ПСАЛМ 1 – БЪРЗАТА ИЛИ ТЯСНАТА ПЪТЕКА
(Идиоматичен превод на Псалмите от Юджийн Х. Питърсън и коментар на Джеймс Монтгомъри Бойс)
… Господи, научи ни да се молим… Лука 11:1
За Псалмите от Юджийн Х. Питърсън
В продължение на векове повечето християни са се учили да се молят, като са се молили с псалмите. Евреите, които са имали няколко века преднина пред нас в областта на молитвата и поклонението, са ни предоставили този молитвеник, който ни дава език, подходящ за отговор на Бога, Който ни говори.
Стимулът да перифразирам Псалмите на съвременен език идва от работата ми като пастор през целия ми живот. Като пастор бях натоварен, наред с други неща, да уча хората да се молят, да им помагам да изразяват целия си опит на човек и да го правят честно и задълбочено. Установих, че това не е толкова лесно, колкото очаквах. Да започнеш е достатъчно лесно. Импулсът да се молим е дълбоко в нас, в самия център на сътвореното ни същество, и затова практически всичко е достатъчно, за да започнем – “Помощ” и “Благодаря!” са нашите основни молитви. Но честността и задълбочеността не идват толкова спонтанно.
Не е изненадващо, че се сблъскваме с трудности, изправени пред възможността да разговаряме със Светия Бог, който сътворява светове. Чувстваме се неловко и не на място: “Не съм достатъчно добър за това. Ще почакам, докато се прибера и докажа, че съм достоен човек.” Или пък се оправдаваме с мотива, че речникът ни е недостатъчен: “Дайте ми няколко месеца – или години!” – за да практикувам молитви, които са достатъчно шлифовани за такава сакрална среща. Тогава няма да се чувствам толкова заекващ и неразположен.”
Обичайният ми отговор, когато се сблъскам с тези трудности, е да сложа Псалмите в ръката на човека и да му кажа: “Върни се вкъщи и се помоли така. Имаш погрешни представи за молитвата; молитвата, която ще намериш в тези Псалми, ще разсее погрешните представи и ще те въведе в истинското нещо”. Често срещаната реакция на тези, които правят това, за което ги моля, е изненада – те не очакват подобно нещо в Библията. И тогава аз изразявам изненадата си от тяхната изненада: “Мислехте ли, че това са молитви на приятни хора? Мислехте ли, че езикът на псалмопевците ще бъде шлифован и вежлив?”.
Без да сме обучени, ние сме склонни да мислим, че молитвата е това, което правят добрите хора, когато се справят най-добре. Това не е така. Без опит предполагаме, че трябва да има “вътрешен” език, който трябва да бъде усвоен, преди Бог да ни приеме сериозно в молитвата ни. Това не е така. Молитвата е елементарен, а не усъвършенстван език. Тя е средството, чрез което нашият език става честен, истински и личен в отговор на Бога. Тя е средството, чрез което изнасяме всичко в живота си наяве пред Бога.
Но и с Псалмите в ръце и с моето пастирско насърчение хората често ми казват, че все още не го разбират. В английския превод Псалмите често звучат гладко и полирано, звучно с ритми и дикция на Елизабет. Като литература те са несравними. Но като молитва, като изказвания на мъже и жени, страстно желаещи Бога в моменти на гняв, възхвала и плач, тези преводи пропускат нещо. От граматическа гледна точка те са точни. Научните изследвания, на които се основават преводите, са превъзходни и благочестиви. Но като молитви те не са съвсем правилни. Псалмите на иврит са земни и груби. Те не са благородни. Те не са молитви на приятни хора, изразени на възпитан език.
И така, в моята пастирска работа, в която учех хората да се молят, започнах да перифразирам Псалмите в ритъма и езика на съвременния английски език. Исках да осигуря на мъжете и жените достъп до огромния диапазон и страхотната енергия на молитвата на най-близкия за тях език, който се оказва и езика, на който тези псалмопения са били изразени и написани за първи път от Давид и неговите наследници.
