ЖИТО И ПЛЕВЕЛИ
Веднъж Исус разказа притча за фермер, който посял добри семена в своята нива. След като „посятото покълна и даде плод“, слугата му открил, че в полето има и плевели. Слугата се приближил до господаря си и го попитал: „Откъде са тези плевели?“ Добрият фермер отговорил: „Някой враг е сторил това“ (Мат. 13: 24–28). От тази притча могат да се извлекат редица уроци, но за настоящите ни цели просто бих искал да отбележим, че фермерът е имал истински враг и това обяснява защо в полето на фермера има неща, които той не е засадил и които не принадлежат за там.
Жито и плевелите на врага
Интересното е, че цялото служение на Исус се основава на това, което Никола Крийган е определил като „жито-плевел – разбиране за сътворението“. Когато Исус се сблъсква с хора, страдащи от различни физически страдания, той нито веднъж не предполага, че тези страдания са естествен аспект на доброто творение на Баща му. Той по-скоро разбира, че тези страдания са плевели, които отразяват работата на някой „враг“, обикновено идентифициран като демон, но понякога и като сатаната. Всъщност думата, която Синоптичните евангелия (Матей, Марк, Лука) понякога използват за описване на недъзи, е „mastix“, което буквално означава „бичуване“. Това предполага, че Исус и авторите на Евангелията разглеждат онези, които са претърпели страдания като COVID-19, като жертви на злоупотреба, а този, за когото са разбирали, че бичува хора, не е Бог, а сатаната и неговите демонични войски. Следователно Петър би могъл да обобщи цялото служение на Исус, провъзгласявайки: „…Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет“, поради което Той „…обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него.“ (Деяния 10:38) Очевидно е, че за да имаш нужда от изцеление, това означава, че си бил потискан от дявола.
Можем да преместим разговора още една стъпка напред, като отбележим, че страданията, на които Исус обръща внимание, несъмнено бихме могли да обясним като естествени странични явления на физичните закони, каквито ги познаваме днес. И наистина, самата смърт е толкова естествена, колкото би могло да бъде всичко, като се имат предвид законите, които в момента управляват творението. И все пак, авторът на Евреи заявява, че причината, поради която Божият Син е избрал да сподели нашата човешка природа и да бъде разпнат, е „…за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола…“ (Евр. 2:14). Очевидно е, че от гледна точка на Новия Завет смъртта не е по-естествена от бичуването, което хората (и също, бих казал, животните) често са принудени да търпят.
Врагът и покварата на Сътворението
Ако приемем сериозно гледната точка на Новия Завет, това налага този въпрос: Как недъзите и смъртта могат, от една страна, да бъдат естествени странични продукти на законите на физиката, и от друга страна да са резултат от някой враг, който засажда плевели в полето на Божието добро творение? Доколкото виждам, единственият възможен отговор е, че законите на физиката, които в момента управляват нашия свят, би трябвало в даден момент да са били покварени, в една или друга степен, от някой враг. Тези корумпирани закони трябва да се разглеждат като основополагащ аспект на творението, за което Павел ни казва, че е „покорено на преходността“ и е в „робство на тлението“ (Рим 8: 20–22).
Предположението, че сатаната е имал силата да поквари фундаментални аспекти на творението, е в съответствие със спиращия дъха обхват на властта, който Новият Завет и следапостолската църква приписват на сатана.
Например, Исус три пъти нарича сатаната „князът на този свят“ (Йоан 12:31; 14:30; 16:11). Думата „archōn“ („княз“, „владетел“) се използва в политически контекст, за да обозначи „най-висшия чиновник в даден град или регион в гръко-римския свят.“ Следователно, докато Исус със сигурност вярва, че Бог Отец има върховната власт над творението като цяло и макар дава да се разбере, че Бог ще победи злото в края на епохата, Исус въпреки това подчертава, че в момента сатана е функционалният шеф на нашия потиснат „свят“. В този смисъл не е никак изненадващо, че Исус не оспорва твърдението на сатаната, че притежава цялата власт на всички царства на света и може да ги даде на когото си поиска (Лука 4: 5–6).
