Тази статия проучва ролята на Църквата в съвременното общество и излага размисли върху религиозната пропаганда и мисионерството. В нея се разглеждат възгледите за социалната и културна роля на Църквата и нейното въздействие върху живота на хората. (И. Койчев)
“Ролята на Църквата в Съвременното Общество: Анализ и Размисли”
Знаете ли коя, струва ми се, е най-голямата пошлост на нашето време? Това е опитът да се “популяризира” Църквата. Някои хора смятат, че това се нарича мисионерство. Но когато се опитваме да натрапим в съзнанието на хората, че Църквата е нещо, което всъщност не е, когато мислим, че всички средства за постигането на тази цел са добри, това се нарича „пропаганда“.
Най-голямата пошлост е, когато пропагандираме Църквата като средство за подобряване на живота. И тази пропаганда ни изглежда като мисия, евангелизация, благовестие.
Искате ли да избегнете болестите? Или да се излекувате бързо? Изгубили сте надежда в традиционната медицина? Отидете на църква! Вашето здраве е в Божиите ръце. Вижте колко дарове има! Тук имаме мощи, тук има чудотворни икони, има светена вода, а в магазина за свещи можете да си купите чудотворно миро!
Искате ли да имате силно семейство? Верен съпруг? Грижовна съпруга? Отидеге на църква! Църквата е тази, която учи, че браковете са неразрушими, а измяната, дори под предлог на внезапно пламнала нова любов, е престъпление пред Бога. Когато целият руски народ се събере в Църквата, ние ще бъдем страната на здравите семейства. Думите „развод“ и „предателство“ завинаги ще останат в речника на архаизмите.
Искате ли да имате отзивчиви, послушни деца? Отидете на църква! В Църквата вашите деца ще бъдат научени на заповедите за почитане на своите родители. Ако всички деца растат в Църквата, всички Фройдовци ще бъдат премахнати и изглежда, че дори пубертета никога няма да настъпи при никого.
Имаме демографски проблем? Само Църквата е в състояние да реши този проблем. Когато всички руски хора дойдат в Църквата, всички те ще искат да раждат толкова деца, колкото Бог им дава. И то толкова, колкото са нужни на държавата. И да не говорим за аборти, никой дори няма са иска да използва контрацептиви.
Корупция, конфликти, несправедливост, лоши закони, кражби… Когато всички хора станат членове на Църквата, всичко това ще изчезне. Хората ще станат по-добри. Православните държавни служители ще спрат да крадат. Православните управници ще приемат само закони, които са спасителни за душата. Православните катаджии ще отговарят на всички предложения за подкуп:
– Спаси, Господи! Непременно ще занеса тези пари в Божия храм!
Всички ще станат мили, честни, съпричастни и отговорни. Ще настанат мир и благоденствие.
Ами защитата и укрепването на държавата? Националното единство и патриотизмът също са невъзможни без Църквата. Тук Църквата е обявена за единствения надежден и ефективен гарант. Само Църквата може да предложи идея, която да обедини хората. И така, каква е тази идея? Идеята за силна, велика държава, горда с миналото си и уверено гледаща в бъдещето. И щом страната ни започне да се нарича „Родина” или още по-добре „Отечество”, веднага тази идея се оказва църковна и веднага става ясно, че и тук без Църквата не може.
– Хора! – викаме на всеки ъгъл, – вижте колко сме полезни!
Цялата ни официална църковна реторика през последните години, както и официалните проповеди в хиляди енории, се превърнаха в чиста пропаганда. Мъчим се и се стремим да докажем:
– Църквата е полезна. Тя е ефективна! А животът ни все още е неуреден само защото хората не са разбрали това, не са го схванали. Но когато всички се съберат в Църквата, тогава ще дойде просперитетът!
Спомням си една шега-притча от 90-те години за това как на ъгъла на “Невски” и “Садовая” стои свещеник с паничка и събира пари за храма. Със скърцащи спирачки голям черен мерцедес спира до него, от колата слиза гологлава мутра с тъмно яке, както обикновено вади от чантата си пакет стодоларови банкноти и го дава на свещеника. В това време, с още по-силен писък на спирачки, още по-голям черен мерцедес спира на тротоара, прозорецът се отваря и от него се подава голата глава на друга мутра, който маха с ръка и вика:
– Ех! Братле! Не давай! Не действа!
