Неизбежно идва време, в което човек трябва да припомни на събратята си написаното в Малахия:
Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете. Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите. (Малахия 3:8–12)
Повечето пастори днес не вярват в тези стихове от Малахия. Много малко от тези, които вярват в тях, ги проповядват от амвона. Те често откриват, че повечето членове на техните църкви изобщо не се интересуват от темата, освен да направят коментар проповедникът да проповядва нещо “не толкова светско”.
Нито една църква или деноминация днес не смее да наложи санкции на членовете си, които отказват да дават десятък. Пасторите не искат да се занимават с тази тема, защото ако го направят, членовете им, които не дават десятък, ще си помислят: Ако всички започнат да си плащат десятъка, доходите на църквата ще се увеличат, а това ще доведе и до увеличаване заплатата на пастора.На тези хора дори не им идва на ум, че пасторът проповядва за десятъка, понеже наистина вярва в Божието предупреждение чрез пророк Малахия.
Най-големият проблем днес е, че повечето християни са приели хуманистичното мислене, че Божиите санкции, свързани с неизпълнението на завета, който Бог сключва с хората, не са реални. Но фактите показват точно обратното: и това е една от причините да напиша тази статия. Аз например, въпреки че си давам десятъка, се страхувам от Божиите санкции. В Библията виждаме, че Еремия и Езекиил, които пророкуваха Божието слово, бяха отведени в плен заедно с хората, които бяха нарушили завета си с Бога и не обръщаха внимание на Божиите предупреждения за наказание. Според мен по-добре е на християните да се проповядва за десятъка, за да бъдат убедени в неговата легитимност и да избегнат санкциите. Това е да имаме страх от Бога.
Мелхиседек, Исус, и десятъкът
където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин. Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка – той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка. Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният бива благославян от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. И, така да се каже – сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.(Евреи 6:20–7:10)
И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието. Защото ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраам с обещание.(Галатяни 3:17–18)
Павел ясно казва, че Божият завет с Авраам включваше обещание, което беше частично изпълнено чрез Мойсей, но напълно се изпълни чрез Исус Христос (Галатяни 3:16). Произходът на Новия Завет може да бъде открит частично в старозаветното обещание към Авраам. Затова законовото право на Църквата да бъде наследник на завета на Авраам, не се основава на Мойсеевия закон, а на обещанието към самия Авраам.
Протестантските теолози са наясно с тази доктрина, но не винаги разкриват ясно връзката й с еклесиологията (учението за Църквата). Обещанията към Авраам са от решаващо значение за установяване на властта на Църквата и Евангелието, понеже говорят за бъдещия Потомък – Исус. Авраам не беше независим от Божията еклесия. Казано по друг начин, той беше под църковна власт. Белегът на неговото покорство беше именно даването му на десятък на Мелхиседек (царят-свещеник на Салим, човекът, който нямаше родословие):
без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. (Евреи 7:3)
Освен това, както авторът на Посланието към евреите изяснява, старозаветното свещенство на левитите беше подчинено на едно по-висше свещенство, което не се предава по кръвна линия. Исус Христос, син на Юда, а не на Левий, свързва Своята свещеническа служба с Мелхиседек, а не с Левий или Аарон. Неговото свещенство е по-висше, понеже и това на Мелхиседек беше по-висше от това на Левий.
Много е важно да разберем, че Посланието към евреите приравнява свещеническия офис на Исус Христос със свещеничеството на Мелхиседек. Новoзаветната Господна вечеря, която за пръв път виждаме при Мелхиседек, представлява възстановяване на старозаветния празник на Пасхата, но на по-висше ниво, свързано с жертвата на Исус на Кръста. Следователно Господната вечеря също не произлиза от свещеническия офис под закона на Мойсей. Авторитетът на Църквата стои както зад даването на десятък, така и зад тайнството на хляба и виното, които Мелхиседек даде на Авраам (Битие 14:18). Свещенството на Мелхиседек е юридически по-висше от това на левитите.
Сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.
(Евреи 7:9 –10)
Днес е нормално християните да отхвърлят даването на десятък, като се извиняват с това, че десятъкът е част от “Мойсеевата” система. Те твърдят, че като християни ние не сме под Мойсеевия закон и затова не сме длъжни да даваме десятък. Но Новият Завет не основава даването на десятъка на Мойсеевия закон. Точно обратното. Евреи 7 глава установява властта на първосвещеническия офис на Исус Христос на базата на това, че Мелхиседек взе десятък от Авраам. Превъзходството на Новия Завет над Стария се вижда именно в това, че Авраам даде своя десятък на Мелхиседек. Това беше представителен юридически акт на покорство от името на Левий и Израел. Затова всеки опит да се избегне даването на десятъка, е атака срещу Новозаветния Първосвещеник – Исус Христос.
Автор: Гари Норт
