Вечността и Безсмъртието
Бог е не просто безсмъртен, а вечен. Безсмъртието е концепция, залегнала в гръцката философия, която предполага, че животът е дар, даден от Божие същество. Ако обаче приложим концепцията за безсмъртието към Бога, това означава, че Той го е получил от някой друг и следователно не е самодостатъчен. Тази идея е абсурдна, защото вечното съществуване на Бога не зависи от никого другиго, защото Той е Самият живот. Същността на живота зависи от Божието съществуване и следователно Той е Вечността, на която животът принадлежи. В този смисъл вярата ни трябва да бъде съсредоточена върху това да достигнем вечният живот чрез Божията същност, а не просто безсмъртие.
Съгласно мненията на множество отци на Църквата душите ни не трябва да се стремят към безсмъртие, а да търсят Божията същност, която се израззява чрез вечността. Вечността е свято място, където Божието присъствие се проявява чрез Троичното общение на Любовта. От това общение на Любовта се ражда вечността, която надхвърля времето и превръща живота в радостен поток, който изпълва сърцата на всички онези, които присъстват.
Концепцията за безсмъртието се корени в езичеството и води до идолопоклонничество, при което човекът става собствена мярка за добро и зло и се стреми да придобие безсмъртието си чрез власт и влияние. Това естествено е илюзия, която разрушава не човешки животи.
Исус не е дошъл да проповядва безсмъртие или просто да раздава живот в изобилие, както често погрешно се тълкува от Йоан 10:10. По-скоро Той е дошъл, за да даде живот в изобилие чрез вечната връзка на взаимната любов, съществуваща между Него и Отец. Чрез Своята любов Той ни покани да влезем в общение с Троицата, която ни позволява да изпитаме живота на Духа в нас. В този поток на любящо общение още сега в настоящето ние предвкусваме Вечността на Бог, като прелюдия на това което ще се случи при обновлението.
