Вие обаче сте избран род, царско свещенство,святнарод, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина. (I Петрово 2:9)
Този стих представлява изпълнение на думите на Бог от Изход 19:6и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израелтяните.
Царските свещеници притежават правото да функционират в две сфери: гражданската и църковната. ЦАРСКОТО СВЕЩЕНСТВО НЕ Е КАТО ЛЕВИТСКОТО, НО Е СПОРЕД ЧИНА НА МЕЛХИСЕДЕК: ОТ ЕДНА СТРАНА – ЦАР, А ОТ ДРУГА – СВЕЩЕНИК!
Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. (Битие 14:18)
Задачата на царското свещенство е да управлява. Управлението включва налагане на законови санкции сред народите. Псалм 110, един от най-често цитираните старозаветни пасажи в Новия Завет, говори за това управление:
Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти; владей сред враговете си. В деня, когато събереш силата си, твоят народ ще представи себе си доброволно, в свята премяна; твоите млади ще дойдат при тебе като росата от утробата на зората. Господ се закле (и няма да се разкае), като каза:Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков. (Псалм 110:2–4)
Белегът на Мелхиседековото свещенство е неговото законово право да събира десятъка:
Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка…(Евреи 7:1–2)
Мелхиседек даде на Авраам хляб и вино, и го благослови. След това прие десятъка му. Нямаше нужда да проси, за да получи това, което законно Му принадлежеше. Посланието към Евреите твърди, че Исус Христос е истинският Мелхиседек. Исус Христос не проси. Тогава защо Неговите представители просят? Защо са се превърнали в “просяци на пълно работно време”? Днес пасторите просят за “волни пожертвования”. Църквата на Исус Христос не се нуждае от волни пожертвования. Тя се нуждае от предварително постановения и законово установен от Бог десятък. Царските свещеници не трябва да просят!
Християните трябва да дават своя десятък на църквите, защото Бог е предоставил на институционалната църква властта за събиране и разпределяне на десятъка. Те не трябва да задържат никаква част от десятъка си, като средство за наказване на местната църква. Да мислим, че имаме подобно икономическо право, е голяма заблуда днес. Божиите хора нямат правомощия да нанасят икономически санкции на институционалната църква. Християнинът може да смени своето църковно членство – което е форма на законова санкция срещу определено събрание или деноминация – но не е упълномощен от Бог да нанася икономически санкции срещу събранието, в което приема тайнството на Господната вечеря.
Християните днес обаче считат за уместно да нанасят своите икономически санкции на Божията църква. Те са решили да поставят институционалната църква под своята собствена власт. По този начин властта в Църквата се изкривява: вместо членовете на събранието да бъдат в позиция на законово покорство спрямо презвитерите, презвитерите са в позиция на икономическо покорство спрямо членовете на събранието.
Църквата не е един от многото конкуренти, борещи се за десятъка на християните. Тя може и трябва да принуждава своите членове да плащат десятък. Църквата трябва да се откаже от просията и да я замени със законово задължение, според което: който не плаща десятък – не е част от църквата.
Ако вярващите не приемат насериозно царското свещенство според чина на Мелхиседек, това означава, че не приемат насериозно и Божиите обещания към Авраам. В Посланието към Евреите 7:3 пише, че Мелхиседек е човек без земни родители, което означава, че става въпрос за теофания – въплъщение на Божия Син – Второто Лице на Троицата. Следователно Исус е, Който отслужва тайнствата и приема десятъка. Затова християните трябва да поемат своята отговорност към Бог и Неговото законно право върху техния десятък.
Автор: Гари Норт
