Сподели

Част 10 – Кой трябва да разтълкува света?

В предишните си две публикации (8 част и 9 част) Направих критична оценка на мисленето на Питърсън за йерархиите, расата и привилегиите на белите. В тази публикация ще разгледам три други аспекта на мисълта на Питърсън, които бяха изложени в 5 част, 6 част и 7 част.

За силата на женското “Не”

Първо, видяхме, че Питърсън твърди, че “склонността на жените да казват “не” (на мъжете) повече от която и да е друга сила е оформила еволюцията ни в творчески, трудолюбиви, праволинейни, с голям интелект (конкурентни, агресивни, доминиращи) същества, каквито сме” (41). Тъй като жените естествено искат да се съвкупляват с мъже, които са възможно най-високо в социалната скала, намирайки долната половина за нежелана (41), те са били основното средство, чрез което са се предавали благоприятни гени, докато неблагоприятните са били селектирани. Поради това полето на конкуренция, върху което мъжете трябва да се състезават за брачните ритуали, е ставало все по-високо и по-високо през цялата наша биологична и социална еволюция.

Макар да не оспорвам изследванията, показващи, че жените са по-избирателни брачни партньори, не съм убеден, че жените винаги или дори в повечето случаи са имали силата да казват “не”, която им приписва Питърсън. Всъщност, поне откакто сме станали земеделци (около 12-10 000 г. пр. Хр.), жените като цяло не са имали силата да казват “не”. Точно обратното, те по-често са били считани за собственост на мъжете, както е в Стария Завет. И далеч не са били избирателни по отношение на това, с кого да се съвкупляват, младите жени най-често са били продавани на фамилията, която е предлагала най-голяма сватбена зестра (или е предлагала други предимства за фамилията или рода на жената), както се случва и днес в много традиционни култури.

Доказателствата са нееднозначни за човешките традиции при сключването на брак преди това, въпреки че сред учените се наблюдава все по-голям консенсус, че старият образ на пещерния човек, който влачи жената за косата, далеч не е точен. Мнозина сега твърдят, че като цяло мъжете са били по-егалитарни като ловец-господар, отколкото когато сме станали земеделци. Този възглед не е безспорен, но дори и да го приемем, бихме си помислили, че конкуренцията между мъжете за най-желаните жени е играла поне толкова голяма роля в сексуалния подбор, колкото и властта на жените да казват “не”.

Този въпрос е важен, тъй като Питърсън твърди, че способността на жените да казват “не” е една от причините женското начало да се свързва символично с хаоса. Ако съм прав, имаме още една причина по-малко да смятаме, че тази асоциация се корени в самата природа на нещата. (Повече за това по-долу).

Бавната промяна понякога е несправедлива?

Второ, видяхме, че Питърсън твърди, че културните традиции трябва да се зачитат и променят много внимателно и бавно, ако изобщо трябва да се променят. И, както казах по-рано, мисля, че има мъдрост в призива на Питърсън за балансиране на консервативния и либералния порив. Но се притеснявам, че силната съпротива на Питърсън срещу бързата промяна може да бъде използвана, за да се оправдае продължаването на традиционни практики в едно общество, които са наистина нехуманни и които биха оправдали бързата промяна.

Опасенията ми не са без исторически прецедент. В Америка преди отмяната на робството много хора, както в Севера, така и в Юга, още през XVIII в. са били съгласни, че робството трябва да бъде премахнато. Те просто настояваха, че това трябва да стане бавно, за да се предотвратят социалните сътресения, които биха възникнали в резултат на незабавното му премахване. Същият аргумент беше използван за поддържане на законите на Джим Кроу срещу движението за граждански права. В известното си “Писмо от затвора в Бирмингам” МЛК (Мартин Лутък Кинг) разглежда този аргумент, изтъкнат в случая от група добронамерени, предимно бели пастори. Срещу тяхното насърчение да се забави, за да не се предотврати социалното сътресение, Кинг твърди, че “забавеното правосъдие е отказано правосъдие” (цитат, който може да се върне към твърдението на Уилям Пен: “забавеното правосъдие е несправедливост”)?

