Проповедта на планината и мечът на Цезар
Докато призовавам вярващите към радикална прошка и ненасилствено миротворчество, които Исус практикуваше и съвсем ясно изложи в проповедта на планината, често срещам християни, използващи Римляни 13:1–7 като един вид опровержение. (Въпреки че не е ясно кого се опитват да опровергаят – мен или Исус).
И така, аргументът им е следният:
„Бог е установил правителството и му е дал меча да наказва; следователно не можем да се противопоставяме на войната, понеже Римляни 13 одобрява „Справедливата война“.
Обикновено този аргумент ми се дава в контекста на застъпничеството, че правителството на Съединените щати трябва да води война срещу Ислямска държава и други врагове на Америка, и че църквата трябва да одобрява.
Но, това е грубо и погрешно тълкуване, както и неправилно приложение на нещата, за които Павел говори. Нека обясня.
Първо, наистина ли ще използваме Павел, за да опровергаем Исус? Точно това се случва! Защо сме склонни да тълкуваме Исус в контекста на Павел? Защо вместо това не поставим проповедта на планината като основа, а думите на Павел като съответстващи на нея? Защо не основем четенето на Писанието върху Исус? Напълно сигурен съм, че Павел би бил напълно щастлив от подобен подход!
Римляни 13 не е началото на тази дискусия! Не можем да откъснем Римляни 13 от ясния контекст на Римляни 12. В Римляни 12 Павел очевидно заимства от проповедта на планината, тъй като призовава християните в Рим да благославят онези, които ги гонят, да не си отмъщават, да бъдат милосърдни към враговете си и да побеждават злото с добро.
В Римляни 12 Павел говори директно на вярващите в Рим, използвайки местоимението „вие“. Но когато започва да говори за Цезар в Римляни 13, местоимението се променя на „той“. С други думи, Римляни 13 не се отнася за християните. Римляни 12 е за християните! Независимо какво би могъл да направи Цезар с меча на наказанието и независимо от това как си представяме Бог да постига суверенните Си цели чрез езическото правителство, последователите на Исус са призовани да се откажат от отмъщението и да обичат враговете си. Винаги. Това е пътят на Исус.
Това, което Павел прави в Римляни 13, е че призовава християните живеещи в Римската империя да се подчиняват на гражданските закони и да не се въвличат във войнствени революционни движения. Павел разбира, че Христовото царство никога не се установява чрез насилие и Римската империя не може да бъде новородена в Христос чрез насилие. Това, което Павел приветства в Римляни 13, е полицейската функция и империята като нощна стража. Въпреки че не мога да развия напълно аргумента си в тази кратка статия, аз правя важно разграничение между полицейските функции и воденето на война. Осъзнавам, че на моменти разграничителната линия може да бъде размита, но наистина има огромна разлика между двете. Има разлика между полицая, който арестува крадец и пускането на атомна бомба над Хирошима!
Не съм анархист. Според мен функцията на полицията е необходима за поддържане на гражданското общество. Но, без значение какво мисля за това, ясно е, че Павел не визира тук как християните притежават меча на Цезар. От гледна точка на Павел това е просто невъзможно. Когато Павел говори за правителството в Римляни 13, той говори за езическо правителство в бунт срещу Господството на възкръсналия и възнесен Христос. Но, езическото правителство е полезно за поддържане на гражданското общество. Това, което Павел не мисли е, че с Римляни 13 той ни дава право да игнорираме Исус и проповедта на планината!
Ако бяхме попитали Павел: „Да, но какво се случва, когато императорът стане християнин?“ – Мисля, че Павел би бил недоверчив, казвайки: „Това никога не може да се случи.“ Но, то се случи. Е, долу-горе. И оттам наистина започва кашата – с квази-християнския император. Казвам „квази-християнски“, понеже дори самият Константин разбира, че не може да бъде едновременно истински християнин и император. Най-вероятно затова той отлага да бъде кръстен цели двадесет и четири години, докато не ляга на смъртния си одър. Във всеки случай, след Константин, Римляни 13 започва да се използва от теолозите като начин да се призоват християните към различни военни усилия с цел завладяване на народите.
Нацистите
За тях какво ще кажем? Трябваше ли християните в нацистка Германия да подкрепят Хитлер като цитират Римляни 13? (Между другото, повечето го направиха).
Разбира се, че НЕ; очевидно нещо не е наред. Разбира се, идеята за държавна полицейска функция може да бъде част от Божиите цели за поддържане на гражданското общество, където престъпниците – независимо дали са езичници или християни – биват задържани и наказвани. Но, когато кажем, че Германските християни е трябвало да подкрепят според Римляни 13, понеже това е тяхно християнско задължение, разбираме, че тълкуването на Римляни 13 е излязло от своите християнски релси!
