Опасността от лидерско контролиране

Къде е доверието и вярата на църковното лидерство към членовете на локалната църква? Защо е необходимо да се контролират църковните членове? Защо членовете на локалната църква трябва да бъдат следени с лупа за всички неща? Не е ли контролирането най-краткият път към сектанството? Защо повечето лидери не правят разлика между контрол (доверие в Бога, че Той е в контрол) и контролиране (вмешателства, подтикнати от страхове и несигурност)?

Когато лидерството на една църква се поддаде на изкушението да контролира или манипулира социалния живот на своите членове поотделно, това вече не е църква, а „християнски“ култ.

Бягайте от такова място, защото то ще навреди на вашата психика и ще постави умствен контрол с постоянно чувство на вина. Не забравяйте, че ние имаме свободна воля — дар от Бога, чрез която взимаме своите решения и поемаме отговорност за тях.

Чувството за свобода винаги трябва да бъде част от нашите решения и никой няма право — освен Бога (и дори това е под въпрос) — да се меси и да контролира нашия свободен избор, особено чрез манипулация.

Не можете да задържите и да изисквате от членовете да бъдат посветени в църквата чрез контролиране. Членовете ще бъдат посветени само когато преживеят истинската свобода на Духа. Тогава сърцата им ще бъдат изпълнени с благодат, радост и любов, че са част от църква, която е станала за тях духовен дом, в който Господ обитава.

Автор: Иво Койчев