Идеологическите вълци в Църквата

Наясно сме със статута на Църквата в нашето съвремие — нейната апостолска приемственост, традиция и служение. Но онова, което остава по-малко ясно, е дали всичко това гарантира присъствието на Божия Дух върху нейната духовна идентичност като Тяло Христово на земята.

А ако не сме сигурни в отговора на този въпрос, тогава трябва сериозно да се запитаме: достатъчни ли са историята, приемствеността и традицията, за да ни уверят, че Църквата действително е Тялото Христово?

Идентичност

Истинската идентичност на Църквата не се потвърждава единствено чрез външна форма, институционална приемственост или вярност към традицията. Тези белези могат да свидетелстват за минала вярност, но сами по себе си не гарантират настоящото обитаване на Светия Дух. Църквата не е просто продължение на една история — тя е жив организъм, чийто източник на живот е Духът.

Апостол Павел ясно заявява: „Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9). А св. Ириней Лионски допълва: „Където е Духът, там е Църквата; а където е Църквата, там е и Духът Божий.“ (Против ересите, III.24.1). Без Духа, Църквата се превръща в празна структура — функционираща, но без живот; организирана, но без сила; ритуална, но без присъствие.

Именно в това мъртво пространство са навлезли идеологическите вълци. Те не идват с открито неверие, а с покритие на „традиция“ и „правила на благочестие“. Те се хранят с институционална стабилност и се крият зад реториката на приемственост, но целта им е ясна — да подменят живата вяра с идеологически конструкции.

Днес голяма част от Църквата не е дом на Духа, а музеен експонат — нафталинова дреха, окачена в гардероба на историята. Вместо да бъде място на живот и преобразяване, тя се е превърнала във витрина на минали победи и прашен архив на мъртви слова и дела.

А още по-тежка е реалността на нейния съюз със системата на Цезар. В стремежа си да запази влияние, видимост и власт, Църквата е прегърнала политическите инструменти на света. Тя се е венчала с властта, облякла се е в езика на системите, и е забравила, че Царството ѝ не е от този свят.

И когато небето мълчи, а ритуалите продължават; когато олтарът е издигнат, но Духът не говори — тогава трябва да се запитаме не дали Църквата съществува, а дали все още е Църква. Не тази, която носи име, но е мъртва (Откровение 3:1), а онази, която живее от Кръста, носи огъня на Духа и върви в следите на Агнето, дори и до Голгота.

Автор Иво Койчев

Иво Койчев е човек, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. От повече от 25 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.