала към свещениците като възвишаем принос за Господ и една петдесета към Левитите за тяхното служение. Духовният смисъл и презумпция за това се базират на разбирането, че делото на свещениците, техните жертви, служение, възлияния, молитви и ходатайство са свръхестествена подкрепа и причината за спечелването на победата. Тогавашните хора са вярвали, че духовната работа, извършвана от Божиите служители е елиминирала духовните им врагове, стоящи зад вражеските армии в естественото.

Веднъж след като духовния враг(демоничните сили) е бил отстранен, видимата победа във физическия свят е била само въпрос на време. По същия начин Левитите, които са служили на свещениците, бъдейки пазители и уредници в храма, са им давали възможност да посветят времето и вниманието си на по-висши и сложни духовни задачи. Така свещениците са можели да се фокусират върху подпомагането на победата срещу вражеската армия и съответните последствия на просперитет за страната.

В днешно време еквивалент на това е петкратния кабинет, който служи на Христовото тяло, от името на Новозаветната еклесия в неспиращата битка срещу армията на Сатана. На мястото на Левитите стоят презвитерите и старейте, които са служители на Божиите апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители, помагащи в изпълнението на техните поръчения.

Съвременната църква ги възприема като виночерпци, помощници, оръженосци, ходатаи и молитвени войни. Това са хората, които в миналото са получавали една петдесета от всяко нещо, спечелено от армията в битка. Свещениците са получавали една петстотна от всичко. В днешно време това може да се прехвърли като една петдесета от всеки долар(лев) или негова равностойност на спечелено нещо от естествените войни на Божията църква. Това са бизнес хората, адвокатите, докторите и другите пазители, които служат на Господ Исус Христос. Съответно делът на свещениците е една петстотна от всичко.

Военният данък е бил даван отделно от десятъка, който при всяко положение е на Господ и поради това, даващият го не е имал право върху него. Отговорностите на войниците са се състояли в това, да върнат богатството и ценностите, които врагът е откраднал от техния заветен Бог, всеки път, когато Той ги използва за тази цел в битка(духовен конфликт). Нещо повече, главните служители спечелили битката, които са генерали, капитани, командири и т.н. са принасяли допълнителни дарове на Бог, поради това, че са спечелили без да изгубят живота или крайниците си. Въпреки, че са имали право да вземат от плячката всичко, което си пожелаят, като първите плодове на победителите, те все пак са били достатъчно благоразумни, за да дават първото и най-доброто на Бог, за да си подсигурят Неговото благоволение в следващите битки. Виж Числа 31:28-31.

213. 213.Военна хитрост – А) Специфична  военна маневра, която представлява умел ход или действие. Б) Думата стратагем, която е синоним на военната хитрост, означава още и генерал или един, който е начело на армия. В) Има общо с апостолското дело.

1. 214. Вотан – Древния германски бог, за който се смята, че е баща и покровител на Германските племена. Известен е с неговия афинитет към опиянението. Типични напитки, участващи в неговите празници и поклонение са бирата, сома и медовината. Специални сортове от гъби, които причиняват халюцинации, също са били употребявани от неговите поклонници. Това божество напълно е обладавало своите хора, като ги е обсебвало с мисълта и желанието за война и жестокост спрямо враговете им. Символи на Вотан са роговете за пиене и пиянството, които са предшествали служението на поклонение към него. Бойците от племената на Германите са се опивали преди битка, с цел да подтиснат или напълно да се освободят от всякакъв разум. По този начин те са ставали напълно подвластни на неговия дух, който са вярвали, че се вселява в тях и ги води в жестоки битки срещу враговете им, за които те вярват че са и негови врагове.

Това променящо се божество, сменя своите форми с цел да се адаптира и подпомогне своите завоевания. Змията, драконът, змеят и върколакът са неговите предпочитани физически форми. Състоянието, което най-точно характеризира присъствието на Вотан, е безумна лудост, изразена чрез жажда за кръв. Поклонниците на божеството се предавали тотално на неговото влияние, за да могат да извършат зверски жестокости спрямо себеподобните си. Смята се, че Адолф Хитлер и Нацисткото движение са получили вдъхновението си от Вотан. Виж Върколак и Свастика. Съвременният пророк трябва да има разбиране за влиянието на този дух, за да може адекватно да идентифицира демоничните сили и да освободи вързаните или съблазнените от тях.

215. 215.Воюване – Враждебни или съпернически битки между врагове или конкуренти, където нещо ценно е заложено или може да бъде изгубено. Гръцката дума е стратея, която освен  значението и на воюване, има значение на военно служение и апостолска кариера. В значението на думата се включват и подразбират походи и експедиции. Библейското значение добавя към казаното дотук, изпълняването на апостолските задължения от този, на който са поверени. Виж 1 Царе 28:1; Исая 40:2; 1 Коринтяни 9:7; 2 Коринтяни 10:4; 1 Тимотей 1:18.

1. 216.Воюване с пророчество – Фраза, която е взета от посланието на Павел към Тимотей. Отнася се до правилния отговор и реакция при получаване и приемане на пророчество, в случаите, когато то не е пренебрегнато, небрежно оставено настрана или избегнато поради страх. Единственият случай, когато е допустимо пасивно възприемане на пророчеството, е тогава, когато е очевидно, че обещаното ще отнеме време, преди да се изпълни. В останалите случаи е необходимо да се предприемат динамични духовни и практични стъпки, които да активират силите, отговорни за изпълнението на словото. Това са действията, за които става въпрос, когато се говори за воюване с пророчество.

Някои от най-важните такива са незабавна молитва, редовно оценяване и претегляне на ситуации и обстоятелства в светлината на словото, промяна на начина на живот, поведение и отношение в съответствие с пророчеството. Съвкупността от всички тези неща ни дават предпоставките за изпълнението на словото. В случаи, когато словото е записано на електронен носител, важно е да бъде редовно прослушвано, така че обещанията, значението и условията към него да бъдат винаги свежи в ума и сърцето на човека. Ако е написано на хартия, то трябва да бъде редовно четено и препрочитано поради същите причини.

Друго важно нещо е завета и взаимодействието с доверен духовен приятел и молитвен партньор, който влиза в съгласие с пророческото слово на Бог и се бори и очаква неговото изпълнение. Добре е да има насрочено време за обща молитва и дискусии по отношение на пророчествата на партньорите, така че да бъдат фокусирани само върху позитивните дейности, които касаят изпълнението на словото. В случаите, когато времето е от съществено значение, а нуждата от изпълнението на пророчеството е спешна, особено важно е ежедневното стоене и ходатайство пред Господ, базирано на полученото слово. Виж Пророчески проект.

Когато пророкът е посочил, че словото се отнася за по-далечно бъдеще, тогава е възможно то да се разглежда по-рядко, докато не се открие в молитва, че времето на изпълнение е наближило. Две от най-разрушителните реакции спрямо пророчеството са нарочното безразличие и/или съзнателното отхвърляне на посланието или пратеника. Това са начини, които гарантират аборта или стагнацията на пророчествата, докато са още във форма на зародиш. Това е така, защото адекватната реакция при получаването на пророчество е от съществено значение за неговото изпълнение.

Когато изпълнението на дадено пророчество е наближило, Бог изпраща други пророци, които да затвърдят първото слово и да отключат и задвижат силите, отговарящи за неговото изпълнение. Човек обаче трябва да е нащрек, с цел да направи необходимите вътрешни и външни промени за успешното и навременно изпълнение на пророчеството. Това може да са ново поведение, цели и желания, които да доведат начина на живот и вяра в съгласие с пророческите изисквания на Божието слово, за да може то да се изпълни. Молитва, общение и стоене пред Бог са инструменти за получаване на информация и подробности по въпроса. Когато молитвата по отношение на времето и условията е силна и настоятелна, Господ изпраща друг пророк с Неговия отговор за възможни причини или предпоставки за забавяне на обещаното от Него.

Воюването с пророчество не означава борба с Господ, което да насили изпълнението на словото Му. Трябва да разбираме, че ние вече имаме Неговото съгласие и одобрение, тъй като Той е бил Инициатора още на първото пророчество. Воюването също не е и прилагане на човешки усилия и мотивация, чрез които да бъде извършено Божието слово, но според човешката воля. И двете изброени неща водят до объркване и негодувание, когато Бог откаже или обърка подобни човешки вмешателства в определения от Него календар.

Това, което Павел искаше да предаде на Тимотей, когато му даде съвета за воюване, бе истината по отношение на нещата, които се случват, когато словото на Господ дойде към хората Му. Очевидното от този пасаж е, че обясняването на воюването и всичко свързано с него, не са били необходими. Привидно безгрижния начин на използване на тази фраза от Павел е показател, че обучението във воюване е било важна част от развитието на младия апостол. Павел просто искаше да окуражи, смелото прилагане на наученото в действие от страна на Тимотей.

Апостолът му каза да воюва с пророчествата, които се отнасят за него, защото Тимотей вече е публично свидетелство за човек, обучен от Павел. “Тази заръка предавам на теб, сине Тимотей, според по-ранните пророчества за теб, за да воюваш съобразно с тях като добър войн” 1 Тимотей 1:18. В случая Тимотей не просто трябваше да воюва с получените в миналото пророчества за неговия живот и служение, но същите тези думи трябваше да станат част от неговия настоящ и бъдещ апостолски арсенал и въоръжение. Виж Пророчество, Пророческо воюване и Проявление на пророчество.

217. 217.Врана – Знак за предстояща война или смърт, символично за отчуждение и усамотение. Враните винаги са били предвестник на беди и нещастия. Пророчески, тези птици са лошо знамение. В миналото се е смятало, че те са духовни водачи с качество да предсказват. На тях е гледано като проводници за гласа на Аполон и неговото потомство, божества от подобен характер. Враната е показател за свръхестествен посланик, изпратен от мрака, чиято главна цел е да донесе унижение и обезсърчение. Виж Гарван.

1. 218.Врат – Тази част от тялото, която се намира между главата и раменете. Вратът, често е използван като преобраз и изражение на волята. За врата се вярва, че е доказателство за сила, особено за силата на волята.
2. 219.Врата – Символ за хоризонтално преминаване и транзиция. Вход, достъп или възможност, която се отваря.
3. 220.Време – А) В пророчески аспект, думата има две значения: 1) Периодът, в който пророческо откровение е дадено и поставено.  2) Брой години, през които личност, място или нещо е живяло или съществувало. Б) Степента на съзряване, която е била необходима, за да може личност или събитие да порасне, да се развие или изпълни. Когато времето е обект на сънища или пророчески видения, детайлите на съня или видението трябва да бъдат внимателно разгледани и изследвани, за да се определи века, епохата или десетилетието, в което се случват събитията. Томове информация могат да бъдат получени за значението на посланието, като внимателно се изследват и разглеждат тези детайли.  Най-видимият и бърз резултат на този подход е разбиране за времето, към което посланието от съня или видението е насочено. Когато разбираме правилното време, можем да оценим много по акуратно целта и съдържанието на пророческото послание.

Когато например разглеждаме и си спомняме сън, които подчертава време като фактор и център на посланието, трябва да обърнем внимание на спецификите на обстановката и фона на посланието. Стилът и ерата на облеклото, мебелировката, музиката или пейзажа, които са предадени в съня, посочват тенденцията и модата, преобладаващи във времето на съня. Тези подробности могат да кажат много по отношение на това, което на пръв поглед липсва в съня и въпреки всичко се предава от него. Когато разпознаем и сложим времеви аспект на съня, можем да разберем много по отношение на политическия, социалния, религиозен или духовен климат на поколението, за което се отнася сънят или видението.

Такива фактически индикатори, които ни откриват времето, когато събитията от съня се случват или кога е вероятно те да са се случили вече в исторически аспект, са много ценни при тълкуването. Смисълът на сънят или видението, предаван чрез образи и картини, които ние виждаме, става много по-ясен с помощта на тези детайли

От съществено значение за правилното разбиране на смисъла и целта на посланието от страна на сънуващия, е това дали фонът на съня е съвременен, стар, древен или фиксиран някъде в ранните години на цивилизацията. Свръхестествените сили, които са действали задкулисно за конкретното време, могат да изпъкнат при едно старателно разглеждане на детайлите. Посредством този метод може да се разкрие паралел между действието им в настоящето и периода, включен в съня. Това разкрива смисъла на времето за сънуващия, като исторически, хронологичен или периодичен. За повече подробности виж Сънища и видения, както и Ера.

221. 221.Всекидневна – Говори за общение, почивка и удобство. Тя е преобраз на познатото и уютното място, където няма стрес. Всяко нещо в пророчески контекст, което се случва във всекидневната и е необичайно за нейното предназначение, е сигнал, който е индикация за целта и значението на посланието. Например миенето на чинии е нещо нехарактерно за тази стая. Следователно сънуващият трябва да определи връзката, която произхожда от работата в кухнята и защо тя се извършва във всекидневната. Защо такова нещо трябва да се прави там? Какво би накарало Господ да сметне за уместно дадено нещо да се извърши на неподходящо на пръв поглед за него място? Това са някои от основните въпроси, които човек трябва да си зададе, когато има подобен сън или видение.

1. 222.Всемогъщият – А) Името за Създателя Бог, като титла и обръщение към Него, в контраст с всички други богове, почитани от хората, които са без завет с Него. Б) Терминът е необходим за тези, които не познават Създателя като Бог на боговете и им предстои да разберат, че Единственият Бог е по-горен от всички други. Виж Битие 17:1; Изход 6:3 и 34:14; Исая 43:10; Псалм 82:1 и 86:8.
2. 223.Встъпване в длъжност – Да призова и ръкоположа в длъжност, организация или в група, с цел работа, дълг или като официално задължение.
3. 224.Вуду – Синкретична религия, обединяваща много мистични елементи от популярни вярвания, оцелели през вековете. Развита е от африканските роби като форма на поклонение към починалите им роднини, превърнали се впоследствие в техни идоли. Виж Духове на предците и Поклонение към предците. На починалите са били оказвани специални почести и поклонение, в замяна на тяхното благоволение, защита и напътствие.

Във вуду, божествата (наричани лоа), представляват духовете на предците. Пълният спектър от божествени създания, наричан воду е духовна група, която е един вид посредник между хората и техния създател, наричан Гран Мет. Главния лоа е Данбала-Ведо, чието име означава Великата Змия. Той е изобразяван като питон или боа-удушвач. Питоните винаги са свързани с фамилиарни духове, което е същото като духовете на предците.

В съответствие с подобните му древно-езически религии, главното божество на вуду също има своя спътница, която е била изобразявана като малка змия. Преобладаващо змийската символика във вуду е подобна на много от древните племенни обичаи за плодородие. Вуду използва музика, бърз ритъм и мистични напеви, които имат за цел да доведат поклонниците до състояние на екстаз и забрава. Това е първата крачка към подготвянето им за обладаване от фамилиарни духове, които използват телата на хората за свои проявления и нечестиви действия. Подобно на много други религии, вуду жреците и жриците са представлявали тълкувателите и устата за думите и волята на лоа-божествата.

Магьосничество, чародейство и фармакея еликсири и отвари, преобладават в ритуалите на поклонение в тази окултна и демонична религия. Поглъщането на интоксиканти е водило хората до състояние на пълно безразличие и липса на собствена воля, когато влезлите в този транс са принудени да вършат безпрекословно всичко, което лоа им заповядат. Това състояние е предизвикано от комбинация на халюциногени и хипнотизиращи билки и отвари.

225. 225.Вулкан – Емблематично за бог Хефест, известен като създател и покровител на огъня в древен Египет.

1. 226.Вход – А) Вратата или портала, който дава достъп към град, палат, царство или конкретно обособено място или област. Б) Отварянето на портал между Божиите видими и невидими светове. Стълбата на Яков е такъв портал, където нововъведения патриарх на Божието Царство бе представен на силите и ресурсите, които бяха на негово разположение в качеството му на човек в завет с Бог. Исус каза, че има подобно снабдяване от Божествен портал, откъдето идваха още по-превъзходни ресурси за Неговото служение.

В Езекиил 44:6, пророкът казва, че Ерусалим е мястото, където е престола на Бог и Неговия храм, който се намира там, духовно и сферично. Това го прави да бъде вход на вечността, през който благословенията и снабдяването на Бог се изливат на земята, откъдето и разбираме защо Той даде земята на Неговия заветен народ. И докато тази истина може да няма голямо въздействие върху модерната Новозаветна Църква, то древният свят е знаел как е придобил земите си и това, че отнемането им от тях е всъщност едно от най-тежките проклятия. Това е било равнозначно на живот под непрестанно проклятие от техния бог и разделянето на народа му с благословенията и богатствата на съответния бог или богиня.

За нашите предшественици не е било малко нещо боговете им да ги изоставят или да ги предпазват в земята им. За едно божество да депортира своя народ, нация или избрано потомство от тяхната земя, е било най-строгото наказание, което един гневен теократ може да отсъди. Това прекъсва връзката между божеството и хората му и затваря входа, през който благословенията стигат до земята. Виж Битие 28:17, където Яков “случайно” попадна на вратата на Бог, за която разбра че е вход към Божия дом.

Днес входа към съкровищницата на Господ и Неговото снабдяване са на разположение за всички новородени от Неговия Дух. Божието бащинско взаимоотношение с децата Му им дава право и свободен достъп до Неговото царство и богатство. По-подробно това е описано в посланието към Ефесяните. Виж Портал.

227. 227.Въздух- А) Елемент, който символизира превъзходството на духовната над естествената материя. Б) Въздушните сънища и видения се отнасят до небесното като противоположност на земните субекти и обекти на Бог, включително божества. Виж Ефесяни 2:2; 1 Солунци 4:17; Откровение 9:2 и 16:17.

1. 228.Възлияние – А) Ритуален термин за пиенето като форма на поклонение. Б) Питие, споделяно от поклонника и неговия бог.
2. 229.Възнаграждение – Заплата, надница, отплата.
3. 230.Вълк – А) Символ на свирепа и коварна духовна жестокост и животинско прокрадване и промъкване. Б) В пророчески контекст това е знак за хищник, който е тласкан от безмилостна алчност и животински инстинкти. Вълците са символ на наглост, безочливост и зло. Изявен сексуален мъчител и използвач, алчен и ненаситен развратник и поглъщател.

Вълците са духовен преобраз на силите на злоупотребата, хаоса, насилието и бедствието. Те изпълняват своите планове и цели чрез дяволска хитрост, участвайки като свръхестествени бойци в духовни битки. Още от древността това животно е емблематично за вещиците, от което и произлиза мита за върколака. Според някои вярвания, човек се е превръщал във вълк с помощта на заклинател или вещица. Присъствието на това животно в сън или видение, символизира дявола и е знак за ерес в религиозен, духовен или доктринален аспект. Вълкът отразява още и присъствието или нахлуването на духове на съблазън. Виж Битие 49:27; Езекиил 22:27; Матей 7:15 и 10:16; Йоан 10:12; Деяния 20:29. Виж Върколак.

231. 231.Върколак – Измислица на развлекателната индустрия, която изобразява хора, които при пълнолуние се превръщат във вълци. Виж Вотан и Свастика. Съвременната представа за върколака произлиза от древното поклонение към бога на войната Вотан. Дрехите от вълча кожа, които са използвали племенните войни, покланящи се на това божество, са били основна част от подготовката им за битка. Друг важен елемент преди бой е бил церемониалното опияняване. Облечен във вълчи кожи и погълнал порядъчно количество опиати, боецът е влизал в битка, напълно лишен от разум, чувство и състрадание. Жаждата за кръв и жестокостта на бог Вотан е обладавала напълно съзнанието на поклонниците му. Единственият начин да бъдат задоволени тези страсти, е бил в кръвопролитна битка.

Предполагаемата трансформация на човека във вълк е била нужна, за да може изпадналия в транс войник да изгуби всякакво човешко възприятие и да се предаде напълно на вълчата природа. По този начин се е вярвало, че той става почти неуязвим и способен да стигне до пълно себеотрицание, влизайки в битка на живот и смърт. Това състояние на ума е една от основните предпоставки за създаването на мита за върколака. Множество лунни богини на войната са участвали съвместно с патриархалното присъствие на Вотан при вливането на сила, гняв и жестокост за война на своите поклонници. Този дух е бил призоваван чрез определени древни ритуали, за да се всели в търсещия и да му помогне да изпълни своите планове за унищожение на човешки същества.

232. 232.Вълшебник – А) Буквално думата означава “знаещ, познаващ, изкусен в занаята, изкуството или уменията си”. Отнася се за магьосници, фокусници, вещици, екстрасенси, спиритисти, врачове и чародеи. Б) Такъв, който притежава и разбира принципите, чрез които да впрегне и използва свръхестествените сили на творението в областта на черното изкуство. Виж Левит 19:31; 1 Царе 28:3; Исая 8:19 и 19:3. В) Един, който призовава духовете на миналото. Г) Заклинател на фамилиарни духове. Д) Гадател, ясновидец, некромансер. Човек, способен в тези сфери. Симон магьосникът е пример за такава личност. Виж Деяния 13:6, 8; Левит 20:27; Второзаконие 18:11.

1. 233.Вършител на чудеса – Такъв, който по рождение притежава капацитета и дунамис качествата и силата, необходими да действа и функционира в сферата на чудесата за своя Бог. Виж Дунамайт. Виж 1 Коринтяни 12:28-29.
2. 234.Вътрешна екипировка – Вътрешните духовни запаси на човек, дадени му от Бог като свръхестествена екипировка, която  подготвя служителя за призванието му и му дава сила за него.
3. 235.Вътрешности – Символ на емоционалния център на човека. Мястото, където е седалището на страха, смелостта и ужаса. Това е още и източника, откъдето се задвижва състраданието, милостта и пророческото зачеване и развитие. Виж Езекиил 3:3; Авакум 3:16; Откровение 10:9-10.
4. 236.Вътрешности – Черва. Телесни органи, за които се е смятало, че отговарят за интуицията и действието на човешките инстинкти. В древността хората са ги изследвали според този магически смисъл с цел добиване на мистично, свръхестествено знание и разбиране, чрез което да предскажат бъдещето. Поради тази причина Бог заповяда на хората Си да изгарят вътрешностите на животните, които те ползваха като жертва или за храна. Виж Изход 29:17-25.
5. 237.Въшки – Разрушители.
6. 238.Вяра – Нематериалният механизъм, който дава субстанция на материалните благословения и снабдяване, произхождащи от Създателя Бог. Виж Евреи 11:1.
7. 239.Вятър – А) Присъствието или идването на духовно създание. Б) Често използван преобраз за Святия Дух. Виж Йоан 3:8.

 

Г – Гавриил до Гърди

 

240. 240.Гавриил– Един от ангелите, споменат в Библията. Другият споменат е Михаил. Гавриил е смятан за ангел – предвестник или посланик. Името му датира още от времето на шумерите, където не са били използвани гласни. ГВР е корена на името му, което означава “управник”. Според това, той е смятан за управника или началника на всички Божествени пратеници и тяхната институция. Тази титла е равнозначна с еврейската дума малак – виж дефиницията й в речника.

1. 241.Гад – А) Името на пророка, който е служил на цар Давид. Той е бил пророк-книжник, който е служил на царя с мъдрост и съветване особено когато Давид се отклоняваше от пътищата на Йехова. Неговите таланти на историк и книжник са спомогнали в службата към царя, тъй като той е един от тримата, заедно с Натан и Самуил, които записваха делата на Давид. Виж 1 Летописи 29:29. Името Гад още означава “добра съдба”. Б) Името на Бога на късмета. Винаги е свързано с Мени. Виж Исая 65:11.
2. 242.Гарван – Птица мършояд, която има общи черти с враната. Гарваните са знак за смърт, загуба и война. Птицата е свързана с предсказването, като често е символ на този вид чародейство. От древността се смята, че гарваните са хищнически амулети на боговете на войната. Символът на Один е бил гарван. Гарваните са показателни за силите на ума, особено паметта, тъй като за тях се смята, че са надарени с изключителен инстинкт и проницателност.

Знанието за гарвана сочи гарвана и неговата роднина враната като преобрази на дивите и сурови създания, които се покоряват или биват подчинени от пророците. Оттук следва употребата на птицата като соларен символ (поради предполагаемото просветление, което носи) в областта на оракулите и гледачите. Също така в миналото гарванът е свързван с птиците-вестоносци. Той е предпочитана птица и спътник на вещиците. Тук птицата е в ролята си на приемник за предсказателни демони, чрез които господаря на птицата да пророкува.

Господ се пошегува, като даде храна на Своя пророк чрез гарвани, когато Илия бягаше от Езавел. Иронията в случая е, че гарванът представляваше пророческия символ на много лъжепророци по онова време. В случая техния символ служеше на пророка на Всемогъщия Бог, което е ясен и отчетлив сигнал, отправен към силите на мрака, изпратени срещу живота на Илия. Виж Врана.

243. 243.Гая – Името на Земята като майката-богиня. Пазител на Делфийския оракул (в смисъл на всички тамошни гадатели). Главният обект на поклонение във всички религии и култове, центрирани в почитане на женски божества.

1. 244.Геа – Родена от хаоса, жена на Уран – богът на небето и майка на всички първични богини-майки. Виж Богини-майки и Небесна царица.
2. 245.Героизъм– Модернизирана форма на поклонение към предците.
3. 246.Гигант – Драконовски символ. Знак за животинското, тромавото, тежкото и якото. Виж 2 Царе 21:16 и Йов 16:14.
4. 247.Глава– Символизмът на главата в Библията и в древността е бил от съществено значение. Напълно нормално е било да се свърже с главата, всяко нещо, което получава силата си или се отнася до мъдрост, контрол и власт. Конкордансът на Стронг дефинира главата като символично за: “първо, главно, принципно, най-висше и властимащо”. Като център на въображението и мислите, главата е била и все още се смята за командния център, който разпределя решения и задачи, които тялото да изпълнява. От гледна точка на живота, главата е мястото, в което се намира мозъка, който служи като процесор на интелекта за човешкото същество.

В преносен смисъл, главата е управника на всяко едно нещо; на физическо тяло, организация или операция. Алегорично, покритата глава означава закрила или анонимност; когато е открита, означава разкриване или разобличаване. Сресаната и здрава глава означава, че субекта или обекта, за който става въпрос е в контрол. Когато главата е рошава и/или наранена, това означава безредие или липса на контрол и власт. Плешивата глава според Библейския символизъм показва, че обекта или субекта, за когото се касае съня или видението е засрамен или опозорен. Когато в словото се споменава гола глава или плешивост, обикновено става въпрос за нарочно избръсване на главата поради духовни, практични или ритуални причини.

Често жреците на езически божества са изисквали техните служители да бъдат плешиви за да им служат, така че тяхната лъснала кожа на главата да може да отразява образите, които божеството предполагаемо изпраща. Без значение от причината, дали тя е естествена или нарочна – плешивостта от перспективата на Всемогъщия не е Негов идеал или желание. Ето защо, Той е изисквал от Своите свещеници да носят шапки, така че тяхното естествено оплешивяване, което се получава с остаряването, да не бъде пречка за служението им към Него.

248. 248.Главен маг(Везир) – Този, който представлява духовната и свръхестествената сила и мощ на една страна, палат, съд или светилище, началникът на магьосниците. Според Еремия 39:3 и 13, това е служител, който е главния, надзорника над всички магьосници, астролози, предвещатели, гадатели, чародеи и халдейци. Предполага се, че Даниил като служител в палата на Навухудоносор е заемал точно такава длъжност. Виж Даниил 5:11. В древността, раб-магът, което е било другото название за началника на магьосниците, е бил смятан за земния еквивалент на духовната власт и авторитет, стоящи зад него.

Въпреки че характера на работата му е бил основно пророчески и респективно чародейски, тя е имала подчертано свещенически афинитет. Главният маг, често е бил титулуван като господар на астролозите. По какъв начин и защо Даниил дойде до място да служи на Бог от толкова висока позиция в йерархията на Вавилон, можем лесно да разберем, тъй като, дарбите му далеч надминаваха тези на неговите колеги.

В древността главните магьосници-служители са били обикновено взимани на длъжност от царете или самите те са били издигани в царска длъжност. Често управника на земята се е покорявал на тяхното настойничество и ръководство, като са ставали дори техни ученици. Всеки царски дом е имал служител на такава длъжност, който е действал като духовен разузнавач и източник на мъдрост за монарха. Такива личности са били наемани да виждат, разбират и тълкуват небесните феномени, като имат способностите да ги възприемат правилно, така че да могат да усвоят и да се възползват от силата, знанието и напътствието им.

Главните магове са били изкусни и компетентни по отношение на делата в царството, историята му и позиционирането му в небесната и земната сфери. Везирът е бил специфично настроен към това, което се случва в отвъдния свят, откъдето и идва връзката с често използваните некромантични практики на този вид служители. Те редовно се срещали и разговаряли с боговете, отговарящи за съответната сфера на влияние, което може да се види от срещата на Валаам с Господния ангел, който искаше да го убие. От това, което виждаме в случая с Валаамовата мантия, пророците в миналото са функционирали и като магьосници, които сръчно са боравили с магическите сили на божествата, които са ги покровителствали.

Пример за пророк, упражняващ свръхестествена власт, е Елисей, протеже на Илия, който от своя страна имаше власт да съди греха на цялата нация и дори да заповяда огън от небето. Апостолите на Христос очевидно бяха добре запознати с присъствието и легитимността на духовната сила, за което съдим от изпълнените със свръхестествени проявления случки по време на тяхното служение.

Съвременните магьоснически дейности копират тези на древните религии, с помощта на същите демони, които са подкрепяли техните предшественици. В днешно време, тези духовни сили набират и вербуват служители от съответните поколения, наследници на тези от миналото.

249. 249.Главен пророк – Старши пророк, който най-вероятно е бил отговорен за обучението и подготовката на младите пророци. Глава на група от пророци или на пророческо училище. Пророк с постоянни или нарастващи отговорности или задължения. В Библията често такъв човек е наричан “божи човек”. Взаимоотношенията между Илия и Елисей, както и между Мойсей и Исус Навин са примери за пророческа приемственост. Виж 3 Царе 12:22 и 13:21; 1 Тимотей 6:11.

1. 250.Глобус – Сфера или объл обект, който символизира световно господство или абсолютен авторитет. Това е символ на мощ, който е бил използван още в Римската империя. Глобусите още са символ на истина, богатство и слава, изобилие и справедливост. Също така глобусът символизира всеприсъствието на Бог. Често използван и като знак за ореол. Виж Левит 21:12.
2. 251.Гнусота – А) Развратните, груби и първични проявления на сексуални извращения, популяризирането на които предвещава наближаващо зло. Б) Широкоразпространените различни форми на гнусота са предвестници на скоропостижна гибел и разрушение. Виж Езекиил 16:27 и 23:44-49. Това, което е отвратително и похотливо, предизвикващо или укрепяващо нищетата и мизерията. В) Предварително обмислена и планирана атака чрез перверзия, разврат или поквара. Г) Нарочно дело, което да оскърби чрез някаква форма на ексцесия. Д) Отвратително от морална гледна точка. Е) Гнусота е това, което не трябва да се гледа, поради неговата нарочна цел да оскърби и атакува скромността и чистия морал. То също така се стреми да разпали страстите, за да може да се стигне до пълна морална деградация.
3. 252.Говорене на други езици – В контраст с молитвата на други езици, която се споменава само два пъти в Новия завет като форма на ходатайство, говоренето на езици набляга основно върху духовните заповеди, декрети и смъмряне. Говоренето на други езици представлява диспенсация на Новия завет. Тя екипира Църквата на Господ Исус Христос, за да може хората Му да взаимодействат с духовните сили на творението на тяхното ниво и време.

В 1 Коринтяни 12:28-29 се казва, че това служение е официално назначено в Новозаветната Църква, като някои от нейните членове са ангажирани напълно в това. Подобно на тези, които вършат чудеса (Виж Дунамайт), това официално назначение се отнася до служителите на Бог, които оперират основно в сферата на свръхестественото, като главния им ресурс е говоренето на други езици. Това е начина, по който те установяват декретите на Всемогъщия Бог и изпълняват заповедите на Христос, които включват активиране и изпращане на Неговите свръхестествени пратеници. Говоренето на други езици делегира Христовите задачи към Божиите ангели, чрез духовен изговор.

Апостол Павел продължава в същия ред, като обяснява, че има различни видове езици, които позволяват съответно разнообразни начини за активиране на свръхестественото в нашия физически свят. Използването на думата различни, добавя още и измерението на способност за промяна на нещата в областта на духа, което да доведе до видима промяна в човешкия свят. За Господ, тази официална функция е необходима, за да извърши Своята воля на планетата.

Типичният служител за тази задача е или нощна птица, който е призван в служение от Господния Дух през ранните часове след полунощ или човек, който става много рано преди развиделяване. И в двата случая става въпрос за нощна работа, поради това, че тогава има най-голяма концентрация на духовна активност и съответно и на демоничните действия. Силите на мрака се възползват от времето, когато жертвите им спят и са най-уязвими. По време на сън, демоните неусетно влагат волята си в сърцата и умовете на хората, защото тогава тяхната защита е най-слаба.

Гръцката дума за езици, употребена в 1 Коринтяни 12:28 е глосса. Думата, употребена за разни или други е генос, която се отнася за родове и дефинира вербалното разнообразие, което Бог е дал на нации, държави, етноси и поколения. Двете думи заедно показват, че в случая става въпрос за всеки език, говорен някога на земята и духовния свят. Те представляват сумарно езиците на общуване във всичките светове на Създателя. Това означава, че призваните към този офис, се отличават по техния широк спектър от езици, когато става въпрос за говорене или молитва в духа.

В допълнение към това, те обичат да се молят и когато участват в молитва, могат лесно да се издигат в областта на духа, както и да остават там по-дълго, отколкото останалите в молитвената група. В повечето случаи това са молитвените войни – ходатаи на служението или църквата, към която принадлежат. Това са тези, които притежават духовна сила, достатъчна да подкрепя хиляди чрез молитвите им. Поради това, техните езици са нещо повече от инструмент за духовен достъп. Те обединяват ресурсите на Господ и ефективно призовават на бой и задачи духовните сили на творението.

От казаното дотук, можем да заключим, че говоренето на други езици надхвърля отиването в духа и молбата към Бог за благоволение и намеса. Всъщност е общоприето, че молитвата е акт, който е насочен изключително и само към Господ. От друга страна, говоренето на езици не е ограничено само към Бог. То обхваща и администрирането на Неговите духовни дела на земята, от позицията на автентична власт над силите на мрака, която власт е заветно право на Новото Творение. Виж Молитва в Святия Дух и Молитва на други езици.

Гореописаната функция надминава дори и това, което апостол Павел описа в 1 Коринтяни 14:2, като говорене на тайни на Бог чрез други езици. В 1 Коринтяни 14:4 той говори за случая, когато човека изгражда себе си чрез молитва, споменат също и от Юда. Официалната функция, която е постановено да извършват другите езици като част от екипировката на Новозаветната Църква, е посочена в 1 Коринтяни 12:28-29.

253. 253.Годеница – А) Духовни срещи, които включват брачни партньори, са показател за заветни взаимоотношения, партньорство и съработничество. Б) Това може и да бъде израз на копнеж за компания, интимност или желание за по-добър брачен съюз. В) Терминът годеница в Библията е употребен само в Песен на песните.

1. 254.Година – Един цикъл на соларна орбита, който е равен на триста шестдесет и пет дни или дванадесет месеца.
2. 255.Големи пророци – Библията съдържа писанията на четири големи пророци, които са наречени така поради техните мащабни служения и големия текстов обем, който са оставили зад себе си. Четиримата големи пророци са Исая, Езекиил, Еремия и Даниил. Виж още Библейски пророци и Малки пророци.
3. 256.Голгота – Названието на мястото, където Христос беше разпънат (Лука 23:33). Думата, използвана в този стих означава череп. Друго нейно значение е рог, което е свързано със сила, мощ, доминиране и управление. Голгота, преди и сега, се е отнасяло за военен контингент, състоящ се от триста, петстотин или хиляда мъже. Като тази военна група е смесица от конници и пешаци. Групирани по този начин, те са били стратегическа част от военните походи и операции. Аналогията с нашия Господ и Спасител, Исус Христос, ни разкрива стратегията на духовно воюване и свръхестествената военна битка, която Христос води срещу силите на мрака, за да наследи Своето вечно царство. Това е, което Той всъщност извърши в духа, като възвърна обратно царството на Отец.
4. 257.Голота – В пророчески контекст, голотата е преобраз на уязвимост, примитивност, бедност и срам. Да бъдеш съблечен гол, означава да бъдеш унижен, заклеймен като пленен от врага, поради това, че пленяващия в миналото е събличал пленниците и затворниците си. Голотата във видение означава наличието или приближаването на едно от гореописаните преживявания върху субекта на съня или видението. Това, от което произлизат негативните му значения, отива отвъд елементарното религиозно желание, описано в историята с Адам и Ева, да бъдат покрити.

Създателят Бог, бъдейки съвсем практичен, е наложил голотата като табу, поради редица здравни и хигиенни рискове, на които необлечените култури и общества са излагали себе си и своите обкръжения. Това че Бог се противопостави на голотата, е свързано с излагането на незащитената кожа на елементите: студено, горещи жеги, летящи обекти и замърсената атмосфера. Това са замърсяващи фактори, които имат силата да разболеят тялото и да доведат до слабост, от която за човека могат да последват робство и плен на болести и зарази.

Аспектът на срама произлиза от това, че голото тяло няма какво да облече или поради бедност, или поради това, че му липсва мъдрост. Без тази мъдрост и разбиране, човекът не може да разпознае заплахата и неприятните последствия, които могат да произлязат от неговата голота и незащитеност, както за него, така и за околните.

258. 258.Гомор – На Еврейски Амор. Корена на думата е амар, което означава търговци на стоки, търговци на роби и тиранични манипулатори.

1. 259.Гора – Примитивно място на мистицизъм и мистерия, където хората са отивали, за да получат окултно знание и мъдрост. Начина за достигането на това познание в света на възрастните. За горите още се смята, че са обиталище на по-низшите богове и духове, особено тероризиращи духове, които се хранят от страха на хората.  Виж Еремия 5:6, 10:3, 21:14 и 46:20-25.
2. 260.Господар – Термин на почит и покорство към владетел. Думата означава управник, владетел и цар. Еврейската дума за Господ/ар е Адонай. На гръцки е Куриос.
3. 261.Господният ден – Шабат. Денят за почивка. В Новозаветната Църква, това е неделя, първия ден от седмицата, когато християните се събират заедно, според Деяния 20:7 и Откровение 1:10. В Христос термина се отнася за този период от историята, който настъпи след Неговото възкресение и възнасяне и няма никога да свърши. Това е ерата на Църквата на Новото Творение. В пророчески или символичен контекст, терминът може да загатва духовно всяко едно от горните обяснения. Виж трета и четвърта глава на Евреи.
4. 262. Готически – А) Отпратка, сравнение към нещо от времето, културата и цивилизацията на Германите. Б) Духовно и символично означава представител на митологията, примитивността и варварщината. Готическото в пророчески контекст съпътства и сочи към пустото, изоставеното, страховитото и насилственото като форми на проявление. Както с всяка една ера, с която се сблъскваме пророчески, имена на нации, държави и времеви периоди, трябва да бъдат разглеждани в светлината на духовните сили, преобладаващи в конкретното време. В) Плод на въображението, който вдъхновява и подкрепя безвкусното и варварщината. Подчертава липсата на красота, елегантност и цвят.
5. 263.Граница – Когато се прилага за пророческото, думата се отнася за духовна или естествена граница, която разделя, ограничава или забранява достъпа, пътя или обсега на пророка, неговите действия или сфера на служение. Библията я нарича межда. Йов 26:10; Михей 7:11; Псалм 16:5-11; 2 Коринтяни 10:13-16.
6. 264.Гребло – Включено е в речника, поради популярното учение, отнасящо се за този аспект от Християнското дело, който се свързва с гребеца на лодката. Гръцката дума гребло или греба е хуператес. Терминът е бил обикновено използван за официални длъжностни служители. Той означава още и гребящ или такъв, който с труда си предвижва. В древността греблото е било символ за царска власт, за изпълнителна власт и за умение. То е било една от основните движещи сили във водата, както и начин за направление. В миналото греблата са били още и емблема на речните богове.
7. 265.Гръб – А) Заминаване, отхвърляне или отказ. Б) Гърбът говори за отрицание или завършеност. В) В древността най-добрия начин да почетеш старей или известна личност е бил, като се оттеглиш от присъствието им с лице към тях, заднешком (да не се вижда гърба ти). Това с особена сила е важало за слугите и робите. Днес това поведение се счита за унизително и отразява презрение към човека, с който имаш среща. Понякога да покажеш гръб е знак за защита на някой или към този, който иска да остане в тайна или анонимен. Виж Битие 9:23. Гърбът е още символ на сила и стена на подкрепа.
8. 266. Гръм – А) Символ на божествена мощ, духовно воюване или действия. Б) Гласът и делата на Бог. Виж Изход 9:23; Йов 26:14; Марк 3:17; Откровение 6:1.
9. 267.Грях – Библейски термин, използван от Бог като събирателно за бунт, беззаконие и неправедност. Това са делата на дявола и впоследствие и на жителите на земята. Думата обобщава вяра, отношение и поведение, които са противоположни на Божия първоначален план, направа и цели за хората. Според определението на Бог, неправдата е обратното на основополагащите Му цели за цялото Негово творение. Възприемането на Неговия начин на мислене по отношение на творението е ключа за разбирането на съответните морални и смъртоносни последствия от греха. Само по себе си самото намерение на Създателя за Неговите творения, определя кои са приемливите и неприемливи стандарти за човешкия живот. Човешките идеи и размишления по тези въпроси не могат да обяснят базиса за Божия стандарт на живот. Те нямат духовно откровение, на базата на което да основат своята преценка. Единственият активен принос на хората към този стандарт е избора да го приемат или да го отхвърлят, като понесат съответните последствия за своето решение.

Грехът представлява поведение и начин на живот, които са несъвместими с направата, идеите и целите на Всемогъщия. Грехът отделя хората от Създателя им, като по този начин ги прави безполезни за Него, както в този живот, така и за вечността. Грехът прави създанието да бъде несъвместимо със своя Творец и в резултат на това, то не може да влезе или да стои в присъствието на Създателя.

268. 268. Гун – Богът на желязото и войната. Другото име на Африканското божество на метала Фон.

1. 269.Гущер – А) Религиозен символ в древните цивилизации, който е имал качества, подобни на змията. Б) Почитан като източник на мъдрост, хитрина, чародейство, магьосничество и заклинания. Египетски символ на всичките гореизброени качества и дарби, както и всяко скрито познание, гущерите са били търсен окултен съветник, поради мистичните им сили, използвани в тайните изкуства и практики. В) Образите на гущери са били използвани като символ на чудовища-пазачи, като гаргоилите и статуите на древните герои. Те също са представлявали духовете на предците, които са почитани като пазачи на семейния род през поколенията. Г) Думата означава мускулест, як и прелъстителен.
2. 270.Гълъб – Символ на Святия Дух. По традиция, в древността тези птици са смятани за небесните или астрални пратеници на мъдрост или благодат и благоволение, които са бележели началото на събитие или намеса от духовна страна. Виж Матей 3:16; Марк 1:10; Лука 3:22; Йоан 1:32. Като символ на кръщението, за гълъба се вярва, че придава мир (добродетел на благодатта) и хармония на поклонника, от страна на неговия бог. Крилете на гълъба са почитани като символи на любовта.

В миналото, гълъбите са били символ на майчината любов и внимание, където майката, която силно обича децата си, се грижи за тях във всяко едно отношение. Тя ги отглежда добре, като ги обучава и подготвя за стабилен живот на просперитет. Святият Дух, който слезе върху Христос под формата на гълъб, беше символ на вечната любов на Отец за Неговия Син, който напълно предаде себе си за греховете на човечеството.

Йоан Кръстител, който разпозна Святия Дух, във формата на гълъб, получи откровение и провъзгласи бащинския и майчински съюз на Бог, който доведе в съществуване Христос в нашия материален свят и скоро щеше да роди и Неговата Църква. Поради тази причина, Йоан призна и потвърди Исус като Агнето на Бог, което носи греха на света. Нещо повече от това, в неговото потвърждение стоеше и надеждата за целта и завършването на делото на Месията – Неговото тяло, Църквата, която щеше да се роди в света. Виж Йоан 2.

271. 271.Гърди – Те са очевиден символ на майката, който е показателен за закрила, изхранване и отглеждане. Гърдите също са показател за материална и майчинска любов. Голите гърди са символичен преобраз на жени в плен, взети като военна плячка. Виж Езекия 23:29. Оголването на женските гърди в миналото е давало на потенциалните бъдещи съпрузи, поглед върху стоката, която са купували или завзимали.

Храмовите проститутки, често са оголвали гърдите си, с цел да съблазнят потенциалните поклонници, които да похарчат парите си при тях. Богините, изобразени с голи гърди, са символ на силата на съблазънта, които също дават увереност на жителите на тяхната земя, че ще има достатъчно плодородие, което да осигури изобилие по време на жътва. Това плодородие е било резултат на сексуалните приключения на тези богини с различните божества от тогавашния пантеон.

Противно на съвременните теории, оголените гърди не са били част от облеклото на жените-войни. Те съвсем ясно са разбирали опасността от наличието на гола плът по време на битка.

Многогърдите фигури са били друг символ на богините на плодородието. Вярвало се е, че те са свръхестествено надарени, способни да дадат кърма на цялото творение в подходящото време. Преувеличено и несъразмерно големи гърди са били образ на Майката Земя и нейните разнородни култове за плодородие.

 

Д – Давид до Дъщеря

 

272. 272.Давид– “Възлюбен от Бог”. Вторият цар на Израел, който беше също и пророк. Това не беше някакво изключение, тъй като повечето царе от древността имаха и задължения на пророци. Основните функции на царя по това време са били да бъде пастир, свещеник и пророк на земята и в допълнение на всички тези, да изпълнява и функцията си на цар на земята (под земята се има предвид царството му). По подразбиране, царят е бил и върховен главнокомандващ. Това е било така, поради факта, че качването му на престола е било подпомогнато от военните му умения. За повече подробности виж 1 Царе и Летописи.

1. 273.Дагон – Името му означава едновременно и зърно, и риба. Виж Зърно. Дагон е божество от Месопотамия, изобразявано с тяло на риба и човешки ръце и глава. Вярвало се е, че той е носил живот в природата чрез водата. Дагон, едно от главните Филистимски божества, е също почитан като покровител на земеделието.
2. 274.Далай Лама – Постоянно прераждащият се водач на Тибетския Будизъм. Изискването за постоянно прераждане с цел да се прояви една по-висша и по-древна мъдрост е ключово за тази политеистична религия. Виж Хиндуизъм, Будизъм и Прераждане.
3. 275.Дамбала – Представян като богът-змия, това е най-висшето божество в религията вуду. Смята се, че той обитава дърветата, близо до водни извори и е почитан като дух на плодородието. Той още е считан за бащата на всички лоа, които са вуду божества. В Хаити той е наричан “добрия бог”. Цвета на свещеното облекло на това божество е бял. Виж Вуду, Лоа и Духове на предците.
4. 276.Дан – Петият син на Яков от Рахил, роден чрез Вала, слугиня на Рахил. Неговото име означава “съдия”. Дан получи доста неблагоприятно пророчество от баща си, което доведе неговото племе в степен на дълбоко идолопоклонство и неморалност, от които племето на Дан не успя никога да излезе. Според Битие 49:17 той щеше да се превърне в змия, въпреки че неговия призив беше да бъде съдия в Израел. Сравнението със змия в това пророчество се отнасяше за неговото увлечение към пътищата на езичниците и желанието му да ходи по тях. Пророчеството на Яков се оказа истинно, защото според Съдии 1:34 Дан не успя да влезе в своето наследство и беше победен от силните и предпазливи аморейци.

Дан се предаде на тяхната съпротива и съжителстваше заедно с тях, което доведе до неговото унищожение. Според Съдии 18 племето на Дан се беше предало напълно на тяхната култура – хора, тотално повлияни и подобни на аморейците. По-късно тяхната земя стана един от двата центъра на идолопоклонство, постановено от цар Еровоам. Това стана поради печалната слава на този регион като земя на демонично поклонение. Поради това Еровоам използва покварата на Дан, за да отклони вярата на Израел от Ерусалим към своята собствена територия. В Откровение 7 е очевидно, че племето на Дан отсъства от списъка на дванадесетте племена, запечатани през време на Апокалипсиса. На тяхно място е поставено племето на Манасия. Виж 3 Царе 12:30.

277. 277.Даниил – Един от големите пророци от Стария завет. Последният от четиримата, Даниил беше втория пророк на Яхве, назначен към езическа нация. Другият беше Йосиф, който беше призван да служи пророчески на Бог в Египет, под управлението на фараона. Тази отличителна черта е важна, тъй като показва суверенното управление на Бог над цялата земя. За да може Неговото слово да бъде освободено към нациите, Бог нагласи обстоятелствата, така че Неговите пророци да бъдат установени в дворците при царете. Божието посвещаване и въвеждане в длъжност на тези двама пророци е почти идентично. И двамата бяха тълкуватели на сънища и видения, и също така имаха и те самите пророчески сънища и видения. Двамата бяха взети от домовете си в ранните си години. Както Данаил, така и Йосиф се явиха пред царете си, за да разтълкуват техни сънища. Тълкуванията и на двамата им осигуриха висок ранг в царството; Йосиф стана втори след фараона, а Даниил стана един от тримата началници след цар Дарий.

Техните сънища ги направиха божествени ясновидци и пророци, а техните тълкувания ги поставиха на международна позиция като пророци с властнически авторитет. Сходството между двамата пророци и начина на встъпването им в длъжност пред Бог са уникални. Изглежда, че дарбата тълкуване на сънища, нещо на което не се обръща обикновено много внимание в Новозаветната Църква, е важна за нациите. Точно поради това Господ ги употреби, за да даде на пророците си политическо влияние и власт сред езичниците.

Даниил, пророкът от Юда, живееше в изгнание във Вавилон. Той служи последователно при царуването на Навуходоносор, Валтасар и Дарий от империята на Медо-Персите. Неговата Халдейска подготовка подплати Юдейското му служение в Ерусалимския палат като пророк на знатни и царски особи. Взискателна тригодишна Вавилонска подготовка предшестваше прослушването на Даниил от цар Навуходоносор. Той търсеше най-добрите експерти в духовната област, които да вземе за съветници в двореца си.

Тази аудиенция беше нещо като последен изпит, където се намери, че Даниил и другарите му бяха десет пъти по-добри от всички книжници, гадатели, астролози и магьосници в цялото царство. Тогава царят направи Даниил да бъде главен над всичките тези, стоящ в позицията на главен маг, най-високия духовен ранг за това време. Впоследствие изключителния пророчески дар на Даниил отново беше изпитан и доказан. Това стана, когато той разтълкува за раздразнения цар, значението на тревожен сън, който беше изпратен на царя от Всемогъщия Бог. Успехът на Даниил беше отново щедро възнаграден и той беше поставен за владетел над цялата Вавилонска област.

Посвещението на Даниил към своя Бог, често беше изпитвано, като при едно от тези изпитания, той беше хвърлен в рова на лъвовете. Въпреки това, той излезе от рова без драскотина, тъй като Господ беше с него и го избави. Мантията на Даниил включваше политика, видения, сънища и документирането им. Неговото сериозно образование му служеше добре при получаването на феноменалните апокалиптични видения от Бог. Те включваха както настоящото време и развитие на света, така и бъдещи събития, дори и такива, отнасящи се за последните дни.

В живота си Даниил се среща с ангели, вижда небесата отворени и Всемогъщия Бог като Стария по Дни, Съдията, свидетелстващ за Своя суверенитет над световните началства и власти, както човешки, така и духовни. В седма глава на Даниил, той предсказва раждането на Месия като Човешкия Син и неговия абсолютен триумф и победа над мрака, за да даде Божието царството за владение на светиите на Всевишния. Виж Даниил 7:13-18. Когато изследваме практическата стойност на мантията на Даниил, можем да получим уникално прозрение относно пророците и техните способности, позиция и мощни функции в света.

278. 278. Данък на победителя – А) Известен още като Юбилеен дял. Б) Това е половината от десятъка, която отива за свещеника, участвал в битката заедно с война, помагайки му чрез духовни стратегии за постигането на победата. Виж Числа 31. Пет процента е бил също и дялът, определен на Израел. Той е трябвало да бъде даден на Левитите като тяхната част от общите блага на Израел.

1. 279.Дар на пророчество – Дар на Святия Дух, описан в Римляни 12:6, приготвен за предопределени личности. Отнася се за тези случаи, в които се набляга повече на проповядване, отколкото на предсказване и пророкуване. Липсва му подкрепящата, активираща и вдъхваща живот сила на официалния пророк. Проповедник, които функционира в областта на предизговора е човек, който оперира с този дар. Виж Предизговор.
2. 280. Дарба и Действие – В пророческата сфера, различаването между тези две е от фундаментално значение. Много често се казва за хората, че имат пророчески дар, докато в Библията по-често се използва думата действат или оперират. Разликата между двете можем да видим като съпоставка на форма или вид на проявление спрямо нарочно и съзнателно действие. Пророческите действия (пнеупатикос) включват “прилагането на пророческо умение към божествени или човешки въпроси, с цел да бъдат постигнати предопределени резултати в този свят”. Виж Пнеуматикс.

От друга страна, пророческото надаряване или дар, говори за способността на даден човек, които има пророчески заложби и капацитета да ги проявява. Това става в определени обстоятелства на духовно вдъхновяване, когато те могат да изговорят предсказателно слово, подтикнати от Господ. Способността на Саул да пророкува, колкото зъл и извратен да беше той, е един такъв пример.

Пророческото действие или опериране, от своя страна е функционално използване и съзнателно упражняване на пророческа дейност, черпейки от ресурсите на Създателя и творението Му. В този случай дарът може да се проявява по всяко време, по желание на опериращия. Във времето, когато човекът не е влязъл официално и напълно като агент на пророческия кабинет, компетенцията и силата му на действие не са в своя оптимум. Надареният трябва да бъде образован, трениран, изпитан и шлифован, за да може той да оперира в своя дар, било пророчески или друг, като добре усвоено умение и способност.

Без това обучение, тренировка и окастряне, най-доброто, което може да предложи пророчески надарения човек, е спорадични точни попадения, съчетани с непрекъснати тъпи пророчески изказвания. В такъв случай, хората непрекъснато изостават и просто не са на нивото на пророческа зрялост и действие, което те са призвани да постигнат и да ходят в него.

Разликата между надарения и реално действащия дава отговор на въпроса защо едни пророци са способни да действат в много области и имат многообразни проявления, докато други са просто спорадични предсказвачи. Без съмнение пророк Самуил изявяваше мощен пророчески дар като свидетелство за неговия призив. След като неговото пророческо обучение и тренировка приключи, той вече можеше да върши с умение, свободно и естествено всичко това, за което беше надарен и което проявяваше отначало. Когато прехвърлянето на сила, което стана от смесването на свещеническо с пророческо, беше завършено, очевидната дарба на Самуил да пророкува, беше издигната в офиса на пророка. Това добави други основни функции и черти към пророческото му служение, освен тези на лидер, съдия и воюване. Виж Дар на пророчество.

281. 281.Дарби на Духа – Естествено надаряване или таланти, дадени от Бог, за да подпомогнат призива на човек за конкретна работа или служение. Описани са в Римляни 12:1-8 и включват пророчество, имайки предвид по-скоро проповядване под вдъхновение с леки елементи на пророческо откровение, на което липсват мощните предсказателни черти на думите на Господ, изговорени спонтанно от официалния пророк. Също така липсват и други важни аспекти на пророческата мантия.

На пророчески надарения му липсват активиращата, извикваща и мобилизираща сила на думите, която рутинно присъства в пророчествата на официалния пророк. Сравни Агав, Елисей, Илия, Мойсей и други описани в Библията. Често по погрешка бъркани или използвани заедно с проявленията на Духа, според писаното в 1 Коринтяни 12:3-9.

282. 282.Дарение(Жертва) – Даренията играят съществена роля във всички религии. В пророческата област, те са аспект, който не може да бъде пренебрегнат. На няколко пъти в Библията, даренията са свързвани с пророческото служение; от времето, когато Валак плати на Валаам, за да му чародейства, до момента, когато Сириеца Нееман предложи награда на Елисей, за това, че го изцери от проказата му. Когато Саул, потърси пророчество и разбиране от Самуил по отношение на местоположението на бащините си магарета, той също така използва дарение. Помощникът на Саул, каза че може да отиде при Божия мъж за отговор. Саул се съгласи, но му каза, че не могат да отидат без дарение(Виж 1 Царе 9:7).

Когато Илия отиде при вдовицата от Сарепта, той поиска от нея дарение, въпреки че жената му беше казала, че да го нахрани, означава да лиши себе си и сина си от плануваната им храна. Виж 3 Царе 17:13. Идеята зад това е, че пророкът в ролята си на Божий представител и пратеник, беше там от Негово име, за да разреши проблемите, поради които е бил пратен. Ето защо, в почит към Божията благодат и милост, присъствието на пророка е изисквало адекватно дарение да бъде издигнато към Бог, чрез което да бъде подкрепено конкретното служение.

В Новия завет, Апостол Павел поддържа и защитава тази теза в Галатяни 6:6; Римляни 15:27; 1 Коринтяни 9:11-14. Тези пасажи свързват духовното служение с материални блага, като утвърждават това, че служителите на евангелието могат да очакват получаването на материално възнаграждение. Като допълнение следва подробното разглеждане на въпроса от страна на Павел в 1 Коринтяни 9. В тази глава от Словото, апостолът потвърждава, че специфични жертви и дарения от материален характер са неразделна част от Новозаветното служение. Той припомня за храмовите служители, които получават прехраната си от храма (ситуация от Стария завет), като взимат дял от оставеното на олтара, след което продължава, като заявява, че по същия начин проповедниците на евангелието ще живеят от него. Очевидно е, че в това число освен всички останали служители влизат и пророците.

283. 283.Дванадесет – А) Числото на божествена власт и апостолско управление. Б) Символ, който резюмира в пълнота божественото и човешко управление, под властта на Създателя Бог. В) Дванадесет е числото на Божиите заветни хора, които управляват със сила. Г) Дванадесет е числото на духовните управници, които владеят над физическия свят. За сравнение с него, седем е числото, показващо обратното – духовна сила, съсредоточена в човешки съдове, които имат правото и капацитета да упражняват влияние чрез най-висшия катализатор за Божия намеса в Неговото творение.

1. 284.Две– А) Числото на завета, взаимността и хармонията. Б) Брак и партньорство.
2. 285.Двукрила врата – Символ за достъп към високостоящи, път към царе, власти и управление. Двукрилите врати представляват входа към палати и съответно към царства. Да бъдат отворени насила, говори за превземане. В случай, че са отворени, означава, че това е покана за влизане или издигане в ранг или позиция.
3. 286. Дева – Божество.
4. 287.Дева Мария – Нарицателното име за младата жена, която зачена и роди Исус Христос, Божият Син, според предсказаното в Библията. Виж Лука 1 и Исая 7:14. Също така това е издигнатата в божествен статус жена в Римската Католическа Църква. Виж Лунни богини, Ищар, Ашера, Небесната царица и Божията майка.
5. 288.Девет – Числото на бременността, възпроизводството и завършеното развитие.
6. 289.Деви(Девай) – Наименованието на Хинду и Будистки богове и богини.
7. 290.Девствен – Човек, който не е женен или омъжен и не е имал сексуални контакти. Целомъдрена личност, която се е обвързала с обещание да се въздържа от блудство и прелюбодейство. Човек, който се въздържа и страни от всичко, носещо потенциална опасност от оскверняване или стимулиране на сексуална нечистота. Също така важи за тези, които са избрали да останат завинаги със същия бог, който ги е изкупил и владее над тях в момента. Това още е човек, който живее в състояние на духовна чистота. Един, който е чист, неосквернен и неопетнен от света.
8. 291.Девора – Пророчица от Стария завет, която служеше в Израел по време на Съдиите. Ролята на Девора като командир и главнокомандващ, отразява делегираният от Господ авторитет и сила върху нея, което показва, че тя е функционирала повече като апостол, от типа на Мойсей. За значението и ролята на Съдия виж Самуил и Шафат. Виж още Съдии 4 и 5.
9. 292.Деизъм – А) Вяра в природата, като форма на религия. Б) Твърдението, че Бог не е свързан със създанията Си и няма интерес към тях, и те не са отговорни пред Него.
10. 293.Декрет – Да заявя юридически законно или да издам закон, чрез изговарянето му.
11. 294.Делегация – А) Посланици Б) Представителна група, изпратена от организация, компания, държава или суверен към дадено, обикновено далечно място, с цел да извършва бизнес или преговори от името на изпращащата страна. В) Задача, поверена на подчинен от по-висш от него. Виж Лука 14:32 и 19:14; Исус Навиев 9:4, 14:6 и 22:13; Съдии 21:13; 4 Царе 2:17 и 18:17; Деяния 12:20.
12. 295. Делегирана власт – Правото да упражняваш власт, получена от друг, чиито ранг, позиция или авторитет са по-високи от твоята.
13. 296.Делфи – А) Думата означава делфин на Гръцки. Б) В древна Гърция център на оракули, предсказвачески служения и чародейство от всякакъв вид. Град на жените-пророчици, които служат чрез гадания на техните съграждани. В) Мястото, където е ходил всеки, имащ нужда от пророчество или предсказване на бъдещето.
14. 297.Делфийски оракул – Термин, събирателен за инструкциите и насоките, получени чрез предсказване и гадания за хората от древна Гърция, поклонници в Делфийския регион. Поклонението е било насочено към делфините, като спасители, освободители и божества. Делфините още са считани за транспортни средства на боговете.
15. 298.Делфин – А) Преобраз на хуманистичното спасение, изкупление и освобождение. Б) Атрибути на древните богове Посейдон, Нептун, Афродита, Ерос и Деметър. В) Делфините са използвани още и като символи на шумното и разгулно божество Бакхус. В древността делфините са били обект на поклонение в Делфийската област на Крит и са силно свързани с чародейския тип пророкуване. Виж Тит 1:12.
16. 299.Демон – Нечист дух, с божествен или по-ниско стоящ статус, способен да влияе на човечеството и неговите дела, като дава късмет на хората или им причинява страдание. Отнася се за богове и за богини. Тези създания имат свой собствен набор от съдби, които разпределят според волята си, в замяна на поклонение и служение. Например изкушението на Христос от Сатана, където той предложи да Му даде всичките световни царства, ако Спасителя му се поклони.

Демоните се различават от дяволите, по това, че освен техния божествен статус, те още изпълняват ролята на фамилиарни духове. Това означава, че демоните според древните разбирания, са свързани и се предавали чрез родословието на първия обладан. Това е така, понеже дяволите са един вид духовни бащи на демоните. Последните са всъщност тези, които падналите синове на Бог, родиха от човешките дъщери. Бунтовните ангели, отстъпници, нахлуха на планетата и си устроиха богоподобно селище, което стана център на тяхното управление. След това, те си избраха млади жени, които да забременеят и да им осигурят потомство.

В Коринтската църква, Павел смъмри хората за това, че извращават Господната вечеря, като вид връщане към техните езически пътища. Под прикритието на културата, традициите и семейните обичаи, същите наследствени дяволи, чрез които хората бяха почитали техните езически богове, се бяха завърнали под нова форма. Те все още можеха да вършат старите си мерзости, използвайки просто ново име. Демонът оставя хората да си мислят, че са в общение с Христос, използвайки същите начини и тайнства, предадени им от предците. Павел разпозна тази стратегия и каза, че това което правят, е равносилно на поклонение и общение с демони.

От това, което Спасителя поучаваше и от конфронтациите между Него и силите на Сатана, можем да видим, че основно демоните са отговорни за деформациите, мутациите, заразите и разрухата в хората. Докато дяволите по-скоро са духовни началства и власти, териториални принцове на демоните, които служат под тяхно управление и се покоряват на думите им. Някои демони дори могат да изглеждат привлекателни за кратък период от време. Това е тактика на съблазняване и подмамване. Виж Второзаконие 32:17; Псалм 106:37; Матей 9:33; Лука 8:29; 2 Коринтяни 11:15; 1 Коринтяни 10:20-21; 1 Тимотей 4:1; Откровение 9:20, 16:14 и 18:2.

300. 300.Демонична опресия – Състоянието, в което изпълнен с духа вярващ, е угнетяван и повърхностно манипулиран от нечист дух. Обикновено причината за такова потисничество е забранен контакт и неморално общение, плътщина или фалшива духовност. Виж Исая 61:3 за “унил дух (дух на тежест)”. Виж действията на духовното угнетяване в Осия 4:12-18 и 5:4. Симон магьосника, след неговото първоначално обръщение в християнството е друг пример за това. Той остана потиснат от неговите предишни сили и беше разобличен в това, когато поиска от Петър да купи силата на Святия Дух.

В общия случай, демоничната опресия произлиза от това, че вярващия се е завърнал към предишния си начин на живот или е направил нещо, което е правил, преди да предаде живота си на Христос. По този начин човекът отваря вратите за завръщане на духовете(демоните), владели наследствено живота до момента на неговото спасение. Това е основата, на която Господ Исус предупреди тези, които беше освободил, да си вървят и да не съгрешават повече. Прекратяването на греха или състоянието, изискващо Неговата божествена намеса, е условието за поддържане на освобождението в човека. Виж Йоан 5:14 и 8:11.

301. 301.Демонично обладаване – Състоянието на вътрешен контрол и пленничество на съда от страна на демонична сила, чието легитимно право да контролира и притежава обладания, може да бъде разчупено само чрез изпълване със Святия Дух на Бог, който да замени духовната(фамилиарна) сила, управляваща съда. Когато човека не е член на семейството на Исус Христос, демоничното обладаване е напълно законно. Човек се ражда като Адамово потомство в този свят и това легализира действието на демоните. Те упражняват това си право още при раждането или дори в утробата. Причината за това е, че Святия Дух не може да дойде в човека, преди той да се покаял от греховете си и да е приел Господ Исус Христос.

Тъй като всички получават духовния си живот от някакъв духовен източник, при раждане това е духа на света и неговата сила и ценности. Това е така до момента, в който спасението не изгони светския дух от хората, които той притежава и го замести с Духа на Живия Бог. Това може да се извърши само при Новорождението. Виж Езекиил 11:17-20 и 36:24-27.

302. 302.Демонично обладани християни – Въпросът за това дали християни могат да бъдат обладани от демони, e надвиснал застрашително над главите на новоповярвали и на утвърдени вече вярващи. Могат ли да бъдат обладани от дявола или Новорождението ги прави неуязвими във всяка ситуация и обстоятелство. Отговорът е, че Новорождението дава на всички християни Духа на Новото Творение и ги прави обиталище и храм на Святия Дух (виж Езекия 36:26-27), което прави невъзможно да бъдат обладавани от демони. Въпреки, че те могат да бъдат изкушени и дори за момент да бъдат повлияни от дявола, те не могат да бъдат напълно обладани освен ако съзнателно не се откажат от Христос.

Според Библията има две главни причини за това християни да бъдат обладани от демони, което е друг начин да се каже, че те са отстъпници, отрекли се от Бог. Пророците трябва да са наясно с тях, за да могат да помогнат при освобождаването на пленниците. Първата причина е сексуална нечистота. Втората е богохулство. Като примери в Словото за обладани от демони християни, поради тези две причини виж 1 Коринтяни 5:1-5 и 1 Тимотей 1:20. Предпоставките за това са показани от Бог в Йоан 8:34; 1 Коринтяни 6:15; Римляни 6:16; 1 Тимотей 1:19.

303. 303.Демонстрация – Показно или пример, даден за да покаже наследствен потенциал, мощни постижения или скрити таланти или заложби на някой или нещо. Виж 1 Коринтяни 2:4.

1. 304.Демонстрации на Духа – Дела, извършени от Бог, чрез Святия Дух, за да бъдат изявени на хората Неговата невидима сила и качества, които да посрещнат човешките нужди и да отговорят на техните молитви. Това могат да бъдат знамения и чудеса, дадени като знак, свидетелстващ за Неговото одобрение, присъствие или предпочитания. Демонстрациите на Духа в същността си обикновено са пророчески, защото предвещават или потвърждават нещо, което Бог е говорил или се е приготвил скоро да извърши. Виж 1 Солунци 1:5.
2. 305.Ден – Сияние. Целият двадесет и четири часов период от изгрев до изгрев или в случая с Евреите от залез до залез. Буквалната дневна част от деня е дванадесетте часа светлина (в идеалното съотношение), равна на същия брой часове тъмнина. Битие 1:5,8. Символичното значение на деня е осветяване, откровение и проявление. Денят на нещо е също и периода, духовно нареден в едно с библейския ден, когато нещо преопределено от Господ се случва и се сбъдва, в качеството си на пророческо слово от Него. В този ден е фраза, която се използва много често в Библията. Тази фраза се отнася за времето, определено според календара на Създателя. Деня, когато ще се случи нещо, пророчески фиксирано и предопределено, което не може да се промени или избегне.
3. 306.Денят на Господа – Основно апокалиптичен термин, който говори за времето в човешката история и космогония, когато Създателят се намесва чрез гнева Си, волята Си или чрез някакво предварително насрочено събитие, което е предназначено да взаимодейства с или да попречи на нормалния ход в земните дела. Обикновено когато Библията използва тази фраза, тя се отнася за гнева на Бог, чието изливане върху земята е запазено за определен период от човешката история. Краят на предварително определен цикъл събития, който е довел до Неговия гняв.

От гореописаното можем да видим, че фразата денят на Господа е не само апокалиптична, но и пророческа. В сънища и видения, този ден е бил разкрит като световни войни, катастрофално време или земни бедствия – чуми, глад, епидемии или суша. Виж Исая 2:12, 13:6 и 9; Еремия 46:10; Амос 5:18-20; 1 Солунци 5:2; 2 Петрово 3:8 и 10; 1 Коринтяни 5:5;

307. 307. Десет – Числото на небесния закон на Създателя Бог. Духовната значимост на числото включва Неговите вечни заповеди, предписания и наредби. Законът за десятъка е един от тях. Той се явява в Стария и Новия завет едновременно като десятък и като стандарт за Авраамовия закон за вяра. В хронологията на събитията, десет като десятък е институционализирано преди Христос, а не е просто следствие от спасението. В този смисъл, десет е числото на небесната икономика и нейните разнообразни елементи.

1. 308.Десетата част – Десятъка.
2. 309.Десетте заповеди – Законът на Бог за човечеството, който беше даден чрез Мойсей на Синайската планина, където Бог го написа с пръста Си. Виж Изход 34:28; Второзаконие 4:13 и 10:4.
3. 310. Десница – Инструмент за работа, служение и духовност; дейности на служение, които изпълняват словото и волята на Бог. Виж Пръст. Виж Осия 12:10.
4. 311.Десятък – А) Думата буквално означава “една десета”. Десет е число, което е символ на заповедите на божествено управление. Б) Размера на десятъка, Божия дял, който Той суверенно изисква от Неговите хора като подкрепа за Неговата икономика. Идеята, стояща зад изискването на Бог за десятъка е балансиране спрямо земната икономика. Правилно даваните десятъци имат за цел да компенсират опустошенията и властта на греха над планетата. Десятъкът е форма на защита срещу загуба, унищожение и разруха. Това е презумпцията на Божието слово в Малахия 3, където Той говори за правото на поглъщателя да влиза в дома на тези, които не дават десятък и да ги лишава от ресурсите им. Следователно даването на десятък пази дома на заветните хора на Бог, като възпира и/или удържа влиянието на греха в даден живот или земя.

Даването на десятък е особено важно за тези, с които Бог е в завет. Пример за това е Авраам, който в Битие 14:18-20 даде десятък на Мелхиседек, служител на Всемогъщия Бог. В) Според случая с Авраам, можем да видим, че даването на десятък е инстинктивно. То произлиза от дълбоко взаимоотношение, което е базирано на истински съюз между могъщия и слабия.

Погледнато в исторически аспект, десятък са давали само тези, които са спечелили триумфални победи и са успели да просперират поради своя бог. Обичаят води началото си като форма на даряване на процент от придобитото във война. Делът на бога(царя) на победителя е представлявал дължимото му, поради това, че е осигурил победата в битката. Когато десятъка е бил даван на божество (възможно е да бъде даден и на цар), той е смятан като връщане на дължимото. Човекът, който се е бил в битката и е спечелил, е смятан за изпратен от бога да възвърне това, което по право му е принадлежало. Наградата за тяхната успешна битка са били оставащите деветдесет процента от завладяното.

Бедните, робите и пленниците не са давали десятък, защото това е било въпрос на свободен избор, който е представлявал по-скоро привилегия, отколкото задължение. Бедните са можели да работят за заплата и поради това не са давали десятък, а са били облагани с данъци. Виж Амос 5:11. Този данък е бил духовен и граждански белег за това, че те са странници, депортирани в чужда земя, пленени в изгнание. Йехова промени тази традиция радикално, като им каза, че те вече са глава, а не опашка. Завета им с Него беше гаранция за снабдяването на целия народ, като всеки един трябваше да дава десятък от прираста си. Вън от този завет, само малцина са били тези, които са победители, силни и проспериращи достатъчно (или очакващи просперитет поради завет), за да могат да си позволят или да се осмелят да дават десятък.

Даването на десятък е било вид демонстрация на смелост пред бог или цар, която е произлизала от разбирането на даващия, че той принадлежи и зависи от своя бог за своята победа и просперитет. Това е било показател за това, че придобитите земни притежания са част от привилегиите за служението на техния бог. Даването на десятък е било още и лична отговорност, доброволно изпълнявана, за да осигури продължителното съществуване и просперитета на земното обиталище на бога и неговите служители. Виж Числа 18:26; Матей 23:23; Евреи 7:5-9. Интересното по отношение на десятъка е, че сумата на десятъка на дадения човек, представлява родословно наследство, което осигурява богатството на даващия и на неговото потомство.

312. 312.Дианична уика – Религиозно поклонение, което величае и почита богинята с подчертано матриархален авторитет. “Дианична” е думата, която вещиците, които са основни противници на патриархалните религии, използват като притежателно за тяхното божество – богинята Диана. Това божество е идентифицирано в Библията като Ефеската Диана. Поради тази причина Дианичните уикани обикновено изключват или подчиняват мъжките божества и мъжкия авторитет и власт на женския.

Това движение отговаря на неоезическото поклонение към природата, където вещиците величаят и празнуват смяната на сезоните. Характерно е също и домогването до лична свръхестествена власт и сила, чрез езически ритуали и призоваване на демони. Уика във всичките й форми е основно феминистка религия, своеобразно връщане към отминали времена. Уика съживява поклонението на древните езически религии. Това основно са култовете към до-Ханаанската Ашера, Анат, Астарта и други богини на плодородието от различни култури, предшестващи нашето съвремие. Систематично, след всяка победа на всеки следващ крал, тези езически богини са били реформирани и преименувани, така че да паснат на ситуацията и мирогледа на настоящото общество и култура.

313. 313.Дива – Богиня, за която се смята, че е паднала от небето, за да обитава сред хората в дадена област. Дива също е наричана и жената–жрица на такива божества. Поклонението към идолите им е включвало символично изпълнение, подобно на театър, където дивата е изигравала падането на божеството, неговото идване сред хората, делата му в миналото, настоящето и бъдещето за неговия народ. Такива изпълнения, също са включвали и описание на поведението, характера, отношението и начина на живот на божеството. Две групи са носили отговорността за организацията и подкрепата на този вид “драматургия” на боговете в културата на древна Гърция. Това са били хорегео и лейтургос, виж дефинициите за тях в речника. Ефеската Диана, заедно с нейните храмови жрици, особено върховните жрици, са били наричани диви.

1. 314.Диви зверове – А) Представлява въплъщение на хора и нации в словото. Използването от Господ на такъв вид паралел между хора и зверове е свързано със състоянието на човечеството след греха на Адам. Виж Еклесиаст 3:18-21. Грубостта, бруталността и разрушението, които биват заложени в човечеството след падението, са характерни за зверовете, които според Създателя са сътворени с тези цели. Б) Ниските и първични неща в живота, с които се занимават човешките същества. Те живеят и се развиват в противоречие със Създателя си, стараейки се да стоят далече от Неговото пречистване и благодат, подобно на безумни животни.

Използването на паралела със зверовете, подчертава проблема на Бог с хората и тяхната склонност към разрушение и зверства. Поради това Той освобождава пророчествата Си за земята и човечеството, използвайки като символика зверовете. В различните случаи са употребявани различни зверове, които са преобраз на конкретни черти, които преобладават за дадения човек. Това е неговата същност, която той проявява в своя личен и обществен живот.

315. 315.Дидактично(Поучително)пророкуване – Този аспект на пророкуване, тип профетея (от Гръцки), главно се концентрира върху поучаване и инструкции от пророческа перспектива. Откровението и предсказването са засегнати в по-малка степен, въпреки че те служат на пророческото помазание като знамения за потвърждение. Помазанието на дидактичните пророци, често е покрито и подплатено със силен писателски дар, поради което те лесно могат да функционират като писмени пророци.

1. 316.Дим – А) Символ на издигащите се молитви и/или очистването на душата на покланящия се. Б) Белег за присъствието на божествен дух. В) Показател за искрена жертва. Г) Покривало на божество и начин на духовно общение с небесните създания. Виж Псалм 144:5.
2. 317.Дионисий – Богът на възраждането, обновлението, виното, оргиите и плътската страст. Още бог на огъня, най-често асоцииран със сатири, изобразявани до кръста с тяло на коза, а оттам на горе с човешко. Те са имали издължени нагоре и заострени уши и носове подобни на зурли. Смятало се е, че се скитат и обитават из горските райони. Това са били развратни духове, смятани за подбудители на изнасилването. Емблемата на Дионисий е била бръшляново листо, което впоследствие станало и негов символ. Наричан още Бакхус, богът на бирата, гуляите и веселието.
3. 318.Диспенсация – Дума, която се използва, за да идентифицира уникалната икономика на Божието царство. Диспенсацията означава настойничество, управление, разпределяне и надзор над чужда собственост. Това е нещо повече от определен период от време, през който Словото да бъде проповядвано-това е вид икономика. Думата включва в себе си термини като “дадено под аренда, разпределени фондове, изплатени дялове, разноски и субсидиране”. Субсидиите носят в значението си: помощ, разрешение, осигуряване и премии. Към последните, Бог прибавя и думата провидение. Следователно диспенсацията е нещо повече от епохата на проповядването. Тя включва финансирането, снабдяването и паричните облаги, произтичащи от това. Това е важно за пророка, защото Библията свързва офиса му и тези докоснати от него с просперитет, изобилие и богатство.