Въпросът не е дали Цезар е прекрачил границата. Това би било обект на безкрайни дебати. По-скоро, въпросът е да разберем, че макар Цезар да играе благотворна роля като градския полицай, християните никога няма да се присъединят към Цезар във водене на война. С други думи, проблемът не беше в това, че Третият райх арестуваше крадците и престъпниците, а че в името на националната съдба и самозащита водеше война срещу европейските си съседи и се опитваше да изтреби цялото еврейско общество в Европа.
Ето моят въпрос към американските (българските от редак.) християни, които обичат да използват Римляни 13, за да призовават към безкрайно военно мобилизиране и водене на това, което може да бъде определено единствено като безкрайна „война срещу терора“. Защо американските революционери от 1776 г. са освободени от Римляни 13? Използването на Римляни 13 призовава ли за християнска подкрепа за американското водене на война принципно и последователно, или е самоцелно и непоследователно? Използвате ли Римляни 13, за да изясните как християните трябва да живеят като „изгнаници“ в една империя, или използвате Римляни 13, за да подкрепите милитаризма на любимата си империя?
И накрая, никога не трябва да се преструваме, че Римляни 13 е единственият пасаж от Писанието, който говори за управление на правителствено ниво. В Писанието началствата и властите, които управляват народите, са обрисувани в много тъмна светлина. Независимо дали става дума за фараона в Изход, за Навуходоносор в Йеремия, за зверските империи в Даниил, или за Римската империя в Откровение – тези правителства не са обект на похвали, а на пророчески критики. Освен това, никога не трябва да забравяме, че човекът написал Римляни 13 беше екзекутиран от правителството, понеже НЕ се подчиняваше на управляващите власти, поради верността си към Христос!
Така че, да, Павел ни призовава да се „покоряваме на управляващите органи”. Но нека не влагаме в това повече, отколкото трябва. Исус се покоряваше на управляващата власт на Пилат Понтийски, но това не означаваше, че римският управител е действал справедливо! На Разпети петък римското правителство не беше слуга на Бога – тогава римското правителство беше слуга на Сатана! По време на изпитанието Си, Исус обясни на Пилат, че царството Му е такова, че забранява на Неговите последователи да воюват по плът (вж. Йоан 18:36). Исус беше подвластен на Рим, тъй като не се съпротивляваше насилствено – както Петър беше толкова нетърпелив да направи. Но, като „подвластен на управляващите власти“, Исус засрами началствата и властите при разпятието Си и беше оправдан от Бог при възкресението Си. Това е отклика към злото, който последователите на Исус са призвани да имитират.
Да се противопостави Павел и Римляни 13 срещу Исус и проповедта на планината е лоша херменевтика … и още по-лошо християнството.
Това кратко есе не е опит за създаване на цялостна политическа теология. Опитът да се направи това е, според мен, най-добре направен от Джон Хауърд Йодер в класическия му труд „Политиката на Исус”. Глава 10 в книгата му разглежда именно Римляни 13. Главата завършва по следния начин:
„Римляни 12–13 и Матей 5–7 не са в противоречие. И двата пасажа инструктират християните да бъдат непротивопоставящи (това не означава съгласие със злото, а това, което Павел има предвид в Римляни 12:7 и Исус в Матей 5:39, т.е. страдание поради отказа ни да отвърнем със същата злоба и отмъстителност. Не се изключват други видове противопоставяне на злото) във всичките си взаимоотношения, включително социалните. И двата пасажа призовават учениците на Исус да се откажат от участието си в егоистичното „отмъщение“ или „справедливост“. И двата пасажа призовават християните да уважават историческия процес, в който мечът продължава да бъде притежаван от властите, но не и да хващат меча в свои ръце, използвайки го за да “примиряват” хората с Бога” – Политиката на Исус, стр. 210
Така че Цезар ще продължава да прави каквото си реши и когато Цезар като полицай държи престъпниците извън улиците, това е в услуга на обществото. Но ние не сме последователи на Цезар; ние сме последователи на Христос. И дори Звярът да издава заповеди понеже той държи меча, за нас това няма значение – ние сме последователи на заклания и победоносен Агнец и сме призовани да „побеждаваме злото с добро”.
(Снимката е на статуята на император Константин в Йоркската катедрала)
Автор: 
Браян Занд
Брайън Занд е основател и водещ пастор на Църква “Словото на живота”, християнска неконфесионална конгрегация в Сейнт Йосиф, Мисури. Брайън и съпругата му Пери основават църквата през 1981 г. Браян също е автор на няколко книги, включително: “Грешници в ръцете на любящ Бог”; “От вода във вино” – издадена от издателство Ветил и е публикувана онлайн за свободно изтегляне в Epub и PDF формати. (адрес за изтегляне: http://www.vetilbg.com/от-вода-във-вино/ ); “Призивът на Исус към радикална прошка”; “Красотата ще спаси безусловно света”; “Сбогом с Марс” и др.
