Твърдение 9 – Християнското партизанство е като юмручна схватка на Титаник

"Скандален свидетел": Малък политически манифест за християни

от Editor
432 четено
Сподели

Твърдение 9 – Християнското партизанство е като юмручна схватка на Титаник

РЕЗЮМЕ

В предишната глава от библейска и историческа гледна точка се доказваше, че всички империи са паднали и всички империи ще паднат, и че идването на Божието царство е алтернативен политически факт, който стои в противоречие с империите, всичките от които отпадат.

Ако това е вярно, тогава враждебното и войнствено партизанство сред американските християни може да се сравни с юмручна схватка за поведението на масата на потъващия Титаник.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Основната идентичност на американските християни, ако християнството означава нещо, се състои в това, че са християни, а не че са американци. А основната роля на християнското общество, ако използваме езика на апостола, е да служи като служение на помирение, да служи като слуга на помирението с Бога и следователно един с друг. В степента, в която ставаме жертва на истерията на партизанщината, в същата степен сме изгубили пътя си като християнска общност.

Казано по друг начин, партизанският характер на християнството в американската политика само по себе си е отрицание на основните християнски политически практики. Това е вярно, без дори да разглеждаме съдържанието на партизанството. Но в наши дни, когато партизанството на твърде много християни придобива все по-войнствен национализъм, такова партизанство е още по-опустошително за християнското свидетелство.

Литографска карикатура, изобразяваща нападението на Престън Брукс срещу Чарлз Съмнър в залата на Сената на САЩ. Wikimedia Commons

Литографска карикатура, изобразяваща нападението на Престън Брукс срещу Чарлз Съмнър в залата на Сената на САЩ. Wikimedia Commons

Да сме безумно пристрастни към президентските избори насред залеза на една империя; да проявяваме идеологическа враждебност по отношение на малкия държавен апарат срещу големия държавен апарат; да сме слепи войни по отношение на капитализма срещу социализма, без да държим всички тези въпроси на мястото им по относителна важност спрямо по-важните проблеми; да отхвърляме всички други проблеми в полза на задължителната от правителството политика в подкрепа на живота, от една страна, и безчувствената риторика в подкрепа на избора, от друга – всичко това представлява провал на християнството в Америка.

Това твърдение не води до заключението, че социалната политика е маловажна. Но поставя тези политики и споровете относно тях в един по-широк и релативиращ контекст. (Отново ви моля за търпение. В следващите глави ще изследвам как християните, които са убедени в направените в този манифест предложения, могат да мислят градивно и вярно за социалната политика по отношение на невярващия свят.)

Ще повторя, че това твърдение не трябва да се тълкува като оправдание за оттегляне, за пренебрегване на сериозните въпроси и разговори, които всъщност често са предизвикани от националната политика. Както бе заявено многократно досега, историята има значение за християните и формирането на институциите и социалните структури не може да бъде пренебрегвано заради някаква фалшива духовност. Именно поради това, че християнската традиция има строга визия за края – предназначението, целта, завършека на историята, и именно поради политическото значение на Божията църква в света, следват два на пръв поглед противоречиви, но необходими извода:

– Политиката в света е от огромно значение – и затова метафората за “поведението на масата” е, от една страна, неподходяща, ако не и оскърбителна.

– Но политиката в света не може и не бива да претендира за нашата основна вярност; политиката в света не трябва да предизвиква враждебност сред онези, които практикуват политиката на Исус.

С други думи, ако се окажем в състояние на враждебност, свързана с конкуриращите се визии на либерализма, трябва да си представим различни възможности.

Следват две истории, които едновременно илюстрират пленничеството на нашето въображение и насочват към някои нови възможности.