Тъй като Бог прави всичко чрез словото Си, Той го изговаря винаги за Своя полза. Господ, Който е олицетворението на всички богатства и изобилие в творението, разпределя щедро във всяко поколение и на всяка душа. Пророците получават по-голяма мярка от изобилието на Бог за техните мантии, защото те са упълномощени от Господ да придават способността за просперитет на другите. Виж 2 Летописи 20:20; Исая 48:17; Еремия 2:8,11 и 7:8 и 23:32. Всички тези пасажи свързват пророчеството с печалба, успех или липса на такива в зависимост от отклика на човека и истинността на пророка.

319. 319. Длан– Важен комуникативен жест, дланта на ръката, участваща в пророчески контекст, може да означава много неща. Хоризонтална отворена нагоре длан означава готовност и желание за получаване или даване на подкрепа или помощ. Обърната наобратно ръка, евентуално удряща маса или подобен обект, означава затваряне, отхвърляне или прекратяване. Помахваща ръка, означава поздрав, одобрение или приемане. Стисната в юмрук длан, е знак за заплаха, скъперничество, решителност или съд. В случаите, когато затворената длан е израз на отсъждане – юмрук, който удря ритмично, е еквивалент на съдийското чукче, с което съдията обявява своето решение.

Основната символична връзка между дланта и словото е аналогията с палмовите клонки, използвани като символ на мир и победа. Виж Откровение 7:9. Други изпъкващи в Библията примери са Празника Шатроразпъване и триумфалното влизане на Христос в Ерусалим, малко преди Неговото разпъване. Други приложения на дланта в словото са праведност, победа и празнуване.

320. 320. Длъжност на мощ – Служителски пост, които отговаря и се състои основно от свръхестествени подвизи и събития. Виж Михей 3:8; Лука 1:17 и 24:49; Деяния 6:8 и 10:38.

1. 321.Длъжностно лице – Такъв, който е натоварен с конкретни задачи и отговорности по заповед на правителствената власт, с цел публичното му функциониране и изпълнението им.
2. 322.Длъжностно лице – Агент на принципала, който действа, води или управлява от негово или нейно име. Мястото и човека, който извършва работата на принципала. Този или това, което има природата на нещо, което го прави способен да проявява или изпълнява неговата оперативна цел. Това, което се характеризира със специфична функция и се прави чрез или за оперативните функции на принципала. Агент, агенция или представителство.

Служение на Бог във всяка официална способност на конкретния човек, го прави да бъде длъжностно лице, което върши Неговата воля чрез властта Му, представлява изпълнение на Неговата длъжност за нашия живот. Това може да се разглежда като същността на смисъла на човешкия живот и съдбата му. Практическото изпълнение на назначенията на Създателя върху нашите животи, са отговор на Неговите нужди, за които са дадени на всеки от нас специфични функции. Така Господ превежда Своите нужди към нашите функции и тези функции се тълкуват като нашата цел в живота.

323. 323.Дом– Символично за приемане (отхвърляне или неодобрение в някои отрицателни обстоятелства), безопасност и сигурност. Топлина, отпускане и хармония. Познато място и убежище.

1. 324.Допотопни(пределувиални) – Название за населението на земята, което я е обитавало по времето на Ной и впоследствие е унищожено от потопа. Битие 7:6-17 и 9:11-28.
2. 325.Дракон – Гръцката дума за змей. Названието на едноименното съзвездие, което е смятано за покровител на древния Вавилон. Виж Откровение 12:3 и 20:2. Виж Змей.
3. 326.Драма – Проводник за изкуството и сцена за изобразяване на въображения. Първоначално, този жанр възникнал като градски или религиозни постановки за честване на радостни събития, победи и религиозни тържества. Въпреки скромното си начало, поради изключителния интерес и внимание, които драмата привличала, скоро станал явен нейния голям финансов потенциал. Постепенно драмата се превърнала в конкурентна пазарна ниша. Продуценти и актьори почнали да получават корони, трофеи, хонорари и допълнителни възнаграждения за успешните си представления от царя или други публични управници.

Като част от развлекателната индустрия, за да привлекат и впечатлят публиката, първоначално актьорите използвали драмата, за да осмеят или възвеличат невидимите дела на техните богове. С течение на времето това се превърнало в доста привлекателна платформа за публично прокламиране на възгледи, мироглед, критика или обсъждане на обществени проблеми и ситуации. Още от създаването си драмата е развивала конфликтите и темите си чрез актьорска игра, в която пресъздава общочовешки и/или политически ситуации.

В древността такива драматизации са били смятани за възгледа и отношението на почитаното божество към съответния проблем или ситуация. Последните съответно са били разрешавани или разглеждани през призмата на драматичната постановка. В днешно време нещата не са по-различни и отношението, вярата и перспективата, които актьорите представят на сцената или екрана, имат същата мотивация. Вярванията на актьорите, режисьорите и продуцентите са предадени чрез тяхната драматична постановка и представление(игра).

Тези възгледи определят поставените истории и начина, по който те се представят. По този начин техните религиозни идеали са били превърнати в забавление и развлечение за публиката, което е превърнало драмата в мощен инструмент и способ за предаване на даден мироглед. Съвременната драма е главния източник на социалното, човешкото и културното отношение, вяра и поведение. Нейното бляскаво и очарователно пресъздаване на вътрешните идеали, образи и вяра, моделира общественото мнение и неговата идентичност. Тази индустрия работи усърдно за разпространение на социалното подсъзнание, моделирайки по свое желание мнението на обществото, тактически използвайки популярните и модерни тенденции. Това се базира на презумпцията, че това, което хората виждат, в това и ще повярват. Това е идентично на вдъхновението и мотивите, стоящи зад драмата в миналото.

В древността драматичните постановки обикновено са били започвани с молитва и жертвоприношения към божеството-покровител. После ритуалните церемонии са отстъпвали пред честването и драматичното изпълнение. След като встъпителната част е свършвала, свещениците на честваните божества са били заменяни от актьорите. В съвременното общество, Новозаветната Църква има възможността да направи същото нещо. През годините, пророческото е било представяно по различни творчески начини. Въпреки, че най-известния способ за освобождаване на пророчество е говоренето, от древността съществуват и други методи за неговото предаване, които са били използвани още от времето на неговото зараждане. Исая, Езекиил, Агав и много други са примери за това, чрез използването на пророческа драма(виж дефиницията). В типичното служение на поклонение, пророците са демонстрирали словото на Господ чрез драматични преобрази.

327. 327.Дредлокс – Вид прическа, която представлява дълги, рошави масури, които не са специално сплитани. Води началото си от принц Рас Тафари от Ямайка, чийто последователи носят косата си по този начин. Този принц е основата на Растифарианизма, като форма на религия, основана от Маркъс Гарви. Прическата е вид уважение и поклонение на това вярване, според което принц Рас Тафари е месията и лъва от племето на Юда. Дълго пуснатата, развяваща се коса е преобраз на гривата на лъва, който е почитан за неговата сила, могъщество и ловни умения. Лъвът, като цар на джунглата, е символа, чрез който тази религия празнува култа към своя цар. Виж Растифарианизъм.

1. 328.Друид – Древна каста от келтски жреци, популярни в Британия, Ирландия и Галия(Франция). Произхожда от подобна жреческа каста, съществувала около трети век преди Христа. Друидите са съставлявали висшата класа на древните религии, които са се покланяли на пантеон от богове и богини на природата. Известни с техния интелект и мъдрост, тези жреци са били главните учители и източника на образование за своите общности. Те вярвали в миграцията на душата и прераждане, но отхвърляли идеята за вечния съд. Природата е била тяхно място на поклонение и тяхно светилище. Горите, реките и езерата са били предпочитани места за техните ритуали и церемонии, защото те вярвали, че това са обиталищата на боговете им.

Друидите почитали дъба и измислили редица ритуали, свързани с това дърво. Известният имел, плод на дъба, е бил свят за Друидите, които са източник на вярването, че целуването под дъба по време на зимното слънцестоене, е било гаранция за плодовитост. Освен магьосничество и чародейство, друидите са принасяли животински и човешки жертви. Единствената сила, която разчупила тяхното владение е била християнството. В последствие те отвърнали на неговата атака чрез сливане с него, за да оцелеят и да станат по-приемливи. Присъстват в християнските легенди като магьосници и чародеи, пазещи църквата.

Друидизмът е тясно свързан с Уика и магьосничеството, тъй като много от техните форми на поклонение са идентични. Бригит, богинята на светия пламък е техния еквивалент на божество-покровител. Исторически изследвания сочат, че тази група от самопровъзгласили се неоезичници, силно наподобява на древните Персийски магове.

329. 329. Дунамайт – Термин (от гръцки), който точно описва служителя, който върши чудеса, отредени за Новозаветната Църква. Виж 1 Коринтяни 12:28-29.

1. 330.Дунамис – Гръцка дума, която означава динамична, действена сила, която произвежда и изявява чудесата на Бог. Виж Матей 11:20; Лука 1:17; Деяния 2:22; Римляни 1:16; 1 Коринтяни 12:28; 2 Тимотей 1:6-7.
2. 331.Дух – А) Нематериално създание. Б) Член на невидимите светове на Божието творение. Виж Битие 1:2; Псалм 143:10; Захария 7:12; Марк 1:10; Евреи 1:7.
3. 332.Дух на питон – Дух на чародейство, който се проявява при допитване чрез фамилиарни духове. Често това става със спиритични сеанси или некромансия. Виж Деяния 16:16. Виж Фамилиарен дух, Демон, Дух на предците.
4. 333.Дух на поколенията – Терминът, даден за демоничните сили, които смятат себе си за притежатели на даден фамилен род. Те се прехвърлят от поколение на поколение, докато по-висша сила не ги измести. Виж Йоан 9:1 като потвърждение за тогавашните разбирания и особено за това, че недъзите и нещастията, породени от духовете на поколенията са били приемани по времето на Исус за нещо нормално. Има поколение, в чийто импулсивен начин на живот, темперамент и манталитет са всадени ерата и духа, който преобладава по това време. Главна роля в мотивирането на тези хора играят духовете на предците ( виж дефиницията в речника).
5. 334.Дух на пророчество – А) Термин, който е използван в Библията, за да опише създаването на атмосфера, която е проводник и благоприятства пророкуването и изявяването на Божието слово. Духът на пророчество обхваща атмосферата и обстоятелствата, които съпътстват свръхестественото и спомагат за неговото проявяване. Това е нещо отделно от функционирането на официалния пророк. Б) Изявяването на Божието слово, основно в предсказвателен контекст и характер. Рядко пъти може да има и оттенъци на откровение. В) Христос е изявения Дух на Пророчество. Виж Откровение 19:10; 1 Коринтяни 12:10 и 13:2; Римляни 12:6.
6. 335.Духовен – Това, което се отнася за нематериалните и невидимите сфери на Божието творение. Виж Осия 9:7; 1 Коринтяни 2:15 и 15:44-46.
7. 336.Духовен банкрут – Това е фраза, която е важна в пророчески аспект. Тя обяснява пустошта, неотговорените молитви и постоянния недостиг, който изпитва дадена личност. В повечето случаи, когато човек се новоражда, той влиза в Божието царство с никакъв или със съвсем малък духовен ресурс в сметката си. През първите няколко години, обикновено на третата (Виж Лука 13:7-9; Второзаконие 14:28 и 26:12) той изграждат ценностна система и плод в духовната област, в случай, че е покорен и се съобразява с принципите на Бог.

Божията икономика се заражда и изгражда в процеса на служение, жертване, дарения, десятъци и лишения. Комбинацията от тях изгражда сферата на икономическата поддръжка и впоследствие реално снабдяване с материални блага и ресурси в живота на дадения човек. Когато се тегли от този депозит или някаква форма на духовно извличане поради непокорство, разклатена вяра, грях или неправда е насочена към натрупаните ресурси, духовната икономика на човека почва да се свива. В случаите, когато не се обърне сериозно внимание на признаците за това, ресурсите биват изчерпвани и следва духовен банкрут. Когато Спасителят говореше за бедните по дух, това е, което Той имаше предвид.

Принципът е описан в Откровение 3:17-18 :”Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол. Затова те съветвам да си купиш от Мен злато, пречистено през огън, за да забогатееш; и бели дрехи за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш”.

337. 337.Духовен бараж – Фраза, която описва необяснимите духовни атаки, които вярващите преживяват от думи, молитви и лъжливи обвинения от братя и сестри в духа. Някои от тях имат вид на реално вредящи атаки, а други всъщност не нанасят реални поражения. Обикновено духовният бараж се проявява като внезапно усещане за демонично нахлуване и атака. Дарбата на Святия Дух – разпознаване на духове, може да разкрие тяхното присъствие и вражески действия.

Духовният бараж е ефективна атака, защото силата му се увеличава поради духа на Новото Творение и разрешителното на Святия Дух, с които разполага атакуващия. Неговите думи отварят врата и дават право на демоничните сили да влияят в сферата на живота на жертвата. Това е причината, поради която Господ Исус подчертава важността на прошката, да не се лъжесвидетелства и обвинява, както и да не съгрешаваме, когато се гневим. Голяма част от духовното воюване, в което са въвлечени светиите, идва чрез тези, вдъхновени от Сатана реакции. Виж Ефесяни 6:12-19 и 2 Коринтяни 12:7.

338. 338.Духовен водач – Идея, която е възприета и популяризирана от последователите на Ню Ейдж движението. Според нея, този, който търси по-висше познание и мъдрост чрез медитация и други Ню Ейдж прийоми, се свързва с фамилиарен дух – така наречения “водач”. Този дух разкрива на търсещия “дълбоките” неща и му помага да се свърже със светлината (Луцифер). Водачът се появява при повикване и започва да съблазнява човека с предполагаемите тайни откровения, които са недостъпни за по-голямата част от света. Той може да се проявява като дух на предците, който в миналото е съблазнил и оплел в мрежите си основателя на мистериозен култ или тайно общество, като се явява част от родословието на търсещия. Духът може да бъде и древен дявол, който си търси проводник за съживяването на отминала религия.

Често пъти тези нечисти духове идват, представяйки се за посредници на прогреса и знанието, като по този начин прилъгват човека към общение и служение. Духовните водачи се назовават със специфични имена, които в повечето случаи са заимствани от древните Близко-източни и Средно-източни религии и практики. Те използват човека, когото са примамили като входна точка в нашия свят. През нея духовете налагат отдавна забравени и погребани окултни практики на окултни вещици, магьосници и други, за да могат да възродят делото им в съвременния свят. Духовният водач е това, което Библията описва като фамилиарен дух. Виж Фамилиарни духове и Водач.

339. 339.Духовен портал – Библията използва този термин в неговите духовни контексти като “врата за преминаване навътре и навън, както и за транспортиране на продукти между две местонахождения”. В духовен смисъл това означава между два свята. Свръхестествените портали транспортират и доставят невидимите продукти на творението към земята, за да получат физическо измерение и да бъдат употребени от човечеството. Употребата на думата врата, установява транспорта като двустранен. Земните молитви са събирани и изпращани на небето, където биват разменяни за благословенията, които са техни отговори, чрез духовните продукти на Създателя(Откровение 8:3). Виж още Проявление на пророчество и Пророческо проявление. По природа и предназначение тези духовни продукти са създадени за земята. Създателят Бог направи портали във вечността, които да действат като точки за преминаване, за да може да бъдат изпращани благословенията на земята. Виж Михей 4:2 и Исая 18:7

Принципът на действие на небесните портали е оприличен на този на слънцето, което завършва своята обиколка и залязва. Поради това, се смята, че порталите на Бог се отварят от изток и се подчиняват на определена периодичност. Метафората със слънчевата обиколка, обяснява, че порталите на духовния свят имат времена и сезони за своето отваряне и използване. Поради това пророк Михей казва, че излизането на Исус е от изгрева на слънцето и Неговата светлина преминава и пренася Божиите благословения и съдби на земята.

Най-добрият пример за това освен стълбите, по които слизаха и се качваха ангели при Исус и Яков, е внезапното появяване на Бог и двамата Му ангели при Авраам в Битие 19. Друго значение за еврейските думи маутсаа и мотса, които Михей използва, за да обясни излизане и изгряване, внася допълнително светлина върху значението на портала. Тези думи показват, че внесеното на планетата произлиза от духовна мина с богати залежи. Порталите в духа са подобни на това, което днес бихме нарекли канали или тръбопроводи.

В древността духовните портали са били възприемани като места на божествен експорт и изливане. На тези определени места, нещата предназначени за дадена дестинация са събирани и транспортирани, като най-близка аналогия може да се направи с организация на търговски пристан. Това ги прави сравними с отварянето и затварянето на устата, поради същата причина. Връзката на духовните портали с устата може да бъде по-задълбочено обяснена с това, че устата е отвърстие за изговореното слово, чрез което пророците пророкуват. Техните пророчества, от Божия гледна точка, служат като преносител на небесните вечни и духовни продукти, предопределени за този свят и транспортирани на крилете на духа (събирателна метафора за Святия Дух и ангелите на Бог). Всичко това е инициирано и постигнато чрез пророчество. Месианска подкрепа на тази истина е представянето на Христос в Библията едновременно като Словото на Бог и Духът на пророчество(Виж Откровение 19:10).

В допълнение към всичко казано дотук, порталът най-общо може да бъде определен като врата, фонтан, проход или път. Връзката с хората може да бъде обяснена, като разгледаме семейния род, чието начало и произход е Бог, от Когото сме били сътворени и поставени на земята. Духовните портали също така са поддържани от небесните духовни стълбове. Виж Началства и Протократи.

Пророческият мироглед включва знанието и разбирането, че всичко, което е видимо, не представлява всичко, което съществува. Съответно няма проблем с осъзнаването и приемането на това, че съществува свят отвъд нашия, който има граждани, сили, царства и власти, по-велики от земните. Виж Тит 3:1. Пророците знаят, че източника на тяхното свръхестествено знание и дарби е духовния свят на Създателя и Неговите сили.

Пророците разбират, че всички отпратки, заключения, предпоставки, условия, модели и прототипи на този свят се съдържат в Библията. Поради това, те възприемат всичко, което се случва на земята, като пряк резултат от отреденото в духовния свят или това, което се случва в небесата. Когато става дума за портали (Виж Порта и Врата), пророците знаят, че Господ като Създател е сътворил входно-изходни точки на планетата, чрез които Неговите духовни създания да влизат и излизат при нужда. Разбира се, ние трябва да знаем, че не само добри създания ги използват, но трябва да приемем тяхното съществуване, защото словото на Бог говори за тях.

В словото порталите са представени като източници на светлина, откровение и благословение. Чрез тях се освобождават щастие, снабдяване и просперитет. Порталите на Бог са сравнени с плода на маслиновите дървета и лъскавото масло за помазване, което в онези дни е било преобраз на светлина. Поради това метафората на светлината е свързана и използвана често редом с порталите, когато те се отварят и освобождават светлината на другия свят. Духовният портал е еквивалент на всичко, което помазанието може да снабди, като знак за Божието одобрение и заветно снабдяване. В такива случаи хората често казват, че небето е отворено над главата на благословения. Следните пасажи в словото се отнасят за духовни прозорци(портали). Битие 7:11 и 8:2;Исус Навиев 6:19; Исая 24:18, 60; 4 Царе 7:2, 19; Еклесиаст 12:13. Виж още Второзаконие 28:12 и 32:34.

Във Второзаконие 28:12, Бог декларира, че има съкровищница, която е склад на снабдяване, както на небето, така и на земята. Тези съкровища са предопределени и предназначени за определени времена. Те могат и да не бъдат освободени поради различни нарушения на законите на Създателя. Откровение 4:1 и 11:19 допълнително подкрепят реалността на божествени, небесни портали, чието начало можем да проследим назад до Исая 48:16-17. В тези стихове Исая говори за изпращането на незнайната тогава втора Личност от Триединството.

Друго такова място в Библията е Михей 5:2, където се говори за произхода на Божия Син, който посредством божествен портал, подобен на стълбата на Яков, ще добие форма и ще дойде на земята. Михей дефинира врата за преминаване, както и продукти, които са създадени, за да бъдат транспортирани през нея. Тук отново използваните думи носят като подразбиране значение на циркулация, подобна на слънцето, което изгрява за нов ден. Порталите се появяват в момент на зазоряване и ново начало, както в духовен, така и в буквален смисъл.

Когато пророк Михей използва този термин, той напълно осъзнаваше, че това, за което говори, е място на транспортиране, където неща от духовния свят биват пренесени в материалния. Изпращането става по заповед от духа и пророчески изговор, като и двете са разглеждани и използвани като транспортно средство. Пример за това са благословенията и снабдяването от Бог, които се освобождават в света чрез Неговите пророчески гласове. Думата портал представлява също и описание на врата, фонтан, канал или тунел, като всички тези описания са свързани с фамилния род на човека чак до началното му иницииране от духовни места. Те са наблюдавани и управлявани от вечността, чрез вечните стълбове на творението като например Господ Исус, Който е Първосвещеник, Неговите стражи, ангели, небесния Санхедрин и Мелхиседековото свещенство.

Когато в Михей 5:2 пророкът писа за идването на Христос, това не означаваше, че това е първия път, когато Той идва на планетата. Въз основа на това, което Исус каза, че никой човек не е виждал Отец (Йоан 6:46), можем да заключим, че всъщност Той е бил Този, който дойде при Авраам заедно с двамата ангели в случката от Битие 19. Тяхното появяване стана без съмнение чрез божествен портал, поставен за Авраам и неговото потомство, чрез който те да получават потока от благословения от своя заветен Бог.

Чрез ходатайствена молитва и други действия на духовни протоколи и праведност, човек отваря и поддържа отворени порталите в своя живот. Ефесяни ни казва как те биват активирани и освобождавани, като това основно включва пророческите гласове, назначени към християнския живот и ходене на човека. По този начин, това, което в миналото служеше за национално снабдяване за естествения Израел, се превърна в личностно такова за всеки индивидуален член на тялото Христово.

340. 340.Духовен сън – Сън, който разкрива дейностите на невидимия свят, посредством нормалния начин на общуване за сънуващия. Духовният сън използва символизма на творението, който е вложен от Създателя в Неговия свят. Това е един от начините за получаване на пророчества и пророчески видения. Духовните сънища често пъти се нуждаят от тълкуване, за да могат да бъдат разбрани от сънуващия, така че той да може да приложи по правилен начин, освободената от тях истина. Всеки човек може да има духовни сънища, като не е необходимо за него да бъде пророк или с пророческа насоченост. Тези сънища са един от начините за комуникация между невидимия и човешкия свят.

В Юда 8 се говори за духовни сънища с негативен характер, които водят към нечестиво и развратно поведение. Въпреки това, думата употребена за сън в този стих, носи в себе си значението на това, че образите имат духовен произход. Според Деяния 2:17, има сънища, които са вдъхновени от Святия Дух и служат на Божиите висши цели. Духовните сънища могат още да бъдат дадени и чрез Господните ангели на съня. Сънят на Навуходоносор в книгата на Даниил е пример за това. Виж Йов 33:15-17; Съдии 7:13; Числа 12:6. Виждащите пророци и мощните ходатаи, са хора които могат да имат чести и дълбоки духовни сънища, особено след интензивно ходатайство. Това става възможно, защото ефекта от духовното им посещение във високите места, отваря за тях врата в духовния свят, откъдето те могат да видят нещата от невидимия свят.

Духовният сън може да се появи и като пророчески сън, въпреки че не е задължително. От сънищата на Валаам, можем да видим как Господ отговори на запитването му по отношение на Валак и неговата цел да атакува Израел. Първият сън на Валаам по този въпрос, беше духовен, тъй като в него беше формирана среща с Господ като негов Началник. Виж Числа 22:8-13. Друг пример за това е сънят на жената на Пилат, който се отнасяше за ролята на съпруга й в съда и разпъването на Исус Христос. В Матей 27:19 се казва, че тя пострада много на сън (духовен сън), поради засилената духовна активност около разпъването на Господ. Въпреки, че тя не получи някакво пророчество, сънят и беше форма на предупреждение. Друг пример за това е Матей 1:19-25.

В духовния сън Господ освобождава нещо, което е запечатано в духа на сънуващия, преминало през период на инкубация в усилено ходатайство и молитва. Поради това информацията е достигнала момента на съзряване и бива открита в сферата на душата на човека. В такива случаи, сънят е отговор на ходатайствено запитване. Такъв тип сънища спадат към категорията на откровенията, тъй като отговарят на въпроси, касаещи сънуващия и определени решения, които той трябва да вземе. Също така, чрез такъв тип сънища, Господ успокоява страховете на човек по отношение на неща, които са в Неговата воля и Той иска да бъдат направени.

Това, което прави тези сънища да бъдат повече духовни, отколкото пророчески, е подбудата за съня. В повечето случаи тя не е непременно предсказателна сила, която отключва съня, а е Божия инициатива в отговор на емоционалните грижи на човека по отношение на вече откритата или предполагаема воля на Господ. Въпреки че мотивацията за това е духовна, това все още не представлява изявяване на бъдещето, а е един вид излагане на сънуващия на Господните невидими светове и сили. Духовните сънища могат също да бъдат предизвикани в момент, който е критичен за съдбата и земния път на сънуващия.

В естествените сънища не присъства нито едно от тези влияния и всъщност те са резултат от дневния живот на сънуващия, вътрешните му желания, подтисната воля и/или емоционално съществуване. В Еклесиаст 5:3, 7, 12 се казва, че тези сънища са продукт на зает живот и развинтено въображение. Всъщност човешкият дух може да предизвика сън от духовен характер, който може да бъде разпознат по това, че е изразен като поклонение, вид духовна активност или въпроси в тази насока. Причината може да бъде и любопитство по отношение на дадени духовни или свръхестествени ситуации. В общия случай, те рядко са егоцентрични и самовдъхновени, тъй като причината за тях се корени в духовната нагласа и намерения на сънуващия. Виж Битие 28:12.

341. 341.Духовна активност – Делата и движението, които се случват в невидимите светове на Божието творение или тази част от тях, която е прикрепена към пророческите съдове на света. Църквата като цяло, трябва да е непрекъснато въвлечена в някаква форма на духовна активност. Това означава, че народът на Бог по подразбиране е въвлечен в изпълнението на Неговите земни дела чрез дарбите, способностите и призивите, които са разпределени от Бог върху децата Му. Апостолите, пророците, ходатаите, псалмистите и тези, които вършат чудеса – всички те са жители на Небесното Царство, като регулярно участват в духовната активност. Виж Битие 28:12; Йоан 1:51; Евреи 1:14.

1. 342. Духовна власт – Коренът на всяка една власт, упражнявана в естествения свят. Основава се на протократичните закони на Божието творение, където ангелите и други духовни същества са в управнически позиции. Виж 2 Коринтяни 10:8.
2. 343.Духовна дреха – В Библейски смисъл, фразата се отнася за духовното състояние или статус, който има дадена личност пред невидимите сили на Божието творение. За Християнина това е покритието, получено при спасението му, неговия или нейния статус на праведност или липсата му. Цвета и направата на дрехата носят определено значение, поради което е важно да им бъде обърнато внимание в сънища или видения. Това допълнително спомага за правилното разбиране на посланието, идващо от невидимия свят. Поведение и отношение са други две неща, които биват отразени чрез вида на духовната дреха. Един от пример от Библията за това са дрехите на хваление. Виж Духовно облекло.
3. 344.Духовна дупка – Духовното състояние на съборена стена в даден човешки живот, заедно с всички последствия и проблеми, произтичащи от нея. Виж Пробита стена.
4. 345.Духовна екипировка – Невидимия и нематериален набор от инструменти, арсенал и униформа на свръхестественото служение на пророка. Пророците не са единствените, които имат ясно изразена духовна екипировка. Виж 2 Коринтяни 6:7.
5. 346. Духовна манипулация – Термин, който описва налагането на лично желание и индивидуална воля върху други, които са в противоречие с това на манипулиращия. Виж 3 Царе 21:1-19.
6. 347.Духовна контраатака – Фраза, която дефинира отмъщението, отпора и атаката на мрака, спрямо триумфа на християните, тяхната жътва или откровения, получени от духовния свят. Контраатаката се проявява под формата на злополуки, провали, загуби или изпитания, които се случват непосредствено след победата на вярващия. Причината за тях произлиза от изгонени и/или покорени духове, които са имали влияние над живота на вярващия в миналото. Това често се случва след събрания с висок духовен заряд, пророчески конференции, откровения по отношение на духовни въпроси, снабдяване или пробив.

Човек може да стане жертва на такъв вид духовно противодействие, дори и в случаите когато не е служител и не действа директно от името на Бог. Едно благословение от Господ може да стане причина за такава реакция от страна на силите на мрака. Всъщност всеки християнин, който се стреми да живее благочестив живот в съвременния свят, ще страда от гонение. Виж 2 Тимотей 3:12.

В допълнение към това е свидетелстването на приятел или роднина за Господ, което често пъти влиза в конфронтация с неговите разбирания и мироглед. В такива случаи, повечето незрели християни могат да предизвикат духовен отпор и отмъщение от духовен и/или религиозен характер. Атаката може да приеме форма на клюки, сплетни, слухове и критицизъм. В повечето пъти е лесно гореописаните последствия да бъдат проследени до неправилно схванатата обида от жертвата, чиито последващи действия са очернили репутацията на светията, който е свидетелствал. Виж 1 Петрово 3:15-18.

348. 348.Духовни песни – А) Песни, създадени и изпълнявани, за да откриват невидимото и свръхестествено хваление на Божието царство. Б) Песни от духа, които са вдъхновени, създадени и изпълнявани от дълбочината на човешкия дух. В) Песни, които са вдъхновени от духовни създания.

Песни с горепосочения характер са отправени към Господ като отклик от човешки ситуации или състояние. Духовните песни, за които става въпрос в Новия завет, са песни на увещание, окуражаване, взаимно насърчение и мелодия от сърцата на вярващите, която има за цел да изрази любовта и щастието, които Святия Дух поражда в нас. Виж Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16. От тези пасажи е видно, че духовните песни са различни от псалмите, одите и поемите, които са изпълнени с музикален съпровод. Тези песни обикновено са пророчески химни, наситени с елементи на откровение (песни на хваление, които подчертават Божията добрина и сила; един вид празнуване за Неговите благословения в нашия живот).

Духовните песни могат да имат в съдържанието си всеки един от тези нюанси, но основната им отличителна черта е, че те са продукт на духа, който стои над човешкото сърце и неговите емоции. Въпреки това песните могат да стартират като подсъзнателен отговор на някаква душевна емоция или преживяване. Разликата с душевната песен обаче е, че тя е напълно съзнателно планирана и изпълнена като форма на изразяване за нещата, ставащи в нашия свят. Друг отличителен белег за духовните песни е, че те се изпълняват от изкупените в Исус Христос, които се покланят на Господ с духа си. Виж Исая 26:9 и 57:15-16. Виж Псалми.

349. 349.Духовни прозорци – Те отразяват небесни портали, изходи и входове. Поради това, че в повечето случаи долния им край не съвпада с пода, прозорците символизират вертикално преминаване. За разлика от тях, вратите са показател за хоризонтално или земно предвижване. Прозорците представляват за духовните елементи това, което са вратите за хората. В пророчески контекст, спрямо словото, те говорят за издигане. Погледнато от духовна гледна точка, прозорците позволяват на нещо, което е на високо да се спусне надолу или това, което отдолу да се издигне нагоре. През тях могат да преминат по-малки и леки обекти, които основно са птиците, вятъра или други духовни елементи.

В древността хората са гледали на прозорците като източници на светлина и въздух(мъдрост и дух) и проводник за небесните благословения, които правят човека щастлив. В библейски контекст прозорците са споменавани като ниша за птици, отдушник на дим и отвор за наливане или изливане. Всички тези значения имат обща духовна значимост. В миналото птиците са били смятани за преносители на духове. Димът е бил вид духовно проявление, а водата е била за кръщение и очистване, за духовно развитие и придобиване на принадлежност. В Библията прозорците са описани като средство за изливане на небесни благословения или съд.

Прозорците могат да бъдат разглеждани и като отвор, който позволява на земното да получи или да се яви пред небесното. В Апокалипсиса на Йоан се говори за небесен прозорец(в някои преводи врата), през който Бог му показа Своето светилище, по чийто образ беше направено земното. Тогава той му показа и още много други детайли в областта на духа, които Йоан можеше да разбере само при такива обстоятелства. Виж Битие 7:11 и 8:2; Исая 24:18 и60:8; 4 Царе 7:2, 19; Еклесиаст 12:3. Виж още Врата, Портал и Порта.

350. 350.Духовно воюване – Термин, които се използва, за да опише конфликт и невидими поражения и атаки, които произлизат и се случват в невидимите сфери на творението. Това воюване се случва между невидимите създания на Бог, които воюват с молитвите на Неговите светии, членове на Църквата на Исус Христос на земята. Молитви на вярващите на Новото Творение, опозиция, завист, междуособни борби в Царството и плътска съпротива, могат също да предизвикат духовно воюване. Виж 2 Коринтяни 10:4.

1. 351.Духовно връзване и развръзване – Фраза, която е използвана в Матей 16:19 от Библията. Тя идентифицира силата на християнина на Новото Творение да връзва делата на демоничните духове и да освобождава снабдяването на Христос и Бог. Тази концепция, както всички духовни практики и протоколи, води своето начало от древните религии. Според тях сблъсъците и борбите между боговете, на които са служили хората, са завършвали чрез духовно поробване на поклонниците на победения бог. Последователите на божеството са били смятани за негово потомство. Вярвало се е, че богът, на когото се кланя даден човек, му дава способности, сила и власт, чрез която да връзва силите на вражеските богове. Чрез тази власт, поклонниците на божеството са можели да вържат всяка нападаща вражеска сила.

По време на своето земно служение, Исус демонстрира властта Си над всяка възможна демонична сила, без ограничения от нейното име и духовен източник. Той изгонваше, покоряваше и подчиняваше всевъзможните агенти на мрака, с които се конфронтира на земята. Господ направи това като демонстрация пред човешкия и духовния свят, която да покаже, че Неговата власт е абсолютна. Когато Той и Неговото потомство упражняват духовната си власт, тя е реална и неоспорима. Знанието за такъв тип действия и права по онова време и разцвет на политеизма е било широко разпространено. Поради това, когато Исус каза на последователите Си, че имат власт да връзват и да развързват в духа, Той не навлезе в някакви по-дълбоки и обширни разяснения. Виж Лука 10:1-24. Виж Изгонване на демони.

352. 352.Духовно извращаване – Съществуват много закони и принципи в творението и всички те имат духовен корен и произход. Духовното извращаване говори за действието на определена сила в творението, която е активирана от паднал ангел или човешка употреба на демонични духове с цел манипулация и достъп до невидимия свят. Фразата говори още за отклоняването на духовната дейност на Господ от нейните святи цели, методи и резултати. Като пример за това може да бъде посочен Яков, който измести Исав. По този начин той обърна духовния закон за правото на първородния в своя полза. Това задвижи множество невидими сили, чиито действия кулминират в благословението на Яков от баща му, което трябваше да бъде всъщност за първородния. Трябва да отбележим обаче, че всичко това стана според пророчество, освободено още по времето, когато и двамата братя бяха в утробата на майка си.

Друг Библейски пример за извращаване на духовни закони е Еровоам, който отне свещеничеството от племето на Леви и синовете на Аарон и го даде на други. Той направи не само това, но и измести поклонението към Яхве с такова към демони. Виж Второзаконие 32:17; Псалм 106:37; 2 Летописи 11:15.

353. 353.Духовно назначение – Задачи, задължения и отговорности, дадени от Бог на пророците и пророческите хора. В миналото служители от типа на свещениците, също са били изпълнители на духовни назначения. Виж 1 Летописи 23:11.

1. 354. Духовно нападение – Термин, който дефинира негативния вербален поток, освобождаван между вярващите, лично или индиректно. Тези думи впоследствие стават проводник и отварят достъп за нечисти сили, които всъщност са и първопричината за духовната атака срещу човека. Служителите обикновено стават жертви на такъв вид атаки, като най-често това се случва на пророците. Това става, тъй като те са задължавани от Бог непрекъснато да казват неща от Негово име, които обаче хората обикновено не приемат или дори ненавиждат. Същия вид атака бе употребена срещу Спасителя, което доведе до Неговото разпъване на кръста. Виж Матей 27:40; Йоан 19:7; Деяния 25:16; 2 Царе 19:27.
2. 355.Духовно облекло – Термин, които описва духовните дрехи, които съставляват пророческата мантия. В древността облеклото на пророка е било от съществено значение. Начина, по който са се обличали пророците, е бил един вид символ и отражение на тяхната духовна природа, сила на откровение и предсказателна перспектива. Обикалящите пророци са били известни с това, че са носели дрехи от животински кожи и са имали по-груб вид. Храмовите или придворните пророци са носили богато украсени облекла. Йоан Кръстител също имаше специфичен начин на обличане.

Пророк Самуил също беше идентифициран чрез мантията си, когато вещицата от Ендор го извика от мъртвите, за да пророкува за последно на Саул. Виж 1 Царе 28:13-19. В този случай мантията му го определи като пророчески активен, дори и след физическата му смърт. Неговото служение, което водеше началото си от земния му живот, беше толкова мощно, че Самуил можеше да предскаже на Саул събитията, които го очакваха. Тази случка демонстрира, че починалия пророк беше също толкова верен и адекватен по отношение на светските събития, колкото беше и по време на земния си живот.

Посланиците на Господ и техните мантии дават подробна информация на духовния свят. Природата, естеството и вида на духовното им облекло, са показател за невидимите създания на Господ, прикрепени към Неговите земни служители. Те имат за цел да подкрепят изпълнението на техните думи и служения, както и да се противопоставят на силите на мрака, изпратени срещу тях. Виж Задгробен живот, Космести облекла и Мантия.

356. 356.Духовно очерняне – Термин, който описва практиката на християните да злословят, клюкарстват и да вярват на непотвърдени слухове за техни братя и сестри в Господ. Фразата е показателна за тяхното нежелание да разследват фактите, за да получат истината за това, което чуват. Духовното очерняне е смъртоносно за пророческите хора, поради силите на мрака, които са назначени да противостоят на това движение. Те са екипирани с богат набор от лъжи и полуистини, които християните-сплетници обичат да чуват и да разпространяват. Духовното очерняне води до духовна атака, която може да има тежки последствия за делото на Господ и прогреса на Неговото слово. Виж Числа 14:36. Виж Духовна манипулация.

