Твърдение 7 Как християнските ценности и Библията развращават християнството

Сподели

Твърдение 7 Как християнските ценности и Библията развращават християнството

Резюме

Библията сама по себе си е потенциално оръжие за масово унищожение, което може да бъде използвано, злоупотребявано и погрешно тълкувано. Идолопоклоническото и богохулно използване на Библията в съвременната политика е изключително разрушително за християнството. Прикривайки се зад “това го казва Библията”, използващите опростени цитати от Библията в публичния дискурс често грешат и са неискрени. Идеята за християнски ценности често действа по подобен начин: загубата на всеобхватния християнски наратив (разказ) води до разваляне на християнското свидетелство.

Изложение

Библията казва много неща. Тя е сложна съвкупност от многобройни и различни културни, исторически и социални текстове. Библията се състои от множество жанрове – поезия, история, юридически кодекси и др. Но като цяло Библията е разказ, или по-скоро – метаразказ. Това означава, че е холистично твърдение за началото и края на човешката история, от горе до долу.

Като се имат предвид тези реалности, Библията, както и всеки друг документ, винаги изисква тълкуване. Човек не може да избере някой текст и да каже “Библията казва това”. (Конституцията на САЩ не е толкова дълга и не е толкова отдалечена във времето или културата, но въпреки това изисква обширна подготовка в областта на юридическите практики, за да се тълкува и прилага добре. Дори и след задълбочено обучение остават неясноти и спорове.)

Може и да е вярно, че Библията го казва, но това, само по себе си, е несъществена констатация. Според Библията не трябва да се носят подобни на полиестера дрехи (Лев. 19:19); мъжът и жената, които прелюбодействат, трябва да бъдат осъдени на смърт (Лев. 20:10); ако двама мъже се бият и жената на единия от тях се намеси и хване гениталиите на мъжа, с когото нейният съпруг се бори, тогава “ще й отсечеш ръката” (Втор. 25:11-12).

Но тъй като Библията представлява разказ, не е достатъчно да се цитират текстове без оглед на цялото и без отчитане на древния и съвременния културен контекст. Например, Левитското учение за смъртното наказание при прелюбодейство, със сигурност е недостатъчно без размисъл върху Йоан 8, в който жената прелюбодейка е хвърлена пред Исус в опит да бъде изпитан; без размисъл върху срещата на Исус със самарянката при кладенеца в Йоан 4, която сама е имала петима мъже и сега живее с още един мъж, за когото не е била омъжена; без размисъл върху значението на разпъването на Исус и последиците от него за смъртното наказание и много други неща.

Често публичните тълкуватели на Библията нанасят такива сериозни вреди на християнското свидетелство: анти-интелектуализмът, който понякога дефилира под знамето на защита на авторитета на Писанието, допринася за публичното осмиване на християнските твърдения. Подобен буквализъм всъщност е неуважение към авторитета на Писанието. (Трябва да се отбележи, че не само десните фундаменталисти проявяват такова безцеремонно пренебрежение; с подобно пренебрежение левите прогресисти могат да откажат да извършат тежката работа на екзегезата и херменевтичното изследване и да отхвърлят авторитета на Писанието заради своите собствени видове буквалистки прочити на Библията.)

Помислете за странния за нашите уши текст от Второзаконие 23:1: Който е с премазани тестиси или с отрязан пенис (евнух), да не бъде допуснат в събранието на ГОСПОДА. Впоследствие тази забрана – никой, който е кастриран, да не може да участва в “събранието на ГОСПОДА” – е оспорена. В един по-късен текст се предвижда идването на ден, в който евнухът ще бъде приет в дома Господен и ще получи “вечно име, което няма да се отсече” (Ис. 56:4-5). Към първите две сюжетни линии се прибавя и третата сюжетна линия след възкресението и възнесението на Христос – вълнуващият случай, в който ангел казва на Филип да отиде на пътя от Йерусалим, който слиза към Газа. Там той среща един евнух, който се връща у дома в Етиопия. Този евнух случайно чете от свитъка на Исая в своята колесница. Филип заговаря човека, поучава го и за кратко време кръщава евнуха: той е приет в Божия народ (Деяния 8).

Този разказ добре илюстрира въпроса: ако всяка част не е вписана в рамките на цялото, тя може да бъде използвана не по предназначение, неправомерно присвоена или неправилно адаптирана.

