“И когато Той се молеше на едно място, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици. А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него; и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам; казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори. И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде ВСИЧКО (Матей 6) Святия Дух на онези, които искат от Него!” (Лука 11:1-13)
Тук виждаме три основни аспекта на успешната молитва:
1). За какво да се молим. Исус подрежда приоритетите ни, като ни казва, че в молитва трябва:
– Да издигаме името на Отец,
– Да хвалим Отец,
– Да търсим царството Му,
– Да искаме благодатта Му, за да можем да бъдем представители на това царство,
– Да се молим за личните си нужди
– Да се изпълваме с Божята любов и прошка
– Да изискваме протекция от дявола
2). С какво отношение да се молим. Веднага след молитвата Исус дава пример с двама приятели, единият от които иска хляб от другия през нощта. Поради настоятелността си, той накрая получава това, което е поискал и Исус отнася това до нас, като ни казва, че ВСЕКИ, който търси намира, ВСЕКИ, който хлопа му се отваря и ВСЕКИ, който иска му се дава, затова, нека да искаме с пълна вяра. Само Бог ни казва: искайте, търсете, хлопайте, като гарантира, че ако се молим с подобно отношение и упоритост, отговорът ще дойде. Думата “всеки” не ни дава шанса да измислим оправдание или да приемем, че точно ние сме изключението от правилото. Всеки значи ВСЕКИ.
3). Към Кого да гледаме. Това, което НАЙ-МНОГО трябва да искаме в живота си, е Святия Дух. С Него идва и силата и свидетелството. С Него идва благодатта и помазанието. С Него идва любовта и милостта. С Него идват дарбите и плодът. С Него идва протекцията и зрелостта. С Него идва изграждането ни, победата ни.
Това е толкова ключово, понеже има три основни възгледа за живота, свързани с Бог:
Първият възглед е пантеизмът, според който Бог е във всичко и всичко е в Бог. Източните религии го лансират. Той носи изкуствен позитивизъм и не може да обясни злото. Според този възглед, Бог е в нас, но Той е също так и в цветето, дървото, домашния ви любимец и във всичко останало – одушевено или не.
Вторият възглед е Деизмът и неговото подразделение, Гностицизмът, според които, Бог е много далеч от нас. Той Си живее на Небето и не Го интересува какво става с нас.
Третият възглед е правилният – Божественият, а имено, че Небето и земята са СВЪРЗАНИ, чрез Святия Дух.
Господната молитва и контекстът около нея показват, че Духът ни е даден, за да се свържат Небето и Земята (както на небето, така и на земята), миналото и бъдещето, в настоящето (В Бог няма време). Исус, идвайки от миналото (планът за изкупление беше пророкуван още от Битие), чрез жертвата Си, осигури пътя на Духа, Който пък идва от бъдещето (ще ви изпратя Духът…). Новото творение е бъдещият свят, към когото сме се насочили. Цялото творение очаква изявяването ни като Божии синове (Римляни 8:19 “Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.”). Това е бъдещето, което Духът докарва в нас в настоящето. Вечен живот, сила за живот, помазание, мир, благодат – всичко това е новия свят, Който Бог иска да установи. Ние, така да се каже, в един смисъл, живеем чрез ценностите на бъдещето (Духа), в настоящето. Ние не сме от тук, ние не сме от този свят, ние сме от бъдещия свят, който един ден ще дойде в пълнота.
Затова Павел казва, че Бог ни е дал Духа в залог: “Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.” (2 Коринтяни 1:22) и “Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, за да бъдете за похвала на Неговата слава.” (Ефесяни 1:14). Гръцката дума за залог означава: “годежен пръстен” – знак в настоящето, за това, което ще се случи в бъдеще. Освен това, думата “наследство” в Библията винаги е свързана с целта, призивът и съдбата, които Бог има за нашия живот на Земята. Проследявайки обещанията на Бог свързани с нашето наследство, не може да не видим ясния паралел с Изхода на Израилтяните от Египет.
Историята на Изхода започна с Пасхата, която Евреите трябваше да спазват, преди да напуснат Египет, и завърши с влизането им в Обещаната Земя. Така че Павел използва този пример за да каже: “Вие сте хората на Изхода сега. Вие сте се насочили към Обещаната Земя. Обещаната Земя в тези стихове НЕ е просто като умрем да отидем на небето. Бог обеща на Авраам земя, която беше Израел, но в Римляни 4:13 се казва: “Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.” Обещаната земя за Адам и Ева беше целия свят. Те се провалиха и Бог започна плана Си за връщането на земята. Бог НЕ губи и НЕ променя плана Си. Той няма план Б. Той изкупва план А. Той направи завет с Ной, с Авраам, с Израел, като крайната цел беше заветът с Исус, който се отнасяше отново за цялата земя. Това е обещаната ни земя – “идете поЦЕЛИЯ СВЯТ и направете всички народи ученици” (Матей 28); “Поискай от Мен и ще ти дам НАРОДИТЕ за Твое наследство и земните крайща за Твое притежание” (Псалм 2:8).
Автор: Никола Димитров приема Исус Христос за свой Господ през 1992 г. Понастоящем той служи като пастор на църква “Живот в слава – Бургас”, която е част от мрежата от църкви и служения “Живот в слава” с център гр. Стара Загора. Никола е също така Библейски учител и преводач, както и асистент на апостол Иво Койчев. Никола е женен за Елена Димитрова и двамата живеят в гр. Бургас, заедно с двете си деца – Анна и Микаела.