Не действа. Или работи, но не винаги и не по начина, по който би искал някой да работи.
Спомням си, че като новоначален във вярата аз, с неофитски плам, убеждавах една от моите невярващи роднини:
– А ти иди при блажената Ксения. Виж колко хора са се излекували там!
„Но не всички“, отговори тя.
Времената са технологични. Правилните алгоритми са важни във всичко: какво, защо, в какъв ред, кой бутон да натиснете.
Технологична магия. А Църквата е нискотехнологична. Тоест, ние се опитваме да я “продадем” на нашите съграждани като най-надеждния и най-технологичния инструмент за решаване на нашите проблеми, но това не работи.
Ето например здравето. Ние популяризираме православните чудеса на изцеление. Но излекуваните от антибиотици, от сърдечно-съдови хапчета, от новите технологии за лечение на рак, от новите хирургични техники, са многократно, или дори в пъти повече, отколкото можем да запишем в нашите летописи на изцеленията. Кой ще отиде при Ксения Блаженая, за да свали кръвното налягане, ако може само да глътне едно хапче? Това от една страна. И от друга страна, колко много хора не бяха утешени и никога не намериха изцеление от православните реликви и чудотворните икони!
Не действа!
Или семейството. Можете да публикувате с томове житията на Петър и Феврония или Анна Кашинская и княз Михаил:
„Моят бързокрил гълъб! – възкликвал князът.
– Какво искаш да ми кажеш, о, мой ясен Соколе?! – отговаряла княгинята. Но нашата собствена църковна статистика ни разкрива как стоят нещата в действителност. Например в град Санкт Петербург през последните години средно при 57 хиляди граждански брака годишно има около 27 хиляди развода. От тях на 1650 църковни брака (венчавки) има около 850 развода. Съотношението е абсолютно същото като извън Църквата.
Не действа.
Да видим послушните деца. Отдавна вече сме привикнали към историите за деца от църковни семейства, които са прекарали детството си в църкви и неделни училища и след като са израснали, пак добре, ако просто са охладняли към редовния църковен живот – но по-често направо са станали негови врагове. Това е масово. Колко много истории като тази има във всяка енория! Казваха му от раждането „Ставай!”, казваха му „Моли се!” Казаха му “Учи добре!” Всяка неделя ходим на църква. Телевизорът – на боклука! Интернетът е зло!
И детето става на 15, напуска училище, отива да мие коли и с първите пари си купува телевизор, после игрова конзола, после компютър. И когато го помолят да отиде на църква в неделя, под носа на ридаещата си майка, то заключва вратата на стаята си.
Това ли наричате „действа“?
Демографията. В православните среди няма толкова много многодетни семейства. Опитът показва, че голямото семейство е бедно семейство, семейство с майка, която е измъчвана от ежедневието и баща, който е не по-малко измъчван в търсене на храна, живеейки с чужда помощ – това преживяване е добре известно . Ни най-малко не съм против раждаемостта и доброволната просия. С две ръце съм “за”. Само че, да бяха доброволни. А тук доброволността се проваля. Сред православните няма толкова много многодетни семейства. Никой не иска да наднича в ничие легло, но изглежда, че и тук не може без различни методи за коригиране на раждаемостта във всяко отделно семейство. И освен това, пита се, православният човек ражда ли за страната, за държавата? Не. Православните раждат за Бога и за себе си. Е, държавата, сякаш виждайки някакво предателство в това, оставя многодетните ни семейства практически без осезаема помощ: о, вие раждате сами, добре, оцелявайте сами тогава.
И ето още един проблем. Потокът от деца, родени в резултат на използването на съвременни технологии, независимо от това как се отнасяме към тях, трябва да се съпостави с потока от деца, заченати след молитви към Блажената Матрона. И пак ще видим, че ефективността е там, в техните клиники, а не край светите мощи!
Пак не става.
Голяма мощна държава. По този въпрос винаги искам да цитирам, извинете ме, Америка като пример. Православието ли се превърна в спойката, която създаде тази мощна държава? Гражданите на тази държава, изпълнени с патриотизъм, пеят ли своя химн под православни знамена? Дали заради православната идея там се събират милиони изобретатели, инженери, учени, писатели, художници и просто трудолюбиви хора от цял свят? И защо шест милиона наши православни братя, американски граждани, страстно обичат своята неправославна родина Америка, а не православна Русия например? Не са ли достатъчно православни?