Може да се наложи малко наказание от Августин – той самият се занимаваше с онези, които четяха книгата Битие по начин, който опозоряваше църквата!

Срамно и опасно е за един неверник да чуе християнин, който уж обяснява смисъла на Свещеното писание, но говори глупости по тези теми; затова трябва да предприемем всички мерки, за да предотвратим подобна неловка ситуация, в която хората показват огромното невежество на християнина и му се присмиват. Срамът не е толкова в това, че се осмива невежа личност, а че хора извън семейството на вярата смятат, че нашите свети писатели са споделяли такива мнения и за огромна загуба на онези, за чието спасение се трудим, авторите на нашето Писание биват критикувани и отхвърляни като необразовани . . .

Безразсъдните и некомпетентни тълкуватели на Свещеното писание нанасят безброй злини и огорчения на по-мъдрите си братя, когато бъдат хванати в някое от зловредните си лъжливи мнения и биват подведени под отговорност от онези, които не са свързани с авторитета на нашите свещени писания.¹

Целта не е да се поддържа определен професионален елитаризъм в четенето на Писанието. Въпреки това тълкуването на Писанието е въпрос, който не предполага малко обучение или формиране.

Проблемът с редакцията

Публичното цитиране на Библията в Америка, може да се каже, е съпроводено с проблема на редактирането. Редакцията, при която части от даден текст се засенчват или цензурират заради юридически съображения или в интерес на “безопасността и сигурността”, може да бъде просто начин да се смени изцяло сюжетната линия.

Именно така го каза той, а аз възразих категорично:

“Ти си магаре! Трябва да се срамуваш от себе си!”

Евентуална редакция:

Ето как аз възразих категорично:

“Ти си задник! Трябва да се срамуваш от себе си!”

Такъв крещящ пример за невярно представяне без съмнение би се възприело като злонамерено.

Една християнска ценностна система може да бъде пример за подобна редакция: тя цитира конкретни заповеди, подбрани доказателствени текстове и въпреки това пропуска ключови елементи от разказа.

Не е нужно да предполагаме, че онези, които проповядват “християнски ценности”, имат злонамерени намерения. Важно е обаче да разберем, че до каквато степен подобна реторика е избирателна, до такава степен е и опасна; невежеството може да не е умишлено, но не е оправдано.

Трябва да бъдем и достатъчно благоразумни, за да осъзнаем, че цитирането на Библията може да се извършва и с лоши намерения и в услуга на тесен или партиен или деспотичен дневен ред.

Библия за роби

Разгледайте Библията на робите като един от най-ужасните и очевидно злонамерени примери за цитиране на Библията. Официално тя е озаглавена “Части от Библията, подбрани за ползване от негри роби на британските Западноиндийски острови”² . “Библия за роби” от 1807-1808 г. очевидно се стреми да изключи текстове, които биха могли да подтикнат към бунт и да включи текстове, които биха могли да насърчат послушанието към господарите – или такава е една от водещите хипотези за произхода на текста.

Ако подобна хипотеза е вярна, тогава подборът на текстовете е бил брилянтен.

Включен

е разказът за грехопадението и последствията от него: “проклета е земята заради тебе; в скръб ще ядеш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда. . . С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята; защото от нея си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3; всички текстове тук са взети от KJV).

Изключени

са призивът на Аврам и обещанието за изкупление (Бит. 12)! Няма описание на копнежа за всички неща, които стават нови!

Включена

е враждата между Йосиф и братята му, продажбата в робство и денят, в който “въведоха Йосиф в Египет” (Бит. 37:28).

Изключено

е избавлението от Египет. (с пълно изпускане на Изход 1-18).

Включен

е Господ, който благославя дома на Потифар, в който верният роб Йосиф проявява вярност, верният роб Йосиф, който не хвърля очи на жената на господаря си, който бяга от жената на господаря си, когато тя се опитва да го съблазни. Включена е ролята на фараона като освободител, който упълномощава Йосиф, като спасява народа чрез силата на господаря.

Изключени

са разказите за фараона като деспот, като тиранин, като безмилостен робовладелец, чийто син е убит, чиято армия е хвърлена в морето, чиято власт е унищожена. Няма сведения за жестокото робство или за имперската политика на детеубийство; няма сведения за Мойсей, който, уморен от жестокото отношение на египетските робовладелци, убива един от безмилостните египтяни и скрива тялото му в пясъка.

