Да се чудиш ДАЛИ ХРИСТИЯНСТВОТО Е РЕАЛНО не е същото КАТО ЧУДЕНЕТО ДАЛИ ХРИСТИЯНСТВОТО Е ВЯРНО.Можете да четете книги, да полагате курс или да говорите с някого за това, но какво можете да направите, когато вече сте убедени, че това е вярно, но не го изживявате като истинска вяра?
Това е особено разочароващо след като имаме обещанията на Бог в Библията, че нашата вяра ще бъде изпълнена с реални въздействащи неща. Хората в Библията изживяват Бог през цялото време! Те чуха от Бога, видяха видения и като че ли усещаха Божието присъствие, където и да отиват. Освен това Библията ни казва, че трябва да преживеем Божията трансформираща любов, радост, мир и сила в нашия живот. И все пак често се чувстваме, сякаш единствените неща, които изпитваме като истински, са сметките, разбитата кола, дразнещата язва и т.н. …
Тази липса на истинско Божествено преживяване в живота ни не е академичен проблем, тоест това в което интелектуално вярваме не всякога ни води до истинско преживяване и това носи своите негативни последици. Всъщност това, което ни въздейства, е това, което ни прави да се чувстваме реални. Когато нашето убеждение е лишено от реален опит, тогава нашата вяра има малка сила да ни направи по-различни от не-християните.
Нашата вяра често се преживява като нереална, защото вярваме и се надяваме да преживеем нейната реалност след като умрем, но това няма да ни въздейства реално в опитността ни точно сега в този живот. Така че изненадващо е да научим, че вярата на повечето християни не прави много практична разлика в живота им, ПОРАДИ ЛИПСА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ.
По отношение на това, което вярваме , се различаваме значително от не-християните. Но по отношение на това как живеем, тоест това, което правим с нашето време, как харчим парите си, дори основните ни морални практики – НИЕ СЕ РАЗЛИЧАВАМЕ СЪВСЕМ МАЛКО. Къде е радикалната, трансформираща сила, която християните трябва да преживяват?
Не забравяйте, че това, което вярваме интелектуално, не ни влияе; това, което преживяваме като истинско, то ни влияе. В мотивите да приложим усилия, за да се постигнат резултати се крие провал, защото е плод на човешко усилие без реално божествено въздействие от Духа. Дори нещата да бъдат постигнати чрез силата на волята, можем ли да кажем, че тези постижения са доказателство за изобилния живот, който Исус дойде да ни даде? Нашите усилия ли ни правят по-любящи, по-радостни, по-мирни или по-святи? Това ли има предвид Библията, когато говори за плода на Святия Дух и новата праведност, която имаме в Христос Исус? НЕ ВЯРВАМ!
Християните трябва да научат, че въздействието на Духа няма да дойде от техните усилия или от техните решения но от тяхната ПОЧИВКА В ХРИСТОС. Това е единственият фактор, който ще ги доведе до истинско преживяване, чието въздействие ще трансформира техният живот. Всички ние отчаяно се нуждаем от това да застанем лице в лице с Христос и да преживеем Неговата трансформираща интимност по начин, по който се преживява интимността между съпруг и съпруга. Тук се крие ключът – ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ УСИЛИЕ И ОТДАВАНЕ…!
Автор:
Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата “Уудленд Хилс” (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус. Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon. През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.
