Християнството, човечността и 
новият национализъм – Юрген Молтман

Популист ли е Бог?

by Editor
40 views
Сподели

 Християнството, човечността и 
новият национализъм – Юрген Молтман:

Обещанието на националистите да поставят на първо място интересите на своя народ почива на поне една фалшива предпоставка. Гражданите на една нация са част от човечеството, което споделя обща земя. Християните трябва да се противопоставят на популизма с оптимизъм и всеобща солидарност.

Националистическите популистки движения набират сила в цяла Европа. Тъй като сме пренесени в бъдещето върху раменете на миналото, може би не е изненадващо, че този нов национализъм не е напълно нов. Всъщност, започна с националното обединение на Германия през 1990 г. и края на конфликта Изток-Запад през 1993 г. По това време Съветският съюз се саморазпадна и Източният блок изчезна с него. Горбачов искаше да запази Социалистическия интернационализъм жив, но Елцин спечели и се появи нова Русия с нова марка руски национализъм. Русия се превърна в претоварен пазител на съветския свят и неговата кауза. Когато Елцин победи, мечтата за обединено комунистическо човечество умря. Днес президентът Путин представлява този нов национализъм.

Докато Източният блок се разпадна внезапно, така нареченият Свободен свят на Запад се разпада много по-бавно. Но сега един нов национализъм постепенно ерозира и заменя старата демократична общност на Запада. Като с Русия от 1980-те, САЩ от 2010-те се чувстват претоварени от ролята си на пазител на Запада и лидер на Свободния свят. Именно тази умора направи кампанията на президента Тръмп „Америка на първо място“ успешна. Един от стълбовете на неговия аргумент е, че свободна Европа се възползват от САЩ. Той смята, че с Америка се отнасят „несправедливо“ в търговията и твърди, че други страни имат надмощие, например: „немските коли се изливат в страната като вода“ или европейските държави трябва да плащат за военното присъствие на САЩ на тяхна земя. Новият американски национализъм все повече тласка САЩ към изолация. Можеше да е по-уместно Тръмп да води кампания само за Америка. Това би означавало да върнем часовника назад към американската политика преди Втората световна война.

Прочетете: Твърдение 1 – Историята не е поредица от унищожителни събития – https://ivokoychev.org/скандален-свидетел-малък-политич/

През 2019 г. започва ново съревнование между нациите, което започва да разрушава международните механизми на сътрудничество. В края на второто десетилетие икономическите войни и кибератаките се случват в мирно време, а политическите наративи се изместват обратно към оцеляването на най-силните, като в момента САЩ остава водеща нация. Никой не би си представил това състояние на нещата в началото на века.

Резултатът от този нов национализъм е, че транснационалните организации на човечеството, които са изградени, за да гарантират мира, като Обединените Нации или Европейския Съюз, трябва да бъдат унищожени. Тръмп например даде да се разбере, че не е фен на ООН. Той се оплака през април 2017 г., „Съединените щати, само една от 193-те държави в ООН, плащат за 22 процента от бюджета и почти 30 процента от мироопазването на ООН, което е несправедливо“. 1 При Тръмп САЩ напуснаха Парижкото споразумение на ООН от 2015 г. за борба с климатичните промени, напуснаха ЮНЕСКО и напуснаха Съвета по правата на човека на ООН. Тези организации оказват нормативен натиск върху държави, чиито лидери са решили да поставят собствените си интереси пред общото благо. От икономическа гледна точка двустранните споразумения изместиха многостранните споразумения на СТО (Световна търговска организация). Въпреки че може да изглежда така, сякаш упоритата работа за постигане на демократична мечта за мирно човечество се разпада, бих казал, че това е временен проблем, а не реквием за една мечта.

Дори американците и руснаците са част от човечеството

Проблемите, пред които са изправени хората днес, просто не могат да бъдат решени на национално ниво от националните правителства. Опасността от атомно самоубийство все още изисква транснационални структури и някаква форма на световен ред. Прогресивното унищожаване на природата изисква екологична реконструкция на нашите индустриални общества, която трябва да се случи във всички нации. Въпреки това, някои признаци на универсална насрещна промяна в полза на действие и транснационално споразумение са видими. В Европа училищните стачки, ръководени от борци за климата като Грета Тунберг, напредъкът в намаляването на климатичните емисии от страни като Дания или Обединеното кралство, промените в рециклиращите индустрии и успехът на Зелените партии на европейските избори през 2019 г. показват, че промяната идва.