Продължавам да искам да правя това, убеден, че само когато развием в себе си сурова честност и детайлна задълбоченост в молитвата си, ние ставаме цялостни, истински хора в Исус Христос, Който също се е молил с псалмите.
ПСАЛМ 1
(Идиомичен превод на ПС 1 – Юджийн Х. Питърсън)
Навярно Бог ви харесва…
вие не се мотаете в салона на греха,
не се шмугваш по пътя към задънената улица,
не учиш в колежа за умници.
Вместо това се наслаждавате на Божието Слово,
преживявате Писанието ден и нощ.
Вие сте дърво, което е засадено отново в Едем,
даващо свежи плодове всеки месец,
никога не отпада листо,
винаги цъфтиш.
Вие изобщо не приличате на нечестивите,
които са само прах, разнасян от вятъра;
без защита пред съда,
непригодни за компания с невинни хора.
БОГ определя пътя, по който поемате.
Пътят, по който поемат те, е беднотия.
ПСАЛМ 1 – БЪРЗАТА ИЛИ ТЯСНАТА ПЪТЕКА
(Коментар на Джеймс Монтгомъри Бойс)
Първият псалм е сред най-известните, ако не и най-известният псалом в целия Псалтир, и то с право, тъй като той представлява великолепна врата към тази необикновена древна колекция от еврейски религиозни стихове. Ако използваме друг пример, той е текст, който останалите псалми по същество излагат. Псалм 1 е практически псалм. Тъй като той е начело на сборника, ние научаваме веднага, че изучаването на Псалтира трябва да има практически ефект, ако искаме псалмите да постигнат целта, за която Бог ни ги е дал. Псалм 1 ни запознава с начина, по който можем да намерим щастие и удовлетворение в живота. Това е чрез размишление върху Божия Закон и наслада от него. Псалмът също така ни предупреждава за сигурна, евентуална и вечна гибел, ако не го направим.
Разнопосочни пътища
Псалм 1 ни въвежда в учението за двата пътя, което е много разпространено понятие. Повечето християни са запознати с употребата на тази идея от Робърт Фрост в стихотворението “Пътят, който не е изминат”.
В гората два пътя се разминават и аз…
аз поех по този, по който се пътува по-малко,
и това направи всичко различно.
Тези, които познават литературата малко по-задълбочено, знаят, че идеята за пътищата, които се разминават в гората, се среща и при Данте Алигиери, флорентински поет от Средновековието, чиято “Божествена комедия” започва,
Посред този житейски път ние сме свързани,
Събудих се и се озовах в тъмна гора,
където верният път беше напълно изгубен и изчезнал.
Но има и библейски примери. Най-важният от тях е използването на идеята от Исус в края на Проповедта на Планината, записана от Матей. В последната част на проповедта са изброени редица контрасти, между които трябва да се направи избор: две порти и два пътя, две дървета и техните два вида плодове, две къщи и две основи. В частта, отнасяща се до двата пътя, се казва: “Влезте през тясната порта. Защото широка е портата и широк е пътят, който води към погибел, и мнозина влизат през него. Но тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и само малцина го намират” (Мат. 7:13-14). Псалм 1 е най-ясният, най-внимателно разработеният и първият пълен израз на тази идея в Библията.
Но позволете ми да се върна малко назад
Псалмите са класифицирани в различни видове или жанрове, приблизително седем от които, един от тях е “мъдър псалм”, какъвто е този. Той изобразява начина, по който избира мъдрият човек. Но Псалм 1 е нещо повече от това. Той е бащата на всички мъдри псалми. Свети Йероним, преводачът на латинската Вулгата, нарича Псалм 1 “предговор на Светия Дух” към Псалтира. Великият баптистки проповедник Чарлз Хаддон Спърджън, който също нарича Псалм 1 “Предговор към псалма”, добавя: “Желанието на псалмопевеца е да ни научи на пътя към блаженството и да ни предупреди за сигурната гибел на грешниците. Това е смисълът на първия псалм, на който в някои отношения може да се гледа като на текст, върху който всички псалми съставят божествена проповед.” В полезното си въведение към псалмите Тремпър Лонгман III, доцент по Стар завет в Уестминстърската богословска семинария, пише: “Псалм 1 умишлено [рисува] в съзнанието ни два портрета: портрета на нечестивия човек и портрета на мъдрия човек. Тогава се поставя въпросът: Кои сме ние? Когато влизаме в светилището на псалмите, за да се покланяме и да отправяме молби към Господ, на чия страна сме?”
Двата описани пътя
Първият стих на Псалм 1, а следователно и първият стих на Псалтира, започва с думата “благословен”. Това несъмнено е важно, тъй като е начин да се каже, че псалмите (както и цялото Писание) са ни дадени от Бога, за да ни служат за добро. Благословен означава напълно щастлив или удовлетворен. В действителност на иврит думата благословен е в множествено число, което означава или многобройни благословения, или тяхното усилване. Стихът би могъл да се преведе правилно така: “О, благословения на човека, който не ходи по съветите на нечестивите”.
На пръв поглед може да изглежда изненадващо, че идеята за благословения или за щастливия човек е последвана веднага от описание на нечестивия човек, особено след като описанието на пътя на нечестивите се появява по-късно и в стихове 4 и 5. Но всъщност това е един отличен похват. Започвайки по този начин, поетът успява да постигне три важни неща.
Първо, той започва там, където сме ние. Никой от нас не започва автоматично да бъде праведен. Ние започваме като грешници и ако в крайна сметка влезем през тясната порта по тесния път, който води към живота, това е по Божия благодат. Никой, нито в Стария, нито в Новия завет, не е бил спасен по друг начин. Второ, от самото начало поетът успява да въведе учението за двата пътя. Не се налага да чакаме до стих 4, за да прочетем, че има и друг път, освен пътя на благочестивите. Трето и последно, авторът казва нещо важно за благочестието. Ще представи благочестието положително като пътя на онзи, който се наслаждава на закона Господен. Но всяко положително твърдение, за да има смисъл, трябва да бъде придружено от отрицание. Следователно, за да можем да кажем какъв е пътят на благочестивия човек, трябва да можем да кажем и какво не е той, и именно това постига първият стих на първия псалм.
Как прекрасно го прави! Най-забележителната черта на еврейската поезия е т.нар. паралелизъм, т.е. изказването на едно и също нещо или на разновидност на едно и също нещо в два свързани реда. Точно това имаме тук, само че в този стих има три свързани реда и във всеки ред има по три паралелни термина: набор 1 – “ходя, стоя, седя”; набор 2 – “съвет, път, място”; и набор 3 – “нечестивци, грешници, присмиватели”.
Поради тази обща черта на еврейската поезия редица автори не са склонни да виждат някаква специална прогресия в тези термини. Трудно е обаче да се повярва, че фразите не казват, че пътят на нечестивите е надолу и че грешниците винаги вървят от лошо към по-лошо. Със сигурност Спърджън е смятал така. Той казва: “Когато хората живеят в грях, те вървят от лошо към по-лошо. Отначало те просто вървят по съвета на безгрижните и нечестивите, които забравят Бога – злото е по-скоро практическо, отколкото обичайно – но след това те привикват към злото и застават на пътя на явните грешници, които съзнателно нарушават Божиите заповеди; а ако бъдат оставени на мира, те отиват още една крачка напред и сами стават досадни учители и съблазнители на другите и така сядат на мястото на презрените. Те са взели своята научна степен в покварата и като доказани учители на проклятието са назначени”.
Тази интерпретация е заложена в псалма. Псалмът не просто описва начина на живот на нечестивите; той показва плодовете на този начин на живот и неговия край. За неспасените хора “пътят на грешниците” може да изглежда прекрасен и вълнуващ. Той е пътят, по който те искат да вървят. Но псалмистът предупреждава, че всъщност това е бърза писта към празнота и разочарование в този живот, както и към осъждане в бъдещия живот. А какъв е другият път, пътят на праведните? Бихме могли да очакваме, че след като нечестивият човек е описан от гледна точка на неговите взаимоотношения, сега благочестивият човек също ще бъде описан от гледна точка на неговите взаимоотношения, т.е. като човек, който се свързва с благочестивите. Но случаят не е такъв. Вместо това той е описан като човек, чиято “наслада е в закона Господен”, върху който “размишлява денем и нощем” (ст. 2).
Това е много силен израз: “да се наслаждава” на закона на Господа. Но също така е и малко озадачаващ, поне на пръв поглед. Британският учен и християнски апологет К. С. Луис го намира за такъв. В “Размисли върху псалмите” той описва как отначало намира възхищението на псалмиста от Божия закон за “напълно объркващо” и “загадъчно”. Люис казва, че разбира как човек може да се радва на Божиите милости, на неговите посещения и качества, но не и как може да се радва на Божия закон. Вие не се наслаждавате на закона, не наистина. По-скоро законът е нещо, което уважаваш и (надяваме се) спазваш.
Твърдя, че е възможно да се радваме на добър закон, който е добре написан и ефективно насърчава правдата. Но мисля, че Луис е прав, когато предполага, че става дума за нещо повече. Той намира ключ към смисъла на псалмиста в идеята за размишление върху Божия закон. Това превръща закона в предмет на изучаване от страна на праведния човек. Така че за евреина от древността да каже, че се наслаждава на закона, е много подобно на това, което ние бихме могли да имаме предвид, ако кажем, че обичаме историята, физиката или археологията. Но, разбира се, това е дори нещо повече. Защото, когато изучаваме Библията – думата закон се използва за обозначаване на цялото Божие откровение, записано в Писанията – ние наистина се учим не предимно за хората или природата (на което ни учат другите дисциплини), а за Бога. И, както казва Луис, “Редът на Божествения разум, въплътен в Божествения Закон, е прекрасен”. Езикът на поета “не е припряност, нито дори скрупулност; това е езикът на човек, завладян от морална красота”.
Джон Р. У. Стот добавя мъдро, че този възторг “е признак на новорождението, защото “… греховният ум е враждебен на Бога. Той не се подчинява на Божия закон, нито може да го направи” (Римл. 8:7). В резултат на вътрешното, обновяващо действие на Светия Дух благочестивите откриват в себе си, че обичат Божия закон просто защото той им разкрива волята на техния Бог. Те не се бунтуват срещу неговите строги изисквания; цялото им същество го одобрява и подкрепя… Наслаждавайки се на закона, благочестивите ще размишляват върху него или ще го разглеждат постоянно, ден и нощ.”
Контрастът между двата пътя може да бъде представен по следния начин. Това е разликата между тези, които са влюбени в греха, и тези, които са влюбени в Бога. Първата класа обичат пътищата на греха и го следват. Вторите обичат Бога и Го търсят в Писанието, където Той може да бъде намерен.
Благоденстващ или Безплоден
Когато повечето хора мислят за резултатите от праведния или благочестив живот, те мислят за награди. Тоест, мислят, че ако правят това, което Бог им казва да правят, Той ще ги възнагради, а ако не го правят, ще бъдат наказани. В това има елемент на истина; това е, което е включено в доктрината за последния съд. Но това, което псалмистът всъщност казва тук, е съвсем различно. Той говори за “блаженство”, за блаженството на човека, “който не стои на пътя на грешниците”, а чието “блаженство е в закона Господен”. Той иска да каже, че това не е награда, а по-скоро “резултат от определен тип живот”.
Поетът използва два образа, за да покаже резултата от тези два пътя. Първият е плодоносно дърво. Той описва човека, който се наслаждава на Божия закон и черпи духовната си храна от него, като дърво, което черпи храна от обилно течащ поток. Земята наоколо може да е съвсем суха и безплодна. Ветровете може да са горещи. Но ако дървото е засадено край потока, така че да може да потопи корените си надолу и да черпи храна, то ще процъфтява и ще даде плод. Такъв е благочестивият човек.
Той е като дърво, засадено край водни потоци,
който дава плодовете си навреме
и чиито листа не изсъхват.
Всичко, което прави, процъфтява.
Преди години една двойка, която беше отишла в Китай като мисионер, използваше този образ, за да опише живота си там, след като комунистите бяха превзели Китай в края на Втората световна война. Името им е Матюс и те са последните мисионери от Китайската вътрешна мисия, избягали от тази страна. Били са под властта на комунизма в продължение на две години, през които са живели с малката си дъщеря Лила в малка стая. Единствената им мебел била табуретка. Не можели да се свържат с приятелите си християни, защото се страхували да не си навлекат неприятности. С изключение на най-малката издръжка, средствата им били отрязани от правителството. Топлината идвала от малка печка, която запалвали веднъж на ден, за да сварят ориз за вечеря. Единственото гориво, с което разполагали, били изсушените животински отпадъци, които Арт Матюс събирал от улиците. Наистина това бяха сухи времена. Но след това, когато написали своето свидетелство за Божията благодат сред такива лишения, те нарекли книгата си “Зелени листа по време на суша”, защото открили, че онези, които се наслаждават на Божието слово, не изсъхват, а дават плод на Светия Дух.
Втората илюстрация, която псалмистът използва, е плявата, с която той сравнява нечестивите. Картината тук е на гумното по време на жътвата на житото. Градинките в Палестина се намират на хълмове, които улавят най-добрия вятър. Зърното се докарва до тях, смачква се от животни или от влачещи се над него инструменти, след което се издига високо във въздуха, където вятърът разнася плявата. По-тежкото зърно пада обратно на гумното и се събира. Плявата се разпръсква или изгаря и на нея приличат онези, които живеят нечестиво, казва псалмистът.
Нечестивците са като плява в две отношения. Плевелите са безполезни и те се изгарят. Това изобразява безплодния, празен, безполезен живот на безбожниците, както и неизбежния им съд.
Стига онези, които бягат от Бога, да можеха да видят това! Но те не могат, защото не искат да слушат Бога, а светът крещи точно обратното на Библейското учение. Светът казва, че да бъдеш религиозен е глупост. Религиозните хора никога не се забавляват и не постигат нищо, казват нечестивите. Ако искаш да достигнеш нещо и да се наслаждаваш, като го правиш, качи се на бързата писта на греха, протегни ръка към каквото искаш и го вземи. Бъдете щастливи. На това учи светът. Но всичко това е лъжа, което Павел нарича точно така в Римляни 1, където анализира тази бърза спирала надолу (ст. 25).
В Едем дяволът казва на Ева, че ако тя не се подчини на Бога, като яде от забраненото дърво, очите ѝ ще се “отворят” и тя ще бъде “като Бога, като знае добро и зло” (Бит. 3:5). Но тя не стана като Бога, а като Сатана. И очите ѝ не са били отворени, а са били открехнати.
Сега тя (и съпругът ѝ) стават слепи за духовната реалност.
Не вярвайте на лъжата на дявола. Не следвайте света, който се опитва да ви отклони от праведния живот чрез примамливи лъжи.
Иво Койчев – Съзерцанието смисълът в тишината
Два последни края
Стих 6 е подходящ завършек на псалма и подходящо тематично изложение, от което да продължим нататък в Псалтира. В него се прави разграничение между окончателния край на праведните и окончателния край на нечестивите, като се казва,
Защото Господ бди над пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще погине.
