Дървото на Познанието на Злото и Доброто

Битие 2:16: И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
Битие 2:17: но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

Писанието ни разкрива произхода на греха – онова, което ни отделя от Бога – още от времето, когато Адам и Ева вкусиха плода от Дървото на Познанието на Злото и Доброто.

Защо плодът носи знание?

Помислете за момент: защо плодът на забраненото дърво се свързва с придобиването на знание за доброто и злото? Не е ли „доброто знание“ нещо добро, което да служи за благословение? Като християни, ние бихме насърчили хората да познават доброто и да се противопоставят на злото. Въпреки тези въпроси, разказът от Битие ни показва, че именно този акт на непокорство – стремежът да се придобие живот чрез собствени оценки за добро и зло – води до нашето падение.

Какво означава да ядем от Забраненото Дърво?

Какво символизира този акт на вкусване от плода? Той представлява не толкова придобиването на знание, колкото опита да се достигне до живот извън Божията воля – чрез собствена, често ограничена, преценка за това кое е добро и кое е зло. Този опит води до човешкия бунт: стремежът да заемем мястото на Бога, да определяме морални стандарти според собствената си преценка. Но това, което за един човек може да изглежда добро, за друг може да бъде зло. Така се раждат разделения, конфликти и сблъсъци – както в личния, така и в цивилизационния живот.

Последици за Църквата и любовта – агапи

Този първоначален акт на бунт и търсене на живот извън Божия ред е причина за провала на Църквата в изпълването на заповедта за истинска, безусловна любов (агапи). Вместо да обичаме по начина, по който Христос ни повели, често се оказваме пленници на легалистични стандарти и осъждане. Основният грях не е само в извършването на злото, а в опита да се получи живот чрез плодове, които не могат да донесат истинска близост с Бога.

Моралната система и религиозният сблъсък

В опит да се предпазим от характера на първичния грях, често приемаме моралната система като основание за духовния си живот. Опитваме се да бъдем „по-добри“ от другите, като поставяме морални норми и правила на първо място. Но Божият план е много по-дълбок – истинската връзка с Бога не се изгражда върху нашите преценки за добро и зло, а върху любовта. Когато използваме морални категории за да осъждаме, ние се издигаме до позиция, която принадлежи само на Бога, и по този начин се отдалечаваме от истинската ни същност в Христос.

Възстановяване чрез любовта

Нашето взаимоотношение с Бога трябва да бъде основата, върху която градим духовния си живот. Стойностите, върху които се изграждат нашите дела – и избягваните грехове – трябва да произтичат изцяло от тази връзка. Когато позволим Божията любов да пребъдва в нас, тя става видима за света и привлича хората към Христос.

Доброто, което вършим, и злото, което избягваме, трябва да се основават изцяло върху нашето взаимоотношение с Бога. Само тогава можем да твърдим, че живеем в истинска Божия любов.

Това разбиране за същността на първичния грях представлява радикална промяна в начина, по който ние, като християни, възприемаме морала и духовността. Вместо да създаваме среди на осъждане, изградени върху легализъм, ние трябва да се стремим към живот, изпълнен с Божията любов. Християнският морализъм често ни учи да оценяваме хората чрез стандартите на добро и зло, като по този начин обезличава истинската ни връзка с Бога. Само чрез любов можем да избегнем този капан и да постигнем истинско единство с Него.

Когато любовта на Бога пребъдва в нас, светът ще я види и ще бъде привлечен към Христос. Това е основната гаранция, че Бог живее в нас и ние – в Него.

1 Йоан 4:16
„И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог в него.“

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е човек, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. От повече от 25 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.