В допълнение към предизвикателствата, споменати по-горе, човечеството трябва да се справи с пренаселеността, миграцията и бедността, всички от които изискват нов начин за организиране на човечеството. Идеалното състояние на човечеството на тази земя, което Имануел Кант нарича Menschheits Staat (състоянието на човечеството), вече не е хуманистична мечта, а обикновена необходимост, ако човечеството иска да оцелее. Въпреки че тези идеи съществуват от дълго време, те не доведоха до желаните политически действия от техните поддръжници.

Важно е обаче да се види докъде вече са стигнали промените в тази посока. Нациите се използват като начин за организиране на човечеството още отпреди световните войни, когато под икономика се разбира националната икономика, а нациите реагират на общи предизвикателства и опасности чрез международни договори. Организацията на обединените нации (ООН) със своя Съвет за сигурност беше създадена, за да бъде общ представител на страната на цялото човечество, независимо от политическата ситуация или националните интереси на страната, в която живее. По този начин тя беше съзнателно създадена като транснационална организация, която да спомогне за по-голямото човешко процъфтяване на всички хора. 

Предвиждам да се предприемат още две стъпки напред. Първата стъпка би била да се трансформира националната външна политика в глобална вътрешна политика, за да се контролират ядрените оръжия, както призова преди 50 години лекарят Карл-Фридрих фон Вайцзекер. В рамките на Европейския съюз това е постигнато до известна степен, тъй като националната външна политика вече се е превърнала в европейска вътрешна политика. Втората стъпка би била обща политика за Земята за човечеството. За да се постигне това, са необходими създаването на транснационални организации, ориентирани към човечеството. Борбата на нациите за надмощие и признание има своите крайни цели в програмата за ядрено самоубийство и унищожаването на живата среда, каквато е Земята и тези, които я обитават. Всяко възобновяване на тази борба за надмощие е не само антихуманно и смъртоносно престъпление срещу човечеството, но е и престъпление срещу земята, на която живеем. То е в конфликт и със съвременните популисти. . 

Църквата и човечеството

При изграждането на тези на транснационални организации, световните лидери наистина имат какво да научат от християните.  Като започнем от църквата, тя по същество е всеобхватна и никога не може да се ограничи до национална религия.  Тя е икуменически ориентирана към цялото човечество и разбира себе си като очакване на универсалното Божие царство. Църквата присъства и в повечето нации, като се грижи за човечеството и представлява човешките права и човешкото достойнство, като живее с човешките добродетели – състрадание, солидарност, милосърдие, уважение, честност, истина и вярност. Тези добродетели не познават граници, така че чрез своето универсално присъствие Църквата е в добра позиция да насърчава мирните международни отношения чрез братството, което християните споделят с Христовите църкви в другите нации. 

Прочетете: Твърдение 2 – Краят на историята вече е започналhttps://ivokoychev.org/скандален-съветник-малък-политическ/

В идеалния си вид Христовата църква е на страната на човечеството и е несъвместима с национализма. Когато Бог е станал човек, Той е станал точно такъв и не е станал американец или германец. По същия начин Адам и Ева са били първите хора, за разлика от първите израилтяни или японци. От Битие можем също така да заключим, че всяко човешко същество, независимо от националността му, трябва да бъде уважавано като образ на Бога. По подобен начин конфликтът приятел-враг между народите е прекъснат от заповедта на Исус да обичаме враговете си. Вместо да гледаме на себе си като на съперници, ние и другият започваме да обичаме врага, защото той е като вас – той или тя е човек. 

Християнската църква е демократична, а не антидемократична. В църквата всеки може да участва и всички са равни пред Бога. Демокрацията се основава на човешките права, а не на правата на нацията, на народа или на германските или американските права. Като такава демокрацията е предстояща перспектива на очакваната държава на човечеството. В демокрацията хората трябва да бъдат свободни и равни, което като стремеж е най-малкото от високите изисквания на демокрацията. 

