Лудвиг Филип Алберт Швайцер (Ludwig Philipp Albert Schweitzer)
(1875 – 1965) г елзаско-германски полиглот. Той е богослов, органист, музиковед, писател, хуманитарист, философ и лекар. Лутерански служител, Швайцер оспорва както светския възглед за Исус, представен от актуалния по това време историко-критически метод, така и традиционния християнски възглед. Приносът му към тълкуването на Павловото християнство се отнася до ролята на Павловия мистицизъм на “битието в Христос” като първостепенна и доктрината за оправданието чрез вяра като второстепенна.
През 1952 г. получава Нобеловата награда за мир за философията си “Почит към живота”, като става осмият французин, удостоен с тази награда. Философията му се изразява по много начини, но най-известна е в основаването и поддържането на болницата “Алберт Швайцер” в Ламбарен, която до 1958 г. се намира във Френска екваториална Африка, а след това в Габон. Като музикален учен и органист той изучава музиката на немския композитор Йохан Себастиан Бах и оказва влияние върху Движението за реформиране на органа (Orgelbewegung).
Книги от автора:
Алистър Едгар Макграт (Alister Edgar McGrath) е северноирландски теолог, англикански свещеник, интелектуален историк, учен, християнски апологет и обществен интелектуалец. Понастоящем е професор по наука и религия на Андреас Идреос във Факултета по теология и религия, член е на колежа “Харис Манчестър” в Оксфордския университет и е професор по богословие в Грешам Колидж. преди това е професор по теология, служение и образование в Кралския колеж в Лондон и ръководител на Центъра по теология, религия и култура, професор по историческо богословие в Оксфордския университет и директор на Уайклиф Хол, Оксфорд, до 2005 г. Освен като преподавател в Оксфорд, Макграт е преподавал и в Кеймбриджкия университет и е стипендиант на преподавателския екип в Регентския колеж. Макграт притежава три докторски степени от Оксфордския университет: докторска степен по молекулярна биофизика, докторска степен по богословие и докторска степен по интелектуална история. Макграт е известен с работите си в областта на историческото богословие, систематичното богословие и връзката между науката и религията, както и с трудовете си по апологетика. известен е и с противопоставянето си на новия атеизъм и антирелигиозността и със застъпничеството си за богословския критически реализъм. Сред най-известните му книги са ” Сумракът на атеизма”, “Заблудата на Докинс?”, “Богът на Докинс” Той е автор и на редица популярни учебници по богословие, както и на книгите “Гените, мемите и смисълът на живота” и “Научно богословие”.
Книги от автора:
- В НАЧАЛОТО: ИСТОРИЯТА НА БИБЛИЯТА НА КРАЛ ДЖЕЙМС И КАК ТЯ ПРОМЕНИ ЕДНА НАЦИЯ, ЕЗИК И КУЛТУРА
- ГОЛЯМАТА ЗАГАДКА – НАУКАТА, БОГ И ЧОВЕШКОТО ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛ
- ЕРЕС: ИСТОРИЯ НА ЗАЩИТАТА НА ИСТИНАТА –
- ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ БОГ И ДРУГИ СЪВРЕМЕННИ МИТОВЕ – ИЗГРАЖДАНЕ НА МОСТОВЕ КЪМ ВЯРАТА ЧРЕЗ АПОЛОГЕТИКА
- ПРОСТА АПОЛОГЕТИКА: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ТЪРСЕЩИТЕ И СКЕПТИЦИТЕ ДА НАМЕРЯТ ВЯРА
- СПРАВЕДЛИВОСТТА НА БОГ: ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО
- ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА ЗА ВСЕКИ: ГОСПОД И СПАСИТЕЛ: ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- ХРИСТИЯНСКА ИСТОРИЯ: ВЪВЕДЕНИЕ
- ХРИСТИЯНСКО БОГОСЛОВИЕ: ВЪВЕДЕНИЕ
- ХРИСТИЯНСТВОТО: ВЪВЕДЕНИЕ
