Открийте как да се справите със седемте демона, които атакуват Църквата като цяло.
Изследвали сме много от начините, чрез които Сатана организира своите демонични сили, както и стратегиите му срещу отделните личности. Когато разгледаме седемте църкви, описани в книгата на Откровение, откриваме специфични демонични крепости в Църквата. Нека разгледаме тези духове.
1.Духът на Религия (Откровение 2:4-5,7)
Църквата в Ефес беше „оставила първата си любов“ (Откровение 2:4). Доктринално те бяха добре, но бяха изгубили огъня си за Бога. Деяния 19 ни разкрива удивителна истина, когато погледнем „първите дела“ и „първата любов“.
В Ефеската църква кръщаваха във вода, полагаха ръце за предаване на Святия Дух, говориха на езици, изгонваха демони, изцеляваха като се молехе за дрехи и бяха гонени от стария ред.
Църковният живот в Ефеската църква беше на ниво. Църквата функционираше като общност, но огъня, страстта и любовта липсваха. Религията беше надделяла, със своите задължения, правила и традиционализъм. Силата на Бога липсваше: нямаше гонене на демони, не се говореше на езици, чудесата бяха просто спомен. Рутинното вършене на неща без любов бяха изместили силата и копнежа към Святия Дух.
Кой може да отрече настоящата реалност на този лишаващ ни от живот религиозен дух? Много църкви, както Самсон, са били „постригани“ и лишени от силата си, поради религиозния дух. Вече ослепели за духовните неща, те вършат своите религиозни дейности и традиции, без трансформираща сила. Този демон трябва да бъде разпознат и изгонен.
2. Дух на Заплахи (Откровение 2:10-11)
Църквата в Смирна беше издържала на гоненията и много от членовете й бяха мъченици. Чрез заплахи, Сатана се опитва да докара страх в сърцата на вярващите, за да ни попречи да бъдем верни на Бога и Неговото Слово. Спомнете си Симон Петър, който се топлеше до огъня на врага вечерта, когато Исус беше арестуван. Този верен ученик беше сплашен от своето обкръжение и от въпроса на слугинята. Днес църквата бива смълчавана и сплашвана от света и неговите правителства. Този демон трябва да бъде изгонен!
3. Дух на Компромис (Откровение 2:12, 14-17)
Пергам беше столица на провинцията Азия. Това беше важен град в Мизия, в долината Кайкус, на 20 километра от Егейско море, на 80 километра северно от Смирна. Река Селинус извираше от града, а река Кайкус минаваше през южната му част. Този град имаше библиотека съдържаща огромно историческо и литературно наследство – над 200 000 тома. Само библиотеката в Александрия имаше повече.
Градът имаше идол, символизиращ змия, който се наричаше Спасител. Те вярваха, че техния бог се беше въплътил в змиите, така че на тях им беше позволено да пълзят свободно из храма. Желаещите изцеление, прекарваха ноща в храма, надявайки се, че ще ги полази някоя змия. Градът беше врата към Гръцката цивилизация и като такава, беше дом на много божества.
Можете ли да видите паралела със светското положение на църквите в Америка? Повечето църкви оперират сред общност или среда, които са контролирани от Сатана, а не от Бога. Какво може да направи църквата, когато служението се изправи пред трудности? Ще позволим ли на змиите на светския хуманизъм да пълзят сред нашите събрания? Компромисът не е отговор. Не трябва да се чувстваме комфортно с грехът около нас!
Църквата на Исус трябва да предприеме активни стъпки, за да стъпи здраво в нашия изгубен и умиращ свят!
Трябва да разпознаем конфликта. Исус посочи града като място, където църквата да съществува и да се установи трайно. Бягството не беше опция. Вместо това, Той ги посъветва да се приготвят за битка. Павел разпозна нуждата от бойна готовност, когато написа Ефесяни 6. Всеоръжието на Бога е необходимо в боя. Преди всичко, църквата трябва да марширува под името и знамето на Исус, а не да върши неща със собствената си сила, тъй като в плътта врагът може да открие слабост.