В началото на нашето съвремие християнското братство се разпростира върху човешкото братство. Тази идея Alle Menschen werden Brüder (всички хора стават братя) е основна за начина, по който християните днес са насърчавани да гледат на хората около себе си, независимо от тяхната религия, раса, националност или други идентификационни маркери, използвани за разделяне на човечеството. Интересно е, че този дух е въплътен в химна на Европейския съюз, който е стихотворение на Фридрих Шилер (1759-1805) в деветата симфония “Ода на радостта” на Лудвиг ван Бетховен (1770-1827). В тази симфония “всички хора стават братя там, където почива твоето нежно крило”. 

Ако погледнем как е настъпила тази концептуална промяна, ще видим, че по удивителен начин в разгара на мизерията на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) реформираното богословие в Германия преоткрива Евангелието на Божието царство. Приблизително по това време в Амстердам богослови като Йохан Амос Коменски (1592-1670), равин Менасия бен Израел (1604-1657) (както се вижда от книгата му Spes Israelis от 1650 г.) или Филип Якоб Шпенер (1635-1705) (с неговото “твърдение за настъпването на по-добри времена”) са убедени в необходимостта от завой от ограничената Христова църква към универсалното Христово царство. През XVII и XVIII в. тази бъдеща християнска надежда се трансформира в секуларизиран идеал за човечество и за държава на човечеството, гарантираща вечен мир. В известната драма на Готфрид Ефраим Лесинг (1729-1781) от 1779 г. “Натан Мъдрият” той пита: “Евреите и християните други ли са, освен човешки създания? О, ако сред вас все още можех да намеря някой, за когото е достатъчно да се нарече човек!” 

Имануел Кант (1724-1804) следва примера на Лесинг в книгата си от 1793 г. “Религията само в границите на разума”. Църковната вяра може да обединява човешките същества само “временно”. Вярата, основана на чистия разум, обаче служи, “за да може Бог да бъде всичко във всички” и да донесе “вечен мир” на земята. Като такава Държавата на човечеството е не само крайната цел на човешката история, но и крайната цел на цялото творение. 

Въпросът за съществуването: да бъдеш или да не бъдеш човек?

Според Кант разумът ще доведе хората до създаването на държавата на човечеството и до прекратяване на войната. Но има и един допълнителен въпрос, който усложнява въпроса: Трябва ли хората да съществуват или не? Въпросът е основополагащ за възгледите, които са в основата на нашата вяра и политика. Това е екзистенциален въпрос, който заслужава внимателно разглеждане. Всъщност отговорът на този въпрос, който предполага, че човешкият живот няма смисъл, според мен е в основата на всички политически и културни проблеми, пред които е изправено човечеството днес.

Ако хората могат да отговорят с “да” на въпроса дали човечеството трябва да съществува, те придават смисъл на живота си и твърдят, че действията им имат цел. Това позволява на хората да се наслаждават на живота и да процъфтяват, готови да се борят срещу най-смъртоносните опасности, пред които е изправено човечеството. Когато обаче се прокраднат съмнения, като човеци можем да се примирим и да оставим нещата около нас просто да се разпаднат. Рисковете от този сценарий са добре известни, но въпреки това човешкият фатализъм по отношение на ядреното оглупяване и екологичната слепота продължава да насърчава бездействието, което само увеличава тези проблеми и не предлага решения. По мое мнение това е основната духовна опасност на нашето време. 

Като християни ние трябва да потвърдим, че животът има смисъл. На земята живеят повече от седем милиарда човешки същества и броят им бързо нараства. Алтернативното бъдеще за човечеството е, че Земята може да бъде необитаема. Земята е съществувала без човешки същества в продължение на милиони години. Много видове могат да оцелеят, ако човешката раса изчезне. Динозаврите например са се появили и изчезнали, така че е важно да се задават такива въпроси за нашето предназначение на Земята. 

В опитите си да отговорим на въпроса дали хората са необходими на Земята, или сме тук по случайност, изглежда най-логично да разгледаме Вселената и природата, за да видим дали те дават отговор. Ако природата показва силен антропологичен принцип, според който вселената трябва да е съвместима с тези, които живеят в нея и я наблюдават, тогава хората могат да се чувстват “у дома си във вселената”, както се казва в книгата на Стюарт Кауфман с това заглавие. Ако такъв силен антропологичен принцип не може да бъде доказан, тогава Вселената не дава отговор на този екзистенциален въпрос. Вглеждайки се във Вселената, се сблъскваме с това тъжно предположение на Нобеловия лауреат по физика Стивън Уайнбърг: “Колкото повече Вселената изглежда разбираема, толкова повече тя изглежда и безсмислена.” Тишината на просторите на света и студенината на Вселената могат да доведат хората до отчаяние, както отбелязва Блез Паскал векове по-рано. Нито звездите, нито нашите гени могат да дадат адекватен отговор на въпроса дали човечеството трябва да съществува или не. 

