Любовта като източник на святост.

Проповедниците използват различни думи и изрази, за да опишат святостта в живота на вярващите, което понякога води до объркване и затруднява постигането на ясна концепция. За да преодолеем това, е необходимо да установим обединяващ принцип – ядрото, което разкрива истинското естество на святостта в Божия живот.

Дори и тук, дискусията може да стане сложна, тъй като Божията святост често се определя чрез Неговата безупречна чистота – ключов аспект от Неговото естество, който обаче е довел до проблеми, свързани с легализма. Поради това е от съществено значение да открием ядрото, което обединява и пояснява всичко, свързано с Божията святост.

Ядрото на святостта е Божията любов – агапи, защото в крайна сметка Бог е любов (1 Йоан 4:16). Когато осъзнаем, че същината на святостта е любов, различните начини, по които говорим за Божията святост, започват да се подреждат и хармонизират в нашето разбиране за Неговото естество.

Любовта-агапи, която разкрива Божията святост, не е просто любовта на Бог към нас; тя е същността на Божията природа, изразена в живота на Троицата. Това означава, че Божията любов се проявява като любовта на Отец, любовта на Сина и любовта на Светия Дух – взаимно обитаваща любов, която ги свързва в заветно единство. Тази взаимна любов се изразява чрез отношенията между Отец, Син и Дух.

Ние, като вярващи, сме поканени да споделим тази святост, като участваме в Божия живот на заветната любов, осъзнавайки, че святостта е преди всичко живот, изпълнен с любов. Когато станем част от Божия живот, няма място за греха – изпълваме се с Неговия Дух и се освещаваме, като Божият образ в нас се възстановява.

От тази истина произтичат много последици за нашия духовен живот, особено във взаимоотношенията, които изграждат Църквата. Ако Божият свят характер се изразява чрез взаимно обитаваща любов в Троицата, в която сме поканени да участваме, откриваме, че не сме сами – и други са призовани да участват в тази любов.

В рамките на църковната общност ние разбираме какво означава да се обичаме един на друг, както Бог ни е възлюбил. По същия начин, както Троицата е свързана във вечна любов, така и Божиите хора, възстановени по Божия образ чрез свята любов, са призовани да бъдат взаимно свързани в любов.

Всъщност, един от начините да познаем Божията любов е чрез отношенията между братята и сестрите в Христос. Божията любов, проявена в живота на Църквата, е реалност, която лично изпитваме. Така разбираме какво имаше предвид Исус, когато каза:

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). Тази любов трябва да обхваща не само взаимоотношенията помежду ни, но и отношението ни към целия свят. Както Бог обича света, така и ние трябва да го обичаме. Истинският живот на святост е живот, изпълнен с Божията любов.

Седем характеристики на Божията святост като проява на любов

1.Безусловна благодат:

Божията святост се изразява чрез Неговата безусловна благодат – дар, който не може да бъде заслужен, а се получава чрез любовта, която Той неизменно излива върху всяко създание.

2.Цялостна отдаденост:

Истинската святост се проявява, когато сърцето ни се отваря напълно пред Бога. Това е живот, който не се измерва с човешки усилия, а се оформя чрез безрезервно приемане на Божията любов и Дух.

3.Вътрешна трансформация:

Божията святост преобразява вътрешната ни същност – заменя егото с агапи любов, която променя начина, по който мислим, чувстваме и действаме. Това е обновление, което не се постига чрез легализъм, а чрез дар от Бога.

4.Обединение в общността:

Святостта се проявява и чрез създаването на единство сред вярващите. Когато се събираме в любов и взаимно уважение, ние отразяваме вечната връзка на Троицата и изграждаме общност, основана на Божията святост.

5.Смирение и жертвеност:

Изразът на Божията святост е свързан със смирение и готовност за служене. Това е живот, в който личните амбиции отстъпват място на жертвената любов, доказателство за това, че се подчиняваме на Божията воля.

6.Просветление и истина:

Божията святост озарява нашия ум и сърце с истината. Тя ни води към по-дълбоко разбиране за Неговата природа и разкрива истинската светлина, която преобразява и осветява всеки аспект от нашия живот.

7.Обновление и надежда:

Божията святост дава нов живот и вдъхва надежда. Тя е извор на изцеление и вътрешно обновление, чрез което преживяваме постоянната любов и благодат на Бога, преобразуващи ни в Негов образ.

Автор Иво Койчев

Иво Койчев е човек, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. От повече от 25 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.