Духовната характеристика на „Забраненото Дърво“

Писанията разкриват произхода на греха след като човекът яде от Дървото на познанието за доброто и злото, което е било в средата на градината (Бит. 2).

Помислете за момент защо за плода на забраненото дърво се казва, че дава знание за доброто и злото? „Доброто знание“ не е ли добро нещо? Ние като християни не трябва ли да насърчаваме хората да познават доброто и да се противим на злото? И въпреки всичко, независимо дали това се вписва в нашите убеждения или не, разказът в Битие разкрива естеството на греха, свързано с „познаването на доброто и злото“, което ни отделя от Бога.

Какво означава да ядеш от плода на Забраненото Дърво, което Писанието разкрива като основния първоизточник на греха? Как живеем с нашите познания за доброто и злото, които ни отделят от Бога? Тези въпроси рядко се задават и още по-рядко се изследват от християните, за да разкрият естеството на човешкия бунт и отделянето на човека от Бога. До голяма степен поради тази причина Църквата се е провалила в любовта, а оттам и в изпълнението на заповедта на Христос да обичаме така, както Той ни е заповядал.

Църквата не е успяла да разбере и да приеме като основна норма библейското учение, че основният грях на човека не се крие в неговото зло, а в опита му да получи живот от това, което е приел да вярва, ядейки от плода на Дървото на познанието на доброто и злото.

Съдържанието на основния грях е, че човек се поставя в позицията на Бог и разделя света чрез собствената си преценка на това кое е добро и кое е зло. Но това, което е добро за един, може да е зло за друг, или обратното. По същия начин е устроен цивилизационният или религиозният сблъсък между Изток и Запад, а какво да кажем за политико-идеологическия сблъсък между лявото и дясното, между консервативното и либералното? Така че светът е устроен в позиция на сблъсък или конфронтация между доброто и злото, което ни отдалечава все повече и повече от любовта на Бога. ОГРОМНА СИЛА ИМА ПЪРВИЧНИЯТ ГРЯХ!

Обикновено, ние като християни, за да се предпазим от естеството и характера на първичния грях, основното нещо, което правим, е да прегърнем моралната система и да заживеем чрез нея, така че да станем по-добри в сравнение с хората, които са зли. Но всъщност Божията цел е много по-дълбока, отколкото просто да бъдем по-добри.

Ние не трябва да извличаме никаква стойност от това, кое е добро и кое е зло, и да използваме това като база за изграждане на духовния ни живот. Ние никога не трябва да правим изводи за хора, основани върху доброто и злото, защото това ще ни постави в позиция на Бог и много лесно ще започнем да осъждаме хората като добри или зли. Ние трябва да извлечем истинската стойност за изграждането на духовния ни живот единствено от нашето взаимоотношение с Бога, като основната ни задача е да обичаме, а не да съдим. Когато любовта на Бога пребъдва в нас, светът ще я види и тогава ще бъде привлечен към Христос. Каквото и добро да трябва да направим и зло, което да избегнем, трябва да се основава върху нашето взаимоотношение с Бога. Тогава можем да кажем, че живеем истински в Неговата любов.

Това разбиране за природата на греха и целта на живота представлява промяна на парадигмата за мнозина, ако не и за повечето християни. Ние сме обучени да създаваме среда на осъждение, като инстинктивно черпим живот от тази среда на интелектуално и духовно ниво.

Морализмът изключително много спомага за създаването на среда на осъждение, защото обезличава органичното ни взаимоотношение с Бога и го поставя върху правила и норми, които водят до духовна „смърт“ и отделяне от Бога.

Любовта е основното правило, от което трябва да се ръководим във всичко в живота. Това е основната гаранция, че Бог живее в нас и ние в Него!

1 Йоан 4:16: „И ние сме познали и сме повярвали в ЛЮБОВТА, която Бог има към нас. Бог е ЛЮБОВ; и който стои в любовта, стои в Бога, и Бог – в него.“

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е вдъхновяваща личност, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. Вече повече от 29 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.