Симптоми на мъртвата християнска религия

Иво Койчев

от Editor
62 четено
Сподели

Симптоми на мъртвата християнска религия

Ефесяни 5:13-14

“А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно, е осветено. Затова е казано: “Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.”

Разпознаването на мъртвата християнска религия носи със себе си важно послание за всеки, който се запитва за същността на вярата и нейното въздействие върху живота на хората. Подобно на светлината, която разкрива скритото, описаните симптоми ясно разкриват онези скрити проблеми във вярата, които често са пренебрегвани или незабелязани. Разкрива се картина на религия, която е замръзнала във времето и е изгубила своята жизненост и смисъл. Вярата трябва да се преосмисли и редефинира и чрез покаяние да възстановим истинската ѝ същност в нашите сърца, за да имаме жива и осъзната връзка с Бога и другите хора.

Любовта:

В контекста на мъртвата християнска религия Божията любов се ограничава до понятието “сделка”, съсредоточено върху “аз и Бога”. Тази представа пропуска същността на безусловната любов, като вместо това се фокусира върху силата, властта и контрола. Любовта често се използва, за да се осъдят ближните за предполагаемата им липса на любов, вместо да се използва като средство за преживяване и разбиране на Бога.

Моралът:

В мъртвата християнска религия моралът има предимство пред любовта като основно мерило за истинска духовност и вяра.

Истината:

Истината е сведена до закостеняла религиозна идеология, лишена от преобразяващата ѝ сила. Тя се заплита в морализъм и политически програми, вместо да служи като източник на възстановяване и изкупление.

Между Божествената реалност и човешките идеологии

Радостта:

Радостта се възприема като мимолетна емоция в мъртвата християнска религия, а не като дълбоко духовно състояние, произтичащо от спасението.

Успехът:

Вместо да се радва на успеха на другите, мъртвата християнска религия е склонна да завижда и да обвинява Бога за собствената си липса на успех.

Вина, грях и депресия:

Компромисът, грехът, вината и депресията следват мъртвата християнска религия, като ѝ пречи да изпита истинска свобода и благодат в Христос.

Съревнованието:

Мъртвата християнска религия, водена от неумолимия стремеж към успех и признание, често се съизмерва с другите и оценява постиженията на вярващите.

Църквата:

За мъртвата християнска религия Църквата изглежда безжизнена, обременена от остарели традиции и ритуали. Пренебрегва се активното участие, разчита се единствено на личните взаимоотношения с Бога

Местната църква:

Мъртвата християнска религия разглежда местната църква като религиозна общност, а не като духовно семейство. Не се влагат време и усилия в нейното развитие като общност на любовта. Рядко се посещават служби, а когато се ходи, е с цел показване на духовност.

Грехът:

Мъртвата християнска религия показно осъжда греховете на другите, но често оправдава или омаловажава собствените си прегрешения.

Лицемерието:

Маскирана зад фасади, мъртвата християнска религия няма автентичност и идентичност в Христос, нейното фалшиво “аз” е на преден план.

Милосърдието:

Милосърдието в мъртвата християнска религия трябва да бъде показна, за да получи признание, тъй като се разглежда като проява на господство или величие, подобно на действията на римските императори. Милосърдието се разглежда като стратегия, а не като следствие от Божията любов.

Християнството:

Същността на християнството в мъртвата християнска религия е сведено до културни, цивилизационни и религиозни постижения, които трябва да доминират над други – извън християнството, човешки постижения.

Исус Христос:

В мъртвата християнска религия Исус Христос се е превърнал в божество, историческа фигура или културна икона, а не Божествен Ипостас, Същността на живота, Вечния Логос, Премъдростта на творението, Спасителя, Началото и Краят на човешката цивилизация, Разпнатия и Възкръснал Изкупител, Източника на живота или Този, Който ще събере всичко в Себе Си.

Враговете:

Мъртвата християнска религия вижда врагове навсякъде извън християнството, което засилва манталитета на недоверие, разделение и войнствени религиозни идеологии.

Смелостта:

Мъртвата християнска религия проявява смелост единствено за защита на собствения интерес, вяра, доктрина или групичка, а не до въплъщаване на жертвената любов на Христос.

Вярата:

Мъртвата християнска религия се характеризира по-скоро с придържане към идеологии, отколкото с истинска вяра в Бога.

Взаимоотношението с Бога:

В мъртвата християнска религия липсва взаимоотношение с Бога, защото тя се ръководи единствено от религиозни принципи и концепции.

Духовен комфорт:

Мъртвата християнска религия, която постоянно търси духовен комфорт, е склонна към изолационизъм, историцизъм, гетоизация, маргинализация и етнизация на вярата. Тази егоцентричност пречи на разпространението на Благата вест извън познатите граници.

Предизвикателства:

Мъртвата християнска религия се противопоставя на промяната и трансформацията, страхувайки се, че тя може да наруши зоната на комфорта като поставя под въпрос Божията любов и благодат в живота на вярващите.

Пророческият дар и Църквата

 

Автор Иво Койчев

Иво Койчев

Иво Койчев

Иво Койчев е основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център “Живот в Слава”. Той е посветил повече живота си в изграждането на църква, която носи свободата и любовта на Исус Христос.


Сподели

Може да харесате още

Translate »
error: