Процес на духовен упадък – Дванадесет области на опасност

• Опасността от вдъхновение без дизайн.

Има опасност да бъдем отвлечени от това, което Духът ни казва, като по този начин нарушаваме библейските принципи и модели. Необходимо е да изграждаме според Словото, а не просто по “вдъхновение”, което изключва Словото.

• Опасността от откровение без яснота.

Това създава форма на мистицизъм. Някои просто искат да отидат по-навътре, без практичността. Някои искат да покажат, че знаят нещо, което другите не знаят и не могат да знаят. Всяко откровение трябва да бъде ясно, лесно за разбиране и лесно за комуникиране.

• Опасността от проповядване без Христос.

Ние трябва да проповядваме, за да оформим Христос в живота на хората. Нашето намерение не е просто да правим зрелище или да получим резултатите, които искаме – ние проповядваме Христос.

• Опасността от поклонение без радост.

Този вид поклонение е просто ритуал. Има опасност от влизане в Божието присъствие без радост. В Неговото присъствие е пълнота от радост. Нашето поклонение трябва да бъде от сърце, а не религиозно.

• Опасността от успех без смирение.

Бог ще ни даде велик успех, но той ще дойде от усилията на мнозина, не само от нашия собствен труд. Ние винаги сме успешни понеже хора ни помагат, така че винаги трябва да имаме отношение на смирение и благодарност.

• Опасността от видение без сила.

С вяра и търпение ние наследяваме Божиите обещания. Характера се формира в търпението. Характерът трябва да бъде изграден, за да може да пасне на видението и да го подкрепя.

• Опасността от харизма без характер.

Силата и влиянието без характер ще донесат унищожение както в нашия живот, така и в живота на другите. Служението е дар от Бог към вас и останалите. Животът е вашият дар към Бог.

• Опасността от превъзходство без благодат.

Това ще ни доведе до себе-праведност и борба. Ние искаме да станем по-добри за напредъка на Царството, а не заради нашия имидж. Ние не търсим превъзходство, за да бъдем издигнати в човешките очи, а за да придвижим Царството. Ние искаме да промотираме Царството, не себе си.

• Опасността от разширяване без мъдрост.

Това ще създаде конфликт. Ние не трябва да се разширяваме в чужда територия; по-скоро трябва да помагаме на другите да градят. Ние не трябва да се разширяваме, за да експлоатираме.

• Опасността от красноречие без демонстрация.

Имаме нужда от демонстрацията на Святия Дух. Имаме нужда от Божията сила, която да носи промяна в хората. Ние искаме хората да преживеят трансформация. Не става дума за впечатляване на хората с нашето слово или дела; ние трябва да освобождаваме живота и Божията сила.

• Опасността от постоянен успех без страдания.

Това ни прави нереалистични. Резултатът е, че по-малко разчитаме на Бог и също така води до отношение на самонадеяност. Ние трябва да се приближаваме към Бог с вяра. Ние трябва да разпознаваме и признаваме всичко добро, което идва от Бог. Бог е този, който носи успеха ни. Ние не можем да направим нищо без Него.

• Опасността от позиция без функция.

Функцията е най-важното нещо. Тя ни помага да разпознаем и идентифицираме позицията си. Ако правим това, за което сме призвани и надарени, тогава всички ще знаят какви сме.