Първо, един личен разказ. Преди няколко години бях помолен да гостувам като проповедник в една голяма и прочута църква. Разполагах с малко време за подготовка, тъй като тъкмо се бях върнал от международно пътуване, затова избрах да използвам проповед, която наскоро бях публикувал. На хартия проповедта беше добра, но сега исках да я представя публично. Изглеждаше, че проповедта пасва добре на публиката и средата, с изключение на една илюстрация, която според мен можеше да предизвика партийно разочарование. В публикуваната версия бях взел под внимание един американски сенатор, който никога не се е срамувал да обяви християнската си идентичност и въпреки това неотдавна беше говорил с националистически, милитаристичен тон в една силно отразена реч. Реших да използвам илюстрация, която да пасне по-добре на проповедта на живо и да не предизвиква ненужно партийни реакции.

Наследството на Пиночет - Музеят на паметта и правата на човека в Сантяго, Чили

Наследството на Пиночет – Музеят на паметта и правата на човека в Сантяго, Чили

Това международно пътуване, от което току-що се бях върнал, беше пътуване до Сантяго, Чили, за подготовка на семестриално обучение в чужбина с няколко студенти. Последният музей, който посетихме със съпругата ми Лаура, беше “Музеят за правата на човека”, където се разказваха ужасяващи истории за преврата на диктатора Пиночет, с подробни описания на начините и формите на изтезания и с огромна стена, покрита със снимки на много хора, които са били “изчезнали” от чилийските власти.

Наследството на Пиночет - Музеят на паметта и правата на човека в Сантяго, Чили

Наследството на Пиночет – Музеят на паметта и правата на човека в Сантяго, Чили

Рано в неделя сутринта, докато се подготвях за проповедта, ми хрумна, че не знам точно дали моите трима синове, които щяха да бъдат в публиката тази сутрин, някога са чували проповед, в която проповедникът ясно е заявил, че изтезанията са морално отвратителни и че християните в никакъв случай не трябва да стоят безучастни, когато се извършва такъв ужас. Нещо повече, едно скорошно проучване на “Пю” беше установило взаимовръзка между по-високата църковна посещаемост, по-консервативните богословски нагласи и по-високото приемане на изтезанията като законни.1

И така, тази сутрин продължих проповедта си върху “Проповедта на планината”, без съмнение с повишено емоционално и риторично ниво, с високото ниво на алабамското ми говорене и с наситения ми проповеднически тембър: Как може човек да бъде консервативен, как може да твърди, че има високо мнение за авторитета на Писанието, как може да чете “Проповедта на планината” и да подкрепя практиката на изтезания? Такива въпроси задавах от амвона.

Бях изненадан от гнева, който ме връхлетя след тази проповед. Някои членове посочиха, че желаят да бъдат предварително информирани, ако някога отново проповядвам в църквата, за да са сигурни, че няма да присъстват. Бях помолен да се срещна с избрана група от ръководството, за да обсъдим последствията. На третата среща се срещнах с един определен лидер, който ми каза, че бил толкова ядосан, че не можел да ме погледне. Разговаряхме и спорихме.

Беше ядосан, че сякаш съм се нахвърлил върху американските политически консерватори. Посочих, че това не е първата ми грижа. Казах му, че ако исках да се нахвърлям върху политическите консерватори, можех да цитирам друга статистика от проучването: единствената група, която е по-склонна да смята изтезанията за законни от американските евангелисти, които често ходят на църква, са републиканците.

“Но – продължих да се защитавам, – не съм споменал републиканците”. В този момент бях много по-загрижен за онези, които се смятат за консервативни християни и в същото време подкрепят подобни политики. Как “- Най-значимият момент за мен в този спор дойде в следващите му думи: “ О. Никога не ми е хрумвало, че когато използваш думата “консервативен”, имаш предвид “богословски консервативен”. Аз просто предположих, че богословски консервативен и политически консервативен са едно и също нещо”.

Фактът, че подобно предположение е възможно в християнската общност, говори много за провала на християнството в западния свят. Не твърдя, че би било по-добре, ако въпросният църковен лидер беше приел простичко, че да си богословски консервативен означава да си политически либерал (или да си свободен либерал). Предполагам, че подобно предположение илюстрира начините, по които християнската църква е попаднала в плен на американското въображение по такъв начин, че свидетелството на християнството е било замъглено, ако не и функционално заличено.