1. Духовно покритие – Термин, който описва свръхестествената закрила, покровителство и защита на пророка срещу духовни същества, които се опитват да атакуват хората, зачислени към неговата или нейната мантия. Духовното покритие също така може да бъде осигурено от родителите. Например сираците са особено уязвими, поради липсата на родителите си. Съпругът в семейството е друг пример за духовно покритие. Членовете на дадена църква или служение са покрити от мантията на пастора. Виж 1 Коринтяни 9:1 и 1 Петрово 5:2.
2. Духовно разбиране – Фразата се намира в Колосяни 1:9, където апостол Павел пише: “Поради тази причина и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да копнеем да бъдете изпълнени с познаването на Неговата воля, чрез пълна мъдрост и духовно разбиране”. А) Според употребата си в цитирания по-горе пасаж от Словото, духовното разбиране представлява способността на човек да направи връзката между нещата от духа и ума си. Б) Интелигентният поток от знание и разбиране, чиято комбинация води до по-пълно схващане за живота и неговата мъдрост. Този тип разбиране набляга на благоразумието и разсъдливостта, които представляват внимателното обмисляне и претегляне на информация, предхождащи и направляващи посоката на действие.

В Притчи многократно се подчертава важността от това да имаме този вид мъдрост, която произлиза от Бог. Духовното разбиране са отличава по това, че дава способността за адекватно и навременно преценяване на събития и ситуации, след което води до най-оптималното решение и насока за действие. Притчи 4:5,7 обединява мъдростта с разбирането. В случая става въпрос за тази мъдрост, чрез която са създадени световете и която управлява творението и изкупената част от човечество. Това е природата и обхвата на духовната мъдрост, която насърчава и води до духовното разбиране. То представлява активно осъзнаване на основополагащите за земята и света духовни закони и правила(Псалм 24:1) и разбиране за това как те влияят на поколенията и техния начин на живот. Виж Второзаконие 4:5-8.

Духовното разбиране произлиза от Божията мъдрост и надминава човешката и светската мъдрост, поради това че издига невидимото в позиция преди видимото, неосезаемото пред материалното и вечното спрямо преходното. Духовното разбиране разчита на гореспоменатите, за да се справи с човешки или земни ситуации. Божията мъдрост включва в себе си Неговата мъдрост от всичките Му светове, техните закони и движещи сили на цялото Му творение. Духовния протокол, протокрация, грях и праведност, святост и истина са неща, които са дълбоко вплетени в творението на Господ, играят важна роля и са неделима част от Неговата мъдрост. Поради това е от съществено значение да имаме по-дълбоко и пълно разбиране за духовното разбиране, защото то е особено ценно в пророчески аспект. Освен казаното дотук, то се отнася и до култивирането на Божието знание и мъдрост в нашите естествени способности и умения. Виж Исая 26:9; Ефесяни 4:23 и Амос 14:9.

359. Духовно спрямо свръхестествено – В едно общество, което е с висок духовен заряд, всяко нещо, което излиза отвъд рамките на видимия и емпиричния свят, е предмет на копнеж и желание. Пророците обаче, трябва да имат разбиране по отношение на духовното и свръхестественото, които твърде често се използвани като синоними, че те не са непременно едно и също нещо. Думата духовно се отнася за това, което се намира отвъд времето и пространството и въпреки това не е задължително да е вечно. От друга страна, свръхестественото е проявление на духовното в нашия свят, така че ефекта от него става видим за хората. Като обобщение можем да кажем, че духовното е описание на сфера или място, а свръхестественото е проявлението на ресурса или силата, която се намира в невидимия свят.

1. Душа – Нематериалната страна на човека, която е съд и проводник за емоциите, интелекта и желанията към тялото. Душата може да се подхранва по два начина: външно – чрез тялото и външни дразнители и вътрешно – от духа. Редът на потока на човешката информация и подхранване е следния: духът подхранва душата, душата подхранва и поддържа сърцето, а то предава към ума. Сърцето е първото физическо място на влагане, откъдето следва разпределението към човешкия ум. След като сърдечните въпроси достигнат до ума, те биват обработвани според човешкия интелект, желания и образование, след което се ретранслират под формата на импулси, сигнали и желания към тялото. Виж Битие 2:7, 35:18; Псалм 22:29, 16:10; Деяния 2:31; 1 Коринтяни 15:45.
2. Дъб – А)Символ на мощ, стабилност и издръжливост. Б) Дъбовете са били свещени дървета за древните гръмотевични богове на западните народи. За тях те са представлявали мъжката потентност, мъдрост и сила, поради това и тези дървета са били почитани от тях. Много от боговете и богините от древността, са били свързани с дъба, особено тези, които са имали пророческо естество и природа. Кората на дървото в миналото е била използвана за направата на сопи, които са били предполагаемите бойни оръжия на божествата и героите. В) Съцветията от дъбови листа са използвани като емблеми и отличителни знаци във войсковите части на Съединените Щати.
3. Дъбово дърво – А) Дървото на чародейството и гадаенето. Б) Място на мистични проявления и пророческо прозрение. В много земи, където дърветата дават подслон на птиците, са смятани за места, където може да бъде чуто от духа на боговете, които изпращат птиците с конкретно послание. Дъбът, като най-старото и най-силно от дърветата, постепенно е изградил репутация, като едно от най-достоверните места за такъв тип чуване.

Дънерът на дъбовото дърво, образ на пророческото от началото на двадесети век, е смятан за такъв, поради гореописаните подробности. По това време се е оформил култ, според който духовете на починалите хора, обитават в дърветата. Това е била причината, последователите на култа да се събират около такива “специални” за тях дървета, където да получат слово от отвъдния свят, за което са предполагали, че ще им помогне в реалния живот.

363. Дъга – Символ на завета на Създателя за вечността и просперитета към земята. В древността дъгата е била смятана и за символ на богинята Ирис, за която се е вярвало, че е вдъхновител на пророческото. Поради това хората са придали на този небесен феномен перспектива на откровение и вид пророкуване. Това е причината дъгата да се възприема като пророчески знак за добрата воля на богинята Ирис, която тя изявява от небето.

1. Дъжд – Символ на небесно изливане. Може да означава благословение, което облекчава сушата и подпомага растежа на плода на земята или съд, в случаите, когато става въпрос за проливни валежи и наводнения, които причиняват разрушение. Лекият дъжд говори за милост, златният дъжд за благословенията на просперитета, мъдростта и духовните проявления. Символи на дъжда са мълниите, светкавиците, змиите, влечугите и дракона, тъй като за тях се смята, че имат мъдрост, сила и власт над времето и неговите елементи.
2. Дълг – Поведение, отношение, задължения и работни функции и назначения, които да бъдат извършвани като регулярна отговорност към по-висшестоящи или управници, от страна на тези в позиция на служители. Виж 2 Летописи 8:14; Ездра 3:4; Еклесиаст 12:13; Лука 17:10 и Римляни 15:27.
3. Дървета – Растения, създадени от Бог. Преобраз на нации. Виж Исая 61:3. Вън от Господ, дървото представлява място за гнездене на небесните и земни духове. В миналото се е вярвало, че душите на мъртвите са обитавали в дърветата. Те имат съществено значение, като места за чародейство и гадания, а птиците чиито гнезда са били на дървото, са смятани за съд за духове, който пренася и предава духовна информация. Дебелите, високи и големи дървета са символ на мощните и разширяващи се царства и човешката сила в тях. На последно място, дърветата са знак за дар слово в областта на откровенията и снабдяването, което произлиза от техния плод. Виж Космическо дърво.
4. Дърво – Естествен обект, който е лесен и удобен за обработка и употреба от хората. Често става обект на суеверно поклонение и магия. В пророчески контекст дървото е преобраз на безполезната човешка доктрина, която се противопоставя на Божието слово и делото на Святия Дух. Пророкът казва в Еремия 10:8 “учението им е суетно, то е само дърво”. Дървените образи са белег за окултна догма, доктрини и учения, култа към Ашера и тотемите, посветени на духовете на предците.
5. Дяволи – Думата, дадена за падналите ангели на творението, които се разбунтуваха срещу Създателя си и се осмелиха да опитат да завладеят небесното царство. Луцифер, който поведе бунта, започна война, която доведе до изгонването на всички бунтовници от небето и вечно изгнание вън от царството на Бог. Тогава името му беше променено от Луцифер (който носи светлина или син на утрото) и той стана баща на лъжата и на дяволите, и всички по-нисши духове на мрака.

Дяволите имат по-висок ранг от демоните, които са техни роби. За разлика от демоните, дяволите са тези, които са същинските началства и власти в сферата на мрака. Те са стратезите, които назначават и изпращат демоните. Виж Фамилиарни духове. За демоните се смята, че са смесеното потомство от браковете на дяволите с човешките жени.

369. Дяволът – Сатана е принцът на всички дяволи и демони. Той някога е бил Луцифер, синът на утрото и помазаният херувим. Виж Исая 14:12; Езекиил 28:14. Дяволът е този, който управлява тъмните небесни области от творението на Бог. Чрез силата на мрака той прокарва волята си на земята, като я налага на хората. Най-главното проявление на дявола е символизирано чрез мъжки козел, особено рунтав и с големи рога. Той използва също и други животински образи за форма на проявление. Някои от митологичните изображения включват сатира и горския бог.

Дяволът оглавява архонтите на тъмнината в духовните сфери. Павел съвсем практически и без никакви преобрази се отнесе към проблемите с дявола, като ги окачестви като блудство, което и преди, и сега се свързва с поклонението към демони. Още един пример за това виждаме в 1 Тимотей 1:20, където Павел каза, че е предал двама християни на Сатана, за да се научат да не богохулстват. Виж Козел и Помазаният херувим.

370. Дякон – Служител в Новозаветната църква. 1 Тимотей 3:10 и 13.

1. Дъщеря – А) Използвано в Библията, като към жена, която е източника на отглеждането на децата, потомството на бащата. Б) Дете от женски пол, чието естествено предопределение и удовлетворение идва от раждането и отглеждането на деца. В) Дете от женски пол, източника на мляко за децата през идващите поколения, правейки паралел с Църквата. От тук и думата определя Църквата на Господ Исус Христос като снабдител и източник на Неговото слово. Виж 1 Петрово 2:1-4. Г) Символично може да означава град и неговите жители. В Библията градовете на Израел, често са наричани “дъщерите на Израел”. Д) Дума, изразяваща нежност и привързаност. Бащински еквивалент на “зеницата на окото ми”. Чрез тези думи Бог показва какво означава Израел за Него (Второзаконие 32:10), заедно със Сион (Захария 2:8), наричан често “Сионска дъще”, град, който Бог много обичаше и пазеше. Виж Мляко. Псалм 48:11 и 97:8; Исая 16:2.

 

Е – Еа до Ешурун

 

372. Еа – Върховен бог, почитан като спасител в древността. Вавилонският бог на лекарите и медицината.

1. Еанна – Храм за древния Вавилонски пантеон божества, който се е намирал в Урук, библейския Ерех (Битие 10:10).
2. Еаннеад – Събирателно название за деветте божества на династиите в древен Египет.
3. Ева – Жената на Адам, която той наименува след тяхното прегрешение в Едемската градина. Преди падението, Бог се обръщаше към двойката просто като Адам. Ева получи името си, след като те отстъпиха от волята на Бог. Виж Битие 3:20; 1 Тимотей 2:14.
4. Евангелизатор – Една от насоките на петкратното служение, която влиза в графата пътуващи служители. Третата длъжност, изброена в Ефесяни 4:11.
5. Евех – Шумерският бог на планините, който е бил победен от Инанна.
6. Европа – Финикийска принцеса. Още земята на божеството Феникс, което е било отвлечено от Зевс, за да му роди деца, едно от които е Минос.
7. Египет – Библейският Мизраим, наричан така поради черната си земя, разположена около реката Нил. Голям център за политеистично поклонение с главно божество Хорус, бога на слънцето за Гърците и Ра в Египет. Първоначалният дом на хамитските племена, където впоследствие нахлуват семитите от Вавилон. Виж още Озирис.
8. Египетски плен – Четиристотингодишният период, за който Бог пророкува на Авраам, бащата на Израилтяните, че неговото поколение ще бъде в робство на Египетската нация. Това се изпълни, когато Йосиф бе отведен в Египет и изпрати да доведат и неговото семейство, което по онова време наброяваше седемдесет души. По време на техния престой в Египетската земя, първоначално поради настъпилия глад, а после превърнал се в робство, броят на Израилтяните драматично се увеличи. След като вика на народа Му, стигна до ушите на Господ, Той издигна спасител измежду тях. Това беше Мойсей, отгледан от жената на фараона и потенциален наследник на Фараона. Чрез Мойсей Бог избави потомството на Авраам от Египет. Виж Битие 15:13.
9. Едгар Кейс – Популярен светски пророк, почитан като изцерителят на вяра от Кентъки. Неговият основен принос е бил популяризирането на доктрината за прераждането в духовната и религиозна среди в Америка. Най-известен е със своите медицински диагнози, поставени в състояние на транс, чрез който той изцерявал физически болните. Учредява и установява Асоциацията за Изследване и Просветление. Любимец на последователите на Ню Ейдж учението, много от които са възприели неговите практики и теории, като част от своята вяра. Неговите състояния на транс му позволявали да предаде тялото си като проводник за комуникация с починали хора(паднали ангели), които са му давали информация за пациентите, която е невъзможно да се получи по естествен път.
10. Едем – Думата означава рай на блаженство. Това беше първия дом, който Бог създаде и предвиди за човека – Адам и жена му Ева. Едем представляваше градина, в която имаше от всяко възможно добро нещо, източник на удоволствие, радост и наслада, за които Господ се беше погрижил да даде на Своето творение – човека. Задачите на Адам бяха само да я пази и да владее над нея. Имайки предвид обстоятелствата на падението (виж дефиницията), това означаваше, че работата на човека беше да допуска в градината само това, на което мястото му е там и служи за доброто на Едем и нейните обитатели. Адам напълно се провали в тази заръка и в резултат на това, отвори път и позволи на духовете и силите на греха и смъртта да влязат и да поемат властта над цялото човечество.
11. Едемското прегрешение – Термин, описващ греха на предателство, който Адам извърши срещу Създателя Си и цялото човечество, като не се подчини на забраната от Господ, относно дървото за познаване на доброто и злото. Неговата постъпка поведе след себе си последователни събития, чиято кулминация стана смъртта и нейното разпространяване във всички хора, въпреки че само той съгреши. Виж Битие 2-3.
12. Единадесет – Числото на смяна на парадигмите (примерите и образците). Единадесет е число на транзиция, което е символично за промяна в отношението на силите. То е позиционирано между десет, числото на божествена заповед и управление и числото дванадесет, което символизира управлението на заветните хора на Бог, особено Неговите апостоли. 3 Царе 6:38; 4 Царе 9:29; Еремия 1:3 и 39:2-3; Матей 19:28; Откровение 21:12-14.
13. Една десета – Десятъкът. Една десета от плячката след битка, получена от победителя в сражението, е била за Господ. Дарението е било принасяно от водачите на армията-победител. Една пета от оставащата част е била задялана като дял на свещениците. По този начин свещеника е поддържал дома на Господ, изхранвал е семейството си и е давал на тези, които са били назначени под негово управление.
14. Едно – Число на пълнота и единство.
15. Едутун – Псалмист от племето на Мерари, служил под управлението на цар Давид, като музикант на светилището. Виж 1 Летописи 9:16 и 16:38, 41-42.
16. Езавел – А) Финикийска жрица, която се омъжи за царя на Израел, Ахав. Тя заля Израел с поклонение към Ваал, Тамуз, Ашерот и други противни божества. Името на Езавел е до такава степен известно с лошата си слава, че в книгата Откровение, тя е спомената като духовното влияние, стоящо зад лъжепророчествата, езическите ритуали и неморалното свещеническо служение към Бог.

Нейното главно отклонение беше да съблазнява хората, особено управниците и лидерите на Яхве, към боговете на нейния баща. Б) Пророчица в Тиатира по времето на ранната Църква, която стоеше вън от храма и пророкуваше на хората, идващи да се поклонят. Тя комбинираше пророчество с професионална организация и вокално въздействие. Нейното служение окуражаваше общуването с демони, вероятно като начин за увеличаване на богатството си, чрез разнообразни жертвени ритуали на даряване.

389. Езекиил – Един от големите пророци с мантия на свещеник. Пророческата кариера на Езекиил беше пъстра, драматична, наситена и състояща се в по-голямата си част в духовната сфера на творението. Той беше призован към офиса на пророка четири години след депортирането му във Вавилон. Това го направи да бъде пророк в плен на езическа култура и земя. Служил около пети век преди Христос, посланието му е било центрирано главно върху Юда, с малки изключения и към другите нации. В неговото служение са включени театър, драма, рисуване и разнообразна смесица от прийоми. В неговия случай, Бог използва всякакъв вид достъпни средства, методи и начини, чрез които да изяви волята Си на хора, които бяха толкова затънали и оглупяли, че Той трябваше да визуализира наближаващия върху тях съд.

Никой друг пророк не обхваща толкова много от драматичния начин на изразяване на Бог. Той каза на Езекиил да нарисува идващата обсада и падение на Ерусалим, да се съблече гол и да лежи така пред хората, за да им покаже степента и тежестта на тяхното предстоящо робство. Той още трябваше да им изиграе как те щяха да ядат боклук и отпадъци в робството си. Това и още много други преобрази, Езекиил пресъздаде, за да бъде пример за пълното изоставяне от страна на Бог към хората Му, на произвола на жестоки, враждебни сили

В ролята си на свещенически пророк, Езекиил проповядва и изисква ритуална чистота и святост в храма на Бог. С цел да придаде смелост на пророка и по-дълбоко разбиране, Бог се разкри пред него като Създателя и абсолютния Суверен на цялото творение. Езекиил стана свидетел на изумителни посещения от Бог, изключителни видения за Неговото творение и имаше регулярни посещения от ангелите Му. Пророкът бе използван да проповядва на съгражданите си в тяхната земя чрез Божествено транспортиране. Святият Дух на Бог просто отнасяше пророка на определените места в конкретното време. В единия от случаите, когато Езекиил проповядваше в Духа на лидерите на Израел, единият от тях умря на място. В записите на неговите пророчества можем да видим, че Бог на няколко пъти излезе отвъд рамките на законите на времето и пространството, като отнесе пророка, във времето и мястото, където трябваше да говори. В Новия завет, евангелизаторът Филип, беше използван от Бог по подобен начин, за да ускори разпространението на словото на спасение в Исус Христос. Виж Деяния 8.

390. Езеро – Място, където се събира вода, без да изтича. Символ на бездната, смъртта, затвора и погребани тайни. В миналото езерата често са били места на магьосничество, където вещици и чародеи са отивали да практикуват уменията си. Огледалната повърхност на езерото означава, че човек винаги може да види себе си, като чистотата на образа е била причина да се гледа на езерото като на огромна кристална топка. Това е и връзката на езерата със свръхестественото и най-вече с ясновидството.

1. Език на Духовния свят – Ако нямат разбиране на езика на духовния свят, пророците са буквално некомпетентни. Въпреки че разбирането на лингвистика и земно изразяване са важни за физическия свят, за да може да се поучава откритото знание от Бог, в случая с духовния свят, това не винаги е така. За да получиш свежо откровение, изисква изцяло духовен набор от обстоятелства. Гражданите на вечността и безсмъртните – всички са много активни в използването и комуникацията на този език.
2. Език на сънищата – Комуникация по време на сън. Общуване, което разчита на преобрази, символизъм и знаци, които говорят нещо специфично на спящия, за да предадат посланието си. Не всички сънища са пророчески. Част от тях са причинени от вътрешни тревоги, притеснения, желания или взети решения.
3. Езици – Библейски термин, който е нарицателен за молитвата в Святия Дух, според писаното в Юда 1:20. Молитвата или говоренето на други езици е дар на Святия Дух, който е предопределен за Църквата. Показател за това, че говоренето на други езици е очаквана функция за служителя на Новото Творение, може да бъде видяно в 1 Коринтяни 12:28, 30. По този въпрос се говори и в 1 Коринтяни 12:10, като форма на специално проявление на Святия Дух, когато се случва сред събиране на християни. Според 1 Коринтяни 14:14-18 молитвата на езици се различава от говоренето на други езици, според както е описано в други места от същата глава.

Освен всичко това, в словото са разграничени два вида езици – едните са човешки, а другите на ангели. Това откровение внася допълнителна светлина върху обхвата на силата и влиянието на тази практика. Според Библията, молитвата на други езици дава способност на християните да общуват с Господ и Отец, на ниво дух с дух. Допълнително предимство е това, че могат да управляват невидимите сили на творението с по-голяма акуратност, като избягват влиянието на собствените си предубеждения. Друго преимущество на говоренето на други езици е, че вярващите в Христос имат достъп до всеки език, произлязъл някога от устата на Създателя Бог. Различните форми на общуване са създадени от Господ според нуждите на Неговите духовни и вечни дела на небето и земята.

394. Езичник – А) Термин, който първоначално е означавал “планинец”. Отговаря на библейското описание на аморейците, чиито отвратителни демонични практики, станаха причина народа на Бог да бъде депортиран от земята си. Б) Думата дефинира ритуалите и обредите на поклонение на Уика, друидите, вещиците, вълшебниците и магьосниците. Съвременното популяризиране на думата, описва тези, които практикуват окулт, черна магия, тъмни изкуства и заклинания. Виж аморейците в 4 Царе 21:3-11. Думата още описва “западняците”, които са били планински обитатели, чиято политеистична форма на поклонение е била непозната за монотеистичния Израел.

Такива религии са били изпълнени с идолопоклонство и потопени в магия и демонична намеса, около което са били центрирани ритуалите им. Преобладавала е некромансията, която е била  една от най-широко разпространените практики. Въпреки че на пръв поглед думата езичник, изглежда безобидна, нейните корени реално идват от разклонилите се религиозни практики на хората от древността. В ума на Бог, езичник е синоним на варварин и хедонист.

Терминът “западняк” се е отнасял предимно за аморейците и тези произлизащи от техния разнороден клан. Техните ритуали са били противни на Всемогъщия Бог на Израел, Който забрани на народа Си да научава и да следва езическите им пътища. Той постанови тази забрана, защото знаеше, че аморейското поклонение и начин на живот със сигурност ще отведат сърцата на Неговия заветен народ, далеч от Него. Най-известното име, което също така е станало и нарицателно за езичници е аморейци. Те са били като събирателно за целия спектър от идолопоклоннически практики.

Впоследствие, Аморейската (планинската) религия е смятана за първоизточник на поклонението към природата, което представлява обожествяване и издигане на творението, по–високо от Създателя. Това поклонение е отразявало религиозната институция, издигната от Каин, впоследствие предадена на Нимрод и надолу през поколенията.

Аморейските форми на поклонение са първопричината тази раса да получи името езичници. Те са практикували всякакъв вид астрално, земно и подземно поклонение към съответния вид божество. Астрологията, епикурейството, демонизма, ритуали при смърт и зоофилията са били доминиращи сред поклонението на този народ. Освен гореизброените, всяко друго извращение, което хората са можели да измислят, е било практикувано от планинците в името на религията. Основата за техните религиозни системи е било самосъхранението от елементите и суровите трудности на живота, което да завърши със спасение в отвъдния живот. Като заключение от всички тези данни, можем да кажем, че езичеството е предзнаменование и предпоставка за навлизането и влиянието на нечисти и фамилиарни духове.

395. Еклесиа – Гръцката дума за църква, която Христос обяви в Своето царство, като термин и нарицателно за Неговото тяло от вярващи. Духовната конфедерация на Създателя Бог и състоянието на Неговото Ново Творение. Думата се базира на древно-гръцка институция, която се е състояла от граждани, избрани в тази организация, за да разрешават различни ситуации и проблеми в обществото. Еклесията още е работила съвместно с управниците, императора, съдебната, политическата и военна власт на града и държавата. Виж Матей 16:18 и 18:17; Откровение 1:4.

1. Еклесиална йерархия – В Новозаветната Църква на Господ Исус Христос, йерархията е главно очертана на две места от словото: Ефесяни 4:11, където се концентрира върху режима на управление и 1 Коринтяни 12:28-29, където точната подредба в структура, е дадена от Господ чрез апостол Павел, в реда, който Той иска Църквата да последва. Легитимността на този ред е ясно потвърдена от самото начало на стиха :” Господ е поставил тези в църквата да бъдат”. Думата поставил е главния термин, подкрепян от дискретния ред на йерархията.

Значенията на термина показват идеите за установяване, ред, назначаване, фиксиране и поставяне. Описаният модел тук не просто декларира това, което Господ постанови като йерархия на Своята Църква, но слага рангове на съответните позиции и диспенсации в реда, по който Той иска да бъдат и да управляват:

– първо апостоли

– второ пророци

– трето учители

– следват чудеса

– после изцелителни дарби

– помагане

– управляване

– различни езици.

Моделът, описан от Павел, е нареден според реда, в който Църквата възниква в съществуване, привлича последователи и впоследствие се поддържа чрез посрещането на нуждите на спасените. Апостолът като специално изпратен, е този, който стартира процеса. После идва пророка, за да подкрепи работата с помощта на актуално слово от Бог и просветено духовно образование.

От служението на учителя произлиза такъв, който да пречисти вече оформеното от апостолското дело тяло. След като хората са излезли от света на греха и смъртта, логично е да бъде посрещната нуждата им от изцерение. Това е така, защото хората са съществували в света заедно с множество нечистота, зарази и развала, все още стоящи върху тях. След като спасените са установени здраво във вярата и в дома на Бог, работата по строене и поддържане на служението започва.

Поставянето на Божиите хора да работят в Неговото царство, е много важно за тяхното вкореняване и установяване в Него. Тук се включва служението на помагане. Увеличаващото се стадо се нуждае от управление, коетода се справи с хаоса и бунта. Следователно, управлението идва на дневен ред. При така установената основа, служението на свръхестественото започва да се проявява и идват разните езици.

Този модел е не просто организиран, но и практически съвсем уместен. Почвайки с инициативата на апостола, която е стратегическа, свещеническа и военна, до момента на реалното издигане на военната сила на Царя – духовните войни от Църквата, която Той отреди да се развива и разширява на земята.

397. Екзорсизъм – Виж Изгонване на демони.

1. Екзорсисти – Такива, които изгонват демонични духове от хора чрез клетви, обети и обещания към духовете или към божествата, които те представляват.
2. Експерт – Майсторство, изключително умение, съвършено познаване на дадена област или дисциплина, придобито чрез практика и учене на конкретното умение или знание. Да бъдеш експерт, означава да си изключително добре подготвен професионалист от висока компетентност. Виж 1 Летописи 12:32-37; Песен на Песните 3:8; Деяния 26:3.
3. Ел – Жестоко и тиранично божество от Месопотамия, което е било почитано като бога на секса и войната. Израел, отстъпнически го свързва със своя Бог Яхве. Това им действие е довело до промяна в обръщението към Йехова, в което Неговите атрибути са били обозначавани с префикс Ел – името на езическото божество. Това име е било използвано също и като префикс в имената на много градове, споменати в Библията.
4. Електричество – Светлини, изкуствено осветление и др. Показател за направеното от човешки ръце или човешко просветление. Модерни източници на сила.
5. Елементи – Основните, съществени (съставни) части на нещо. В пророчески аспект, думата се отнася за съставни обекти, предмети, субстанции или дисциплини, нещата, които образуват и генерират дейностите, съществени за функционирането на гореизброените съставни. Елементите като вид пророчески символи, отразяват безнравствеността на света, според неговите четири елемента – въздух, вода, земя и огън. Само огънят може да бъде създаден и управляван от човека. Без тези четири елемента, творението не би съществувало – въздух за дишане, вода за освежаване и хигиена, огън за отопляване и земята, от която сме създадени и откъдето получаваме храната си. Тъй като те са основополагащи за живота, голяма част от пророческата терминология и ресурси ги употребява и се основава на тях. Виж Галатяни 4:3 и 9; 2 Петрово 3:10 и 12.
6. Елиезер – Пророкът, който провъзгласи Божия съд срещу съюза на Йосафат с Израилевия цар Охозия. Виж 2 Летописи 20:37.
7. Елисей – Наследникът на пророк Илия, който поиска и получи двойна мярка от помазанието на учителя и наставника си. Необикновената мярка помазание му позволи да извърши два пъти повече чудеса от своя предшественик. Елисей още е наричан и избиващия пророк. Виж 3 Царе 19:15-21. Неговият импулсивен и напълно себичен отговор към подигравките на местни младежи, го накараха да използва своята новопридобита сила, за да предизвика смъртта на четиридесет и двама души, които бяха разкъсани от мечки в резултат от неговото проклятие. Единственият пророк в Библията, който умря от неизлечима болест.
8. Емайл – Символизира безсмъртие – аналогията идва от покритието и здравината на зъбите.
9. Еман – Пророк от 1 Летописи 6:33-42, който е служил по времето на Давид. Еман беше пророк-псалмист и музикант към светилището. Под негово ръководство стояха свещеници-музиканти, които хвалеха Господ чрез песни и музика. Той също е наричан и царския гледач. Виж 1 Летописи 25:1-8.
10. Енки – Вавилонски бог на вятъра и водата.
11. Енлил – Вавилонски бог на въздуха.
12. Енох – Седмият от допотопните(пределувиални) патриарси. Той е бил първият пророк, за когото се споменава в Библията. Неговите думи са се запазили за доста дълъг период от древността, дори до времето на написване и събиране на Новия завет. Юда дори го цитира в своето послание. Името Енох означава “посветен и приет”, другия му смисъл, който е леко негативен е “смъртен”. Виж Битие 5; Лука 3:37; Евреи 11:5; Юда 14.
13. Енсай – Важна за пророческия символизъм дума, защото тя дефинира древния цар-свещеник, който е управлявал населено място или общност, родена и установена поради дадено божество. Такъв тип служител беше Мелхиседек, свещеника на Всемогъщия Бог, чието древно обиталище беше Ерусалим, много преди да го представи и даде за наследство на Авраамовото потомство. Това обяснява как и защо Господ легално можеше да изгони предните обитатели на мястото. Впоследствие Той установи Своя народ там, както е било обичайно за онова време да правят боговете с избраните си хора. След като се е установявало коя е избраната от божеството раса или националност, даденият бог ги е въвеждал в земята, която предварително е била вече негова. Обикновено това е била земята или мястото, където богът първо е дошъл, когато се е спуснал на земята. Пример за това е Синайската планина, където Йехова слезе.

Това хвърля допълнително светлина върху наблягането на Исус, за Неговото раждане в света, за това че Той не е просто следващото божество, което се появява отнякъде. Виж Второзаконие 32:12, 17. Исус е вратата на овцете, защото Той влезе през портата на обора, както човешко същество се ражда на този свят. Идеята за царя-свещеник в стария свят се базира на случая, в който всичко се задвижва и става в определената земя или област, поради смесеното управление на духовно същество и човек. Виж Портали, Ерусалим и Мелхиседек.

411. Епископ – Гръцка дума от Новия завет, за човек, които е от стареите, такъв, който е с най-висок ранг в Христовата църква. Апостолите по подразбиране и презумпция са епископи, докато обратното не винаги е вярно. Виж 1 Тимотей 3:1-2; Тит 1:7;1 Петрово 2:25.

1. Епископски жезъл – Извита тояга, носена от епископите, която е била символ на властта на пастира. Символиката идва от техните пастирски задължения и приликата на техните хора със стадо, което Бог им е поверил, да се грижат и да го пазят. Тяхната тояга е смятана за символ на духовния им авторитет на пазачи и слуги с управнически задължения, които Бог им е възложил според Своята мярка. Извитата тояга е древен символ на управниците от нациите на Близкия Изток, които са били хора в управлението, военните сили или посланици. Извивката на края на гегата е преобраз на апостолска власт, подчинена на Христос като Негови подпастири.
2. Ера – Ясно разграничаващ се период от време, забележителен поради неговите последователни събития. Различните ери гравират в обществата своите забележителни исторически профили и драматични приноси на съответното време. Те са установени според степента на влияние и промени, които се осъществяват в обществото, културата му и даденото поколение. Виж Време.
3. Еремия – Вторият от големите пророци в Библията. Той е бил призован за пророк в много ранна възраст. Еремия е бил толкова млад, че не е имал желание да се покори на призива си, страхувайки се, че липсата на зрялост ще му попречи да изпълнява добре функцията си. Господ отвърна на извинението му с факта, че той не е призван поради възрастта си, но поради това, че е създаден да бъде пророк на нациите още от утробата. Служението на Еремия като пророк на съд и поражение, е изпълнено с мъка, тъга, отчаяние и депресия. Думите, които той е освободил, не са били нито популярни нито желани.

В повечето случаи Еремия е изпращан към управници и царе. Той предсказва разрушението на родината си и съда на Бог върху управниците. Еремия е бил арестуван, прокуждан и наказван по всякакви възможни начини, защото тогавашните царе не са искали да чуят истината. Правени са няколко опита за покушение срещу живота му, докато той принудително се покорявал на гласа на Бог.

След толкова много враждебни реакции към думите му, естествените инстинкти за самосъхранение на Еремия го водят към опити да се съпротиви на словото на Бог. Пророкът прави оброк да не говори и дори да не получава слово от Бог, но бързо разбира, че силата на Господ над него е много по-голяма. Той записва как неговите напразни усилия да се бори с Духа на Господ са му причинили единствено физически дискомфорт, облекчение, от който е идвал само след като изговори пророчеството.

Еремия разказва за треперене в костите си, изгарящо сърцебиене всеки път, когато решавал да не пророкува. Даниил и Захария са други двама пророци, които споменават подобни физически усещания, свързани с получаването и освобождаването на слово от Бог. Господ говори на Еремия чрез видения и сънища. Той използва притчи, гатанки, енигми и символизъм, за да предаде Своите мисли на пророка и да обрисува думите, които иска той да изговори.

Реакциите на хората към думите на пророка са били толкова резки, че Анания, който беше един от главните пророци на царя, отне пророческия товар на Еремия от врата му. Еремия се оттегли и се върна по-късно с отговора на Бог. Анания щеше да умре до дванадесет месеца, защото се беше осмелил да учи на бунт срещу Господ. Словото му се изпълни и Анания умря, според както беше предсказал пророка на Бог. В допълнение към това, земята беше предадена на Вавилонския цар, който позволи на Еремия да живее в страната си, оставайки на собствеността си. Така се изпълни обещанието на Бог за това, че той вярно предаде словото Му. В същото време закоравелия цар на Израел и управниците му бяха отведени в плен и депортирани извън страната си, според словото на Еремия.

415. Ерех – Един от градовете, построен от Нимрод. Виж Битие 10:10. Известен впоследствие като Урук.

1. Ерес – Най-прокълнатата тактика на ереста е нейния плод. Библията казва, че никоя лъжа не е от истината и всяка неправда е грях. Ереста заобикаля тези две твърдения, като представя малко истина, придружена с голямо количество примамлива измама. В основата си, ерес е доктрина на заблуждение, която бива възприемана като мнение и впоследствие като база за начин на поведение и публично разпространяване.

Богът на християните възприема ереста като акт на агресия от страна на измамени или неуравновесени души. Целта на ереста е да бъде объркана обичайната вяра на светиите и да се отклонят усилията на автентични служители на евангелието на Исус Христос. Еретикът е благосклонен към грешката и отказва да бъде разубеден от личните му виждания за въпроси, касаещи Библейски, ортодоксалното християнство. В Галатяни 5:20, ереста е представена като съизмерима с бунта, което е форма на измяна. Тя е раздорна, лицемерна доктрина, която декларира и разгласява обратното на това, което словото открива и има предвид. Ереста е човешка доктрина, правена за хора и предназначена за личности, които напълно пренебрегват Господната правда и я превръщат в лъжа. Крайният резултат е, че езичниците и народите хулят Божието име поради такива еретици. Виж Римляни 2:24.

Поради това, че ереста е продукт на човешката воля и личност, тя намира изява като се изтъква и цели да измести установената истина. Една от нейните стратегии е да предефинира вече известна доктрина и нейните характеристики. Тя действа чрез тайно разработени процедури за прилагането на новата догма, като еретикът напълно се посвещава на разпространението на грешната доктрина. Ереста има за цел да отежни, разруши, раздели и в края на крайщата да спечели последователи за едно изкривено, но с претенции да е по-леко християнство, в което страданието е презряно, а комфорта и удобството са пропагандирани. Неговите заблуди са толкова завоалирани и бледи, че ядрото истина засенчва лъжите.

Думите на пророк Еремия най-добре описват виждането на Бог за ереста. В Еремия 23:30 четем: “Затова, ето, Аз Съм против пророците- казва Господ, които крадат словата Ми, всеки от ближния си”. Това енигматично изказване, казва много за ереста и нейния път. Нейната догма се състои от откраднатите думи на Господ, които се поучават като ново откровение на Божествена истина. Целта е да бъде атакувано и разклатено библейското християнство, както и да бъде разрушен библейския начин на живот, следващ примера на Христос, според писаното в 1 Йоан 2:6.

Тези откраднати и преиначени думи, които имат духовен произход и природа, изглеждат като открити тайни. Тъй като идват от Господ Бог, те имат вид на вечни, въпреки че ереста не е нищо повече от свръхестествен опит да бъде узурпиран живота на хората и да бъдат отделени от Живия Бог. Ереста се явява като алтернатива на безкомпромисната истина. Тя е подканяща доктрина, целяща да смекчи и облекчи, което я прави да е съвсем близка до стандартното предсказване на бъдещето. Ереста успокоява хората, така че те да заобиколят и избегнат покаянието, като същевременно подкопава и святостта.

Обикновено ереста се сблъсква със специфични неотменими елементи от Библейската доктрина, които трябва да останат непроменени. Най-основните от тях са: Божията праведност; Неговата истина – Той не може да лъже, защото това е просто невъзможно за него; Неговите наредби и съд,(чиято цел е да донесат живот); Божията святост и отделянето от света; и накрая е мотива, който Го задвижва да прави всичко за творението Си – Неговата любов. Гореописаните са стандартните основи на Божествената истина и те характеризират фундаменталните белези и отличителни черти на Бог Отец.

По отношение на Бог Син, Исус Христос, можем да отбележим прилежащите Му неотменни качества и призив към: покаяние – основно изискване за влизане в царството Му, спасение чрез Новорождение, освещаване от мъртви дела чрез Неговата истина (Йоан 17:17; Евреи 6:1-2) и идването на Святия Дух, Който да живее във вярващия, като Се изявява чрез мощни демонстрации на словото Му в дела и истина (1 Коринтяни 4:20; 1 Солунци 1:5). Разбира се връхният камък на всички тях е святостта. Чрез Исус, всичките гореизброени изисквания се проявяват върху Неговите ученици, които обичат Отец и Неговия Син еднакво и дават свръхестествено изразяване на тази любов на земята и помежду си. И най-накрая, е Святия Дух, последния киселинен тест на Създателя Бог за ереста.

Библията поставя изключително ударение върху работата на Святия Дух в живота на  хората(Виж Ефесяни 5:9-10). Присъствието на Бог в духа на човек, означава полагането на вечни фундаментални истини, които изтръгват греха и плътското от душата и подготвят хората за живота им през вечността. Двадесет и един от дискретните елементи и проявления на Святия Дух, освен тези от 1 Коринтяни 12:7-11 са: 1) Духът на Бог; 2) Духът на Господ; 3) Духът на твоя Баща; 4) Духът на мъдрост и разбиране; 5) Духът на съд; 6) Духът на горене; 7) Духът на съвет и могъщество; 8) Духът на знание; 9) Духът на страх от Господ; 10) Духът на благодат; 11) Духът на истината; 12) Духът на святост; 13) Духът на живота; 14) Духът на Исус Христос; 15) Духът на осиновление; 16) Духът на смирение и кротост; 17) Духът на свободата; 18) Духът на откровение; 19) Духът на слава; 20) Духът на спасение и изкупление; 21) Духът на пророчество.

Доктриналните откровения, които предстоят да бъдат разкрити по време на нашия живот тук на земята, трябва да бъдат в унисон със словото и да бъдат тълкувани и прилагани, според двадесет и едната характеристики и цели на Духа. Да бъде проповядвана и разпространявана истина, която пренебрегва или занижава важността на святостта е ерес. Същото важи за рекламирането на свободата, която извращава освещението и святия начин на живот. Спасение без покаяние е нещо, което Святият Дух не може да прости или да извърши. Да направи това, би било за Него отстъпване и заобикаляне на най-главния критерий за изкуплението – новорождението.

Да се разпространява мъдрост, която отмахва страха от Господ, е ерес. Да бъде проповядвано универсално изкупление, което не зависи от свободната воля на хората и тяхното задължение да изберат да бъдат спасени от Господ Исус Христос и да станат обиталище за Святия Му Дух, е ерес. Да бъде отменена Божията справедливост и съд чрез Неговата благодат, любов и милост е ерес.

Пророците, които са подбудени да изследват и преценяват ереси, трябва да изучат много внимателно дадения учебен материал, вида, в който той се поднася и ефекта, който цели. Трябва също така да изследват как ще се развие дадената доктрина, когато бъде възприета в живота на вярващия. По какъв начин едно подозрително учение, което влиза в конфликт с установена истина, се проявява в действие. Какъв е плода, когато учението зарази и други, е важно за пророческото изследване и трябва да бъде предвидено. Въпреки че може да е трудно да вникнем проницателно във всяка една нова доктрина, която се издига, един добър метод на елиминиране е, да бъде оценен плода от нея и къде стои той спрямо Духа на Бог. Крайният плод на здравата доктрина е праведност, която води до святост, което е твърде често пренебрегвана истина. Виж 2 Коринтяни 9:10; Филипяни 1:11. Други плодове са покаянието (Матей 3:8) и плодовете на Духа (Римляни 8:23). Въпреки че е винаги добре да знаем етимологията на различните термини, особено на такъв като ереста, в крайна сметка плода от дадени думи или доктрина е този, който ни дава най-точен анализ. Гамалиил беше този, който даде най-добрия отговор в Деяния 5:34-39. Ереста трябва да бъде опровергана и отхвърляна, но когато тя устоява, това е единствения разумен съвет, който да се приеме. Времето разкрива истината.

417. Еретик – Учител на ереси и агент на лъжливи доктрини и неортодоксалност.

1. Ериду – Град в древна Месопотамия, който е бил най-ранното човешко установяване в тази област. Също така мястото на храма на водния бог Еа. Древните градове са важни, поради това, че те маркират крепостите на основаващото или завладяващо божество, които в повечето случаи са активни и управляващи и до днес над тези области.
2. Ерихон – Моавски град, чието име означава “лунен град” или “благоуханно място”. Исус Навин, водача на Израел и наследник на позицията на Мойсей, изпрати съгледвачи, които да разузнаят в града, преди да го нападне. Там те бяха посрещнати и подслонени от блудницата Рахав, преди да се върнат обратно да докладват на началника си. По-късно, когато града беше покорен, Рахав и семейството й бяха пощадени поради гостоприемството й към съгледвачите. Впоследствие нейната милост и спечели място в родословието на Израел, като вечен наследник на обещанията. Виж Числа 22:1.
3. Еровоам – Ефремски син на вдовица, която прислужваше на цар Соломон. Неговата изобретателност му спечели управлението и властта над десет от племената на Израел. Той направи две златни телета за поклонение в Израел, които бяха на пътя към Ерусалим. В Библията пише, че той измисли своите фалшиво-религиозни култови центрове от собственото си сърце. Еровоам направи това, защото се страхуваше да не би поданиците му да го напуснат и да отидат под управлението на Юда. Двете места, където той организира поклонението, бяха Ветил и Дан.
4. Ерос – А) Бог на любовта и секса. Пакостливо създание, което е било смятано за секс-партньор на Псухе, богинята на душата. Б) Еквивалент на гръцкия Купидон, който е божеството, почитано на ежегодния празник Св. Валентин. Преобраз на разрушителния първичен инстинкт, който се отключва чрез екстремното и нерационално непрекъснато преследване на плътски удоволствия.
5. Ерусалим – Столицата на Израел, която беше завзета от втория им цар Давид, от  евусейците. Това е главния град на Юда, който е наричан с няколко други имена в Библията: Салем, Ариел, града на Бог, светия град и Сион – Божията крепост или високо място. Името му е свързано с двете големи планини, които се намират около него. Виж Планини. Обобщаващо, името му означава “основано притежание на мира”, което съвпада с Езекиил 43:7,12.

Ерусалим е толкова древен, че има запазени Египетски текстове от трети век преди Христос, в които се споменава. Неговият произход, според както е описано от пророк Езекиил, е от Ханаанската земя. Продукт на смесен брак, от баща амореец и майка от хетите (Езекиил 16:3). Неговият произход предвещава съдбата му – да бъде населяван, да дава подслон и от него да произлязат всички народи (Деяния 2:1-13). Аморейците и хетите бяха две от десетте племена, за който Господ каза на Авраам, че неговите наследници са призвани да ги изместят. Виж Битие 18-21.

Преди да дойде във владение на израелтяните, Ерусалим се наричаше Евус (Виж Исус Навин 18:28). Неговото население – евусейците, бяха победени от Исус, който проправи път за предстоящото идване на цар Давид, който щеше да направи града своя крепост и столица. Духовната материя на Ерусалим може най-добре да бъде видяна чрез следните пасажи от словото: Псалм 46:4, града на Бог; 4 Царе 5:6-7, града на Давид; 2 Летописи 25:28, града на Юда; Псалм 48:12, Сион; Матей 4:5; светия град. Пророк Исая го видя като верния град в Исая 1:21,26 и като града на правда в 1:26. Друг Старозаветен пророк Захария, нарича Ерусалим града на истината в Захария 8:3; в Псалм 48:2, Ерусалим е града на великия цар, имайки предвид Исус Христос, Месията. В днешно време, града е все още основно под Мюсюлмански контрол, като дава убежище на най-големия спектър религии на планетата.

Първоначално града е наречен Салем и управляван от настойника на Всемогъщия – Мелхиседек. Той е назначен от вечността, за да установи и да го задържи за неговия предопределен наследник. Това е откровение, което показва, че Ерусалим винаги е бил и винаги ще бъде крепост на Създателя. Историята на Ерусалим и битките за него и около него, датират от незапомнени времена.

Управлението на Мелхиседек, като цар-свещеник (енси) е съществена подробност, тъй като призива на евреите да бъдат народ на Всемогъщия, който да се установи в този град, е загатнат от неговото владеене на Ерусалим. В Евреи 7, Мелхиседек се описва като безсмъртно същество, чието родословие не е земно. За него се казва, че дните му нямат начало и край. Сравнението на произхода на Мелхиседек с този на Исус Христос не е за да го приравни с Него, но за да покаже, че той влиза в категорията, описана в Йов 1:6. Този пасаж има за цел да покаже неговата направа, която въпреки че изглежда на външен вид човешка, е повече ангелска или най-малкото от небесен характер.

Такова феноменално откровение, установява това, че Създателят, заедно с всички останали “божества” е поставил Своя регент в плътта. Господ още му е делегирал правото да упражнява Неговата суверенна власт и да разпределя богатствата Му на земята от мястото, наречено Ерусалим. Това е всъщност, което е било правено още от началото на дните с Адам, дори и след изгонването му от градината. Прокуждането на Кайн, от своя страна е довело до разширяването на тази концепция и нейното действие върху синовете на мрака. Виж Шумери.

Поради това, че е дело на свещеници (особено на царе-свещеници, постановени от своите богове), които да размишляват, управляват и разпространяват благословенията на божеството върху земята, ролята на Мелхиседек, като цар-свещеник на Ерусалим става още по-ясна. Очаквайки първия човек, който да дойде и да поеме управлението на Божия духовен център на сила, Мелхиседек е натрупвал богатство, провизии, положение и известност, които да предаде на Авраам, за когото той без съмнение знаеше, че идва.

От реакцията на Авраам към Мелхиседек можем да видим, че това е било широко разпространено отношение и обичай за тогавашните дни. След победата си над петимата царе, той показа специално отношение към царя на Салем и го третира като свещеник и цар на своя нов Бог. Авраам го почете и даде десятък от цялата плячка на царя, която той да постави в храма на Всемогъщия. Фактът, че е имало храм в града, е установен поради това, че всички тогавашни древни градове с местни божества, са им строили храмове, разположени в центъра на града. От ролята на Мелхиседек можем да заключим, че Яхве е имал храм в Ерусалим, където свещеника и група от свръхестествени служители са стояли в застъпничество и като посредници на падналото творение. Виж Храм.

Множество култури, религии и така наречени божества, са били владетели над Ерусалим, като най-ценното място, център на земята, за което Създателя казва, че там е Неговия престол (Езекиил 43:7, 12). Ерусалим е град, който е бил завладяван и изгубван по едно или друго време от почти всяка една доминираща сила на планетата. Битките за него и вида му на съществуване ще продължат до момента, в който Новия Ерусалим, описан в Апокалипсиса, не слезе от небето. Виж Мелхиседек и Енси.

1. Есагила – Име на един от най-известните храмове във Вавилон.
2. Естествен – Дарби и таланти, дадени от Бог на хората, за да подпомогнат техните цели на планетата. Те допринасят и усилват естествения наклон, желания и възможности на дадения човек.
3. Естествен сън – Сънно състояние, по време на което виждаме образи на ситуации, състояния, емоции и т.н. от нашия живот. Това не са непременно пророчески сънища.
4. Етиопия – Областта Хус(Куш). Производно от дума, която означава обгорели лица. Нарицателно за хора от африкански произход.
5. Ефод – Одеждата (къса горна дреха), която са носили свещениците, при изпълнение на техните официални задължения, особено когато са се допитвали чрез Урим и Тумим. Виж Изход 25:7 и 28- ма глава.
6. Ехидна(Змия) – А) Символично за мистичен дух. Б) В сънища и видения това влечуго символизира присъствието на тъмнина и демонизъм. Змията е използвана като преобладаващ демоничен символ, които е белег за култовите дейности на силите на мрака. В) Белег за придаване на окултни сили и власт. Виж Битие 49:17. Виж Змия.
7. Ешурун – Поетичното и умалителното име на Бог, с което Той нарича Своята възлюбена нация Израел. Думата означава “Неговите праведни” или “Моят праведен народ”. Също така, името може да бъде преведено и като “Божията земя на праведност”. Според това, което е написано в словото, Ешурун е термина на Яхве за това, колко Му е скъп и мил, Неговия заветен народ. Виж Второзаконие 32:15 и 33:5, 26; Исая  44:2.

 

Ж – Жаба до Жътва

 

430. Жаба – Символично, тя е преобраз на перверзен дух, които най-често се проявява като сексуална неморалност. Изображенията на жаба се отнасят за Египетската богиня на раждането, Хеката. Също така, жабата е древен символ на плодородието. Библейски известна е като показател за ерес, използвана е и като чарм за предизвикване на дъжд. В книгата Откровение, жабите са описани като нечисти духове, излизащи от устите на дракона, звяра и лъжепророка, което е показателно, че те са преобраз на нечисти лъжепророчества.

1. Жаба – А) Демоничен символ на отровното. Б) Лунен обект на извращение.
2. Жена (1) – Думата, която се използва, за да изрази полова принадлежност за жената, без значение дали тя е девица, омъжена или майка. В Библията думата се използва като обобщаващо за жените като пол, в Битие 1:27 и Галатяни 3:28, където ясно е посочено, че Господ не е пристрастен към единия или другия пол на творението Си. Оттук можем да видим, че разграничаването на жената като майка или съпруга, според което тя обикновено се смята за подчинена на мъжа си, е въпрос на земен призив, а не статус за през вечността.

Обичайните предразсъдъци, базирани на пола, са плод на човешкото мислене и ум, а не йерархия, постановена от Създателя. Когато разграничаваме мъжа и жената според физиката и физиологията и според функциите и позицията, която те биха или не биха могли да заемат в живота, трябва да бъдат взети под внимание всички подробности. Когато жената е съпруга, нейния мъж, като глава на семейството има влияние върху свободата й или когато тя е майка,  трябва да бъдат изтъкнати задълженията към децата й. Освен тези два случая, няма друг, при който нейните права и способности да бъдат ограничаващи фактори в призива на Бог за нея. Извън брака и майчинството, женската свобода и право са ограничавани от предимно мъжките възгледи, обичаи и човешки традиции. Виж Мъж.

433. Жена (2) – Жените са символ на узрелия плод. Състоянието на жената, която участва в съня или видението, отразява зрелостта и въздействието на нейния плод. Здравата жена означава здрав плод, докато болнавата говори за обратното. Очарователната жена може да загатва за суета, докато обикновената говори за скромност. В пророчески контекст жената може да носи широка гама от послания. Разкриването на различния вид символизъм, помага за разбирането на истинския духовен смисъл, който стои зад даденото пророческо преживяване. Обстановката, която заобикаля образа на жената, също има съществено значение за правилното тълкование на посланието.

Една добра основа за това е оценяването на разнообразните и разнородни роли и позиции, които жената заема в живота и обществото. В случаите, когато жената е показана в някаква конкретна физическа дейност, като например гледаща дете или бебе, това означава, че тълкуванието на съня или видението трябва да бъде разглеждано в светлината на майчинство, било то духовно или естествено. И в двата случая, действията на жената са показател, че посланието се отнася за родителските грижи на майката, които тя полага, отглеждайки своето семейство.

Когато сънят или видението показват жената във взаимоотношения с мъж, тогава трябва да се изследва дали това е или не нейния съпруг. Отново това трябва да бъде разглеждано както в духовен, така и в естествен аспект. Начина, по който жената се държи с мъжа, също е важен за разбирането на посланието. Няколко примера, които говорят сами за себе си са безразличие, интимност или гняв. В случаите, когато мъжът е нейния съпруг, посланието се отнася за природата и състоянието на техния брак. Ако жената е представена в конкретна професионална, домашна или социална роля, естеството на нейната дейност, обстановката, в която я извършва и как е възприемана от околните, са някои от ключовите фактори за правилно разбиране на съня.

В допълнение към всичко казано дотук, можем да добавим възрастта и националността на жената, които също не са без значение. Младата жена говори за новост, сила и плодовитост. Възрастната отразява мъдрост, зрялост, опитност и стабилност. Цветът на косата може да бъде тълкуван по следния начин – белокосата жена означава мъдрост, победа и милост. Когато косите са сиви, това е знак за земна мъдрост, придобита от дългия живот. Блондинките са преобраз на склонност или влечение към светската мода, червенокосите са символ на пламенност, избухливост, импулсивност и горещ темперамент като цяло. Тъмната коса може да означава спокоен характер, замисленост и типичност.

Начинът, по който жената е облечена, е важен за посланието, в което тя участва. Това често може да е показател, който разкрива нейната духовна същност и вътрешни мотиви, дори и да са коренно различни от на пръв поглед видимото и поведение. В Притчи 7:10 се говори например за облеклото на блудница. В Откровение 12 се описва жена със златна коса, което е демонстрация на нейното духовно управление в сферата на човечеството. Костюмите и бизнес облеклото говорят за професионализъм, докато небрежния или отпускарски стил на обличане говорят сами за себе си.

В случаите, когато съня или видението, подсказват необходимост от определени дрехи за дадена ситуация, а жената не е облечена в тях или носи нещо различно, това може да подскаже много за целта на посланието. Например тържествено облекло рано сутрин или бански костюм на погребение са варианти, които са странни. Ярки контрасти като тези могат да имат ключово значение за правилното разбиране на посланието. Въпреки символичното  приложение на всичко казано дотук, цялата информация трябва да бъде разгледана и буквално. Някои сънища и видения казват точно това, което се вижда. Виж Мъж.

434. Жезъл – А) Скиптър на лидерство, управление, пастируване и корекция. Б) Емблематичен символ на сила и власт, който се предава на човека, заемащ дадена позиция или длъжност, особено когато става въпрос за свещеничество. В) Жезълът представлява още и знак за наказание, според властта и правомощията на неговия притежател. Виж Битие 32:10; Съдии 6:21; 1 Царе 17:40; Матей 6:8.

1. Желязо – Елемент, който символизира неизменност и твърда сила.
2. Живи създания – Свръхестествени същества с четири лица, които служат в небесното светилище на Всемогъщия. Виж Херувими.
3. Животински жертвоприношения – Заколването на животно с цел помиряване и комуникация с божество. Типични животински жертвоприношения са били овце, волове, кози, агнета, кучета, коне, магарета и мулета. Също са били използвани като жертвоприношения и разнообразни видове птици, влечуги и насекоми. Евреи 7:27 и 10:6. Виж още книгата Левит.
4. Животински кожи – Използвани като фетиши, животинските кожи са били важни за древния свят и са били използвани от жреците и шаманите като облекло и украса, която е представлявала образа на тяхното племенно божество.

Кожите на животните имат значителна роля в Библията. За първи път виждаме тяхната употреба в Битие 3:21, където Господ направи от тях облекла за Адам и жена му, след като тяхната първоначална слава изчезна. От този момент бе установена очевидната употреба на животинските кожи.

Дори днес, кожа и други животински обвивки са използвани за топлина и облекло. Въпреки това, както при всички други неща, хората от древността са използвали въображението си да свържат кожите и с друг елемент от комуналния си живот. Жреците на дадена религия, вяра или култ често се обличали с животински кожи, с които да представляват тяхното божество по време на поклонение и ритуали. Кожите се били използвани от тях повече като украшение, отколкото като облекло. Считало се е, че те притежават защитни сили, както и способността да прогонват злите духове. В този контекст, кожите са били използвани като фетиши. Виж определението за Фетиш.

Видът им е бил избиран често според животното, така че да представлява естественото изображение на боговете на земята. Змии, лъвове, тигри и дракони са били популярни, както и някои части от птици. В случаи, когато облеклото или украсата не са били от цялото животно, използвали са се само определени части, представляващи силата и мощта на животното. Вярвало се е, че жрецът, носещ тези животински атрибути, е притежавал силата на животното, кореспондираща на съответната животинска част (зъби, крила, лапи, глава). Обикновено животинската кожа се е придобивала от притежателя и в битка с животното, като човекът е убивал животното и го е одирал. Веднъж избрана, животинската кожа се е носила продължително, за да напомня на другите хора за силата на притежателя й, както и за източника, откъдето тази сила е извлечена.

439. Животинско поклонение – Наричано още зоолатриа, поклонението с животни датира още от времето на древен Египет. Примитивните хора, въвлечени в тези ритуали, са вярвали, че техните благословения, здраве и други, идват от силите на природата. Поради това поклонението към природата изпъква ярко в тяхната история, дори зоофилията – секса с животни произлиза от тези религиозни практики. Зоофилията като форма на животинско поклонение е проследена като начало от близо 2750 години преди Христа.

Различните видове животни са били боготворени чрез изображения, магьосничество и смесица от ритуали. Много от тях са били почитани като безсмъртни, чрез изображенията им, участващи в ритуалните церемонии. Целта на поклонението към животните е била да се използва животното, особено когато е било убивано, като проводник и посредник за присъствието, силата и благоволението на съответното божество. Например богинята Гула е била почитана като богиня на кучетата. Кучета са били убивани ритуално за нея, понеже са били символ на богинята. Древните фараони са били пазени от кучета, като се е вярвало, че духовете на предците им са живеели в тези кучета. Това поверие направило поклонението към предците, неделима част от династията на Фараоните.

Съвкупяването на кучета и други животни с жени е било практикувано като човешки принос към божеството, което би трябвало да обитава в животното. Оттам идва и зоофилията, която в древността е била част от обичаите и ритуалите за плодородие. Йехова, Богът на Израел я забрани, но Евреите паднаха в този грях въпреки забраната. Това стана поради преобладаващата вяра, че монотеистичното поклонение не е толкова възнаграждаващо, колкото политеистичните ритуални оргии на заобикалящите ги чужди племена. Тази животинска хедонистична практика подтикна Израел, когато Аарон им направи теле да му се кланят в пустинята.

440. Жило – А) Центърът или върхът на даден обект, който инжектира отрова, за да причини вреда, страдание или смърт. Б) Метод за проникване на врага в тяло, за да постигне гореописаните цели. В) Символично за импулс, който е възникнал в духовния свят. Виж Откровение 9:10.

1. Жълт облак – А) Присъствието на силите и ангелите на великолепието и славата. Б) Идването и проявлението на небесни благословения. В) Диспенсацията на слава и просветление.
2. Жълто – А) Просветление, злато, откровение. Б) Духовно прозрение или откровение, получено от духовни източници.
3. Жътва – Време за жънене на това, което е било сято по време на сезона на сеене. Време на прибиране или откъсване, което означава отделянето на плода на земята от неговите корени като жътва. Видения за откъснати клонове и храсти също са отражение на времето за жътва.

 

З – Заблуда до Зърно

 

444. Заблуда – Стратегическа грешка и нейните измамни ефекти, целящи чрез подигравки и лъжа да съблазнят, заблудят и отклонят от истината. Виж 2 Солунци 2:11; Матей 27:64; 1 Йоан 4:6.

1. Завеса – В духовен контекст означава разделяне, разцепление или покривало. Виж Матей 27:51 и Евреи 10:20.
2. Завесa(Перде) – Виж Воали. Завесите изпълняват функцията на покривала, параван и украса. Липсата на завеси, говори за откритост и уязвимост. Спуснатите пердета говорят за потайност, отделяне и забрана. Вдигнатите завеси означават откровение, влизане на светлина. Цвета и дизайна на завесите е важен, за да може да се открие природата на посланието, което те носят в пророчески смисъл.
3. Завет – Дума, която определя съгласие. Официално съглашение или договор между две страни, където по-силната влиза в съюз, който води до обща цел и укрепява, заздравява и подобрява качеството на съществуване на по-слабата страна. Духът на завета, подобрява и повишава жизнения стандарт на по-слабата страна. Битие 6:18 и Левит 2:13.
4. Завет на служителя – Уговорката между Бог и служителя, която се състои след неговата подготовка и обучение, посредством които служителя е освободен в официалната си длъжност, чрез обещание за небесна подкрепа от страна на Бог. Завета на служителя е подобен на завета на пророка, с това изключение, че първият трябва да бъде дефиниран в смисъл на Божието специфично снабдяване, обещания и ограничения. Той е подчертано свързан с конкретния вид служител и сферата на служение, назначена му от Бог.

Човек не може да приеме за даденост завета на служителя. Той трябва да е абсолютно сигурен за това, което Господ му е казал, че ще подкрепи и снабди в служението му към Него. Да има догадки и предположения в тази област, може да е опасно както за служителя, така и за тези, на които той или тя служи. Виж Завет.

449. Завещано(Дарено) – А) Безплатно дарение, което да финансира или снабди нужда на човек или операция. Б) Снабдяване от страна на благодетеля (благотворителят) с нещо стойностно, което се дава в замяна на изпълнението на обещание, залог или завет. Думата се основава на древния Библейски термин, който описва процеса, през който минава мъжа, за да получи жена си. В миналото това е включвало пазарене, откупуване и зестра, за да може да бъде дадена жената за съпруга от родителите й. Виж Изход 22:16.

1. Загадка(Гатанка) – Съвет. Загадъчно изказване, енигматично слово или притча, която задава въпрос, който първо трябва да бъде разбран, за да може да бъде отговорен. Гатанките и енигмите са типични въпроси за пророци, поради техните затъмнени откровения, които обикновените служители пренебрегват или не успяват да разберат. Според Даниил 5, пророкът беше известен с неговата способност да разбира и тълкува загадки, сънища и видения. Терминът, който е използван в Библията за загадка, буквално означава “трудни изречения”. Това са въпроси, чийто очевиден отговор е по подразбиране грешен. Пророческата способност да улавя желаното психологическо, духовно и практическо приложение на коментари, които изглеждат твърде прости, за да бъдат приети буквално.

Господ използва този метод като предизвикателство към интелигентността и пророческата съобразителност на Своите служители. Това може да бъде видяно в Езекиил 17:2, където Бог дава пророчество чрез притча и загадка В Матей 13:35, Исус, Великият Пророк напомня Псалм 78:2-6, според който неясното слово или енигматичните загадки, биват използвани, за да представят божествена истина. Истина, която е била изговорена още от сътворението на времето, но в скрита форма, защото Господ иска да впримчи лукавите в собственото им високоумие.

451. Загатване(Сянка) – А) Нематериален обект или събитие, което говори за предстоящо такова. Например Закона на Мойсей загатва (маркира видими очертания) за изкуплението в Христос. Б) Духовно проявление на нещо, което е показателно за приближаването на нещо друго за в бъдеще. На практика това може да бъде обяснено на човек, като един вид безплатен костюм, който той получава точно преди да получи работата, която Господ е обещал да му даде. Костюмът загатва работата, понеже тя е била нещото, което е липсвало на човека, а дрехата е специфичното потвърждение, че тази нужда скоро ще бъде удовлетворена.

1. Задача – Работа, определена от някой в позиция на власт към негов подчинен, според дадени условия.
2. Задгробен живот – А) Термин, който характеризира състоянието и съществуването на духа, като съставна част от човека, след смъртта на тялото му. Б) Хората, които са спасени, знаят, че има само две места, където безсмъртната им душа може да отиде – рай и ад. Окултистите и невярващите, считат че съществува и трета възможност – прераждането. Според тях душата се връща обратно на земята или никога не я напуска, а просто сменя тялото (формата), което обитава, за да избегне вечна смърт, или съответно, за да се издигне до по-висок ранг или позиция в идващия свят. Те вярват в тази идея, защото това е привидно добра перспектива – да се върнат в този живот, но на различно ниво, надявайки се да е по-добро.

Соломон написа в Притчи 23:18, че наистина има такова място. Въпреки всичко, колкото и да искат хората да игнорират или изменят неговия вид и характеристики, това място не е нещо, на което те могат повлияят, освен само във въображението си. За справка виж предупреждението в Евреи 9:27, което е написано точно по този въпрос. Също виж определението за Прераждане.

454. Заклинание – Думи на магия, изговорени от човек, който иска да атакува или манипулира живота, добруването или просперитета на друг човек или група от хора. Виж Магия.

1. Заклинания – Терминът се отнася за окулта, като е синоним на магии, напеви и вещерство. Заклинанията се използват с цел да обвържат, манипулират, помагат или да наранят обекта на магията. Чародейството и проклятието също спадат към тази група.
2. Заклинател(Магьосник), вълшебник, фокусник, който използва магиите си, за да освобождава или извиква свръхестествени сили, които да извършат необикновени неща за него. Често дори и само за да заплени и забавлява околните. Често значението на думите заклинател, баяч и шаман се припокрива поради това, че те всички се движат в една и съща свръхестествена сфера на дейност.
3. Закодиран – Специфичният генетичен код за комуникация между различни системи. Кодирането на послание от един език или форма на общуване към друг. Пророчески, това е еквивалент на откровенията, пророчествата и мистериозните елементи, изложени явно и скрито в словото. Често за това закодиране са употребени съвсем обикновени и ежедневни събития и детайли. Виж Йоан 5:2; Откровение 9:11 и 16:16.
4. Закон – А) Тяло от правила, норми и забрани, социален и морален код на поведение, както и политиката, чрез която се управлява. Б) Наредби, които установяват и поддържат ред в дадено правителство и управление. В) Това, което възпира злото и неправилното и поддържа и подкрепя разума и покорството. Законите не само включват забрани, но и съответни наказания за тяхното неспазване. Целта на закона е защитата на правата и свободите  на едно общество и да осигури безопасност и просперитет на земята, царството и неговите хора.

Библейската употреба на думата закон има за цел да предаде идеята за съвкупност от правила и наредби, които насочват, учат, инструктират и стават извор на живот за човека. Виж Притчи 13:14. Друга цел на закона от Божия перспектива е да има страх от Господ и от закона на живота.

459. Законът на Мойсей – Първоначално това са Десетте Божи Заповеди, които впоследствие еволюират в едно огромно множество от наредби, постановления, правила и забрани, които Бог дава на хората Си. Мойсей е първоприемника на закона за божествен живот, служение, труд и поклонение. Библията има много закони, чрез които Бог показа на хората Си как да се отнасят към всяка една област от техния живот, поведение, емоции и реакции в Земята Му.

В Левит 7:37 са описани следните закони : “Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещенията и за примирителната жертва.“ Има и специални закони за животните, упоменати в Левит 11:46: “Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено същество, което се движи във водата или пълзи по земята…”.

460. Законите за Приносите – Тук са изброени и синтезирани тези закони и местата, където можете да ги намерите в Библията.

1.Законът за всеизгарянията – Левит 6:9

2. Законът за хлебния принос – Левит 6:14

3. Законът за приноса за грях – Левит 6:25

4. Законът за приноса за престъпление – Левит 7:1

5. Законът за примирителна жертва – Левит 7:11

6. Законът за прокажения – Левит 14:1

7. Законът за тези, които имат течение – Левит 15:32

8. Законът за ревността – Числа 5:29

9. Законът на Назорея – Числа 6:13

10.Огненият закон – Второзаконие 33:2

11. Законът на Мойсей – Исус Навиев 8:31

12. Законът на Бог – Исус Навиев 24:26

13. Законът на Господ – 4 Царе 10:31

14. Законът на Бога на небето – Ездра 7:12-14

15. Законът на царя – Ездра 7:26

16. Законът на свещениците – Неемия 12:44

17. Законът на святост – Езекия 43:12

18. Законът на Бога на Праведността – Псалм 37:31-32

19. Законът на Израел – Псалм 78:5

20. Законът на Бога на Яков – Псалм 81:4

21. Законът на Божията уста – Псалм 119:72

22. Законът на твоята уста – Псалм 119:72

23. Законът на твоята майка – Притчи 1:8

24. Законът на мъдрите – Притчи 13:14

25. Законът на благост – Притчи 31:26

26. Законът на светлина – Притчи 6:23

27. Законът на дома Господен – Езекиил 43:12

28. Законът на мидите и персите – Даниил 6:8

29. Законът на истината – Малахия 2:6

30. Законът на бащите – Деяния 22:3

31. Законът на евреите – Деяния 25:8

32. Законът на вяра – Римляни 3:27

33. Законът на мъжа – Римляни 7:2

34. Законът на телесните части – Римляни 7:23

35. Законът на греха и смъртта – Римляни 8:2

36. Законът на Духа на живота в Христос Исус – Римляни 8:2

37. Законът на праведността – Римляни 9:31

38. Законът на Христос – Галатяни 6:2

39. Законът на заповедите – Ефесяни 2:15

40. Законът на плътските(преходните) заповеди – Евреи 7:16

41.Царският закон (закона на царя) – Яков 2:

42. Законът на свободата – Яков 2:12

461. Зала – Голяма стая за много хора, където се празнува, съди или се правят публични събрания.

1. Заместник – Избран. Тези, които са се заклели или заемат делегирана длъжност, също са заместници.
2. Заместително пророкуване – Форма на пророкуване, използвана от Бог, за да наложи Неговата воля и съд върху Неговите създания и техните ситуации. То подбужда към духовно подчинение човечеството и творението, чрез Божиите свръхестествени сили, които хората са пренебрегвали или са се съпротивлявали спрямо тях. Пророк Езекиил използва този аспект на пророчество, илюстрирайки чрез драма, художествени сравнения и театър, нещата, които Бог искаше от Своите хора и щеше да изпълни за тях при определени условия. Друг пример за това можем да видим в Даниил 10, където пророкът се покая от името на целия народ, въпреки че те не го знаеха или че не желаеха лично да се покаят.

Необходимо е ходатайство в сферата на посредничеството, където пророкът се застъпва, поемайки върху себе си Божия гняв за своя народ. По този начин той заема тяхното място пред Него, в качеството си на разкаян извършител и получател на съответното наказание или прошка. Това е различно от проявлението на пророчество и симбиотичното пророчество, защото то се базира на това, което пророкът вече е видял и знае за дадената ситуация. Той дори е участвал в съда над прегрешението или предвижването на пророчеството, дори той или тя да са отхвърлени или пренебрегнати от хората.

В такива случаи Бог използва публична драматизация, където Неговия служител изиграва под формата на театрална постановка поведението на хората и Неговата ответна реакция и съд. Когато Бог каза на Езекиил да лежи на едната си страна четиридесет дни, по един за всяка година на греха на Израел, пророкът беше заместител и изпита нещата, които Бог щеше да извърши на Своя народ. Това беше нещо, което Господ беше изявил предварително на пророка. Идеята на този вид пророкуване е, че хората които са заслепени от греха си, все пак биха могли да реагират на драмата чрез покаяние, като по този начин да предотвратят Божия съд, уповавайки на Неговата безкрайна милост. В такъв случай покаялите се ще могат да продължат да се наслаждават на Неговата непрекъсната диспенсация от заветни права, привилегии и преимущества.

464. Занимавам(Забавлявам) – А) Дейност или действие, насочено да отклони вниманието на наблюдаващия, с цел измама или заблуда. Б) Да ангажираш вниманието на някой чрез заблуда, шега, игра. В) Да ангажираш, разсееш или озадачиш с игри. Г) Да се позова на чувството за хумор на друг с шеги. Д) Унасям се в размишление.  Е) Пророчески, думата се появява като описание на стратегия, която цели да постигне горепосочените състояния в човек или група от хора, за да поквари или отмени съдбата на Господ за техния живот. Съдии 16:25.

1. Запад – А) Посоката на залязващото слънце. Б) Западът говори за лунни сили, които са разграничават от източната посока на слънцето и съответните соларни сили. Залязващото слънце говори за края на нещо, което може да бъде ден или сезон. Поради това, запад е посоката на мрака, а изток – тази на светлината. Виж Изток.

Запад е още и водна посока, която е символ на големите водни площи, които са моретата и океаните. Тази водна символика показва запада като посока на лунните сили, за които също се смята, че подобно на водата търпят флуктуации и изменения. Араб е едната еврейска дума за запад, която носи в значението си смисъл на размесване и движение. Другата дума, която е по-често употребявана в смисъл на посока е ям, което е и името на бога на водата и моретата.

466. Захария – Един от така наречените малки пророци, чието служение е било главно с апокалиптична насоченост. Част от пророчески екип, който се е състоял от него и Агей. Двамата заедно подпомагат духовно начинанието на Ездра да възстанови стената на Ерусалим. Подобно на Даниил, Захария също е пророк, който оперира много в областта на сънища и видения. Неговата духовна комуникация става основно във визуална форма, като той вижда и взаимодейства с ангели, наблюдавайки действията им на управляване и надзираване на творението. Също както Езекиил, той става свидетел на изумителни пророчески пътувания в Духа на Бог. Третата глава на написаната от него книга е описание на едно такова пътешествие, в което той става свидетел и участник на въвеждането в длъжност на първосвещеника Зоровавел. Захария става също и свидетел на възстановяването на родината му, храма и двете идвания на Господ Исус.

1. Звезда и полумесец – Популярен древен свещен символ на религиите и култовете към плодородието и основно тези, чиито патрон е женско божество. Тези религии са свързани с различните орбитални фази на луната, поради което последователите им смятат, че силата им е най-голяма през нощта, т.е. когато луната се вижда най-ясно. Различните религии и култове вярват, че силата им се увеличава или намалява в съответствие с различните лунни фази. Подобен тип религии имат склонност да бъдат много гъвкави, с висок емоционален заряд и лесно изпадащи в крайности, под влиянието на лунната орбита. Звездата и полумесеца е универсалния свещен символ на Исляма. Виж Ислям и Лунни богини.
2. Звезди – А) Още от началото на сътворението, звездите и планетите са държали в плен човечеството. Според словото на Господ Бог, когато Той създаде небето и земята, небесните тела имаха за цел да изпълняват важна функция в живота на човечеството. Те трябваше да показват времената и сезоните на вградения в творението календар на Създателя. Думата използвана за звезда в Библията, буквално означава “обсипан”, което свидетелства за заобикалящото ни изобилие от небесни светила. Б) Естествени обекти, създадени в небесата с цел да отбелязват времена и сезони на земята.

В) В миналото звездите често са били почитани като богове. Към тях са били отправяни молитви за помощ, намеса и защита. Г) За звездите се е смятало, че определят съдби, поради това, че явяването им е съвпадало с определени земни събития, причината за които е приписвана на небесните тела и тяхното местоположение. Д) Звездите са още и символичен преобраз на ангели, които владеят над различни сфери от творението на Бог. Е) В Библията често пъти се споменава като фраза “небесното множество”. Ж) Звездите са синоним на Божиите духовни управници на творението и поради това са свързани с божествена власт. В ума на някои от древните хора, те са били виждани като вид тълкувание на Божиите закони и особено тези на творението. Виж Галатяни 3:19 и Евреи 2:2. Това, че нашия естествен свят е управляван от специално назначени ангели, може да бъде видяно от Числа 24:17; Деяния 12:23; Съдии 2:1-5; Даниил 4:13, 23.

З) Звездите са още и преобраз на това как множеството поколения на хората всъщност произлизат от един източник. Бог сравни потомците на Авраам със звездите на небето. По този начин Господ показа, че силата на Авраамовото потомство е сравнима с тази на звездите, небесните посланици. И) Йосиф видя своите родители и братя като част от небесното множество. Баща му беше слънцето, майка му – луната, а братята му бяха единадесет звезди. Това има пряка връзка с начина, по който Йехова показа на Авраам неговото потомство, години по-рано от съня на Йосиф. Виж Битие 11:9; Йов 38:7; Исая 13:10 и 14:13; Амос 5:8; 1 Коринтяни 15:41; Юда 12; Откровение 1:20 и 12:1, 4. Виж Съзвездия и Звездни формации.

469. Звездни формации – Групи от близкостоящи звезди или цели съзвездия. Преобраз на поколенията.

1. Звездобройци – Библейският термин за древните занаяти и практики на астрология. В миналото гадателите често пъти са били и звездобройци, които предсказват бъдещето по звездите. Виж Исая 47:13.
2. Звънец – Съвременен начин за повикване. Призив за отговаряне или вид отклик към звънящия(търсещия).
3. Звяр – Дума, използвана в словото от Бог, за да разкрие вътрешното духовно естество и природа на човешките същества. Той често използва термина за управници, особено царе, чието господство се основава и характеризира с конкретното животно, използвано от владетеля. Фараоните например са използвали кобри, змии или влечуги за техни емблеми. В Исая 16:1 управниците са наречени агнета, докато в други места са наречени овни и т.н. Зверовете също изобразяват буквалното въплъщение на водач или основател на движение. Звярът в Откровение всъщност е духовното създание, оглавяващо своите последователи. Даденият вид животно, което последовател на религия или учение е избрал за своя емблема, или е наричан от други така, отразява природата, характера и поведението му: леопард, мечка, лъв, агне и т.н.
4. Здрач(Полумрак) – Съществено време за пророческа активност. В библейски контекст, това е края на работния ден, когато хората отиват да си почиват. Като въплъщение на Божието разнообразно дело, това намира реален израз и за Бог, и за човека. В Библията пише, че работния ден за Господ свърши вечерта, а новия започна на следващата сутрин. От това можем да видим, че здрача е синоним на транзиция и промяна.