Ние трябва да се покаем за компромисите. Църквата в Пергам имаше няколко слабости, които трябва да разгледаме. Те имаха докринални проблеми заедно с проблемите на техните дякони и лидери. Един от тях е споменат – Никола, който започна да поучава ереси и водеше другите към грях. Жалко е, когато лидер не служи истинно на Бога. Често пъти подобни лидери водят другите към заблуда и ги завличат след себе си. Друг конфликт в църквата в Пергам беше ученическия проблем. Те толерираха бъркотията, в която се намираха, поради греха в собствения им лагер. Исус ги призова да се покаят. Друг проблем, който визникна беше духът на Валаам. Често, духът на Валаам прави така, че парите да се превърнат в цел и награда на много хора в църквата. Популярните послания изместват пророческите послания. Имиджът заменя помазанието и църквата е сведена до място, където психологични послания чешат ушите на слушателите. Онези, които търсят имидж и това да бъдат политически коректни са затъпили меча на църквите и на всички светии.
Ние трябва да разчитаме на Христос. Църквата в Пергам имаше нужда да се облегне на своя Спасител, Който беше приготвил меча на Духа, Своето Слово. Това е оръжието, което ние използваме като християни. Известният филм „Междузвездни войни“ е запленил поколения от деца с въображаемата игра със светещи мечове, защитавайки галактиката като джедаите. Филмът разкрива как младият ученик – джедай бива внимателно обучаван да изпозва своето оръжие, да го пази и да усъвършенства уменията си. По същия начин, ние трябва да се придържаме към Господното Слово като наше оръжие – то има сила, която е свръхестествена и ефективна против яростната атака на Сатана. Нашите оръжия не са плътски (2 Коринтяни 10:4), но са мощни в Бога и Сатана може да бъде победен чрез силата на Словото.
На победителите им са обещани дарове. Исус обеща на Своята църква, че онези които не се подадат на греховете около тях – не ядат идоложертвено и не участват в грях – ще ядат скритата манна, благословението от самият Исус. На тях е обещано присъствието на Исус в безплодната пустош на световната пустиня. Той обеща на Своята църква и че ще й даде бял камък, символ на оправдание, приемане и принадлежност. Новото име на този камък беше Исус.
4. Дух на Езавел (контрол) (Откровение 2:18-20, 26)
Има битка в съвременната църква. Един от най-мощните духове в нея е духът на Езавел (контрол). 3 Царе ни разказва историята за жена с това име. Тя беше жена на цар Ахав и последовател на бога Ваал. Писанието казва, че бракът с тази жена беше ужасен грях (3 Царе 16:31).
Езавел уби невинния Навутей, за да получи лозето му. Това не само беше жестоко убийство, но нарушаваше и Божият завет с Неговите хора, относно земята. В допълнение към нейното незачитане на обикновените хора и тяхната собственост, тя мразеше пророците на Бога (3 Царе 18:4).
По-късно виждаме Езавел да преследва пророк Илия, след като Бог изпрати огън от небето и унищожи пророците на Ваал. Нейното безмилостно преследване доведе пророка до депресия и мисли за самоубийство.
Характерът на Езавел беше нечестив, контролиращ, сексуално неморален и демоничен. Същият силен дух все още работи в Откровение 2:20, както и в съвременната църква. Във всяко събрание можем да открием хора, които искат да контролират, манипулират и погубват мъжете и жените на Бога.
• Как да разпознаем духа на Езавел
Този дух търси възможности да доминира, като не желае да съжителства в мир. Тук не става дума за жените – духът може да бъде и в жени, и в мъже. Много хора мислят, че този дух се идентифицира с определен пол, вярвайки, че жена, която изглежда по определен начин, е Езавел в характера си. Това не е вярно. Вълкът лесно може да се скрие под овчи кожи.
Когато откриете дух на Езавел, ще откриете и Ахав наблизо, или някой в лидерство, който позволява на този дух да има достъп и контрол.
• Стратегията на Езавел
Инструментът, който този дух използва е манипулация. В 3 Царе 21 виждаме, че цар Ахав се нацупваще, когато не получаваше каквото искаше. Той беше видял лозе, което силно желаеше, но собственикът не го продаваше, дори и на царя. Езавел увери унилия Ахав, че ще му осигури лозето. Тази силна жена беше въвела езическото поклонение в своето царство и сега нямаше нищо против да прибави и убийство към греховете си, за да получи каквото искаше и да придобие още повече власт.
• Престолът на Езавел – Откровение 2:20
Когато духът на Езавел започне да се проявява в Църквата, той търси високите позиции в църквата или място, от което би могъл да доминира. Обикновено ще се прояви в някой, който иска да обучава и води хората (в заблуда). За да открие това място на лидерство, Езавел трябва да изглежда и действа по духовен начин.
Подобен дух действаше по времето на Моисей и Аарон (Числа 16:1-3). Корей оперираше чрез духа на Езавел. Датан и Авирон му помагаха, като под тях имаше структура от още 250 сподвижници, сред лидерите на Израел. Моисей предприе назабавни действия – падна по лице пред Бога и се молеше (Числа 16:9-10).
Слезе съд върху духа на Езавел – дойде заметреснение, убивайки тримата нечестиви лидери, а огънят порази останалите.
• Целите на Езавел
Контролиращият дух се движи в църквата, решен да унищожи и подкопае най-важните неща, на които държим като вярващи. Чрез манипулация, надмощие и контрол, духът започва своята битка срещу Христовото тяло.
Първо, този дух мрази пророците – истинските Божии лидери. Езавел не може да ги контролира и когато се опита да спечели тяхното одобрение, но не успее, тя няма да се спре пред нищо, докато не ги унищожи.
Духът на Езавел мрази да се проповядва Божието слово. Този дух не може да се съработи с посланието. Той ще се опита да принизи или проповедника, или посланието му.
Контролиращият дух мрази и хвалата в църквата. По време на истинско, мощно хваление, неговата същност бива изобличена (3 Царе 18:39), Езавел изгуби битката и хвалата към Бога изпълни атмосферата.
Духът на Езавел мрази превъзходството на Христос. За първи път „превъзходство“ се споменава в Колосяни 1:18. За втори път откриваме тази дума, когато духът на Езавел се опитва да контролира вярващите – 3 Йоан 1:9.
• Нека изгоним духа на Езавел
Ако усетите, че този дух работи във вашата църква, много е важно да видите врага като духовен враг, а не като плътски такъв. Не мразете човека, който е контролиран от духа на Езавел; разпознайте го като духовна сила, срещу която Бог трябва да воюва. Нека вашата молитва бъде според 2 Коринтяни 20:12.
5. Дух на Традиционализъм (Откровение 3:1-6)
В продължение на векове Църквата е била жертва на слухове, враждебност и негативно отношение от страна на пресата. На църквите често им се налага да оцеляват сред тази враждебна среда, но враждебността отвън не е най-голямата заплаха за локалната църква. Много често най-големите опасности идват от вътре.
Църквата в Сардис се развиваше в благоприятна среда, с добра репутация. Въпреки това, в Христовото писмо до тази църква, Той игнорира човешката репутация и им каза, че имаше дух, който ги убиваше.
• Среда на смърт
Градът Сардис беше богат град. Историята ни казва, че през 550 г. пр. Хр., цар Кроез намерил злато в градската река и направил първите златни монети в историята. Дори по време на Новия Завет все още можело да се намери злато по бреговете на реката.
Освен това, градът бил известен със своето езичество. Любимият идол бил Сибел. Поклониците на този езически бог участвали в неконтролируемо и неистово поклонение, което включвало сексуална неморалност.
