Стратегически приоритет в областта на молитвата – III част

от Editor
397 четено
Сподели

В първата част на това поучение видяхме, че Новият Завет ни насърчава да се молим и да свидетелстваме на ВСИЧКИ, включително на високопоставени личности. Във втората част … видяхме, че и Старият Завет е пълен с препратки за хора, които ни насърчават да се молим и евангелизираме ВСИЧКИ, докато Божието царство завладее ЦЯЛАТА ЗЕМЯ. Самите обещания на Бога, към хората, с които Той сключваше завет, винаги включваха ЦЕЛИЯ СВЯТ. Бог създаде Адам и Ева и веднага ги постави да управляват НАД ВСИЧКО. Когато човечеството съгреши и се поквари напълно, дойде потоп и унищожи всичко, но след това Бог сключи завет с Ной и отново го постави над ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ. Когато нещата отново се объркаха, Бог сключи завет с Авраам и обещанието към него включваше ВСИЧКИ: “в тебе ще се благославят всички земни племена.” (Битие 12:3) Римляни 4:13 казва: “Понеже обещанието към Авраам или към потомството му,че ще бъде наследник на света” Виждаме същите обещания да бъдат направени към Йосиф, народът Израел, Давид, Соломон и пророците. В Новият Завет обещанието и призивът е отново към ЦЕЛИЯ СВЯТ: “Идете по ЦЕЛИЯ СВЯТ, направете ВСИЧКИ НАРОДИ ученици…” Великото обещание на Бог Отец към Неговия Син, Исус, в Псалм 2 е: “Поискай от Мен и ще ти дам НАРОДИТЕ за Твое наследство и ЗЕМНИТЕ КРАЙЩА за Твое притежание” (Псалм 2:8) Бог изпълнява ли обещанията Си? Разбира се! Апостол Павел говори в Атина, в Деяния 17:24-31 “Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.”…А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството,сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.” И накрая, Павел пише на Колосяните, че Евангелието на Царството е БИЛО проповядвано на ЦЕЛИЯ СВЯТ, тоест, че църквата от I век беше изпълнила Великото Поръчение и беше достигнала СВЕТА: “ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител.” (Колосяни 1:23) Сега е НАШ РЕД. Нашето поколение също трябва да бъде достигнато за Христос и това включва ВСИЧКИ!!! Трудната част, обаче, не е толкова молитвата за всички хора, включително високопоставените, а вида характер и поведение, които ние трябва да имаме, за да бъдем живо свидетелство за света, вместо да бъдем пречка. 1 Петрово 2:12-14 ни дава ключът: “живеете благоприличномежду езичниците, така че заради това, за което ви одумват като злотворци,да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела. Покорявайте се, заради Господана всяка човешка власт, било на царя като върховен владетел, било на управителите като пратеници от него, за да наказват злотворците и за похвала на добротворците.” Тези стихове казват, че Бог определено ще посети ВСИЧКИ. Бог иска ВСИЧКИ да се спасят, така че, за ВСЕКИ човек ще дойде ден, в който Бог ще го/я привлече към Себе Си и то не веднъж. В тези моменти посетените хора ще започнат да размишляват за вярата от всички ъгли. Един от тези ъгли ще бъде дали тези невярващи познават хора (близки, роднини, приятели, познати, колеги), които вече са вярващи. Много важно в този момент с какво те ще свържат тези вярващи – хора, които са дори по-зле от тях самите (християни, които лъжат, крадат, мамят, използват нецензурен език, карат се, бият се, не зачитат семейство и приятелство, пълни са със злоба, ревност, завист и сребролюбие), или ще свържат вярващите с това, че те са изрядни и безупречни християни, с добър характер, с добри семейства, с добри качества, приветливи, смирени, кротки и пълни с благодат и истина. Интересното е, че тук не пише вярващите да се отделят в манастир и да се замонашат и така да покажат благочестието си, а изрично пише: “живеете благоприлично МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ…Другата област, която тези стихове засягат, са властоимащите. Днес много християни показват открито презрение спрямо политическите лидери, както и спрямо бизнесмени и други публични личности. Тяхното отношение е в пряко нарушение на 1 Петрово 2 и Римляни 13. Разбира се, в много случаи дадените лидери наистина са корумпирани, но, какво може да се очаква от един невярващ човек, на когото е дадена почти неограничена човешка власт? Така че, нека се МОЛИМ ЗА ТЕЗИ ХОРА, а не публично да ги оплюваме! Освен това, тук има ирония, понеже днес ние, християните, трябва да се покоряваме на властите, а утре, ние християните ще бъдем властите. В Библията ясно е очертан принципът на “причина и следствие”. Този принцип работи по следния начин: ние правим нещо, а то води до друго нещо. Например, благословени са онези, които гладуват и жадуват за правдата, понеже те ще бъдат задоволени. Задоволяването не идва понеже търсим задоволяване, а понеже търсим правда. По същият начин с нашият основен стих в тези поучения: Мирът не идва понеже търсим мир, а понеже се молим за управниците и за всички, и понеже евангелизираме управниците и всички. Това, което наричаме “закон за сеене и жънене” работи по същият начин – ние не сеем ТОЧНО ТОВА, което ще пожънем, ние сеем семе, което изглежда по съвсем различен начин, но това семе ПРОИЗВЕЖДА определен плод. Ако искаме да пожънем спасение за хората около нас, ние трябва да сеем благоприличие, според 1 Петрово 2 Бих искал да завърша с описание на четирите РАЗЛИЧНИ думи, които апостол Павел използва, за да ни покаже КАК да се молим успешно и стратегически. Нека отново погледнем стиха “И така, увещавам преди всичко да отправяте,молитви прошения,благодарения всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.” (1 Тимотей 2:1-4) 1). Молби (Гр. Deesis) – Думата означава: “да ти липсва нещо, да си онеправдан, да бъдеш без нещо”. Идеята тук и на другите места в Библията, където се използва тази дума е, че ние трябва да осъзнаем нуждата от спасението на изгубените, до такава степен, че буквално да усещаме ЛИПСА. Този товар ще ни подтикне да молим Бог усърдно, за тяхното спасение.

