Къде е доверието и вярата на църковното лидерство към членовете на локалната църква? Защо е необходимо да се контролират църковните членове? Защо членовете на локалната църква, трябва да бъдат следени с лупа за всички неща? Контролирането не е ли най-краткия път към сектанството? Защо повечето лидери не правят разлика между КОНТРОЛ (доверие в Бога, че Той е в контрол) И КОНТРОЛИРАНЕ (вмешателства подтикнати от страхове и несигурност)?
Когато лидерството на една църква се подаде на изкушението, да контролира или манипулира социалният живот на своите членове по отделно, това вече не е църква, а “християнски” култ.
Бягайте от такова място, защото ще навреди на вашата психика и ще постави умствен контрол с постоянно чувство на вина. Не забравяйте, че ние имаме свободна воля, дар от Бога, чрез която взимаме своите решения и поемаме отговорност за тях.
Чувството за свобода, винаги трябва да бъде в нашите решения и никой няма право – освен Бога (това също е под въпрос), да се меси и да контролира свободният ни избор, особено чрез манипулация.
Не можете да задържите и да поставяте изискване членовете да бъдат посветени в църквата чрез контролиране. Членовете ще бъдат посветени само когато преживеят истински свободата на Духа. Тогава сърцата им ще бъдат изпълнени с благодат, радост и любов, че са част от църква, която е станала за тях духовен дом, в който Господ обитава.
Автор: Иво Койчев