Забележително е, че общността жевеела в мир; жителите били задоволени от своята самодостатъчност. Тази мирна самодостатъчност нахлула и в църквата в Сардис. Мирното съжителство с града и неговите слабости се установило и в църквата и всичко, което им оставало било репутацията им.
• Доказателства за смъртта на църквата
Зрителите на нашата телевизия често пишат и питат „Как мога да намеря добра църква в моя район? Как мога да разбера дали църквата е жива?“ Мъртвата църква има някои основни характеристики, които се забалязват лесно.
• Игнорира Святия Дух.
Когато Божият Дух не е приет в църквата, тя започва да замира. Исус каза на църквата в Сардис, че има дух на религия в нея, вместо Духа на Бога. Святият Дух няма да позволи да бъде управляван и контролиран от религиозни традиции и предпочитания (Йоан 3:8).
• Липса на благочестиво лидерство.
„Седемте звезди“ споменати в Откровение 3 са пасторите на седемте църкви. Това, от което се нуждаеше църквата в Сардис, беше лидер, който да извика към Бога и да Му служи с цялото си сърце. Няколко пъти в месеца ние получаваме писма от църкви без пастори, които търсят подходящия служител. Ако тези църкви изберат пастора си според неговата репутация, резюме, физическо излъчване или дори препоръки, най-вероятно по-късно ще разберат, че са направили голяма грешка. Колкото и да е важен произхода и миналото на определен човек, най-важно е да се провери неговото ходене с Духа на Бога в настоящето. Наемането на човек на базата на повърхностни факти може до доведе до непостоянен, мимолетен или дори морално нечестив лидер.
• Репутация спрямо реалност.
Църквата в Сардис беше заета, трудеща се църква, с добро име – но с дух на смърт върху нея в същото време. Те бяха организация, но не и жив организъм. Тъжно е, че бяха толкова обхванати от своята репутация, че не осъзнаваха, че бяха умряли. Една зимна вечер забелязах, че в нашата къща ставаше все по-студено и по-студено, макар че бях включил отоплението. Обадих се на човек от църквата, който дойде да види устройството за отопление. Той откри, че сигналната лампата беше изгоряла. Вентилаторът духаше, но без да топли. Ходенето на църква е добре, ако срещате Бога там. Хвалението е добро, ако носи присъствието на Бога. Даването е добро, ако първо предадем самите себе си. Да се молим е добре, но „ако имаме беззаконие в сърцето си, Господ няма да ни чуе.“ Форма, без сила, означава смърт за църквата.
• Числен растеж, без хората да израстват.
Писмото към Църквата в Сардис посочва, че дори християните, които са имали живот в тази църква, са умряли в студената среда. Църквите трябва да предлагат служение, което да окуражава светиите да растат в Господа.
• Незавършване на служението и делото.
Да се започне нова програма или достигане на хора е лесно. Да доведем нещата до пълнота е трудната част! Мъртвата църква е гробище за наполовина изпълнени цели и наполовина започнати програми. Тези скелети са доказателство, че е мината част от пътя с Господа и после хората са се отказали. Църква, която върви назад, е обречена на смърт.
• Избягване на смъртта.
За да премахнете духа на религия от вашата църква, лидерството трябва да се събере и да се покае за религиозната смърт. Заедно те трябва да потвърдят, че Царството на Исус идва скоро и че те ще отговарят за това, което са направили в Неговото име. В почти всяка мъртва църква има шепа от вярващи, които живеят в триумф и желаят да бъдат съживени от Бога. Тази група от хора трябва да се издигне и да бъде окуражена. Бъдете част от печелившата тълпа! Накрая, порицайте религиозната гордост и се влюбете в Исус. Посветете се да чувате гласа на Святия Дух във всяко едно решение, свързано с църквата и нека Неговото слово да поучава, управлява и царува на амвона.