И нима самите най-православни руски хора преди 100 години не потъпкаха собственото си Православие и едва не унищожиха Църквата си? Може да се говори и спори много за това. Но винаги искам да попитам в началото на спора:
– ХРИСТОС БИЛ ЛИ Е ПАТРИОТ?
Просто идеално общество. Много хора смятат, че целта на Църквата е да направи хората добри. Бяхме лоши, но дойдохме тук и започнахме да се поправяме. Малко хора искат да осъзнаят, че Църквата е съюз на грешни хора, на хора, които се каят. Хора, които на практика дори не са започнали да се изправят, но се измъчват от това, че не са започнали. Които може би дори не искат да се поправят, а се измъчват от самото си нежелание. Това не означава, че хората не стават по-добри или не се поправят. Много са се изправили. Много се подобряват. По-вероятно дори не много, а само някои. Но дори и тези, които се изправят, не се изправят заради самото поправяне, а тези, които се подобряват, не се подобряват заради самото подобрение. В края на краищата някой, който внезапно вижда, че се е подобрил и е станал по-добър от другите, няма да бъде наречен в Църквата иначе, освен „жив дявол“. И за какво е това тогава?
И тук стигаме до най-важното, до това каква е причината за провала на всички наши обещания за практическа полза от Църквата?
Това, което правим, като предлагаме на хората Църквата като средство, не е просто пошлост. Това е лъжа. Налагаме нещо не по предназначение. И затова не става, не се получава!
Църквата не е за здравето, нито за силното семейство, нито за послушните деца, нито за това, лошите хора да станат добри, нито е за силната държава.
Църквата е само за Христос.
Можете да дойдете на църква за здраве и да не го получите.
Можете да дойдете за семейно щастие, за деца и да не получите нито едното, нито другото.
Тук може да не получите финансово благополучие или хубава, интересна работа.
Може да не получите апартамент, кола, справедливо решение в съда или победа над несправедлив враг.
И вероятно няма да бъдете добър човек. Вижте светците, кой от тях се е смятал за добър човек?
Но Бог не е виновен за това. Виновни са тези, които ви примамиха в Църквата с фалшиви надежди, тези, които замениха евангелието с пропагандата! И сега се чувствате като подведени. Защото наистина бяхте измамени.
Бог може да ви даде всичко това, ако ви е полезно, или да не ви го даде, ако е вредно.
Но има обещание, което Бог наистина е направил и затова то винаги се изпълнява:
„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира; и на този, който хлопа, ще му се отвори.”
И тук май е време да се възмутим, защото Бог не ни дава всичко, което поискаме. Не получаваме и не намираме всичко, което търсим. Но в самия край на пасажа самият Господ ни обяснява какво е това обещание.
„Небесният Отец ще даде Светия Дух на тези, които поискат от Него“.
Това обещание е за самия Бог. Бог ни дава Духа Си, това е важното! Бог ни обещава Себе Си!
В Христовата Църква може да не получите нищо от това, за което сте дошли там. Но винаги ще имате Него в нея.
Христос е същността на Църквата, това е смисълът на Църквата, това е самата Църква.
Църквата не е средство. И не смейте да я пропагандирате като средство!
Църквата е Целта и единствено Целта.
Защото целта е Христос!
Следователно нашата проповед е напразна, защото ние проповядваме земното, а би трябвало да проповядваме Небесното. Ние проповядваме земна слава, а трябва да проповядваме небесна слава.
И когато крещим по телевизиите или убеждаваме от амвоните колко сме полезни ние, Църквата, в земния живот, ние се държим като шарлатани. Но хората не ни вярват. Иначе защо не са на опашка пред св. Чаша? И правилно, че не ни вярват.
Долу пропагандата!
Единственото нещо, което трябва да донесем до умовете и сърцата на хората в този свят, е разпнатият Христос.
Да, нека за евреите е изкушение.
Да, нека за елините е безумство.
Да, дори и ако в света Той, Разпнатият, не е нужен никому.
Но ние нямаме какво повече да кажем на този свят!
автор: Илья Аронович Забежинский
Илья Аронович Забежинский
https://www.facebook.com/ilya.aronych
Превод на статията Архимандрит Никанор
https://www.facebook.com/christo.mishcoff.7
