Разликите между морал и морализъм

Много евангелски църкви имат неправилно разбиране за естеството на греха, защото се фокусират единствено върху неговия морален аспект. Този ограничен поглед често задълбочава проблема и придава на греха по-голяма сила и влияние върху човешкия живот и обществото като цяло. Тъй като характерът на първородния грях не се разбира в пълната му дълбочина, мнозина смятат, че нашата задача като християни е да приемем моралната система и да живеем според нея, подчинявайки се на остри преценки за това кое е добро и кое е зло – като по този начин разделяме хората на добри и зли според личните си критерии.

Не отхвърлям морала, но е важно да разграничим морала от морализма. Моралът представлява съвкупност от етични принципи, които отразяват Божия характер и любов. Морализмът обаче е система от религиозни правила и норми, изградени върху човешки преценки за добро и зло. Тази система изопачава Божията праведност, поставяйки я върху юридическа основа, която често се противопоставя на Божията милост. Притчата за Добрия Самарянин, в която свещеникът и левитът действат според строги правила, илюстрира как религиозният морализъм може да доведе до отхвърляне на милостта (Лука 10:29-36).

Всички християни трябва да осъзнаят, че Божията праведност е основата на Неговата милост, която е изкупителна за целия свят. Праведността не е противопоставена на милостта, нито обратното – тези две неща трябва да съжителстват. Когато моралът се превръща в религиозна система – морализъм – това води до легализъм и разделение: хората се категоризират като добри и зли, религиозни и нерелигиозни. Тази поляризация може да се отрази и върху етническите малцинства, които биват подтиснати от морализма на мнозинството по етнически, политически, религиозен и културен признак. Както каза Исус: „Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и дом, разделен против себе си, пада“ (Лука 11:17). Морализмът е мощен инструмент за религиозна и политическа манипулация, който често се използва от диктатори, политически партии и квазидемокрации за контрол върху общества и нации.

Единствено милостта може да прекъсне този порочен цикъл, разкривайки изкупителния потенциал на Божията праведност. Както ни напомня Матей 9:13:

„Идете и научете какво означава: ‘Милост искам, а не жертва’, защото не съм дошъл да призовавам праведните, а грешните за покаяние.“

Божественият морал не е легалистична система от етични правила; Бог е морален, защото е цялостен, нефрагментиран и винаги действа от своята същност – любовта. Божият морал е израз на Неговата любов, а за нас, християните, този морал е достъпен, когато пребъдваме в Неговата любов (Йоан 15:4-10). Нашият фокус не трябва да бъде да ставаме „повече морални“, а да станем „повече любящи“ – преобразени в образа и подобието на Христос (Галат. 4:19). В основата на истинския божествен морал стои агape любовта: ако обичаш Христос, ще се пазиш от греха, а ако обичаш ближния както себе си, ще проявяваш милост. Истинският Божи морал обединява, а не разделя, защото агапе любовта покрива множество грехове.

Както ни казва 1 Петрово 4:8:

„Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“

И Притчи 10:12 ни напомнят:

„Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.“

Накрая, Йоан 3:16 ни напомня за върховната истина:

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“

Истинският Божи морал е основан на милостта и любовта, а не на строго определени правила и човешки преценки за добро и зло. Само чрез милостта можем да изразим Божията праведност и да постигнем истинско единство с Бога.

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е човек, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. От повече от 25 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.