Съзерцанието – смисълът в тишината.
“В съвременното ни общество нашият враг се е специализирал в три неща: шум, забързаност и многолюдност. Успее ли да ни залиса в множественост и численост той може да бъде спокоен. Психиатърът Карл Юнг веднъж беше отбелязал “забързаността не е дявол, тя е самият дявол. Ако се надяваме да спрем шума на нашата култура, включително и на религиозната ни култура ние трябва да пожелаем да се потопим в освежаващата се тишина, във вътрешния свят на съзерцанието.” – Ричард Фостър
Ричард Фостър е изключително прав и се съгласявам с него. Обкръжаващата култура на забързан живот, е с изключително високи децибели, чийто шум обладава вътрешният духовен свят на много християни. Но онези, които са открили изкуството на съзерцанието да останат тихи в своето сърце, те ще успеят, те ще заглушат шумът от вън и ще видят невероятната красота на своя Творец.
И това определено не е от викаща и многословна молитва, не е надвикване срещу шума отвън. Точно обратното, това е молитва без думи, молитва не на ума, но молитва на сърцето.
О, Боже, колко е важно да ни научиш да бъдем тихи, търпеливи и незабързани! Помогни ни да открием сърцевината на тази тишина наречено съзерцание.