Ако християнството в Америка трябва да служи за доброто на света, то трябва да си представи различни възможности.

Второто историческо свидетелство илюстрира, че пристрастното американско християнско въображение в наши дни не винаги е било преобладаващо. Невинаги – дори в най-новата история – една партия е можела по някакъв начин да претендира за огромната част от християните, които твърдят, че приемат сериозно ортодоксалните твърдения на Евангелието. Един от големите и пренебрегвани случаи за това е прословутият Скоупс Маймунски Процес в Дейтън, Тенеси, през 1925 г.

Джон Томас Скоупс , подсъдим по делото "Еволюция" в Тенеси (в средата), и неговите адвокати Джон Л. Годси (вляво) и Джон Р.

Джон Томас Скоупс , подсъдим по делото “Еволюция” в Тенеси (в средата), и неговите адвокати Джон Л. Годси (вляво) и Джон Р.

Някои факти по делото са доста добре известни. Законът на Бътлър, кръстен на фермер-законодател със същото име, е приет от щата Тенеси. Законът забранява преподаването на теорията за еволюцията на човечеството в държавните училища.2

Съвсем скоро възниква тестови случай. Един треньор на име Джон Скоупс преподавал биология и теорията за човешката еволюция в Дейтън.

Джон Томас Скоупс (3 август 1900 г. - 21 октомври 1970 г.) е учител в Дейтън, Тенеси, който на 5 май 1925 г. е обвинен в нарушаване на Закона на Бътлър в Тенеси.

Джон Томас Скоупс (3 август 1900 г. – 21 октомври 1970 г.) е учител в Дейтън, Тенеси, който на 5 май 1925 г. е обвинен в нарушаване на Закона на Бътлър в Тенеси.

Скоро са повдигнати обвинения. Случаят бързо придобива национална известност. Един от най-великите адвокати и оратори на своето време, агностик и социален либерал на име Кларънс Дароу, се съгласява да защитава Скоупс и да го прави без хонорар. От другата страна, публичното лице на обвинението е широко известният Уилям Дженингс Брайън, още един велик оратор на времето, благочестив и консервативен християнин и – чакайте – убеден социален либерал. Брайън е бил три пъти кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ, заемал е силни антиимпериалистически позиции и е бил настойчив защитник на работниците и техните права. За пръв път е номиниран за кандидат на Демократическата партия за президент по време на Националния конгрес на Демократическата партия през 1896 г., след като изнася считаната за една от най-великите речи в американската история “Кръст от злато”, в която Брайън осъжда златния стандарт като икономическа политика, облагодетелстваща богатите капиталисти и пренебрегваща незаменимото значение на работниците и фермерите. След тази реч настъпиха моменти на мълчание, а след това “избухна безредие, възцари се депресия”, казва “Вашингтон пост”, толкова големи бяха реторичните му способности, използвани в полза на работниците. 3 Той беше популист за народа и вложи цялата си реторична мощ в процеса Скоупс.

Уилям Дженингс Брайън 1913

Уилям Дженингс Брайън 1913

Вероятно това е шокиращо за някои: Преди съдебния процес “креационизмът на младата земя” не се отъждествяваше с консервативната християнска вяра; дори редакторите на “Основи”, един от водещите литературни източници на това, което се превърна в американско фундаменталистко движение, смятаха, че не е необходимо да се вярва в младата земя. Много консервативни християнски лидери – както и в Англия – нямат проблеми с приемането на Дарвиновата теория за еволюцията, стига да се запази някакъв специален статут на човешкия вид като носител на Божия образ.

