Геният и противоречията в богословието на Аврелий Августин – За Монергизма, Бога и Спасението 5 част

от Editor
420 четено
Сподели

Разбира се всичко това повдига въпроса за Божията добрина. Дали Бог предопредели падението на Адам и Ева, и дори падението на Сатана и ангелите, които се разбунтуваха заедно с него? Августин не може да се отдръпне в този момент. Заровете са хвърлени и той трябва да следва логиката си. И все пак, той никога не приписва ясно източника на злото, на Бога. Той го оставя в царството на мистерията. “Изглежда отговорът на въпроса защо първите създадени воли (тази на Сатана и на Адам) избраха да се обърнат към греха е, че просто са го направили и че не е имало причина за тяхната промяна”.  Но, в по-късните си творби, Августин постоянно настоява, че Бог и само Бог е крайната причина за всички неща. Той не оставя никакво място за автономността на творенията, което да осуети Божията воля. В крайна сметка е трудно да се види как Бог няма да е виновен за всичко. Дори склонността на Сатана, а след това и на Адам и Ева, да се разбунтуват срещу Бог трябва да им е била предадена от Бога.

Дали това прави Бог зъл или дори авторът на злото? Августин не приема това. Той само заявява, че Бог допуска злото, но никога не приписва злото на Божието действие. Защо Бог разрешава злото? Той обяснява: “Въпреки че, злото само по себе си не е добро, фактът, че злото и доброто съществуват, е добър”.  Но, ако фактът, че злото съществува е добър, и ако Бог е източникът на всичко добро (което Августин не може да отрече), следва, че Бог е източникът на съществуването на злото? Да, но само в смисъл, че Той го позволява.

Изследващият живота на Августин учен Т. Кърмит Скот е съвсем прав, че в крайна сметка ключът за разбирането на Августин е неговата мания относно абсолютната и безусловна Божията сила. Дали той е прав като казва, че Августин погрешно става жертва на “имперския мит”, който вкарва Бога в образа на съвършения римски император, е по-спорно. Въпреки това, всеки ще се съгласи със заключението, че “доктрината за всемогъществото на Бога е сърцето на имперски мит на Августин, тоест, това е доктрината, с която не може да се прави компромис. Бог е абсолютният владетел на Вселената, Чиято воля насочва всяко събитие в творението. Това е основата, което не може да бъде поклатена, независимо от последиците”.

Едно от последствията изглежда е, че Августин утвърждава Божията абсолютна доброта единствено като отказва да отговори на въпроса дали Бог е източник и причина за злите наклонности на волята, довели Сатана и Адам и Ева, до падение и непокорство. Ако Бог не е техния източник и причина, значи има неща във Вселената, които са извън Божия контрол. Просто да “позволява” зли наклонности не е същото като да ги режисира и контролира. Но ако Бог е техният източник и причина, тогава или тези неща не са толкова зли (понеже служат на по-висша и добра цел) или пък самият Бог не е толкова добър. Августин не отговаря на тези въпроси, а вместо това ги забулва мистерия. Очевидно той не може да си представи Бог да самоограничи силата Си, така че да позволи на свободните същества да правят неща, които са срещу собствената Му съвършена воля.

Радикалният монергистичен възглед на Августин за спасението никога не е бил напълно приет от църквата на Запад. Той бива отхвърлен и от Източната църква. Протестантските реформатори от XVI век са склонни да го приемат. Някои протестанти, обаче, го отхвърлят. Великият английски съживител, Джон Уесли, го отхвърля в полза на евангелския синергизъм, който Августин смята най-малкото за полу-пелагиански. Ще стигнем и до тези епизоди от историята на теологията. За сега е достатъчно да се каже, че богословието на Августин има дълбоко въздействие върху Западната християнска теология, чрез въвеждане на монергизма в него. След като Августин бива хвален от почти всички Папи и основните протестантски реформатори, като най-великия от всички църковни отци, всеки, който иска да насърчи монергизма се позовава на него.

Августин също пише и трактат за Троицата, озаглавен De Trinitatis. Основният му принос към историята на теологията е да въведе така наречения психологически модел, според който Божието единство е сравнено с единството на човешката личност, а Божието триединство – с трите аспекта на човешката личност – памет, разум и воля. Поради Августин, Западната теология подчертава единството на Божието естество спрямо Неговото триединство, докато Източната теология, под влиянието на Кападокийските отци, набляга на триединството, за сметка на единството на естеството на Бога.

Най-известната творба на Августин – Божият град – е масивна книга за божественото провидение и човешката история, в която Августин обяснява, че от християнска гледна точка, никоя човешка цивилизация не е Божието царство. Човешките цивилизации се издигат и падат, докато Божието царство е вечно. Божието царство е църквата, и чрез Божията благодат и сила, то в крайна сметка ще замени земните царства в небесния град, след като Христос се завърне. До тогава то е скрито царство от духовно естество и съществува винаги, когато и където Божията воля бива извършвана сред хората. Това тълкуване на историята и цивилизациите е голямо вдъхновение и утеха за много християни, които наблюдават как веднъж Великата Римска Империя сега се разпада и е в руини около тях. Дори много християни идентифицират християнизираната Римска империя с царството на Бога, и завладяването й от варварските племена е голямо разочарование за тях. На тези хора Августин казва: “Не се притеснявайте! Божието царство не се влияе от разпадането на Римската империя, понеже то не е от този свят”.

Малко след смъртта на Августин, нахлуващите варварски племена от Централна Европа унищожават и последните следи от Римската империя на Запад. Епископът на Рим все повече запълва вакуума на централизираната власт и обединява новата култура. Монасите и манастирите обръщат варварските племена към Католическата и Православната вяра, и запазват писанията на гръцките и римски философи и църковни отци, по време на така наречените тъмни векове, които следват падането на Рим на Запад. Августин става крайъгълен камък на Католическата ортодоксалност – католическият теолог, чиито думи и учения винаги носят голяма власт. Но, дори в по-късните му години, някои водещи монаси и богослови в региона около Марсилия в Южна Галия (Франция) предизвикват тази власт. Това така наречено полу-пелагианско противоречие дълбоко повлиява на църквата на Рим, помагайки й да се превърне в Римокатолическата църква.

Автор: Роджър Олъсн
olson roger eРоджър Олсън е доктор по философия (Rice University) и професор по теология в Теологическата семинария George Truett към Университета “Бейлър” Уако, щата Тексас. Той е автор на книгата “История на християнската теология: двадесет века на традиции и реформи” един изключителен богословски труд признат от академичните богословски среди, като една от 10-те най-влиятелни книги написани върху темата Историческо богословие.

Също така е написал и “Уестминистърски наръчник на евангелска теология”, “Мозайка на християнската вяра”, “Арминианска теология: Митове и истини” (издадена и в България …. и още 16 книги засягащи различни сфери на християнския живот. Той също така е и един от водещите гласове по предмета на арминианство и калвинизъм.


Сподели

Може да харесате още

Translate »
error: