Петте стъпки за откриване на вашите духовни дарби – Питър Вагнер

от Editor
1,2K четено
Сподели

Библията никъде специфично не се занимава с откриване на дарби. Никъде Петър или Павел, или Яков не казват: “И сега братя, аз бих искал да следвате тези стъпки, за да откриете вашите духовни дарби.” Липсата на такъв пасаж е убедила много хора, че търсенето и откриването на духовните дарби е неправилно преследване за християните. АЗ НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН.

Според мен, липсата на специфични инструкции от Библията не трябва да ни спира, от това да търсим практични процедури за познаване и вършене на Божията воля в 21-век. Никъде Библията не ни казва как да правим конституция или закони за локалната църква или за църковно членство и какви изисквания те трябва да съдържат. Никъде Библията не ни казва как да организираме мисионерска агенция или как да подкрепяме мисионерите. В продължение на векове, теолози и студенти са опитвали да решат точно кога и как християните трябва да бъдат кръщавани. Повечето християни не смятат това за препъни камък.

По този въпрос за духовните дарби аз не съм сам. Повечето автори на съвременни книги върху духовните дарби включват и информация за това как да откриете своята духовна дарба.  Авторите не се опитват да се копират един друг, така че всеки да приспособи някакъв различен начин да каже едно и също нещо. Но процедурата за откриването на дарбите е учудващо подобна при всеки различен автор. Това е утешаващо, понеже изглежда, че се надига един консенсус, който ще ни помогне да намалим объркването и да увеличим ефективността в Църквата. Какъвто и да е случая, ние, които сме в полето на поучаване върху духовните дарби, сме много по-близо до съгласие един с друг, от тези, които се занимават с въпроса за кръщението или с въпроса за събитията относно Второто идване на Христос.

Имайте предвид четирите основни предпоставки

Преди да започнем фактическите стъпки за намиране на вашата дарба, тези четири основни предпоставки трябва да характеризират вашия живот. Ако пропуснете дори една от тях, ще ви бъде много трудно да откриете своята дарба.

– Първо, Вие трябва да бъдете новороден християнин

Духовните дарби се дават само на членове на Христовото Тяло. За съжаление, не всички църковни членове в Америка, са наистина членове на Тялото на Христос. Почти всички църкви имат членове, които не са лично посветени на Исус. Те може и да присъстват регулярно на събранията, да слагат пари в кофичката за дарение, и дори да принадлежат на някои кръгови авторитети, и дори да поучават в Неделното училище. Но те никога не са влезли в лично взаимоотношение със Спасителя, което някои го наричат новорождение, а други посвещение към Христос или да бъдат спасени или обърнати. Терминът, който се използва е много по-маловажен от идеята, която той носи, т.е. едно фактическо, истинско, персонално взаимоотношение с Исус Христос.

– Второ, Вие трябва да вярвате в духовните дарби

Аз съм почти уверен, че причината, поради която някои новородени християни не вярват в духовните дарби, е просто понеже никой не им е казал за духовните дарби. От моя опит аз не мога да си спомня някой християнин, който сериозно да е слушал поучение върху духовните дарби и да не е признал, че тези дарби са за днес, и са за самия него.

Тук нещата стоят до въпроса за вярата. Вие трябва да повярвате, че Бог ви е дал духовен дар, преди да започнете процеса на откриването му. По-рано аз се опитах да обясня възможно най-добре и да докажа, че всеки християнин, включително и вие, имате една или повече духовни дарби. Ако не сте убедени, петте стъпки в тази глава може и да не са за вас. За да може да работят тези стъпки, вие трябва да имате чувство на благодарност към Бог, че Той ви е дал дар и чувство на радостно очакване за това, да откриете какъв е той.

– Трето, Вие трябва да сте готови да работите

Петте стъпки, които ще ви предложа, конституират едно духовно упражнение и ние имаме нужда от Божията помощ, за да го изпълним. Бог е дал на всеки от вас, една или повече духовни дарби, поради една причина: Той има служебно назначение, което иска да извършите в Христовото Тяло, специфична работа, за която Бог лично ви е екипирал. Бог знае дали вие сте сериозен относно работата си за Него. Ако Той види, че вие просто искате да откриете дарбата си, заради удоволствието от това или понеже това е “нещото”, което трябва да направите, или понеже това ще ви даде някое ново статукво, не може да очаквате Той да ви помогне.