Още по-шокиращи са причините, поради които Брайън смята дебата за дарвинизма за социално значим. Първо, за Брайън идеологическият дарвинизъм е само милитаристичен подход под друго име. Ужасите на Първата световна война с непознатото дотогава индустриално унищожаване, с избиването на милиони хора в окопите на европейската провинция с помощта на военни машини и с техните убийствени газове, са все още съвсем пресен спомен. Такова националистическо водене на война беше само “оцеляване на най-силните” под друго име. Светът не би могъл да оцелее след идеологическото приемане на подобна доктрина, се опасявал Брайън; затова си струва да отидем в Дейтън, за да защитим библейското виждане за Божията доброта и човешкия дълг за любов към ближния, особено грижата към най-слабите ни съседи.

(“Трябва да се отбележи, че учебникът, по който господин Скоупс преподаваше биология, включваше раздел за селективното размножаване с цел постигане на предпочитани характеристики при хората и имаше явна расистка презумпция”).

Втората причина, поради която Брайън възприемал дебата за дарвинизма като толкова важен в социален план, се отнася до опасностите, които крие неограниченият капитализъм на свободния пазар: стремежът към печалба без грижа за ближния, общността или за общото благо също не е нищо друго освен “оцеляване на най-приспособените”, написано в икономически термини. Поради точно тази причина, поради която в речта си “Златният кръст” Брайън осъди могъщите елити в тяхната версия на ” trickle-down” икономиката, той се опита да осъди дарвинизма, защото видя в него идеологическа легитимация на социалното предположение, което неизбежно ще доведе до потисничество и подчинение на масите в ръцете на “най-силните”.

И отново, целта не е опростено да убедим читателя в една социално либерална гледна точка от гледна точка на политическите дебати в САЩ. (Още по-малко този текст има за цел да подкрепи какъвто и да било креационизъм на младата земя.) Вместо това ние, бъдещите християни, трябва да намерим нови начини за подхранване на нашето социално въображение. И в тези истории откриваме две конструктивни възможности за подхранване на такова алтернативно въображение. Първо, да признаем начините, по които сегашното ни партийно отношение има история и не винаги е било същото, каквото е сега. И второ, да започнем да подкрепяме едно въображение, в което можем да се запитаме как би изглеждало да бъдем преди всичко християни.

Това обаче отново не предполага никаква социално-политическа нерелевантност на силите, към които трябва да се обърнем сега.

—————————————————

1. Вж. “Религиозните измерения на дебата за изтезанията”, Pew Research Center Religion & Public Life, актуализиран на 7 май 2009 г., https://www.pewforum.org/2009/04/29/the-religious-dimensions-of-the-torture-debate; вж. също “The Torture Debate: A Closer Look”, Pew Research Center Religion & Public Life, 7 май 2009 г., https://www.pewforum.org/2009/05/07/the-torture-debate-a-closer-look.

2. Моят разказ тук следва книгата на Ед Ларсън Summer for the Gods: The Scopes Trial and America’s Continuing Debate over Science and Religion (New York: Basic Books, 2006). Вж. също Ед Ларсън и др., “Шоуто на Токенс: Дейтън”, TokensShow, достъпно на 17 юли 2019 г., www.TokensShow.com/dayton.

3. Ричард Франклин Бенсел, “Страст и предпочитания”: (Cambridge: Cambridge University Press, 2008), 233.


Лий С. Камп

Лий С. Камп

Автор: Лий К. Камп (доктор на науките, Университет Нотр Дам). Професор по теология и етика в Университета Липскомб в Нашвил.

————————————————————————————————

Тук можете да прочетете първите осем части:

Твърдение 1: Историята не е поредица от унищожителни събития

Твърдение 2: Краят на историята вече е започнала

Твърдение 3: Американската християнска надежда е пеле

Твърдение 4 – Християнството не е нито проститутка, нито капелан (свещеник)

Твърдение 5 – Съединените щати не са надеждата на света

Твърдение 6 – https://ivokoychev.org/твърдение-6-съединените-щати-не-са-били/

Твърдение 7 – Как християнските ценности и Библията развращават християнството

Твърдение 8 – Всяка империя пада


Сподели

Може да харесате още

Translate »
error: