Разпнатият Христос или Имперският „Христос“

Царството Божие не е предоставено на Църквата, за да установява господство над народите, нито за политическо влияние, икономическо благополучие или финансови пробиви. То е дарено с ясна и дълбока цел – да донесе прошка, да изцели човека от неговите грехове и болести и да преобрази човешкия живот до пълното му възстановяване в образа на Христос. Всичко останало, което се преплита и бива привличано към понятието за Божието царство, е религиозен плевел, който е временно съблазнителен, но няма вечна стойност.

Съвременната Църква често се изкушава да следва представи за господството на Христос, които са далеч от същността на Евангелието. Доктрината за господството не бива да се изгражда върху имперския модел на сила, власт и потискане. Този модел представя „Христос“, Който покорява чрез доминиране и принуда – една религиозна идеология, която не се различава по същество от идеологията на шериата в исляма, целяща не само подчинение, но и пълното заличаване на враговете.

Подобна идеология често изкушава християнските нации и общества както на Изток, така и на Запад. Те се впускат във военни, икономически и културни конфликти, оправдавайки ги с религиозна реторика за триумф и победа над враговете си. По този начин, вместо да отразяват истинското лице на Христос, християните рискуват да се превърнат в носители на потисничество и насилие, скрити зад фалшивата завеса на религиозното превъзходство.

Истинското господство на Христос е радикално различно и се основава единствено върху делото на Разпнатия Христос. Той не победи света чрез насилие и власт, а чрез жертвена любов и прошка. Христос простил дори на тези, които Го разпънаха, и в това прошение разкри истинската сила на Божието царство. Неговото възкресение е потвърждение на тази власт на любовта над омразата, на прошката над отмъщението. Дарът на Святия Дух (Деяния 1:8) на вярващите цели именно това – да живеем, прощавайки на враговете си, както и Христос ни е простил.

В прошката ние разкриваме Христовата любов, която не просто освобождава нас от горчивина и омраза, а преобразява враговете ни, превръщайки ги в наши братя и приятели. Така стигаме до основния принцип на Евангелието: „Ние, християните, нямаме врагове, а само приятели, които още не сме спечелили за Христос“.

Ето защо единствената автентична триумфираща сила в Божието царство е Агапе – Божията безусловна, саможертвена любов. Чрез нея Бог постепенно разширява Своето Царство на земята, побеждавайки не чрез насилие, а чрез промяна на сърцата. Тази любов преодолява страховете, отхвърля демоничните и светски власти и освобождава нациите от робството на духовния мрак.

„Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:44-45, Верен).

„Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, като правиш това, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:20-21, Верен).

„От това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35, Верен).