Ако обаче вие обещаете да използвате духовната си дарба за Божия Слава и за доброто благосъстояние на Христовото Тяло, Той ще ви помогне. Разпознайте, че това е Божието най-добро за вас. Бъдете отворени за това, което Той иска да извърши чрез вас. Откриването на дарбите не е някакво его пътешествие, въпреки че то ще приповдигне вашето собствено чувство за себереспект. Ако вие сте готови за живота, като един активен и продуктивен християнин, вие сте готови за петте стъпки. Те ще ви помогнат да се придвижите в истинската ви съдба.

– Четвърто, трябва да се молите

 Преди, по време и след този процес, вие трябва да се молите. “Ако на някой от вас му липсва мъдрост” казва Яков “нека да иска от Бог, който дава на всички щедро” (Яков 1:5). Молете Бог искрено за Неговото водителство през всичките пет стъпки. Понеже Той иска вие да откриете вашия духовен дар, то със сигурност ще ви даде всичката помощ, от която имате нужда. Само го помолете и вярвайте, че Той ще го направи. Бог ще ви даде откровението, което ще отключи невероятни възможности за плодовитото служение, което Той вече е поставил във вас.

Имайки предвид тези предпоставки, ние вече сме готови за петте стъпки за откриване на вашата духовна дарба.

 

ПЪРВА СТЪПКА: ИЗСЛЕДВАЙ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

Първата стъпка в планиране на повечето човешки начинания е да се изследват различните опции. Ако вие искате да пътувате от Далас до Филаделфия например, трябва да знаете, че това може да бъде извършено чрез влак, самолет, автомобил, мотоциклет, на кон, на автостоп, чрез автобус и по много други начини. Ако изберете да тръгнете по суша, тогава ще ви трябва карта, която да ви помогне да изследвате различните възможни маршрути. След това избирате този, който ви пасва най-добре. Това е нормално и логично.

По същият начин, трудно е да се открие духовната дарба, ако не знаете приблизително какво търсите за напред. Целта на тази първа стъпка, изследвайте възможностите е да се запознаете достатъчно добре с различните дарби, които Бог по принцип дава на Христовото Тяло, така че когато се изпречите пред своята духовна дарба по-късно, да разпознаете, че тя е за вас.

Ето петте начина за тази вълнуваща първа стъпка:

Изследвайте Библията

Естествено погледнато, основният източник на данни за възможността на духовните дарби се намира в Библията. Прочетете главните пасажи от ново и отново. Прочетете ги от няколко различни версии на Библията. Намерете примери в Библията от живота на добри хора и как тези дарби са работили на практика в техния живот. Използвайте всякакъв вид помощ – препратки, описания, докато  почувствате, че сте добре запознати с това как се проявява всяка дарба. Проверете и речника за Духовни дарби на края на тази книга и прочетете препратките и описанията там.

Разберете позицията на вашата църква относно дарбите

Както споменах няколко пъти, в никакъв случай няма универсално съгласие сред всички деноминации относно как действат дарбите днес. Нито пък очаквам тези различия да бъдат разрешени в нашето поколение.

Понеже аз силно вярвам в посвещението към Христовото Тяло, аз вярвам, че когато човек по желание избере да се присъедини към някоя църква, той или тя трябва да бъдат под дисциплината и авторитета на тази църква. По въпроса за духовните дарби, главната разлика между църквите днес често се състои в това, което аз казах, че е “дарби на знамение”- главно говорене на езици, но също така и други. Някои църкви очакват дара на езиците да бъде използван в техните събрания за поклонение. Някои имат специални събрания през седмицата, когато могат да бъдат използвани езици, но не ги позволяват по време на неделното събрание на поклонение. Някои не позволяват езиците да бъдат използвани изобщо на нито едно събрание в църквата, но нямат нищо против да се използват в домашни групи или в лична молитва. Други са убедени, че църквите не трябва да използват езиците в нашето време.