Всъщност тогава започва друг вид работа, която има духовен характер. В миналото, даровете и жертвите са били принасяни на здрачаване. Това е този интервал от деня, когато нощните създания излизат от бърлогите и скривалищата си, за да бродят и вият. Това е преобраз и на действията на много хора, които са също част от населението на земята. Подобно на животните, много хора излизат през това време, възползвайки се от предимството на анонимността, за да вършат престъпления.

Времето на здрач е показател за настъпване на промяна, поради това че хората работещи през деня, напускат местата си, за да пренасочат вниманието си към домашни или социални дейности. За полумрак или здрач се смята времето, когато луната е най-ярка и най-близо до земята, за добро нощно осветление.

474. Зевс – А) Гръцката версия на царя на боговете. Б) Синоним на римския Юпитер. Виж Деяния 14:12-13 и 19:35.

1. Земя – Родителят-майка. Пророчески, това се отнася за фигурата на богинята-майка в древните религии. Всички вярвания, които включват в себе си това поклонение, са вид магьосничество и смятат и почитат земята като майка, богиня и създателка. Според Библията, земята е архива на Бог. Той я използва, като свидетел за всичко, което казва. Земята приема словото Му като един вид депозит. Това е един от многото начини, чрез който Бог осигурява присъствието на словото Си на планетата, без значение дали е или не е пророчески изговорено от човек. Господ Исус каза, че тези думи са дух. Често те се предизвикват и събуждат от Него на определеното им време, като намират пътя към сърцето и/или духа на пророка, за да бъдат освободени на земята. Виж Битие 4:10; Исая 26:9; Второзаконие 30:19 и 31:28; Откровение 18:1, 23.
2. Зелено – Цветът, който обозначава свободно продължаване или днес “премини”. В древността зеленото е било смятано за цвета на пророка и е било показател за божествена дейност. Свързано е с богатство и просперитет, както и с духовно благоденствие и пророческо функциониране. Виж Смарагд  и Смарагдово зелено.
3. Зима – А) В пророчески контекст това е сезон на тъмнина, студ и безплодие. Б) Време на стагнация и скриване. В) Най-общо зимата е сезон на забавяне или пълен застой, поради леността, съпътстваща студеното време. Г) Знак на временно преустановена дейност и продуктивност. Безплодието на зимата може често да бъде придружено от период на духовно подиграване и присмех, укор и унижение, които имат за цел да откажат човека сред трудностите и изпитанията, през които преминава.

В пророчески аспект, сънищата и виденията, които визират зимата, могат да са показател за остаряване и време на оклеветяване. Сезон, през който човек е уязвим, изоставен, открит или оголен, подобно на дърветата, лишени от листата си. Замръзналият образ на зимния сезон, присъщите за него сняг и лед са показатели за тежък труд и за ниско възнаграждение. Възможно е обаче и да става въпрос за време на празнуване, почивка и възстановяване. Зимата често се свързва с посоката север.

478. Зигурат – Масивен храм с много стъпала, които отвеждат поклонника или жреца в небесното обиталище на боговете. Вавилонската кула е била постройка от такъв характер. Според съвременните изследователи това са били храмове, посветени на астралните богове и небесните сили, като една от най-известните от тях е била Ищар.

1. Злато – Елемент, който символизира пречистването на духа; също така царственост и издигане. Златото още е преобраз на духа. Изобилно богатство и духовна сила.
2. Златно теле – Древен обект на поклонение в Източните страни, обикновено е бик. За богиня е било използвано съответно крава. Поклонението се е състояло от обичаи за плодородие и оргии.
3. Змей – Влечугоподобно същество (левиатан), силно уголемена версия на змията. Змеят е Сатана още от древността, според Откровение 12. Също така и известен окултен символ. Змеят е смятан за източник на силата на магьосника, причината за измамата, жестокостта и злото. Класифицирани в тази група са гущера, крокодила и змията. Змейовете са смятани за владетелите и причинителите на засушаванията и сухите сезони. Виж Даниил 11:6, където този вид(змейска) сила е приложена към човешката сфера или управление. Други символични отпратки към змея са Раав (Исая 51:9), Египет (Езекиил 29:3), Вавилон (Еремия 51:34). Виж дефиницията за тези думи, на друго място в речника. В древността фараоните са вярвали, че силите им идват от змея. Те се обличали и украсявали в змиеподобни елементи, като били символично почитани като “царете-дракони” и съответно, като потомци на змея.

Вярвало се е, че змеят е притежавал окултно, духовно и свръхестествено знание, което съответно е разпределял на тези, който му служат. Без съмнение това е проблясък от миналото, когато змията измами Ева и превзе световното господство, дадено първоначално на Адам и поколението му. Ето защо и съществена част от този символизъм, неизменно включва някакъв вид влечуги или подобни създания. Виж Псалм 91:13; Исая 51:9; Езекиил 29:3.

Веднъж след като християнството беше установено като духовна крепост, Христос даде откровение за истинската природа, същност и работа на змея. Привързаността, която на времето имаше към Източната мъдрост, бе заменена с отвращението, което това създание и неговия духовен владетел заслужават. Виж Сатана, Влечуго и Змия.

482. Змейски – Драконоподобен, отнасящ се за дракон или змей. Виж Откровение 13:11.

1. Змия – А) Влечуго. Б) Змей, дракон. В) Създание, което още от древността е символ на магически сили, мистично познание, плодовитост и тъмни сили. Змията е била предпочитан символ за божества сред древните народи и е споменавана многократно в Библията. Повечето от тези отпратки са във връзка с окултното. За пръв път в Словото, това създание се споменава в Битие. Според описанието му, можем да заключим, че това е било животно, което е можело да се движи изправено, притежавало е изключителен интелект и способността да говори. Змията измами жената на Адам, която до този момент беше известна само като негов спътник, за да може да получи легален достъп на земята, чрез потомството на хората. Плана на змията проработи, тъй като жената повярва на змията и в последствие убеди съпруга си да влезе в бунт и непокорство към Създателя си.

От този момент до сега, змията е била боготворена и почитана от падналото човечество. Следващата отпратка в Библията, която касае змията, е описанието на конфронтацията в Египет. Мойсей се изправя против мощното й духовно управление, когато се сблъсква с интересите на Фараон. Историята на тази духовна битка, която прилича на приказка е предопределена в духа от Бога на Израел. Виж Изход 7:9. В Египет змията е била почитана и  боготворена като едно от създанията-покровители на държавата. Фараоните са гледали на нея, като източник на своите свръхестествени и политически умения, знание и сила. Те също така са носили на короните си образа на кобра. Когато Господ дава на Мойсей силата да превръща, това е с цел пророка да изяви Него като истинския Създател, Чиято мощ и сила не могат да се сравнят със змията и нейните подчинени.

От Словото става ясно, че магьосниците на Фараона са практикували този вид демонстрации на сила, чрез превръщане на жезлите си в змии, като лесно го направиха и пред Мойсей. Други исторически източници също показват, че директното призоваване или превръщането на пръчка в змия е било често срещан дворцов номер. Новото в случая с Мойсей, е елемента на борба или състезание между няколко призовани или превърнати обекта. Това е знак, който е имал за цел да послужи като предупреждение за Фараон и Египетските богове (Изход 12:12), че властта на змията над народа на Яхве и в перспектива над цялата земя, приближава към своя край. Последователно с всяко едно следващо знамение, различните богове и вярвания на Египет биват съсечени от Бога на евреите, докато накрая не се стига до триумфалното освобождаване на народа Му от хватката на Сатана(змията).

Впоследствие змията се споменава по време на пътуването на Израел през пустинята. Там тя е огнения разрушител, който бива употребен от Господ, за да извърши целите Му. Виж Числа 21:9. В Йов 26:13 се казва, че Господ е създал извитата змия. Качествата, които Бог приписва на змията са летене, огън и отрова. В Исая 27:1 змията е наречена “извиващия се змей и Левиатан”, което я свързва и с дракона. В Амос 9:3 се казва, че Господ заповядва на змията и тя върши волята Му. Откровение 12:9 и 20:2 изобличават Сатана, като змията, змея и дявол.

484. Змийска отрова – Символично за магьосничество и неговите магически билки и отвари. За тях се е смятало, че отварят достъп до дълбоките тайни на света и най-вече до владенията на Сатана. Отровата често е била поглъщана в качеството си на еликсир на мистицизма, като вид предизвикателство към смъртта и свързване с по-висшите демонични сили. Опиянението от отровата позволява на магьосника да участва в съблазните на окулта, като власт над смъртта, приемане на духовен живот и мигновена способност за духовно откровение. Змийската отрова още е преобраз на горчивина, завист, злоба и обреченост.

1. Змийската скала – В Библията е Ен Рогел. Място на гадателство и чародейство в древността. На същото място е имало и поток с мистични сили. Както скалата, така и потока са имали за цел да послужат за срещата, обучението и израстването на човека в своя духовен призив, подобно на Пещера на инкубация и Пещера на чародейство.
2. Знак – Събитие или чудо, дадено от Господ, което има по-дълбоко и съществено значение, отколкото на пръв поглед се забелязва. Господ използва знаменията и знаците за потвърждение. Виж Деяния 16:20. Виж Семейон.
3. Знамение(Белег) – Символичен знак от Бог, даден като форма на частично или предшестващо чудо. То представлява предвестник за изпълнението на словото на Господ, изговорено от пророк, видяно в сън или получено по някакъв друг начин.
4. Знаци и сигнали на пророческа промяна – Термин, който описва съзнаването и разбирането на пророка за времената и сезоните на Господ и задължението на пророка да бъде адекватен спрямо тях. Фразата дефинира вътрешното усещане, което предупреждава пророка за знаци, получени от Господ. Тези сигнали са показател, че Бог разпалва и/или задвижва нещо, което вече е пророкувано. Когато това е ставало, словото е било освободено със знак за разпознаване, като един вид етикет или маркиране. Този знак е включен с цел пророка да го види и да му бъде индикация за изпълнение на пророчеството. Предстоящото изпълнение на словото не може да бъде започнато без прилежащия сигнал или отделено от обявената промяна, съпътстваща самото пророчество.

Понякога сигнализирането на промяната бива усещано от пророка само вътрешно. В други случаи може да се разпознае чрез подобно или корелационно пророческо преживяване. Какъвто и да е случая, когато имаме среща с естествен елемент, който е определено пророчески по произход, това е подсещане за пророка, че активирането на по-ранно изговореното слово е налице. Обикновено сигналът за пророческо изпълнение може да бъде спомен за видение или сън. Друга възможност е чуването на нещо познато или свързано с конкретна ситуация, което напомня на пророка за думите на Господ, дори и те да са били запомнени при други обстоятелства.

Ситуацията където Петър си спомни думите на Исус, че петела ще пропее три пъти, когато той се отрече от Него, е пример за пророчески сигнал за промяна. Това беше слово, което Господ освободи накрая на своето служение. Тогава Той обясняваше предстоящите му страдания и мъки, които щяха да му бъдат причинени от ръцете на Неговите обвинители. Така Той предсказа събитията, които предстояха да се случат, като свидетелство за това, че света никога повече няма да бъде същия. Въпреки че Петър се противопостави на пророчеството, в момента когато петела пропя, той се сети за думите на Исус и разбра, че живота му ще бъде променен завинаги.

Нов лидер, избран на власт, може за повечето хора да не означава нищо, но за пророка това може да бъде сигнал, че слово получено от Господ е близко до изпълнението си. Отиването или преминаването покрай реална сграда, позната до момента само от пророчески преживявания е друг вид сигнал. Всяко едно от горепосочените преживявания, както и много други, са не просто сигнал за стартиране на пророчество, но недвусмислено отговарят на конкретна промяна. Тя от своя страна е свързана с пророчество, което я е предсказало като брънка от верига събития, следващи конкретния сигнал.

Пророческите сигнали и знаци за промяна работят съвместно или предшестват задействането на пророческите активатори. Знаците, които регулярно следваха Господ Исус по време на Неговото земно служение, имаха за цел да държат нащрек тези, които внимават. Тази специфична сигнализация, показваше че Господ Бог ще извърши нещо ново и статуквото вече е променено. Още в началото на тяхното служение, пророците са обучавани да бъдат нащрек за Божиите сигнали.

Когато нашият Спасител учеше хората как да разпознават последните времена, Той насочваше вниманието им към елементите на природата, небето, полета на птиците и др. Той също подчерта да бъдат внимателни към текущите събития като например войни и слуховете за тях, защото това щяха да бъдат знаци за Неговото приближаващо завръщане и изпълнението на Неговите пророчества. Промяна в човешкия живот, смяна на политически власти, издигане или сваляне на известни семейства и лидери – всички те могат да бъдат сигнал за наближаващо изпълнение на пророческо слово. Пророчеството на Исая, за това че девица ще бъде бременна с дете, е един от известните примери в Библията. Словото беше изговорено с прикачено към него земно събитие, което имаше за цел да покаже, че словото на Бог се изпълнява някъде на земята. Пророчеството на Исус за мерзостта на запустението е друг такъв пример. Виж Матей 24:15.

489. Зодиак – А) Думата за дванадесетте звезди и планетите, които непросветените почитат като астрология. Б) Наречен още Мазарот в Йов 38:32. В) Стълбите, стъпалата или стълба на духовното творение. В Амос 9:6, звездите са описани като горния етаж на Неговото творение и обител. Астрология е съвременното название на науката, изучаваща звездите с цел предсказване на бъдещето. Тя също така класифицира човешката природа и същност според зодиакални знаци. Чрез тези методи астрологията се опитва да обвърже събитията от живота на човека с движението на звездите и планетите.

Звездите и съзвездията на тази наука носят имената, основно на хибридни митологични създания. Те представляват смесица от човек и животно, като един пример за това е кентавъра (стрелец) или други същества със специални сили. За тях се смята, че имат власт да дават и променят човешкия път и съдба. Образите на тези създания съвпадат с древните божества на отдавна изчезнали цивилизации, което поставя зодиака далеч извън сферата на науката и интелектуализма. Поради казаното дотук, астрологията съвсем точно може да бъдат класифицирана като течение в областта на религията и езическото поклонение. Виж Съзвездия, Митология и Астрология.

490. Зоофилия – Най-унизителният и отвратителен от обичаите за плодородие, осъдени в словото. Зоофилията е съвкупяване на човек с животно. Освен проблема с хигиената и здравето на човека, Бог основно е загрижен за неправилното ползване на властта, която Той е дал на човека над животните. Също така неправилното използване и влагане на човешкото семе, от което започва човешкия живот и съдба на този свят. В Левит 18:23, Бог постанови: “ С никакво животно да не легнеш и да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвкупи с него – това е извращение”.

Продължава в Левит 20:15-16 “Ако някой мъж легне с животно, той непременно да се умъртви, както и животното да се убие. И ако жена се приближи до каквото и да е животно, за да се съвкупи с него, да убиеш и жената и животното; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях”. Смисълът на този акт е бил, да се събудят и извикат в действие животинските сили на зачеване. Това е една от многото мерзости, които са били възприети като обичаи и ритуали в древността. Това са били магьосничество, чародейство, зоофилия, хомосексуалност, проституция и други Ню Ейдж религиозни практики, които процъфтяват под същия общ знаменател.

491. Зорница – Думата я има само в 2 Петрово 1:19. Означава утринна звезда или още може да се разбира и като планетата Венера. Буквалното значение на думата е “носител на светлината” и се отнася за звездата на любовта. Говори за веселие в духовния живот, отнасяйки се за този, който ни е даден от Господ Исус Христос.

Зорницата е преобраз на озарението, откровението, изявителя на истината и просветлението на умственото разбиране. Отнася се още и за пророка отвътре. Зорницата, за която Петър говореше, беше тази, която учи от Дух в дух. Господ, който утвърждава и поддържа вътрешния човек (духа на човека). Утринната звезда, що се отнася до пророческото слово е обединението на ремата и логоса в едно. Зорницата е звездата, която пребъдва и през деня, освен че осветява и тъмнината.

492. Зороастър – Древният персийски пророк, който е основал религията Зороастрианизъм.

1. Зороастрианизъм – Древна медо-персийска религия, на която се основава жреческата каста на Магите. Основана някъде около шести век преди Христос, тази религия има за свое главно божество Ахура Мазда. Според преданията той е в непрекъсната борба със злия бог Ахриман. Поради това поклонниците на религията имат код на поведение, който се състои от добри дела, даващи сила на Ахура Мазда, за да може да надделее в битката си с Ахриман. Тази религия функционира на базата на магьосничество и чародейство, проповядва прераждането и е основен източник на идеи за съвременното Ню Ейдж течение. Типични за нея са нелогичните и ирационални вярвания за живота след смъртта, които са често срещани в повечето религии от този исторически диапазон. Виж Маги, Друид, Магьосничество, Чародейство, Задгробен живот, Митове за задгробния живот, Прераждане, Хиндуизъм и Будизъм.
2. Зърно – Исус разказа няколко притчи в Библията, използвайки зърното като преобраз и символ. Той каза две важни неща относно зърното, които имат по-голямо значение, отколкото се забелязва на пръв поглед. В Йоан 12:24, Господ разказва за силата на зърното да се възпроизвежда, след като умре. Той обяснява, че веднъж попаднало в земята, зърното умира и тогава се възпроизвежда според вида си. Второто важно откровение е не по-малко впечатляващо.

Когато описва вродената сила на земята, преобраз на човека, Господ казва, че процеса на развитие, който започва невидимо, впоследствие се проявява ясно, когато зърното се появява на класа. Духовният смисъл на този факт е, че исторически погледнато, народите с номадски начин на живот са виждали зърното като преобраз на семето на царя. Това, което го прави още по-впечатляващо относно Спасителя е, че семената порастват само когато първо са кървили и после са умрели.

По този начин Господ Исус говореше на слушателите си, като използваше начин на изразяване, разбираем за тях. Той разкри Себе Си като Царя, Който ще пролее кръвта си и ще умре, за да може Неговото семе да покълне и впоследствие да израсте в земята. Първо като стрък, после клас и накрая пълно зърно в класа. Важно е да отбележим, че от всичките зеленчуци, които можеше да използва, за да обясни царството Си, Господ избра зърното – символ за царското семе и потомство.

 

И – Идо до Ищар

 

495. Идо – Пророк-гледач и книжник, служил при цар Соломон, Еровоам и Авия. Името означава “празничен, тъжествен”.

1. Идол – Обект, същество, създание или място, което е обект на поклонение, на разчитане и доверяване като на бог. Идеали, концепции, доктрини и вярвания от религиозен характер, измислени и създадени в душата на поклонника, също могат да бъдат идоли.
2. Идолопоклонство – Поклонение на друг бог или на обекти, символи, хора или постижения, концепции и идеали, считани за по-висши от тези на поклонника. Посвещение и почит, отдавани към представители на гореизброените. Поклонение и робуване на божество, обекти или места, управлявани от лъжливи богове.
3. Избран – Гръцката дума за избран е еклектоис. Това буквално означава най-добрия от своя вид или клас. Предпочитан или любим поради неговото първично превъзходство. Значението на думата включва: 1. Избран за конкретна длъжност или позиция. 2. Избран от Господ, като способен да получи и благоуспява чрез Неговото благоволение. 3. Отделен, за да бъде избрано богатство на Бог. 4. Избран, за да бъде направляван и пазен от Бог. 5. Специално отгледан с цел да изпълни дадена задача или резултат от целенасочен избор.
4. Извратено – А) Преиначено, изопачено. Б) Изкривено. В) Непокорно, измамно и лъжливо.
5. Извращение – Това, което е измамно, нечестно или с преиначен първоначален смисъл, направа или цел. Покварено, нечестно или деформирано, според описаното в Исая 19:14. Грешно тълкувание, което води до поквара. Виж Левит  18:23 и Притчи 15:4.
6. Изгонване на демони – Актът на изгонване на демоничен дух от душата на човешко същество. Тази практика датира от преди времето на Христос, както можем да видим от въпроса, който Му зададоха, за това чрез чия сила Той гони демоните. Христос отговори : “Ако аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове?” (Матей 12:27). Това ни показва, че екзорсизма, термин, означаващ изгонване на демони, е била често срещана практика, която е процъфтявала в онези дни. Началото й се губи далече назад в древното минало, като дори и до днес почти няма религия, която да не е включила тази концепция в нейните ритуали и обичаи.

Вярата, че има демони, живеещи на земята, които могат да влияят на хората, може да бъде проследена назад във времето, когато се е появило поклонението към духовете на светлината, предпочитани пред тези на тъмнината. Според древните народи и техния политеистичен мироглед, всичко е било или е имало потенциала да бъде някакво божество. Техният начин на мислене е изключвал съществуването на един единствен всемогъщ бог. Те са живеели и вярвали според презумпцията, че е имало божества в небесата, богове на земята и подземни богове. Боговете, които са били желани от хората, съответно са били почитани и използвани, като на помощ са били викани съответните техни роби(демони). Боговете, които не са били желани, са били изгонвани, освен ако човек не е искал да бъде обладан от тях, с цел да се възползва от духовния им достъп до свръхестествена сила и власт.

Яхве, разруши тази система на вярване и поръчковото й практикуване, като разкри и установи Себе Си като единствен истинен Бог, за Когото всички Негови пророци свидетелстват. За да подготви учениците Си да приемат Святия Му Дух и да бъдат напълно обърнати към Него, Господ Исус изгони много демони, които Го познаваха и често опитваха да го разкрият преди определеното време. Използвайки властта си като Създател и Абсолютен Бог, Той изгонваше демони и дяволи (виж дефинициите в речника) и прокарваше път за скорошното идване на Святия Дух, чието обиталище и храм сме ние.

Преди да се възнесе, Исус делегира властта Си и заръча да бъде продължено делото Му до Неговото завръщане, като увеща учениците Си да гонят демони в Неговото име. Вместо някакъв достолепен и внушителен ритуал, Исус директно и властно изгонваше демоните, като им забраняваше повторно да се връщат в живота на човек. Това, което разгневи и раздразни неговите съвременници тогава, беше истинското и тотално освобождение на пленниците. Причината бе, че те печелеха много от престорения и мним тогавашен екзорсизъм, поради непрекъснатото влизане и излизане на демоните, които те се преструваха, че изгонват.

502. Издигане – Да се разшириш или да се изкачиш над определени граници. Виж Ефесяни 4:8.

1. Изис – Египетска богиня на плодородието, жена на Озирис. Еквивалент на гръко-римската Астарта.
2. Изкуство – Буквално занаят или изработен обект. В Библията е описан като “образ”. От самото му начало, изкуството винаги е било основано на базата на поведението на обекта, който се изобразява, според перспективата на твореца. Процесът на създаване на изкуството е започнал първо, от изобразяване същността и поведението на божеството на занаятчията (творецът, който изобразява обекта). Впоследствие, творецът/художникът е разширявал сферата си на действие, като е включвал изобразяване на поданиците на божеството.

Накрая, изображенията са включвали поведения и ситуации в природата, природни явления, исторически събития, предполагаемо започнати и направлявани от боговете на земята. Ръчната изработка, изкуство, занаяти, бродерия и аптекарство – всички влизат в тази категория от Писанието. Обработката на метали и музиката са записани като съществуващи от Бог, с дата от периода на Битие, където двамата сина на Ламех изявяваха тези дарби и таланти. Еремия 10:9 и Битие 9:24.

505. Измамно пророкуване – Пророческо служене, което е погрешно, подчиняващо, манипулиращо и егоистично. Служение, което не функционира според Божиите стандарти или отклонява сърцето на слушателя (субекта на пророкуването) от Живия Бог. Виж Еремия 23:13, 32.

1. Израел – А) Име, което Всемогъщият даде на своя народ и държава. Б) Името на дванадесетте племена, родени от Яков, синът на Исак, първородния на Авраам от Сара, в старините им. Яков, чието име означава “измествам с хитрост”, беше преименуван след тежка борба с ангела на Бог, назначен към него, за да доведе успех и последващото му издигане към власт и одобрение. Яков чрез двете си жени и техните две слугини, стана баща на дванадесет сина и една дъщеря – Дина. Името Израел означава “принц на Бог” според Битие 32:28 и още “Бог победи”.

В Битие 35:10 е установен обичая, според който бога на първородителя дава заветно име на поколението. Винаги когато божество е взимало човек за своя нужда, с намерение това да бъде през поколенията, името на избрания е било променяно, за да разчупи връзките му и идентичността му с неговия предишен живот и семейство. Това се е правило с цел да се съедини личността към родословието на божеството, което го е призовало и предполагаемо му е дало живот.

Името Израел идва от еврейското сара, което означава “да бъде победител като принц и един, който има силата на принц”. То носи идеята за един, който е във властническа позиция, който издържа, докато не победи напълно с триумф. Окончанието ел, означава “да победиш с Бог или със силата на Бог”. То още означава да бъдеш силен, могъщ и властоимащ по природа, като резултат от съюза ти с твоя бог. Събрани заедно тези две значения, смело прокламират, това което Господ направи с Яков и предстоеше да направи на Израел, неговото потомство.

Второзаконие показва, че тези значения са издържани в контекста на духовна и материална сила и господство. Там Господ казва, че ще направи Израел, Своя народ да бъде поставен високо над всички други нации. Думата, използвана тук за високо е елион. Тя има значението на титла на Всемогъщ Бог и е била прилагана към царете, наследници на Давид, към Бог, Всемогъщият и други имена, използвани за Него и Неговите управници, било то човешки или ангелски. По същият начин, както Яхве направи Мойсей да изглежда като бог на фараона, Израел беше направен елион за нациите от света.

507. Изток – Природната посока на изгряващото слънце. Изток говори за духовност, произход и начало на човешките събития и история. Това е посоката, от която нашия Господ се издигна и появи на земята. Източните религии и поклонение се коренят в примитивното търсене на човечеството за неговия произход, цел и сили на живота. Изтокът се отнася за древното и вечното в Божия духовен език. Когато се използва пророчески, то означава възстановяване и обновяване, които са основни черти на новия ден.

Както водите символизират запада, така планините са символ за изтока. Виж Числа 3:38. Поради това, че изток е слънчевата посока, тя говори за посяване на духовно семе. Според очевидно ориенталската перспектива, видения от и за изтока, са показателни за духовна комуникация, постановена още от древността. В сънища и видения, източните посоки и направления отразяват абсолютната пророческа цел за живота и събитията в Новия завет.

508. Ииуй – Пророк на съда над Израел, който служеше по време на властването на цар, който уби предшественика си, за да вземе трона. Вааса беше царят, който изби цял род от царски наследници. Ииуй също така смъмри цар Йосафат за неговия неразумен съюз с царя на Израел. Името Ииуй означава “Той е Господ”.

1. Икона – Изработен от хората образ, който да символизира или наподобява нещо скъпо, почитано или смятано за божество. Умален, мащабиран модел на реален обект.
2. Икономика – Идеята на икономиката е, човек да има достатъчно, за да съществува и оцелее, а впоследствие, за да може да просперира и преуспява. Вродената в човек икономика е дар от Създателя. Това е начина, по който хората успяват и се конкурират ефективно, за огромното богатство и  ресурси, които има на земята. Икономиката включва ефективност, организация и систематизация. Това е сбора от компоненти, които даден човек има на разположение и тяхната оптимизирана подредба и употреба в служба на неговите нужди, интереси и цели. Смисълът на икономиката е продуктивна консумация и разпределение на това, с което човек разполага или до което има достъп, за да постигне най-добро усвояване и максимална степен на възвращаемост.

Божията икономика включва Неговото назначение към всяко едно поколение, да бъде администратор и настойник на Неговото огромно богатство и ресурси по целия свят. Икономиката на Създателя се различава от тази на смъртните хора по това, че тя включва в себе си духовни дарби, таланти и способности. В този списък влизат етиката, морала и качествата, като съвкупността от тях осигурява изпълнението на съдбите, който Бог определя за всяка една душа, родена на земята.

Тези свръхестествени дарове генерират естествените притежания и облаги, които човек придобива през живота си. Божията икономика се простира върху времена, поколения и нации в цялата история на творението. В този контекст спестяването, съхраняването, опазването, управлението на живота и добиването на умения и способности, са важни параметри за една успешна икономика.

В Библията, думата икономика се отнася до диспенсацията на словото на Христос, което е богатството и ресурсите, разпределени в Неговото Царство. Словото е потока от духовна сила и потенциал, който Господ Исус притежава и разпределя според Своята щедрост и богатство. В еврейския език има две думи, които много точно описват изключителната икономика на Бог и това са тоуб и маасе. Виж 2 Летописи 12:12 и Исая 29:23. Тези две думи са събирателни за Божиите мисли за преуспяване за нас, като включват в себе си следните значения: добрина и милост; удоволствие и духовен екстаз; мир, любов и радост; Божествено превъзходство; вечни ценности и богатства; духовен и естествен просперитет; праведност, морал и етика; облагодетелстване в щедро изобилие от дарове и красиви притежания; добруване, мъдрост и изящество; скъпоценни притежания; прилежност, трудолюбие, старание и първенство.

Божествената икономика включва всички минали, настоящи и бъдещи дела на Господ на земята. Тя отговаря и за всички минали и предстоящи инициативи на хората, техните бизнес цели, работа и предприемачество, които да бъдат доведени до успешен край. Продуктите, целите и делата на Създателя, добавят към мярката на очаквания, желан и търсен просперитет, което е заложено във всеки един човек и неговата сфера на живот. Имайки предвид, тази изчерпателна информация, можем по-ясно да разберем, какво точно са имали предвид авторите на Новия завет, когато са използвали думата ойкономиа. За повече информация виж дефиницията на термина Диспенсация.

511. Илия – Пророк, който служеше на Господ по време на царуването на Ахав и Ахазия, около девети век преди Христос. Илия се отличаваше с много забележителни чудеса, които извърши през живота си. Той е бил твърд, непреклонен и непримирим пророк, който е проповядвал и изисквал вярност към Яхве и придържане и спазване на стандартите на религията, завета на Израел с Бог. Всемогъщият употреби този смел пророк, собственоръчно да премахне лъжепророците на Езавел, като ги изкла след случката на планината Кармил. Илия буквално означава “Господ е мой Бог”.

Помазанието на Илия бе постановено като една от пророческите мантии, които са освободени на земята. То символизира духа на покаяние и връщане към единствения истински и жив Бог. Тази мантия беше дадена на Йоан Кръстител. Заминаването на Исус от земята беше предшествано от посещението на прославените Мойсей и Илия. Най-големият и съществен конфликт на Илия беше с лъжебожеството Ваал, което често изместваше поклонението на Израел от техния заветен Бог.

512. Илюзия – Образ или концепция, взети от реалността и представени на естествения ум, преувеличени или променени до неузнаваемост, най-често с перверзен характер и природа.

1. Инана – Друго име за езическата богиня Ищар.
2. Инкубация – Престояване в храма с цел получаване на божествени знамения, очистване и сила за служение. Това изискване е било най-вече към управника на святото място или свещеника. Този древен ритуал е бил съблюдаван от ранните религии и техните цивилизации. Според него е трябвало новопокръстените или тези, които предстои да влязат в служение, да бъдат изпратени на изолирани, често пъти подземни места, за да срещнат божеството на съответната религия.

В по развитите култури, това преживяване е ставало в храма на божеството. Идеята на този ритуал е била, че поради изолацията, в която се е състоял обреда на посвещение, той ще изработи пълно освещение в новопокръстения или бъдещия служител за служението към неговия бог. Друго място за инкубация често са били пещери, пустини или ридове по високи планини, ако призива е бил към висока позиция. В много случаи, някакъв вид опиати са били използвани в комбинация с постене, чрез които да бъдат получени видения и евентуално посещения от божеството или неговите духове-служители. Основната цел на инкубационния период е избрания човек да бъде пропит и изпълнен с божиите мъдрост, дух, идеи и насоки.

Давид е един пример за това нещо, когато беше принуден от Господ Бог да обитава в пещерата Одулам. Свещеници, царе и най-вече пророци са били редовно принуждавани да прекарват време в пещери и уединени места, където да търсят лицето на божеството и да бъдат променяни в неговия образ и подобие. Това е ставало с цел те да бъдат пригодни да заемат впоследствие своята позиция на сила и власт. Исус Навин също се съобрази с това висше духовно изискване, тъй като когато служеше при Мойсей, той отиваше в скинията и не си тръгваше, докато не получеше всичко, което Господ имаше да сложи в него за бъдещото му служение. Когато свещениците на Йехова бяха освещавани за тяхното служение и позиция, всеки един от тях трябваше да прекара седем дни в храма пред Господ, преди да почне да Му служи. Виж Левит 8 и Пророческа инкубация.

515. Инкубационно преживяване – Времето на посвещение за духовно издигане, точно преди конкретният човек да заеме своята позиция, отредена му от Бог. Експериментално погледнато, това преживяване симулира класическите инкубационни изисквания на творението. Човек влиза в него, когато внезапно и необяснимо започва да се чувства отделен, откъснат и изолиран от това, което някога е било за него, познато и безопасно.

Често инкубационните преживявания на пророците са много драстични и сурови. При пристигането им на мястото на тяхната тренировка и подготовка за Божествено служение, те могат да се срещнат с радикални промени на живота. Това могат да са внезапно обтегнати или дори срязани взаимоотношения, или промени и прекратяване на работа в професионално отношение. Без някаква видима причина, те подобно на Христос, биват откарвани в дивото на живота, където непрекъснато се сблъскват и борят с диващина, неразбиране, опасности, лишения и бруталност.

В древността пророческите преживявания на посвещения са били нещо, което хората са желаели и търсели, но сега често те са яростно отхвърляни и нежелани от всяка популярна сфера и известна област в съвременното общество. На бъдещите пророци се случва без предупреждение да останат безработни, бездомни, без приятели, принудени да се обърнат само към Господ, за да се научат от Него и Неговите пътища в нови, шокиращи измерения. Реакциите на такива хора се разпалват от Неговото принудително обучение. Те служат за образоване на бъдещия пророк по житейските въпроси и света, който ще бъде докосван чрез неговата или нейната пророческа мантия.

Периодът на инкубация зависи от количеството мъдрост, което трябва да бъде придадено на обучаващия се и времето, необходимо, за да може той достатъчно добре да научи уроците си и да ги прилага и използва за задачите и целите на Бог. В исторически аспект числото седем е свързано с времето на инкубацията, като съответно това означава седем дни, седмици, месеци или години. Изборът на числото седем е поради духовните сили, власти и агенти, коита са назначени над цялото творение на Бог и всичките негови области и сфери. Инструкциите и участието на всяка една от тях са включени в периода на обучение.

Вечноприсъстващите седем духа пред престола на Бог са свидетелство за числото, което Той смята за основна духовна мъдрост и практическо излагане на това, което човек ще срещне и ще трябва да преодолее в служение. Това прави седем нещо повече от човешко число или такова, чрез което се измерва времето на създанието. То е едно вечно число, чието значение не бива никога да бъде пренебрегвано. В историята на духовната мъдрост е записано, че в съответствие на тези духове има и седем архонти на творението, (управляващи началства и власти) над творението. Виж Седем Духа. Исус, Давид, Исус Навиев, Самуил (в храма на Илий) и много други, бяха извикани към инкубационни опитности, преди да могат да им бъдат поверени техните служения.

516. Иногурация – Церемонията, чрез която официално се встъпва в длъжност. Обикновено това в миналото е означавало съединяване с бога на съответната позиция, длъжност или земя. Да бъде въведен някой в длъжност чрез авгурство. Използване на знамения от полета на птици, пътя на светкавиците или ненормални деформации по рождение с цел предсказване на бъдещето. Последните също са използвани за добиване на мъдрост за конкретни ситуации, включително избиране и издигане на цар, свещеник, военен или обществен лидер. Консултиране с божество посредством тези методи. Иногурацията също означава освещаване на дадено място или позиция, която започва да служи на божеството, владеещо конкретната земя. Да бъде чародействано чрез предсказания и лъжливи гадания, авгурство за предсказване на успеха или провала на военна операция.

1. Институционален пророк – Пророк, обикновено наби, който е служил в светилище, палат или храм в древността. Днес такъв човек, би бил смятан за пророк на дома.
2. Ирис – Името означава дъга. Тази богиня е почитана като владетелка на дъгата и нейната употреба във воюване. Името още означава “един, който говори, произнася или извиква”. На нея се приписва заслугата за това, което ние днес наричаме рема-слово. Богинята Ирис е била почитана като вдъхновителка на пророчиците. Виж Битие 9:13; Откровение 4:3 и 10:1.
3. Исая – Първият от големите пророци в Стария завет, който е оставил доста подробно и изчерпателно писание след себе си. Името Исая означава “Господ Спасителя” или “спаси Господи”. То определя пророческия наклон на неговата мантия, който е да пророкува и запалва спасението на Господ. Неговият период на служение обхваща време, приблизително около седми век преди Христос. Това покрива като период на действие четирима Юдейски царе. За Исая се знае, че е бил от царско потекло, откъдето и неговия свободен достъп до горния ешелон на тогавашното общество.

По време на неговите приблизително четиридесет години на служение, той е пророкувал на цар Озия, Йотам, Ахаз и Езекия, което е показател за впечатляваща пророческа кариера. Неговото родословие и семейна среда без съмнение са го подготвили за призива му, в който той е трябвало да се справя с военни, политически, социални, царски и религиозни задачи, давани му от Господ. Исая е бил съвременник на Амос, Осия и Михей, трима от малките пророци. Според осма глава от неговата книга, той дори е имал и училище за пророци, където учениците му са се обучавали от изключителните откровения и мъдрост, които Бог му е поверил.

Пророческите задължения на Исая са включвали държавник, посланик, изцерител, лидер, Божествен книжник и царски представител на служението на Бог. Той още е известен с това, че е написал най-дългата пророческа книга в Словото. Тя се състои от шестдесет и шест глави, което е равен брой с тези на главите в цялата Библия, оттук Исая може спокойно да бъде смятан за една мини-Библия сам по себе си. Той адресира под една или друга форма всички елементи от словото от Битие до Откровение.

Смята се, че той лично не е написал всички глави от книгата си. Твърде вероятно е неговите ученици да са записали и задържали някои неща за определено време. Впоследствие те са събрали и организирали неговите откровения и писания в исторически и пророчески аспект, прилагайки ги към неговите съществуващи вече лични записки. Това е била често срещана практика между настойниците пророци и техните наследници-ученици.

Пророческата мантия на Исая е била лирическа и ритмична, което са два ефективни инструмента на пророчество, чрез които да се преодолее високото съпротивление на интелектуалния слушател. Съвсем не е изненадващо, че поради неговия широк спектър на пророческо приложение, Исая е наречен месиански пророк, чийто по-късни писания предвиждат и предсказват идването на Христос, световния евангелизъм, петдесятното изливане на Святия Дух и накрая абсолютното властване на Месията над цялото творение.

520. Ислям – Името идва от арабското значение “покорство към Бог”. Това е религия, която е основана през шести век след Христос от пророк Мохамед. Базирана е на Библейската Юдео-Християнска вяра, откъдето Мохамед е извлякъл своята нова религия. Юдейската и Християнската религия, както и множество езически божества са били много популярни по неговото време. Въпреки че е приемал и признавал известните Библейски месиански пророци, Мохамед ги е виждал просто като негови предшественици, а той като последния пророк, говорещ от името на единствения истинен бог, когото е нарекъл Аллах.

