Между Божествената реалност и човешките идеологии: Уроците от Крайъгълния камък
Как Крайъгълният камък разкрива вечната същност на Бога
Затова, така казва Господ Бог: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо. Исая 28:16
… както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“ Римляни 9:33
… защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Иисус е крайъгълен камък…Ефесяни 2:20
Божията иманентност, разкрита в Троицата, чрез земното служение на Христос, е Крайъгълният камък определящ Божията същност.
Задълбочавайки се в мистерията на християнската вяра често размишлявам за Троицата – Отец, Син и Светия Дух. Този уникален и твърде сложен като разбиране за човешкия ум възглед, който носи в себе си идеята за един Бог в Три Лица, представлява основата на моята вяра за цялата Божествена иманентност.
Когато размишлявам за Отца, виждам Него като Създателя и Източника на всичко. Той символизира безкрайната власт и мъдрост за изкуплението на цялото творение. Как мога да осъзная присъствието му в живота си? Отговорът е: в Сина – Исус Христос. Чрез Своето служение на земята Той разкри Божествената любов и небесните благословения, утвърждавайки истината, че Бог е близо – тук, сред нас, във всеки момент. Светият Дух, представлява Дъха на живота и вдъхновението. Той ме уверява, че Бог не само създава и обича, но и си сътрудничи с човечеството, изкупвайки, вдъхновявайки и подкрепяйки ни във всичко, което вършим.
Така, разбирането ми за иманентността на Троицата не е просто теологическа доктрина или абстрактна концепция. То е изживяване, чувство, което ме обгръща и ми показва, че Бог е тук, във всеки аспект на моя живот. Този дълбок и интимен контакт с Божественото е основата на моята вяра и духовно израстване.
Точно както Крайъгълният камък е четвъртит (Откр. 21:16), Божията иманентност също се характеризира с четвъртит аспек, който определя Неговата Същност:
1. Бог е ЛЮБОВ
2. Бог е ТВОРЕЦ
3. Бог е ИСТИНАТА
4. Бог е ЖИВОТЪТ
В богословското обсъждане някои понятия и аналогии помагат за разбирането на огромната и необятна природа на Бога. Едно от тези обсъждания е Божията иманентност, прекрасно разкрита чрез служението на Христос на земята в контекста на Светата Троица. Тази иманентност, едновременно дълбока и интимна, се оприличава на Крайъгълен камък – символ, който има огромно значение в християнската вяра (Исая 28:16; Ефесяни 2:20).
Според архитектурната подредба, крайъгълният камък е първият поставен камък при изграждането на каменна основа. Всички останали камъни се подреждат спрямо този камък, определяйки позицията и стабилността на цялата структура. По подобен начин същността на Бога, както е разкрита чрез служението на Христос, е основополагащата истина, върху която всички други духовни истини се подреждат и закрепват (1Кор. 3:10-11).
Нека разгледаме четвъртитият аспект на Божията иманентност отново:
– Първо, “Бог е Любов”.
Това не е просто емоция или чувство, а самата същност на Неговото естество. Именно тази Любов управлява Вселената и ни приканва към по-дълбоки взаимоотношения с Него.
– Второ, “Бог е Творецът”.
Всичко – от огромните галактики до сложните детайли на едно отделно листенце – говори за Един Главен Дизайнер. Този творчески аспект е свидетелство за Неговата неограничена сила и въображение.
– Трето, “Бог е Истината”.
В свят, изобилстващ от релативизъм и безброй версии на “истината”, Бог стои като неизменен и абсолютен еталон на цялата истинност. Неговото слово и обещания са непоколебими и осигуряват компас на онези, които търсят посока в своя живот.
– Четвърто, “Бог е Живот”.
Това е повече от просто предоставяне на физически живот; то се отнася до вечния, изобилен живот, който Той предлага. Именно чрез разпознаването и приемането на този Живот човек започва да живее истински.
Границите и провала на преходните идеологии на света
След като разгледахме уникалните характеристики на Божията същност, важно е да си припомним как човек често се опитва да обясни сложния свят около себе си. Това често се изразява чрез създаването на идеологии. Тези човешки конструкции, макар и да имат за цел да осигурят рамки за разбиране и действие, често са ограничавани и обусловени от нашия личен опит и културен контекст.
Възникването на идеологията като инструмент на човешкото разбиране е свързано с опита на човека да управлява света около себе си. Идеологиите често се раждат от човешките интереси, страхове и стремежи и неизбежно са обусловени от времето, пространството и културата, която ни обгражда. Те се опитват да предоставят рамки за разбиране и действие, базирано на определени ценности и убеждения.
В контекста на Божествената иманентност, значимостта на идеологиите избледняват. Те се сблъскват с основните фактори на Крайъгълния Камък: Любовта, Творецът, Истината и Живота. В този сблъсък идеологиите се оказват недостатъчни и се провалят. Те не могат да предоставят убедителни отговори пред тази всепроникваща Истина. Затова признавайки и приемайки тези вечни ценности, човек разбира, че те надминават всички човешки идеологии и предлагат по-глобален поглед за разбирането на света и място на човека в него.
В света, в който идеологиите често променят своите форми и изрази, християните и Христовата Църква поставят акцент на устойчивите и вечни учения на Евангелието. Апостол Павел подчертава, че вярващите не трябва да се поддават на преходните убеждения и идеи на света, а да следват непроменената истина на Христос. Идеологиите могат да предлагат различни перспективи, но само в Христос намираме истинската стабилност, цялост и напътствие. Ефесяни 4:14-16 ни припомнят за важността да се основаваме на думите на Христос, да растем в Него и да изграждаме Църквата с любов и единство. Нашият растеж и укрепване като членове на тялото на Христос трябва да е насочен към укрепване на цялата общност в любов и вяра, а не към преследване на преминаващи идеологии и убеждения.
В заключение, чрез метафората за Крайъгълния камък ни се предоставя систематичен, осезаем начин да схванем многостранната Същност на Троицата. Което подчертава ясно, че Божията любов, Творческата Му сила, непоколебимата Истина и Животворящата същност на Духа са основополагащите истини, които формират божествено нашият духовен живот, вяра и служение.
Други статии:
———————————–
Иво Койчев
Автор: Иво Койчев е вдъхновяващ служител, воден от дълбока любов към Божието слово със силен пионерски дух. С уникална апостолска благодат той се посвещава на благородната задача да укрепва църквата. Основната му мисия е да екипира светиите, давайки им възможност за ефективно служение, като същевременно предава вечните истини и доктрини, открити в Новия Завет.
В ромската протестантска общност Иво Койчев заема видно място като търсен говорител. Неговите прозрения и поучения намират дълбок отзвук, докосвайки сърцата на мнозина. Забележително е, че неговият непоколебим ангажимент в борбата с дискриминацията и ксенофобията в България го отличава като граждански застъпник за социална справедливост.
Според него едно от най-силно въздействащите послания се фокусира върху трансформирането на ромския етнос чрез перспективата на християнските ценности. Иво Койчев вярва в култивирането на чувството за лична отговорност, насърчавайки положителната промяна в безброй ромски семейства и лидери. Неговите позиции се разпространяват навсякъде, като формират нагласи и насърчават напредъка в тези общности.