Да предположим, че вие научите позицията на вашата църква и не сте съгласни с нея. Аз ви предлагам два вида действие: или решете да бъдете лоялни към църквата си и това, в което тя вярва и практикувайте без да мърморите, или с респект напуснете и помолете Бог да ви заведе в друга църква, където ще се чувствате повече у дома си.

На края, искам да кажа, че аз мисля, че вероятно Бог е удовлетворен от смесицата от дарби, които се използват сред църквите и деноминациите. Ние трябва да разпознаем, че това, което сме, индивидуално и колективно най-вече е, понеже Бог ни е направил по този начин. Той дава на някои от слугите си два таланта, на някои пет и очаква да ги използваме, за да извършим целта на Господаря.

Четете много

Никога преди християнският читател не е имал толкова достъпна, богата литературна храна по предмета за Духовните дарби. Аз препоръчвам моята книга “Вашите духовни дарби могат да помогнат на църквата ви да расте”, понеже тя описва детайлно всяка една от духовните дарби. Прочетете и други книги. Изредете местата, където авторите се съгласяват върху дефиницията на определена дарба и където те не са съгласни. Свържете всичко заедно с това, което сами научавате в Библията и формулирайте свое собствено мнение. Каква е разликата наистина, ако аз си мисля, че дарбата на определен човек е дарба на пророкуване, а някой друг мисли, че е дарба знание? Бог надзирава над цялото нещо и Той вероятно е с много по-обширни намерения и е по-гъвкав, отколкото ние си мислим. В повечето случаи, Бог може да ни използва за Неговата слава по начина, по който сме.

Запознайте се с надарени хора

Търсете и говорете с християни, които вече са открили, усъвършенствали и използвали духовната си дарба или дарби. Открийте как те дават израз на техните дарби и как тълкуват служението си чрез дарбите.

Направете дарбите да станат обект на разговори

Съвременните християни разбират доста неща относно духовните дарби, но дори и това да е така, много повече от тях, все още с неохота говорят един на друг относно духовните дарби. Съществува едно отношение, че ако аз говоря за моята духовна дарба, хората ще мислят, че се хваля или “ако не говоря за това, че имам определена дарба, значи се измъквам”. Надявам се ние да разсеем тези страхове скоро и да споделяме един с друг какви са нашите дарби и какви не са. Това ще помогне на нас и на приятелите ни, и на църквите ни да знаят какви са оптималните възможности за тяхното служение.

 

ВТОРА СТЪПКА: ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ С КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДАРБИ

Вие никога например не можете да разберете дали имате талант за играене на боулинг, ако никога не сте опитвали да играете. Никога няма да знаете дали можете да пишете поезия, ако не сте писали изобщо.

Чудя се дали аз имам талант за промотиране. Никога няма да мога да разбера със сигурност, докато не опитам. Очевидно, някои духовни дарби не могат толкова лесно да бъдат обект на експериментиране. Аз не знам как да ви предложа експериментиране на дарбата мъченичество например. Някои казват, че това е дарба, която използвате само веднъж. Въпреки че някои дарби са по този начин, повечето не са. Вие можете с готовност да експериментирате с тях и аз ви предлагам да експериментирате с колкото се може повече.

Потърсете нужди

Добра начална точка е да се огледате и да видите какви нужди можете да идентифицирате. След това се опитайте да направите нещо, за да посрещнете определена нужда. Потърсете нужди на други хора. Огледайте се за нужди в църквата. Открийте къде можете да бъдете полезни по някакъв начин и го направете.

Бъдете достъпни за всяка работа около църквата, за която може да ви помолят да извършите. Когато получите назначение, приемете го в молитва. Попитайте Бог и го помолете да ви каже чрез преживяване дали имате духовна дарба в тази определена област или не. Работете здраво. Откриването на дарбите не винаги става толкова бързо. Дайте на всяка работа равноправно време и не се отказвайте толкова лесно.

От една страна, трябва да експериментирате с дарбите, но от друга, е също толкова важно винаги да си задавате въпроса: коя дарба аз нямам?, както и обратният въпрос: коя дарба имам? Всяка дарба, която вие откриете, че нямате, ще намали броя на опциите, за да можете да достигнете до позитивния отговор.

Нека да ви разкажа една история, която ще отбележи колко важно е да открием чрез преживяване и експериментиране какви дарби нямаме.

Когато завърших семинарията Fuller, в средата на 1950-те, аз не бях научил нищо относно духовните дарби. Мисля, че евангелските лидери тогава все още не бяха сигурни за Петдесятното движение и все още не бяха изказали своята позиция върху дарбите. През тези дни ние със сигурност не бяхме учени, че имахме определени дарби и че трябваше да ги открием, усъвършенстваме и използваме. След завършване на семинарията, аз бях ръкоположен от една евангелска, вярваща в Библията църква, но нито един от седемте служители в ръкополагащия съвет не ме попитаха дали имам някаква духовна дарба или дали знам, че имам такава, или не. Аз бях приет и служех под две евангелски мисионерски агенции. Нито едната не ми задаваше въпроси относно духовните дарби във формата за регистриране. Аз отидох в Боливия през 1956 година, напълно невеж относно духовните дарби.

Да стана Били Греъм на Боливия?

Аз не знаех много за духовните дарби, но определено знаех какво искам да стана. Това бяха дните, през които Били Греъм току-що излезе в орбита. Той стана героя на много от студентите в семинарията, включително и на мен. Аз се чудих на начина, по който той проповядваше на стадион, пълен с хора, освобождаваше едно простичко библейско послание, даваше покана и хората напълваха цялото място, за да вземат решение за Христос. Това беше за мен! Моите приятели и аз имитирахме Били Греъм и неговите жестове в нашите уроци по проповядване. Ние държахме Библията си, както Били Греъм, опитвахме се да проповядваме със Северно Калифорнийски акцент, научихме се да изговаряме фразата: “Библията казва..” като имахме същия огнен блясък в очите си. До времето, когато бях готов да изляза на мисионерското поле, аз бях премислил всичко. Били Греъм можеше да си има Америка, а аз щях да взема Боливия. В моя ум виждах хиляди и хиляди хора от Боливия да намират Христос чрез моите послания.

Трябваше да изкарам известно време, учейки испански естествено, но когато го направих, вече бях готов да започна. Подготвих прекрасна проповед на испански и използвах всички хомилетични умения, които бях научил в семинарията. Мислех си, че проповедта също така съдържаше две неща, които самият Били Греъм нямаше да се сети за тях. След като проповядвах проповедта с цялото си сърце, аз дадох покана за покаяние. Никой не дойде!

Разочарован и малко обезсърчен, аз се опитах да размисля какво се беше случило. Вероятно, трябваше да бъде свързано с молитвата. Дори и най-добре погледнато, аз не съм бил никога велик молитвен войн, но бях с всички умения, които трябваше да използвам, за да подготвя проповедта си. През това време трябва да призная, че почти не бях се молил. И така, подготвих друга проповед, използвайки най-добрите принципи на Хомилетиката. Този път се молих интензивно, преди да се кача на амвона. Резултатите бяха същите. Никой не дойде. Хората реагираха, като че ли бяха перманентно залепени за седалките си.

След това аз си помислих, че нещо в живота ми трябва да блокира моето взаимоотношение с Господ. Теологията на посвещението, която бях учил ме беше програмирала да чувствам, че явно аз не “представям тялото си като жива жертва” по правилния начин, защото ако го правих, със сигурност Бог щеше да благослови евангелизаторското ми служение.

Мислите ми се върнаха отново към семинарията. Спомних си един професор при лично евангелизиране, който постоянно разказваше истории за това как Бог го е благословил да печели други хора за Христос. Той ми разказваше как се е качвал на автобус, сядал до напълно непознат и до времето, когато трябвало да слязат от автобуса, непознатият вече е приел Христос. Аз бях напълно впечатлен.

И така, и аз се качих на един автобус, и седнах до един напълно непознат. До времето, когато трябваше да слезем от автобуса, той ми беше изключително ядосан. Аз бях напълно опустошен.

