Как Крайъгълният камък разкрива вечната същност на Бога

Затова, така казва Господ Бог: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо. Исая 28:16

… както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“ Римляни 9:33

… защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Иисус е крайъгълен камък…Ефесяни 2:20

Божията иманентност, разкрита в Троицата, чрез земното служение на Христос, е Крайъгълният камък определящ Божията същност.

Задълбочавайки се в мистерията на християнската вяра често размишлявам за Троицата – Отец, Син и Светия Дух. Този уникален и твърде сложен като разбиране за човешкия ум възглед, който носи в себе си идеята за един Бог в Три Лица, представлява основата на моята вяра за цялата Божествена иманентност.

Когато размишлявам за Отца, виждам Него като Създателя и Източника на всичко. Той символизира безкрайната власт и мъдрост за изкуплението на цялото творение. Как мога да осъзная присъствието му в живота си? Отговорът е: в Сина – Исус Христос. Чрез Своето служение на земята Той разкри Божествената любов и небесните благословения, утвърждавайки истината, че Бог е близо – тук, сред нас, във всеки момент. Светият Дух, представлява Дъха на живота и вдъхновението. Той ме уверява, че Бог не само създава и обича, но и си сътрудничи с човечеството, изкупвайки, вдъхновявайки и подкрепяйки ни във всичко, което вършим.

Така, разбирането ми за иманентността на Троицата не е просто теологическа доктрина или абстрактна концепция. То е изживяване, чувство, което ме обгръща и ми показва, че Бог е тук, във всеки аспект на моя живот. Този дълбок и интимен контакт с Божественото е основата на моята вяра и духовно израстване.

Точно както Крайъгълният камък е четвъртит (Откр. 21:16), Божията иманентна любов също се характеризира с четвъртит аспект, който определя Неговата Същност:

1. Бог е ТВОРЕЦЪТ

2. Бог е ИСТИНАТА

3. Бог е ЖИВОТЪТ

4. Бог е СВОБОДАТА

В богословското обсъждане някои понятия и аналогии помагат за разбирането на огромната и необятна природа на Бога в Неговата любов. Едно от тези обсъждания е Божията иманентност, прекрасно разкрита чрез служението на Христос на земята в контекста на Светата Троица. Тази иманентност, едновременно дълбока и интимна, се оприличава на Крайъгълен камък – символ, който има огромно значение в християнската вяра (Исая 28:16; Ефесяни 2:20).

Според архитектурната подредба, крайъгълният камък е първият поставен камък при изграждането на каменна основа. Всички останали камъни се подреждат спрямо този камък, определяйки позицията и стабилността на цялата структура. По подобен начин същността на Бога, както е разкрита чрез служението на Христос, е основополагащата истина, върху която всички други духовни истини се подреждат и закрепват (1Кор. 3:10-11).

Нека разгледаме четвъртитият аспект на Божията иманентна любов, която не е просто емоция или чувство, а самата същност на Неговото естество. Именно тази Любов управлява Вселената и ни приканва към по-дълбоки взаимоотношения с Него:

– Първо, „Бог е Творецът”.

Всичко – от огромните галактики до сложните детайли на едно отделно листенце – говори за Един Главен Дизайнер. Този творчески аспект е свидетелство за Неговата неограничена сила и въображение.

– Второ, „Бог е Истината”.

В свят, изобилстващ от релативизъм и безброй версии на „истината“, Бог стои като неизменен и абсолютен еталон на цялата истинност. Неговото слово и обещания са непоколебими и осигуряват компас на онези, които търсят посока в своя живот.

– Трето, „Бог е Животът“.

Това е повече от просто предоставяне на физически живот; то се отнася до вечния, изобилен живот, който Той предлага. Именно чрез разпознаването и приемането на този Живот човек започва да живее истински.

– Четвърто, „Бог е Свободата“.

Свободата на Бога не е ограничена от избори на външни условия между добро и зло, тя е израз на Неговата вътрешна същност, която се проявява в съвършенство чрез Неговата воля.

Границите и провала на преходните идеологии на света

След като разгледахме уникалните характеристики на Божията същност, важно е да си припомним как човек често се опитва да обясни сложния свят около себе си. Това често се изразява чрез създаването на идеологии. Тези човешки конструкции, макар и да имат за цел да осигурят рамки за разбиране и действие, често са ограничавани и обусловени от нашия личен опит и културен контекст.

Възникването на идеологията като инструмент на човешкото разбиране е свързано с опита на човека да управлява света около себе си. Идеологиите често се раждат от човешките интереси, страхове и стремежи и неизбежно са обусловени от времето, пространството и културата, която ни обгражда. Те се опитват да предоставят рамки за разбиране и действие, базирано на определени ценности и убеждения.

В контекста на Божествената иманентност, значимостта на идеологиите избледняват. Те се сблъскват с основните фактори на Крайъгълния Камък: Любовта, Творецът, Истината и Живота. В този сблъсък идеологиите се оказват недостатъчни и се провалят. Те не могат да предоставят убедителни отговори пред тази всепроникваща Истина. Затова признавайки и приемайки тези вечни ценности, човек разбира, че те надминават всички човешки идеологии и предлагат по-глобален поглед за разбирането на света и място на човека в него.

В света, в който идеологиите често променят своите форми и изрази, християните и Христовата Църква поставят акцент на устойчивите и вечни учения на Евангелието. Апостол Павел подчертава, че вярващите не трябва да се поддават на преходните убеждения и идеи на света, а да следват непроменената истина на Христос. Идеологиите могат да предлагат различни перспективи, но само в Христос намираме истинската стабилност, цялост и напътствие. Ефесяни 4:14-16 ни припомнят за важността да се основаваме на думите на Христос, да растем в Него и да изграждаме Църквата с любов и единство. Нашият растеж и укрепване като членове на тялото на Христос трябва да е насочен към укрепване на цялата общност в любов и вяра, а не към преследване на преминаващи идеологии и убеждения.

В заключение, чрез метафората за Крайъгълния камък ни се предоставя систематичен, осезаем начин да схванем многостранната Същност на Троицата. Което подчертава ясно, че Божията любов изразена чрез творческата Му сила, непоколебимата Истина, Животворящата същност на Духа и същността на Неговата свобода са основополагащите истини, които формират божествено нашият духовен живот, вяра и служение.

Други статии:

1. Вечността и Безсмъртието
2. Пророческият дар и Църквата

––––––––––––

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е човек, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. От повече от 25 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.