Интелектът
Православната духовност поставя голям акцент върху ума (nous) и мислите, (logismoi), които умът създава. Това е така, защото всичко, което правим, започва в ума (nous) и с мислите (logismoi). “Каквито са мислите на човека в сърцето му, такъв е той”, четем в Притчи 23:7. И така, нека да започнем нашето изследване на противопоставянето и контролирането на мислите според отците на Филокалия 1 с кратко проучване, първо на ума (nous), след това на сърцето и след това да преминем към мислите (logismoi), които произлизат от ума и сърцето, и как Филокалия ни съветва да се противопоставяме на тях и да ги контролираме.
Повечето от църковните отци, с които ще се консултираме по този въпрос, са от Филокалия. Филокалия, както може би знаете, означава “любов към красивото”. Тя представлява антология на духовните съчинения на църковните отци, обхващаща периода от четвърти до петнадесети век. Свети Никодим от Света гора нарича Филокалия:
… съкровищницата на бдителността, пазителката на ума, мистичното училище на молитвата на сърцето… раят на отците… дълбокото учение на Христос, тръбата, която призовава обратно благодатта… самият инструмент на обожествяването.
И така, нека да разгледаме какво казват тези Отци за ума (nous), сърцето и мислите (logismoi).
Nous е духовното виждане
В едно интервю епископ Калистос Уеър предлага следното определение за гръцката дума “nous”:
… думата “Nous” е много трудна за превод. Ако просто кажете “ум”, това е твърде неясно. В нашия превод на Филокалия ние, с известни колебания, избрахме думата интелект, като подчертахме, че тя не означава предимно рационални способности. Nous е духовното зрение, което всички ние притежаваме, макар че много от нас не са го открили. Nous предполага директна, интуитивна оценка на истината, при която ние схващаме истината не просто като заключение на разумен анализ, а просто виждаме, че нещо е така. Nous се развива чрез обучение, чрез трениране на способностите ни, но също така се развива чрез молитва, чрез пост, посредством целия спектър на християнския живот. Това е нещото, което трябва да развиваме най-много като православни, нещо по-висше от разсъждаващия мозък и по-дълбоко от емоциите 2.
Тогава Nous е духовно зрение, което ни позволява да разпознаваме истината, веднага щом я видим.
Чистият nous, който не оскърбява Бога, е подобен на око, което не приема и най-малката прашинка. От nous зависят всички сили на душата. Ето защо Господ ни казва: “Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!. (Мат. 6:22-23) Понеже nous на съвременния човек е изпаднал в същия грях като Адам и Ева, той се е обърнал към творението с неудържимо идолопоклонническо и злобно разположение. По този начин, отдалечавайки се от виждането на Божията слава, човешкият nous се превръща или в демонично, или в животинско състояние. Nous, който е победен от страстите и егоизма, е непросветен, тъмен, късоглед и слаб. 3.
Следователно пречистеният nous, просветен от Божията благодат, е предназначен да бъде окото на душата.
Nous като управител (hegemonikon) или кормилото
Nous също е предназначен да стои над човека като хегемон, доминиращ лидер или владетел на личността. Но поради грехопадението на човека nous е бил наранен и сега е подложен на разрушаване от ἐπῐθῡμῐ́ᾱ (epithūmíā, епитимия) – желанията, наложени от силните страсти. Само чрез Божията благодат и аскеза, дисциплина, съпротива, човек може да бъде излекуван и да надделее над епитимията(страстите) чрез силата на Светия Дух. Свети Исихий заявява, че отците оприличават интелекта (nous) с водачеството на Мойсей:
Отците смятат Мойсей за законодател, който е икона на интелекта. Той видял Бога в горящия храст (срв. Изх. 3:2-4:17); лицето му сияело от слава (срв. Изх. 34:30); Богът на боговете го направил бог за фараона (срв. Изх. 7:1); той белязал Египет с бич; той извел Израил от робство и дал закони. Тези събития, разглеждани метафорично и духовно, са действия и привилегии на интелекта hegemonikon.
Подобно на Мойсей, nous (интелектът) е призован и упълномощен от Божията благодат да бъде доминиращият фактор – акрополът, който властва над царството на “аз”-а. Той е hegemonikon, кормилото, което управлява и насочва царството на Аз-а. Ако отделният човек позволи на hegemonikon да управлява, ще последват духовна хармония и напредък. Hegemonikon е това, което Исус нарича “око”, което, ако е единно, ще изпълни цялото тяло със светлина (Мат. 6:22-23). Някои смятат, че hegemonikon е “умът на Христос”, който получаваме, когато се “облечем в Христос” в светото кръщение.