В продължение на месеци и години през това мое първо мисионерско служение, аз преминах през много преживявания като тези. Исках да стана Били Греъм на Боливия, но нещо ми пречеше да го извърша.

Правене на най-важното откритие

След това, малко по малко, аз започнах да научавам за духовните дарби. Когато узрявах в този процес, един ден аз направих това, което считам, че е едно от най-важните духовни открития в моя християнски живот – Бог не ми е дал дар на евангелизатор!

От този ден нататък, аз съм бил по-добър християнин, по-добър мисионер, по-радостен човек, по-добър съпруг и баща, и по-компетентен Божий слуга. Когато осъзнах, че на Съдният ден Бог няма да ме държи отговорен за това, което съм направил като евангелизатор, аз се почувствах много свободен. Вината веднага се изпързаля от гърба ми. Самият Бог беше Този, Който никога не искаше аз да стана Били Греъм на Боливия. Какво облекчение само.

Аз бях експериментирал с една духовна дарба. Бях се опитал максимално според уменията си да я използвам и бях достигнал до важно откритие, че аз нямах тази дарба.

Нека да побързам да кажа, че въпреки, че аз нямам дарбата на евангелизатор, както всеки друг християнин аз имам ролята на свидетел. Навсякъде, където отида, аз винаги се опитвам да бъда добър представител на Бог. Аз знам как да споделям за Христос и от време на време, водя хора към Господа. ТОВА ЧЕ НЯМАМ ДАРБАТА НА ЕВАНГЕЛИЗАТОР, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЪКВАМ ОТ ОТГОВОРНОСТТА СИ, ДА БЪДА ПОСТОЯНЕН СВИДЕТЕЛ ЗА ХРИСТОС.

 

ТРЕТА СТЪПКА : ИЗСЛЕДВАЙТЕ ЧУВСТВАТА СИ 

Някъде по пътя, личните чувства са били напълно пренебрегнати  от много вярващи. Ако човек настина се наслаждава на живота според този начин на мислене, нещо не е наред. Но за щастие, нещата се променят. Новите поучения върху духовните дарби отварят пътя за една ера, в която служението на Бог може да бъде наслада.

Моята концепция е следната: Същият Бог, Който дава духовни дарби, надзирава и над начина, по който всеки един от нас е направен като цялостно същество. Бог знае всеки детайл на нашето физиологично състояние, нашите жлези и хормони, нашият метаболизъм, нашата цялостна личност. Той разбира нашите чувства перфектно. Той знае нашият персонален профил. Той също така знае, че ако се наслаждаваме на вършенето на определена задача, ние ще извършим по-добра работа, отколкото ако не се наслаждаваме. И така, част от Божия план както аз го разбирам е духовната дарба, която Той ни дава да пасне на темперамента ни по такъв начин, че да се чувстваме добре когато я използваме.

Библията също така ни казва, че това е начина, по който Бог иска да води хората Си. Псалм 34:4 казва “Весели се, тъй също, в Господа;И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.”  Филипяни 2:13 добавя “Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате” . Очевидно, когато хората вършат Божията воля, те ще трябва да вършат това, което искат да вършат, понеже Бог им е дал това желание. Библейски е ясно, че ние не трябва да имаме конфликт между това да се наслаждаваме и това да угаждаме на Бог.

По време на същия период от мисионерстването ми, когато аз открих, че нямам дарбата евангелизатор, аз също така открих този път чрез чувствата си, че нямам и дарбата на пастор.

Ние бяхме назначени от нашата мисионерска агенция към едно малко селце в Сан Хосе до Chiquitos, където сред другите неща, трябваше да насадим и нова църква. Ние започнахме църквата малко по малко и с доста трудности. Но аз се опитах да заема пасторска позиция и тогава открих, че не бях достатъчно екипиран да се занимавам с личните проблеми на хората. Когато някой започваше да ми казва за личния си живот, аз се разтревожвах и обърквах. Аз имам склонност да се притеснявам за това, да си загубвам съня, да искам да плача или да реагирам прекалено емоционално по много начини. През цялото време вземах неправилни решения, не можех да се доверя на интуицията си в тази област. Накратко, чувствата ми казаха, че Бог не ми е дал дарбата пастор.

