ЧАСТ 1: ВЪВЕДЕНИЕ – КАКВО СЕ СЛУЧВА С ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН?

През последните две години все по-често ме питат какво мисля за възгледите на този канадски мислител на име Джордан Питърсън. Понякога въпросът беше задаван от почитатели, ако не от почитатели, на неговите трудове и (по-често) на неговите онлайн лекции. За тези хора Питърсън е смел и блестящ пророк на истината, който се осмелява да се изправи срещу онези постмодернистични идеолози, които деконструират юдео-християнските ценности на западната култура и превръщат нашите университети в тренировъчни лагери за лява политическа активност. По-често обаче въпросът се задава от хора, които гледат на Питърсън като на опасен академичен защитник на патриархалната, фанатична, анти-LGBTQ десница, която те, разбира се, презират.

Поляризацията около Питърсън само се засили през последната година, откакто той публично оспори наскоро приетия канадски закон, изискващ от канадците да се обръщат към транссексуалните хора с неутрално произношение (например ” they”, “ze”, “zir”) с мотива, че отказът да се прави това представлява сексуална дискриминация. Смелата му постъпка, която можеше (и все още може) да му коства преподавателското място в Университета в Торонто (той е професор по психология), го постави в центъра на все по-интензивните културни войни, които в момента бушуват в цялото западно общество (особено в Америка, където тази война е най-интензивна).

Една загрижена съпруга от църквата, на която съм пастор, ме накара да прочета книгата на Питърсън “12 правила за живот”. Като прогресивна християнка тя беше много загрижена, че съпругът ѝ се е присъединил към мъжка група, която изучава тази книга. Тя ми съобщи, че съпругът ѝ, заедно с другите мъже в тази група, е завладян от идеите на Питърсън и се опасява, че това може да се отрази неблагоприятно на съпруга ѝ и на неговите връстници. “Този човек е огромен и е опасен – каза тя, – и като пастор би трябвало наистина да знаеш за какво става дума!” И така, аз послушах съвета на тази загрижена жена и прочетох книгата (не ми попречи, че тя вече ми беше купила копие).

След като завърших книгата, сега разбирам защо Питърсън е толкова противоречива личност. Той безстрашно се изказва по всички “горещи” теми и почти винаги накрая защитава консервативната позиция. Както бях чувал да се говори, Питърсън наистина е яростен противник на влиянието, което постмодернизмът и особено деконструктивизмът оказват в академичните среди. Всъщност той вярва, че марксизмът и постмодернизмът са силно свързани помежду си, и стига дотам, че твърди, че трябва да се прекрати държавното финансиране на всяка академична институция, която позволява на професорите да пропагандират тези идеи. Питърсън също така непрекъснато настоява, че е важно да се придържаме към традициите и религията, и по този начин се противопоставя на онези, които настояват за бърза социална промяна, ако не и за социална революция. В съответствие с това Питърсън утвърждава легитимността на социалните йерархии, противопоставя се на налагането на принципа “равен труд – равно заплащане”, категорично се противопоставя на политиката на идентичността и непрекъснато призовава хората да спрат да обвиняват обществото за проблемите си, а да поемат отговорност за собствения си живот. И за да дам още един пример, Питърсън категорично се противопоставя на разпространените твърдения, че различията между половете са до голяма степен социални конструкции и че светът би бил по-добро място, ако момчетата се възпитават повече като момичетата, а всяка агресия се отхвърля.

След всичко казано дотук трябва да кажа, че с огромно удоволствие прочетох “12 правила за живот”! Всъщност, въпреки че категорично не съм съгласен с някои основни аспекти от гледната точка на Питърсън – по-късно ще твърдя, че неговият светоглед е фундаментално антихристиянски – трябва да призная, че “12 правила за живот” е една от най-уникалните, добре аргументирани, провокиращи мисълта и като цяло увлекателни книги, които съм чел през последните няколко години. За моя изненада открих, че консервативните позиции на Питърсън са само върхът на айсберга на неговия забележително всеобхватен и еклектично информиран светоглед. И открих, че процесът на разсъждение на Питърсън, както и конкретните заключения, до които стига, са много по-нюансирани, отколкото обикновено се представят от неговите критици, а често и от защитниците му. Не ми е трудно да разбера защо някои твърдят, че той е единственият най-влиятелен съвременен човек, жив днес.

Питърсън е от онзи вид ясни и рационални мислители, с които ми е приятно и полезно да общувам. И като се има предвид сегашната му слава и поляризиращо влияние, реших, че искам да направя нещо повече от това да добавя още един общ преглед на работата му в един блог. Вместо това реших, че искам да направя поредица от блогове с неопределена продължителност, в която да изследвам и критично да оценя от ясно изразена християнска гледна точка всички основни аспекти на мисълта му, поне така, както са изразени в “12 правила за живот”. Целта ми е да помогна на читателите си, и особено на онези, които са склонни към лявото, да оценят дълбочината на прозренията на Питърсън, като същевременно покажа различните начини, по които възгледите на Питърсън са фундаментално противоположни на историко-ортодоксалната християнска вяра.

Затова през всяка от следващите няколко седмици ще публикувам по две или три есета по теми, които се срещат в 12-те правила на живота на Питърсън. Надявам се, че читателите на тази поредица от блогове ще намерят мисълта му за толкова увлекателна, а на моменти и толкова обезпокоителна, колкото и аз.

Останете на линия!

Част 1: Въведение – Какво се случва с Джордан Питърсън? – Линка е към оригиналната статия на блога на проф. Грегъри Бойд – на английски език.