Самите преводачи на Филокалия дават следното определение за nous (интелект):
(Nous е) …най-висшата способност в човека, чрез която – при условие, че е пречистен – той познава Бога… Интелектът и разумът (dianoia на гръцки) са две различни способности, които трябва да се разграничат внимателно. Разумът функционира, като формулира абстрактни понятия и след това развива аргументи на тази основа до заключение, постигнато чрез логическо разсъждение. В съпоставка, интелектът разбира божествената истина посредством непосредствен опит, интуиция или, както св. Исаак Сириец го нарича, “просто познание”. Интелектът има уникално ‘местоположение’ в човешката психика: той живее в “дълбините на душата” и е най-вътрешният аспект на сърцето. В религиозен контекст, интелектът се счита за орган на съзерцанието и е описан като “окото на сърцето” в Макариевите хомилии 4.
Nous (интелектът) не присъства във всеки
Свети Антоний Велики ни казва, че интелектът (nous) не присъства у всеки:
Бог е предвидил душата да се изпълни с интелект, докато тялото расте, за да може човек да избира от доброто и злото това, което съответства на Бога. Душата, която не избира доброто, няма интелект. Затова всички тела имат души, но не всяка душа има интелект. Интелект, наслаждаващ се на любовта към Бога, е налице при самоконтролиращите се, светите, справедливите, чистите, добрите, милосърдните и благочестивите. Наличието на интелект помага на човека да се приближи към Бога… Интелектът не присъства във всяка душа и затова не всяка душа е спасена… Интелекта на чистата и благочестива душа наистина вижда Бог, нероден, невидим и неизразим, Който е единствената чистота в сърцето на човека.
Интелектът е дар, който спасява душата
Свети Антоний прави разлика между душата и интелекта (nous), които според него не са едно и също:
Интелектът не е душата, а Божи дар, който спасява душата; интелектът, който се съобразява с Бога, изпреварва душата и я съветва да презира преходното, материалното и тленното с цел да насочи цялото си желание към вечните, нетленни и нематериални блага. А интелектът учи човека, докато е още в тялото, да възприема и съзерцава божествените и небесните реалности, а също и всичко останало, чрез самия себе си. Така интелектът, който се радва на любовта към Бога, е благодетел и спасител на човешката душа.
Пречистеният интелект е духовното око
Свети Григорий Синайски нарича интелекта (nous) духовно око, както и Исус в Мат. 6:22-23:
Физическото око възприема външния или буквалния смисъл на нещата и от него извлича образи на сетивно ниво. Интелектът, веднъж пречистен и възстановен в своето девствено състояние, възприема Бога и получава от Него божествени образи. Вместо с книга интелектът разполага с Духа; вместо с перо, (той разполага) с ум и език – “езикът ми е перо”, казва Псалмистът (срв. Пс. 45:1); и вместо с мастило, (той разполага) със светлина. Така, потапяйки ума в светлината, за да се превърне той в светлина, интелектът, воден от Духа, записва вътрешния смисъл на нещата в чистите сърца на онези, които го слушат. И тогава той схваща значението на твърдението, че верните “ще бъдат научени от Бога” (срв. Ис. 54:13; Йоан 6:45) и че посредством Светия Дух Бог “учи човека на знание” (Пс. 94:10).
“Интелектът – казва свети Григорий – веднъж пречистен … съзерцава Бога и от Него получава божествените образи” (мисли).
Още коментари на църковните отци за интелекта
Следват още коментари на различни други отци от Philokalia, които описват интелекта или “nous”. Свети Максим Изповедник описва интелекта като този, който има силата да избира:
Нашият интелект се намира между ангела и демона, всеки от които работи за своите цели, като единият насърчава добродетелта, а другият – порока. Интелектът има както властта, така и силата да следва или да се противопоставя на това, което желае.
Свети Максим нарича интелекта още “… орган на мъдростта и духовното познание”.
Nikitas Stithatos описва по-нататък как интелектът функционира като орган на мъдростта:
Ако твоят интелект ясно различава намерението на мислите си и в чистотата си дава съгласието си само на божествените… тогава чрез светлината на Слънцето на правдата ти си преодолял всяко сетивно възприятие и си достигнал онова, което се намира отвъд него, и си усетил насладата от невидимите неща.
Свети Таласий, друг от отците на Филокалия, учи, че интелектът (nous) може да подчини страстите:
Мъдрият интелект (nous) обуздава душата, държи тялото в подчинение и превръща страстите в свои слуги.
“Мъдрият” интелект, разбира се, е този, който е контролиран от Бога и е изпълнен с Божия Дух.
