В продължение на почти 50 години служение чувам пророческата общност да ни казва, че сме на прага на нещо ново. Те използват термини като: ново помазание, пренареждане, ново поколение, ново движение, нов сезон, промяната идва, има движение в небесата, Бог е на път да направи нещо ново. Други ни казват, че Бог издига нова компания. Не си спомням за колко такива нови компании съм чувал през последните 50 години. Сещам се поне за дванадесет подобни случаи.
Този нарастващ и “пеещ” за промяна хор, изглежда продължава да се разраства. Докато дойде едно слово за промяна, друго вече го замества.
Задаваме си въпроса: Това истински думи ли са, или просто горещо желание от страна на онези, които копнеят за някакъв вид признание в пророческата общност? Макар че отговорът може да бъде: “Да!” и за двете неща, има и трети възможен отговор.
Преди няколко дни четох писмото на Павел до римляните, където той казва: “Творението копнее за разкриването на Божиите синове… Понеже знаем, че цялото творение въздиша и е в родилни болки” (Римляни 8:19 , 22, NASB). Не само, че Павел ни казва, че цялото творение е в родилни болки, но… “Не само това, но и ние… стенем в себе си, очаквайки нашето осиновление, изкупването на нашето тяло.” (ст. 23).
Вярвам, че това, което чуваме от нашите пророчески братя е стенанието и копнежа на онези, които копнеят за разкриването на пълнотата на Божията цел. Този дълбок копнеж се изразява чрез тях по най-различни начини и с най-различни думи. Те усещат това, през което творението преминава и се идентифицират с него. Тъй като не искат да се задоволят с нещата такива, каквито са, те изразяват разочарованието си и копнежа си чрез тези викове за промяна.
Аз никога не съм поддържал тезата, че Бог вечно актуализира и променя плановете Си, сякаш предишните Му планове са били неуспешни. Винаги ме е смущавало, когато чуя, че Бог е на път да направи нещо ново, което предполага, че не го е правил досега.
Вземете например: “ново помазание за евангелизиране.” Това означава ли, че изведнъж Бог си е променил ума по отношение на изгубените? Не мисля така! Неговото желание да търси и да спаси изгубените не се е променило.
Няма съмнение в ума ми, че ние, заедно с останалата част от творението, все още не сме видяли всичко, което Бог е приготвил за нас. Макар да не претендирам, че знам всичко, което се подразбира от фразата на Павел “синовете на Бога”, определено знам, че няма да се издигне някаква нова компания, която да превъзхожда всички останали от Тялото на Христос с нещо напълно ново.
Денят наближава, когато ще видим всички наши копнежи, желания и стенания да се реализират, което ще бъде “изкупването на нашето тяло.” Родилните болки се засилват и зачестяват с всеки изминал ден.
До този ден, нека търпеливо чакаме заедно с онези, които не могат напълно да изразят това, което чувстват, вместо да казваме: “Усещам, че нещо е на път да се промени.”
Автор: Дейвид Рейвънхил
Дейвид Рейвънхил, син на покойния Ленърд Рейвънхил, понастоящем е пастор в Джич Харбър, Вашингтон. Дейвид е служил като мисионер и пастор в продължение на 17 години, преди да се завърне в САЩ през 1988 година. Както и в чужбина, така и у дома Дейвид продължава служението си, заличавайки деноминационните граници. Той има откровения за това да види как Църквата расте в зрялост чрез близост с Бога. Дейвид и съпругата му Нанси имат 3 пораснали дъщери: Лиза, Тина и Дебра.
