Юрген Молтман почина този месец (юни 2024 г.) на 98-годишна възраст. Той беше най-важният ми богословски “събеседник”, въпреки че не бях съгласен с всичко, което казваше или пишеше. Прочетох почти всяка негова книга, включително някои на немски език, и прекарах много време с него. Смятах го за приятел.
Jürgen Moltmann
Юрген Молтман е роден в Хамбург на 8 април 1926 г. и от 1957 г. е професор по систематично богословие в университета във Вупертал, а през 1963 г. се премества в университета в Бон. От 1967 г. до пенсионирането си през 1994 г. преподава в университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген. Молтман е женен за феминистката богословка Елизабет Молтман-Вендел, която умира през 2016 г. Получава множество отличия, включително повече от дузина почетни докторски степени. Сред важните му трудове са “Разпнатият Бог” (1972), “Троицата и царството на Бога” (1980), “Бог в творението” и “Екологична теория на сътворението” (1985).
Защо казвам, че той беше последният “богослов от световна класа”? Защото, когато беше жив и активно пишеше и говореше, по целия свят той беше един от малката шепа християнски богослови, за които се знаеше, които се четяха, изучаваха, слушаха, следваха от хората по целия свят. Когато почина този месец, той беше последният от тях. Не ми е известно някой от живите сега да се доближава до световното влияние, което упражняваше Молтман.
Бях на път да отида в Тюбинген, за да уча при него, когато плановете ми се промениха и вместо това се оказах в Мюнхен, където учих при Волфхарт Паненберг. Но няколко години по-късно имах привилегията да се срещна с него, да вечерям с него, да водя лични разговори, да си кореспондирам с него и дори да председателствам “сесии”, на които той беше водещ лектор на събрания на богослови и студенти по богословие.
Кой всъщност е евангелски теолог? – 1 част / Роджър Олсън
Веднъж бях модератор на въпрос и отговор с Молтман, когато един студент по богословие му зададе въпрос. По някаква причина той ме погледна и каза: “Вие отговорете на въпроса”. Аз го направих и той остана доволен от отговора ми за него.
Веднъж, когато вечерях с него, го попитах за “отворения теизъм”. Той изрази мнение, че не знае какво е това. Обясних му го. Отговорът му беше: “Да, разбира се. Това е част от кеносиса на Бога!” Признавам си, че бях озадачен и бих искал да продължа темата, но той беше тръгнал по друга тема. (Около масата имаше няколко души и всички искаха да му зададат въпроси).
Молтман не беше догматик или систематичен богослов. Той не отбягваше доктрините, но гледаше на богословската си работа като на поредица от експерименти или мисловни проекти. Той не се е стремял към пълна последователност в книгите си. Богословието му е свободно да се променя и развива.
Винаги съм казвал, че целта на Молтман в богословието е била да продължи, ако не и да завърши, богословския проект на Карл Барт. Той смяташе, че Барт не се е отнасял достатъчно сериозно към есхатологията. Но е намирал вдъхновение в мислите на Барт за откровението, Исус Христос и есхатологията, колкото и последната да не е била развита.
Единствената “голяма тема” в богословието на Молтман е Исус Христос като Бог с нас и всичко, което (според него) това предполага, дори за Бога. Бог е страдал в страданието на Исус. Той отричаше неизменността на Бога и възприемаше една Христова концепция за Бога. Той отхвърля голяма част от така наречения “класически теизъм”. И все пак е бил ортодоксален, тъй като е вярвал във въплъщението, възкресението, Троицата, спасението само по благодат, завръщането на Христос.
През 70-те и 80-те години на ХХ век Молтман е изключително популярен сред американските християнски богослови и многократно е идвал в Америка, за да говори. Дори евангелските богослови намират в него благоприятен мислител.
Написах две глави за богословието на Молтман, едната в “Богословие на XX век”: Бог и светът в една преходна епоха (в съавторство със Стенли Гренц, въпреки че аз написах тази глава) и в Пътуването на съвременното богословие: От реконструкция до деконструкция (и двете публикувани от InterVarsity Press).
Някой ще ме помоли да му препоръчам някоя книга на Молтман. Мисля, че най-зрялата му и характерна книга е Пришествието на Бога (Fortress Press). Въпреки това, неговата книга, за която се говори най-много, вероятно е Разпнатият Бог (също Fortress Press).
Roger Olson
Автор: Роджър Е. Олсън е почетен професор по християнска теология в университета Бейлър, където е заемал катедрата на Фой Валентин по християнска етика и е преподавал християнска теология от 1999 г. до 2021 г. Той е автор на над двадесет книги, включително Историята на християнската теология и Пътуването на Модерна теология (и двете публикувани от InterVarsity Press).