Биха могли да се дадат множество други примери (например апартейдът в Южна Африка), защото истината е, че нечовешките традиции се запазват в структурата на едно общество само защото достатъчно хора, или поне достатъчно важни и влиятелни хора, се възползват от тях. Поради това в интерес на облагодетелстващите се от една нехуманна традиция винаги е било да отлагат нейния край колкото се може по-дълго ( и то обикновено едва след като опитите за пълно заглушаване на онези, които призовават за нейния край, са се провалили).

Моите опасения са, че логиката на социалния консерватизъм на Питърсън – а именно, че социалната промяна винаги трябва да се осъществява бавно и предпазливо – би довела до това, че всички, които я възприемат, ще застанат на страната на благодетелите на несправедливостта, което би ги поставило от грешната страна на всички социални революции, довели до трайни подобрения в обществото.

Искам ясно да заявя, че като последовател на Исус осъждам насилието, което твърде често е било включено в тези революции. Вярвам, че Исус, както и социални революционери като Ганди и МЛК(Мартин Лутък Кинг), са показали, че драматични и бързи подобрения могат да бъдат постигнати с ненасилствени средства, ако достатъчен брой хора са отдадени на ненасилието и ако тези хора са готови да страдат за своята кауза, а не да карат да страдат онези, които им се противопоставят.

Но колкото и неприятни да са понякога социалните катаклизми, има моменти, когато несправедливостта, причинена от дадена традиция, прави отлагането на нейното прекратяване още по-несправедливо.

Миналото е написано (предимно) от мъже

И накрая, в “12-те правила на живота” Питърсън се позовава на мъдростта на древните традиции, религията и особено на митичните истории и според мен той извлича някои интересни и основателни прозрения от тези източници. В същото време това, което според мен липсва в оценката на Питърсън за древните източници, поне в “12 правила на живота”, е признанието, че всички или почти всички тези истории първоначално са били предадени и записани от хора. По този начин тези истории отразяват ясно гледната точка и проблемите на мъжете и бих си помислил, че признаването на този момент би повлияло значително на начина, по който ги оценяваме.

Например, дали фактът, че древните истории са били предавани и в крайна сметка записани от мъже, има нещо общо с това, че редът, царството на “познатото”, е символично свързан с мъжествеността, докато хаосът, царството на “непознатото”, е символично свързан с женствеността? До голяма степен съм съгласен с Питърсън, че съществуват истински биологични и психологически различия, които обикновено (това е континуум) разграничават мъжете и жените до такава степен, че членовете на всяка група нерядко възприемат членовете на другата група като дълбоко загадъчни. Но не може ли фактът, че древните истории са написани от мъже, да обясни до голяма степен защо жените са идентифицирани като мистериозната “непозната” в тези истории? Ако жените бяха отговорни за предаването и записването на тези истории, може би нямаше да се окаже, че мъжете се асоциират със загадъчната “непозната”?

Трябва да се замислим за архетипното свързване на женствеността с хаоса и по други причини. В края на краищата, не е ли справедливо да се каже, че мъжете, с тяхната допълнителна агресия, предизвикана от тестостерона, гордост и твърде често крехко его, винаги са били склонни да внасят в света много по-разрушителни форми на хаос от жените? И обратното, не е ли вярно, че традиционните роли, които жените са поемали в историята, винаги са били насочени към запазване и защита на реда в семействата и обществата, много често срещу хаоса, който съпрузите и другите мъже внасят в семейството и обществото?

В тази светлина трябва да се замислим защо редът постоянно е изобразяван символично като мъжко качество в древните истории, докато хаосът е изобразяван символично като женско качество. Да се отрича, че това има нещо общо с факта, че тези истории са написани от мъже, означава да се одобри мъжката перспектива на тези истории като истинска и непреходна перспектива, което, честно казано, е точно това, което виждам, че прави Петерсон. И това е една от причините, поради които не ми е трудно да разбера защо много жени намират неговата гледна точка за дразнеща, ако не и опасна.

И накрая, трябва да се запитаме защо Питърсън (следвайки Юнг) отъждествява съзнанието с мъжествеността, като същевременно твърди, че “внимателната бдителност, ясната визия и твърдата независимост” са “мъжки черти” (324)? Във връзка с това, защо трябва да вярваме на древни и съвременни истории като “Спящата красавица”, които изобразяват жените като нуждаещи се от “спасяване” от “принц” (или от собствения си “мъжки дух”), чиято целувка е необходима, за да станат съзнателни (324)?

Бих си помислил, че традиционната роля на жените да се грижат за нуждите на децата и обществото, докато мъжете са на лов или на война, би изисквала от тях да са също толкова съзнателни и да притежават всички горепосочени “мъжки” качества поне в същата степен като мъжете. И така, как изобщо тези качества се свързват символично с мъжествеността?

Питърсън просто твърди, че съзнанието е било символично свързано с мъжествеността “от началото на времето”. Тъй като не съм експерт по древна митология, ще приема това за вярно (макар че в следваща публикация ще дам причини да съм подозрителен към някои от интерпретациите на Питърсън на древни истории). Но дори и да е вярно, каква тежест трябва да има този факт, когато знаем, че тези древни истории са отразявали гледната точка на хората, които са ги създали “от началото на времето”? Ако жените са били основните носители на устните предания и основните автори на древните текстове, смята ли Питърсън, че те биха се съгласили, че съзнанието, или внимателната будност, яснотата на погледа и твърдата независимост”, са ясно изразени “мъжки черти”? Аз, например, силно подозирам, че не.

Ето още един момент, в който смятам, че деконструкционизмът има право на мнение, независимо от многобройните му недостатъци като цялостна философия. Защото според него този, който има право да разтълкува света, контролира света. Благодарение най-вече на своята като цяло превъзхождаща сила и на липсата на биологичните тежести, с които жените трябваше да се справят до близкото минало (например менструация, раждане на деца), мъжете обикновено са имали властта да разтълкуват света (както е отразено в древните истории) и следователно да контролират света. Това не означава, че подкрепяме постмодерното твърдение, че мъжете са тиранизирали жените през цялата история. Просто трябва да се каже, че мъжете обикновено са контролирали разказа, чрез който светът се интерпретира.

Ако приемем, че перспективата, отразена в тези истории, се корени в самото естество на нещата, както прави Питърсън, ние просто гарантираме, че мъжката перспектива в тези истории ще продължи да контролира нашия интерпретиращ разказ. А аз, например, смятам, че това би било трагично. По моя преценка ние сме се развили до такава степен, че е време патриархалното измерение на нашето минало да бъде премахнато. Предвид технологичната и цифровата революция то вече не е нито необходимо, нито полезно. Но премахването му изисква първо да признаем, че интерпретацията на света в миналото – включително свързването на мъжествеността с реда и женствеността с хаоса – отразява гледната точка на мъжете и не се корени в самата природа на нещата.

Позволете ми да завърша с една спекулация: Като се има предвид колко трудно е било за хората просто да оцелеят до недалечното минало, Питърсън може би е прав, като твърди, че за нашия вид е било изгодно мъжете обикновено да имат повече власт от жените. Тяхното общо взето превъзходство в силата и по-високите нива на тестостерон, съчетани с биологичните тежести, вероятно са направили неизбежното, а може би дори необходимо, мъжете да поемат лидерски роли в своите племена и култури. Въпреки това твърдя, че технологичните и цифровите революции са направили общо взето по-добрата физическа сила на мъжете и биологичната тежест на жените до голяма степен без значение, когато става въпрос за водещи роли. Всъщност, с плашещия напредък на военните технологии, тези революции вероятно са превърнали по-високите нива на тестостерон при мъжете в отговорност.

В тази светлина бих твърдял, че това, от което светът се нуждае сега, е да има повече хора начело, чиято биология и роля в традиционните култури ги е направила по-малко умели в ловуването и войната и по-умели в изграждането на взаимоотношения и запазването на реда в семейството и обществото.

Накратко, напълно убеден съм, че светът ни сега се нуждае от повече жени и по-малко мъже, които да командват.

———————————————————–

Част 1: Въведение – Какво се случва с Джордан Питърсън?

Част 2: Може ли да се оправдае “съществуването”?

Част 3: Скокът на вярата

Част 4: Оценяване на вярата на Питърсън

Част 5: Деликатният танц

Част 6: Еволюционен консерватизъм

Част 7: Йерархии, мъжественост и женственост

Част 8: Раса и социални йерархии

Част 9: Питърсън за белите привилегии

Линк към оригиналната статия на блога на проф. Грегъри Бойд – на английски: