Когато слънцето е изгряло, тъмнината вече не царува; каквото и да е останало от нея, бива изгонено. Така също сега, когато Божественото явление на Божието Слово се е състояло, тъмнината на идолите вече не царува, и всички части на света във всяка посока биват осветени от Неговото учение. Св. Атанасий, (За Въплъщението)
От дълго време християните са били характеризирани с отчаяние, поражение и отстъпление. Твърде дълго християните са следвали лъжливото учение, което учи, че ние сме обречени на провал, че християните не могат да победят – идеята, че докато Исус се върне, християните постепенно ще отстъпват пред врага. Казват ни, че бъдещето на Църквата ще бъде постепенно изпадане в отстъпление. Някои от нашите водачи тъжно ни осведомяват, че живеем в “Лаодикийската епоха” на Църквата (препратка към “хладката” църква в Лаодикия, за която се говори в Откр. 3:14-22). На всяко ново избухване на война, на всяко увеличаване на криминалната статистика, на всяко ново свидетелство за разпадането на семейството често се гледа по странен начин като напредък, крачка напред към очакваната цел за пълен срив на цивилизацията, белег, че Исус може да дойде да ни избави във всеки момент. На проектите за обществена дейност се гледа със скептицизъм: често се приема, че всеки, който действително се опитва да подобри света, трябва всъщност да не вярва на Библията, защото Библията учи, че такива усилия са обречени на неуспех; както един известен проповедник изрази това, “Не се лъскат медните части на потъващ кораб.” Този лозунг е основан на две презумпции: първо, че светът не е нищо друго освен “потъващ кораб”; второ, че всяка организирана програма за християнска реконструкция не би била нищо повече от “лъскане на медта.” Евангелизацията е покана за присъединяване към губещата страна.
Това е основано върху два проблема. Единият е погрешен възглед за Духовността. Небиблейската идея за “духовност” е, че истински “духовният” човек е този, който някак си “не-физически,” който не се занимава със “земни” неща, който не работи твърде много, или не мисли много и който прекарва по-голямата част от своето време размишлявайки как би желал да бъде в небето. Докато е на земята, обаче, той има едно основно задължение в живота: Да бъде тъпкан заради Исус. “Духовният” човек, според този възглед, е мижитурка. Неудачник. Но поне е Добър Неудачник.
Учението на Библията е съвсем различно от това. Когато Библията използва понятието Духовен, тя като цяло говори за Святия Дух (поради което използвам главно Д). Да си Духовен е да бъдеш воден и мотивиран от Святия Дух. Това означава подчиняване на Неговите заповеди, както са записани в Писанието. Духовният човек не е някой, който се носи във въздуха и слуша тайнствени гласове. Духовният човек е човек, който прави това, което казва Библията (Рим. 8:4-8). Следователно, това означава, че ние трябва да участвуваме в живота. Бог иска от нас да прилагаме християнските стандарти навсякъде, във всяка област. Духовността не означава отстъпление и оттегляне от живота: тя означава господство. Основната християнска изповед на вярата е, че Исус е Господ (Рим. 10:9-10) – Господар на всички неща, на небето и на земята. Като Господар, Той трябва да бъде прославян във всяка област (Рим. 11:36). Според християнската Духовност, според Божиите изисквания за християнско действие във всяка област на живота, няма причина за отстъпление.
Второто препятствие за християнската дейност е есхатология на поражението. Есхатологията е нашето “учение за последните неща,” нашето очакване за бъдещето. И няма съмнение относно съвременните очаквания на много християни: ние очакваме поражение. Светът, както отбелязах по-рано, е считан за потъващ кораб.
Разбира се, никой християнин не вярва в окончателно поражение. Всички християни знаят, че Бог ще победи дявола в края на историята. Като млад християнин си спомням как моите библейски учители ме осведомяваха, че те са “надникнали в последната глава (на Библията), и християните печелят!” Но точно на това искам да обърна внимание: според определени популярни течения в есхатологията, победата става едва в “последната глава.” Във времето, в историята, на земята, християните губят. Светът става все по-лош и по-лош. Антихристът идва. Дяволът управлява света и постоянно става все по- силен и по-силен. Вашата работа за Бога в този свят няма да има траен резултат, освен да спаси неколцина индивиди от ада. Но по-добре да направите това бързо, преди да дойде Голямата скръб, за да можете да избягате навреме. Иронично, неволното послание на това евангелие е: Антихрист идва! Има нещо ужасно изкривено в това.
Аз казвам следното: Есхатологията на поражението е погрешна. Тя не е по-библейска от своя близнак, погрешния възглед за Духовността. Вместо послание за поражение, Библията ни дава Надежда, в този свят и в следващия. Библията ни дава есхатология на господство, есхатология на победа. Това не е някакъв сляп оптимизъм от вида “всичко ще се оправи по някакъв начин.” Това е солидна, уверена, основана върху Библията сигурност, че преди Второто Идване на Христос Благовестието ще бъде победоносно в целия свят.
За много хора това ще изглежда невероятно. Това е против целия дух на съвременната епоха; с години християните са били учени да очакват поражение. Със сигурност е добра идея да сме внимателни относно “нови” доктрини. Всяко нещо трябва да бъде проверено в Писанията. Но трябва да отбележим, че идеята за господство не е нова. Всъщност, до съвсем скоро повечето християни са имали есхатология на господство. Повечето християни в историята на Църквата са смятали есхатологията на поражението за доктрина на чудаци.
Надеждата за световна победа на християнството е била традиционната вяра на Църквата през вековете. Този факт може лесно да бъде доказан многократно. Можем да го видим в думите на св. Атанасий, (великият Църковен Баща от четвърти век), чийто класически труд, За въплъщението на Божието Слово, разкрива неговата силна есхатология на господство. Той обобщава нейната теза:
Понеже Спасителят дойде да обитава между нас, не само идолопоклонството не се увеличава вече, но то става все по-малко и постепенно престава да съществува. Подобно, не само мъдростта на гърците вече не напредва, но това, което беше, изчезва. И демоните, вече не налагащи върху хората своите заблуди и даване на пророчества и магии, биват разбити от знака на кръста, когато се опитат да правят тези неща. От друга страна, докато идолопоклонството и всичко друго, което се противопоставя на вярата на Христос, всекидневно се стопява, отслабва и запада, учението на Спасителя нараства навсякъде! Затова, поклонете се на Спасителя, “Който е над всичко” и е могъщ, Бога-Слово, и осъдете онези, които са победени и сведени до изчезване от Него. Когато слънцето е изгряло, тъмнината вече не царува; каквото и да е останало от нея, бива изгонено. Така също сега, когато Божественото явление на Божието Слово се е състояло, тъмнината на идолите вече не царува, и всички части на света във всяка посока биват осветени от Неговото учение.
Не трябва да предполагате, че Атанасий бил просто положително мислещ оптимист, почиващ в тихо, мирно обкръжение. Напротив: той живял по време на едно от най-суровите гонения, които светът е виждал, всеобхватния опит на Диоклециан да изличи християнската вяра. По- късно Атанасий е трябвало да устоява на практика сам в продължение на 40 години в своята защита на учението за Триединството срещу широко разпространена ерес, бивайки пет пъти изпращан от властите на заточение и понякога в опасност за своя живот. Всъщност, неговият живот ражда поговорката: Athanasius contra mundum (Атанасий срещу целия свят). Въпреки това той никога не изгубва от погледа си основния факт в световната история, че Словото е станало плът, побеждавайки дявола, освобождавайки света, изпълвайки света със Светлина, която тъмнината не може да победи.
Църковната есхатология на господство коренно променя историята на Западната цивилизация. Например, помислете за великите катедрали на Европа, и ги сравнете с днешните църковни сгради. Тези стари катедрали, великолепни произведения на изкуството, построени за десетилетия и понякога за поколения, са били строени да траят векове – и са останали. Но съвременните евангелски църкви обикновено са построени да траят най-много едно поколение. Ние не очакваме да сме тук достатъчно дълго, за да се възползваме от тях, и със сигурност не очакваме нашите правнуци да се покланят в тях. Спокойно можем да кажем, че мисълта за наследници, живеещи петстотин години след нас, никога не е влизала в умовете на повечето евангелски християни днес. А за много християни в предишните поколения идеята за бъдещи поколения, които да се възползват от техния труд, не е била ни най- малко чужда. Те са строяли за вековете.
Нека да погледнем на съвсем различна област: географските открития. И един историк на сто не знае какво е мотивирало Христофор Колумб да търси западен път към Индиите. Търговия? Да, това било част от причината. Повече от това, обаче, било неизпълнено пророчество. Преди да започне своите експедиции, Колумб изпълва своите дневници с цитати от Исая и други библейски автори, в които изрежда подробно многобройните пророчества, че Великото Поръчение да бъдат научени всичките народи на света ще бъде успешно (виж например Ис. 2:2-5; 9:2-7; 11:1-10; 32:15-17; 40:4-11; 42:1-12; 49:1-26; 56:3-8; 60:1-22; 61:1-11; 62:1-12; 65:1-25; 66:1-24). Той съобразява, че ако Индиите трябва да се обърнат към Христос, един морски път ще е много по-ефективен път да им бъде донесено Благовестието; и отдава своите открития не на използването на математиката или на картите, а на Святия Дух, Който изпълнява предсказаното от Исая. Трябва да помним, че Америка е откривана множество пъти от други общества; но успешната колонизация и развитие се извършват едва в епохата на географските открития, започната от Колумб. Защо? Защото тези изследователи са носели Благовестието, и тяхната цел е била да завладеят света за Божието царство. Те са дошли с очакването, че Новият Свят ще бъде християнизиран. Били са сигурни в победата и са приемали, че всички препятствия, с които се срещат, са поставени там с изричната цел да бъдат преодолени. Знаели са, че християните са предопределени за господство.
Могат да се покажат многобройни примери, и то във всяка област. Целият подем на Западната цивилизация – науката и технологиите, медицината, изкуствата, конституционализмът, съдебната система, свободното предприемачество, литературата, нарастващата производителност, нарастващият жизнен стандарт, издигнатото обществено положение на жените – може да се припише на един основен факт: Западът е бил преобразен от християнството. Наистина, преобразяването все още не е завършено. Все още предстоят много битки. Но идеята е, че дори в това, което е все още до голяма степен ранна християнска цивилизация, Бог ни е обсипал с благословения.
Автор: Дейвид Чилтън