Роден през пети век след Христос, Мохамед е отраснал в политеистичната култура на Мека. Неговият удачен брак с богата вдовица, го изтрелва към богатството и известността. Въпреки всичко, религиозния синкретизъм на Мека го мотивира да търси единствения истинен бог. Мохамед се уединява в пещера, където да се срещне със своя бог (виж Пещера на инкубация). Накрая той имал свръхестествено посещение от Гавриил, който пророкувал Йоан Кръстител на Евреите и Исус Христос на дева Мария.

Гавриил, при своето предполагаемо посещение, разкрил на пророка името на Аллах, което Мохамед да разгласява като името на единствения истинен бог в неговата нова религия. Ангелът му дал и черен камък, който да бъде символ на основаването на новата вяра. След това го инструктирал относно петте стълба на Исляма, което било “пътя на живота”. Той дал още на пророка и това, което впоследствие щяло да стане свещенната книга на Исляма – Коран (декламация). Стиховете от тази книга се превеждат от арабски като символи.

Незабавно покръстен от тази божествена среща, Мохамед тръгва да поучава своята нова доктрина и да обърне своите сродници от идолопоклонство. Те го отхвърлят и го изгонват от Мека. Оттам той отива в Медина, известна като града на пророка, където приобщава много последователи. Там той събира достатъчно голяма и силна армия, чрез която да въведе насила Исляма в неговия свят. С тази войска Мохамед се връща обратно, откъдето е изгонен и води своята свята война, известна като джихад.

Успешно заличава политеизма и прави своя свят да бъде земя на Исляма, където хората се покланят само на един бог – Аллах. С цел да скъса абсолютно окончателно с езическите корени, Мохамед променя календара на региона си с лунен, установявайки по този начин Исляма като войнствена и лунна религия. Така той отбелязал своя успех, давайки начало на Мюсюлманския календар, който се използва и в днешно време. Новата религия прокламирала добрата воля и насилвала хората да бъдат щедри един към друг и особено към бедните.

След смъртта на Мохамед, новооснованата религия била подложена на няколко разцепления, където нови течения се оформили от последователи, които избрали своите лидери от най-близките сподвижници на пророка. Те се нарекли респективано Сунити, Шиити и Суфити. Последните са най-изразителни и мистични от всички. Мюсюлманите вярват в ангели, демони, Сатана и смятат, че Мохамед е претърпял някакъв вид частична или пълна трансформация в божество. Ислямът се лигитимира и идентифицира с Исмаил, който е първородния на Авраам. Отдава се специална почит на Адам, за когото се вярва, че Авраам му е построил храм. Също така, специално внимание получава и египтянката Агар, която е майката на Исмаил.

Ислямският начин на живот се основава на идеята за петте стълба, символизирани от женска ръка, тази на дъщерята на Мохамед – Кадиджа. Наричан е още и “ръката на Фатима”, което е нейното друго име. Стълбовете са правила, наложени върху всички мюсюлмани, които те трябва да вършат, за да съблюдават вярата си и да се покоряват на Аллах. Те трябва да признаят и изповядат, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия единствен пророк. Всички мюсюлмани трябва да се молят пет пъти дневно, с лице към Мека. Трябва да постят веднъж всяка година на празника Рамадан, да дават милостиня на бедните и поне веднъж в живота си да отидат на поклонение до Мека.

В добавка към Корана, неговата свещена книга, Ислямът има и свещен символ, който по ирония съвпада с този на богината на луната. Същият символ е бил възприет от идолопоклоннически християни, като знака на дева Мария. Виж Лунни богове и богини, Звезда и полумесец, Богинята-майка и Свещени символи.

Единствената връзка на Ислямът с Библията се намира в пророчеството на Господ към първородния на Авраам от робинята на Сара. Битие 25:12-16 установява мястото на Исмаил в потомството на Авраам. Първата отпратка към това се намира в Битие 17:20-22, където просто поради факта, че той е от семето на Авраам, той е благословен. Вечното, предаващо се и глобално благословение обаче, отива към Исак, обекта на Божиите обещания към баща му. Исмаил е наследник на Авраам, но Исак е наследника на света. Римляни 4:13 казва, че Авраам е направен наследник на света от Създателя му, защото е роден свободен.

Като жена, Сара също е включена в пророчеството (Битие 17:15-16). Нейната специална физеологична направа, е призвана да даде живот на определените от Бог нации и царе в света (стих 16: “и тя ще бъде майка на нации, царе и народи ще произлязат от нея”). Такова обещание никога не е било давано на Агар. Следователно децата на сина и Исмаил, въпреки че са благословени като внуци на Авраам, не са деца по обещание, но на робство (в духовен смисъл).

Въпреки това, Мохамед основава религията си на базата на гореописаната презумпция. След нещо като откровение, той очевидно е разкрил своята и тази на народа си съдба от живота и обръщението на Авраам към единствения истински Бог, което и довело до неговото напускане и отхвърляне на родния Халдейски политеизъм. Впоследствие религиозните практики на Мойсей, които се смятали за Авраамови, са били заимствани и смесени с Юдейския закон и част от християнството.

Привлекателни страни в закона на Мойсей са били неговите хигиенични изисквания, които заедно с много от християнските добродетели са формирали това, което днес наричаме Ислям. Въпреки че той е пропагандиран за една от трите монотеистични религии, той все пак си остава езически, поради това, че Аллах не е бога на Авраам. Може би желанието на Мохамед е било наистина това да бъде една монотеистична религия, подобна на тази на евреите и християните, които познават Единствения Истински Бог, но Аллах като такъв просто не съществува.

Богът на Авраам не е бога на Исляма, когото пророка е основал и няма как да бъде, защото тази религия е родена след Христос, Чието семе даде начало на последната човешка раса, която има да се роди на земята. Виж Матей 1:17; Йоан 3:3-8; 2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15. В съответствие с принципите си, Ислямът и подобни религии, могат да съществуват само по два начина: да бъдат производни на християнската вяра или да съживят древна политеистична религия.

Символите на лунната богиня, луната и полумесеца, които са възприети от Исляма, са също така и древни религиозни символи на Ищар, което загатва възможността, произхода на религията да е свързан с това божество. Историята за това как звездата и полумесеца са станали официален символ за мюсюлманите и тяхната религия сочи, че те са взети от лунната богиня Диана, която е военно божество. Луната и полумесеца се появили в небето по времето на велика битка, в която ислямските страни са били атакувани. Виждайки ги в небето, един от военните командири, го приел като знамение от Аллах, че те ще спечелят войната и ще бъдат добре, поради вярата си.

Всички религии – било то езически, древни, монотеистични, политеистични и свръхестествени, разказват за духовния си произход. Това е бил момента, когато техния бог се е открил на човешкия им баща или майка, за да оповести, че новия живот на божеството е инжектиран в спермата или яйцеклетката на родителя. Това нещо се е случило и при потомството на Исмаил, важното в случая е, че не Аллах го е направил, а еврейския Бог Яхве. Оттук можем да видим, че Ислямът наистина може да се нарече монотеистичен, но той е единствената езическа монотеистична религия. Неговият универсален символизъм, който произлиза от лунна богиня, отвежда корените му далече от монотеизма, тъй като всички други религии, използващи тези символи, са определено политеистични и базирани на поклонение към плодородието.

За една религия да бъде валидна в божествен смисъл, според законите на творението и вечността, трябва да има събиране на основателя й с бога на потомството й, за когото и чрез чието семе божеството ще насели земята. Смисълът е прост и традиционен според 2 Коринтяни 6:18; Евреи 2:10 и Йоан 8:44. Духът на божеството обхваща семето на основателя (Лука 1:55; Йоан 7:42; Римляни 9:8-9; Галатяни 3:16, 29; Евреи 11:18) с цел да бъде възпроизведен в тези, които има да се родят от взаимоотношението на основателя с божеството (виж Битие 18:19). Такова събиране обикновено е било скрепявано с жертвени приноси, които са създавали завет, подпечатан с кръв.

И Юдаизмът, и християнството като монотеистични религии, могат да се похвалят, че тяхното зачеване отговаря на законите на божествена натурализация. Прочети случката в Битие, където Всемогъщият осинови Авраам и особено петнадесета глава. Виж Евреи 2:16 и Откровение 12:17, през призмата на Битие 3:15 и непрекъснатите повторения към вярващия на Новото творение, който в Исус Христос е осиновен в семейството и рода на Създателя. В Ефесяни 3:15 се казва точно това.

Всичките гореспоменати отпратки в словото правят Йоан 1:12-13 по-ясно за разбиране. От това, което е записано относно раждането на третата монотеистична религия, нито едно от тези неща не се е случило. Мохамед просто говори за ангелско посещение, което му е дало разбиране за това кой и какъв е Авраам за неговите хора. Така че Мохамед е приел религията на своя праотец, но я е приписал на друг бог, отхвърляйки истинския Бог на своя прародител. Хората от неговия род обаче са съществували вече и знака на завета, който е бил обрязването, наложено на Авраам, също е бил обичаен за потомството му, включително и за арабите. Виж 1 Йоан 3:9.

Това, което очевидно е получил пророка на Исляма-Мохамед, е било обяснение, което е трябвало да изпълни обещанието на Всемогъщия Бог към Авраам, относно потомството на Исмаил : “той също ще стане велик народ и дванадесет принца ще излязат от него” (Битие 17:20 и 25:16). На последно място, пророчеството, което включваше Сара, като жена на Авраам, никога не е било дублирано или започнато с Агар, майката на Исмаил, въпреки че в Исляма точно тя е обект на почит и честване.

Ангелът на Господ, който благослови Исмаил, след като той и майка му бяха отпратени от Авраам, напълно игнорира нейната роля, като тази, която го е родила и довела в съществуване. Тя просто е помогнала с утроба, за един много велик човек, от когото са щели да произлязат две големи нации, но това не включва за нея някакъв по-специален божествен статут освен този на майката. Виж Израел, Звезда и полумесец, Слънчеви и лунни богове и богини.

521. Истина – А) Словото на Създателя Бог и всичко, което е в съгласие с него. Б) Името на    Господ Исус Христос, в качеството си на Словото на Истината.

1. Исус Навиев – Помощник и наместник на Мойсей, който доведе децата на Израел в Обещаната земя. Исус Навиев беше сериозно подготвен от Мойсей, старателно гледан от Йехова и постановен в длъжност, след ръкополагането му от Мойсей, описано в Числа 27:15-23. В първата глава на едноименната книга, която всъщност означава “Яхве е спасение”, Господ въвежда Исус в служението му и го изпраща да завърши тази част от задачата, дадена на Мойсей в Изход, която той самия не можа да завърши.

Вярата на Исус беше впоследствие допълнително опитана, когато той отказа да бъде сред непокорните към заповедта на Йехова, които не искаха да влязат в Обещаната земя. Преди това, заедно с Халев, той показа смелост и убеждение, като застана срещу бунта на дванадесетте племена и издигна и защити Божията сила и репутация пред тях. Това събитие му даде позицията на командир и главен началник над новата нация. След като раздели Обещаната земя на племената според плана на Бог, Исус Навин управлява над младата държава до смъртта си.

523. Ифа – Геоматична форма на чародейство и гадание, според която пясъчни линии и други форми и белези на земята се тълкуват като знамения и се използват за предричане на бъдещето. Заедно с Вуду Сантерия, религията базира своите чародейски техники на борови шишарки, дървесен прах, стърготини и гадател-шаман(жрец). Смисълът е да се привлече вниманието на далечния апатичен създател, който е изоставил творението си и се е скрил в небесата, за да слуша и отговаря на въпросите на живота.

Липсващият създател се призовава с помощта на духове-посредници, като в борбата с този бог-вълшебник се получават откровенията на тази чародейска религия. Ифа се практикува в Северна и Западна Африка от Йорубите.

524. Ищар – Вавилонска богиня на плодородието, чиято религия се е родила при издигането на Нимрод и Мардук, което е всъщност другото му обожествено име.

 

Й – Йерархия до Йотор

 

525. Йерархия – Силова структура. Сред многото нейни синоними е и думата служение. Във връзка с приложението й към служението, йерархията говори за инфраструктурата на правителството, което отговаря за Новозаветната църква. Думата дефинира режима на организацията, линията й на власт и отговорност, и бюрокрацията, която администрира нейното управление. Йерархията включва законови норми и план на управление.

1. Йерархия на човешката природа – Пророческото умение се обогатява чрез знание и понеже това е човешко служение, което е предназначено за хора и чрез хора, от името на техния Създател, знанието за човечеството е от съществено значение за ефективността на служението. Библията често обръща внимание на въпроса как Бог е направил хората. Също така се разглежда защо Той е направил хората и различните подробности от тяхната направа. Йерархията има голяма роля по отношение на тези въпроси. Господ набляга на влиянието на духа над душата, на душата върху плътта и волята на сърцето над интелекта на ума. В творението всяко нещо има йерархия според създаването си. Човешкото същество не прави изключение от това. Начинът, по който хората се научават да реагират на обстоятелства в живота, кога и как се предават на Бог – всичко това е част от тяхната направа, която се влияе от преживяванията им.

Духът е най-властната част от трите, като душата и тялото са направени, за да му се покоряват. На него му е дадена абсолютна власт. Той е направен по подобие на Създателя Си и поради това се държи и функционира по същия начин. Виж 1 Коринтяни 2:10-12. Душата е моста между духа и тялото. Тя ги свързва, така че волята на трите части да бъде балансирана и по равно разпределена. Тялото е роб, последно в редицата, чрез което става контакта с физическия свят. Тялото дава външно изражение на това, което другите две сфери са решили вътрешно.

Сърцето е хранилището и съкровищницата, която получава и разпределя чрез мисли и воля, това, което душата желае и тялото копнее да направи. Веднъж след като духът е обновен и обърнат към Бог, той става роб на управляващите до момента душа и тяло, докато не заеме правилната позиция на управляващ чрез обучение и израстване в словото на Господ. На пръв поглед, веднага след спасението духът изглежда да има най-малко думата за взимане на решение. В процеса на обновление на духа, описаното в Ефесяни 4:23 и Римляни 12:2 се случва и впоследствие новия човек (което е друг начин да се назове духа), започва да диктува, това, с което трябва да се съгласят другите две части и да го извършат.

Душата е разкрита като центъра на човешкото същество, в контраст с духа, който в словото е представен като божествената част (Римляни 2:9; Псалм 16:10; Матей 10:28; Деяния 2:27 и 31; Откровение 16:3). Според това различие виждаме, че душите са създадени по различен начин от духовете, за да могат да позволят функционирането и действието им в земния свят. Духът е приспособен да обитава небесните области на Бог, което дава яснота върху откровението от Матей 25:41. Публичното изгонване на дявола и неговите ангели от небето, ги отведе и заточи в това място, което Господ установи като Своите долни светове, като ада е най-долния според Второзаконие 32:22 и Псалм 86:2. По този начин тяхното присъствие в долните области на творението съвпада с тяхното изгонване от небесата в областите на земята.

Произходът на човечеството-от същите долни области на творението, е покана от Господ да се стремим да спечелим правото да се издигнем в най-високите места чрез духа. Ролята на душата се изразява в обитаването на земята, което е подготовка на хората за техния вечен живот на небето, първоначалния промисъл на Бог за тях. Виж още Исая 57:16 и 43:7; Йов 32:8; Битие 1:27.

527. Йероглифи – Древна форма на писменост, която използва фонограми и логограми, подредени в хоризонтални и вертикални линии.

1. Йехова – Християнизираната форма на името на древния Бог на Израел – Яхве.
2. Йоан-Апостола – Йоан е верен на контекста на апостолската мантия, бидейки един от дванадесетте, а освен това и пророк, какъвто беше неговия Учител и Пример за подражание, Исус Христос. Най-дълбокото пророчество на Йоан е откровението на Исус Христос. В гръцкия език то е известно още и като Апокалипсиса. Другите творби на Йоан са в по-голямата си част дидактични откровения, въпреки че някои съдържат пророчества.
3. Йоан Кръстител – Пророк, предвестник на Господ Исус Христос, чиято мантия представляваше съживяване на тази на Илия. Служението на Йоан беше от типа транцизионно, тъй като то сложи край на дългата линия от Старозаветни пророци и представи новия пророчески ред, който произлиза от Господ Исус Христос. “Покайте се и приемете Този, Който кръщава с огън” беше призива, който той разтръбяваше. Вида на служението му може да бъде ясно видян като негова визитна картичка, чрез презимето му. Той беше кръстен с вода и кръщаваше с вода, сочейки пътя към Този, Който кръщава с огън. Има шест месеца възрастова разлика между Йоан и Исус, които бяха братовчеди, като и двамата бяха хора, заченати по свръхестествен начин.
4. Йога – А) Термин, който буквално означава “впрегнат, обвързан, свързан чрез и в общение с дадена божествена същност”. В основата си йога представлява духовна връзка между човека и божество, което е поканено в неговото тяло, от самия човек. Б) Невидимата сила, която идва в човешкото тяло, свързвайки се с него чрез йога-медитация, обикновено е дух на предците, свързан с човешкия живот. В) Думата хомот е близка по значение на думата йога, поради нейното духовно приложение. Виж Хомот. Г) Път на духовно просветление, мир, радост и хармония, избран и следван от последователите на будизма и хиндуизма.

Тази практика се състои от определени пози, позиции и стойки, комбинирани с подходящите жестове на ръцете и вербални звуци. Според практикуващите йога, това им дава възможност да се издигнат над плътското и материалното, за да могат да общуват с многото богове на тази религия. Различните движения и пози са създадени, за да призоват специфични духове, заедно с техните сили и внимание, които в някои случаи могат и да влязат в телата на поклонниците. Напевите, които съпътстват така наречените упражнения, са взети от звуци, за които древните будисти са вярвали, че са получени като наследство от техните и от хиндуиските богини. Това са думи, срички и звуци, смятани за женски, поради това, че след като бъдат изговорени, те носят плод.

От казаното до тук, можем да видим, че претендираната безвредност и безобидност на йогата е твърде преувеличена, като приложението на тази практика за терапевтични, лечебни и спортни упражнения се опитва да скрие истинските й цели. Исторически факти показват, че йога е течение, което е представлявало един вид въведение към древни индо-азиатски обреди и ритуали за плодородие. Неговите основатели са го развили с цел да отворят пътя за духовете на тяхната религия, които свободно да влизат и да обхващат душите на техните поклонници. Йога е била основата на церемониални обреди, в които са призовавани божества, чрез изговор на имената им, посредством определени монотонни напеви. Крайната цел на йога е да обедини практикуващия с дадени древно-азиатски божества. Йога е един от основните инструменти за поклонение към богините и природата, главно към Майката Земя. Виж Шакти.

532. Йоил – Пророк от Южното царство, който беше в служение тридесет и девет години под управлението на Цар Йоас. Смята се, че пророчеството на Йоил е най-старото за Юда и се спекулира, че то предвещава Юдовото управление. Думите му се изпълняват в Деяния 2:14-17 с идването на Святия Дух на първата Петдесятница на църквата на Новото Творение.

1. Йона – Един от малките пророци от района на Галилея, в близост до Назарет, където нашия Господ е живял и започнал служението Си (4 Царе 14:25). Тази връзка не остана неотбелязана от Исус, Който я спомена и свърза изключителното преживяване на пророк Йона със Своя собствен призив. Той трябваше да умре и да бъде погребан, само за да може да възкръсне от мъртвите три дни, след като изпълни Своята съдба като вечен Избавител и Спасител на света.

Йона беше изпратен към Ниневия, силен и порочен град в Асирия, който по някакъв начин знаеше за Бога на Йона и се страхуваше от Него. Хората се покаяха поради проповядването на Йона и успяха да забавят предреченото от пророка бедствие. Реакцията на Йона към тяхното радикално и тотално покаяние, водено от царя им, беше мълчаливо негодувание. Той реагира по този начин, защото Всемогъщия не извърши съда от пророкуването му, което на пръв поглед изглеждаше като дискредитиране.

Йона беше разгневен на Божията прошка спрямо грешния град. Той се разсърди, защото Господ не съсипа земята, според както го беше изпратил да прокламира. Бог използва реакцията на Йона, за да го научи на ценен пророчески урок. Пророчества, които убиват и погубват животи не са най-доброто от Бог. В случая повече от сто хиляди човека в Ниневия се покаяха, поради Неговото проповядване, което трябваше да зарадва Йона повече, отколкото тяхното унищожение. Във време след неговото обаче, словото на пророка се изпълни и Ниневия беше напълно разрушена.

534. Йосия – Цар на Юда, който е известен с най-помитащите реформи на нацията. Всеобхватната национална кампания на Йосия успява да доведе народа до покаяние и съживление на поклонението към Яхве. Колкото и силна да е била тази реформация, тя се задържа краткотрайно, според както Олда пророкува. Страната се връща към идолопоклонството си, скоро след смъртта на царя.

1. Йотор – Тъстът на пророк Мойсей. Жрец от Мидия, под чиито крила Мойсей престоя по време на четиридесет годишното му заточение от Египет. Важността на Йотор се вижда от неговото идване в пустинята при Мойсей, след триумфалното освобождение на Израел от Египетско робство. Там той още веднъж, за последен път посъветва зет си Мойсей за организацията и администрирането на новото царство, което той беше наследил от Йехова. Тогава Йотор инструктира Мойсей по отношение на най-ефективния подход за управление на хората. Образованието на Мойсей, касаещо гледането на овцете, без съмнение дойде от тъста му, което обяснява, защо той съвсем спокойно можеше да отиде и да му каже как по-добре да върши своята нова работа. Авторитетният тон на Йотор показва, че той беше свикнал да съветва и инструктира зет си по отношение на въпроси от по-важен характер. Виж Мойсей.

 

К – Ка до Къща

 

536. Ка – Египетски бог на духовността, който дава лична енергия на другите, за да продължат живота си, след като телесния им съд е умрял. Божество на отвъдното, свързано с мита за прераждането.

1. Кабала – Тайнствена религия, произлизаща като извращение на ученията на Авраам, основателя на Еврейската вяра. Създадена във Франция през 11-ти век, впоследствие пренесена в Испания, името Кабала е взето от трона-колесница от видението на пророк Езекиил. Религията вярва в трансмиграцията (форма на прераждане), божественото излъчване и употребата на амулети (фетиши и муски), за да практикува магьосничествата си. По-късно се преплита със средновековното християнство. В днешни дни Кабала се почита от хасидските евреи, езичниците, неоезичниците и уиканите.
2. Кабод – Еврейската дума, която е използвана в Библията, за да опише славата на Бог. Означава ослепителния блясък, великолепие и величие, които носят присъствието на Бог. Кабод описва силата и превъзходството на Божието присъствие и помазанието, което Той дава на хората Си. По дефиниция славата представлява тежестта, изискващото и надаряващо с власт и сила помазване и подкрепяне от Всемогъщия. Това е необходимо упълномощаване със сила за всеки, който има да върши работа за Господ. Възлагането на Божията слава, моментално освещава човека за приближаващата употреба от Бог. Славата Му издига човека в статус и позиция в царството и веднъж дадена, тя привлича множество преимущества, благословения, почести и привилегии.
3. Кадис – Среща се още като Кадис-Варни и Ен-Мишват, думата означава “пустинно свято място”. Кадис е производно на куадеш, което значи свят. Тази област е била дом на амаликчаните и аморейците, като е имало време, през което дори и патриарха Авраам е пребивавал там. Кадис послужи още и като място за временно пребиваване на израелтяните за цели четиридесет години, по време на пътя им към Обещаната земя. Местността се намира на около двадесет и три километра от планината Хорив в Синайската пустиня, където Бог даде Своя закон – Десетте заповеди.
4. Каин – Първородният син на Адам и Ева, който е определен от апостол Йоан буквално, като син на злия (Сатана). Виж 1 Йоан 3:12. Каин беше доказателство за необратимата грешка на Адам. Духът на завист, който беше роден от греха в него, го накара да се надигне срещу брат си Авел и да го убие. Делото на Каин доведе до първото човешко кръвопролитие в историята на творението. Заради това той беше прокуден от обществото на Създателя Бог.

Убеден, че законите за отмъщение на Създателя ще му отплатят за смъртта на Авел, Каин се страхуваше от наказанието си, което смяташе, че няма да може да преживее. Ето защо Бог постави ужасен белег на челото му, който беше повече духовен, отколкото физически забележим, за да може да го предпази от тези, които биха го убили поради престъплението му. Този знак го предпази и го подпечата като маркиран престъпник и беглец от Божията справедливост, който поради милостта на Бог беше оставен да живее. Виж Битие 3-4. Трансформацията и транзицията на Каин от син на Бог в беглец, беше отражение на неговата истинска духовна същност – тази на дявола. Подобно на Луцифер, който се превърна в Сатана и избяга, като змия-ренегат, неговия първороден човешки син беше обречен на същата участ.

541. Кали – Хиндуиска богиня на тъмнината, известна още като “майката на мрака”. Тя е представител на матриархалната жестокост и опресия.

1. Калаен(оловно-сив) – Символичен цвят, отразяващ средновековието. В пророчески контекст, този цвят е показател за завръщане към характерните за средновековието магьосничество, вълшебства и мистицизъм. Виж Готически.
2. Камбана – Обект за прогласяване, тревога или събиране. Първосвещеникът в Стария завет е носил камбанка, когато е влизал в Пресвятото място. Нейният звук е бил свидетелство за хората отвън, че той е жив и че Бог е приел техните жертви. Когато звукът от камбанката е спирал, е означавало, че Бог не е приел жертвата, и първосвещеника е умрял в присъствието на Господа.
3. Кампания(поход) – Термин, свързан с апостолското, който буквално означава воюване, експедиция или апостолско начинание.
4. Камък – А) Материал за строеж. Б) Камъните са били  използвани като градивен материал в храмовете, поради тяхната здравина и дълготрайна издръжливост. В) Навсякъде, където хората са имали силни духовни преживявания, са били правени каменни олтари. Те са били благославяни, помазвани с миро и освещавани за божеството, на което е посветен олтара. Г) Камъните са свиделствали за завета между поклонника и божеството, което той е срещнал. Камъните са били един вид физическо, земно доказателство за този завет. Те са маркирали като свято мястото, където се е състояла срещата, така че другите хора да знаят кое божество обитава там. Виж Битие 31:44-46. Д) Христос е Главния Крайъгълен камък на Църквата, а Петър (Кифа) е основополагащия и управляващ апостол. Също така свещенството на Новото Творение и Новозаветната църква са описани като живи камъни. Виж Матей 16:18; Йоан 1:42; 1 Петрово 2:5-9.
5. Кана – Буквално “земя на тръстиките”.
6. Капитан – Главнокомандващ на военна част или единица. Хората под негово командване могат да бъдат от петдесет до хиляда.
7. Кардинали – Древен термин, използван за църковни водачи. За тях званието е носило смисъла “принцове на църквата”.
8. Кастор и Полукс – Гръцки богове, известни като “близнаците”, “синовете на Юпитер” или “момчетата на Зевс”. Те били почитани, като боговете на пътниците, конниците и мореплавателите. Деяния 28:11.
9. Категории на служба – Терминът, който описва измерението на действие и работа, към които е насочена и предразположена дадената мантия на пророка.
10. Кафяво – Цвят, който символизира земята.
11. Качество – Специална, отличителна черта, способност или умение, които спомагат за изпълнението на конкретни задачи, дела и подвизи, уникални за дадена личност или клас служители.
12. Качулка – Вид покривало или наметало за главата, което в пророчески контекст говори за тайнственост и прикритост. Качулки са носени от тези, които желаят да бъдат скрити от аудиенцията си и да останат неизвестни, докато се намират на публично място. Качулките като вид предпочитано и обичайно облекло за мистици, са показателни за отхвърляне на светлината на истината, която е от Словото.

Въпреки че в ежедневието качулките пазят от слънчевата светлина и елементите на природата, в религиозен смисъл, те са носени с цел да вдъхват на последователите достъп до нещо тайно и недостъпно за обикновените хора. Повечето мистични и аскетични религии и учения е силно вероятно да изискват или ползват качулки за ритуалите си или дори като част от ежедневното облекло. В някои случаи, присъствието на качулка като част от облеклото, може да бъде белег за постижение, ранг или посвещение. Виж Маска.

554. Кедешим – Еврейска дума за мъжка ритуална проститутка. Означава содомит.

1. Кедешот – Еврейска дума за жени, ритуални проститутки. Означава блудница.
2. Кедър – Често споменавано в словото дърво, което е символ на дълголетието и стабилността. То е знак за непоклатимото, вечното и непроходимото. Тази символика идва от древните шумери, които са гледали на него като на тяхното дърво на живота.
3. Кесия – Новозаветната дума за торба.
4. Кифа – Името, което Христос даде на апостол Петър, когато го взе при себе си. Думата означава “камък”, но такъв, който е бил ползван за получаване на откровения. При правилно използване на камъка като вид посредник, той е разкривал мистериозни истини и тайни на притежателя си. Духът на тази дума носи значението на гръцкия термин псефос. Като камък той е бил използван за гласуване, хвърляне на жребий или взимане на избирателно или съдебно решение. Като пророчески инструмент, резултатите от хвърления жребий са били приемани като решението на божеството, покровител на този избор. Апостол Петър като канарата на Църквата е изпълнявал всичките тези приложения. Виж Откровение 2:17.
5. Класове Ангели – Според Словото ангелите са разделени на различни класове служители. Това са серафими, херувими, архангели и ангели, управници и настойници над многобройните сили и стихии на природата. Като допълнение към тях са ангелите-пазители и тези, които изпълняват волята и целите на Създателя Бог на земята. Сред тях са и наблюдателите, които надзирават поведението и живота на световните лидери и техните управления, за да поддържат баланса на силите в съотношението, постановено от Бог. Най-накрая са седемте архонти на творението и заедно с тях ангелите на седемте Христови църкви от Откровение. Виж Псалми 80:1 и 99:1; Езекия 1:5-25 и 10:1-10; Исая 6:2-6; 1 Солунци 4:16.
6. Класики на Новото творение – Двадесет и едно възвишени качества и характеристики на Триединството, които стандартизират духовните норми на поведение – отношението, държанието и перспективите, които трябва да притежава едно новородено дете на Бог. Представени и разгледани в книгата “Изграждане на Съвременния Пророк”, от д-р Паула Прайс. Виж 2 Петрово 1:4-8; Галатяни 5:22-26; Ефесяни 4:22-30.
7. Ключалка – Според употребата си в Словото, където обекти и ситуации са разглеждани като механизми с определена цел, думата идентифицира това, което препречва или затваря пътя. Значението на думата обяснява нейните подразбиращи се духовни приложения и подчертава това, което Господ Исус каза, че не достига на законоучителите от Неговото време. Тъй като бяха отнели ключа на знанието, те държаха затворени вратите към Божията мъдрост, а оттам и потенциалния път към вечен живот.

Затварянето на вратата на знанието за Израилевия Бог и Неговия Месия, осъди тези, на които тепърва предстоеше да чуят и да научат относно духовната тъмнина и произтичащото от нея робство и опустошение. Така законоучителите държаха пътя към спасението затворен. В Лука 11:52 Исус каза: “Горко вам, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.”

562. Ключове – Символ на власт, просперитет, авторитет и вход към познанието. Често ключове са били давани като част от ритуали на посвещение и въвеждане в длъжност. Те са легализирали достъпа и принадлежността към религиозно общество или мистичен култ. Да отключиш с тях означава да откриеш тяхната тайна и скрито послание. Ключовете са още и емблема на официална или градска власт. Златните и сребърни ключове са били белега на властта на понтифекса от времето около триста години преди Христос. Да притежаваш ключа, за каквото и да било място или нещо, е равносилно на това да бъдеш негов пазач или да имаш свободен достъп до път за алтернативно преминаване от един етап (ниво) към друг.

Когато Христос каза на Петър, че му дава ключовете на Царството, според тогавашните разбирания, това означаваше, че Петър получи ключовете за вечните небесни архиви, за влизане там в свръхестествените места и духовен печат на власт. Всичко това Петър получи, тъй като обичая по онова време го изискваше за тези, които застават на позиция в съвета като властници и управници в творението. Да притежаваш ключовете на съвета означава внушителна власт над всички дела в дадената провинция или област, над нейния архив и записи и накрая над крепостта, в която хората от местността могат да прибягнат за укритие. Човекът, който притежава ключовете, е част от високо поставен консул, водеща фигура в управлението и протичането на официални, държавни и съдебни дела.

Ключовете символизират съществото или единицата, над която притежателят им упражнява административна, финансова, военна и международна дейност. Организацията, над която главния съветник, притежателя на ключовете, е председател, се събира регулярно и нейните членове често стоят в залата или мястото на събиране, за да взимат специфични решения. Управленско тяло от такъв характер е “интервюирало” и квалифицирало потенциални владетели, генерали и посланици.

Когато Христос каза това за Петър, Той имаше предвид такива функции по отношение на неговата роля в новата еклесия, която Бог скоро щеше да доведе в съществуване. Господ установяваше Петър и другите апостоли като леитургос в Неговото вечно общество.Това обяснение внася допълнителна светлина по отношение на ранга, ролята и функционалната власт на апостола на Бог.

563. Книга – Събрани писания, които разказват, регистрират, откриват, нареждат или регулират нещо. Отвъд техния външен вид, книгите представляват начин за предаване на желания, мисли, вяра, идеали и други. Книга в сън или видение означава мъдрост, знание или обучение. Тя е предмет на изучаване и инструмент за записване. Книгите символизират божествено откровение и духовна истина. Като метафора от вечността, книгите представляват запис на животи, родословията и делата на хората. Да погълнеш книга в сън или видение, означава да придобиеш знанието от нея.

Затворена книга означава завършеност по нейната тема или изключване от нея. Във втория случай, това може да е покана да спечелиш правото да отвориш и да научиш съдържанието на книгата. Отворена книга означава свободен достъп до знанието в нея и включва покана да бъде освободена информация или откровението от нея. Горящи книги отразяват отказ, изоставяне или разрушение на тяхното знание или информация. Затворена на дясно книга, означава знание, което предстои да бъде научено и изследвано. Затворена на ляво книга, означава край на сезон на обучение, подготовка или изучаване. Книга на лавица е преобраз на неразкрита истина или откровение. Книга в процес на написване е символично за работа, която се извършва, път на обучение, който трябва да бъде поет, за да се придобие мъдрост. В Библията често срещаме книги, които се пишат и използват от Създателя. Те включват Книгата на Живота, Книгата на Живите, Книгата на Христос, Книгата на Закона, Книгата на Битките на Господа и Книгата на паметните събития и т.н. Виж Откровение 20:12, 22:19; Второзаконие 29:1; Исус Навин 10:13; 1 Летописи 29:29; 2 Летописи 34:30; Естир 6:1; Еремия 36:8,10; Матей 1:1, 12:26; Малахия 3:16; Лука 3:4 и 20:42; Филипяни 4:3; Евреи 10:7; Псалм 40:7, 56:8, 69:28 и 139:16.

564. Книгата на Адам – Пророчески термин, които установява разликите между пророчество от духа на Христос и чародейство, базирано на книгата на Адам. Чародейството от книгата на Адам освобождава предричане от областта на душата, потърсено от фалшив пророк или незаконно вмъкване в пророчески поток на някакъв дух, който е в близост до автентично пророческо движение. Виж Чародейство.

Често пророци и тези, на които те пророкуват, задават въпроса как екстрасенси и врачки, могат да изговарят и освобождават очевидно точни слова от областта на духовното. Често гадатели, гледачи на карти таро и баячи казват на техните клиенти действителни неща, които не са непременно верни. Това, което прави разлика между двете понятия (действително и вярно) е книгата на Адам. Тя съдържа проклятията, които Създателя позволи да работят в живота на грешниците и да бъдат резултат от делата им. Те са изговорени и постановени на земята, няколко пъти от Господ. Първият път е при прегрешението на Адам в Едемската градина. Вторият е, когато Ной и семейството му излязоха от ковчега след потопа и третия е, когато Мойсей изведе Израел от Египет.

Вариации на същите тези закони и принципи са повторени от Господ Исус по време на  Неговото служение на земята. На хълмовете (планините) Гаризим и Гевал бяха постановени проклятията за непокорните и благословенията за тези, които служат на Всемогъщия Бог според завета Му.

С всяко следващо постановяване, летвата на забраните беше вдигана още по-високо, докато Господ Исус Христос не финализира техните духовни, вечни и изкупителни елементи. Всяка диспенсация от пророческото, разширява и набляга върху тези последствия и закони на Създателя. Бог ги нарича благословенията на живота и проклятията на смъртта. Проклятията бяха написани за греховете на адамовото поколение и най-вече на тези от родословието на Каин, който беше покварения. Каиновото поколение е споменато в Йоан 8:44, където Христос го разкрива на поколението му като убиец, който не стоеше в истината. Царството му се състоеше от противници на божието поколение от Адам, което почна да се развива на земята след Сит (Битие 4:26). “Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос (смъртен).

“Тогава започнаха да призовават Името на Господа.” Синът на Сит отбеляза началото, откъдето човечеството започна да разпознава Господ и да се покланя на истинския, единствен и жив Бог. Битие 5:1 изрежда поколенията на Адам, тези, които произлизаха от семето на първия баща на човечеството, бъдейки смъртни, обречени да умрат под наказанието на Бог за греха и смъртта. В това родословие нито Каин, нито Авел са споменати като Адамово семе.

Странно защо, когато Бог вдъхновява историка да запише синовете, родени на Адам, те започват със Сит. Още когато Ева роди Сит, тя знаеше, че той бе от Бог и заместваше Авел, а не Каин. От Своя страна, Бог игнорира съществуването на Каин и Авел, все едно Адам не е имал такива синове. В по-късните векове, под помазанието на Святия Дух, апостол Йоан определи Каин като син на злия, маркирайки неговото потомство като плевели от Сатана. Като първата човешка жертва за грехове, името на Авел се появява във вечния регистър на тези, чиято вяра се вменява за правда в Евреи 11:4 и 12:24.

До този момент, законите и указите на Каин преобладаваха, тъй като съдбата му се определя заедно със съдбата на синовете на Адам. Виж Римляни 5:12-21. Цялата седма глава на Римляни потвърждава, че благословенията, проклятията и обречеността бяха точки от Каиновото право, което стана възможно, поради това, че Каин беше първородния от дявола в човешка плът. Змията, която беше измамила неговата майка и надхитрила човешкия му баща, даде право на Каин да управлява и да извращава творенията на Създателя на земята. Това се вижда особено ясно от позоваването на Ламех на законите за прелюбодейство, двуженство, убийство и жестоко отмъщение. Виж Битие 4:19-24.

Във връзка с пророчеството, когато врач(екстрасенс) получава информация за живота на даден човек, източника му е от същите духове, които са част от акцията на дявола срещу своя Създател. В книгата на Адам, Създателят осъжда делата на плътта, подкрепяни от врачовете, чародеите и екстрасенсите. Бог прокле греха, смъртта, заразите, помятането, хомосексуализма, двуженството и многоженството.

Бог наложи строги санкции срещу политеизма, убийството, кражбата и сексуалните извращения от всякакъв вид. Похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота са грях пред Бог. Ето защо, когато гледачите говорят за секс партньори, любовници, общуване с починали близки роднини и т.н., това е информация, която те взимат от Адамовата книга на обречените. Това е важна световна пророческа мъдрост, защото обяснява как и защо спиритисти, мистици и медиуми могат да изглеждат точни, дори и в очите на християни.