Естествено, аз имам роля от време на време да помагам на другите в техните проблеми, като се отнасям пасторски към тях. Членове на семейството ми, приятели, и от време на време, студенти се нуждаят от моята помощ и аз се опитвам да им я дам до колкото мога. Успехът ми в лично съветване обаче е изключително слаб, почти близо до нула. И понеже реагирам толкова зле в тази област, аз гледам да избягвам ситуации като тези, колкото е възможно повече. На някои им е трудно да разберат как слушането на проблемите на други хора може да те изтощи емоционално или да ти пресуши всичката енергия, понеже те имат дара на пастора.

Дори след като осъзнах, че нямам дара на пастора, аз приех да пастирувам веднъж. Един важен принцип лежи зад това мое приемане. Понякога ще се надигнат обстоятелствата, когато ние приемем определена отговорност за определен сезон, просто защото това е правилното нещо, а не понеже имаме дарбата за това. В моя случай, това означаваше да попълня мястото на един пастор на огромна църква в Боливия, през времето когато той си беше взел една година отпуска, за да може да координира едно масивно национално евангелизаторско събиране. В този момент, аз исках да извърша това, което бях призван да извърша, въпреки че това означаваше да служа за известно време на базата на роля, а не на дарба.

Нормалното нещо е християните да се чувстват развълнувани относно делото, което те вършат за Бог, понеже те са открили духовната дарба или дарби, които Бог им е дал. И така, докато експериментирате с дарбите, важно е да изследвате и чувствата си.

 

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА : ОЦЕНЕТЕ ЕФЕКТИВНОСТТА СИ 

Тъй като духовните дарби са насочени към изпълнение на задачата, не е неправилно да очакваме те да работят. Ако Бог ви е дал дарба, Той го е направил, понеже иска да извършите нещо за Него в контекста на Христовото Тяло. Надарените хора виждат резултати в техните умения и усилия. И така, да кажем, че Бог иска да бъдем успешни, не противоречи на истинското Християнско смирение. Ако вие експериментирате с определена дарба постоянно и намерите, че това, което трябва да стане чрез нея не се случва, вероятно ще откриете още една от дарбите, които Бог не ви е дал.

Ето къде аз получих едно от първите ми откровения, че нямам дара евангелизатор. Аз се опитах с посвещение и искреност, и просто не работеше. Опитах публично евангелизиране и се провалих. Опитах лично евангелизиране и получих болки в стомаха, а езикът ми беше като вързан. Продължавах да се опитвам да свидетелствувам на хората до мен, които седяха в самолетите и все още не мога да си спомня някой, който съм успял да доведа до Христос по този начин. Когато наблюдавах някои от моите приятели, които без усилия свидетелствуваха и водеха огромни множества хора към Христос, аз осъзнах, че в сравнение с тях  получавах много малко свръхестествена помощ в евангелизирането. Това беше  от плътта, а не от Духа. Бог се опитваше да ми каже нещо.

От друга страна, една от главните причини, поради която аз знам, че имам дара поучение е, че хората научават неща, когато аз поучавам, независимо дали в класна стая или чрез книгите ми. Аз не казвам това за да се хваля, аз го казвам единствено за да отбележа, че Святият Дух ми дава свръхестествена помощ, когато поучавам. Аз не получавам този вид помощ, когато се опитвам да евангелизирам.

Ако имате дарбата на евангелизатор, редовно ще идват хора при Христос чрез вашето служение. Вие ще обичате да евангелизирате. Ако  имате дара на насърчение, вие ще помогнете на хората в техните проблеми и ще виждате много животи да бъдат оправени. Ако имате дара на изцеление болните хора постоянно ще оздравяват. Ако имате дара администрация, организацията ще тече гладко. Когато действат истинските дарби, тогава това което трябва да се случи чрез тях, ще се случи.