Стихът описва съдбата на тези две групи хора. Мъдрият цар Соломон пише,
Има път, който се струва прав на човека,
но накрая води към смърт (Пр. 14:12).
Това е пътят на нечестивите. Пътят на праведните е пътят на Господ Исус Христос, Който описва Себе Си като ” Пътят и Истината, и Животът” (Йоан 14:6) и обещава да запази онези, които Го следват (Мат. 28:20).
Аз не искам да чета твърде много пророчества в псалмите, въпреки че има и такива, и не искам да предполагам, че авторът на този псалм, който и да е той, е очаквал идването на Господ Исус Христос, когато го е писал. Не вярвам да е така. Въпреки това е трудно да не забележим, както казва Арно К. Гаебелейн, един отличен автор на псалми, че “съвършеният човек, изобразен в началните стихове… е… Господ Исус”. Той е единственият, който наистина е бил такъв.
Позволете ми да завърша с тази история. Библейският учител Хари Айрънсайд разказваше, че преди години един човек на име Джоузеф Флакс посетил Палестина. Той имал възможност да се обърне към едно събрание на евреи и араби и взел за тема на обръщението си първия псалм. Той го прочел и след това задал въпроса: “Кой е този благословен човек, за когото говори псалмистът? Този човек никога не е ходил по съветите на нечестивите, не е стоял на пътя на грешниците и не е седял на мястото на присмивателите. Той беше абсолютно безгрешен човек”.
Никой не проговори. Затова Флакс каза: “Той ли беше нашият велик баща Авраам?”
Един старец каза: “Не, не може да е Авраам. Той се отрече от жена си и изрече лъжа за нея”.
“Добре, а какво ще кажете за законодателя Мойсей?”
“Не – казал някой. “Това не може да бъде Мойсей. Той уби човек и изгуби самообладание край водите на Мерива”.
Флакс предложи Давид. Това не беше Давид.
Дълго време цареше мълчание. Тогава един възрастен евреин стана и каза: “Братя мои, тук имам една малка книжка; тя се нарича Нов завет. Четох я; и ако можех да вярвам на тази книга, ако можех да съм сигурен, че е вярна, щях да кажа, че човекът от първия псалом е Исус от Назарет.”
Исус е този човек, разбира се. Той е единственият съвършен човек, живял някога, и е Спасителят на грешниците. Той е този, който стои на портала на тази книга, за да ни покаже начина, по който да живеем, и да ни помогне да го направим.
Юджийн Питърсън
Юджийн Х. Питърсън
Юджийн Хойланд Питърсън (6 ноември 1932 г. – 22 октомври 2018 г.) е американски презвитериански служител, учен, богослов, писател и поет. Получава бакалавърска степен по философия от Сиатълския тихоокеански университет, бакалавърска степен по свещено богословие от Нюйоркската богословска семинария и магистърска степен по семитски езици от университета “Джон Хопкинс”. Притежава и няколко почетни докторски степени. Написал е над 30 книги, сред които наградената със Златен медальон книга The Message: идиоматичен коментар и превод на Библията на съвременен американски английски език, използвайки подхода на динамичния еквивалентен превод.
Джеймс Монтгомъри Бойс
Джеймс Монтгомъри Бойс
Джеймс Монтгомъри Бойс (7 юли 1938 г. – 15 юни 2000 г.) е американски реформиран християнски богослов, библейски учител, автор и оратор, известен с трудовете си за авторитета на Писанието и защитата на библейската непогрешимост.
Бойс получава диплома от The Stony Brook School (1956 г.), бакалавърска степен от Харвардския университет (1960 г.), бакалавърска степен от Принстънската богословска семинария (1963 г.), докторска степен от Базелския университет в Швейцария (1966 г.) и докторска степен, (почетна) от Богословската семинария на Реформираната епископална църква (1982 г.).