6. Дух на Малоценност (Откровение 3:7-8, 12)
Много пъти някой пастор ще се свърже с мен да говоря в църквата му и ще започне да се извинява „Ние сме малка църква…“. Неговият тон говори за слабост или неспособност. Няма нищо „малко“ или „незначително“ в Царството на Бога!
Другата крайност е църквата, която мисли, че има всички отговори, обича да разгласява своята статистика, но се задоволява с посредствени усилия, стига само църквата да има известност и признание. Затова Бог се занима сериозно с църквата в Откровение 3:10-12
Твърде много църкви и хора използват своите предполагаеми слабости като извинение за неизпълнение на каузата на Христос. Подобни понятия и твърдения са чужди за новозаветния портрет на Църквата. Убеден съм, че подобно отношение не само е погрешно и вредно, но и демонично. Има крепост на малоценност, самосъжаление и слабост. Врагът мами онези, които проявяват този дух, като ги кара да мислят, че тяхното отоношение е всъщност кроткост и смирение. Това фалшиво смирение е пагубно за Божието царство. То осакатява напредъка на евенгелието и наранява Святия Дух.
Църквата във Филаделфия беше в риск да бъде завладяна от този дух. Ако трябваше тази църква да стане „стълб“ в Царството, първо трябваше да се надделее над този дух.
Писанията говорят за Църквата като за компания от победители. Матей 16:18 казва, че „Портите на Ада няма да й надделеят.“ В своята велика молитва за църквата, в Ефесяни 3:14-21, Павел завършва със следното благословение: „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус, във всички родове, от века и до века. Амин.“
В църквата Исус освобождава Своята божествена способност, енергия и слава. Отговорът на нашата малоценност е Неговото превъзходство. Начинът не е да се трудим повече, а да се доверим изцяло, че Неговото дело е завършено.
Църквата във Филаделфия имаше „малко сила“ (Откровение 3:8). Гръцката култура, международната търговия и религиозното многообразие доминираше над тях. Езическата богиня Дионис беше на почит. Този древен гръцки бог на виното се радваше на вдъхновяващ ритуал на лудост и екстаз. Поклонението пред Дионис трябваше да се справи с грижата и безпокойството. Градът, също така, беше център на ортодоксално еврейско поклонение.
Тази малка църква можеше да се поддаде на натиска около тях. Но те не го направиха! Те получиха невероятно насърчение в Откровение и историята ни разкрива, че за около 1400 год. този град е бил християнски град, въпреки натиска от страна на мюсюлманството. Чак след векове на смела съпротива, градът е бил превзет от нечистия съюз между Византия и мюсюлманските сили.
Как тази църква успя да преодолее малоценността и да има служение, което е продължило 1400 год.? Те познаваха Господа на възможностите (Откровение 3:7-8). Покорството винаги води до възможности! Бог обеща на тази църква „ключът на Давид“. С Божието благоволение и тяхната зависимост от Неговото превъзходство, нищо не можеше да спре това тяло от вярващи!
7. Дух на Гордост (Откровение 3:14-17, 21)
Откровение 3 предупреждава църквата в Лаодикия. Този град беше богат и проспериращ. Толкова голямо беше тяхното богатство, че когато земетресение унищожи града, те не се нуждаеха от външа помощ, за да го възстановят. Римският историк, Тацит, написал: „Лаодикия се издигна от руините чрез силата на собствените си ресурси.“
Градът произвеждаше тъмна, черна вълна и беше известен като център на фина вълна в древния свят. Лаодикия се гордеше със своето училище по медицина, където били измислени две от най-известните лекарства за лечение на болести на очите и ушите. На кратко, този град бил помпозен и пълен с гордост.
Но тук в Откровение 3 бяха минали години и църквата в Лаодикия беше попаднала в посредственост. Самият Господ Исус осъди тази църква. Каква беше Неговата оценка? Тази хладка църква беше отвратителна за Него! Какво се случи с тази църква, за да попадне в това състояние на посредственост?
• Изгубена ревност
За съжаление, тази църква отразява състоянието на много американски църкви днес – нито много студени, нито много горещи; нито много лоши, нито много добри; нито много верни, нито много неверни. Лаодикийската църква беше обикновена църква, която беше хладка, без огън. Ако попитаме за тяхното дело, те биха отговорили: „Вършим каквото можем.“
Исус не понася посредствеността. Той предпочита църквата да е студена като Арктика, или гореща като Сахара. В Божието дело не трябва да има място за посредтсвеност.
Илия осъзна тази нужда от посвещение, когато предизвика Израел в спора с Вааловите пророци в 3 Царе 18. Той извика към събранието „Ако Ваал е Бог, служете на него, но ако Господ е Бог, служете на Него!“ Състоянието между двете неща не беше приемлив вариант.
Самодоволните църкви са разочарование за Исус! Лаодикийската църква загуби огъня и любовта си към Исус и за загубените души. Огънят от молитвите на олтарът трябваше да бъдат запален отново. Хората трябваше да започнат да се молят!
Лаодикийската църква се опита да бъде самодостатъчна. Те се хвалеха с богатството, увеличаването на стоките и услугите. Те не се нуждаеха от нищо, дори и от Господа. Те бяха проклети поради богатството си.
Когато великият Томас Аквински посетил Ватикана, Папата го придружил през огромните коридори и сводове, украсени със скъпоценни камъни и злато. Папата коментирал: „Ние вече не казваме „Сребро и злато аз нямам“. Аквински отговорил „Нито пък казвате „В името на Исус Христос, стани и ходи.“
Църквата трябва да се протяга отвъд местата, които може да достигне. Видението й трябва да расте постоянно. Предизвикателствата, срещу които се изправяме трябва да бъдат над нашите възможности, така че упованието и вярата ни да зависят от Бога. Нашите мечти и планове трябва да бъдат според Божията воля.
Когато Бог благославя финансово, църквата трябва да дава повече за мисии, да строи сгради за определени цели, да включва хора към екипа и да има вяра да използва ресурсите максимално.
За жалост, Лаодикйската църква не виждаше своето състояние. Бог каза, че те са „окаяни, бедни, слепи, голи“ – те бяха нищожни в Божиите очи. Той ги погледна и ги видя такива каквито всъщност бяха: духовно банкрутирали.
• Изгубен страх от Бога
Тази църква вече не трепереше в присъствието на праведния Бог. Липсваха укризения относно техните неуспехи. Исус ги предупреди да се покаят за три неща: Неговата любов, Неговото изобличение и Неговата отрезвителна тояга. Тези три неща можеха да осигурят мотивацията църквата да излезе на правия път.
• Изгубени взаимоотношения
Исус стоеше и чукаше на вратата на тази църква. В един момент, Той се оказа отвън и вече не беше в центъра на събитията. Църквата нямаше общение и с другите църкви, понеже Исус Христос беше единственото общо между църквите. Без Него църквите можеха да имат „общи събрания“, без всъщност да бъдат в единство (1 Йоан 1:3, 1 Йоан 1:7)
Присъствието на Исус Христос е основата на истинските взаимоотношения, но много църкви са Го изритали навън.
• Божието обещание и молба
Исус продължава да чука по вратите, надявайки се някой в църквата да отвори. Когато това се случи, ще настъпи съживление и взаимоотношенията ще могат да бъдат възстановени. Обещано ни е място на Господната трапеза, когато Го приветстваме в живота си. Тогава ще споделим и Неговото славно управление! Затова, нека се запалим и горим за Него, докато Той дойде в пламъците на Своята слава.
Автор: Рон Филипс
Рон Филипс е пастор на „Abba’s House“ в Никстон, Тенеси. Автор на „Наръчник за демоните и духовното воюване“.