2). Молитви (Гр. Proseuche) – Думата означава: “молитва, която включва пълнотата на поклонението и почитта”. В този контекст идеята е, че когато се молим за спасението на хората и Бог наистина ги докосне, това ще донесе слава на Него, както и поклонение и почит към Него, от тяхна страна. Тоест, ние се молим с виждането и настройката, че така ще принесем на Бога още слава и почит, когато се спасяват хората, за които се молим. 3). Прошения (Гр. Enteuxis) – Думата означава: “ходатайство, понеже попадаме в обуквите на някого (заставаме на мястото на друг)”. Молейки се за изгубените, ние разбираме и преживяваме тяхната болка. Не се молим просто механично и без емоция, а поглеждаме към тяхната съдба и бъдеще, поставяме се на тяхно място, преживяваме товара и хомота им, ние самите получаваме товар и изливаме сърцето си пред Бога за тях. 4). Благодарения (Гр. Eucharista) – Думата говори за това, че за нас самите е привилегия да служим, от Божия страна, на изгубените, така че молитвата ни трябва да бъде изпълнена с благодарение за тази възможност, която Бог ни дава, а именно да участваме в спасението на изгубените. В обобщение:

– ние отправяме молби, защото сме чувствителни към нуждите на изгубените;

– отправяме молитви, понеже само Бог има силата да спасява;

– отправяме прошения, понеже сме загрижени за бъдещето на невярващите без Христос

– отправяме благодарения, понеже сме благодарни за възможността да свидетелстваме от Негово име.

Бог да Ви благослови!

Автор: Никола Димитров

12823244 10154006444909292 7252636624687106124 o


Сподели

Може да харесате още

Translate »
error: