Защо Христос, а не Писанието, е нашата Главна основа
В предишен блог твърдях, че цялото ни теологично разсъждение трябва да бъде не само ориентирано към Христос, но и към кръста. Сега искам да започна да разяснявам някои от най-важните последици от приемането на кръстоцентрирана теологична перспектива. Крайната ми цел е да покажа как едно кръстоцентрично богословие е в състояние да разреши конфликта между откровението на Бога на кръста, от една страна, и портретите на Бога като насилствено божество-воин от СЗ, от друга. Мястото, откъдето трябва да започнем разсъжденията си, е боговдъхновеността на Писанието. Но преди да възприема перспективата за кръстното вдъхновение, в този блог бих искал първо да предложа важен предварителен размисъл за това, което смятам за погрешна употреба на вдъхновеността на Библията.
Писанието: Разклатена основа на нашите вярвания
Евангелистите обикновено основават доверието в своите вярвания върху вдъхновението на Библията. Ако те се убедят, че Библията не е вдъхновена, вярата им ще се срине. Мисля, че тази позиция е колкото неблагоразумна, толкова и излишна. Искам още в началото да стане ясно, че напълно приемам Писанието като “боговдъхновено” (theopneustos) Божие слово (2 Тим. 3:16) и вярвам, че ако е правилно определено, то е “непогрешимо”. Също така вярвам, че Писанието трябва да бъде основата на това, в което вярваме. Но смятам, че е много погрешно да правим Писанието основа на това защо вярваме.
Ако причината, поради която вярвате, е закотвена в увереността ви, че Писанието е “вдъхнато от Бога”, тогава вярата неизменно може да бъде застрашена всеки път, когато се сблъскате с несъответствие, археологически проблем или убедителен историко-критичен аргумент, че дадена част от библейския разказ може да не е исторически точна. Вярата ви може да бъде застрашена и всеки път, когато се сблъскате с материал, който е трудно да приемете като “вдъхновен от Бога” – например геноцидният портрет на Яхве, който обсъдих в предишния си блог. Когато библейското вдъхновение се превръща в толкова важен въпрос, хората са принудени да стигнат до крайни и понякога дори глупави усилия, за да обяснят всяка една от “енциклопедията” с “трудности”, които се откриват в Писанието (намеквам за апологетичната книга на Глийсън Арчър “Нова международна енциклопедия на библейските трудности”).
Както се е случвало с много други хора, по време на обучението ми в семинарията тази основа ставаше все по-нестабилна и накрая се срина. Познавам редица бивши евангелисти, които напълно загубиха вярата си, когато преживяха това. Един от тях е Барт Ерман, когото, сигурен съм, мнозина от вас познават като един от най-известните съвременни критици на християнството. Двамата с него бяхме в докторската програма на Принстънската семинария по едно и също време и се провалихме в рушащата се библейска основа приблизително по едно и също време и по много от същите причини. Но докато Барт постепенно изпадаше в агностицизъм, аз попаднах на една различна и много по-здрава основа. Попаднах в Христос.
Христос, нашата здрава основа
По редица причини ( от които нито една не е свързана с боговдъхновеността на Писанието) вярвам, че разпнатият и възкръснал Христос е окончателното откровение за Божия характер и окончателното откровение за това, което Бог е замислил за този свят. Много от причините да вярвам в Христос са исторически. Например смятам, че има убедителни историко-критически причини да заключа, че Евангелията като цяло са достоверни. (Аз и Пол Еди разглеждаме някои от тях в “Легендата за Исус”). Някои от моите причини са философски. Например историята за Бога, разкрит в Христос, която е съсредоточена върху кръста, осмисля по-добре света за мен от която и да е друга конкурентна история. Някои от моите причини се коренят в личния опит. Разказът за Бога на непреодолимата любов, Който се отказва от всичко, за да спаси една раса от безнадеждни бунтовници, “звучи истински” в най-дълбоката част на моето същество. Нещо повече, понякога преживявам Христос по начин, който ме затруднява да отрека неговата реалност.