Свети Петър Дамаскин свързва интелекта (nous) с Божия образ в нас:
Трябва да гледаме на човека с удивление, съзнавайки, че неговият интелект (nous) … е образ Божи.
Свети Василий възхвалява интелекта (nous) като съкровищница:
Умът като съкровищница неуморно съхранява всички мисли. Тези мисли, независимо дали са нови, или дълго съхранявани, интелектът, ако пожелае, може да ги изрази с език; и все пак, въпреки че думите винаги идват от него, той никога не се изчерпва.
Интелектът (nous) постоянно работи, създавайки мисли. Той може да съхранява безкраен брой спомени.
Свети Таласий ни казва, че задачата на nous прилича на тази на градинаря, който плеви градината си:
Задачата на интелекта е да отхвърли всяка мисъл, която тайно очерня ближния. Точно както градинарят, който не плеви градината си, задушава зеленчуците си, така и интелектът, който не пречиства мислите си, пропилява усилията си.
Затова интелектът се нуждае от постоянно внимание, като изкоренява лошите мисли и се концентрира върху онова, което е свято, благородно и божествено.
Свети Максим Изповедник описва интелекта като този, който ни помага да “различаваме”:
Интелектът има способността да различава духовното от разумното, вечното от преходното. Или по-скоро, като разделителна сила на душата, интелектът убеждава душата да се привърже към първото (духовното) и да превъзмогне второто (преходното).
Свети Максим Изповедник описва как тялото се управлява от два закона – този на плътта и този на духа чрез интелекта (nous):
Тъй като човек е съставен от тяло и душа, той бива управляван от два закона – този на плътта и този на Духа (вж. Римляни 7:23). Законът на плътта действа чрез сетивата; законът на Духа действа чрез силата на интелекта. Първият закон, действащ чрез сетивата, автоматично свързва човек с материята; вторият закон, действащ чрез силата на интелекта, води до пряка връзка с Бога. Да предположим, че човек не се съмнява в сърцето си (вж. Марк 11:23) – тоест, няма интелектуален конфликт в себе си, който да прекъсне връзката му с Бога, породена от вярата му. Той е станал като бог поради връзката си с Бога чрез вяра. Съвсем естествено би било, ако такъв човек каже на планината: „Премести се на друго място“, тя да го послуша (срв. Матей 17:20). В този случай планината е символ на волята и закона на плътта, който е тежък и труден за преместване и всъщност, що се отнася до нашите естествени сили, е напълно непоклатим..
Човек, казва свети Максим, се движи по два закона: първо, по закона на плътта, който го тегли надолу до животинското ниво; второ, по закона на Духа, който действа чрез интелекта и помага на човека да се издигне до Бога чрез благодатта. Именно законът на Духа, действащ чрез nous, интелекта, е този, който може да премести неподвижните и непоклатими планини на страстите и да ни съедини с Бога, казва Максим.
Свети Таласий, повтаряйки думите на Исус “Лекарю, излекувай себе си”, казва за интелекта:
Истинският интелект, подобен на лекар, е този, който първо лекува себе си, а след това лекува другите от болестите, от които е бил излекуван.
С други думи, nous първо отстранява гредата от собственото си око, за да види по-добре петното в окото на своя брат.
Интелектът (nous) придобива познание за Бога и проницателност чрез Божията благодат, а не по природа. Свети Максим обяснява:
Човек, чийто интелект е формиран от знанието, което идва благодарение на добродетелите чрез Божествения Дух, се нарича човек, който изпитва божествените неща; защото той е придобил това знание не по природа, а благодарение на своето участие в благодатта. Когато човек не е получил познание чрез благодатта, дори и да нарича дадено нещо духовно, той не познава истинския му характер от опит. Защото самото учене не води до състояние на духовно познание.
Максим продължава да обяснява, че интелектът няма силата да се издига към Бога, ако Бог не поеме инициативата да го издигне:
Душата никога не може да постигне познание за Бога, освен ако Сам Бог в Своето снизхождение не се заеме с нея и не я издигне до Себе Си. Защото човешкият интелект няма силата да се издигне и да участва в божественото просветление, освен ако Самият Бог не го издигне – доколкото това е възможно за човешкия интелект – и не го озари с лъчите на божествената светлина.
И за да покаже как Бог работи в синергия с човека, Максим обяснява, че дори Светият Дух не може да предаде мъдрост на човека, ако интелектът не е готов да я приеме:
Дори благодатта на Светия Дух не може да произведе мъдрост в светиите, ако те нямат интелект, който да я приеме; нито духовно знание, ако нямат способност за интелигентност, която да го приеме; нито вяра, ако няма в интелекта и интелигентността пълна увереност относно предстоящите реалности, досега скрити от всички… човек не може да придобие нито един от тези дарове с естествените си способности, ако не бъде подпомогнат от Божията сила, която ги дарява.
Максим казва, че когато вярата отваря вратата към Бога, интелектът (nous) е съдът, който приема даровете на Божията мъдрост, сила и любов.
Никитас Ститатос възхвалява интелекта като орган, който ни придвижва към Бог и безсмъртието:
Славата на интелекта е неговата възвишена сила, постоянното му движение нагоре, остротата, чистотата, разбирането, мъдростта и безсмъртието му. Достойнството на интелекта се крие в неговата интелигентност, неговото царско суверенно естество и неговата сила на самоопределение… Божието подобие в интелекта се крие в неговата справедливост, правдивост, любов, съчувствие и състрадание. Когато тези качества биват насърчавани и опазени в човека, Божият образ и подобие се изявява ясно в него.
Антъни М. Кониарис
Автор: Антъни М. Кониарис
Преподобният Антъни М. Кониарис е роден в Бостън, Масачузетс, през 1926 г. Учи в Бостънското латинско училище, а след това завършва Гръцката православна духовна семинария “Свети Кръст” в Бруклин, Масачузетс. Кониарис получава магистърска степен по богословие от Северозападната богословска семинария в Минеаполис и продължава обучението си в областта на религията и психиатрията в Университета на Минесота и в Университета “Сейнт Джон” в Колиджвил, Минесота. Кониарис служи като пастор на гръцката православна църква “Света Мария” от 1953 до 1992 г. – единственото му енорийско назначение. След пенсионирането си през януари 1993 г. той посвещава по-голямата част от времето си на издателската компания “Светлина и живот”, която основава през 1968 г. Той е автор на повече от 75 книги, брошури и дипляни. Light & Life се превръща в един от най-големите разпространители на православни материали в света. Освен това изнася лекции по време на ритрийти и семинари в няколко православни енории в САЩ, както и в Канада. Освен това Кониарис е асистент по хомилетика в Гръцката православна семинария “Свети Кръст” в Бруклин, Масачузетс, и преподава там по време на пенсионирането си. Той е бивш председател на Минеаполиската министерска асоциация, на Комисията на митрополитските църкви в градовете близнаци, на Клуба на професионалните мъже в Минеаполис, на Киунис в Минеаполис и на Големия съвет на църквите в Минеаполис. Бил е член на Управителния съвет на Фонда за детски сърца и е включен в списъка WHO’S WHO in RELIGION 1976-77. През 1973 г. получава наградата за добър съсед на WCCO и наградата за възпитаник на годината на семинарията “Свети Кръст”. През 2018 г. му е присъдена степента доктор по богословие от Гръцката православна богословска школа “Свети Кръст”. Умира на 93-годишна възраст през 2020 г.
———————————————
Бележки
1. Филокалия: Съкровищница на Православната Духовност. ”Филокалия” е един от най-значимите текстове в историята на православната духовност, събиращ ученията на християнски мистици и аскети от 4-ти до 15-ти век. Този внушителен сборник представлява компас за всякакви аспекти на духовния живот, като молитва, съзерцание, и борба със страстите.
Основни Теми и Практики
Една от основните цели на Филокалия е да улесни духовното съединение с Бога чрез вътрешна молитва и съзерцание. Текстовете включват методики и насоки за “молитва на сърцето”, както и съвети за борба с греховните склонности и страстите.
Важност и Влияние
Филокалия заема централно място в православната духовна традиция. Тя е ключова не само за монашеската общност, но и за миряните, които се стремят към духовно развитие. Влиянието на този сборник се проявява във вярата, нравствеността и духовната практика на множество християни.
Предизвикателства и Рекомендации (Насоки)
Въпреки своята значимост, Филокалия е сложен текст, който изисква внимателно и разумно изучаване. Препоръчително е да се консултирате с опитен духовен наставник, който може да предостави подходящ контекст и насоки.
Счита се, че чрез методите и ученията, изложени в Филокалия, всеки човек може да постигне състояние на “хесихазъм” или духовен мир, който отваря вратата към по-дълбоко съзнание и близост до Бога.
2. От интервю, публикувано в списание “Пътят към Емаус”. Том III, № 3 (#10).
3. Издадена от Светия манастир “Свети Григорий Палама” в Солун, Гърция, 1997 г.
4. Филокалиите. Том първи, Фабер и Фабер. Лондон, 1979 г.
