Светите Жените мироносици са едни от непосредствените последователи на Иисус Христос, което ги определя и като едни от първите вярващи жени християнки. Мястото им в Евангелието е незначително, но от огромно значение е смисълът вложен в това място. От евангелските разкази на св. Матей и Марк, разбираме за техните прояви на вяра, кураж, жертвоготовност и смирение, които те проявявали към своя Господ Иисус Христос, разпънатия и възкръснал от мъртвите Спасител. Тези жени са от малцината, които остават докрай верни на Иисус Христос, след като всичките Му ученици Го изоставили и се разбягали. Петър се отрекъл три пъти от Него, а Юда дори го предал. Не разбирайки смисъла на Неговото учение за любов и отричане от себе си, многобройните последователи на Христос Го изоставят, и в деня на неговата кръстна смърт Той е съвсем сам.
Но се оказва, че има едни верни на Христа, любящи с истинска Христова любов, за които почти не се споменава на страниците на Евангелието. Те дори не са чули проповедта на своя Учител, че Той ще възкръсне от мъртвите, но са изпълнени с вярност и непоклатима земна любов към Него. Това са жените, останали в християнската история с името жени мироносици: Мария Магдалина, Мария – майката на Яков, Мария Клеопова, Саломия, майката на синовете Зеведееви, Йоана – жената на Хуза, Сусана, Марта и Мария – сестри на Лазар от Витания и много други, които служели на Спасителя и апостолите. Жените мироносици били изпълнени с много добродетели: непоколебимата вяра, че Иисус Христос е Сина Божий, очаквания Месия; те водили свят живот, като пребъдвали постоянно в молитва и пост, във взаимна любов и гостоприемство на Иисус и учениците Му. Особено ярко се проявява тяхната храброст и кураж, вярност и любов към техния Учител. В последните часове на кръстните страдния на Божия Син, жените бяха тези, които стояха до Него: “При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина” (Йоан 19:25).
На третия ден след смъртта на Иисус Христос същите жени тръгнали с благовонни масла към гробът, в който бил положен Христос, за да помажат тялото Му. Без да се страхуват от юдеите, поради които останалите ученици останали заключени в една къща, рано сутринта, още при изгрев слънце, Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, Йосия и Саломия, били твърдо решени да спазят юдейската традиция и да почетат за пореден път своя Господ. Притеснени кой ще отвали огромния гробен камък, те се разговаряли помежду си, когато Мария Магдалина изтичала напред и стигайки до мястото видяла, че камъкът е отместен. Тя се върнала при учениците, за да им съобщи, като казала: “Дигнали са Господа от гроба, и не знаем де са Го турили”(Йоан 20:2).
След това тя отново се върнала при гроба, като надникнала в него: “и вижда два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другия при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали са Господа моего, и не зная, де са го турили” (Йоан 20:12-13).
“Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинаря, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си го турил и аз ще го взема” (Йоан 2014:15). Тогава Иисус и казва: “Марийо!”, а тя поглеждайки Го стресната, познава своя учител: “Равви!”, му отвръща тя, което значи Учителю.
Жените мироносици са първите вестители а Възкресението Христово. След като последвали Иисуса до кръста и станали свидетел на кръстните Му страдания, те били възнаградени от Господ Иисус Христос за своята вярност, почит и любов, като чрез тях възвестил Своето възкресение на апостолите и на целия свят. Те не само безусловно повярвали на вестта за Възкресението, без да се съмняват и да задават въпроси, но и първи изпитали несравнимата радост от срещата с Възкръсналия Христос.
Жените мироносици са пример за всички християни за това как трябва да приемаме и да почитаме Възкръсналия Христос, но от особено значение е техният пример за жените християнки. Следвайки техния пример всяка вярваща жена, пристъпва към своя Господ Иисус Христос още при изгрев слънце, като с благоговейна почит отправя молитва, търсейки Христовото застъпничество за преодоляване на всички житейски трудности, за твърдо стоене във вярата и запазване на християнските добродетели и ценностите на вярата. Както жените мироносици без страх за собствения си живот, тръгнали да принесат своята жертва на Господа, помазвайки тялото Му с благоуханни аромати, така и вярващата жена трябва да носят всеки ден вярата си в Христос и да бъдат пример за истинско себеотрицание, жертвоготовност и преданост. Християните трябва да се научат от жените мироносици да търсят постоянно Христос в молитва, да бъдат всякога готови да Го изповядват не само с думи, но и с добри дела. Дори около тях да е безнадеждна тъмнина, светлината на любовта и верността трябва да бъдат техния водител, защото само те могат да разпръснат мрака, така както безусловната земна любов на жените ги заведе при кръста, а след това при гроба на техния Господ.
Голяма е била ревността, вярата и мъжеството на светите жени мироносици. Те не се изплашили нито от гоненията на юдеите, нито от множеството стражи, които Пилат поставил пред гроба на Христос. Въпреки, своята физическа немощ те проявили несломимо мъжество, което надминало това на Христовите ученици. Жените мироносици са образ на хилядите християнски мъченици, които отдавали живота си, устоявайки твърдо вярата си в разпнатия Христос.
Автор:
Милен Атанасов Георгиев (Билли Благ Сун)