Напразно се търси и големият прелом в разказа: “И след време египетският цар умря; и израилтяните въздъхнаха поради робството, извикаха и викът им се издигна към Бога поради робството. И Бог чу стенанията им, и Бог си спомни Своя завет с Авраам, с Исаак и с Яков.” (Изх. 2:23-24).

Напразно се търси Второзаконие 15 – дълговете да се опрощават на всеки седем години, робите да се освобождават на всеки седем години; и Левит 25, в който собствениците на земя, натрупали голямо богатство, я раздават на първоначалните й притежатели.

В Амос няма обвинение срещу богатите, няма подигравка с “кравите от Васан” с техните големи чаши вино, с техните големи летни къщи и обширни имения, няма изобличение от Бога като това:

Мразя, презирам вашите празници,

и не се наслаждавам на тържествените ви събрания.

Дори и да Ми принасяте всеизгарянията си и житните си приноси,

Аз няма да ги приема;

и жертвите за благосъстояние на угоените ви животни

няма да погледна.

Отдалечете от мен шума на песните си;

няма да слушам мелодията на арфите ви.

Но нека справедливостта се стече като вода,

и правдата като вечно течащ поток. (Амос 5:21–24 NRSV)

Разгледайте тези пасажи от Новия завет:

Включен

Ефесяни 6:5-7: Слуги, покорявайте се на земните си господари със страх и трепет, с простота на сърцето си, като на Христос; не само за пред очи, като че угаждате на хора, а като Христови слуги, изпълняващи от душа Божията воля; и служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа – бил той роб или свободен.”

Изключен

Ефесяни 2, където се говори за Божиите милости, за това, че всичко е дар, че враждебността е разрушена, че Христос е нашият мир, Който “направи от двете едно, и разруши преградната стена между нас; като премахна в плътта Си враждата, законът на заповедите, съдържащи се в наредбите, за да направи в Себе Си от двама един нов човек, и така да сключи мир; и да примири двете с Бога в едно тяло чрез кръста, като унищожи с това враждебността: И като дойде, благовести мир на вас, които бяхте далеч, и на тези, които бяхте близо.”

Включено

е Галатяни 5.

Изключено

е Галатяни 3.

Включено

е Римляни 12–13.

Изключено

е Римляни 1–11.

Фактът, че така наречената Библия на робите цитира Римляни 13, където се препоръчва на църквата да се подчинява на началниците и властите, а не включва по-голямата част от истинските революционни и превратни текстове на Новия завет, е подобен на неотдавнашния епизод с бившия главен прокурор на САЩ Джеф Сешънс, в който Сешънс защитаваше политиката на нулева толерантност по южната граница на САЩ и предложи на своите “приятели от църквата”, които критикуваха практиката на разделяне на семействата и държането на децата в клетки от вериги, да прочетат Римляни 13. “Бих ви цитирал апостол Павел и неговата ясна и мъдра заповед в Римляни 13, да се подчинявате на законите на правителството, защото Бог ги е установил с цел ред.”³

London: Law and Gilbert, 1807

Галатяни 1-5 (обърнете внимание на изключването на глави 2-4 от Галатяни), отбрани стихове от Святата Библия за употреба от страна на негрите роби в Британските острови западниндийски острови (London: Law and Gilbert, 1807). Университет “Фиск”, библиотека “Джон Хоуп и Аурелия Е. Франклин

В своите хитри и умели съвети Сешънс не споменава самия контекст на Римляни 13. Не споменава Римляни 12:9-13: “Любовта да бъде истинска”. “горещо се обичайте един друг с братска обич”. “бъдете твърди в скръбта.” И, особено важно, “стремете се към гостолюбие”. Използването на Римляни 13 от негова страна като инструмент за социален консерватизъм прави така, че библейският цитат да се превърне в причина за собствената му гибел. Увещанието на Павел “да се подчиняваме на законите на страната” не е написано като оръжие на социалния консерватизъм, а е един от компонентите на един вид подривно радикален социален либерализъм, който е убеден в огромната сила на страдащата любов: това е радикален консерватизъм, либерална ортодоксия, а не инструмент на десните политически ортодоксии.

Трябва, с други думи, да се научим да проверяваме всяка публична и политическа употреба на “Библията казва” през нашите редакционни филтри: какво се пренебрегва, пропуска, не се казва? Какво се редактира?

Помислете за още една публична гавра: Рой Мур от Върховния съд на Алабама и неговото поставяне на пет хиляди килограма мраморен блок с Десетте Божи заповеди, изложени заедно с цитати от Декларацията за независимост и националния химн. Можем да кажем, че чрез редактирането на библейския контекст Мур прави така, че Десетте заповеди да изпълняват функциите си по начин, който не е бил първоначално предвиден. Никъде не е показан разказът на Писанието: “Аз съм Бог, Който те изведох от Египет. . .” Никъде не се появяват радикалните социални последици от това избавление, каквито се наблюдават в текстове от рода на Второзаконие 15 или Левит 25. Вместо това Мур прави така, че Десетте заповеди да функционират като артефакт на американския социално-политически консерватизъм и неговата редактирана версия на християнските ценности.

Оригиналната дървена табела с Десетте Божи заповеди на Рой Мур е изложена зад съдийската му скамейка в окръжния съд на окръг Етоуа, Алабама. И човек се пита защо Десетте Божи заповеди, а не Проповедта на планината? Защо “Не кради”, а не “Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”? Защо няма “блажени милосърдните”, няма “не съдете, за да не бъдете съдени”, няма “обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви обиждат”? Защо няма цитати от пророк Амос и неговите викове от името на бедните и маргинализираните?

Бъдещите християни трябва да се пазят от библицизмът, избирателното цитиране и от християнските ценности, които заплашват да подкопаят самото християнство. Както търсенето на християнска Америка не е път напред, както всякакъв вид копеле(зирана) надежда не е път напред, така и програмата за християнските ценности не е път напред.

Никой не е обещавал, че търсенето на пролептично(пророческо) свидетелство ще бъде лесно. И наистина има още няколко трудни истини за признаване, които могат да предизвикат повече страх.

Но отново: “Не се страхувайте.”

1. Августин, Буквалното значение на Битие 1.19.39, превод. Джон Хамънд Тейлър (Ню Йорк: Newman Press, 1982), 42-43.

2. Michel Martin, “Slave Bible from the 1800s Omitted Key Passages That Could Incite Rebellion”, Weekend All Things Considered, 9 декември 2018 г., https://www.npr.org/2018/12/09/674995075/slave-bible-from-the-1800s-omitted-key-passages-that-could-incite-rebellion. Вж. също Бранди Медърс, “Университетът Фиск си партнира с Музея на Библията и Смитсониън за изложба на Библията на робите”, Университет Фиск, 3 декември 2018 г, https://www.fisk.edu/articles/fisk-university-partners-with-the-museum-of-the-bible-and-the-smithsonian-for-slave-bible-exhibition. В преценката си за това кои текстове са включени и изключени тук се опирам на David Charles Mills, Unholy: The Slaves Bible (np: Ghetto Kids, 2009), който дублира частите от версията на крал Джеймс, включени в редактираната версия, и отпечатва “Сравнителна таблица”, показваща какво е включено и какво е изключено.

Според Дейвид Антъни Шмидт (лична кореспонденция, 30 май 2019 г.), старши уредник в Музея на Библията, в момента са известни две издания или тиражи на книгата (1807 и 1808 г.). Екземплярът, който в момента е изложен в Музея на Библията във Вашингтон, е предоставен назаем от университета “Фиск” и е от 1808 г: Части от Библията, подбрани за ползване от негрите-роби на британските Западноиндийски острови (Лондон: Law and Gilbert, 1808 г.). Копие от изданието от 1807 г., което има само незначителни разлики, е достъпно онлайн: Избрани части от Библията за ползване от негрите-роби на британските Западноиндийски острови (Лондон: Law and Gilbert, 1807 г.), https://archive.org/details/selectpartsholy00unkngoog/page/n5.

3. Джеф Сешънс, “Главният прокурор Сешънс адресира неотдавнашните критики към нулевата толерантност от страна на църковни лидери”, Министерство на правосъдието на Съединените щати, 14 юни 2018 г, https://www.justice.gov/opa/speech/attorney-general-sessions-addresses-recent-criticisms-zero-tolerance-church-leaders. Вижте също “Джеф Сешънс не е задник на Валаам”, Tokens, 20 юни 2018 г., https://www.tokensshow.com/blog/jeff-sessions-is-not-a-balaams-ass.

——————————————————————————————————————————–