Пророческият дар и Църквата
Пророчеството е управителен дар на Духа (1Кор.12:28, 1:14:1-5) чрез Който Бог разкрива Своето естество, цел и намерение. Всъщност всички дарби на Духа имат тази цел да разкрият естеството и целта на Бога за изграждането на Христовата Църква.
В Новия завет апостол Павел говори за пророческия дар като за една от най-големите дарби на Духа за назиданието на Църквата: … КОПНЕЙТЕ ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДАРБИ… (1Кор. 12:31 гл.)… После разкрива в 1Кор. 13:2 как те се получават и развиват в Църквата: … „И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, А ЛЮБОВ НЯМАМ, нищо не съм“. Тоест любовта се явява основен източник, който генерира на дарбите на Духа. След което отново набляга: … КОПНЕЙТЕ ДА ПРОРОКУВАТЕ… (1Кор. 14:39). Но за съжаление, институционализирането на Църквата я превръща в слуга на държавата (Цезар). Това води до постепенно игнориране на пророческия дар, за да не бъде конфронтиран вътрешно корупционния модел на Църквата. В Матей 24:12 пише: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“. Охладняването на любовта винаги води до отдръпване на дарбите на Духа. Дарбата пророчество не прави това изключение.
Пророческият дар и Католицизма
В католическото вероизповедание папата е висшият авторитет на Църквата: наместник на Христос. Всяко негово действие се възприема като действието на “Христос” на земята. Неговите изказвания се явяват “пророчески” в смисъл на Божията воля за изграждането на Църквата. Погледнато исторически във времето това носило на папата и католицизма невероятен авторитет и е служило като политическо средство да се влияе в тогавашните империи и държави. Политическото влияние на католическата църква, а не на духовното влияние на Христос се е разширявало като основен инструмент чрез който императори, царе и държавници са властвали.
Ян Хус
Разбира се, по-голяма част от католиците не отхвърлят пророческото слово като директно проявление на Духа върху отделния вярващ или свещеник. В историята на католицизма има много примери за отделни католически свещеници и миряни с пророческа дарба, които са служили за изграждането на Църквата. Ян Хус е един от тях. (https://ivokoychev.org/защо-е-бил-екзекутиран-ян-хус/) За съжаление, религиозната политическа клика го изгаря жив на клада. Но Духа на пророчеството не може да бъде вързан, особено ако Бог иска да изяви Своето намерение (Амос 3:7).
Чрез пророческо вдъхновение Бог издига Мартин Лутър за реформа на Католицизма, която
Мартин Лутър
папата и кардиналите отхвърлят и настава голямо политическо гонение на неговите последователи. Под претекста за фалшиви пророчества, католическите управници на Църквата са извършили много насилия върху истинските пророци, навреждайки на репутацията и похулвайки Името на Христос. Разбира се, че е имало и фалшиви пророци, чародеи, магьосници, окултисти…, които също били изгаряни или измъчвани, но всички те са служили като параван с цел религиозно и идеологически да се контролира обществото със страх.
Пророческият дар и Православието
Православната църква, за разлика от Католическата, е развило много повече мистицизма, тайнствата, литургията и молитвеното общение с Духа, наречено – исихаст, което е проява на пророческия Дух. Православните исихасти, пустинните отци и майки (католиците също имат такива), невероятните православни теолози и богословски школи са дело на пророческия Дух на Бога в Православието. Но за съжаление, както при Католицизма институционализирането на православната Църква, което основно включва идеологии я превръща в политически инструмент на държавата, който заглушава пророческият потенциал на Духа и отнема правото ѝ да бъде стълб на Истината в този свят.
Според мен истинският проблем за отхвърлянето на пророческия дар се крие в институционализирането и идеологизирането на Църквата, което всъщност я превръща в политически инструмент на Цезар. Това води до флирт с земните управници, който се нарича ИДОЛОПОКЛОНСТВО. Идолопоклонството отнема правото на Църквата да бъде пророческият глас на Бога в обществото. То заменя пророческият Дух като израз на Божията воля с интереса на Църквата, идващ от нейното взаимоотношение с Цезар. Днес Руското институционално провославие е добър пример за това. Но от друга страна, това не означава, че там липсват пророци, които са използвани от Божия Дух да върнат църквата върху Основата Христос.
Тестване на истинността на пророческия дар
Когато говорим за пророческия дар, трябва да имаме предвид, че както всички останали дарби, той трябва да бъде тестван, за да бъде определен неговият източник, за да не попаднем в капаните на нечестиви цели. Самият апостол Павел насърчава Църквата да тества дарбите: „Пророчества не презирайте, НО ИЗПИТВАЙТЕ ВСИЧКО; дръжте доброто“. (1Сол. 5:20-21). От друга страна, много е важно да не се презират дарбите на Духа (правете разлика от тестване и презиране), защото тогава ние угасваме (заглушаваме) Духа на Бога(1Сол.5:19). Разбира се, има много фалшиви пророчества в Църквата и извън нея, но не трябва заради тях да презираме дарбите на Духа, защото по този начин отхвърляме Божията сила над Църквата.
НЕ БИВА ДА ИЗХВЪРЛЯМЕ ДЕТЕТО ЗАЕДНО С МРЪСНАТА ВОДА. Необходимо е духовно израстване, божествени преживявания, доктринално познание на Божията истина, както и смирение, за да може един пророк да бъде усъвършенстван в дарбата си. Никой не е започнал съвършен в дарбите на Духа, защото те не изключват човешкия фактор, който е НЕСЪВЪРШЕН. Дарбите на Духа се покоряват на човешкия дух, разбирайте, че става въпрос за неговото духовно усъвършенстване. Дори самото Писание, което е вдъхновено от Божия Дух, има неточности и грешки, поради човешкия фактор, но въпреки това Библията ни служи като вдъхновение да познаваме Божията истина чрез откровение.
Има пет основни фактора, които ни разкриват интегритета между пророческият Дух и пророка и могат да ни помогнат да разпознаем дали пророческият дар е автентичен:
1. Изграден ли е характерът на пророка? Това включва неговата вяра и любов към Божията Истина и хората, към които той е пратен. (Еф.4:25)
2. Дали пророкът е част от църквата? Самият той ходи ли под власт, отчетен ли е пред лидерите и стареите на църквата? Пророци, които не ходят под власт, са подвластни на големи заблуди и ереси, които разпостраняват. (Еф.2:20)
3. Има ли история служението на пророка? Това, което е пророкувал, дали се е сбъднало или пророчествата му са просто религиозни думи – духовизми? Ако пророкът е пророкувал, и това се е сбъднало, такъв трябва да се насърчава да пророкува но и да се продължи неговият тест за служение, характер и богуугоден живот. Ако има отклонение в тези три направления, такъв не трябва да се следва дори, пророчествата му да се сбъдват. (Вторз. 13:1-3 и 18:22)
4. Пророкът трябва да пророкува в доктринална цялост с Апостолската доктрина на Църквата. Той трябва да бъде воден чрез откровение в Божията истина. Пророкът трябва да пророкува Божията истина не заради материална печалба, но за да бъде творчески променен живота на хората. Няма по-голяма печалба от спасението на един живот. (Вторз.13:1-3; Юда 1:11 и Откр.2:14)
5. Пророкът трябва да е влюбен не само в Бога, но и в Христовата Църква, защото той е пратеник на Младоженеца към Неговата Невяста. (Йоан 3:29)
Как да разпознаваме истинското и фалшивото пророчество
Истинското пророчество изстрелва Църквата в центъра на изпитанието, превръща свидетелството в светлина и издига Църквата като град, поставен високо на хълма и хората биват привлечени от красотата на Благата ѝ вест. Разпознаването на истинското от фалшивото пророчество е, че фалшивите пророци избягват Кръста (изпитанието), докато истинските пророци се фокусират върху Кръста (изпитанието), защото за тях Кръстът е ЖИВОТ.
Фридрих Шлайермахер
Европейското просвещение и Либералната теология са нанесли много щети на духовните трансцедентални динамики на Бога върху Църквата. Разума, Логиката, Хуманизма, както и интелектуалното и технологично развитие на човешката цивилизация са поставили стена пред Божия Дух. Институционалната Църква вече не се нуждае от дарбите на Духа, които разкриват целта и намерението на Бога. Тя има и може всичко. Но всъщност това я прави най-бедната, най-безсилната и най-жалката маргинална общност в духовните сфери на влияние сред обществото. Откр. 3:17-18: „Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо (нищо от Бога), а не знаеш, че си ОКАЯН, НЕЩАСТЕН, БЕДЕН, СЛЯП И ГОЛ; то съветвам те да си купиш от Мен злато, пречистено през огън, за да забогатееш; и бели дрехи, за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; и очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш.“
Днес хората не търсят проявата на дарбите на Духа в Църквата, но отиват на други места, където попадат под влиянието на различни окултни духове и ереси. За тях Църквата е просто нещо историческо или мъртва институция. В никакъв случай не е нещо живо, органично свързано с Бога, където дарбите на Духа да са в пълно достояние на хората. Църквата е достигнала до това ниво, защото пророческият Дух е отхвърлен. Буквално Църквата заявява: за какво ни е информация от Бога, та ние сме най-информирани, от което и да е поколение в човешката история. Това е голяма тррагедия, защото прави Църквата духовно бедна и затова виждаме всякакви духове – материални, хуманистични, интелектуални, идеологически, религиозни и т.н. да действат в нея.
Но КАКВО Е и КАКЪВ Е Бог без Неговото взаимоотношение с Църквата?
Ако всичко е основано върху човешкия разум и превърнем вярата в продукт на разума, то тогава Бог е просто божество, демеург не по различен от останалите религии и божества. Вярата не е продукт на ума или логиката, вярата е от сърдечно взаимоотношение. Вярата е сърдечна динамика на Духа, която променя творчески целият ни живот. Духовният живот не е рационален, не е живот на разума, а на сърцето! Бог е създал сърцето, за да се разкрива като комуникира с човека. Човек може да осъзнае и разбере Бога единствено със сърцето си. Разумът е следствие от това.
Калистос Уеър
Харесвам това, което казва православният богослов Калистос Уеър, цитирайки един от отците: умът трябва да слезе в сърцето. Тогава мисля, че ще започне истинският духовен живот. Чуването на Божия глас ще бъде обичайна пророческа динамика, разкривайки Божията любов към всеки вярващ. Без пророческия Дух няма духовен живот. Изключително много вярвам в дарбите на Духа, особено в пророческият дар, самият аз съм “продукт” като вярващ и божий служител на пророческия Дух.
Бог да Ви благослови!