Областта на душата има своята съдба по същия начин, както и областта на духа. Когато медиум даде слово, което изглежда точно, това е мъдрост, свързана с духовете, които му служат. Всичката тази информация идва от областта на душата, въпреки че спиритистите наричат тези духове свои водачи. Господ, обаче има друго обяснение за това – Той ги нарича фамилиарни духове. Виж дефиницията за Фамилиарни духове, за по-изчерпателни подробности относно тези отявлени противници на истинското пророческо дело.

Тези духове получават информацията си от областта на дяволските архонти, от които самите те са произлезли незаконно при сътворението на света. Това е, което ги прави да са фамилиарни духове. Те са свързани с родословието на демоните, древните потомци на дявола и неговите паднали ангели. Тяхното безбожно свързване с плътта, позволява на медиумите да черпят и да упражняват духовна власт, която се предава на земните семейства, към които тези духове са прикрепени. Сред тези сили е чародейството, магията и предричането, откъдето води началото си и предсказването на бъдещето.

Чародейството, което е безбожната противоположност на пророчеството, е негов основен съперник. Това е слово, носещо духовна информация, но получена от демонични духове. В Исая 8:19, Създателят Бог казва, че те получават информацията си от мъртвите. Това всъщност се отнася за фамилиарните духове, които бяха родени на земята от синовете на Бог, които се съединиха (сношиха) с човешките дъщери. Една от многото дефиниции, които са дадени за обществото от безбожни отстъпнически ангели е “бърборещ/мрънкащ”. Това идва от мънкащите думи и мърморенето под нос на имената на боговете на предците, от страна на медиумите, които се опитват да добият духовна информация и напътствие.

Много от практикуващите спиритисти са некромансери. Те нямат достъп до истинско слово от Бог за хората, понеже те са дух и затова са скрити от тях. Това, което имат всъщност, е информация, съпътстваща съда на Бог чрез проклятията, изговорени на планината Евал. Те процъфтяват поради елемента на заблуда на дявола, който изопачава истинските дела на Бог и делегира на своите паднали ангели да ги вършат по земята (Матей 25:41).

Малко християни съзнават и биха признали, че предпочитат медиумите на Сатана пред пророците на Бог. Въпреки това, твърде много вярващи са излъгани и измамени, защото са се допитвали до тях. Дяволът и неговите ангели са достатъчно хитри, за да не позволят на измамените хора да осъзнаят, че всъщност са под проклятието и съда на Бог. Тези анти-създания смесват няколко елемента истина в техните съблазни, за да убедят хората, че всеки и всичко духовно е от Създателя и Неговия Син Исус Христос, за да могат да умножат броя на душите, отиващи в ада.

Душите, които работят за Сатана и неговите духове, казват това, което дяволът и допитващия се до медиума човек иска да чуе. Словото на жертвите е било поставено в сърцето им още преди това и веднъж подали се на измамата, те имат нужда да го чуят. Това е, което дяволът е програмирал душите им да желаят, така че спиритистите всъщност казват на хората, това, което те самите искат да чуят, понеже съзнателно или не, те са в завет с дявола.

Обикновено това, което човек получава от медиумите и екстрасенсите, произлиза от нещата, които Господ е проклел като зли, дори и когато думите изглеждат мили, внимателни, загрижени и дори точни за конкретната ситуация на слушателя. Но те са лишени от волята, времето и изискванията на Създателя, защото те своеволно са избрали да изключат Неговите стандарти и протокол. Поради това, всичко което правят или говорят, попада в графата зло.

В случаите, когато гадаенето на спиритиста не е непременно зло, медиумът подобно на незрял пророк, може да каже с точност какво ще се случи, поради това, че вижда духовната сила или аура, както някои я наричат, която заобикаля даден човек. Тази слава прави да се извършат наближаващите за личността събития. Аурата идва от присъствието на ангели или други духове, изпратени да извършат свръхестествените слова, било то от Бог или от дявола. Пророците, спиритистите и повечето свръхестествено развити личности, могат да почувстват и понякога дори да видят присъствието на ангели или демони.

Медиумите са способни да освободят точно слово, за това, което има да се случи, защото най-духовно чувствителните души на Създателя, са много проницателни и имат интуиция за невидимите дела в духовните области на творението. Тези хора могат да видят и да тълкуват славата и сиянието от тяхното присъствие. Нещата, отнасящи се до живота под слънцето, както Соломон каза, са източника на информация за адамовите посланици, защото те мразят Създателя и са в завет да объркват делата и плана Му за хората.

Какъвто и грях да е на мода в момента, те са за него: прелюбодейство, блудство, хомосексуализъм – всичко, което води към съд и осигурява обречени съдби и пропилени животи на земята. Спиритистите са агенти на тъмнината, било то съзнателно или не, те разрушават и отменят бъдещето и съдбите на тези, които влязат в допир с тях. Те преднамерено подкрепят и насърчават това, което Всемогъщият е проклел, като прелъстяват души към грях и отхвърляне на Бог. Без значение дали хората знаят или не разбират, те са измамени от медиумите. Тяхното бъдеще е изкривено, така че те да оставят Господ.

Бог подчертано се нуждае от пророци, тъй като те са оръжието и баланса срещу пагубното влияние на спиритистите. Книгата на Адам е била написана от Господ, преди да съществува творението, за да отбележи последствията от избора на хората, упражнявайки правото си на свободна воля срещу своя Създател. Книгата на Адам показва на поколенията му, алтернативните резултати и последствия при алтернативен избор. Като главен такъв стои пътя и възможността да отхвърлят Господ Исус Христос и праведността на Всемогъщия.

565. Книгата на поколението на Адам – Спомената в Битие 5:1, тази книга е запис на имената и животите на цялото потомство на Адам, родено по време на сътворението под формата на семе в слабините му. Родословието на Адам се ръководи от своята собствена пророческа съдба, предписана от Създателя – съдбата на плътта. Тя предначертава според мрака в нея и се ръководи от разорението, което е следствие от стремежа на плътта. Съдбите от Книгата на Адам, вид предначертан път към смъртта, са нещо, което окултистите лесно разчитат. Тази съдба управлява живота на хората, докато не дойдат при Христос. Книгата на Поколението на Христос доминира, при положение, че изкупените пребъдват в Святия Дух.

Отстъпниците християни се връщат обратно към съдбата от Книгата на Адам. Тогава пророческите думи, записани от Всемогъщия за техния плътски живот, водят до обреченост поради проклятието, изговорено върху Адам и неговото потомство. Медиумите неотменно предсказват това, което отговаря на делата на плътта и подкрепят бунта срещу Създателя. Това е смисълът на тяхното съществуване, тъй като медиумите предугаждат, предричат и разпознават делата на плътта в живота, подчинен на грях и отстъпничество. Виж Фамилиарни духове.

566. Книгата на Христос – Това е цялата Библия. Понеже това е словото на Създателя, Който е Дух и неговото измерение не може да бъде обхванато с нашата мярка за време, то също е като смисъл и пророческо. Терминът е важен за пророците, поради реалността, че всичко, което Господ Бог направи, Той беше преди това записал и невидимо кодирал в цялото творение. Господ записа това, което направи и предстоеше да направи чрез невидимите сили на Неговото царство, които Той бе назначил да извършат волята Му. Накрая, Той записа това, което направи и предстоеше да направи за хората на земята. Книгата на Исая потвърждава, че всичко, което Всемогъщия прави, Той го извършва според писаното Си слово.

Когато Божиите пророци пророкуват, те говорят в съгласие с Неговото писано слово, създадено преди творението, така че пророкувайки, да го активират и словото да се изпълни в конкретно и точно време и сезон. В Битие 1 се казва, че дори звездите и небето следват предначертаните от Създателя събития. В Псалм 19:1 се казва, че небесният свод възвестява Божията слава, а в Псалм 97:6 пише, че небесата провъзгласяват Неговата правда и всичките хора я виждат. 1 Петрово 1:20 казва, че Господ е постановил земните събития в словото Си, където са пророкувани и откъдето се пророкуват чрез Неговите посланици. Пак в 1 Петрово 1:10-11 се потвърждава, че Господ действа според това, което е предопределил от самото начало на сътворението.

Когато Христос говореше за словото, което трябваше да се изпълни, това бяха нещата, които имаше предвид. В Даниил 10:21 ангелът Гавриил обявява вече определеното от Господ бъдеще, което предстоеше да се случи на Неговия народ и възлюбена нация. Псалм 119:89-90 казва, че във вечността словото Му е вярно. Притчи 8:23 казва, че Господ притежаваше мъдрост от самото начало, като я постанови още преди да бъдат създадени земята и цялото творение.

Друго място в Библията, откъдето можем да научим по въпроса е Ефесяни 3:9, където пише за тайната, която Господ скри от сътворението на света. Виж още Исая 40:21; 41:4,26; 48:3,5,7,16. Всичките тези пасажи от Библията обясняват уникалното различие между чародействата на медиумите и екстрасенсите и пророческото слово на Всемогъщия Бог, Създателя на цялото творение. Фактът, че Бог прави всичко чрез словото Си, е ясно потвърден от цялото Пророческо писание. Това, че Той явява изпълнението на думите Си, е видно от писаното в следните места: Битие 26:24; Числа 12:6; Исус Навиев 1:1-3, 7; 2 Царе 3:18 и 7:5,8; Исая 44:26-28.

Всичките тези места в Библията показват как силата на Бог е активирана и изпълнена чрез словото Му. Това е словото, което Бог показва на пророците Си, като ги назначава в определеното време да освобождават и декларират думите Му към света. Когато пророк изговори дума от Господ, тя е част от писанието на истината, от написаното за вечността и декларирано още от древните пророци, слово на Бог. Пророците, които изговарят вярно Неговото слово, както например в Еремия 23:28, могат само да повторят, вече написаното във вечната книга на Бог.

Оттам идва силата на Христос за Неговата мисия, Неговия авторитет и побеждаваща истина. В Йоан 2:22, можем ясно да видим пророческото слово относно Христовата мисия и думите, изговорени от Христос в съгласие с това слово. Когато Исус служеше, Той действаше според написаното от Отец слово. Виж Йоан 7:28, 42. Йоан 10:35 казва, че писаното слово не може да бъде отменено. Книгата на Христос е важна и нейното изпълнение е от първостепенно значение, за да могат да бъдат установени волята и царството на Бог. Йоан 13:18; 17:12; 19:24,28,36; 20:9 потвърждават това твърдение.

Римляни 4 ни показва, че апостолите на Исус бяха достойни последователи на Своя Учител и пребъдваха в Неговото слово. Те откриваха истината, намираха ръката на Бог и декларираха Неговата воля според Писанието – слово, което свидетелстваше за Спасителя, за Неговата смърт, възкресението Му и Неговото вечно царство. Когато дойде време да затвърдят и потвърдят сигурността на изкуплението, това стана отново чрез писаното слово. Виж Римляни 19:11 и 11:2. Моделът, даден от Исус, постанови пътя, който Църквата трябва да следва през живота и съществуването си. Отново и отново се стига да този модел и пример за подражание през цялата история на Църквата. Посланиците на Бог днес нямат друг логичен избор освен да продължат да се движат според примера на Исус от словото.

Пророческата значимост на тази информация лежи в това, че Книгата на Исус(Словото) е стандартен пътеводител, с който трябва да се съобразят всички минали, настоящи и бъдещи пророчества. Пророците не могат да си позволят лукса да изменят или да излизат извън рамките на словото на Господ. Ако те биха направили това, то ще означава, че служат с лъжа. Тогава пророчеството би излязло извън областта на истината, което автоматично го определя като чародейство.

За да останем в съгласие с истината, пророчеството трябва да съвпада със словото, така както го казва Бог, на този, на когото говори, във времето, когато Господ инструктира Своя посланик да изговори думите Му. Същото е вярно и се отнася за личното пророчество. Псалм 139:15-18 и други пасажи на откровения от Библията, установяват тези пророчески прозрения, както за индивидуални личности, така и за цялото тяло на Христос. Виж задълженията на Мойсей в Изход 18:16-20.

567. Книгата на поколението на Христос – Аналогично на Книгата на Поколението на Адам, това е дългата линия от синове, глави на домове, тези, които са родени в истинския род на Исус Христос. Пророчествата от автентичните посланици на Бог произлизат от този текст, докато вярващия продължава да пребъдва в Христос. При положение, че той отпадне, влизат в сила думите от Книгата на Адам, които всеки екстрасенс може да разчете. Поколенията на Адам са много, но поколението на Христос е едно. То е последното човешко и божествено поколение на Създателя. Като Църквата на новото творение, Христовото поколение обединява началото и края на Неговите духовни и физически поколения.

Кръстът на Христос завърши плана, понеже той беше средството, чрез което духовното и физическото измерение се обединиха. Вследствие на това, Духът на Святостта завинаги обитава в плътта, белег за обединяването на божественото с човешкото.

568. Книжовен пророк –  Пророк, който има изключителна писателска дарба и литературни способности спрямо словото на Бог. Това е служител, определен от Него да записва пророчества за бъдещи поколения и да пише пророчески към съвременниците си. Редки са случаите, в които книжовните пророци написват само една книга. В повечето случаи те са призвани да завършат серия от творби, които са с поучителен, образователен и откровенчески характер, насочени към светиите като цяло, било то настоящи или бъдещи. Натан, Гад, Шемая, както и големите и малките пророци от Библията са илюстрации за този пророчески призив.

1. Княжество – Територията и/или сферата на влияние на принц, който е потомък на цар или царица. Виж Хегемон, Апостол и Машал. Църквата на Господ Исус Христос е Неговото княжество на земята. Особено апостолите на Господ, са тези, които установяват региони на това огромно княжество по целия свят.
2. Кобра – Свещена змия, за която се е смятало, че притежава магически сили, неземна мъдрост и други окултни и демонични способности. Поради тези причини египтяните са се покланяли на кобрите и са ги боготворили. Вярвало се е, че кобрите са се вселявали във владетелите от древността, давайки им силата си да управляват. Египетските фараони са носели корони под формата на кобри, изхождайки от горното поверие. Ветрилообразното разширяване около главата на кобрата е придавало изключително царствен вид на короните им. Аналогията на змията с царската позиция е идвала точно от това разширяване около главата на кобрата, което е било считано като мантия на авторитет. Оттам и прическата на фараоните имитирала подобна форма около главите им. Виж Змия и Дракон.
3. Ковчег  – Огромният, уникално проектиран от Бог морски съд, който допотопния Ной построи, за да спаси себе си и семейството си. Бог пророкува, че ще унищожи земята и всичко на нея, с невиждан по размери и сила воден потоп като съд за греховете й. Хората от тези дни са известни като допотопни(пределувиални).
4. Ковчегът на Завета – Сандък (кутия) с религиозно значение, носена и почитана от израилтяните, съдържаща техния закон и други святи предмети. Ковчегът е символизирал спасението на Яхве, завета и изкуплението. Неговият еквивалент във вечността, който е първообраза и модела за земния ковчег, е описан в Откровение 11:19. Виж Битие 6-8; Изход 25 и 40.
5. Козел – Известен символ за сила, полова потентност, похот и лукавство. Козелът е знак за разрушително присъствие, когато се появява в пророчески обстоятелства и обикновено означава мъжката диващина и деспотизъм. Козлите са еврейския знак за разюзданост и обект на животински сексуални оргии. Те са били нещо обикновено в Мендезийския култ (Египет). Като демоничен символ козелът означава жестокост, бруталност, перверзност и символизира грешника. Козел е животното, използвано като принос за грях.
6. Кокошка – Символично за жена-некромансер. Също така сприхава и властна майка.
7. Колан – Духовен символ на официална власт, потенциал и авторитет. Отразява основата и поддръжката, която напътства и управлява нечий живот. Наричан също и пояс. Също символизира подготовка за война или работа. Показва готовност за длъжност, задача или назначение. Носен често като част от официална униформа, обикновено военна, той е бил показател за бойна смелост и устрем. Коланът също е символ на самоконтрол и въздържане. Еремия 13. Деяния 21:11; Матей 3:4; 4 Царе 1:8; 1 Царе 18:4; Ефесяни 6:14. Виж Пояс.
8. Колан от кожа – Подобно на облеклата, изработени от животинска кожа, той също е имал стойност като показател за победа, освен качествата му на трайност и издръжливост. В миналото, за човек да носи кожа от животно(било то дреха, обувки или колан) е означавало, че той е победил животното в смъртен двубой. Това е било още отпреди времето, когато занаятчии са ловували за храна и облекло. Носенето на кожи от дадени животни, е било символ на смелостта и победата на човека. Виж Животински кожи.
9. Колективна диспенсация – Сумарната диспенсация на Божията благодат, излята върху всички тези, които са съдове за Святия Дух на Бог. Диспенсацията е еквивалент на икономиката за Новозаветната Църква. Виж 1 Коринтяни 9:17; Ефесяни 1:10 и 3:2; Колосяни 1:25.
10. Колело – Древен символ на творческа сила и движение. Транспортното средство на небесни духове и божествени сили. Виж Езекиил 1:15. Колелата са още и преобраз на Божието движение в творението Му. Те представляват положителен знак на прогрес и напредък. В пророчески сънища и видения, колелата са показател за движение на творението и Божията намеса в него. Виж още Езекиил 10:13.
11. Колесница – Символ на господство и управление. Емблематично за военна мощ и умение. Знак за духовна власт. Като пророчески знак, тя символизира триумфалното шествие на военния главнокомандващ. Колесниците са били смятани за превозните средства на боговете. Виж 4 Царе 2:11-12; 2 Летописи 18:34; Псалм 104:3; Захария 6 глава.
12. Коляно – А) Знак на подчинение и молба. Б) Преклонените колена означават смирение и почит. В) На колене се застава за молитва, като също така е позиция на почитане и поклонение пред божество.
13. Коментар – Формално изявление или сбор от информация относно дадена тема, учение или изследване, която дава на четящия изчерпателна информация и развива в дълбочина дадената тема. Коментарите съдържат мислите и отношението на автора им, които са представени на вниманието на конкретна група слушатели, най-често тясно специализирани в дадената област. В нашия случаи, това помага за просветлението на хората, изучаващи Библията, от перспективата на обширен набор от учебни материали, които допринасят за тяхното обучение и подготовка.
14. Комета – В древността смятана за меча на ангели или на небесните богове, кометата е била знак за наближаващо зло, бедствие или катастрофа. Считало се е, че кометите предшестват промяната и са били тълкувани като падащи царства и/или управници. Кометите са били отбелязвани като дати и от тях се е търсило мъдрост за предвиждане на войни и глад. Управлението на царе и тяхното детрониране са били винаги свързани със звездите, за които се е вярвало, че са причината за тяхното възцаряване и последващо слизане от престола.

583. Комос (Комус) – Бог на празненствата и гуляите. Поклонението към него е било под формата на надпиване, пиянски събори и  развратни оргии, като част от свещените обреди на поклониците. Шумни и размирни, сладострастни и перверзни веселби, са придружавали неговите събирания. Виж Римляни 13:13 за подробности относно духа му, който е същия, стоящ зад гуляите на купонджийския живот.

1. Компетенция – А) Екипиран, напълно подготвен. Б) Наличието на солидни или повече от достатъчни изисквани ключови умения, качества и способности, които правят даден човек квалифициран за определена работа. Компетентен е този, който правилно е усвоил и развил конкретни умения и способности, свойствени за дадена работа, което от своя страна му позволява да бъде високо ефективен в нея. Думата компетенция се отнася за потенциала и ефективността на Христовите служители. Виж 2 Тимотей 3:17.
2. Комуникации – Първоначално думата е означавала да информирам, тоест да формирам нещо в някой чрез предаване, слагайки част от нещо в него. В днешно време, думата е събирателно за средствата, чрез които информация и знание биват предавани; като сбор от информация, разпространяване, образование, предаване и откровение за истината. Комуникациите най-често съдържат разпространението на факти или детайли, необходими и важни за функционирането или сигурността на дадена единица или група, било то държава, институция или отделен човек. Комуникациите включват в себе си предаването на мисли, идеи и чувства, както на отделни личности, така и на цели групи от хора. Виж Лука 24:17; 1 Коринтяни 15:33.
3. Компютър – А) В пророчески контекст, компютрите говорят за модерни технологии, сложна работна сила, изкуствен интелект и обработка на електронна информация. Б) Направена от човека (вдъхновена от духа на света), мозъчна сила, обработваща с изключителна скорост информация.

В пророческия символизъм, компютърът представлява същия арогантен дух, който стоеше зад създателите на Титаник, защото той е издигнат до божествен статус, чрез идеята за изкуствения интелект.

587. Кон – А) Животно, символизиращо мощ, война и бързина. Б) Символ на Божието свръхестествено обикаляне на земята и неговата надзорна функция според Захария 6. В) Конете още са били смятани за транспорта на боговете, особено когато това са крилати коне. Конете на съд и агония, описани в Откровение 9, са илюстрация за това. В същото място можем да видим конете като свръхестествени бойни символи. Г) В пророчески контекст, белия кон означава чистота и победа. Той също е бил символ на дъждовете, които са носели изобилие в земеделието и голям просперитет от жътвата. Е) Черният кон е символ на суша и глад, които водят до смърт. Виж Еремия 51:21; Амос 2:15; Захария 1:8, 9:10 и 12:4; Откровение 6:2,4 и 19:11,19-21.

1. Конклав – Събиране, където еклесиалните служители на Църквата, се заключват, за да обсъждат, молят и гласуват за промени в техните редици. Виж Деяния 1:13. Споделянето на тайни от страна на Бог с пророците Си, според описаното в Амос 3:7, е равносилно на конклав, свикан от Господ, за да събере пророците Му. Виж Сод.
2. Конник – Духовното значение на конниците е посланници на съд, свръхестествен патрул или битка. Виж Исая 21:6-9; Захария 1:8, 9:10 и 12:4.
3. Конска грива – Славата на гърма. Знак, украса на властта, особено около врата. Символ на бързо и ловко предвижване и сила. Виж Йов 39:19. Важно за пророческото обучение, поради това, че много религии от древността и популярни модни тенденции сега, са възприели пускането на дълга, разпусната коса, по тази причина. Войни и хора, участващи в боеве и битки, често пускат косата си да порасне дълга, като символ на могъщество, неортодоксална власт и специално духовно значение.
4. Консул – Служител, избран и назначен от правителство, за да бъде изпратен в чужда страна с цел да отговаря и извършва определена работа, обикновено от търговски характер. Един от посланическите термини за апостол и пророк. Всеки служител на суверен(било той цар или правителство), който разполага с делегирана власт и дипломатически задължения.
5. Конфронтация – А) Среща лице в лице, обикновенно сблъсък, където се противопоставят идеи, интереси, вяра и мисли. Б) Целта на конфронтацията е разрешаване на някакъв конфликт. Виж 4 Царе 2:11; Йов  38:1; Галатяни 2:11.
6. Корем – Центърът на мислите и живота, също и мястото, източник и показател за просперитета. Виж Псалм 17:14; Притчи 18:20. Поради това, в Словото коремът е посочен като фонтана на живота. В миналото, на корема се е гледало като източника на смъртта и възкресението, след изпитание и/или съд.  Сърцето в духовен контекст, функционира като утроба на духовността и централния източник на смелост и увереност. Виж Йов 32:19 и 40:16. Пророческото слово се усеща в корема като бълбукане и източника на вътрешна сила се усеща там. Виж Вътрешности. Смятало се е, че коремът е центъра на сърцето, откъдето са произтичали чувствата и емоциите. Изхождайки от това си вярване, се е смятало, че хранейки корема си, човек храни духовно сърцето и душата си.

Коремът е мястото, откъдето словото на Господа извира като потоци от жива вода. Господ Исус Христос използва това пояснение, когато поучаваше за идването на Святия  Дух и мястото, откъдето ще извират тези потоци от жива вода (Йоан 7:38). Коремът също символизира мястото на духовен апетит, затова духовното лишение и недостиг са сравнявани с глад за храна и жажда за вода, при тези хора, които Господ притегля към Себе Си. Също има и негативен смисъл, при тези, които угаждат на плътта си, а не хранят духа си. Римляни 16:18 и Филипяни.

594. Корен – Източникът на живот за нещо, причината и обяснението за съответния плод. Библията използва думата корен, за да определи природата на даден човек и неговото поведение и начин на живот. Бог сравнява отношението на човек към Неговото слово и движението на Неговия Дух според състоянието на корена на човека, който се намира в сърцето му. Корените могат да бъдат плитки или дълбоки. Вторият вид корен е по-издръжлив, здрав и с по-голям шанс да произведе хубав и траен плод. Дърветата със здрави корени, често са хвалени от Бог, поради гореописаните качества. Виж Псалм 1, 92:12-14. Господ Исус поучаваше често чрез притчи по отношение на вкоренените, на тези с плитък корен и хората, които съвсем не развиват такъв. Най-ярък пример за това можем да видим в притчите за сеяча, семето и различните видове почва.

1. Корени (изсъхнали) – Божествен съд, според който Бог изтръгва от корен нация или нейните наследници до пълното й унищожение и премахване.
2. Коридор – Същото като вестибюл. Представлява ограден път, който ограничава и същевременно с това приканва към преминаване. Коридорите са символ на вътрешна, често дълбока или скрита транзиция. Изборите в този случай са само напред или назад. Коридорите са индикация за началото и края на много целенасочено и обикновено ограничено пътуване. Вратите по стените на коридора са преобрази на възможности, които пътуването предлага. Вратите на самия път са символ за двата възможни избора относно преминаването до края: напред към целта (съдбата) или назад обратно към мястото на тръгване. Осветените коридори са показател за просветено и известно пътуване. Тъмните или слабо осветени коридори представляват затруднено виждане или безцелно лутане в мрака.

Разположението на осветлението, също е важен детайл. Светлини, които постепенно избледняват и изчезват в мрака, говорят за ясно начало, което е замъглено впоследствие. Ако разположението на светлината е обратно, това означава, че неяснотата и тъмнината се вдигат на края на коридора(пътя). Чистите коридори означават, че пътя на практика е безпрепятстван. Ако в коридора е бъркотия и хаос, могат да се очакват препятствия, опозиция или разсейващи фактори по пътя. Непрекъснатата светлина и чистия коридор са показателни за това, че докато сънуващият стигне края, го очаква тесен път с ограничени или никакви възможности за отклонение.

597. Корона – А) Гръцката дума е стефанос, а Латинската е корона. Те била символ на военен триумф и победи. Короните са били слагани на главите на управници, като белег за това как те са получавали позицията си власт. От тази информация можем да видим, че конфликтите и короните са взаимосвързани, както и Нашия Спасител загатва в книгата Откровение.

Като специални отличия, короните са били символ за най-високите постижения, които коронования е извършил. Като емблеми на победата, короните са били част от наградите, печелени от атлетите, вид отличие за чест и смелост. В Стария завет, короните на свещениците са били наричани и митри. Понякога украсени тюрбани са били използвани в смисъл на корони. Откровение 2:10; Изход 28:4, 37, 39; Левит 8:9 и 16:4. Б) Оплетена или златна диадема, носена от победител в атлетични състезания или военни походи, или издигнат в позиция на управление.

Короните са символи на постижения, награди за служба и заслуги или емблеми на властничество и управление. Скъпоценните камъни в короната са символи на богатството, мъдростта, ресурсите и средствата, с които разполага царството на коронования. Роговете на короните обикновено са давани на военоначалници за техните военни победи и завоювани области или царства. Номерът на роговете по короната е показвал каква част от света е под влиянието на коронования. Корони обикновено са носени на церемониални процесии и понякога и за формална служба като например събрание, съд или повишение в ранг на даден човек.

Символизмът на короната е много често срещан в апокалиптичните пасажи в Библията. Всяка една такава препратка има за цел да покаже какво е постигнал коронования, какво е победил или над какво е получил власт. Короните със седем рога са показател за световно управление над всички духовни сфери на Божието творение.

Диадемите имат някои различия от короните. Диадемата, дадена на човек от царско           потекло, обикновено синьо-бяла, представлява обръч за главата, който изглежда като тюрбан.  Диадемата всъщност представлява вид царска шапка. Диадемите са шапки, давани за победа, доблест, смелост или за специални заслуги в града или обществото. Виж Шапка.

598. Коса – В древността косата е била изключително важна. Дори и днес тя продължава да свидетелства за неща, които отминалите цивилизации са разбирали от нея. Пророчески, косата обяснява и казва много за субекта или обекта на съня или видението, и целта му. Много важен е и самия цвят на косата. Виж за пояснение Цветови символизъм. Косата може да засяга широк спектър от значения и приложения, според нейното разположение, украса, гъстота или дължина.

Косата по главата означава нещо различно от тази по краката, ръцете и гърдите. Космите по гърдите имат различно значение от тези по лицето. В пророчески контекст, остарелите, посивели коси говорят за възраст или ако са на по-млад човек, за изключителна мъдрост. Тъй като сивата коса е разглеждана като отражение на възрастта, когато тя бъде видяна върху по-млад човек, дава духовно разбиране за неговата мъдрост, интелект (дори и само потенциал) в сравнение с годините му.

Бялата коса говори за слава и прибавя съответстващо издигане в статус или старшинство в църква или консултативна, контролна или управническа позиция при светски призив и работа. Това е белег за божествено постижение, опитана и тренирана мъдрост, която предшества, свързаното с нея повишение като резултат.

Нашият Господ Исус се яви в Откровение с бяла коса, която е белег за Неговия променен статус за цялата вечност, от Човешкия Син, Когото Йоан познаваше в плътта, до вечния Победител Бог в новото Си прославено тяло. Неговото явяване на Йоан е отражение на видението на Даниил, който видя Древния по Дни. Там Всемогъщият изяви Своето суверенно съществуване още от преди началото на времето. В случая, това, което Даниил видя, не се отнасяше до остаряване, можем да заключим, че става въпрос за древност и дълговечност. Създателят не остарява, понеже старостта е белег и част от проклятието, което Той наложи при падението на хората.

Това, че Исус се яви на Йоан точно както Своя Отец, е показателно за Човешкия Син, тъй като Той също е прославен, безсмъртен, неостаряващ, триумфиращ и вечен Син на Създателя Бог. През цялата Библия, белият цвят е символ на победата, праведността и триумфа на истината.

Космите по лицето (брадата) имат съвсем друго значение. В общия смисъл, хората от времената, описани в Библията, са ги разглеждали, като представляващи кротост, смирение и могъщество. Настръхналата коса е показател за уплах и шок. Виж Йов 4:15.

599. Космат козел – А) Това е, което се има предвид в Левит 17:7, когато става въпрос за жертване на косматите козли(демони). Демонично създание, свързано с Вавилон, което танцува при смъртта и унищожението на злите, след като ги е съблазнило към тяхната гибел. Б) Козелски идол, според Откровение 18:2, символ на злите духове. Идол, който черпи силите си от демони. Косматият козел е спътник на Бакхус, като преобраз на похот и бруталност. Пророкът го използва като преобраз на Гърция в Даниил 8:21.

1. Космести облекла – Често облеклата са вид определени мантии в словото и непрекъснато се упоменават в Библията. Това, което човек е носил, особено като професионално облекло, е било показателно за другите относно каква е тяхната работа и за какво биха могли да бъдат ползвани услугите им. Облеклото за божествено служение е било още по-важно, тъй като чрез тях са се идентифицирали жреците на божеството спрямо неговите поклонници. Дрехите са помагали на последователите да могат по-добре да си представят как изглежда тяхното божество. Също така, чрез облеклото на жреците, поклонниците са можели да разберат природата и вида на трансформацията, която божеството прави в живота на избраните си представители в плът, носещи специалните одежди. Виж Духовно облекло и Мантия.

Животинските кожи, които са били носени поради плътната им окосменост, са били нещо повече от удобни и полезни дрехи. Обикновено те са били един вид възпоменание на триумф или победа в битка, публично ръкополагане в длъжност, където сложни ритуали са били извършвани. Служител, носещ косместо облекло, говори много относно божеството, на което служи. Посланията, които идват чрез него, отразяват ума на божеството и са пряко свързани със самата същност на пророческото.

Камилската кожа е израз на това, което хората от времето на Библията автоматично са свързвали с пророците. Те са били възприемани като далечни пустинни обитатели, които са се появявали на сцената по време на криза или промяна, за да комуникират словото на божеството към тях за конкретния сезон. Камилите, чиято кожа често е била носена, са били многоцелеви  животни, лесно адаптиращи се към сурови условия на живот.

Камилите са създадени и пригодени да живеят и да служат в едни от най-тежките условия на живота. Те са носачи, снабдители и помощници. Камилите лесно се пригаждат към суровата и тежка пустиня, като имат изумителната способност да разграждат почти всичко от натрупаните в тялото им резервни вещества при екстремни условия. Те са изключителни складови и превозни създания, което още веднъж перфектно отговаря на пророческия призив и поведение.

Камилите са представени като придирчиви, темпераментни, твърдоглави, упорити и дори опасни, ако не се работи правилно с тях. Тук още веднъж можем да видим точния паралел с пророка. Всичко това заедно помага за разбирането на стойността на полевото(работното) облекло на пророка. Камилската козина като тази, която Илия и Йоан Кръстител носеха, е показателна за тежкото и остро слово, което често пророците говорят.

Подобни сравнения в пророчески контекст, целят да изявят примитивния натиск, който пророците освобождават към своите слушатели. Преработените камилски кожи, от които се правят палта, са често сравнявани с най-качествената и отбрана вълна и поради това те са показател за богатство и просперитет. Символично, това е преобраз на усъвършенстване и култивиране. От своя страна, козята козина, поради своята непромокаемост и гъстота е била използвана за покриване на палатки. Други видове животински кожи са били използвани като пълнеж за възглавници.

601. Космическо дърво – Почитано още от древността, това е дървото, което Писанието нарича “дървото на живота”. До преди Юдео-Християнското откровение, всички езически народи са почитали дърво, което те са виждали като център на вселената, свързващ небето и земята. Според някои религии, това дърво е родило потомството на боговете. Други са вярвали, че дървото е обиталище на богове и феи и са го третирали като обект на предсказание и чародейство. Според Норвежката митология, келтите са се покланяли на могъщия дъб, заради неговото дълголетие и предполагаеми предсказателни качества и атрибути.

Освен че е било обиталище на демони и други духове, космическото дърво е било и място за среща на хората с боговете. Много малко от древните религии изключват знанието и вярванията относно космическото дърво. Това че пределувиалната (допотопната) история, бе пренесена и предадена чрез Ной и неговото потомство, което даде начало на новото заселване на земята, отговаря донякъде на въпроса как и защо толкова много от култовете на следващите поколения, са възприели идеята за специално дърво, което е било посадено, отглеждано и използвано от боговете, на които хората са служили.

Библията нарича Ной, проповедник на правдата за неговото време. По това можем да съдим, че той живееше и проповядваше праведността на Всемогъщия Бог. Очевидно обаче, историята на сътворението, която Енох предаде на своето поколение, се беше разцепила и покварила през годините. Така известното дърво на живота, което Бог използва, за да изпита предаността на Адам в Едемската градина, се е превърнало в поредния мистичен култов обект на поклонение от страна на заблудените следващи поколения. Виж 2 Петрово 2:5; Битие 6-8; Митове за сътворението.

602. Котка – Символ на бдителност, чувственост и трансформация. Котките са били и все още са свързани с жените. Печално известни с техния непостоянен и зъл нрав, откъдето и думата “котка” се използва за описание на неприятните жени, клюкарките и злословещите жени. Подобно на всеки обект на поклонение от женски пол, котките също са свързани с лунните богини и са били духове-покровители. Черните котки са смятани за лоша поличба, а като цяло са били използвани в магьосничеството, като въплъщение на самия дявол. Котките още са били смятани, като съдове и приемници на демонични или фамилиарни духове и са били използвани в сатанински ритуали и оргии. Котките са били и все още са любимци на вещиците.

1. Кохорта – Военен контингент в древен Рим, съставен от десет хиляди души, част от легион. Обикновено кохортата е била една десета от легиона, като е била разделяна на групи от по четиристотин и двадесет, всяка от които е имала различна цел и военни задачи. Организацията е подобна на тази на съвременните военни специални части. Центурионите и манипулите са управлявали до десет кохорти. Като единица кохортата е била използвана в пехотата, кавалерията и също като императорска стража в дворците. Нощната полиция и пожарникарите в Рим са били организирани в кохорти. Духовно термина се прилага за организацията на армията на Сатана. Виж Матей 27:27; Марк 15:16; Йоан 18:3 и 12; Деяния 10:1 и 27:1.
2. Кошар – Ханаански бог на вулканите. Древен египетски бог на огъня.
3. Крава – А) Езически символ на богинята-майка. Б) Символ на женската плодовитост и душевните предсказания, особено тези на лъжливите пророчици. В) Кравите са били използвани за правене на предсказания, като за целта са били извършвани развратни обичаи за плодородие, които да бъдат за умилостивление. Виж Езекиил 13:17-19; Амос 4:1.
4. Крави на Васан(Васански юници) – Лъжепророчици, укорени в Амос 4:1 и Езекиил 13:17-19. Васан се отнася за древния Аморейски дух на предсказание. Виж Васан.
5. Крадец – В пророчески преживявания, крадецът означава духовно и символично точно това, което е и в действителност. Един, който взема нещо, което не му принадлежи, навлиза в територия, върху която няма легални права и лишава хората от тяхната заслужена радост, просперитет, мир и снабдяване. Това са целите на кражбата, за които Исус говори в евангелията. Във всяка култура и поколение, кражбата е била и остава сериозно престъпление. Обикновено щетите и са ограничени до загуби и лишения.

В пророчески смисъл, крадецът може да бъде някой близък, влиятелна личност или доверен приятел, чиито вътрешни мотиви са да лиши или причини загуба на тези, с които е свързан. Поради това, действията на крадеца, неговото облекло, мястото и времето на престъплението имат важна роля за правилното тълкуване на видението или съня. В Библията се казва, че когато крадеца бъде хванат, той трябва да възстанови двойно или седемкратно.

Всяка среда, където богатството и снабдяването са неравномерно разпределени, може да бъде предпоставка за развитие и/или увеличаване на кражбите. Много от крадците се наслаждават на мисълта, че правят нещо, което не е правилно, придобивайки с малко или никакви усилия, като взимат от тези, които смятат за по-слаби от тях. Отвличането също е форма на кражба. То представлява открадване на човек с цел да бъде продаден обратно за откуп. Според Второзаконие 24:7, наказанието за този вид престъпление е смърт. Виж Изход 22:1-8; Левит 6:4; 2 Царе 12:6; Притчи 6:30 и 29:24; Йоан 10:10.

608. Крака – А) Символ на основаваща сила в пророческите среди. Краката представляват земята или основата. Б) Те също показват средство за придвижване, преобраз на примитивен и елементарен метод за транспорт. Означават бавно, тежко и изморително пътуване от едно към друго място. В) Еднообразен и дълъг път към местоназначението. Виж Палец на крака. Битие 19:2; Исус Навиев 3:13; Второзаконие 11:24; Исая 60:13; Наум 1:15; Захария 14:4; Ефесяни 6:15.

1. Крака – В пророчески контекс