Tribalism – Популяризира ли вашата църква племенния живот?
Според библейското писание племенния живот (Tribalism) може да се проследи до прословутата Вавилонска кула. След потопа няколко човешки рода все още живеят на едно място и имат обща култура и език (Бит. 11:1-2). После на някой му хрумва гениалната идея, че трябва да построят огромна кула, която да стига “до небесата”, за да се сдобият с име и да запазят единството си (стихове 3-4).
Господ видял какво правят и казал: ” Ако те като един народ, говорещ един и същ език, са започнали да правят това, то нищо, което планират да направят, няма да бъде невъзможно за тях” (стихове 5-6). Това, което разбирам, че Господ казва, е, че ако хората успеят да издигнат този идолопоклоннически храм, няма да има граници за дълбочината на злото, до което могат да стигнат.
Анализ на книгата “12-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ” на Джордан Питърсън от Грегъри Бойд
От богословска гледна точка всички различни видове генотипни, културни и национални различия, които виждаме сред различните групи хора днес, могат да бъдат проследени назад до това божествено решение. Тъй като всички тези хора са били хванати в капана на идолопоклонничеството, неизбежно е било рано или късно някои да се опитат да се възползват от тази отличителност на своето племе или народ. Така се раждат племенният дух, национализмът и расизмът.
Макар че от Вавилонската кула насам хората са имали склонност да издигат своята човекоцентрична, национална идентичност над другите, Божието сърце винаги е било да обърне Вавилонската кула и да събере народите под своя власт.
Исаия пророкува за деня, когато “планината на Господния храм ще се утвърди като най-високата от планините”, така че “всички народи ще се стичат към нея” (2:2). Той предвижда времето, когато “всички народи” ще видят “славата на Господа” (40:5), когато се съберат на Божията “свята планина” (56:7). Това ще бъде време, когато “Суверенният Господ ще направи така, че пред всички народи да изникне правда и хвала” (61:11), като събере “хора от всички народи и езици”, за да “дойдат и да видят славата Ми”, и като вдъхнови “всички хора” да “дойдат и да се поклонят пред Него” (66:18, 23).
Божиите “пътища не са наши пътища” (55:8-9), тъй като нашите пътища обикновено са в съответствие с Вавилонската кула. Това е било вярно за древния Израил и има тенденция да бъде вярно за Църквата днес. Вместо да привличаме всички останали с великолепието си, ние ги отблъскваме с племенното(трибалистичното) си превъзходство и самоуправство. За щастие, Божиите пътища в крайна сметка винаги тържествуват. И този, в когото те започват да тържествуват, е Исус Христос.
Представата за това колко важно за Царството е преодоляването на Вавилонската кула е налице, когато си представим какво се случва в първия ден, в който Църквата официално се появява – в деня на Петдесятница. Исус е казал на учениците Си, че ще ги напусне, но ще им изпрати Светия Дух. Това обещание се изпълнява 40 дни по-късно в деня на Петдесятница. Докато 120 ученици се молели, Светият Дух слязъл върху тях и всички те “започнали да говорят на други езици, както Духът им позволявал” (Деяния 2:1-4).
Това, което е особено интересно в този епизод, е, че по това време в Йерусалим са гостували хора от много различни страни и всеки от тях е чул учениците да говорят на своя роден диалект (стихове 6-12). Вавилонското проклятие започва да се преодолява. Когато хората попитали какво означава това, Петър обяснил, че това е изпълнението на пророчеството, което се намира в книгата на Йоил: “В последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си върху всички хора” (стих 17).
Това е първото нещо, което се случва при раждането на Църквата! Този стих ни учи, че там, където присъства Божият Дух, където се установява Божието царуване, където Църквата е истинската Църква – Вавилонската църква ще бъде в процес на преодоляване. Там, където действа Духът, всички националистически стени, които идолопоклонническите хора са установили, ще губят всякакво значение (Гал 3:28). Там, където действа Духът, “едно ново човечество”, за което Христос умря, ще бъде в процес на разкриване (Ефес. 2:14-16).
С други думи, този пасаж разкрива, че обръщането на Вавилонската кула е един от най-основните отличителни белези на Царството. С пролятата Си кръв Исус “придоби за Бога членове от всяко племе и език, народ и нация” (Откр. 5:9). Следователно Царството се проявява винаги, когато хората вече не се определят от своето племе или нация, произхождащи от Вавилонската империя, а само от живителната си връзка с Исус Христос и принадлежността си към възлюбената Божия общност.
prof. Gregory Boyd
Грегъри А. Бойд е професор по теология и е старши пастор на църквата “Уудленд Хилс” (баптистка генерална конференция), мегачърч, разположен в Сейнт Пол, Минесота. Той е автор на повече от 20 книги. Той също е забележителна фигура в новозаветната наука и търсенето на историческия Исус. Той е критичен към либералната наука, участвал е в многобройни публични дебати. През 2006 година Бойд е включен в първата страница на Ню Йорк Таймс като основен колумнист, след като е загубил 20% от конгрегацията си, тъй като отказва публична подкрепа на консервативни политически сили и пряко оспорва силно политизирания характер на американското евангелско християнство. Според него, Божието Царство винаги изглежда като Исус Христос. Последните му две книги (The Crucifixion of the Warrior God: Volumes 1 & 2 – 2017 и Cross Vision: How the Crucifixion of Jesus Makes Sense of Old Testament Violence – 2017) стават бестселъри в онлайн книжарницата Amazon. През 2010 г. Бойд е включен като един от двадесетте най-влиятелни живи академични християнски учени.
Още от Грегъри Бойд:
Анализ на книгата “12-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ” на Джордан Питърсън от Грегъри Бойд
Защо Христос, а не Писанието, е нашата Главна основа
