Естеството на греха

Грехът е злото, чието действие се състои в противопоставянето на Бога.

Грехът е библейски термин, използван в Писанията като събирателно понятие за бунт, беззаконие и неправедност. Това са делата на дявола и, впоследствие, на жителите на земята. Думата обобщава вяра, отношение и поведение, които са противоположни на Божия първоначален план, Неговата творческа работа и цели за хората. Грехът е неправдата и е противоположен на основополагащите Му цели за цялото Негово творение. Възприемането на Неговия начин на мислене по отношение на творението е ключът за разбирането на съответните морални и смъртоносни последствия от греха.

Само по себе си, самото намерение на Създателя за Неговите творения определя кои са приемливите и неприемливите стандарти за човешкия живот. Човешките идеи и размишления по тези въпроси не могат да обяснят критериите за Божия стандарт на живот. Те нямат духовно откровение, на базата на което да основат своята преценка. Единственият активен принос на хората към този стандарт е изборът да го приемат или да го отхвърлят, като понесат съответните последствия за своето решение.

Грехът представлява поведение и начин на живот, които са несъвместими с направата, идеите и целите на Бог. Грехът отделя хората от Създателя им, като по този начин ги прави безполезни за Него, както в живот. Грехът прави създанието несъвместимо със своя Творец и в резултат на това то не може да влезе или да стои в присъствието на Създателя – д-р Паула Прайс.

Ако не разбираме естеството на Бога, това естествено ще има обратен ефект – грехът ще вземе контрол и влияние в живота ни. Затова нашият възглед за естеството на Бога е от съществено значение за разбирането на греха. Доктрината за греха е отражение на доктрината за Бога.

Представата ни за човешкото състояние също допринася за оформянето на разбирането за греха. Ако човек отразява Божието естество, той трябва да бъде съден не според отношението си към останалите хора, а според това какво е отношението му към Божия стандарт в своя живот. Всяко отклонение от този стандарт е грях. Човекът е свободно същество, за което носи отговорност за своите действия. Затова греховете му ще бъдат строго санкционирани, а не трябва да се смята, че има някаква контролираща сила в живота му, която ограничава действията на свободната му воля и прехвърля вината върху нея. Свободата на човешката воля, или правото на избор, поставя човека в положение на голяма отговорност за своя избор и последствията от него.

Доктрината за изкуплението също е силно повлияна от разбирането за греха. Човекът в своето собствено разбиране за греха не намира нужда да търси оправдание за „дребни“ неща, защото той смята, че може да ги „преодолее“ чрез своето знание, добродетели или постижения в науката, стига да не наранява другите. Но ако човек е покварен или непокорен, тогава ще са необходими по-радикални мерки, за да се преобрази неговата личност. Колкото по-радикален е нашият възглед за греха (дори и в малките неща), толкова по-свръхестествено ще ни се струва изкуплението.

Разбирането за естеството на греха е важно и заради силния деградиращ ефект, който може да има върху човешкия призив и служение. Грехът не само може да блокира призива и служението, но пораженията, които може да нанесе, могат да направят така, че те никога да не бъдат възстановени в човека.

Трябва също така да се разгледа действието на греха в обществото, защото обществото създава средата, в която грехът се култивира и влияе в по-голям мащаб, като последствията са още по-големи. Ако успеем да променим средата, в която грехът е намерил своето развитие, променяме и живота на всеки човек и неговото поведение. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че обществото е органична структура, съставена от всеки отделен човек. Ако успеем да променим един човек (неговите извратени ум, воля и емоции), то тогава ние променяме една клетка от тази органична структура. Затова всеки човек или етнос е важен, когато стане въпрос за спасението на цялото общество от покварата на греха.

Дискутирането на греха в обществото е изключително трудна и понякога непосилна задача, като една от причините за това се крие в либералния модернизъм и неговото влияние в обществото. Въпроси като религията, християнството, вярата, кръщението, Божието царство, ада и смъртта изглеждат за модернистичния човек изключително архаични (глупави или отживелица) и не пасват на съвременния му възглед за живота. Да се говори за съвременния човек като грешник е недопустимо и влиза в категорията на религиозна простотия, невежество или арогантност. В днешния модернистичен век темата за греха е тема ТАБУ – грях ли, какво означава това?! Основната концепция, залегнала в либералния модернизъм, е изграждането на обществото върху хедонистичната (плътска удоволствие) нагласа за живота. Тази концепция закоровява съвестта на обществото, така че чувството за морал, грях и вина да бъде силно притъпено. Свободата, прокламирана от либералния модернизъм, се превръща в свободия, защото липсва Божествен критерий, който да служи като отправна точка или съвест, чрез която деградацията на хуманизма да бъде ограничена!

Темата за греха за мнозина е изключително чуждо понятие. Днес отчасти това повлиява и църквата, за това и мнозина религиозни институции и деноминации правят компромис под въздействието на либералния модернизъм. Проблемите, произтичащи от греха в обществото, се наричат грешки или незрялост, а не ЗЛО, като по този начин се снижава Божият стандарт в църквата. Фокусът е върху последствията, а не върху човека или обществото, които предизвикват тези последствия. Вината е притъпена или се възприема повечето като неподлежащо на осмисляне чувство, което не би трябвало да съществува (Фройд). Затова без Божествената отправна точка, на която човек може да се позове, той на никого освен на себе си не дължи отговорност и отчетност за стореното – „Ако нашите действия не причиняват зло на другите около нас, защо трябва да чувстваме вина?!“

Самата идея за греха като вътрешен порив, вродено състояние и като контролираща сила е изключително непопулярна. Представата за греха за повечето хора е свързана с грешни действия, като нещо външно и делимо от човека. Разгледано по този начин, ако някой не е сторил нещо лошо, се смята за добър човек. Но да не забравяме, че и злите могат да вършат добри неща. Исус го казва съвършено ясно: „И така, ако вие, които сте ЗЛИ, знаете да давате блага на децата си…“ (Лука 11:13), което ясно ни разкрива, че вършенето на добри неща не означава, че си свободен от злото и греха. Затова съзнаването на природата на греха и неговата вродена същност в човешката душа и тяло е първата крачка към нашата истинска свобода!

Римляни 7:22: „Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;“

Римляни 7:23: „Но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.“

Римляни 7:24: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Римляни 7:25: „Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.“

Римляни 8:1: „И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.“

Римляни 8:2: „Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.“

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е вдъхновяваща личност, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. Вече повече от 29 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.