Книгата Откровение засилва този възглед, тъй като изобразява цялото светско управление като „Вавилон“ – политическото крило на империята на сатана, което той използва, за да заблуди света. По същия начин апостол Павел посочи сатана като „божеството на този свят“ (2 Кор. 4:4) и „княза, който господства във въздуха “(Еф. 2:2). Според космологичното мислене от времето на Новозаветните писания областта на „въздуха“ е била метафора за областта на духовната власт директно над земята. По този начин авторът на Ефесяни всъщност повтаря учението на Исус, че сатана е „владетелят на този свят“. Писанията на Йоан правят това още по-силно като учат, че „целият свят лежи в лукавия“ (1 Йоан 5:19) и че сатана „мами целия свят“ (Откр. 12: 9; вж. 20:3,8). И също толкова значимо, в Откровение сатана е изобразен като притежаващ известна власт над природните явления (Откр. 13:13; 19:20; вж. Йов 1:16, 18–19; 2:7) – твърдение, което се предлага и в разказите на Евангелията, когато Исус смъмря заплашителна буря по същия начин, по който смъмря демоните (Марк 4:35–42).
Човек просто не може сериозно да прочете Новия Завет и да не получи впечатлението, че сатана и демоничните субекти, които съставляват неговото царство, са повсеместна сила на разрушение в нашия свят и че упорито работят, за да подкопаят добрите Божии замисли за хората и за творението. К.С. Луис изобщо не преувеличава, когато обобщава гледната точка на Новия Завет по този въпрос, че „във всеки даден момент, всеки квадратен сантиметър от космоса се претендира от сатана, като го изисква от Бога“.
И накрая, както споменах по-горе, ранната следапостолска църква неизменно приписва на сатана властта, в една или друга степен, за да покварява творението. Според богослов от втори век на име Атинагор, сатаната е бил „духът“, на когото първоначално е бил поверен „контрола върху материята и формите на материята“. За съжаление този „дух“ използва свободната си воля, за да се разбунтува срещу Бог. Следователно, заключава Атинагор, сатаната „[сега] упражнява контрол и управление [на творението] в противоречие с доброто, което е в Бог“. И това, твърди той, е причината да има аспекти на природата, които отразяват характер, който е „противен на доброто, което е в Бог.” Освен това, тъй като всички ранни църковни мислители споделят това разбиране за сатаната, те не приписват глад, язви, болести или други форми на „естествено” зло на мистериозното провидение на Бога: те по-скоро ги приписват на делото на сатаната и неговите войски.
Наясно осъзнавам, че в момента не е модерно в академичните среди да се изповядва вяра в реалността на сатана и други духовни субекти. Както Луис веднъж е отбелязал, макар че вярата в сатаната да не противоречи на известни за нас факти, тя все пак не е на мода в настоящия „климат на мнението“. И все пак, както Луис отбелязва също, предположения, които не се основават на нищо друго освен на настоящия „климат на мнението“, служат само за затваряне на умовете и възпрепятстват интелектуалното любопитство.
Колкото и да не е модерно, въпреки това съм убеден, че гледната точка на Новия завет и ранната следапостолска църква ни предоставя единствения адекватен начин за помиряване на природата, каквато в момента я намираме – „яростна и хищна“ – с вярата в добър Създател. Ако има плевели като COVID-19, които растат в полето на добрия фермер, твърдя, че трябва да останем уверени, че не фермерът ги е засадил там. Това е било направено от враг и работата на Божия народ е да отговори на него като на такъв.
Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата “Уудленд Хилс” (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус. Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon. През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.
Превод на Кирил Станчев за www.ivokoychev.org
Тук можете да прочетете предните три части от същата поредица Християнски митове:
ХРИСТИЯНСКИ МИТОВЕ – Двете царства 1 част – Грегъри Бойд
ХРИСТИЯНСКИ МИТОВЕ – Царството на меча 2 част – Грегъри Бойд ХРИСТИЯНСКИ МИТОВЕ – Царството на Кръста 3 част – Грегър Бойд[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]