Имам много причини да вярвам в Христос, но вдъхновението на Писанието не е една от тях. Не отричам, че има шепа изпълнени пророчества за идващия Месия, които са доста убедителни (например страдащият слуга от Ис. 53 и прободеният Господ от Зах. 12:10). Но също така смятам, че евангелските апологети се заблуждават, когато се опитват да използват това като рационална основа на християнската вяра. Когато авторите на Евангелието казват, че Исус е “изпълнил” някой от стиховете на СЗ, те нямат предвид, че стихът на СЗ е предсказал нещо, което Исус е направил или което се е случило с Него. Ако проверите стиховете от СЗ, за които се казва, че Исус е “изпълнил”, ще откриете, че в тях няма абсолютно нищо предсказателно. Авторите на Евангелието по-скоро използват версия на древната еврейска тълкувателна стратегия, наречена “мидраш”, за да съобщят просто, че нещо в живота на Исус е паралелно и илюстрира гледната точка, направена в стих от СЗ.
Във всеки случай, ако интелектуалната достоверност на вашата вяра се крепи на пророчествата, за които се твърди, че Исус е “изпълнил”, опасявам се, че вярата ви ще бъде буквално невярна. Вместо това бих ви посъветвал да закрепите надеждността на вярата си, както и вашата идентичност, вашето основно чувство за благополучие и вашата крайна сигурност и надежда в Исус и само в Исус.
Защо да вярваме във вдъхновението на Писанието?
И така, къде е мястото на вдъхновението на Писанието? Аз не вярвам в Исус, защото вярвам в боговдъхновеността на Писанието, но вярвам в боговдъхновеността на Писанието, защото вярвам в Исус. Исус е центърът и кулминацията на целия библейски разказ и е невъзможно да разберем кой е Исус и какво е замислил, освен чрез тази история. Не само това, но и историко-критическите съображения ме доведоха до заключението, че Евангелията като цяло са достоверни, както казах по-горе, и тези Евангелия последователно представят Исус, приравняващ еврейските Писания с Божието Слово. Те също така дават известни индикации, че Исус е очаквал Светият Дух да вдъхнови някои от Неговите последователи да свидетелстват за Него по начин, който ще позволи на света да повярва в Него чрез техните думи (например Йн 14:26; 15:26-27; 17:20).
По подобен начин Исус обещава, че ще присъства в Своето тяло чрез силата на Духа, за да продължи да го ръководи (Мат. 28:20; Йн. 14:18, 26). Под Неговото ръководство тази общност винаги е признавала, че и Старият, и Новият Завет са “боговдъхновени”. Аз, като част от тази общност, се чувствам задължен да направя същото. И дори независимо от тези съображения ми е трудно да вярвам, че Бог, който последователно е вдъхновявал писмено свидетелство за взаимодействието си с хората, което води до Христос, не би продължил този модел и след Христос. Тогава защо Онзи, Който винаги е учил общността си да разчита на писмено свидетелство, изведнъж би повел общността си без писмено свидетелство?
Тъй като вярвам в Исус, следователно съм принуден да изповядвам, че цялото Писание е “вдъхновено от Бога”. И все пак, тъй като именно Исус, а не Писанието, служи за крайна основа на моята вяра, моята вяра вече не е застрашена от “енциклопедията” с “трудности”, които се намират в Писанието. Всъщност (както ще се опитам да покажа в следващия си статия), ако основаваме вярата си единствено на Христос и започваме всичките си богословски размишления единствено с Христос, неща като несъответствията в Писанието и убедителните историко-критични аргументи, които предполагат, че части от Писанието може да не са исторически, изобщо престават да бъдат трудности.
Грегъри Бойд
Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата “Уудленд Хилс” (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус. Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon. През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.
ОЩЕ ОТ ПРОФ. ГРЕГЪРИ БОЙД:
СЕКЦИЯ ОТ СТАТИИ НА ПРОФ. ГРЕГЪРИ БОЙД