Връщайки се към въпроса дали има някаква естественонаучна причина да обичаме живота и да утвърждаваме човешкото същество, ако хората не намерят отговор, тогава всяка житейска култура е лишена от основи и е изградена върху нестабилна основа. 

Ако човечеството е случайност на природата, ненужно и без значение за вселената – вероятно само грешка на еволюцията – то тогава за хората би било трудно да намерят логическа основа за каквато и да е причина да ценят живота и просперитета, така че животът да изглежда безсмислен. Философът Ханс Йонас се опитва да запълни тази празнота с “дълга да бъдеш”. 

Какво е заключението?

Бих казал, че може би отговорите на съществуващите въпроси на човечеството не се намират в рационални аргументи, а по-скоро в предрационалната инстинктивна увереност в липсата на увереност. 

Казано по-просто, хората имат основен инстинкт да оцелеят и да водят смислен живот, преди да започнат да преосмислят въпроса. 

Дали християнската вяра в Бога Създател е в състояние да отговори с ясно “да” на въпроса трябва ли да живеем на земята и в мир? Завършвам този кратък пролог тук, като отговарям с категорично “ДА”. Във вечния живот на Бога ние утвърждаваме нашата уязвима човечност въпреки всеобщата смърт. Във вечната Божия любов ние обичаме живота и се противопоставяме на неговите опустошения. В необятната близост на Бога ние се уповаваме на това, което е спасително, дори когато около нас растат всеобщи опасности. Пред лицето на един нов национализъм, който се опитва да ни раздели, апелирайки към егоистичното ни его, ние можем и трябва да действаме именно от тази позиция на доверие в Бога и в Божията воля. Трябва да действаме не само, за да осигурим собствения си просперитет, но и просперитета на всеки член на човечеството във всеобща солидарност.

Прочетете: Твърдение 3 – Американската християнска надежда е копеле – https://ivokoychev.org/скандален-свидетел-малък-политическ/


 

  1. Ayesha Rascoe, „Factbox: What Trump has said about the United Nations,“ в Ройтерс, 17 септември 2017 г. https:// www.reuters.com/article/us-un-assembly-trump-commentsfactbox/factbox -какво-каза-Тръмп-за-обединените-нации-idUSKCN1BS0UO 

 

Юрген Молтман

Юрген Молтман

Автор: Юрген Молтман (роден на 8 април 1926 г.) е германски реформаторски богослов, почетен професор по систематично богословие в Тюбингенския университет, известен с книгите си като “Богословие на надеждата”, “Разпнатият Бог”, “Бог в творението” и други приноси към систематичното богословие. Юрген Молтман е съпруг на Елизабет Молтман-Вендел, забележителен богослов-феминист. Юрген Молтман описва собственото си богословие като продължение на богословските трудове на Карл Барт, особено на Църковната догматика, а собственото си творчество определя като постбартианско. Получил е почетни докторски степени от редица институции, като Университета Дюк (1973 г.), Университета Лувен в Белгия (1995 г.), Университета Александру Йоан Куза в Румъния (1996 г.), Християнския университет Чунг Юан в Тайван (2002 г.), Никарагуанския евангелски университет (2002 г.), и Университета Претория в Южна Африка (2017 г.). Молтман е избран да изнесе престижните лекции на Гифорд през 1984-85 г., а през 2000 г. е носител и на наградата “Гроумайер” за религия на Университета в Луисвил и на Презвитерианската богословска семинария в Луисвил.

Молтман разработва форма на богословие на освобождението, обусловена от възгледа, че Бог страда заедно с човечеството, като същевременно обещава на човечеството по-добро бъдеще чрез надеждата за Възкресението, което той нарича “богословие на надеждата”. Голяма част от работата на Молтман е свързана с разработването на последиците от тези идеи за различни области на богословието. Молтман става известен с разработването на форма на социален тринитаризъм. Двете му най-известни произведения са “Богословие на надеждата” и “Разпнатият Бог”. Молтман служи и като наставник на Мирослав Волф.


Сподели

Може да харесате още

error: