„Циганин“ – епитет на омразата: Защо ромите не трябва да се наричат „цигани“?

През различните епохи отрицателната нагласа спрямо ромите е произхождала от техния фолклор, култура и манталитет. Ромите са били считани за крадци, кавгаджии, нечистоплътни, неморални, измамници, асоциални и лентяи. В миналото те са били обвинявани, че разпространяват сатанински неща, а гадателските им умения едновременно привлекали вниманието и всявали страх. Лексиката на различните езици отразява тези отрицателни нагласи. Например, в английския жаргон to gyp означава „да мамя“, а zinganar означава „да лъжа изкусно“. Испанците изразяват същото с фразата embustero como un gitano, което съответства на българското „лъже като циганин“.

В почти всички страни терминът „циганин“ носи пейоративно значение, т.е. има обидна насоченост. Списъкът с метафорите е безкраен. В гръцката лексика „циганска къща“ означава мръсна и разхвърлена къща; „циганска работа“ има значение на тежка, мръсна и непривлекателна работа; „миризма на циганин“ се използва за лоша миризма; изразът „циганска сватба“ обозначава нещо красиво, но повърхностно и нетрайно; „циганин“ е синоним на нечистоплътен човек, който излъчва неприятна миризма. Изразът „ти си циганин“ се използва за скъперник или алчен човек. В унгарския език изразът „гълтам накриво“ означава „карам я по цигански“. В румънския език „циганин“ означава безделник и нехранимайко. В полския език „циганин“ е синоним на лъжа, а в словашкия език също носи значението „лъжа“.

Използването на думата „циганин“ във всички тези езици не се свързва с етническата и културната принадлежност на хората, а с онеправдана социална група, която е в бедно и маргинално положение. Тя е изградена чрез стереотипи и предразсъдъци, а не чрез реалността на конкретната общност. Подобни изрази съществуват в почти всички страни, да не говорим за заплахите, отправяни към непослушни деца от Малта до Ирландия, че ако не слушат, циганите ще ги отведат със себе си.

В България думата „циганин“ се използва с пейоративен оттенък, като синоним на мръсен, лъжлив, мързелив и криминален човек. Дори и в тълковните речници на българския език думата има второ значение, което включва „мръсен“, „лъжлив“ и „лош“.

През вековете на циганите е вменяван факта, че те живеят извън основните социални правила. За селянина те винаги са оставали номади без земя; за гражданина – маргинали от края на града; за работниците – непоправими безделници. За всички тях обаче циганите са били хора без вяра и без закон.

Изводът от всичко това ни води до важния въпрос: при такава политическо-социална нагласа към даден етнос, можем ли да очакваме успешна интеграция на ромите в европейската общност? Исторически погледнато, Европа винаги е имала негативно отношение към ромите поради тяхната субкултура. В миналото, за да бъдат ромите променени и интегрирани в тогавашните европейски ценности, са били приети изключително строги закони, които насилствено се опитвали да ги интегрират, но същевременно да маргинализират ромското общество – явен пример за социална шизофрения. Пример за това е Испания, където ромският език е бил официално забранен; ако някой е говорел на него, му отрязвали езика. С тези строги мерки испанците се опитвали да интегрират ромите в обществото.

В Германия съществуват закони, които са дискриминирали и тероризирали ромския етнос. Един от парадоксите е, че ромите са били принуждавани да учат в училища за бавно развиващи се. Това причисляване на ромите към хора с ниско интелектуално ниво е показателно за отношението на германците към тях. В Италия, дори и днес, съществува закон, който забранява на ромите да участват в политико-социалния живот на страната. Нагласата на почти всички държави в Европа към ромския етнос продължава да бъде изключително негативна. На ромите все още се гледа като на номади, пътуващи безцелно по всички краища на света.

Жизненоважно е да осъзнаем, че процесът на ромската интеграция е отговорност не само на ромите, но и на Европейската общност като цяло. За да бъде ромският етнос успешно интегриран, трябва да се промени отношението към ромската общност – от обикновения гражданин до правителствено ниво в ЕС.

Автор: Иво Койчев

Иво Койчев е вдъхновяваща личност, чийто живот е белязан от дълбока вяра и непоколебима ангажираност към изграждането на духовна общност. Вече повече от 29 години той служи с енергия и всеотдайност, като разпространява Христовото послание и подкрепя личностното и духовно израстване на вярващи и служители в страната и чужбина.

Като основател и старши апостол на Апостолски Християнски Център „Живот в Слава“, Иво Койчев не просто ръководи църква, а създава семейство, където вярата може да бъде преживяна и споделена в дълбочина. Той е убеден, че християнството не е просто набор от доктрини, а живо взаимоотношение с Бог и ближния. Именно тази визия той предава на своите последователи, вдъхновявайки ги да открият своя потенциал и да живеят пълноценно.

Иво Койчев е активен участник в обществения живот. През годините неговото служение е организирало десетки благотворителни проекти и кампании в помощ на нуждаещите се.