- Опастността от вдъхновение без дизайн.
Има опастност да бъдем отнесени от това, което Духа ни казва, като по този начин нарушаваме Библейски принципи и модели. Необходимо е да се гради според Словото, а не просто по “вдъхновение” изключващо Словото.
- Опастността от откровение без яснота.
Това създава форма на мистицизъм. Някои просто искат да отидат по-навътре, без практичността. Някои искат да покажат, че знаят нещо, което другите не знаят и не могат да знаят. Всяко откровение трябва да бъде ясно, лесно за разбиране и лесно за комуникиране.
- Опастността от проповядване без Христос.
Ние трябва да проповядваме за да оформим Христос в живота на хората. Нашето намерение не е просто да правим зрелище или просто да получим резултатите които искаме – ние проповядваме Христос.
- Опастността от поклонение без радост.
Този вид поклонение е просто ритуал. Има опстност от влизане в Божието присъствие без радост. В Неговото присъствие е пълнота от радост. Нашето поклонение трябва да е от сърце, не религиозно.
- Опастността от успех без смирение.
Бог ще ни даде велик успех – но той ще дойде от усилията на мнозина, не само от нашият собствен труд. Ние винаги сме успешни понеже хора ни помагат, така че винаги трябва да имаме отношение на смирение и благодарност.
- Опастността от видение без сила.
С вяра и търпение ние наследяваме Божиие обещания. Характера се сформира в търпението. Характер трябва да бъде изграден, за да може да пасне на видението и да го покрепя.
- Опастността от харизма без характер.
Силата и влиянието без характер ще донесат унищожение във вашия живот, както и в живота на другите. Служението е дар от Бог към вас и останалите. Живота е вашия дар към Бог.
- Опастността от превъзходство без благодат.
Това ще ни доведе до себе-праведност и борба. Ние искаме да станем по-добри за придвижване на Царството, а не заради нашия имидж. Ние не търсим превъзходство за да бъдем издигнати в човешките очи, а за да придвижим Царството. Ние искаме да промотираме Царството, не себе си.
- Опастността от разширяване без мъдрост.
Това ще създаде конфликт. Ние не трябва да се разширяваме в чужда територия; по-скоро трябва да помагаме на другите да градят. Ние не трябва да се разширяваме, за да експлоатираме.
- Опастността от красноречие без демонстрация.
Имаме нужда от демонстрацията на Святия Дух. Имаме нужда от Божията сила, която да носи промяна в хората. Ние искаме хората да преживеят трансформация. Не става дума за впечатляване на хората с нашето слово или дела; ние трябва да освобождаваме живота и Божията сила.
- Опастността от постоянен успех без страдания.
Това ни прави да бъдем нереалистични. Резултата е, че по-малко разчитаме на Бог и също така, това води до отношение на самонадеяност. Ние трябва да се приближаваме към Бог с вяра. Ние трябва да разпознаваме и признаваме всичко добро, което идва от Бог. Бог е Който носи успеха ни. Ние не можем да направим нищо без Него.
- Опастността от позиция без функция.
Функцията е най-важното нещо. Функцията ни помага да разпознаем и идентифицираме позицията. Ако ние правим това за което сме призовани и надарени, тогава всички ще знаят какви сме.