 

ПЕТА СТЪПКА : ОЧАКВАЙТЕ ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ ТЯЛОТО

Ако мислите, че имате някаква духовна дарба и се опитвате да я упражнявате, но никой освен вас в църквата ви не мисли, че я имате, вероятно нямате тази дарба. ВСИЧКИ ДАРБИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОТВЪРДЕНИ.

В този момент вие може да усещате конфликт между четвърта стъпка, относно вашите чувства и пета стъпка, относно потвърждението. Чувствата са важни, но често те могат да ни подлъжат. Вие може да имате дълбоко желание да помагате на други хора, например. Може да чувствате, че Бог ви призовава да служите чрез съветване или чрез дара на насърчение, но ако сте експериментирали със съветване и сте открили от известен период от време, че много малко хора ви търсят за помощ, или пък ви препоръчват на приятели, или на роднините си, или пък ви пишат на бележки, казвайки колко много сте им помогнали, вие ще имате добра причина да се усъмните във валидността на чувствата си относно това, дали имате духовната дарба на съветване. Потвърждението от Тялото служи като проверка на всички останали стъпки. Въпреки, че аз съм написал тази стъпка последна, в много случаи тя може да бъде най-важна от всичките.

Според нашата дефиниция дарбите се дават, за да бъдат употребявани в контекста на Тялото. Необходимо е тогава всички членове на Тялото да могат да потвърдят вашата дарба, при което ще предизвика вашата отчетност когато я употребявате.  Вярно е, че ние се отчитаме най-вече пред Бог, но също така е вярно, че ние, докато сме на земята, се отчитаме и един на друг и трябва да приемем това насериозно. В църквата, ние трябва да действаме като екип. Ние имаме нужда от останалите играчи и те имат нужда от нас. Нашите цели не са индивидуални цели, те са цели на екипа.

Ако вие имате дарбата на администрация или помагане, или гостоприемство, или милост, но никой друг не знае за това, може много лесно да попаднете в капана, да бъдете мързеливи относно използването на тези дарби, мислейки, че никой няма да може да разпознае разликата. Но веднъж, когато дарбата бъде изявена и потвърдена от Тялото, вашите приятели ще очакват от вас да действате в тази насока. Ето защо аз отбелязах толкова рано, че желанието за тежка работа е предпоставка за откриването на духовните ви дарби. Когато членовете на Тялото потвърдят дарбата на някой човек, може да бъде извършено повече, дори и само на базата на това, че хората, които имат дарбата, ще започнат да работят по-здраво в това, което Бог ги е призовал, и църквата ще бъде по-здрава.

В продължение на няколко години, аз си мислех, че имах дарбата администриране. Някак си противно на волята си, отначало аз бях помолен да поема администрацията на една мисионерска агенция, под която ние служехме. Докато експериментирах с тази дарба, аз започнах да се наслаждавам на нея. Що се отнася до чувствата ми, изглеждаше, че това може наистина да се окаже дарба. След това, когато трябваше позицията ми да бъде потвърдена на годишната конференция, между съработниците ми имаше много несъгласия, дали аз бях правилния човек за тази работа. Когато идваше време за гласуване, аз едва, едва печелех с минимални гласове. Поглеждайки назад, сега осъзнавам, че имах нужда от някой, който имаше дарбата на насърчение, за да ми каже дали да изляза от администрирането и да се върна към поучението, но или този човек не беше там, или аз не слушах. И така, продължиха още няколко години и предсказуемо мисията не напредна много под моето управление.

Само след като се върнах в Съединените Щати и прочетох книгата Изработването на християнския лидер от моя близък приятел Ted Engstrom, аз започнах да разбирам ясно, че никога не съм имал дарбата администриране. В този случай, друг член на Христовото Тяло ми потвърди, че нямам този дар и от тогава насам, аз съм  благодарен на Ted Engstrom. Всъщност, това стана много важно, когато по-късно семинарията Fuller ми предложи позиция на администриране и аз я отказах, понеже знаех, че нямам тази дарба. Когато им отказах, аз бях много по-щастлив да поучавам.

Автор: Питър Вагнер


Сподели

Може да харесате още

Translate »
error: